Лествица, переписанная митрополитом Киприаном

Лествица, переписанная митрополитом Киприаном, рукопись РГБ, ф. 173.I, Фундаментальное собрание библиотеки МДА, № 152 (link).

Существует несколько делений на стихи текста Лествицы; деление на стихи дано по греческому тексту с сайта Синайского м-ря — s (в скобках тексту с сайта Nektarios'а Mamalougos'а — n); для славянского перевода в скобках дано указание на стихи русского перевода — o (издание Оптиной пустыни. М, 1898).

 

Надстрочные знаки. Показывать "ꙋ", иначе "у". Показывать "ꙗ", иначе "я". Деление на строки

Синайский м-рь Nektarios Оптина пустынь
01. поѹврьзениѥ, ѹмилѥниѥ.
02. кѹдь. произволенїе.
03. качьство, ѥсство какому ѥс.
06. свѣне, кромѣ.
08. тризнь, подвигь.
11. цѣща, ради
13. по строю, по смотрению.
18. вина, ѹзрокь.
20. стрьмь, право, поистинѣ.
25. ѿврьнь, ѿнудь.
26. ѿродь, и породь, сѣме, исчедия
39. ипотесь. вещь.
48. доблесть, крѣпос, мѹжьство.
49. проныръство. лѹкавъство
82. пованїе, дръзновен҃е
84. жюпища. гробища.
85. през̾. чрѣз.

92. хѹхнанїе. роптанїе, хѹлное.

 

(л. 10) сло́во по́стничьское оц҃а їѡа́нна | и҆гꙋмена иже въ сїнаи горѣ мни́хѡм. | о҆ ѿвръже́ни сꙋетнаго житїа. е|же и҆ посла къ оц҃ꙋ ї҆ѡа́ан̓н̓ꙋ и҆гꙋме|нꙋ раї́ѳскомꙋ, понѫ́жденъ быв̾ ѿ не|го съписати: сло́во а҃: оч҃е блс҃ви: |

s1:1 n1:1 o1:1 Благаго и҆ прѣбл҃гаго и всебл҃гаго | нашего б҃а и҆ цр҃ѣ. добро бо ѿ б҃а къ | бж҃ї́имъ ѹ҆го́дникомъ начѧ́ти. | всѣ ꙗ҆же ѿ него създан̓н̓аа слове́|снаа самовластїа сано́мъ почь́|тшаго. о҆ви сѫт том дрѕи. ови же | ближнїи раби. ови же неключими. | ови же всѣческы о҆тꙋ́ждени. ови | же, а҆ще и҆ немощни о҆баче съпроти́|вници: s1:2 n1:2 и҆ дргы ѹ҆бѡ въи҆сти|нѫ мы грѫбїи ѡсщ҃ен̓н̓аа главо о҆ | боѕѣ разумѣхѡмъ, ꙗ҆же о҆ немъ ра|зꙋмнаа же и҆ безтѣле́снаа сѫщъ|ства: ближнѧѫ же рабы, всѧ | иже во́лѧ е҆го без лѣности и без прѣ|ста́нїа творѧщѧѫ и҆ сътво́рѧѫ: | неключимыѧ же рабы, елици кръ|щенїа ꙋ҆бѡ сподобившесѧ мнѧтсѧ. | а ѧ҆же къ не́м о҆бѣты приснѣе не || (л. 10об.) съхра́нишѧ: тꙋ́ждѧѫ же о҆ бѕ҃ѣ и҆ | врагы размѣ́имъ, елици и҆ли не | крщ҃ени, и҆ли зловѣрни сѫтъ: | ра́тници же сѫт, иже не тъчїѧ гс҃не|е повелѣнїе ѿразившеи и҆ ѿ себе | ѿвръ́гше. нѫ и и҆ же то̏ съдѣваѧ|щѧѫ крѣпцѣ ратуѧще: |

s1:3 n1:3 o1:2 Елма ѹ҆бо ѿ въсѣхъ прѣдърече́|н̓н̓ыихъ, къждо свое нѣкое и҆ подо|баѧщее сло́во и҆мат. на́м же не|наꙋ҆чен̓н̓ымъ неполе́зно ес҃ въ на|стоѧщемъ сицеваа сказовати: | принеси́ ѹ҆бѡ и́ мы нн҃ѣ къ бл҃гочьсти́вѣ нас҃ томившимъ и́ вѣрно | принѫ́дившимъ тѣхъ повелѣнь|ми бж҃їи́мъ при́сныимъ рабомъ, | своѧ недостоин̓н̓ѫѧ рѫкѫ по|слꙋшанїемъ неразсѫднымъ | протѧ́гше и҆ ѿ тѣхъ разꙋма сло|ва тръ́сть прие́мше, въ дрѧхло|е и҆ съвтѧщеесѧ смѣреномѫдрї|е о҆мочивше. на гладкыих тѣхъ и҆ || бѣлыихъ срдцехъ ꙗ҆ко же въ нѣкы|ихъ хартїахъ паче же скрижа|лехъ дх҃о́вныхъ сѐго покоивше, || (л. 11) бжс҃твнаа словеса па́че ж сѣмена живо|пи́сꙋѧще, гл҃е́мъ зде̏: |

s1:4 n1:4 o1:3 Въсѣхъ прои҆зволѣѧщихъ б҃ъ. всѣх | живо́тъ. всѣхъ сп҃се́нїе. вѣрны|хъ, и҆ невѣрных꙽. пра́ведных, и҆ не|пра́ведных. бл҃гочьсти́вых, и҆ не|честивыхъ. бестрс҇тныхъ, и҆ стра|стных꙽. и҆нокы, и҆ мирскыхъ. прѣ|мѫдрых̾, и҆ невѣждеи. здра́вых̾, | и҆ немощныхъ. ю҆нныхъ, и҆ прѣста|рѣ|шихсѧ. ꙗ҆ко же свѣта просы|анїе. и҆ слн҃чное зрѣнїе. и҆ въздѹхѡм | прѣмѣненіа. и҆ и҆нако нѣстъ, нѣ́с҃ | бо лицемѣріа ѹ҆ б҃а: s1:5 n1:5 o1:4 нечести́в̾ | ес҃, е҆стъство слове́сно смр҃тно. са|мово́лнѣ жи́зни ѿбѣгаѧ. и҆ своего | творца присносѫщаго ꙗ҆я҆ко несѫ|а помышлѣѧ: s1:6 n1:6 законопрѣ|стѫ́пникъ ес҃, и҆же законъ бж҃їи съ | свои́мъ злоꙋ҆мїемъ дръжѫи, и҆ съ | е҆ресїѧ съпротивноѧ вѣровати | б҃ѹ мнѧсѧ: s1:7 n1:7 христїа́нинъ | естъ, подража́ніе хс҃во. ꙗ҆я҆ко же мо|щно чл҃ку, словесы и҆ дѣлы и҆ мыслї|ѧ въ ст҃ѫѧ тр҃цѫ пра́вѣ и҆ без поро||(л. 11об.)ка вѣрѧ:  s1:8 n1:8 бг҃олюбивъ ес҃, иже въ|сѣх е҆стестъвныхъ и҆ безгрѣшныих | въ причѧ́сти сыи, и҆ проти́вѫ си́лѣ | о҆ бл҃гыхъ не лѣнѧсѧ: s1:9 n1:9 въздръ|жникъ ес҃, иже посрѣдѣ напасте|и и҆ сѣте́и и҆ млъв̾ жи́вы. и҆ ѿ мѧ|тежеи прѣмѣнен̓н̓ыѧ о҆бразы | всеѧ си́лоѧ подражавати понѫ|ждаѧсѧ: s1:10 n1:10 и҆нокъ ес҃, чи́нъ и҆ ꙋ҆стро|е́нїе бестѣле́сныхъ. въ тѣлеси | вещнѣ и҆ скврън̓н̓ѣ сътварѣемо: |

n1:11 И҆нокъ ес҃, иже е҆дїнѣхъ бж҃їихъ дръ|жѫисѧ. въ всѣкомъ врѣмени и҆ мѣ|стѣ и҆ вещи: n1:12 и҆но́къ ес҃, нѫ́жда | е҆стестъвнаа непрѣстанна. и҆ | храненїе чю́вствомъ нео҆скѫдно: |

n1:13 И҆но́къ ес҃, о҆чищен̓н̓о тѣло. и҆ и҆зчи́ще|н̓н̓а ѹ҆ста. и҆ просвѣще́нъ ѹ҆мъ: |

n1:14 И҆нокъ е҆стъ, болѣзнън̓н̓а дш҃а в не|прѣстан̓н̓ѣи памѧти смр҃тнѣ|и поꙋ҆чаѧщисѧ, и҆ спѧщи и҆ бдѧщи҃: |

s1:11 n1:15 О҆ше́ствїе мира е҆стъ, самово́|лнаа ненависть. и҆ ѿвръже́нїе е҆|стъства полꙋченїа ради выше | е҆стестъвныхъ: s1:12 n1:16 o1:5 вси иже жи||(л. 12)те́искаа ꙋ҆сръ́дно о҆ста́влъшеи, всѣ|ко. и҆лѝ бѫдѫщаго ради црс҃твїа. | и҆лѝ мнѡжъства ради грѣхо́вна|го. и҆ли любве ради бж҃їа се̏ сътво|ришѧ. а҆ще ли ни е҆дїн̾ ѿ прѣдре|чен̓н̓ыихъ ра́зѹмъ въ ни́хъ прѣд|вари, беслове́сно нѣкое си́хъ ѿ|хожденїе быс҃. о҆баче коне́цъ тече|нїа каков̾ бѫдет, добрыи нашъ под|вигоположникъ о҆жидает: |

s1:13 n1:17 o1:6 Да подражаетъ иже брѣмѧ свои́х | грѣхѡ́в̾ расточити и҆з мира и҆зше́|дыи, над |гробы сѣдѧщихъ внѣ гра|да. и҆ да не прѣста́нетъ ѿ то́лпы | ихъ и҆ горѧщиих каплеи, и҆ безгла́|сныхъ въсклица́неи срдч́ныхъ. до|иде же видит и҆ ты̏ їс҃са пришедша. | и҆ камень о҆жесточе́нїа ѿ срдца | ѿваливша. и҆ ѹ҆ма нашего ла́зара | ѿ ѧ҆зъ грѣхо́вныхъ свобождъша. и҆ | слꙋгамъ а҆г̓г̓елѡмъ раздрѣши́те | е҆го ѿ стрс҃теи и҆ о҆стави́те и҆ти къ | блж҃е́нномꙋ бестрс҃тїѹ повелѣ́|вша. а҆ще ли не тако, ничьсо́ же | полѕевасѧ: s1:14 n1:18 o1:7 елици и҆зъ е҆ гѷ||(л. 12об.)пта и҆ фараѡ́на и҆зы́ти и҆ бѣжа|ти хо́щемъ, всѣко мѡѷсеа нѣ́|коего и҆ мы хода́таꙗ къ б҃ѹ и҆ | по бѕ҃ѣ трѣбꙋемъ. ꙗ҆ко да посрѣ|дѣ дѣа́нїа и҆ видѣніа стоѧ, за ны | рѫцѣ къ б҃ꙋ въздѣетъ. ꙗ҆ко да на|ставлѣемїи, мѡре грѣхо́вное | прѣи́дѫт. и҆ а҆малї́ка стрс҃теи побѣ|дѧт҃: прѣль́стишѧс҃҆бѡ и҆же на | сѧ. надѣавшеисѧ. и҆ ни е҆диного | же прѣдводѧщаго трѣбовати |҆мысливше: s1:15 n1:19 иже ѹ҆бѡ и҆зъ е҆|гѷпта и҆зъшедшеи, мѡѷсе́а. а и|же ѿ содома и҆збѣгшеи, а҆ггела | наставлѣѧщаго и҆мѣша. и҆ о́ви |҆бѡ, и҆же дш҃е́вныѧ стрс҃ти и҆сцѣлѣ|ѧщимъ попеченїемъ врачевскым | ѹ҆подобишѧс҃, и҆же сѫт и҆зъ е҆гѷпта | и҆сходѧщеи. о҆ви же сего о҆каан̓н̓а|го тѣла нечистоты желаѧтъ съ|влѣщиса. тѣм же и҆ а҆г̓г̓ела, сирѣ|чь равно а҆гг҃лиада сице рекѫ съпо|магаѧща трѣбуѧтъ. противѫ | бо гниті ꙋꙗ҆звъномꙋ, хытръца | ѕѣло и҆ врача трѣбꙋемъ: ||

(л. 13) s1:16 n1:20 o1:8 Нѫ́ждѫ пои҆стинѣ нѫ́ждѫ и҆ непрѣста|н̓н̓ых болѣзнеи, иже на небо съ тѣлом | възы́ти наче́ншеи трѣбѹѧт. и҆ па́че | же въ начѧтцѣхъ самого того ѿре|че́нїа. донели же сластолюбны | и нашъ о҆бычаи. и҆ непоболѣн̓н̓ое | срдце, въ бг҃олюбїе и҆ чистотѫ пла́|чемъ ꙗ҆влен̓н̓ымъ ѹ҆стро́ѧтсѧ. | s1:17 n1:21 трѹ́д бѡ пои҆стинѣ трꙋд и҆ мнѡга и҆ | невидима го́ресть, и҆ па́че же въ | неприлежани сѫщимъ, донде́|же любосо́чнаго нашего ѱа ѹ҆ма | и҆ любопи́щнаго, любочисто́тна | нѣкако и҆ любоприсѣтна просто|тоѧ и҆ безгнѣвїемъ глѫбо́кымъ | и҆ прилежа́нїемъ сътво́римъ. о|баче дръза́имъ стрс҃тніи и҆ немо|щніи, вѣроѧ несꙋмен̓н̓оѧ нашѧ | немощь и҆ дш҃е́вное неможе́нїе | рѫкоѧ нашеѧ десноѧ х҃ѹ при|но́сѧще и҆ и҆сповѣдаѧщесѧ. и҆ | всѣко того помощь и҆ па́че сво|е҆го достоин̾ства прїи́мемъ. | въ глѫбинѫ ѹ҆бѡ смѣре|номѫдрїа себе вынѫ съно̀сѧще: ||

(л. 13) s1:16 n1:20 o1:8 Нѫ́ждѫ пои҆стинѣ нѫ́ждѫ и҆ непрѣста|н̓н̓ых болѣзнеи, иже на небо съ тѣлом | възы́ти наче́ншеи трѣбѹѧт. и҆ па́че | же въ начѧтцѣхъ самого того ѿре|че́нїа. донели же сластолюбны | и нашъ о҆бычаи. и҆ непоболѣн̓н̓ое | срдце, въ бг҃олюбїе и҆ чистотѫ пла́|чемъ ꙗ҆влен̓н̓ымъ ѹ҆стро́ѧтсѧ. | s1:17 n1:21 трѹ́д бѡ пои҆стинѣ трꙋд и҆ мнѡга и҆ | невидима го́ресть, и҆ па́че же въ | неприлежани сѫщимъ, донде́|же любосо́чнаго нашего ѱа ѹ҆ма | и҆ любопи́щнаго, любочисто́тна | нѣкако и҆ любоприсѣтна просто|тоѧ и҆ безгнѣвїемъ глѫбо́кымъ | и҆ прилежа́нїемъ сътво́римъ. о|баче дръза́имъ стрс҃тніи и҆ немо|щніи, вѣроѧ несꙋмен̓н̓оѧ нашѧ | немощь и҆ дш҃е́вное неможе́нїе | рѫкоѧ нашеѧ десноѧ х҃ѹ при|но́сѧще и҆ и҆сповѣдаѧщесѧ. и҆ | всѣко того помощь и҆ па́че сво|е҆го достоин̾ства прїи́мемъ. | въ глѫбинѫ ѹ҆бѡ смѣре|номѫдрїа себе вынѫ съно̀сѧще: ||

(л. 13об.) s1:18 n1:22 o1:9 Да вѣ́дѧт вси иже къ добром семꙋ | подвигѹ жесто́комꙋ и҆ тѣсном | и҆ легкомꙋ прихо́дѧщеи, ꙗ҆ко въ | огнь прии[]дошѫ въско́чити. | а҆ще огнь невеще́стъвныи въ се|бе въсе́лити о҆жидаѧтъ. да и҆ск|ша́ет же къждо себе. и҆ тако ѿ хлѣ|ба сего иже съ горчицами да ꙗ҆|стъ. и҆ ѿ ча́шѫ сіа и҆же съ слъза|ми да пїетъ. да не на сѫд себѣ во|и҆нствꙋетъ: s1:19 n1:23 а҆ще не всѣ къ кръ|стѧи́са сп҃се́тсѧ, про́чее помлъ|чѧ: o10 всего ѿвръгѫ́тсѧ. всѣ | прѣо҆бидѧт. всемꙋ посмѣѧтсѧ. | всѣ о҆трѧсѫт прихо́дѧщеи, ꙗ҆ко | да добро о҆снованїе поло́жѫт̾ : |

s1:20 Добро тривръ́стно и҆ тристльпно | о҆снова́ніе. безло́бїе. а҆лчьба. | и҆ цѣломѫдрїе. вси и҆же о҆ хрс҃тѣ | младеньци, сѝми да начинаѧт, | въ о҆бразъ прие́млѧще чю́встъ|вныѧ младенцѧ. ничто же бо | въ ни́хъ лѫка́вно, нижѐ льстно | о҆брѧщетсѧ когда. ни сы́то|сть несы́тнаа. ни ѧтроба не||(л. 14)насыща́ема. ни тѣло раждиѕае|мо, нижѐ сверѣпѣѧщее. n1:24 ра́вно бѡ | противѫ раще́нїѹ пищномѹ | про́чее прѣспѣваѧще, и҆ раждиѕа́|ніе прие́млѧт: s1:21 o1:11 ненавистно | въи҆стинѫ и҆ бѣдно, е҆же а҆біе ѿ въ|хода борбы о҆слабѣти борѧщом<|сѧ, всѣмъ даѧщꙋ знаменіе свое́|го заколенїа. s1:22 бѫди́ намъ всѣко | ѿ твръдаго начѧ́ла и҆ въ е҆же по|то́мъ о҆слаблени по́лѕа. дш҃а бо | въмѫжи́вшисѧ и҆҆пꙋщъши́сѧ на | слабость, ѿ па́мѧти пръваго | тъща́нїа ꙗ҆ко ѿ жѧ́ла стрѣчетсѧ. | тѣм же и҆ мнѡжи́цеѧ нѣціи ѿ се́|го себе въпе́ришѫ. бѣшѧ бѡ ꙗ҆ко́ | же гл҃емїи ꙗ҆стрѧби о҆пернатѣвше: |

s1:23 n1:25 o1:12 Е҆гда дш҃а сама сѧ съвращъши то | плотѫ погѹбит бл҃же́н̓н̓ѫѧ и҆ въ|жделѣн̓н̓ѫѧ, да възы́щет приле́ж̾|но котороѧ виноѧ лишисѧ тоѧ. | и҆ на тѫ̏ ве́сь трꙋд и҆ все желанїе | и҆ тъща́ніе да въсприи́метъ. нѣ́|стъ бѡ и҆нѣми враты то́и възвра|титисѧ, ра́звѣ и҆ми же и҆зы́де: ||

(л. 14об.) s1:24 n1:26 o1:13 Іже ꙋ҆бѡ страха ради ѿхожде́нїе съ|творивы, горѧщомꙋ ѳимїан | ѹ҆подобисѧ. въ начѧлѣхъ ѹ҆бо | ѿ бл҃гово́нїа наче́ншꙋ, послѣди | же дымомъ о҆кончавшꙋ + а и҆|же мъзды ради, жръньвъ ослїи бы|ваетъ. всегда такожде подвиѕа́|емъ + а и҆же ѿ любве бжс҃твны|ѧ о҆ше́ствїе сътво́ривы, а҆бїе о҆|гнь ѿ начѧтка стѧжа́ваетъ. и҆ | паче ꙗ҆ко въ пе́щь въвръ́женъ про́|чее огнь ѕѣлнѣишїи въжеже́тъ: |

s1:25 n1:27 o1:14 Сѫт нѣ́ціи. иже връхꙋ каменїа пли|нѳы ѕиждѫщеи. и҆ сѫт дрꙋѕїи, и|же на земли стлъпы ѹ҆твръди́|шѫ. и҆ сѫт и҆ни иже мало пѣши ше|ствовавше, и҆ жиламъ и҆ съста|вомъ ихъ разгрѣавшемсѧ, бы|стрѣе ходишѧ. разумѣѧи да | разꙋмѣетъ сло́во сложно: |

s1:26 n1:28 o1:15 ко бг҃о́мъ и҆ цр҃емъ позвани, ѹ҆сръ́|дно тецѣ́мъ. да некако мало | врѣмен̓н̓и сѫще, въ дн҃ь съмръ|тныи бесплодни о҆брѧщемсѧ, и | гладе́мъ сконча́емсѧ: ||

(л. 15) Бл҃гоꙋ҆годи́мъ б҃ѹ, ꙗ҆ко жѐ вои́ни | цр҃ю. по вои́н̾ствѣ бѡ̏, тогда о҆па|сныѧ работы и҆ стѧ́жемсѧ: |

s1:27 Ѹбои́мсѧ г҃а ꙗ҆ко же ѕвѣре́и. ви́дѣх | бѡ мѫжа красти ше́дшѧ. и҆ б҃а ꙋ҆бѡ | не ꙋ҆боашѧс҃. глас҃ же пе́сїи на мѣстѣ | слышавше, а҆біе възвра́тишѧсѧ. | n1:29 и҆ е҆же страх бж҃їи не сътво́ри, се̏ стра́х | ѕвѣрїи възмо́же: s1:28 възлюби́м | г҃а, ꙗ҆ко же дрꙋгы чьте́мъ. видѣ|х бо мнѡгажди нѣкыѧ б҃а о҆печа|лившѧ, и҆ ни е҆дїного же попеченї|а о҆ се́мъ и҆мѧщѧ. и҆ видѣх тѣ́х жде | своѧ люблен̓н̓икы въ ма́лѣмъ нѣ́|чьсомъ разгнѣвавшѧ, и҆ всѣко ꙋ҆|хыщре́нїе. и҆ всѣкѫ скръбь. всѣко ꙋ҆|мышленїе. всѣко и҆сповѣданїе. | собоѧ. дрꙋгы. даръми сътвори|шѧ, да въ прѣднѧѫ любовь люби|маго възвра́тѧт: s1:29 n1:31 o1:16 въ самыѧ | тыѧ начѧткы о҆ше́ствїа, всѣко | съ трꙋдомъ и҆ горестїѧ и҆ нѫ́жде|ѧ добродѣтѣли съдѣваемъ. прѣд|҆спѣвше же ꙋ҆бѡ, бес печали въ | тѣхъ а҆ще и҆ въмалѣ печа́лимсѧ || (л. 15об.) быва́ем. е҆гда́ же мрътъвное наше | мѫдрова́нїе. пожръто бѫдет и҆ о҆|бладаемо ѿ ѹ҆сръдїа, тогда про́|чее съ всѣкоѧ радостїѧ и҆ потъ|ща́нїемъ и҆ любовїѧ и҆ о҆гнемъ сръ|де́чнымъ и҆ пламенемъ бжс҃твным | тыѧ съдѣваемъ: s1:30 n1:32 o1:17 поеликꙋ по|хва́лни и҆же а҆біе ѿ начѧла съ всѣ|коѧ радостїѧ и҆҆сръдїемъ добро|дѣтѣли творѧщеи и҆ заповѣди съ|връшаѧщеи, потоликꙋ о҆ка́ан̓н̓и | и҆же въ по́стничьствѣ ꙋ҆къснѣв̾ше|и. и҆ ѥ҆ще съ трꙋдѡмъ та̏ творѧще | и а҆ще и҆ творѧт: s1:31 n1:33 o1:18 нижѐ напас̾|тныхъ ѿхожде́нїи гнѹша́имсѧ | и҆ли о҆сѫжда́имъ. ви́дѣх бо нѣкы|ѧ бѣжѫщѧ, и҆ нево́леѧ къ цр҃ю при|хо́дѧщѧ и҆ срѣтаѧщѧ и҆сходѧща. | и҆ томꙋ про́чее прѣдидѫщѧ. и҆ въ по|латѫ съ ни́мъ въшедшѧ. и҆ съ нимъ | о҆бѣдовавшѧ: s1:32 видѣхъ сѣмѧ | на земли нево́леѧ падше, и҆ плод мнѡ́г҃ | и҆ бл҃гоцъвтѫ́щъ сътворше. ꙗ҆ко | же и҆ съпроти́вное: s1:33 ви́дѣхъ въ | враче́бницѫ нѣкого нѣкоеѧ ради || (л. 16) и҆ныѧ потрѣбы прише́дша. и҆ вра|чевоѧ хытро́стїѧ ѹ҆дръжа́н̓н̓а, | и҆ и҆зсѧче́нїе прие҆мша. и҆ надлежѧ|щїи свѣтꙋ е҆го мракъ ѿло́жьша. | и҆ бышѧ нево́лнаа ѿ и҆же въ нѣкых | самово́лныхъ, и҆звѣстнѣиша же | и҆ твръдѣиша: s1:34 n1:34 o1:19 никто́ же тѧ|же́сть и҆ мнѡ́жъство грѣхо́вное | извѣт творѧ, недостоин̓н̓а себе | и҆но́чьскаго о҆бѣтованїа да на|ри́чет. и҆ сладостра́стїа ради себе о҆хꙋ|ждати мнитъ, не́пщꙋѧ вины о҆ грѣ|сѣхъ. и҆де́ же бѡ мнѡго съгнитї|е, тꙋ и҆ велика врачеванїа потрѣ|ба. и҆ и҆де ́же тѧгота брѣмене, | тѹ и҆ съпомагаѧщаго потрѣба. | и҆ и҆де́ же тї́на дш҃е́внаа, тѹ слъ|замъ потрѣба да скврънѫ ѿмы́|етъ. здравїи бѡ къ врачеванїѹ | не прихо́дѧт: s1:35 n1:35 o1:20 а҆ще цр҃ю земно|мꙋ позвавшꙋ. и҆ въ прѣдь лицем | его работѫ вои́н̾ствовати въ|схотѣвшꙋ, не бихѡмъ пожда|ли, ни и҆звѣты творили. нѫ всѣ | о҆ста́вльше ꙋ҆сръдно того до||(л. 16об.)сти́гнѫли бы́хѡм. въньмѣ́м себѣ, | е҆да како цр҃ю цр҃емъ. и҆ г҃ꙋ госпо|демъ. и҆ б҃ꙋ богѡмъ зовѫщꙋ нас҃ въ | нбс҃ныи съ̏ чинъ, ѿ лѣности и҆ раз̾|слабленїа ѿрече́мсѧ. и҆ на вели|цѣмъ сꙋдищи о҆брѧщемсѧ безъ|ѿвѣтни: s1:36 n1:36 мощно ѹ҆бѡ свѧ|занномꙋ житеискыми вещь|ми и҆ желѣзными попеченьми | ходити, нѫ бѣднѣ. понѐже и҆ же|лѣза носѧщеи на ногꙋ мнѡгажди | ходѧт, нѫ часто прѣтыкаѧтсѧ | и҆ раны ѿтого прие́млѧт: |

s1:37 Нео҆же́нивыисѧ ѹ҆бѡ въ мирѣ е҆|динѣми потрѣбами свѧзанъ, и|же на рѫку носѧщому желѣза ꙋ҆|подо́бисѧ. тѣмъ и҆ е҆гда хощет те́|щи къ и҆но́чьскому житїꙋ, не въ|збранѣетсѧ. о҆женивыи же сѧ, | и҆же на рѫкꙋ и҆ на ногꙋ желѣза | носѧщомꙋ ѹ҆подобисѧ: |

s1:38 n1:37 o1:21 Слы́шах нѣкыѧ въ мирѣ нерадивѣ | живѫщѫѧ, ре́кшѧ къ мнѣ. како | мо́жемъ съ женами живѫще. и҆ | мирскымъ попеченїемъ подлежѧ||(л. 17)ще, и҆но́чьское житіе съ́хранити. | къ ни́м же ѿвѣща́х. всѣ е҆лика мо́же|те тво́рити блг҃аа твори́те. нико|го́ же ꙋ҆кори́те. никого же о҆кра|ди́те. никого же слъжи́те. ни над | кы́м же възносѣ́тесѧ. никого же | възненавиди́те. събранї́и не ѿлѫ|ча́итесѧ. трѣбꙋѧщи́мъ подава|ите. никого же съблазни́те. къ | тꙋ́жде и чѧсти не приближи́тесѧ. | и҆ дово́лни бѫдѣте ꙋ҆рокы женъ ва|шихъ. и҆ а҆ще сице сътво́рите, не|далече бѫдете црс҃тва нбс҃наго: |

s1:39 n1:38 o1:22 Притецѣ́мъ съ радостїѧ и҆ боа́знїѧ | къ добромꙋ подвигꙋ. не у҆страша|ѧщесѧ врагъ нашихъ. понеже на | лице дш҃ѫ нашеѧ зрѧт, а҆ще и҆ не зрѧт|сѧ. и҆ а҆ще видѧт то̏ ѿ страха и҆змѣ|нено, тогда на ны лютѣе въо҆рѫжа|ѧтсѧ. разꙋмѣвше льсти́вїи ꙗ҆ко | ꙋ҆стра́шихѡмсѧ. блг҃одꙋшнѣ ѹ҆|бѡ проти́вѫ и҆мъ въо҆рѫжи́мсѧ. | борѧщому бѡ сѧ съ ꙋ҆сръдїемъ | никто́ же съпроти́витсѧ: |

s1:40 n1:39 o1:23 Съмотри́телнѣ г҃ь ѿ новоначѧ́лных || (л. 17об.) ра́ти и о҆блегчи. да не ѿ начѧ́тък̾ | а҆бїе въ миръ възвра́тѧтсѧ. тѣ́|м же радѹитесѧ о҆ г҃и всегда вси раби | бж҃їи. се̏ пръвое знаменїе в себѣ | влдчнѧѧ любьве ѧ҆же къ намъ по|знавше. и҆ ꙗ҆ко самъ нас҃ позвалъ ес҃: |

s1:41 n1:40 И҆ сѐ творѧ б҃ъ мнѡгажди познава|етсѧ. видѣв꙽ бѡ мѫже́стъвны | дш҃ѧ, а҆бїе ѿ начѧтка на ты̏ ра́ти | попꙋсти. вѣнчати тѣхъ въско́|рѣ хотѧ: s1:42 n1:41 съкры г҃ь ѿ мирскыхъ | тризнъное бѣдство, па́че же ꙋ҆|добство. а҆ще бѡ бишѧ то̏ ꙋ҆вѣ|дѣли, не би и҆з мира и҆зъшла всѣ|ка плъть: s1:43 n1:42 o1:24 даваи трꙋды юно|сти твоеѧ ꙋ҆сръдно хс҃ви, и҆ порадѹ|ешисѧ на старость о҆ богатствѣ | бестра́стїа. ꙗ҆же въ юности съ|бираемаа, на старость и҆зне|мо́гшѧѫ питаѧтъ и҆ ꙋ҆тѣшаѧт. | трꙋди́мсѧ ю҆н̓н̓їи то́плѣ. тецѣ́|мъ трѣзъвнѣ. съмр҃ть бо безвѣстна: |

s1:44 Лѫка́вны въи҆стинѫ и҆ люты. льсти́|вы. прокази́вы. си́лны и҆ безсъ́|н̓н̓ы. невеще́стъвны и҆ невиди||(л. 18)мы вра́гы и҆мамы. рѫкама огнь | дръжѧщѧ, и҆ црк҃вь бж҃їѧ пожещи | начинаѧща, пламене ради иже въ | них: s1:45 n1:43 никто́ же юнъ сы́и врагы сво|ѧ бѣсы да не прие́млет гл҃ѧщѧ, не съкр|шиси плъть, да не въ недѫгы и҆ немо|щи въпа̀деши. е҆два бѡ кто въ нинѣ|шнемъ па́че родѣ ѹ҆мрътвити тѫ | и҆зво́ливъ възмо́жет, а҆ще и҆ мнѡѓых | и҆ ꙋ҆слаждаѧщих брашенъ себе лиши́т. | разꙋм же се̏ бѣсꙋ, самыи нашъ иже | въ тризнище въхѡд, слабъ и҆ лѣно|стенъ сътворити. и҆ коне́цъ про́|чее начѧлꙋ ключа́емъ: |

s1:46 n1:44 o1:25 Прѣжде въсего се̏ и҆ възы́щѫтъ и҆ сътво́|рѧт, иже хс҃ꙋ при́снѣе работати хотѧ|щеи. да и҆ мѣста и҆ о҆бразы и҆ сѣдали|ща и҆ ꙋ҆хыщре́нїа дх҃о́вными о҆ц҃ы и҆ | свои́мъ ѹ҆вѣдѣнїемъ, ключаемаа | себѣ и҆зберѫт. не всѣмъ бѡ о҆бщаа | житїа, ласкръдства ради. ниже́ | всѣмъ млъча́лницѧ ꙗ҆ростнаго | ради. къждо жѐ да съмотрит себе | въ кое́мъ ключаетсѧ: |

s1:47 n1:45 o1:26 Въ трїе́хъ добле́стъвныхъ ꙋ҆строе́||(л. 18об.)них сѣда́лищъ, все и҆но́чьское жи́те|льство о҆бдръжитсѧ. въ страда|лечьстѣмъ о҆ше́льстви и҆ ꙋ҆едїне|нїи. и҆ли съ е҆дїнѣмъ и҆ли мнѡго двѣ|ма безмлъвствовати. и҆ли въ о҆б̾|ще́мъ житїи тръпиливно сѣдѣти: |

Не ꙋ҆кланѣисѧ ре́че съборникъ на | деснаа и҆лѝ лѣваа, нѫ пѫтемъ ца|рскымъ ходи. срѣднїи бѡ прѣжде|рече́нныхъ, мнѡ́ѕѣмъ ключаемъ | быс҃. е҆дїномѹ ѹ҆бѡ, го́ре ре́че. ꙗ҆ко | а҆ще въпа̀детъ въ ѹ҆нынїе. и҆лѝ съ́|нъ. и҆ли разлѣненіе. и҆ли ѿчаа́ніе, | нѣс҃ въздви́жѫщаго и въ члв҃цѣхъ. | а иде́ же е҆ста събрана два̏ и҆ли трї|е о҆ мое́мъ и҆мени, тѹ е҆смъ посрѣ|дѣ их рече г҃ь s1:48 n1:46 o1:27 кто ꙋ҆бѡ ес҃ мѫдры|и и҆ вѣрныи мнихъ. иже топлотѫ | своѧ съхрани неꙋ҆гасьшѧ. и҆ да́же | до своего и҆схода по всѧ дн҃и прила|гаѧ огнь о҆гню. и҆ топлотѫ топло|тѣ. и҆ любовь любьви. и҆ спѣ́х къ спѣ|хꙋ, непрѣста́:—++ |

Пръвыи степень • възстѫ́пивыи, | да не възвра́тишисѧ въспѧ́ть: — ||

(л. 19) + о҆ безпристра́стїи сло́во в҃ʹ + |

s2:1 n2:1 o2:1 Іже и҆стин̓н̓оѧ г҃а възлюбивы. иже | и҆стинноѧ бѫдѫщаго црс҃твїа по|лꙋчи́ти възыскавы. и҆же въи҆сти|нѫ болѣзнь о҆ своих съгрѣшенихъ | и҆мѣѧи. иже въи҆стинѫ, памѧт мѫ|ченїа стѧжа́выи сѫда вѣчнаго. | и҆же въи҆стннѫ страх о҆ свое́мъ и҆схо|дѣ въсприе́мыи, к то́мꙋ не възлю|битъ. к то́мꙋ не попече́тсѧ и҆ли по|скръбитъ. ни о҆ имѣних. ни о҆ стѧжа́|нихъ. ни о҆ роди́телехъ. ни о҆ сла́вѣ | жите́истѣи. ни о҆ дрꙋѕѣх. ни о҆ бра́тїи. | ни о҆ чьсо́м же земныхъ всѣко. нѫ | все свое съдръжа́нїе. все е҆же о҆ си́х꙽ | попече́нїе о҆трѧ́съ и҆ възненави́дѣв꙽. | и҆ ѥ҆ще же и҆ своѧ плъть прѣжде си́|хъ, нагъ и҆ беспечаленъ и҆ без лѣно|сти хс҃ꙋ послѣдꙋетъ. на нб҃о при́сно | зрѧ, и҆ ѧ҆же ѿтѫдꙋ помощь о҆жидаѧ. | по рекшомꙋ ст҃му приль́пе дш҃а мо|а по тебѣ. и҆ и҆номꙋ приснопамѧт|номꙋ ре́кшꙋ, а҆з же не трꙋдихсѧ | послѣдѹѧ тебѣ. и҆ дн҃е и҆ли насла|жденїа и҆ли покоꙗ чл҃чѣ не възжде||(л. 19об.)лѣ́х г҃и: s2:2 n2:2 o2:2 стꙋ́д вели́к҃ ес҃ еже всѣ прѣ|д꙽рече́н̓н̓аа о҆ста́вльшемъ по|звани нашемъ иже г҃ь нашъ поз꙽|ва нас҃ а҆ не чл҃къ, о ҆нѣчьсомъ пещи|сѧ не могѫщи́мъ нас҃ бл҃годѣте|льствовати въ час҃ нѫждѫ наше|ѧ ре́кше и҆схода. се бѡ ес҃ е҆же ре́|че г҃ь о҆братитисѧ въспѧ́т. и҆ не о҆|брѣстисѧ ꙋ҆правленꙋ въ црс҃тво | нбс҃ное: s2:3 n2:3 г҃ь нашъ ꙋ҆добъ поплъ|зновен̓н̓ое наше въ во́дныихъ | вѣды. и҆ ꙗ҆ко ꙋ҆добъ съ мирскыми | ходѧще и҆ли бесѣдꙋѧще пакы | въ миръ възвраща́емсѧ, ре́че | къ ре́кшомꙋ е҆мꙋ повели́ ми и҆ти | и҆ погребьсти о҆ц҃а моего, о҆ста|ви́ мр҃твыѧ погребьсти своѧ | мрътъвцѧ: s2:4 n2:4 o2:3 бѣсѡве по ѿтв꙽|рже́ни мира ꙋ҆бѡ млс҃тивыаѧ нам | и҆ млс҃ръдыѧ ѿ мирскыхъ, блажи́|ти вълагаѧт. и҆ себе о҆каа́н̓н̓ы на|рицати, ꙗ҆ко всѣкоѧ о҆нѣхъ до|бродѣтѣли себе лишившихъ. | разꙋм же врагѡмъ нашимъ, ле|стныимъ смѣренїемъ и҆лѝ въ мир꙽ || (л. 20) нас҃ възвра́тити. и҆ли прѣбываѧщи́м | мнихѡмъ къ ѿчаа́нїꙋ низри́нѫти: |

s2:5 n2:5 Естъ о҆хꙋждати мирскыхъ, ради въ|зноше́нїа. и҆ е҆стъ несѫщихъ тѣ́х | тꙋ ѹ҆ничижа́вати, за е҆же бѣ|жати: ѿчаа́ніа и҆ ꙋ҆пова́нїе притѧ|жа́ти: s2:6 n2:6 o2:4 слыши́мъ г҃а къ о҆номꙋ | юно́ши иже всѧ съпроста заповѣ|ди съдѣлавшомꙋ ре́кша, ꙗ҆ко е҆|дїно ти недостало ес҃, е҆же про|да́ти и҆мѣнїа и҆ дати нищимъ. и҆ | самомꙋ сѧ ꙋ҆богꙋ ѹ҆стро́ити ми|лостынѧ прие҆млѧщу: s2:7 n2:7 o2:5 и҆же | ꙋ҆сръдно и҆ быстро тещи хотѧще́|и, разꙋмнѣ съмотри́мъ. како г҃ь | всѧ и҆же въ мирѣ ходѧщѫѧ и҆ жи|вѫщѧѫ мрътъвцѧ о҆сѫди. ре́къ къ | нѣкоемꙋ. о҆стави́ мр҃твыѧ ми|рѣны, и҆же тѣломъ мр҃твыихъ по|гребьсти: s2:8 n2:8 никако жѐ възбра́|нию но́шѫ о҆но́го богатство прии|ти на кр҃ще́нїе. о҆сꙋетишѧс҃ ꙋ҆бѡ | гл҃ѧще нѣцїи ꙗ҆ко кр҃ще́нїа рад г҃ь | прода́ти томꙋ богатство велѣ́|ше. да до́влетъ намъ въ велїе и҆||(л. 20об.)звѣще́ніе вели́кыѧ сла́вы нашего | о҆бѣтованїа, таковое свѣдѣте|льство: s2:9 n2:9 o2:6 възыщѣмъ како и҆|же въ мирѣ живѫщеи. и҆ бдѣньми | и҆ а҆льчьбами и҆ трꙋды и ҆злостра|даньми прѣбываѧще. въ и҆но́чь|ское житіе ꙗ҆ко въ и҆скꙋси́тель|ство n10 и҆ тризнище ѿ чл҃къ ѿхо|дѧще, пръвое поще́нїе и҆хъ прѣ|льстное и҆ притворен̓н̓ое к том | не дръжѫ́т: s2:10 n2:10 видѣхъ мнѡгы | и҆ разли́чны сады добродѣтѣлеи | ѿ сѫщих въ мирѣ насаждаемы. и҆ | ꙗ҆ко ѿ пото́чныѧ ти́ны ѿ тъще|сла́вїа напаꙗемы. [на нижнем поле: и҆ ѿ ꙗ҆вле́н꙽ства о҆копаваемы.] и҆ ѿ похвал꙽ | нагноа́ваемы. и҆ прѣсаждены | ꙋ҆бѡ на землѧ пꙋстѫ и҆ непрѣхо́д|нѫ мирскыми. и҆ безво́днѫ тъще|сла́вныѧ и҆ гнѫсныа воды, а҆бїе | и҆съ́хоша. не бѡ́ мо́гѫт воднї́и са|дове на жесто́кыхъ и҆ безво́дных | мѣстѣх плодоно́сити: |

s2:11 n2:11 o2:7 Іже мира възненавидѣ, съ̏ печали | ꙋ҆бѣжа. а҆ще ли кто къ нѣчьсомꙋ | ѿ ви́димыхъ пристрс҇тіе и҆мат, не || (л. 21) ѹ печа́ли и҆збавилъсѧ ес҇. како бѡ | и҆ не о҆печа́литсѧ о҆ лишени любимаго: |

s2:12 n2:12 Въ всѣхъ ѹбо мнѡга намъ потрѣба | трѣзве́нїа. наи҆паче же се̏ вънима|ти разꙋмно прѣжде про́чїихъ: |

Мнѡгы видѣхъ въ мирѣ ѿ печалѐи и҆ по|печенїи и҆ скръбїи и҆ бдѣнїи тѣле|сных, своего тѣлесе бѣсованїа и҆|збѣгшѧ. въ беспеча́ли же всѣкѡм | въ и҆но́чьское житїе пришедше та|ковїи, ꙋ҆милен̓н̓ѣ ѿ тѣлеснаго дви|же́нїа о҆сквръни́шѧс҇:  s2:13 n2:13 o2:8 вънимаи|мъ себѣ, е҆да како въ тѣсныи и҆ скръ|бныи пѫть гл҃ѧще ходити, широ́|кыи и҆ простра́н̓н̓ыи дръжѧще за|блѫдихѡмъ: тѣсныи пѫт да ꙗ҆|ви́тъ ти, скръбь чрѣвнаа. стоа́нї|е всенощное, мѣра воднаа. хлѣ|ба скѫдость, безче́стїа пиво о҆|чище́нїа. хѫхнанїѧ. подсмианїа. | порѫганїа. ѿсѣче́нїе волѣмъ сво|и́мъ. прираже́нїи тръпѣнїе. прѣ|о҆бидѣнїн неръпта́нїе. досажде|нїи нѫ́жда. неправдꙋ емꙋ тръпѣ|ти крѣпцѣ. о҆клевета́емꙋ не стѫ||(л. 21об.)жатиси. о҆тъщетѣваемꙋ не и҆|зы́сковати. ꙋ҆ничижаваемꙋ не | гнѣватисѧ. о҆сѫждаемꙋ смѣрѣ|тисѧ. бл҃же́ни и῎же въ пѫт прѣдре|чен̓н̓ыихъ пѫтеи хо́дѧщеи, ꙗ҆|ко тѣхъ ес҇ црс҇тво нбс҇ное: |

s2:14 n2:14 o2:9 Никто́ же въ нбс҇ныи невѣстникъ | вѣнецъ но́сѧ вни́дет, а҆ще не пръво|е и҆ вто́роѐ и҆ тре́тїе ѿвръже́нїе съ|творит. гл҃ѧ же, е῎же всѣхъ веще́|и и҆ чл҃къ и҆ родителеи. и ҆ѿсѣче́нї|е своеѧ волѧ. и҆ тре́тїе ѿвръже́|нїе тъщесла́вїа послѣдꙋѧщаго | послꙋша́нїю: s2:15 n2:15 и҆зыдѣте ѿ | срѣды и҆хъ и҆ ѿлѫчи́тесѧ, и҆ нечисто|тѣ мира не прикаса́итесѧ глет҇ г҃ь. | кто бѡ въ тѣхъ чюдеса сътвори | когда. кто мрътъвцѧ въздви́же. | кто бѣсы и҆згна́, никто́ же. сїа бѡ | всѣ и҆но́кых сѫт натрижненїа. ꙗ҆же | миръ вмѣстити не мо́жет. а҆ще | бѡ би мо́глъ, о҆бли́жь би поще́нїе, | сирѣчь о҆ше́льствїе: s2:16 n2:16 o2:10 е҆гда бѣ|си по ѿвръже́ни, и҆же къ родителем | нашимъ и҆ бра́тїи памѧтїѧ срдце || (л. 22) на́ше съгрѣѧтъ, тогда мы мл҃твоѧ | на тѣх въо҆рѫжи́мса. и҆ вѣчнаго | о῎гнѣ памѧтїѧ [на поле: себе] раждеѕѣ́мъ. да | того въспоминанїемъ, безврѣме|н̓н̓ыи срдцꙋ о҆гнь погаси́мъ: |

o2:11 І῎же безпристрастнѣ о҆ каковѣ ли|бо вещи прѣбывати мнитсѧ. n17 о҆ лише|ни же тоѧ срдце свое о҆печалѣет. та́|ковыи себе прѣль́сти: |

s2:17 n2:18 o2:12 Е῎лици ю҆н̓н̓и о҆ тѣлесныхъ жела́нихъ | и҆ питани неи҆стовѣ прилежѫт. и҆ къ | и҆но́чьскомꙋ житїѹ пристѫ́пити | хо́тѧт, всѣцѣм трѣзве́нїем и҆ в꙽нима́нїем | себе да о҆бѹ҆чѧт. и҆ ѹ҆вѣща́ѧтъ всѣ|кого питанїа и҆ лѫка́в꙽ства ѹ҆да|лѣтиса. да некако бѫдѫт тѣмъ по|слѣднѣа го́рша пръвыхъ: |

s2:18 Приста́нище, и҆ сп҃се́нїу и҆ бѣдам꙽ | мнѡжи́цеѧ ходатаи бываетъ. | и҆ се̏ вѣдѧт, и῎же чювстъвное мѡре | плаваѧщеи. милосте иже ес҇ видѣти по́|зоръ. и҆же въ пѫчинѣ сп҃съшѧѫсѧ, | въ пристанищи и҆сто́пшѫѧ: |

Вто́рыи въсход. те́кыи, не съпрѫ́жни|цѫ, нѫ того самого ло́та подра|жа́ѧ бѣгай: ||

(л. 22об.) + о҆ стран̓н̓и́чьствѣ. сло́во г҃ʹ:– |

s3:1 n3:1 o3:1 Стран̓н̓и́чьство ес҇, о҆ставленїе не|възвра́тно всѣхъ и῎же въ ѿчьствѣ. | проти́вѫ бл҃гочестїа разꙋмꙋ намъ | съпротивлѣѧщи́хсѧ. стран̓н̓ичь|ство ес҇, бездръзнове́ненъ о҆быча|и. невѣдома прѣмѫдро́сть. нео҆|блича́емъ разꙋмъ. съкръвенно | житіе. невидимъ ра́зꙋмъ. неꙗ҆|вленъ помыслъ. хꙋдости хотѣ|ніе. тѣсноты желанїе. любь|ве бж҃їа вина. жела́нїа мнѡжъ|ство. тъщесла́вїа ѿвръже́нїе. | млъча́нїа глѫбина: s3:2 n3:2 o3:2 бывает | нѣкако и҆ съ̏ помыслъ въ начѧтцѣх | о҆гнемъ гс҇нимъ рачи́телемъ гс҇ни|мъ, ꙗ҆ко о҆ бѕ҃ѣ непрѣстан̓н̓о и҆ про|тѧ́жен̓н̓ѣ стѫ́жати намъ. гл҃ѧ | же, своих ꙋ҆дале́нїе, разꙋмомъ | хꙋдости и҆ скръби понѫждаѧ ра|чителѧ таковаго добра. о҆ба|че пое҆ликѹ великъ и҆ достоино | хваленъ ес҃, потоликꙋ мнѡго и҆ | разсѫжденіе и҆мат. n3 не бѡ̏ всестра|н̓н̓ичьство коне́чнѣ бываемо||(л. 23)е добро:  s3:3 o3:3 а҆ще всѣкъ про҇ркъ без̾ | чести въ своемъ ѿч҃ьстви ꙗ҆ко же | ре́че г҃ь. съмотри́мъ да некако бѫ|дет намъ стран̓н̾ичьство тъще|сла́вїю вина̀. стран̓н̓ичьство бѡ | е҆стъ, всѣх ѿлѫче́нїе, за е҆же помы|слъ сътворити б҃а неѿлѫ́чимъ: |

Стран̓н̓ичьствѹѧи е҆стъ, незабы|тна плача жела́тель и҆ли дѣла|тель:  n3:4 страненъ ес҇, и҆же всѣкы|ѧ свои́хъ и҆ тꙋждїихъ любве бѣга|тель:  s3:4 o3:4 не о҆жидаи на ѹ҆едїне́|нїе и҆ли на странничьство миро|любныихъ дш҃ь. зане́ же тать не | ѹвѣдомъ мнѡ́ѕи спс҇ти пок|сившесѧ ꙋ҆нылыѧ и҆ лѣни́выѧ, съ | нимн погыбошѧ, о҆гню врѣменем̾ | ꙋ҆га́сьшю. прие́мъ пламень, теци́. | не вѣси бѡ когда ꙋ҆га́снет и҆ въ тъмѣ | тѧ о҆ста́витъ:  s3:5 иныхъ ѹ҆бѡ | спс҇ти не вси и҆стѧѕꙋемсѧ. глет҇ бо | бжс҇твныи а҆пс҇лъ. тѣм же къ́ждо | нас҇ братіе о себѣ слово дас҇ б҃ꙋ. и҆ | пакы. ꙋ҆чѧи ре́че и҆ного себе ли не | ꙋ҆чиши; ꙗ҆ко же би гл҃алъ. о҆ инѣх || (л. 23об.) ꙋ҆бѡ не вѣдѣ. себе же в̾сѣи всѣко: |

s3:6 n3:5 o3:5 Стран̓н̓ичьствѹѧ, блюди́сѧ обхо|днаго и сластолюбиваго бѣса. | странничьство бѡ ему винѫ дает: | s3:7 n3:6 o3:6 добро безпристрастїе, тому же | странничьство мати: | 

s3:8 n3:7 Ѹ҆страни́выисѧ г҃а ради, к то́мꙋ | смѣсы не и҆мат. ꙗ҆ко да не ꙗ҆ви́т꙽| сѧ стрс҇теи ради скытаѧсѧ: |

n3:8 o3:7 І῎же мира странъствꙋѫи, к томꙋ | мирови да не прикасаетсѧ. любѧт | бѡ стрс҇ти любовъзвра́тны быти: |

s3:9 n3:9 o3:8 И҆зго́нима бывает неволеѧ е҆вва и҆|з ра́ꙗ. и҆ и҆но́къ волеѧ ѿ своего ѿ|ч҃ьства. о҆ва бѡ пакы дрѣва прѣ|слꙋша́нїа жела́ти хотѣше. о҆в꙽ | же бѣдѫ ѿ и҆же по плъти всѣко ст꙽|радати по всѧ дн҃и: s3:10 n3:10 o3:9 ѿбѣ́гаи ꙗ҆|ко ѿ раны грѣхопаданныихъ мѣ́|стъ. плодꙋ бѡ не сѫщꙋ, нечѧсто| похо́щемъ: s3:11 n3:11 o3:10 ни сї́и о҆бразъ и҆ | льсть татїи да не ꙋ҆таи́т ти сѧ. | вълагаѧт бѡ намъ ѿ мирскыхъ | не ѿлѫчатисѧ. мнѡгѫ мъздѫ | намъ гл҃ѧще прие҆мати. а҆ще зрѧ||(л. 24)ще́ же́н꙽скыи по́л҇ себе ꙋ҆дръжи́мъ. и῎|м же не покарѣтисѧ достоит. па́|че же съпроти́вное тво́рити: |

s3:12 n3:12 o3:11 Е҆гда ѿ своихъ нашихъ на лѣто и҆ли | лѣта ѿше́дше, мало нѣкое бл҃го|говѣин꙽ство и҆лѝ ꙋ҆милѐнїе и҆лѝ | въздръжа́нїе себѣ прио҆брѧщемъ. | тогда про́чее по мы́сли сꙋетнїи | пришедше, пои́ти намъ пакы въ | свое ѿч҃ьство повелѣваѧт. на въ|згражде́нїе мнѡ́гымъ ре́че и҆ о҆бра|зъ и҆ по́лѕѫ, и῎же дѣа́нїа наша пра|веднаа зрѧщимъ. а҆ще ли и҆ слово | и҆ мало разꙋма и҆мѧще бѫдемъ, | тогда про́чее ꙗ҆ко спс҇тлемъ дш҃ам꙽ | и҆ ꙋ҆чителемъ нам въ миръ възвра́|титисѧ вълагаѧтъ. ꙗ҆ко да ꙗ҆же | въ пристанищи събран̓н̓аа добрѣ, | въ пѫчи́нѣ злѣ расто́чѧт꙽: |

s3:13 n3:13 Не женѫ, нѫ самого ло́та подража́|ти потъщи́мса. дш҃а бѡ възвра́|щъши́сѧ ѿнѫдꙋ же и҆зыде, ꙗ҆ко со́|ль о҆бѹа́етъ, и҆ неподви́жна про́чее | прѣбѫдет: s3:14 n3:14 бѣгаи е῎гѵпта не|възвра́тнѣ. о҆бра́щъшаа бѡ сѧ || (л. 24об.) срдца та́мо, землѧ о҆бѣтованїа | їе҆рс҇лмъскѫѧ не видѣшѧ+ [на верхнем поле: +сирѣч҇ нестрс҇тїа] : |

s3:15 n3:15 Е῎стъ въ начѧтцѣ младенства ради | о҆ста́влъшемъ своа и҆ съвръше|н̓н̓ѣ о҆чи́щъше́мсѧ, къ тѣмъ на | по́лѕѫ възвра́титисѧ пакы. ра́|зꙋмомъ пое҆же спс҇тисѧ, спс҇ти нѣ́|кыих. та́ же и҆ ѿ б҃а мѡѵси о҆нъ бг҃о|видецъ на спс҃е́нїе е҆дїноплеме́|нномꙋ родꙋ посланъ бывъ, мнѡ́|гы въ е҆гѵптѣ бѣды ре́кше въ ми|рѣ потъмненїа и҆мѣ: s3:16 n3:16 o3:12 добро | о҆печалити родителѧ а҆ не г҃а. | о῎в꙽ бѡ, и҆ създа и҆ сп҃се. о҆ви же мнѡ|жицеѧ и῎х же възлюбишѫ погꙋби|шѫ и҆ мѫцѣ прѣда́шѧ: s3:17 n3:17 o3:13 стране|нъ о҆нъ страненъ, и҆же ꙗ҆ко иноѧ҆|зы́ченъ въ и҆номъ ѧзыцѣ въ разѹ|мѣ сѣдѧи: s3:18 n3:18 нененавидѧще | мы своих си и҆ли мѣстъ, ѿхо́димъ. | да не бѫдет. нѫ и҆же ѿ ни́хъ намъ | прибываѧщаго врѣда и҆ всѣкоѧ | споны: s3:19 n3:19 ꙗ҆коже и҆ въ всѣхъ, и҆ | въ сих бываетъ намъ х҃с бл҃гыихъ | ꙋ҆читель. ꙗ҆влѣетъ бѡ сѧ и҆ тъ̏ ро||(л. 25)ди́телѧ по плъти мнѡ́гажди о҆ста́ви|в꙽. и҆ ѿ нѣкыихъ слышѫ, мт҃и твоа | и҆ братїа твоа и҆щѫт тебе. въско́рѣ | добрыи нашъ г҃ь и҆ ꙋ҆чи́тель бестра́|стнѫѧ ненависть пока́за намъ, | ре́къ. мати моа и҆ братїа моа сѫт. | творѧшеи во́лѧ о҆ц҃а моего и҆же ес҇ | на нб҃сехъ: s3:20 n3:20 o3:14 бѫди́ тебѣ ѡц҃ъ, и῎|же о҆ брѣмени грѣхо́внѣмъ съпо|трꙋдитисѧ мо́гыѝ и҆ хо́тѧи. ма́|ти жѐ, ꙋ҆милѐнїе. ѿмыти тѧ ѿ | сквръны могѫщее. бра́т же, и῎же къ | тече́нїꙋ го́рнемꙋ съпоболѣваѧ и҆ | съре́тѧсѧ. стѧжи́ съжителницѫ | неѿтръ́жен̓н̓ѫ, па́мѧт и҆схода. чѧ|да же ти любезна да сѫт, въздыха́|нїа срдчнаа. раба стѧжи́ свое тѣ|ло. дрꙋгы же, ст҃ыѧ си́лы. ѧ҆же въ | врѣмѧ и҆схода по́лѕевати тѧ мо́|гѫт, а҆ще дрꙋѕи ти бѫдѫт. съ̏ род и҆щѫ|щимъ г҃а: • s3:21 o3:15 любо́вь бж҃їа, ꙋ҆гаси | любовь родителеи. n3:21 гл҃ѧ и҆же о҆бѡ|а҆ и҆мѣти, себе прѣль́сти. слышѫ гл҃ѧщаго. никто́ же может двѣма | гис҇ѡма работати и҆ про́чаа: ||

(л. 25об.) s3:22 n3:22 Не приидох ре́ч҇ г҃ь, мира въло́жити на зе|млѧ. и҆ любо́вь родителемъ къ сн҃о́|мъ. и҆ бра́тїамъ къ бра́тїи работа|ти ми прои҆зво́лившимъ, нѫ ра́ть | и҆ но́жь. раздѣлити бог҃олюбныѧ | ѿ миролюбныхъ. и вещныхъ ѿ неве|ще́стъвныхъ. славолюбныхъ, ѿ | смѣреномѫдрыхъ. веселит бѡ сѧ | г҃ь о҆ раздвое́ни и҆ разлѫчени, ради ѧ҆|же къ немꙋ любве бываемѣмъ: |

s3:23 n3:23 o3:16 Блюди́ блюди́ да некако вода́мъ всѣ́|и҆сплъ́ншимъ, ꙗ҆ви́шиса пристра́|стїе своих си любѧ. и҆ потопленїем | миролюбїа съо҆ти́деши: |

Не ꙋ҆щедри́ родителнѧѧ и҆ли дрꙋжнѧ|ѫ слъзы, а҆ще ли ни̏, вѣчно хощеши | слъзи́ти: s3:24 n3:24 вънегда тѧ о҆бы́дѫт ꙗ҆|ко́ же пчелы па́че же о҆сы рыданїе | свои творѧще о҆ тебѣ, въскорѣ дꙋ|ше́вное о҆ко свои́мъ дѣа́нїемъ и҆ | своеи см҃рти неѿвра́тно възведи́. | ꙗ҆ко да болѣзнїѧ болѣзнь възмо́|жеши ѿрази́ти: s3:25 n3:25 о҆бѣщаваѧт꙽|сѧ льсти́вно намъ и҆же наши и҆ не | наши, всѣлюбимаа сътварѣти. || (л. 26) ра́зꙋм же сѝмъ, добромꙋ нашем те|че́нїꙋ прѣпѧти. и҆ тако про́чее къ | своемꙋ разꙋмꙋ нас҇ прихва́тити: |

s3:26 n3:26 o3:17 Мѣ́стъ нашихъ ѿхожденїе да ес҇, на бе|з꙽ѹ҆тѣшныхъ и҆ нетъщесла́вныхъ | и҆ смѣрен̓н̓ѣишихъ чѧстехъ. а҆ще | ли нѝ, съ стрс҇тїѧ лѣтаемъ: |

s3:27 n3:27 o3:18 Съкрываи бл҃горо́дїе и҆ бл҃госла́вїе | и҆зъо҆бличати. да некако ѡ҆брѧ́ще|ши́сѧ и҆нако ꙋ҆бѡ ꙋ҆сты, и҆нако же | вещьми прѣбываѧ: s3:28 n3:28 o3:19 никто́ ж толи́ко | стран̓н̓ичьствꙋ въда́стъ себе ꙗ҆|ко прилꙋчисѧ, ꙗ҆ко же великыи о῎|нъ слы́шавы. и҆зыди́ ѿ землѧ своѧ | и҆ сърѡ́дства своего и҆ ѿ домꙋ о҆ц҃а | твоего. та́же и҆ въ иноѧ҆зы́чнѫѧ и҆ | вар꙽варскѫѧ землѧ призыва́емъ: |

29 (20) Естъ егда по великому оному нѣ|кого странствовавша, на мнѡ|ѕѣ гь прослави. обаче аще и слава | бгоданна, добро еѧ щытомъ смѣ|реніа ѿвращатисѧ: 30 (21) внегда | нас бѣсове яко о велицѣ исправле|ни хвалѧт. или и члвци о странствѣ | нашемъ, тогда и мы иже нас ради съ || (л. 26об.) нбсе на землѧ странствовавша|го въспрїимѣмъ на памѧт. и обрѧ|щемъ себе въ вѣкъ вѣка исплъни|ти не могѫще: 31 (22) люто еже къ нѣ|кому ѿ своихъ или странныхъ | пристрстіе. могѫщее помалу нас | въ миръ прихватити, и огнь на|шего умиленїа до конца изсту|дити: 32 якоже немощно едїнѣм | убо окомъ на нбо другым же на зе|млѧ зрѣти, сице немощно иже | не до конца всѣхъ своихъ и не сво|ихъ себе помысломъ или и тѣло|мъ устранившому, не приема|ти бѣды дшевныа: 33 (23) врѣменем | мнѡѕѣмъ и трудомъ исправлѣ|етсѧ в нас обычаи блгъ и доброу|строенъ. и еже мнѡѕѣмъ трудом | и врѣменемъ исправленное, мо|щно въ едїномъ врѣмене часѣ по| губити. тлѧт бѡ обычаѧ блгы бе|сѣды злы мирскыѧ и нелѣлыѧ: |

34 Іже съ мирскыми по ѿвръжени ми| ра живы или близ сыи, всѣко или | въ тѣх въпаднетъ сѣти. или срдце || (л. 27) въ еже о сих поминани оскврънѣет. | или не осквръннѣемъ осквръннѣ| ѧщѫѧсѧ осѫждаѧ, и тъи осквръ| нитсѧ:

ѿ тогожде слова. о сънїн | хъ въ слѣдуѧщих нововъведенныим: |

35 (24) Яко убѡ нашего разума умъ, не|съвръшенъ весь и всѣкого невѣждъ|ства исплънь, съкрывати невъ|зможно. грътань бѡ убѡ брашна | разсѫждаетъ. слух же, умышле|нїа познаваетъ. и болѣзнь убѡ | очнѫѧ, яви слнце. нера[ра]зумїе | же дшевное, явишѫ гли. обаче | еже протнвѫ силѣ любовь понѫ|дитель. тѣм же мнѧ, ни бѡ уста|влѣѧ, послѣдованно по странни|чьствѣ словесехъ паче же въ них, | мало о сънїихъ въчинитн. яко | ни же сеѧ льсти льстивнынхъ не|наученномъ быти намъ: |

(26) Сънъ ес, ума пошествїе въ непо|шестви тѣлеснѣмъ: • 36 мъчта|нїе ес, прѣльсть очнаа въ спѧщои | мысли: • 37 мъчтанїе ес, изстѫ|пленіе ума бъдѧщу тѣлу: ||

(л. 27об.) Мъчтанїе ес, несъставно видѣніе: |

38 (26) Вина еѧ же ради по прѣдваршому чи|ну о сънѣхъ глати въсхотѣхѡм, | проявленна. егда бѡ оставльше | га ради своѧ домы и своихъ. страни|чьству ради любве бжїѧ себе про|дамы, тогда прочее бѣси съновы | възмѫщати нас покушаѧтсѧ, сво|их наших показуѧще намъ, или | плачѧщихсѧ. или умираѧщих. | или за ны дръжимы и напаству|емы: • иже убѡ съномъ вѣруѧи, | подбенъ естъ сѣнь своа гонащому, | и тѫ покушаѧщусѧ ѧти: |

39 (27) Бѣсове тъщеславїа, въ сънѣ прорци. | бѫдѫщаа яко злохытри назнаме|нуѧще. и та намъ провъзвѣщаѧ|ще. видѣнїомъ събывшемсѧ, мы | подивихѡмсѧ. и яко близъ про|чее сѫще проувѣдителнаго | дара, помыслъ възвысихѡмъ: |

40 Въ повинуѧщихса бѣсу, многажди | прркъ быс. въ уничижаваѧщнх же | того, присно слъга: • духъ | сыи, яже внѧтрь въздуха сего || (л. 28) видѣ. и разумѣв нѣкого умираѧ|ща, въ сънѣ простѣишимъ пророче: |

41 Ничто же ѿ бѫдѫщих ѿ проувѣдѣнїа | вѣдѧтъ. елма чародѣе намъ и съ|мрть прѣдглати могли бишѫ: |

42 (28) Въ аггла свѣтла и мчничьскыи | видъ, мнѡгажды прѣобразуѧтсѧ. | и къ намъ приходѧще въ сънѣ по|казашѧс. възбънѫвшем же радо|стїѧ и мнѣнїемъ покѫпашѫ. 43 се | же ти да ес знаменіе прѣльсти: |

Мѫкы и сѫды и разлѫченїа показу|ѧтъ аггли. убуждъшем же сѧ | намъ, трепетны и скръбны съдѣ|ловаѧтъ: • 44 вънегда въ сънѣх | бѣсовѡмъ покарѣтисѧ начнем, | тогда прочее и явѣ нами игра|ѧтъ: • иже сънїѡмъ вѣруѧи, | о всемъ неискусенъ. а иже въсѣ|мъ невѣруѧ и, фїлосов тъи: |

45 Всѣмъ ти мѫкѫ и сѫд провъзвѣщаѧ|щимъ вѣруи едїнѣмъ. аще ли ѿ|чааніе тѧ осѧѕаетъ, и сіа ѿ бѣ|сѡв:— Третіе троици равно|числъное теченіе. Възстѫпивыи, || (л. 28об.) да невъзрет надесно или налѣво:— |

о блженнѣмъ и приснопамѧтнѣ | мъ послушани. слово д: |

1 (1) Къ трудникѡмъ нашимъ прочее | и хсвѣмъ к стрдалцемъ прѣдиды | слово абїе достиже. всѣко| го убѡ плода прѣдварѣетъ цвѣт. | всего же послушанїа, странни| чьство. или тѣлесное, или вол| ное. двѣма бѡ сима добродѣтѣ| лма яко же златыма крилома | безлѣностно въсходитъ на нбо | прпдбное. и убѡ о семъ дхоприѧте| нъ нѣкыи въспѣтъ. кто дас ми глѧ | крилѣ яко голѫби. и полещѫ дѣа| нїемъ и почїѧ видѣнїемъ и смѣ| ренїемъ. 2 (2) ниже самыи образъ а| ще годѣ ес мѫжестъвныихъ сих | борецъ прѣминѣмъ словомъ явѣ | сътворити. како убѡ щыт дръжѫт, | ѧже къ бу и учителю вѣры. въ то| мъ яко же би рещи всѣкъ невѣрїа | или прѣхожденїа помыслъ ѿрѣва| ѧще. и мечь же дховныи вынѫвъ | здвижѫще. и всѣкѫ своѧ волѧ при||(л. 29)ближаѧщѫѧсѧ имъ ѿсѣцаѧще. | въ брънѧ же желѣзны кротости и | тръпѣнїа облъчени. всѣкѫ досадѫ | и боденіе и стрѣлѫ своѧ тѣми ѿра| жаѧще. имѧт же и на главѣ шлѣм | спсенїа, настоѧщаго млтвныи по| кров. стоѧт же обѣма ногама ни| како же, нѫ овѫ убѡ на служъбѫ | простираѧще. овѫ же на млтвѣ не| повижнѫ имѧще: • 3 (3) послушанїе | ес, ѿвръженїе дшѫ своеѧ до конца. | тѣломъ показуемо явѣ, или пакы | съпротивное: • послушанїе ес, | неистѧѕанно пошествіе. само| хотнаа съмртъ. неиспытуема жи| знь. беспечалнаа бѣда. непоуче| нныи къ бу ѿвѣт. бестрашіе съмръ| ти. безбѣдное плаванїе. спѧщее | пѫтшествіе: • послушанїе е, | гробъ хотѣніа и въстанїе смѣре| ніа: • послушанїе ес, умръщве| нїе удѡмъ въ живѫщемъ съмы| слѣ. не ѿречет илн разсѫдит мръ| твецъ въ блгыих или еже мнѣти| сѧ злыих, ни бѡ уморивыи своѧ || (л. 29об.) дшѧ блгочестнѣ, ѿвѣщаетъ: |

Послушанїе ес, ѿложеніе разсѫжде| ніа въ богатствѣ разсѫжденіа. 4 (4) на| чѧло убѡ умрщвеніа. и удѡв тѣ| лесе и дшѧ хотѣніа, болѣзнь. срѣ| да же, овогда убѡ болѣзнь, овогда | же безболѣзніе. конец же, нечю| вствїе прочее въсѣко и неподви| женїе болѣзни. тогда тъчїѧ болѧ| и страждѫ видитсѧ живыи мръ| твецъ съи блженникъ, егда себе | узрит своѧ волѧ творѧща. боѧсѧ | брѣмене своего сѫда: |

5 (5) Елици къ тризнищу умнаго испо| вѣданїа начѧсте съвлѣщисѧ. | елици хсвъ яремъ на своѫ выѧ възѧ| ти хощете. елици ѿ себе свое брѣ| мѧ на иного выѧ възложити тъ| щитесѧ. елици своа цѣны на| писати волеѧ спѣшите. и въмѣ| сто тѣх свободѣ написатисѧ ва| мъ хощете. елици рѫкама иных | възвышаеми и пловѫще прѣпла| ваете великѫѧ сіа пѫчинѫ, увѣ| дите яко краткымъ нѣкымъ и же||(л. 30)стокымъ пѫтемъ шествовати | начѧсте едїнѫ прѣльсть тъчїѧ | на себѣ имѧщимъ. сіа же нарица| есѧ самочиніе. иже бѡ сего въ | всемъ ѿвръгыисѧ. въ них же мнит| сѧ быти добрыъ и дховныхъ и бго| угодныхъ, прѣжде даже непоиде | доиде. послушанїе бѡ ес, не вѣро| вати себѣ въ добрых всѣх даже до | конца житіа: 6 (6) Хотѧще своѧ | выѧ разумомъ и словомъ смѣре| номѫдріа и истиннаго спсенїа и| ному о ги въвѣрити, прѣжде убѡ въ| хода аще нѣкое лѫкавство и мѫ| дрованїе в нас ес, кръмчїѧ испыта| имъ и истѧѕаимъ. и да сице рекѫ | искусимъ. да не къ корабнику я| ко кръмчїю. и къ болѧщому яко | къ врачю. и къ стрстному яко къ | бестрстну. и въ пѫчинѫ яко въ при| станище въпадше, готово себѣ о| брѧщемъ истопленїе. по въходѣ | же еже въ тризнище прочее блгоче| стїа и повинованїа, к тому до| браго нашего подвигоположни|| (л. 30об.) ни въ чьсом же ѿнѫд не испытуим, | аще и нѣкаа в немъ яко въ члцѣ въ| сѣко и еще мала прѣгрѣшеніа узрим, | аще ли ни, ничто же ѿ повинова| нїа испытуѧщеи полѕуемсѧ: |

7 (7) Нѫжда всѣка хотѧщим къ настоѧщим | вѣрѫ несуменнѫ всегда имѣти, сих | исправленїа въ своемъ срдци не| потрѣблѣема и приснопомнима | вынѫ хранити. яко да егда бѣсо| ве намъ невѣріе къ тѣмъ всѣва| ѧт, ѿ иже в нас помнимыихъ тѣх за| градимъ уста. потолику бѡ вѣра | цъвтет въ срдци, потолику и тѣло | спѣшит на службѫ. внегда же в не| вѣріе потъкнетсѧ, падесѧ. всѣ| ко бѡ еже не ѿ вѣры, грѣх естъ: |

8 Егда та помыслъ твои испытова| ти или осѫждати прѣдводѧща| го навадит, яко ѿ блѫда ѿскочи. | никако же зъмїу сему подаждъ | послабленіа. ни мѣста. ни въхода. | ни начѧла. гли же къ зъмїу. ѡ прѣ| льстниче. не азъ начѧлствуѧ| щаго ми. нѫ тъи мое сѫжденіе въ||(л. 31)спрїѧтъ. не азъ тому, нѫ онъ мнѣ | сѫдїи быс: • 9 (8) орѫжіе убѡ оци, | пѣніе, млтвѫ же, стѣнѫ. умы| ванїе же, непорѡчнѫѫ слъзѫ бы| ти уставлѣѧтъ. блженное же | послушанїе, исповѣданіе [быти сѫ] | дишѫ. без него же никто же ѿ | стрстныъ узрит га: • 10 (9) послушли| выи, самъ на сѧ. сѫд износитъ. аще | га ради съвръшеннѣ послушает. а| ще и не мнитса съвръшеннѣ, сво| его сѫда съвлѣчесѧ. аще ли сво| ѧ в нѣкыих исплънѣетъ волѧ, а| ще и мнит послушати, самъ сво| е брѣма носитъ. аще убѡ того | обличаѧ настоѧ и не прѣста| л би, добро убѡ би. аще ли умлъ| чит, что глати не имамъ: |

11 Іже простотоѧ повинуѧщеисѧ | о ги, добро теченіе прѣходѧт. не | подвигше себѣ опасно гланїемъ | бѣсовское злохытръство: |

12 (10) Прѣжде всѣх исповѣдаимсѧ добро| му нашему судїи едїному. аще | ли велит, и всѣмъ. язвы бѡ обли||(л. 31об.)чаемы не успѣѧтъ на горшее и | исцѣлѣѧтъ: • страшно нѣ ка| мо шед въ общее житіе, добра сѫ| дїѧ и пастырѣ видѣх сѫдище. 13 (11) съ| лучи бѡ сѧ тамо ми сѫщу, нѣко| му ѿ разбоиничьскаг чина къ и| ночьскому приити житїу. ему | же добрый онъ пастырь и врачь, | ловелѣ на седьмъ днїи всѣкого по| коя приѧти, на видѣнїе тъчїѧ мѣ| стнаго устроенїа. по седмѣмъ | убѡ, въ прашааше аще угодно | ему ес съжитїе съ ними сътво| рити. яко же обѣщавшасѧ того | съ всѣкоѧ истиноѧ видѣ, пакы | въпрашааше. что ему безмѣст| но въ мирѣ сътворилосѧ. яко у| бѡ видѣ его съ словомъ всѣусръ| дно исповѣдавша, пакы къ нему | искушаѧ глааше. хощѫ тѧ рече | прѣд всѣми братіами та обличи| ти. он же поистинѣ свои грѣх въ| зненавидѣв, и срамъ весь прѣ| обидѣв, без съмнѣнїа обѣща| сѧ. и аще хощеши рече, посрѣдѣ || (л. 32) алеѯандрова града, та ж събира| етъ пастырь въ црквь всѧ слове| сныа его овцѧ, числомъ двѣстѣ | и тридесѧт. и божестъвному съ| бранїу сътварѣему, бѣше бѡ | недѣлѣ ѿ днїи. по скончани же | еѵгліа, въводит прочее непорѡч| наго осѫжденника ѡного. ѿ нѣ| кыихъ братеи влѣкома и худѣ бі| ема. рѫкама же съзади свѧза| на, и врѣтищемъ власѣномъ облъ| чена. и пепелу на главѣ сѫщу. я| ко же и ѿ самого видѣніа всѣмъ | удивлъшемсѧ, абіе плачемъ въ| скричати. не бѡ увѣдѣ никто | же бываемое. та же яко бли| зъ црквныхъ врат прииде, възгла| шаетъ ему сщеннаа она члко| любиваго сѫдїѧ глава, велїем | гласомъ. стани, недостоенъ | бѡ еси еже самовъхода. ужа| снѫвсѧ убѡ онъ пастырнаго ѿ | стилища изшедшаго гласа къ не| му. мнѣше бѡ яко же послѣжде | клѧтвами нас извѣщавааше, || (л. 32об.) не члвка нѫ гром слышати. пада| етъ убѡ абіе на лици, трепете| нъ быв, и весь страхѡмъ позыба| всѧ. долѣ убѡ лежѫ и землѧ слъ| зами мочѧ, повелѣно быс пакы | тому ѿ чюднаго врача. иже спсе| нїе его въ всімъ съдѣловаѧща| го, и образъ спсенїа и явленна| го смѣреніа всѣмъ подаѧщу, ре| щи всѣ съдѣаннаа тѣмъ по еді| ному явѣ прѣд всѣми. он же съ | грозоѧ и словѣдааше всѣ по едї| ному. и такова, яже всѣкъ слух | устрашаѧща. не тъчїѧ же тѣ| леснаа по естъству и чрѣзъ е| стъства въ словесных же и бесло| весныхъ животныхъ. нѫ убѡ и | даже до чародѣанеи и убїистъ| в. и инѣхъ их же не подбает слышати | или писанїу прѣдати. исповѣ| давшусѧ убѡ, повелѣвает абіе | пострищи и съ братїеѧ причьсти: |

14 (12) Аз же прпдбнаго ѡного удивльсѧ | прѣмѫдрости, въпрашаахъ его | особь чьсо ради таков образъ || (л. 33) странен сътвори. истинныи же | врачь, двѡих сихъ ради рече. пръво| е убо, да исповѣдавшагосѧ на| стоѧщїимъ срамомъ бѫдѫща| го прѣмѣнѧ. еже и быс. не бѡ въ| ста ѿ землѧ ѡ брате іѡанне, до| нели же не всѣх оставленїа полу| чи. и не невѣруи. нѣкто бѡ ми ѿ| ту сѫщїихъ брат повѣда глѧ. яко | рече зрѣх нѣкоего страшна. дръ| жѫща хартїѧ [написанѫ] и тръсть. и внегда | рече грѣх лежѫ и глааше, тъи онъ тръ| стіѧ поглаждааше. и в лѣтпотѫ. | рѣх бѡ рече и словѣмъ на мѧ беза| коніе мое гсви, и ты оставилъ е| си нечестіе срдца моего. второ| е же, понеже нѣкыа имамъ не| исповѣданна съгрѣшенїа имѧ| щѧ. и сего ради прочее и онѣх на испо| вѣданїе поущаѧ. без него же ни| кто же оставленіе получит. 15 (13) и и| на убѡ мнѡга досточюдна и до| стоинопамѧтна ѿ приснопомина| емаго ѡного видѣхъ пастырѣ | и паствы. ѡ них же мнѡгаа вамъ я||(л. 33об.)вленна сътворнтн покушѫс: ||

Прѣбых убѡ у него врѣмѧ немало, || тѣхъ послѣдоваѧ житію. и о том | вельми удивлѣѧсѧ. како земнїи | (14) они нбснынхъ подражаахѫ. 16 (14) любо|вны убѡ в нихъ свѧзанъ бѣше | съ азъ нерѣшимъ. и еже чюднѣише| е, всѣкого дръзновенїа и празно| словїа прѣмѣнени. съблюдаахѫ | же прѣжде всѣх се, еже не врѣдити | брату съвѣсть въ чьсомъ. аще | ли где явилса би кто другонена| вистенъ, того пастырь въ ѿлѫ| ченныи монастнрь яко осѫжде| ника изганѣаше: • нѣкогда | же нѣкому ѿ братіи къ нему | ближнѣго оклеветавшу. абіе | ѿгнати того прпбныи повелѣ глѧ. | не дати въ обитѣли видиму и не| видиму діаволу быти: |

17 (15) Видѣхъ азъ въ прпдбныихъ онѣхъ | успѣшна поистннѣ и достои| но чюдна дѣла, братіство о ги съ| бранно и съсвѧзанно. чюдно и| мѧщее и дѣланїе и видѣнїе. си||(л. 34)це бѡ себе бжствными наставлѣ | ахѫ и поучаахѫ исправленьми, | яко не трѣбовати ѿнѫд насто| ѧщаго въспоминанїи, нѫ своево| лнѣ друг друга на бжствнѫѧ възбу| ждати бъдрость. бѣхѫ бѡ тѣмъ | уставлена же и поученна и у| твръжденна, прпдбна нѣкаа и | бжствнаа поученїа. аще бѡ би | сълучилосѧ когда нѣкому ѿ них | настоѧщому не сѫщу ту, кле| ветѫ или осужденіе или ѿнѫд | празнословіе начѧти, мано| венїемъ невѣдомымъ отаи брат | въспоминаѧ того уставлѣаше. | аще ли не чюаше сълучаемъ, про| чее поклоньсѧ въспомѣнѫвыи | ѿхождааше. бѣже тѣмъ всегда| шнее сіе и непрѣстанно съгланїе, | съмртное въспоминанїе и сѫда | вѣчнаго помышленїе: |

18 (16) Не умлъчѧ вамъ сказати пова| ра иже тамо прѣславное испра| вленіе. зрѧ бѡ того присно въ слу|жьбѣ умиленіе приобрѣтша и слъ||(л. 34об.)зы, молих повѣдати ми. ѿкѫду та| ковыа блгдти спобисѧ. он же при| нѫжденъ ѿ мене ѿвѣща. никогда | же рече члкѡмъ работати помы| слихъ, нѫ бу. и млъчанїа всѣко| го достоинна себе осѫдив, сіе | огнъное видѣніе въспомина| нїе бѫдѫщаго пламене всегда | имамъ: • 19 (17) ино прѣславное тѣх | услышимъ исправленіе. ибѡ | ни на самои трапезѣ ѿ умнаго | дѣланіа не прѣстаахѫ. назна| менаным же обычаемъ нѣкыим | и невѣдомымъ имановенїем, | ѧже въ дши ихъ млтвѫ себѣ въ| спомннаахѫ блженнїи. не на тра| пезѣ се творѧще тъчїа, нѫ и на | всѧ съборы своѧ исъхожденїа. | 20 (18) аще же когда кто ѿ нихъ съгрѣ| шенїе нѣкое сътворилъ би, м| нѡга мленїа ѿ братіи приемлѣ| ше. тѣмъ ѧже о томъ къ пасты| рю оставити попеченіе. и ѿ| вѣтъ и запрѣщенїе. тѣм же и | великыи ученичьское увѣ||(л. 35)дѣв дѣланіе, легчаиша прочее | и запрѣщенїа дааше. яко вѣды | без вины сѫща запрѣщаемаго, | не убѡ и искааше иже истинноѧ | въ падшаго въ съгрѣшенїе: |

21 (19) Где въ онѣх бѣше празнословїа или | блѧдословіа въспоминаніе. а| ще ли где кто ѿ них распрѧ къ бли| жнему начѧл би, мимо иды дру| гыи и поклонъ сътворив гнѣвъ | разарѣаше. аще ли злопоминаѧ| ща ощущааше, втораа по ста| рѣишинѣ правѧщому повѣдаа| ше. и прѣжде слнчнаго захода | прѣмѣнитисѧ тѣмъ к себѣ у| страаше. аще же ожестѣеми | ожесточаваахѫсѧ, или непри| емати пищѫ даже до съмире| нїа, запрѣщаахѫс, или ѿ обитѣ| ли изганѣеми бываахѫ: | 22 (20) Бѣ же достоинохвално се опасс| тво в них не всуе творимо. нѫ у| бѡ мнѡгъ плод творѧще и явлѣ| ѧще. мнѡѕи бѡ въ тѣх прпдбныих | явишѫса дѣлателни же и про||(л. 35об.)зорливи. разсѫдителни же и смѣ| реномѫдри. и бѣ видѣти в них | страшно и аггелолѣпно видѣ| ніе. сѣдины честны и сщенно| лѣпны, дѣтемъ подобно къ по| слушанїу притичѧщѫ. и по| хвалѫ великѫ имѧщѫ свое смѣ| реніе: • 23 (21) видѣхъ тамо мѫжѧ | до пѧтдесѧтихъ лѣт въ послуша| ни имѧщѧ, их же молѣхъ увѣдѣ| ти, которое ѿ толика труда | утѣшенїе приѧшѫ. ѿ них же | ови убѫ въ глѫбинѫ смѣрено| мѫдріа достигнѫти себе гла| ахѫ. им же всѣкѫ рат присно въ| зражаѧт. друѕїи же съвръшенно | нечювствїе и безболѣзніе въ у| коризнахъ и досадахъ прочее | имѣти глаахѫ: • 24 видѣх ины | ѿ приснопоминаемыихъ онѣх, | съ сѣдинами аггеловидными, | въ глѫбѡкое незлобіе и просто| тѫ умѫдренѫ и самоволнѫ и | бгоисправленнѫ пришедшѧ. не| бесловеснѫ нѣкѫѧ и немѫдрѫ || (л. 36) по сѫщих въ мирѣ старцех. их же и | блѧдивы любѧт звати. нѫ вънѣ ѧ| ду убѡ кроткы всѧ. пристѫпны. | свѣтлы. непрѣльстно имащѫ| и неухыщренно и нелѫкавно, | и слово и обычаи. дѣло не въ мнѡ| ѕѣхъ обрѣтаемо. вънѧтръ ѧ| ду же въ дши, ба самого и насто| ѧщаго яко прѣпростіи младе| нци дышѫщѧ. и яро и утвръжде| нно умное око к бѣсѡмъ и стра| стемъ имѧщѧ: • 25 (22) не достанет | ми ѡсщенныи връше и бголюб| ныи събѡре житїа моего врѣмѧ, | онѣхъ блженныихъ повѣдуѧщу | добродѣтѣль и нбсоподражате| лное житіе. нѫ ѡбаче уне ест | ѿ тѣх трудовныихъ потѡвъ на| ше удобрити еже къ вамъ сло| во. и къ ревности бголюбезнѣи | въздвигнѫти, нежели ѿ своихъ | наказованїи. без всѣкого бѡ прѣ| кословїа, хуждъшее ѿ бѡлшаго | украшаетсѧ. оно же млѧ, ничто | же нас лъжно пишаща помысли||(л. 36об.)ти. обычаи бѡ ес невѣрїу полѕѫ | погублѣти. пакы же прѣжде рече| нныихъ имѣмсѧ: | 26 (23) Нѣкыи мѫж ісидѡръ именам ѿ кнѧж| скаго сана алеѯандрова града. | въ прѣдреченнѣмъ общемъ житіи, | прѣжде сихъ лѣт ѿречесѧ. его же и | азъ ту и еще сѫща застахъ. сего | приемъ прпдбныи онъ пастырь. и | злоточна ѕѣло и сурова люта | же и величава видѣв, прѣхыщ| рѣетъ прѣмѫдрыи бѣсовское зло| хытръство члчьскымъ умы| шленїемъ, и рече къ ісидѡру. | аще убѡ възѧти хсвъ яремъ про| изволѣеши, послушанїе тебѣ | дръжати прѣжде всѣхъ хощѫ ѡн | же ѿвѣща. яко же желѣзо кова| ча, сице и азъ тебѣ ѡ стѣишїи | повиноватисѧ въдах. великыи | же и о семъ показанну годнѣ при| емъ, даетъ абіе обученїе же | лѣзному ісидѡру, и рече. хощѫ | тебе ѡ брате естъствомъ у | врат монастирьскых прѣдстоати. || (л. 37) и всѣкои дши въходѧщо иже и исхо| дѧщои творити поклоненіе глѧ| щу, помлисѧ о мнѣ яко ухва| щаемъ есмъ. послуша же сице | яко агглъ га: седьмъ же лѣтъ е| му тамо сътворшу, и въ глѫбо| кое смѣреніе и умиленїе пришед| шу, въсхотѣ приснопамѧныи | по законныихъ седми лѣтѣхъ. | и мѫжа непобѣднѣмъ тръпѣни, того яко достоина братіи съ| четати, и рѫкоположенїа спод| бити. он же мнѡга и инѣми и | мнѡѧ немощнымъ мленїа сътво| ри къ пастырю, ту ему тако | прѣбываѧщу скончати тече| нїе. назнаменав и не явѣ нѣ| како словомъ конец, и свое зва| ніе приближаѧщеесѧ, еже и | быс. оставльшу бѡ его учите| лю въ томъ чину, по десѧтѣмъ | дни къ гу безславїемъ славнѣ | изыде. въ седьмыи днь успенїа | его, и вратарѣ монастирьска| го къ гу поемъ. бѣ бѡ ему реклъ || (л. 37об.) блженныи, яко аще получѧ дръ| зновенїе къ гу, не ѿлѫченъ ме| не бѫдеши и тамо въскорѣ. еже | и быс на болшее извѣщеніе, не| посрамнаго его послушаніа, и | смѣренїа бгоподражаннаго: |

27 (24) Въпросихъ и еще сѫща великаго | сего исидѡра, кое дѣланіе ум | его у врат прѣбываѧщу имѣше. | и не съкры полѕевати мѧ хотѧ | приснопомнимыи. вначѧлѣ у| бѡ рече се помышлѣахъ, яко | за грѣхы своѧ продахсѧ, тѣм | же и съгорестїѧ. и всѣкоа нѫ| жеа и кръвїѧ покланѣніе тво| рѣх лѣту же съвръшенну ско| нчавшусѧ, бес печали бѣхъ про| чее срдцомъ. мъздѫ ѿ ба послуша| нїа ради чаѧ приѧти. минѫв| шу же другому едїному лѣту, | недостоина себе прочее помы| шлѣахъ въ чювстви срдца, и иже | въ обитѣли прѣбыванїа и ѿчь| скаго зрѣніа и събесѣдованїа. | и бжстъвныхъ таинъ причѧще||(л. 38)нїа. и еже на лице комужо възрѣ| нїа. долу же поничѧ окомъ и до| лѣише мѫдрованїемъ, въходѧ| щѧѫ и исходѧщѧѫ свѣтлѣ у| же молитвы ради молѣхъ: | 28 (25) На трапезѣ нѣкогда сѣдѧщу ми | съ великыимъ настоателемъ, | къ моему уху приклонив ста| а своа уста, рече. хощеши ли | да покажѧ ти въ сѣдинах глѫбо| чаишихъ бжстъвное мудрова| ніе. мнѣ же млившу, пригла| шаетъ праведныи ѿ вторыѧ | трапезы нѣкоего лаврентіа | именемъ, до четыридесѧт и о| сьмъ лѣт въ обитѣли имѧща. и | втораго стилищу презвитера | сѫща. пришедшу же и сътво| ршу поклоненїе игумену, бла| гославлѣетсѧ убо ѿ него. въ| ставшу же, ничто. же ѿнѫд рече | ему, нѫ остави его прѣд трапе| зоѧ стоѧща и не ядѫща, бѣ же о| бѣду въхѡд. яко сътворити час | великъ, или и два стоѧщу. яко || (л. 38об.) мнѣ прочее стыдѣтисѧ понѣ | на лице дѣлателю възрѣти. бѣ | бо весь сѣдъ осмъдесѧтое лѣ| то имѣа. безъѿвѣтну же до | кончаніа обѣднаго прѣбывшу. | въставшемъ намъ, посылает| сѧ ѿ прпдбнаго рещи прѣжде въ| спомѣнѫ тому ісидѡру вели| кому тридесѧт. и деватаго ѱа| лма начѧло. 29 (26) не прѣзрѣх же а| зъ яко лѫкавнѣи старца иску| сити. въпросившу же ми того, | что убѡ прѣстоѧ на трапезѣ | помышлѣаше. хсвъ рече обра| зъ на пастырѣ възложивъ, ни| како же никогда ѿ него заповѣ| дь приемати помышлѣѧ, нѫ ѿ | ба. тѣм же оче їѡанне. не яко | прѣд трапезоѧ члчьскоѧ, нѫ я| ко прѣд жертъвникѡмъ бжїим | и бгви стоѧ млѣхса, никако | же помыслъ нѣкыи лѫкавен | на пастырѣ помышлѣѧ, ѿ ѧже | ми къ нему вѣры и любве. рече | бѡ нѣкыи. яко любовь не помы||(л. 39)шлѣет злое. обаче и се вѣждъ оче. | яко внегда кто себе въ простотѫ. | и самоволное незлобіе ѿдастъ, | к тому тамо лѫкавыи въмѣще| нїа или часа не приемлет: |

30 (27) Въистинѫ праведныи яков же | бѣ онъ словесныимъ ѿцъ съ бго| мъ, такова ему и строѧщаго | обитѣль иного посла. цѣломѫ| дръна, аще и кто инъ. кротка, | яко мало таковыхъ. на сего къ | прочїимъ на полѕѫ разгнѣвасѧ | старецъ великыи ту не въ цркь| ви, ѿгнати его повелѣв безврѣ| менно. аз же увѣдѣв без поро| ка того сѫща о нем же съгрѣше| ни на нь глааше пастырь, осо| бь за строителѣх къ великому | ѿвѣтованіе творѣхъ. прѣмѫ| дрыи же рече. и азъ познах оче. нѫ | яко же неправедно нѫ умиленно | ес, ѿ гладуѧщаго младенца хлѣ| бъ изъ устъ исхытити, сице и | себе и дѣлателѣ иже дшамъ на| стоѧ и отъщетит, не исхода||(л. 39об.)таиствуѧ ему вѣнца еликы вѣ| стъ его тръпѣти на всѣкъ час | или досадами. или безчестіе| мъ и изгнанїемъ. или уничиже| нїемъ и порѫганїемъ. трїехъ | бѡ великыих лишаетсѧ. пръво| е убѡ лишаемъ ѧже ѿ запрѣще| нїа мъзды. второе же яко и инѣ| хъ полѕевати ѿ другаго добро| дѣтѣли могы не сътвори. тре| тіе же, еже и тѧжчаише. яко | мнѡжицеѧ ити мнѧщеисѧ лю| боболѣзнъни и тръпѣливи бы| ти. на врѣмѧ небрѣгоми быв| ше. и яко добродѣтѣлни про| чее ѿ настоѧщаго необлича| еми или понашаеми, сѫщѫѧ | имъ кротости и тръпѣніа ли| шишѧсѧ. аще бѡ и добра и плодо| носна и тучна ес землѣ, нѫ вѣ| стъ оскѫдѣніе воды бесчесті| а былїе растѫщѫ тѫ творити. | и трънїе величаніа и блѫда и | бестрашіа на неи проѕѧбова| ти: • се вѣды великыи онъ а|(л. 40)пслъ къ тїмѡѳеу посилааше. на| стои. обличаи. възражаи ихъ. бла| говрѣменнѣ и безврѣмеинѣ: 31 (28) мнѣ | же къ наставнику сѫщому оно| му съпротивъ глѧщу. и немощь | нашего рода прѣдлагаѧщу. и яко | мнѡѕи ѿ бездобна въспрѣщенї| а паче же и небездобна, паствы | ѿтръѕаѧтсѧ. пакы прѣмѫдро| стныи дѡмъ глаше. дша привѧ| завшїасѧ хса ради любовїѧ и вѣ| роѧ къ пастырю, даже до кръве| не стѫпаетъ. паче же аще и | облгодѣтельствованна нѣко| гда о ранахъ бѫдет ѿ него. поми| наѧщи рекшаго. яко ни аггли. | ни силы разлѫчитн нас ѿ любве | хсвы възмогѫт. а яже не тако | привѧзавшїасѧ и укрѣпивши | и прильпши, чюждѫсѧ аще не бе| здобъ еже на мѣстѣ прѣбыва| нїе сътварѣетъ. творныимъ и | прѣлестныимъ повинованїе| мъ съвъкуплена. не слъга же | въистинѫ себе блженныи, нѫ ||(л. 40об.)и удръжа. и настави. и съвръши, | и принесе хсви беспорѡчнаа за| коленіа: • 32 (29) слышимъ прѣмѫ| дрость бжїѧ и удивимсѧ, въ | скѫделныихъ съсѫдѣхъ обрѣте| нѫ. почюдивсѧ азъ тамо сыи нѣ| кыихъ. нововъведенныхъ вѣрѣ | и тръпѣнїу. и неутомленному | подражаніу, въ настоѧщаго | запрѣщенихъ и досадахъ. ест | егда и ѿгнанихъ. не тъчїѧ же | о настоѧщаго, нѫ и ѕѣло мень| ших: • въпрашаахъ съзида| нїа дѣлѣ нѣкоего ѿ братїѧ пѧт| надесѧт лѣт въ обитѣли имѧща, | именемъ аввакѷра. его же и па| че ѿ всѣхъ ѿнѫд обидима. естъ | егда и повсѧ дни ѿ трапезы ѿ слу| жителеи ѿгонима зрѣх бѣ бѡ | ѿ естъства мало ѕѣло ѧзыком | неудръжимъ брат, и къ нему гла| ахъ. естъствомъ брате авва| кѷре, почто ѿ трапезы по всѧ | дни ѿгонима тѧ виждѫ. и безъ | вечерѧ мнѡгажды усыпаѧща. || (л. 41) он же реч вѣруи ми оче яко иску| шаѧт мѧ оци мои аще сътворѧ ино| ка, а не поистннѣ се творѧт. и азъ | прочее вѣды разумъ и великаго и | тѣхъ, тръпѧ всѣ без стѫженїа. | и се пѧтнадесѧт лѣт имамъ сіе помы| шлѣѧ. яко же ми ити въ приход | мои рѣшѧ, яко до тридесѧтнаго | лѣта искушаѧ ѿрицаѧщисѧ | мира. и въправдѫ очеїѡанне. бе| зъ искуса бѡ злато не съвръшает| сѧ: • 33 (30) прѣбыв убѡ доблыи съи а| ввакѷръ по моемъ ошестви въ мо| настири двѣ лѣтѣ, къ гу отиде. | се рекъ къ оцемъ внегда хотѣше у| мрѣти. блгодарѧ блгодарѧ га и вас. | яко за еже искушати ми са на | спсенїе мое ѿ вас, прѣбыхъ ѿ бѣсѡ| въ неискушенъ сеи зі лѣт. его | же и яко исповѣдника съ сѫщи| ми тамо усьпшими стыми досто| инѣ праведносѫдныи пастырь, по| ложити повелѣ: • 34 (31) неправдѫ | творѧ всѣмъ ревнителемъ добру, | аще въ млъчанїа гробѣ погребѫ || (л. 41об.) македоніа пръваго иже тамо | сѫщимъ дїакономъ исправле| нїе и стдралъство. съи убѡ при| лежныи гсви, нѣкогда стыхъ бгоя| вленіи празнику пришедшу, мо| лит пастырѣ прѣд двѣма [дньма] въ град а| леѯандрїѧ вънити своеѧ ради потрѣ| бы нѣкыѧ. обѣщавсѧ убѡ ско| ро изыти из града, празничнаго | ради послѣдованїа и уготовленїа. | ненавистникъ убѡ добру діаво| лъ, спонѫ сътворив архидіако| ну пущеному ѿ игумена. сътво| ри его не приити въ стыи празни| къ въ обитѣль, по уставу его же | бѣ ѿ настоѧщаго приѧлъ. по | дни убѡ едїномъ пришешу ему, | ѿлѫчает его пастырь ѿ служъбы. | и въ послѣнемъ новоначѧлны| хъ поставлѣетъ мѣстѣ, прие| млет добрыи тръпѣнїа служите| ль и подражаніа архидіакѡнъ, | ѿчь устав и слово, сице беспе| чалнѣ, яко иному запрѣщеніе | приемшу а не тому. сътворшу у||(л. 42)бѡ ему въ таковомъ чину м днїи, | пакы на свой степень възводит | его прѣмѫдрын. и по едїномъ у| бѡ дни, умоленъ бывает ѿ архи| діакона пакы въ запрѣщении | пръвѣмъ бесчестіи устроену | быти. рекъ ему. яко убѡ непро| щено нѣчто въ градѣ съгрѣшихъ. по| знав же прпдбныи не истинноглѧ| ща его, нѫ смѣренїа ради се ищѫща, | повинѫсѧ доброму желанїу до| браго дѣлателѣ. и бѣ видѣти сѣ| дины честны въ новоначѧлных | прѣбываѧщу чину. и всѣх молѧ| щу чистѣ о немъ млитисѧ. по| неже реч въ блѫд прѣслушаніа въ| падох. мнѣ же смѣренному по| вѣда великыи съи македоніе. чь| сого ради къ таковому смѣре| нну прѣбыванїу самоволнѣ при| тече. николи же бѡ рече тако о| блегченіе рати всѣкоѧ и свѣта | бжстъвнаго сладости в себѣ, я| ко же ннѣ узрѣх. 35 агглъско ес рече, | еже не падати. ибѡ не могѫщем || (л. 42об.) яко же рѣшѧ нѣціи. члкѡм же, е| же падати и пакы въстаати, ели| жди се и сълучитса. бѣсовѡм же | тъчїа, еже падшимъ не въста| ати: • (32) їже строительство о|битѣлное въ вѣренныи повѣда | ми. юну ми сѫщу рече. и въ безсло| весныхъ попечени прѣбываѧщу, | сълучиса паденію приити тѧ| жку дши. мнѣ же обыкшу нико| ли же съкрывати зъміа въ гнѣздѣ | срдчнѣмъ, врачю сего заопашъ| емъ обличихъ. опашъ же глѧ, | конецъ дѣаніа. он же осклабле| ниѣмъ лицемъ рече къ мнѣ, уда| рив мѧ за ланитѫ въ мѣрѫ. иди | чѧдо дръжисѧ службы своеѧ я| ко же прѣжде, ничто же ѿнѫд бо| ѧсѧ. аз же вѣроѧ горѧщеѧ увѣ| ривсѧ, в малѣхъ днехъ извѣще| ніе исцѣленїу приемъ, течахъ | пѫтемъ своимъ радуѧсѧ купно | и трепещѫ: • 36 (33) имат всѣкъ чинъ | създанныихъ яко же рѣшѧ нѣ| ціи различіа разнъствуѧщихъ. || (л. 43) елма убѡ бѣ и въ събѡрѣ братіи у| спѣхомъ и нравомъ различіе, въ| негда нѣкыихъ ѿ нихъ врачь лю| бопоказателны въ приходы мир| скыхъ въ обитѣли назнаменова| аше, сихъ прѣд ними послѣдними | досадами и службами безчестны| ми облагааше. яко прочее текѫ| щемъ ѿходити, внегда аще нѣкы| и ѿ мирскыхъ прихожденїе видѣ| хѫ. и бѣ видѣти паче естъства | бываемое. самое то тъщесла| вїе само сѧ ѿгонѧще, и ѿ члкъ | крыѧщесѧ: • 37 (34) не лишити мене | хотѧ гь прпдбнаго ѡца млтвы, | прѣжде недѣлѧ едїныѧ моего и| схода ѿ прпдбнаго мѣста, почи о | ги иже втораа пастырѣ правѧи. | мѫжъ чюденъ. міна именемъ. | пѧтдесѧт и девѧт лѣт имѣа въ общем | житіи прочее, и послужив въсѣ| кѫ службѫ. въ третіи убѡ днь | намъ обычное правило прпдбнаго | успенїа творѧщимъ, внезаапѫ | блговонїа исплънисѧ все мѣсто въ || (л. 43об.) нем же прпдбныи лежаше. повелѣ | убѡ великыи, ковчегъ въ нем же по| ложенъ быс прпдбныи мина ѿкрыти | намъ. и сему бывшу, видѣхѡмъ | вси ѿ того честнаго подплесніа, | яко два источника мѷра блгоѧ| ханїе исходѧще. тогда рече учи| тель къ всѣмъ. видите; се ногу | его и трудѡвъ потѡве, мѷро бго| ви принесошѧс и приѧти бышѧ. и | въистинѫ. 38 и ина убѡ мнѡга о | семъ всепрпдбнѣмъ минѣ иже мѣ| ста того ѡци исправленїа повѣ| дашѫ нам. в них же и се глаахѫ. | яко рече нѣкогда настоѧ и то| го бгодарованное тръпѣнїе и| скусити хотѧ. възшедшу ему | въ игуменїо и сътворшу поклоне| нїе вечеръ къ игумену. и проще| нїе приѧти по ѡбычаю молѧщус, | остави его тако на земли лежѧ| ща даже до правилнаго часа. то| гда же прочее того блсвивъ и у| корив яко любо явлѣтелна и не| тръпѣлива, въздвиже его. вѣдѣ||(л. 44)ше бѡ прпдбныи яко тръпит доблѣ. | тѣм же и дѣло сіе на съзиданїе | всѣмъ сътвори: • сего же прпдо| бнаго мины ученикъ, намъ и| звѣщавааше, яже о настоате| ли своемъ. яко мнѣ рече мнѡго | испытуѧщу его. аще въ таковѣ| мъ колѣнопрѣклонени еже къ и| гумену сънѡм низведен быс. из| вѣствовааше реч, яко вес ѱалтї| рь на земли лежѫ изгла: |

39 (35) Не прѣзрѧ азъ украсити слова вѣ| нецъ. и настоѧщимъ змарагдом. | подвигохъ нѣкогда слово о безмль| ви къ нѣкыимъ ѿ мѫжестъвных | стрдалецъ онѣхъ. они же оскла| бленномъ лицемъ и тихымъ обы| чаемъ радостнѣ рѣшѧ къ мнѣ. | мы оче їѡанне, вещни сѫще, вещ|нѣише и житїе проходимъ. се прѣд| сѫдивше. противъ мѣры своеѧ | немощи, и рать проити. унее по| мысливше съ члкы брань имѣти | иже овогда сверѣпѣѧщими ово| гда же каѧщимисѧ, а не съ бѣсы, || (л. 44об.) иже всегда на ны неистовѧщими| сѧ и въорѫжаѧщими: |

40 (36) Нѣкто же пакы ѿ приснопомни| мыихъ онѣхъ, мнѡгѫ къ мнѣ ѧ| же по бѕѣ любовь и дръзнове|нїе имѣѧ, рече ми съ тихостї| ѧ. аще убѡ ес въ тебѣ прѣмѫдре рек| шаго въ чювстви дшѫ дѣиство. | яко всѣ могѫ укрѣплѣѧщи| мъ мѧ хрстѣ. аще дхъ стыи ро| соѧ чистоты яко на двѫ съни| де на тѧ. аще сила вышнѣго | тръпѣнїа осѣни тѧ, прѣпоа| ши яко мѫжъ хс бъ чрѣсла своа | лентїемъ послушанїа. и въста| въ съ вечерѧ твоего безмлъвїа, | умыи ноѕѣ братіи въ съкруше| нѣ дсѣ. паче же валѣисѧ под нога| ми дружины въ обниженѣ мѫ| дровани. постави вратарѧ при | крѫты и бъдры при вратѣх срдца | твоего. дръжи умъ неудръжи| мъ въ ѿходѧщимъ тѣлеси. имѣ| и умное безмлъвїе въ движѧ|щихсѧ и колѣбѧщих удѣхъ, е||(л. 45)же всѣх прѣславнѣе. бѫди непрѣ| страши въ дшеѧ посрѣдѣ плище|въ. дръжи ѧзыкъ прѣд изскакати | въ прѣрѣканихъ бѣсѧщїисѧ. бо| рисѧ съ госпождеѧ сеѧ, седьмъде| сѧт седьмицеѧ на днь. потъкни | на дрѣвѣ дшѫ крста, умъ яко | наковалнѫ ѿ чѧстыихъ мла| тѡв и ударѣнїн бїемъ. порѫга| емъ. укарѣемъ. обидимъ. у| ничижаемъ, и никако же разсла| блѣемъ ни же съломленїе прие| млѧщъ. нѫ весь гладъкъ и непод| вижимъ прѣбываѧщъ. съвлѣ| цисѧ волѧ, яко срамны одѣждѧ. | и нагътоѧ на тризнѫ въниди,| скѫдное и неудобъ обрѣтае| мое. облѣцисѧ въ вѣрѫ яко въ| брънѧ. ѿ невѣріа къ подвигопо|ложнику неразарѣемы ниже | пробадаемы. дръжи бръздоѧ | цѣломѫдріа осѧѕанїе, бестуд| но прѣдискачѧщее. придавлѣ| но ко поученїемъ съмртным, | величьства и врѣмѧ тѣлесем || (л. 45об.) облюдовати по всѧ часы хотѧ| щее. обръщаи умъ мнѡгопыт| ныи въ своемъ попечени, брата || в небрѣженн осѫждати хотѧ ща. дѣломъ любовь всѣкѫ и съ| страданїе въ своемъ дѣлатели | непрѣльстно явлѣѧща. да у| вѣдѧт вси о семъ ѿ любезнѣйші| и оче яко хсвъ ученикъ еси тогда, | егда въ съборѣ любовь имамы | другъ къ другу + грѧди грѧди | пакы глааше добрыи другъ, и | въдворисѧ с нами. и піи нарѫга| ніа по всѧ часы яко водѫ живѫ. | понеже всѣкраснаа яже под не| бесомъ двдъ испытав, послѣ | жде всѣхъ недовѣды глаше. сеи ни | нѣчто добро или что красно, | ничто же. нѫ еже жити братіи | въкупѣ. аще ли не у блгому | таковаго тръпѣнїа и послу| шанїа сподбихѡмсѧ, добро про| чее понѣ своѧ немощь познав| шемъ, далече страдалечьска| го тризнища особь стоѧще||(л. 46)мъ страждѫщѧ блжити и о си| хъ тръпѣни млитисѧ. побѣ| жден бых азъ добрыимъ оцемъ | и учителемъ изрѧднымъ. еѵг| скя съ мноѧ и прорчьскы бравшу| сѧ, паче же любовнѣ. и старѣи| шаа блженному послушанїу | дати безъ съмнѣнїа въсхотѣ| хѡм. (37) едїнѫ же и еще успѣ| шнѫ блженныихъ сихъ добро| дѣтель въспомѣнѫ в яко же | въ раи изшед пакы неудобрен| наа и успѣшна тръновнаа бра| ніа прѣдложѧ: • 41 на млтвѣ | мнѡгажды намъ прѣдстоѧщим, | нѣкыа бесѣды творѧщѧ назна| мена пастырь. их же на седъм | днїи прѣд црквїѧ поставив, по| велѣ покланѣтисѧ всѣмъ въхо| дѧщимъ и исходѧщимъ. и еже | чюднѣишее яко и причьтником | сѫщим: • 42 (38) нѣкотораго ѿ бра| тіи видѧ въ чювстви срдчнѣм | мнѡжае мниѡгыхъ на пѣтіи прѣд| стоѧща. и паче же въ начатцѣх || (л. 46об.) пѣніа яко къ нѣкыим своим обыча| емъ и лицемъ глѧща, въпрашаах | обычаа блженнаго разумъ у| вѣдѣти. он же познав ѿ кого | не съкрыти хотѣше полѕы ради ре| че. помыслы своѧ оче їѡанне | и умъ купно съ дшеѧ ѿ начѧт| ка обыклъ есмъ събирати. и съ| зываѧ симъ въпити, придѣте | поклонимса и припадѣмъ са| мому ху цреви и бгу нашему: |

43 (39) Гостителѣ же се творѧща у| смотрихъ мнѡго испытавъ. | малѫ бѡ дъсчнцѫ висѧщѫ у по| яса имѧща видѣв. увѣдѣх | яко своѧ по всѧ дни назнаме| нуѧ помыслы, сіѧ всѧ пасты| рю исповѣдуетъ. не тъкмо же | сего, нѫ и ины мнѡжаишѧ та| мо се творѧщѧ зрѣх. бѣ же и сіа | заповѣдь великаго яко же слы| ша: • 44 (40) ѿгнан быс нѣкыи ѿ бра| тїѧ нѣкогда ѿ него. ближнѣго | к нему облъгав яко блѧдива | и глива. он же сътръпѣ прѣд вра||(л. 47)ты обитѣли седморичное врѣмѧ, | молѧсѧ въхода получити и про| щенїа. яко же се увѣдѣ дшелю| бецъ испытав о немъ ничьсо же | ядша въ шесть днїи никако | же, възвѣсти ему. аще всѣко въ | обитѣли житіе имѣти хощеши, | въ каѧщихсѧ чину тѧ устроѧ. | яко же убѡ съ радостїѧ се при| ѧтъ каѧисѧ, повелѣ того пасты| рь въ обитель особнѫѧ иже о грѣ| хопаданихъ плачѧщихсѧ ѿвести. | еже и быс: • елма же о реченнѣ| и помѣнѫхѡмъ обитѣли, въмалѣ || о тои речемъ. 45 (41) мѣсто убѡ бѣ знаме | ніа едїного ѿстоѧ ѿ великаго | монастирѣ. темница глемое бе| зъутѣшно. не бѣ бѡ николи же | дыму тамо явитисѧ. ни вину. | ни маслу на снѣдь. ни ино ничто | же. нѫ хлѣбъ, и худо зеліе. въ то| и убѡ еже по възвани съгрѣшаѧ| щѫѧ неисходны затварѣаше. не| купно, нѫ особь и разно. или по дь| вѣма мнѡжае, дондеже гь то||(л. 47об.)му о коемждо извѣствовааше. по| стави же тѣмъ и намѣстника ве| лика. їсаака именемъ, иже истѧ| ѕовааше млтвы непрѣстанны| ѧ съпроста ѿ прѣдаемыхъ ему. | имѣше же и ѳалїѧ мнѡгы на ѿ| гнаніе унынїа. таково житі| е, таков устрои. сицево прѣ| быванїе, иже въистинѫ ищѫ| щихъ лице ба іакѡвлѣ: | 46 (42) Еже убѡ дивитисѧ стхъ трудѡм, | добро, а еже ревновати, спсе| нїу ходатаистъвно. а еже | едїницеѧ хотѣти тѣхъ подра| жати жительство, бесловесно | и немощно: • 47 (43) хаплеми о о| бличенихъ, нашихъ съгрѣшенї| и въспомѣнѣмъ. дондеже гь нѫ| ждѫ нашѫ ненѫждныиxъ нѫждь| никъ своих видѧ, сихъ оцѣстит. | и хаплѧщѫѧ нас въ срдци болѣзнь, | на радость прѣтворитъ. по мнѡ| жъству бѡ рече болѣзніи моих | въ срдци моемъ, потолику утѣ| шенїа твоа възвеселишѫ дшѫ || (л. 48) моѧ въ свое врѣмѧ: • не забѫдѣм | глѧщаго къ гу. еликы показалъ | мне си скръби мнѡгы и злы. и обра| щъ оживотворил мѧ еси. и ѿ безднъ | земныхъ поеже пасти ми пакы въ| звел мѧ еси: • 48 (44) блженъ иже га ради | на всѣкъ днь укарѣемъ и уничи| жаемъ сам сѧ понѫди. съ мчнкы бѡ | тъи ликствуетъ. и съ агглы дръзно|венїе имат: • блженъ инокъ, и| же всѣкого безчестїа и уничиже| нїа самъ себе достоина на всѣк | час помышлѣетъ: • блженъ и | же своѧ волѧ до конца умрт| ви. и иже о ги учителю свое попе| ченіе ѿдастъ, одеснѫѧ бѡ распѧ| таго станетъ: • 49 иже обличе| ніе праведно или неправедно ѿ | себе ѿвръже, таковыи своего | спсенїа ѿвръжесѧ. иже ли тои | съ болѣзнїѧ или без болѣзньннѣ | приѧ, въскорѣ своих съгрѣшенїи | оставленіе приимет: • 50 (45) бу у | мнѣ ѧже къ своему оцу вѣрѫ и | любовь чистѣ показуи, и тъи не||(л. 48об.)вѣдомѣ прочее тому извѣсти по | твоеи къ нему любви приложити| сѧ и присвоитисѧ тебѣ: |

51 (46) Іже всѣкого зъмїа обличаѧ, вѣрѫ | явленнѫ показа. скрываѧи же, | беспѫтїемъ заблѫди: |

52 (47) Іже свое братолюбіе и истиннѫѧ | любовь увѣдѣти хощет, тогда | познаетъ, егда себе плачѧща | обратниихъ съгрѣшенихъ узри. | и егда пакы радуѧщасѧ о того | прѣспѣанихъ и дарованих: |

53 (48) Іже въ бесѣдовани свое слово аще | и истинно глетъ съставити хо| тѧ и, да вѣстъсѧ яко діаволїи| мъ недѫгомъ недѫгуетъ. аще | убѡ въ иже къ тъчныимъ себѣ | съгланїи се дѣлает, еда убѡ ест | ему изцѣлѣти ѿ болшїихъ за| прѣщеніа. аще ли и къ болшим | себе или мѫдрѣишимъ сице тво| рит, ѿ члкъ се неисцѣлно: |

54 (49) Іже словомъ неповинуѧисѧ, | явѣ яко ни дѣломъ. їже бѡ въ | словѣ невѣренъ, и въ дѣлѣ не||(л. 49)прѣклоненъ ес, всуе труждаѧсѧ. и | ѿ прпднаго повинованїа ничто же, | развѣ сѫд себѣ приемлѧ: |

55 (50) Іже своѧ съвѣсть чистѫ до конца | въ очемъ повиновани стѧжа, тъи | прочее съмрть яко же сънъ паче | же животъ на всѣкъ днь ожидаѧ | не боитсѧ. вѣды извѣстно. яко не | тъи въ врѣмѧ разлѫченїа, нѫ насто| ѧ и изъвъпрашаетсѧ: |

56 (51) Іже огнь безнѫждо ѿ оца върѫченї| е службы приемъ, неначаемо нѣ| что пострадавъ не и прѣтъкно| венїе, не давшому оружіе, нѫ прї| емшому винѫ да напишет. приѧт | бѡ орѫжіе въ ратованїе врагу. | принесе же тои своему [срдцу.] аще ли по| нѫди себе га ради и своѧ немощь | даѧщому прѣдрече, да дръзает. | аще бѡ и палъ естъ, нѫ не умрѣт: |

57 (52) Забыхъ вамъ ѡ друѕи и съи и прѣдло| жити сладкыи добродѣтѣли хлѣ| бъ. яко видѣхъ тамо послушни| кы о ги, самы себе досадами обла| гаѧщѧ и по бѕѣ обезчьщаѧщѧ. || (л. 49об.) яко да о приносимыихъ тѣм ѿвъ| нѣ ѧду прѣдуготовани бѫдѫт. и я| ко ѡбыкше о бесчестїихъ не пла| шитисѧ: • 58 (53) дша исповѣдь помы| шлѣѧщи, яко уздоѧ ѿ неѧ дръ| житсѧ не съгрѣшати. не исповѣ| дуемаа бѡ, яко въ тъмѣ без стра| ха прочее сътварѣемъ: • 59 егда | настоѧщему не сѫщу того лице | въображаѧще тому прѣдстоати | намъ въмѣнѣемъ. и всѣкѫ бесѣ| дѫ или слово или сънѣдь или ино | что еже увѣдѣхѡмъ несладо| стнѣ тому имѣти в нас ѿвраща| емсѧ, тогда въистнѫ познахѡм | послушанїе нелѫкавно. наими| чеще бѡ въ дѣтехъ, радость учи| телево ѡшествїе. прилежніи | же, тъщетѫ се помышлѣѧтъ: |

60 (54) Въпроси нѣкогда нѣкотораго ѿ и| скуснѣишихъ млѧ. како послу| шанїе смѣреніе имат. он же рече. | аще и мрътъвцѧ блгоразумны| и послушникъ въскрѣситъ, аще | и слъзѫ стѧжит. аще и прѣмѣне||(л. 50)нїе ратемъ, помышлѣет всѣко яко | дховнаго оца млтва тои сътвори. | и прѣбывает ѿ суетнаго мнѣніа | туждъ и страненъ. како бѡ и въ| звыситсѧ о томъ еже ѿ другаго по| мощи глет сътворено, а не ѿ свое| го потъщанїа: • 61 (55) не вѣстъ бе| змлъвствуа и прѣдреченнаго | дѣланіа. праведнаа бѡ къ нему | мнѣніе имат, своимъ тъщанїе| мъ исправленїа сътварѣти то| му вълагаѧще: • 62 (56) двѣма уде| лѣвы льстьма сыи въ повинова| ни, прѣбывает прочее рабъ хсвъ | вѣчныи послушникъ: | 63 (57) Тъщитсѧ бѣс послушникы. ово| гда убѡ скврънами оскврънѣ| вати, и жестосръдыѧ творити. | овогда же съмѫщены чрѣсъ обы| чая бывати въспотыкаѧ. су| хы нѣкыѧ и бесплодны. ласкръ| ды. и о млтвѣ лѣнивы. сънливы| и омраченны. да яко ничто же | ѿ повинованіа полѕевавшѫсѧ. | нѫ аще и въ слѣд шествовавшѧ, || (л. 50об.) ѿ стрдалъства ѿтръгнет. не бѡ | оставлѣетъ ихъ разумѣвати. | яко мнѡгажди ѿ мнѧщихсѧ нам | блгыихъ съмотрителное ѿѧтіе, | глѫбокаго нам смѣреномѫдріа | бывает ходатаистъвно: | 64 (58) Ѿраженъ быстъ мнѡгажды тръпѣ| нїемъ ѿ нѣкыихъ прѣдреченныи | льстецъ. таже и еще сему глѧ| щу, инъ аггелъ прѣдстав пома| лѣ, инѣмъ образомъ прѣльща| ти нас покушаетсѧ: | 65 Видѣхъ послушникы блгоумиле| нны. тихы кроткы. въздръжа| телны. спѣшны. нератуемы. | топлы ѿ оча покрова бывшѧ. | им же бѣси пришедше, мощны | сѫщѧ уже на безмлъвїе въсѣ| ашѧ. яко на съвръшенное про| чее натрижненїе и бестрстіе | с тѣмъ приити могѫща. и у| бо прѣльстившесѧ и ѿ приста| нища въ пѫчинѫ изшедше, бу| ри же тѣхъ постигши. и кръмчї| и не имѣвше, окааннѣ ѿ морѣ се||(л. 51)го сквръннаго и сланнаго въ бѣ| дѫ въпадошѫ: • 66 (59) нѫжда мѡрю | възмѫтитиса и възгрѣзити и | разсверѣпѣтн. да тогда ве| щь ѧже рѣкы стрстныѧ и трѣ| вѫ и всѣкъ гнои сънесошѧ. тѣ| ми жде пакы на землѧ извръжет: | Расмотримъ и обрѧщемъ въ мѡ| ри повелицѣ бури глѫбоко бы| ваѧщее утишенїе: • 67 (60) иже о| вогда убо послушаѧ овогда же | прѣслушаѧ оца, подбенъ ес мѫжю | иже овогда убо лѣчьбѫ овогда | же варъ сыпѧщу въ очи свои. е| дїн бо рече ѕиждѫ а другы раза| рѣѧ, что успѣста. развѣ тру| ды: • 68 (61) не прѣльщаисѧ ѡ сне и | послушниче гнь духѡмъ мнѣ| ніа. и яко же се ѿ иного лица | своа прѣгрѣшеніа учителю | възвѣщаваи. ни бѡ ес без срама | срама гонезнѫтн. обнажаѧ | обнажи свои струпъ врачю. | ръци и не усрамисѧ. мои стру| пъ оче. моа язва. ѿ моеѧ лѣно||(л. 51об.)сти а не ѿ иного прибывши. никто | же сеи виновенъ. ни члкъ. ни дух. | ни тѣло. ни ино что, нѫ моа лѣ| ность: • 69 (62) бѫди обычаемъ и ви| домъ и помысломъ яко осѫжде| нникъ о исповѣданн. на землѧ | поникъ. и аще мощно сѫдіинѣ | и врачевѣ ноѕѣ яко хсвѣ слъзам | мочѧ. обычаи бѡ мнѡгажди | (63) бѣсѡмъ, или не исповѣдовати| сѧ намъ вълагаѧтъ, или яко ѿ | лица иного се творити. или нѣ| кыихъ о своих грѣсѣхъ укарѣ| ти яко повинны: • 70 (64) аще всѣ | обычаю привѧзана сѫт и послѣ| дуѧтъ. мнѡжае паче всѣко | блгаа, яко велика съ поспѣ| шника имѧща ба: • 71 (65) не утру|дишисѧ сне мнѡзѣми лѣты о| брѣсти в себѣ блженныи поко| и, аще в начѧлѣхъ вседушно се| бе въ безчестїе ѿдаси: | 72 (66) Не ѿрицаисѧ яко бу помощни| ку съдолѣ лежѧщимъ обыча| емъ исповѣданїе сътворити. || (л. 52) видѣх бо осѫжденникы умиленом | обычаемъ и ѕѣлнѣишимъ испо| вѣданіемъ и моленїемъ, прикрѫт| ство сѫдіино умѧгчившѫѧ, | и ярость его на блгоѧтробїе прѣ| творившѧ. сего ради и іѡаннъ прѣ| дитеча исповѣданіе прѣжде | крщеніа възысковааше ѿ при| ходѧщихъ к нему. не самъ тои | трѣбуѧ, нѫ приходѧщимъ спсе| нїе съдѣловаѧ: • 73 (67) не удиви| мсѧ и по исповѣдани рати при| емлѧще. уне бѡ съ помышле| ньми а не съмнѣнїемъ братисѧ: | 74 (68) Не притичи ни възимаисѧ о повѣ| стехъ безмлъвникъ и ѿходных | ѿцъ. 75 пръвомчника бѡ воинство| мъ грѧды еси. ни же падаѧ ѿхо|ди тризнища. тогда бѡ паче вра| ча мнѡжаише трѣбуемъ. 76 и| же съ помощїѧ о камень ногѫ | прѣтъкнѫвы. бес помощи сыи, | не прѣтъкнѫтисѧ тъчїѧ, нѫ и у| мрѣти хотѣше всѣко: • (69) егда | долѣ съведемсѧ, въскорѣ бѣсо||(л. 52об.)ве пришедше и винѫ блгословнѫ | паче же бесловеснѫ приемше, | безмлъвїе намъ вълагаѧтъ. ра| зум же врагѡмъ нашимъ, стру| пъ къ паденїу приложити на нас: | 77 (70) гда врачь немощь прѣдлагаетъ, | тогда нѫжда къ иному поити. | без врача бѡ, рѣтци уврачюе| ми. кто убѡ прѣрѣковати м| нѧсѧ намъ уставлѣѧщимъ, | яко всѣкъ корабль кръмчїѧ и| скусна имѣѧ и въ истопленїе въ| пад, кромѣ кръмчїѧ всѣко погы| бнѫти хотѣше до конца: | 78 (71) Ѿ послушанїа смѣреніе. ѿ смѣ| ренїа бестрстіе. елма въ смѣре| ни нашемъ помѣнѫ ны гь. и из| бавил ны естъ ѿ врагъ нашихъ | и стрстеи. тѣмъ убѡ ничто | же възбранѣѧщее рещи, яко | ѿ послушанїа бестрстїе. его | же ради съвръшенїе смѣреніа бы| ваетъ. начинает бѡ оному сіе, | яко мѡѷси закону. съвръша| ет же дъщи матере, яко ма||(л. 53)ріа съборище: • 79 (72) томленїа всѣ| кого достоини ѿ ба, недѫгуѧ| щеи по врачеву искусу и иже | ѿ него полѕи. сего другаго прѣ| дъ избиранїемъ оставлѣѧще, | прѣжде съвръшеннаго исцѣле| нїа: • 80 не бѣгаи рѫку, иже | гсви та приведшаго. не усты| диши бо сѧ никого же яко же | того въ животѣ своемъ: |

81 (73) Не неблазнънно неискусному ѿ | мнѡжъства воинъ къ едїнобо| рству себе ѿлѫчити. и небез| бѣдно иноку прѣжде искуса и | объученїа мнѡга дшевныхъ | стрстеи, безмлъвїе начѧти. е| стъ бѡ. овъ убѡ тѣлеснѣ. ов же | дшевнѣ бѣды приемати: |

Блага рече писаніе два паче едїно| го. сирѣч. блго оцу съ снѡмъ дѣ| иствїемъ бжствнаго дха, къ прѣд| приѧтїомъ подвиѕатисѧ: |

82 Лишаѧи слѣпаго вожда. и паствѫ | пастырѣ. скытаѧщагосѧ на| ставника. младенца оца его. || (л. 53об.) недѫгуѧщаго врача, кораблѣ | кръмчїа, всѣмъ бѣдѫ исходата| иствуетъ. беѕ помощи сыи про| тивѫ духѡмъ братисѧ начина| ѧис, умарѣетсѧ ѿ нихъ: |

83 (74)  Іже убо въ врачебницѫ в начѧ| лѣ приходѧщеи, болѣзни своѧ | да знаменуѧтъ. а иже въ пови| новани, сѫщее тѣмъ смѣреніе. | овѣм бѡ, болѣзнемъ облегчені| е. овѣм же своеѧ укоризны при| логъ, здравїа знаменіе непрѣль| стно яко ничто же ино ес: |

84 (75) Съвѣсть твоа зръцало повино| ванїа бѫди, и доволно ес: |

85 (76) Іже убѡ въ безмлъви повинуѧ| щеисѧ оцу, бѣсы тъчїѧ съпро| тивѧщѫѧсѧ имѧт. а иже въ дру| жинѣ сѫщеи, съ бѣсы и съ члкы | купно борѧтсѧ. и пръвїи у| бѡ всегдашнимъ учителевѣ| мъ зрѣнїемъ, опаснѣишѧ ѧже | ѿ него заповѣди съхранѣѧтъ. | вторіи же, мнѡгажди ошествїи | ради того сіа мало прѣврѣждаѧт. || (л. 54) обаче аще спѣшни нѣціи и болѣ| зни тръпѧще бѫдѫт. ради съра| жанїн тръпѣнїа прѣисплънѣѧт | оскѫдѣніе, и сугыбы вѣнцѧ при| емлѧт: • 86 (77) всѣцѣмъ храненїем | блюдѫще себе съблюдѣмъ. при| станище бѡ кораблеи прѣисплъ| нено, удобъ съкрушити тыѧ мо| жет. и паче же ѧже ѿ ярости и | дръзновенїа яко ѿ чрьвіа нѣко| его проврътѣны отаи: |

87 (78) Млъчанїе послѣднее и невѣдѣніе | при настоѧщемъ имѣимъ. мѫжъ | бѡ млъчаливъ, любѡмѫдріа снъ. | разумъ мнѡгъ всегда стѧжаваѧ: |

88 (79) Видѣхъ послушника бесѣдѫ изъ | устъ настоѧщаго исхвативша, | и того повннованіа ѿчаахсѧ. гръ| дость, а не смѣреніе видѧ его ѿ | сего приемлѧща: • 89 (80) всѣцѣм | трѣзвенїемъ изтрѣзвимсѧ. и блю| денїемъ съблюдѣмсѧ. еже когда | и како служба паче млтвы прѣ| дъизбиратисѧ длъжна ес. не бѡ | всегда всѣко: • 90 (81) вънемли себѣ || (л. 54об.) съ братїеѧ твоеѧ сыи. и не тъщи| сѧ праведнѣиши тѣх явлѣтисѧ ѿ| нѫд въ нѣчьсомъ. двѣ бѡ злѣ съдѣлае| ши. онѣхъ убо своимъ лъжетво| рнымъ тъщанїемъ уязвивъ. | себѣ же всѣкымъ образомъ въсо| комѫдрїе исходатаиствовав: |

91 (82) Бѫди поспѣшивъ дшеѧ, никако | же плътїа се обьявлѣѧ. ни о| бразомъ. ни словомъ. ни гада| нїемъ. и се аще уничижати | ближнѣго прѣсталъ еси. аще | ли дръзъ на се еси, бѫди братіи | твоеи подбенъ, а не мнѣнїемъ | неподобенъ: • 92 (83) видѣхъ неиску| сна ученика о учителевѣхъ | исправленихъ прѣд нѣкыми члкы | хвалѧщасѧ. и убѡ мнѧсѧ сла| вѫ себѣ ѿтуждѧѫ пшеницѫ при| творити, безчестіе паче себѣ | исходатаи. всѣмъ къ нему ре| кшимъ. и како дрѣво добро вѣ| тьвь бес плода испусти: | 93 (84) Не егда оче порѫганіе доблестъ | внѣ прѣнесемъ, тръпѣливи нари||(л. 55)чемсѧ. нѫ егда ѿ всѣкого члка у| ничижаваеми тръпимъ. оца бо | и стыдѧщесѧ и длъжни сѫще но| симъ: • 94 (85) пїи усръдно порѫганіе | яко водѫ живота ѿ всѣкого чло| вѣка. напоити тѧ очищеніемъ | ѿ сквръны възыскуѧщу. тогда | бѡ възъсіаетъ чистота глѫбока | въ дши твоеи. и свѣт бжїи не оскѫ| дѣетъ ѿ твоего срдца: | 95 (86) Никто же собоѧ видѧ съборъ брат| ства упокоаваемъ, въ своеи | мысли да хвалитсѧ. ибѡ татіе о| крстъ: • поминаѧ поминаи | глѧщаго. егда всѣ сътворите по| велѣннаа, глите яко раби непо| трѣбни есмы. и еже длъжни бѣхѡм | сътворити сътворихѡмъ. сѫд же | трудомъ, въ врѣмѧ исхода увѣ| мы: • 96 (87) общее житіе ес, земное | нбо. тѣм же яко гу служѫще а| ггли, сице срдце увѣщаимъ. ово| гда убѡ иже на небеси семъ сѫ| щеи, срдцемъ яко окаменени | прѣбываѧтъ. овогда же пакы || (л. 55об.) умиленїемъ утѣшѧтсѧ. я| ко да и мнѣнїа убѣжѫт, и труды | слъзами утѣшѫт: • 97 (88) малъ огнь | восъкъ умѧгчи. и мало безче| стіе мнѡгажды прилучьшеесѧ, | все сръдечное свѣрѣпство и не| чювствїе и окамененіе, напра| сно умѧгчи и истрѣби и усла| ди: • 98 (89) видѣх нѣкогда два ота| и присѣдѧща и подвиѕаѧщихсѧ | въздыханїа и труды припослуша| ѧща. нѫ ѡвъ убѡ, да поревнует. | ов же да врѣмени зовѫщу поноси| телнѣ таи прѣд нимъ обличит. и бжї| а дѣлателѣ ѿ добраго дѣланїа | [таи] ѿсѣчетъ: • 99 (90) не бѫди бесло| весенъ млъчаливъ. и нѣмъ мѧте| жь и горесть ходатаиствуѧ. | ниже посупленъ обычаемъ и стѫ| панїемъ спѣшити повелѣваѧ. | аще ли ни, бѣсѧщихсѧ и мѧтеж| никъ горшій бѫдеши: • видѣх | такова яко же рече їѡв, мнѡга| жди и посупленїемъ обычаа. е| стъ же егда и ухыщренїемъ дшѧ || (л. 56) поболѣвшѧ. и почюдихсѧ како пъстра | злоба: • 100 (91) иже посрѣдѣ, не толи| ко ѿ пѣтіа елико ѿ молитвы при| обрѣтати может. съмѫщенїе бѡ | пѣніу разореніе: • 101 (92) борисѧ съ | мыслїа непрѣстанно, тѫ к себѣ | възвращати парѧщѫ. не бѡ бес | пареніа бъ ѿ послушникъ истѧ| ѕаетъ млтвы: • не скръби кра| домъ. нѫ блгодушъствуи умъ | присно въ спѧщаѧ. аггла бѡ еді| ного ес некрадомое: • 102 (93) увѣща| вы себе отаи ѿ бореніа не исхо| дити даже до послѣднѣго изды| ханіа и тысѧща съмртеи дши | и тѣлу, ни въ едїном же ѿ тако| выхъ въпадет удобъ. съмнѣніе | же срдца и невѣрїе мѣстомъ, прѣ| тыканіа присно и напасти тво| рити вѣдѧт: • удобнї и на прѣ| хожденіе, всѣко неискусни. ни| что же бо тако беслподїе, яко | же нетръпѣніе съдѣваетъ: |

103 (94) Аще убѡ къ невѣдому врачю и вра| чебници пришелъ еси, бѫди яко || (л. 56об.) мимоходѧи отаи и всѣх искусъ и| же тамо приемлѧ. внегда же ѿ хы| трецъ и ѿ служителеи полѕѫ въ | своихъ недѫѕѣхъ ощущаеши. и | паче же въ напыщени дшѧ иско| мѣмъ. тогда прииди прочее и про| даисѧ на ѕлатѣ смѣреніа. и харті| и послушанїа. и писменехъ слу| жьбы. и свѣдѣтельми агглы. ра| здираѧ раздери прѣд сими своеѧ во| лѧ хартїѧ. прѣбываѧ бѡ въ спѧ| ща ти имаши искупъ им же тѧ | убѡ хс искупилъ ес: • гробъ | ти прѣд гробѡмъ бѫди мѣсто. ни| кто же бѡ из гроба исходит даже | до ѡбщаго въскрсенїа. аще ли и | нѣцїи изыдошѫ, блюди яко у| мрѣша. еже не по стрдати намъ | га умолимъ: • 104 (95) егда убѡ за| повѣданїа сѫт тѧжка, тогда | лѣнивѣишіи млтвѫ паче прѣди | збирати начинаѧт. егда же ли | легчаишаа, ѿ тоѧ яко ѿ огнѣ | ѿбѣгаѧтъ: • 105 (96) естъ иже въ| рѫченїе служъбы проходѧ, и на || (л. 57) упокоенїе иному брату испроси| вьсѧ, тому оставлѣетъ тои. и | естъ ѿ лѣности се оставлѣѧ. и | естъ иже ѿ тъщеславїа се не оста| влѣѧ. и естъ иже ѿ усръдїа: | 106 (97) Аще съвъсхытилса еси въ обѣща | нихъ и безъ успѣха видиши ду| шевное око, не ѿрицаисѧ распрѧ| женіа. обаче искусныи всѣко| му искусенъ ес. яко же и съпро| тивное: • 107 укоризны въ ми| рѣ мнѡгы разлѫкы сътворншѫ. | чрѣвообьчденїа же въ съборѣх, | всѣпаданіа и ѿмѣтанїа сътва| рѣѧт. аще влдчцеѧ обладаеши, | всѣко ти сѣдалище бестритіе и| сходатаитъ. тои же обладаѧ| щи, кромѣ гроба всѫду бѣдѫ при| имеши: • 108 (98) гь убѡ умѫждрѣет | послушникомъ очи, въ настав| никовѣхъ добродѣтѣлехъ. в не| достатцѣх же отъмнѣваетъ. | ненавистник же добру, съпро| тивнѣ: • 109 образъ намъ ѡ сїи | изрѧденъ повинованїа глемое || (л. 57об.) водное сребро бѫди. под всѣми бѡ | валѣѧсѧ, всѣкоа сквръны непри| мѣсно прѣбывает: • 110 (100) спѣшнїи паче | себѣ да внимімаѧтъ. да не за еже | осѫждати лѣнивыѧ, онѣхъ м| ножае паче осѫдѧтсѧ. сего ради | мнѧ и лѡт оправдасѧ, ако посрѣ| дѣ таковых сыи, никако же сих | осѫдив явисѧ: • 111 (101) всегда у| бѡ наипаче же въ пѣнии, безмлъ| вно и безмѧтежно удръжимъ. | разум бѡ бѣсомъ мѧтежеи ради | млтвѫ без вѣсти творити: | 112 (102) Служитель ес, тѣломъ убѡ члком | прѣдстоѧ. умом же на нбсехъ | млтвоѧ ударѣѧ: • 113 (103) досады | убѡ и уничиженіа и таковаа | въ дши послушливаго, пелынѣ | и горести приуподоблѣѧтсѧ. | хвалы же и чьсти и доброгланїа, | меду подобно въ сладострастъ| ных сладость всѣкѫ раждаѧтъ. | съмотримъ убѡ како естъство | коегождо. ово убѡ очищати | всѣ яже внѧтрь вещнаа, ово || (л. 58) же растити жлъчь обычаи имат: |

114 (104)  Вѣруимъ беспечално иже о ги наше | въсприемшимъ попеченіе, аще | и съпротивна нѣкаа и еже мнѣ| ти спсенїу нашему съпротивлѣ| ѧщаасѧ повелѣваѧтъ. тогда бо | тогда яже к тѣмъ наша вѣра я| ко въ гръныли смѣреніа искуша| етсѧ. се бѡ ес вѣры истнннѣишѧ| ѫ поѕнаніе. еже съпротивна у| поваемымъ бываѧщаа зрѧщем. | повелѣваѧщимъ покарѣтисѧ | без съмнѣнїа: • 115 (105) ѿ послуша| нїа смѣреніе. яко же и уже прѣд| варивше рѣхѡмъ. ѿ смѣреніа ра| зсѫжденіе. яко же и великому | касїану въ еже о разсѫждени е| го словѣ любомѫдръствовасѧ | добрѣ еже и высочае. ѿ разсѫ| жденїа расмотреніе. ѿ того же | прозрѣніе. и кто убѡ не поте| четъ на доброе се послушанїа | теченіе, таковыхъ блгъ зрѧ прѣд | собоѧ уготованїе. о семъ вели| цѣмъ добрыи онъ пѣвецъ глаше. || (л. 58об.) уготовалъ еси блгостїѧ своеѧ | нищому послушнику бе твое | пришествїе въ срдци его: | 116 (106) Не забѫди въ всемъ животѣ тво| емъ страдалца великаго оно| го иже въ всѣх десѧтихъ и осмих | лѣтѣхъ не слыша внѣшнима у| шима ѿ настоѧщаго спсешисѧ. | внѧтрьнима же по всѧ дни слы| шааше ѿ га спсешиса. се бѡ мо| литъвно и безвѣстно ес нѫ спсе| сѧ. еже уставно и извѣстно ес: | 117 (107) Забышѧ себе нѣціи ѿ послушник | блгоувѣтное исъходное насто| ѧщаго ѡщутивше, по своих | волѣх повелѣнїа просѧще. да | вѣдѧт убѡ всѣчьскы ѿпадше и| сповѣднаго вѣнца. послуша| нїе бѡ ес, лицемѣрства и жела| нїа своего отужденїе: | 118 (108) Естъ иже заповѣданїе приемы. | и разумъ заповѣдавшаго ощу| тив неслдацѣ осълучьшагосѧ, | сътворени имѧща, и сего ѿре| ксѧ. и естъ ощутивы, и нера||(л. 59)здвѡенѣ послушав. възыщѣм кто | ѿ них блгочьстивнѣе сътвори: |

119 (109) Ѿ невъзможныхъ естъ еже свое | и воли противитиса дїаволу. | и да прѣпрѫт тѧ иже въ лѣности | живѫщеи, и въ едїномъ безмлъ| внѣ мѣстѣ прѣтръпѣвше, или въ о| бщемъ житіи, да бывает намъ е| же ѿ мѣстъ ратуемое | ѿхожденіе, нашего тамо блго| угожденїа указаніе, еже бѡ ра| товатисѧ знаменіе естъ еже | ратовати: • (110) не бѫдѫ съкры| тель неправеденъ и лихоимец безчлченъ, млъчѧ вамъ яже | млъчатисѧ неправедно. 120 іѡа| ннъ ми великын саваітинъ до| стоиныи слышанїа съповѣда | вещи, а яко бестрстенъ мѫжъ | и всѣкого дѣла и слова и прѣжде | сихъ лъжѧ лѫкавы прѣвъзшед. | ѿ того искуса съвѣси прпдбне. | тъ ми повѣда яко убѡ въ оби| тѣли моеи иже въ асїи, ѿтѫду | бѡ бѣ пришелъ праведныи: || 

(л. 59об.) Имѣше нѣкыи старецъ ѕѣло не| радив и злонравенъ. глѧ же не | сѫдѧ, да явлѧсѧ истинствуѧ. | съи не вѣмъ како притѧжа уче| ника юнѣиша именемъ акакіа. | проста нѣкако нравомъ и съмы| слъна помысломъ. иже таковаа | ѿ того старца тръпѣше, яко| ва же мнѡѕѣмъ убѡ и невѣрна | быти мнѧтсѧ. не тъкмо бѡ до| садами и бесчестїемъ того, | нѫ и ранами на всѣкъ днь томлѣ| ше. бѣ же того тръпѣнїе не без|словесно. зрѧ убѡ его азъ на | всѣкъ днь яко куплена послѣ| днее страждѫща. яко срѣтаах | его глаахъ къ нему. что ес бра| те акакік. како днешніи днь. | и яко прѣд гсмъ, овогда убѡ око | посинѣвше. овога же выѧ. ово| гда же главѫ язъвнѫ показаа| ше. вѣды же азъ яко дѣлатель | ес, глаахъ къ нему. добро добро. | прѣтръпи и полѕуетъ тѧ. сътво| рив убѡ у старца оного немило||(л. 60)стиваго девѧт лѣт, отиде къ гу. | погребену же бывшу ему въ гро|бници ѿчьстѣи, по пѧтихъ днех | иде къ нѣкоему старцу велику | ѿ сѫщихъ ту акакіев настоѧ| и, и гла ему. оче, брат акакіе у| мрѣт. яко же слышав старецъ, | гла къ рекшому. ими ми вѣрѫ ста| рче, невѣруѧ. он же рече. приди | и виждъ. и въстал старецъ въско| рѣ и доиде въ гробницѫ съ учите| лемъ блженнаго трудника. и | възгласи яко къ живу иже | въистинѫ и по успенїи живому. | и гла. брате акакіе умрълъ ли | еси; блгоразумныи же послу| шникъ, и по съмрти послуша| нїе показуаше. и рече къ вели| кому. како ѡче. члку послуша| нїа дѣлателю умрѣти мощно, | тогда старецъ иже бѣ ему прѣ| жде настоатель пристрашен | быв, на лици съ слъзами паде.| и испросив у лавръскаго игу| мена близ гроба келїѧ, и ту || (л. 60об.) цѣломѫдръно прочее пожит. глѧ | присно къ оцемъ яко убїиство | сътворихъ. мнѣ же мнитсѧ оче | їѡанне. великому сему іѡанну | быти еже къ мртвцу главшому + |

121 И ино бѡ ми блженнаа его дша я| ко о иномъ нѣкоемъ повѣда. | бѣ же самъ тът яко же послѣжде | опасно увѣдѣти възмогохъ: |

(111) Оучен быс рече нѣкто инъ въ тои | жде обитѣли въ асіи у нѣкоего | мниха. кротка ѕѣло и съмотръ|лива и млъчалива. и зрѧ себе | яко ѿ старца почитаема и не| брѣгома. сматрѣет добрѣ, еже | мнѡѕѣмъ ес блазнъно. и молит | старца ѿпустити его. имѣ| ше бѡ и иного ученика съ собо| ѧ, и немнѡго бѣ бываемое пе| чално. и исходитъ ѿ него и у| страает себе посланіемъ на| стоѧщѧго въ общемъ житіи | нѣкоемъ въ понтѣ. и въ пръвѫ| ѧ нощь внегда въ общее житіе | вниде, видѣ себе въ сънѣ ѿ нѣкы||(л. 61)их испытуема. и по кончани про| чее страшнаго оного испыта| ніе, опечалѣема себе и длъжна | сѫща литръ р҃. възбънѫвъ убѡ | расмотри видѣнное и рече в себѣ. | смѣренныи антіохе, се бѡ бѣ и| мѧ ему. поистинѣ мнѡго опе| чалѣеми есмы о длъѕѣ нашем. | яко убѡ прѣбых реч въ общемъ | житіи три лѣта в неразсѫднѣм | послушани. ѿ всѣх яко стране| н охуждаемъ и оскръблѣваемъ, | не бѣ бѡ тамо иного инока стра| нна. видѣхъ пакы въ сънѣ нѣко| его давша ми показаніе десѧт | литръ длъга моего. убуждъ| сѧ убѡ познах видѣніе. и глах, | и еще ли десѧт; и когда убѡ нако| нчати хощѫ. тогда глахъ себѣ. | смѣренныи антіохе, вѧщьша| го труда и безчестіа потрѣба. | ѿтоли убѡ начѧх творитисѧ | ѧрод. непразнуѧ же ѿ службы | никако же. тѣм же видѧще мѧ | въ таковѣмъ чину и усръдїи не||(л. 61об.)млстивїи оци, всѣ ми монасти| рьскаа тѧжкаа дѣла заповѣ| даахѫ. прѣбывъ убѡ въ таковѣ| мъ хождени тринадесѧ лѣтъ, | видѣхъ пакы прѣжде явлъших ми | сѧ пришешихъ и съвръшенное | ми беспечаліе длъга моего на| писавших. егда убѡ иже въ о| битѣли въ нѣчьсомъ оскръблѣ| ваахѫ мѧ, свои длъгъ въспоми| наѧ тръпѣхъ доблестъвнѣ: |

Сіа ми прѣмѫдрыи їѡаннъ оче іѡ| анне, яко ѿ лица иного съповѣ| да. тѣм же и антіоха себе прѣ| именова. тъи же бѣ въистинеѫ | иже рѫкописаніе тръпѣнїемъ | растръѕавы доблестъвнѣ. 122 (112) ка| ков же и быс разсѫдителенъ прѣ| подобныи ѿ краинѣго послуша| ніа слышимъ: • сему егда бѣ | въ обитѣли стго савы, приидо| шѫ трїе юнѣишїи иноци уче| ници ему хотѧще быти. их же | угостив приѧтъ тогда съ радо| стїѧ, ѿ пѫтшестъвнаго тру||(л. 62)да упокоити хотѧ. по третїем | убѡ дни гла имъ старецъ. естъ|ствомъ братїе члкъ блѫдникъ | есмъ, и не могѫ приѧти никого | же ѿ васъ. они же не съблазни| шѫс. вѣдѣахѫ бо дѣланіе старца. | яко убо мнѡго моливше пови| нѫти его ѿнѫд не възмогошѫ, то| гда повръгошѧ себе прѣд ногама | его молѧщес, понѣ поученом | быти ѿ него еже како и где сѣ|сти хотѧт. повинѫвсѧ убѡ ста| рецъ. и увѣдѣвь яко съ вѣроѧ | и смѣренїемъ и послушанїемъ | приемлѧт, гла къ едїному. хощет | тѧ гь чѧдо, въ безмлъвнѣ мѣ| стѣ съ оцемъ въ повиновани сѣ| дѣти. гла и къ второму. шед про| даждъ си хотѣніа и даждъ бу. и | възми крстъ свои и тръпи въ събо| рѣ и общемъ житіи съ братїеѧ. | и всѣко имѣти имаши скровище | на нбсехъ. та же и къ третїему | гла. въсприими съ дыханїемъ | твоимъ не ѿлѫчно слово глѧшее, || (л. 62об.) прѣтръпѣвыи до конца тъи спсе| тсѧ. иди и аще мощно не оста| ви въ члчьстѣмъ естъствѣ ярѣ| иша или напраснѣиша своего о ги | учителѣ. и съ тръпѣвь пїи по всѧ | дни яко млѣко и мед хѫхнанїе и | нарѫганїе. брат же рече къ вели| кому їѡанну. и аще въ лѣности | оче таковыи прѣбываетъ, что. | старецъ же рече. аще и блѫдѧ| ща его узриши, не ѿстѫпаи. нѫ | гли к себѣ. друже нане же еси | пришелъ. тогда узриши ѿ себе | без вѣсти бываѧщее надыма| ніе. и увѧдаѧще раждиѕаніе: |

123 (113) Подвигнѣмсѧ всеѧ силоѧ вси иже | га боатисѧ хотѧщеи. да не въ | добродѣтѣлнѣмъ объучени, лѫ|кавство себѣ паче и злобѫ. лю| тость же и гнѣв и злотеченіе | притѧжимъ. бывает бѡ, и не| чюдо. дондеже бѡ невѣжда ес | или корабникъ или земедѣлни| къ члкъ, не толико на того вра| ѕи і цреви въорѫжаѧтсѧ. внегда || (л. 63) же того печат въземша и щытъ | и мечь и копіе и лѫк. и въ воин| скѫѧ одеждѫ одѣанна узрѧт, то| гда ити на того зѫбы скрежещѫт, | и всѣко убити покушаѧтсѧ. тѣ| м же не уснѣмъ: • 124 (114) видѣхъ про| сты и добрѣишѧ дѣти въ учили| ще мѫдрости ради и наказанї| а и ползѫ пришедшѫ. иничто же | тамо развѣ лютости и злобѣ на| учившѫсѧ ѿ прочиих съпрѣбыва| нїа. умъ имѣѧи да разумѣет: |

125 (115) Немощно ес хытрости учащимсѧ | вседушно, не на всѣкъ днь успѣ| вати в неи. нѫ ови убѡ успѣх позна| ваѧт. ови же съмотрителнѣ не вѣ| дѧт: • 126 добрыи купецъ на всѣ| къ вечер дневное приобрѣтенїе | или тъщетѫ всѣко изчитаетъ. | не может же явѣ увѣдѣти, аще | не на всѣкъ час на дъсчици въпи| суетъ. 127 яже бѡ на всѣкъ час испы| танїа, повседневное просвѣ| щаѧтъ: • (116) егда понашаемъ и| ли осѫждаемъ безумныи ха||(л. 63об.)плетсѧ и съпротив глати окуша| етсѧ. или въскорѣ запрѣщаѧщо| му покааніе дас, несмѣреніа | ради, нѫ поношеніа уставити | хота. бїемъ, млъчи. и приемли | дшевнаа жеженіа. паче же чи| стоты свѣтила. прѣставшу | врачю, тогда тому покаисѧ. | въ ярости бѡ всѣко ниже пока| аніа приемлет: • 128 (117) къ всѣмъ | убѡ, обаче противѫ двѡим | симъ стрстемъ иже въ съборѣх | по всѧ часы подвиѕаимсѧ. проти| вѫ чрѣвному бѣсованїу и остро| жлъчїю. своѧ бѡ вещи в народѣ | имѧт: • 129 (118) сѫщимъ въ по[вино]вани ді| аволъ невъзможныхъ добродѣ| тѣлеи желаніе вълагаетъ. та| кожде и сѫщимъ въ безмлъви не | своа прилагает: • развръзи | неискусныхъ послушникъ умъ, | и обрѧщеши ту прѣльщеннѫ мы| сль, желаніе безмлъвїа. поста | краинѣго. млтвы непарѧщѧ. | нетъщеславїа връховнаго. || (л. 64об.) памѧти незабытныѧ исхода. все| гдашнѣго умиленїа. безгнѣвїа | съвръшеннаго. млъчанїа глѫ| бокаго. чистоты прѣимѧщѫѧ. | их же съмотрителнѣ в начѧтцѣх | не имѧще, въсуе прѣскочишѧ | прѣльстившесѧ, прѣжде бѡ врѣ| мене възыскати сихъ тѣмъ вра| гъ сътвори. яко да не прѣтръ| пѣвше въ врѣмѧ сихъ получѧт: |

Блажит въ безмлъвницѣхъ льстец | послушныихъ страннолюбіе. | служенїе. братолюбіе и съпрѣ| быванїе. недѫгуѧщимъ слуго| ванїе. яко да и тѣх нетръпѣли| вѣхъ яко же и пръвыхъ съдѣла| ет льстецъ: • 130 (119) скѫдныхъ у| бѡ поистинѣ словомъ безмлъ| віе проходити и тѣх едїнѣхъ и| же бжствное утѣшенїе на тру| довныи увѣтъ и браньнѫѧ по| мощь приемших: • 131 (120) противѫ | устроенномъ наших стрстеи, | и повинованїа разсѫдим и и| зберѣмъ подобнѣ. бѫди ти на || (л. 64об.) блѫдное мыслаѧщу и парѧщу у| читель постникъ и неутѣшен| о пищи, а не паче чюдотворе| цъ и готовъ всѣмъ на приѧтїе | и трапеѕѫ. бѫди ти высоко | выяву сѫщу. остръ и непопу| щаѧ, а не кротокъ и члколюби| в: • не ищѣмъ проразумни| кы ни же прозорливы. нѫ прѣжде | всѣхъ всѣко смѣреномѫдрыѧ. | и иже в нас недѫгу ключимѣи| шѧ ѿ нрава и сѣдалища. 133 бѫ| ди ти попрѣд въспомѣнѫтому | праведному аввакиру и съи до| бръ[] на послушанїе образъ, | еже приснопомышлѣти яко | искушает тѧ настоѧи, и непо| грѣшиши никогда же: | Егда въспрѣщаему ти ѿ оца не| прѣстанно вѧщъшѧѫѧ же къ | нему вѣрѫ и любовь приемле| ши, дхъ стыи невидимо въсе| лилъсѧ ес въ дши твоеи, и сила | вышнѣго осѣнила тѧ естъ. о| баче не хвалисѧ, (121) ни же радуисѧ || (л. 65) доблестъ внѣ тръпѧ досады и | безчестїа. нѫ паче рыдаи яко | всѣко нѣчто достоино досады | съдѣлалъ еси, и смѫтилъ еси дшѫ | на сѧ: • 134 не дивисѧ о нем же | хощѫ глати. мѡѷсеа бѡ имам | съглъника. унее къ бу а не къ | оцу нашему съгрѣшити. бу бѡ | прогнѣвавшусѧ, вождъ нашъ | прѣмѣнити его к намъ может. | тому же ѿ нас смѫщену, нико| го же ѡ нас молѧщасѧ прочее не | имамы. мнѣ же мнитсѧ на е| дінѫ славѫ въсходити обѡа: |

135 (122) Съмотримъ и разсѫдимъ и утрѣ| звимсѧ. когда убѡ оглуеми | ѿ пастырѣ блгодарестъвнѣ | тръпѣти и безмлъвнѣ длъжни | есмы. когда же ли к нему извѣ| щенїе сътворити. мнѣ мнитсѧ | о всѣхъ иже безчестіе намъ хо| датаиствуѧщих, млъчати. | приобрѣтеніа бѡ врѣмѧ пришло | естъ. а о них же къ лицу иного | въсходѧт, ѿвѣщавати. съѧза ради || (л. 65об.) любовнаго и нераздрѣшнаго съ| миреніа: • 136 (123) елици ѿ послуша| нїа ѿскочишѧ, тіи тебѣ възвѣ| стѧт того полѕѫ. тогда бѡ увѣ| дѣшѫ на коемъ нбси стоахѫ: | 137 (124) Иже къ бестрстїу и къ бу текыи, | всѣкъ днь въ нь же не укарѣем | ес, мнѡгѫ тъщетѫ имѣти по| мышлѣетъ: • 138 яко же дрѣ| веса ѿ вѣтръ зыблема глѫбоко | кореніа ниспущаѧт, тако и иже | въ послушани прѣбываѧщеи, крѣ| пкы и неподвижны дшѧ стѧжѫт: |

139 (125) Іже въ безмлъви сѣдѧи своѧ увѣ| дѣ немощь. и прѣшед послушанї| у себе продас. съи слѣпъ сыи, без тру| да къ хсу прозрѣ: • 140 (126) станѣте ста| нѣте и пакы рекѫ станѣте те| кѫще братіе страдлци. слышѫще | о вас прѣмѫдраго оного въпїѧща. | яко злато гь въ гръныли паче же | въ общемъ житіи искуси ихъ. | и яко всесъжеженїе жрътъвно| е приѧт ихъ в нѣдра своа. ему же | слава и дръжава вѣчнаа съ оцем || (л. 66) безначѧлнымъ и дхомъ сты| мъ и покланѣемымъ. амин:— |

Равночислъныи еѵглїстомъ сте| пень, Страстотръпецъ сто| ѧ текыи без страха. Прѣдва| ри нѣкогда петра їѡаннъ, Прѣд| учинисѧ ннѣ послушанїе пока| аніа. Прѣдваривыи бѡ, послуша| нїа. Другыи же покааніа образ ес: |

+ о покаанни попеченнѣмъ и исти|ннѣмъ в нем же и о темници | бгоугоднѣи стыхъ осѫжде | нник. слово е: |

1 (1)  Покааніе ес, възванїе крщеніа. | покааніе ес, залогъ къ бу вто| раго житіа. каѧисѧ ес, смѣ| реніу купецъ. покааніе ес, | тѣлеснаго утѣшенїа присное | безнадеждіе. покааніе ест, | самоѡсѫжденъ помыслъ. и бе| спечаленъ самопечаленъ. по| кааніе ес, дъщи надежди. и ѿ| връженїе без надеждїю. ка| ѧисѧ ес, осѫжденникъ не по| срамленъ. покааніе ес, прѣ||(л. 66)мѣненіе гсне, ради съпротивныхъ | съгрѣшенїомъ блгодѣанїи. по| кааніе ес, съвѣстьное очище| ніе. покааніе ес, самоволное | всѣхъ скръбныхъ тръпѣніе. | каѧисѧ ес, съдѣтель своимъ | мѫкамъ. покааніе ес, скръ| бь ѧтробѣ крѣпка, и дши уя| звенїе въ чювстви дръжавнѣ: |

2 (2) Сътецѣтесѧ и пристѫпите. при| идѣте слышите и повѣмъ ва| мъ вси иже ба разгнѣвавшеи. | съберѣтесѧ и видите елика къ | създанїу показа дши моеи. прѣд| въчинимъ и прѣдпочьтѣмъ по| чьтенныхъ бесчьстныхъ дѣла| теліи съповѣданїе. услыши| мъ и съхранимъ и сътворимъ, | елици нѣчто неначаемо па| деніе пострадахѡмъ. въста| нѣте и сѧдѣте. иже паденіи | ради лежащеи. вънемлѣте | братіе моа ѡ сїи слово мое. | приклоните ухо ваше, иже ба | пакы себѣ обращеніемъ исти||(л. 67)ннымъ прѣмѣнити хотѧщеи: |

3 (3) Слышавь азъ немощныи велико | нѣкое и странно быти устро| енїе и смѣренїе сѫщихъ въ оби| тѣли особнѣи глемѣи темни| ца. под властїѧ сѫщіи прѣжде| въспомѣнѫтому свѣтилу о| ному свѣтиломъ. тамо ми | ѥще прѣбываѧщу, молих пра| веднаго поити ми тамо. и у| бо послуша великыи. никако | же никогда оскръбити дшѫ | хотѧ. 4 (4) пришед убѡ въ каѧщих| сѧ обитѣль и въистинѫ плачѧ| щихсѧ мѣсто, видѣхъ въисти|нѫ аще недръзостно рещи, я| же яко прилучисѧ око члка | нерадива не видѣ. и слухъ лѣни| ваго не слыша. и на срдце уныла | и любострстнаго не възыде. и ве| щи и глы принѫдити ба могѫщѧ. | ухыщренїа и образы того члко| любїе въскорѣ прѣкланѣѧщѧ. | 5 (5) овы убо ѿ повинник онѣхъ непо|винныхъ, всенощнѣ даже до за||(л. 67об.)утра стоѧщѧ на яснѣ. ноѕѣ не| подвижнѣ имѧщѧ. и съномъ уми| леннѣ прѣкланѣѧщѧсѧ, нѫжде| ѧ сего естъства. и ни едїного | же упокоенїа себѣ даѧщимъ. | нѫ сами сѧ ранами и бесчестї| емъ и досадами възбуждаѧ| ще. 6 (6) ины, на нбо умиленнѣ въ| зираѧщѧ. и ѧже ѿтѫду помо| щь съ рыданїемъ и въплемъ | призываѧщѧ. 7 (7) другыѧ на мо|литвѣ прѣдстоѧщѧ. и на опѧтсво| и рѫцѣ яко ѡсѫжденннкы свѧ| завшѧ. на землѧ же темное | ихъ лице прѣклоншѧ. и недосто| инны себе нбснаго възиранїа о| сѫдившѧ. ниже что рещи или | провѣщати или помлитисѧ | къ бу, 8 ѿ помыслънаго и съвѣ| стнаго скръбѣнїа могѫщѧ. | ниже како или ѿкѫду молені| е сътворити обрѣтаѧща. тъ| чїѧ же дшѧ бесловеснѫ и ум | безгласенъ бгви прѣдставлѣ| ѧщѧ. тъмы исплънены сѫщѧ || (л. 68) и худа ѿчааніа. 9 (8) ины, на земли | въ врѣтищи и пепелѣ сѣдѧщѧ. | и колѣнома лице закрываѧщѧ. | и челомъ въ землѧ бїѧщѧ. 10 (9) дру| гыѧ, пръси всегда бїаща. и сво| а дшѧ и животъ възываѧщѧ. | ови убѡ въ онѣх, слъзами землѧ | мочахѫ. ови же слъзъ не имѧ| ще, сами сѧ біахѫ. ови яко | над мрътъвцы над своими дша| ми рыдаахѫ съдръганїа сръде| чнаго тръпѣти не могѫще. | ови же срдцемъ рыдаахѫ: и усты | кричаніа глас възбранѣахѫ. е| стъ же егда к тому дръжати| сѧ не могѫще, вънезаапѫ въ| склицаахѫ: • 11 (10) видѣхъ азъ | тамо нѣкыѧ яко ѿ себе изстѫ| пившѧ обычаемъ и умомъ я| ко ѡбьѧродѣвшѧ ѿ многаго | сѣтованїа. всѧ омрачены и я| ко нечювьстъвны къ всѣмъ жи| теискымъ бывшѧ. умомъ про| чее въ глѫбинѫ смѣреніа по| грѫзнвшѫсѧ. и огнемъ печали || (л. 68об.) очныа слъзы изсушившѧ + 12 (11) ины, | сѣдѧщѫ дрѧхлы. на землѧ поникшѧ. | и своѧ главы непрѣстанно зыблѧ| щѧ. и яко левы изъ срѣды срдца и | ноктеи рыкаѧщѧ и стенѧщѧ: | Ови въ тѣхъ, оставленіе блгона| деждно всѣческы прошахѫ и мо| лѣхѫсѧ: • друѕїи же, недо| стоины себе оставленїа ѿ смѣ| реніа несказаннаго осѫждаа| хѫ: [и немощи ѿвѣщати бви възываахѫ:] • нѣціи убѡ, зде мѫчити| сѧ, тамо же помлованомъ бы| ти молѣхѫ га + друѕїи же, съ| трени ѿ тѧжести съвѣстныѧ | сѫще, ни мѫкы приѧти ни црь| ствїа сподобитисѧ чистѣ гла| ахѫ. и доволно рече намъ ес: |

13 (12) Видѣхъ тамо дшѧ смѣренны и съ| крушены и слѧцаѧщѫсѧ тѧго| тоѧ брѣмене. и то самое ка| менное нечювствїе умилити мо| гѫщѧ, еже ѿ них къ бу въпіемыми | гласы и глы, глаахѫ бѡ долу на | землѧ поникше сице: |

Вѣмы вѣмы яко достоини убѡ || (л. 64) всѣкого томленіа и мѫченїа | есмы, и въправдѫ. не бѡ доволни | есмы прочее на ѿвѣтъ мнѡжъ| ству длъга нашего, ни аще всѧ | вселеннѫѧ за ны плачѧщѫсѧ | съзовемъ. о семъ точіѧ молим. | о семъ бѣдимъ. о семъ ми ли сѧ | дѣемъ, да не ярѡстїѧ твоеѧ о| бличиши нас, ни же гнѣвомъ | твоимъ покажеши нас. ни пра| веднымъ твоимъ сѫдомъ мѫ| чиши нас, нѫ щѫдѧ. и довлетъ нам | ѿ мнѡгаго прѣщеніа твоего и | мѫкъ неименуемых и съкръвенных | свободитисѧ. до конца бѡ оста| вленїа просити не смѣемъ. како | бѡ, иже свое обѣщаніе не съхра| нше непорѡчно. нѫ сіе по пръвѣ| мъ члколюбіи оставлени осквръ| нивше: • 14 (13) бѣше убѡ тамо | въистинѫ ѡ друѕи, бѣше тамо | двдвы явѣ вндѣтн глы. стра| ждѧщѧ члкы ислѧчены до кон| ца своеѧ жизни. весь днь сѣту| ѧщѫ ходѧщѫ. и въ смръдѣвшѫ||(л. 69об.) сѧ и съгнилы тѣлесныѧ язвы и| мѧщѧ, и небрѣгомы сѫща. за| бываѧщѧ убѡ еже ястн хлѣ| бъ свои. питіе же водное пла| чемъ растварѣющѧ. и пепелъ | и жератокъ въмѣсто хлѣба я| дѫщѧ. прильпшѧ имѧщѧ кости | къ плъти, ити яко сѣно исъхше. | ничто же бѣ ино ѿ нихъ слышати, | развѣ глы сіа. горе горе. увы | мнѣ увы мнѣ. въправдѫ въпра| вдѫ. пощѫди пощѫди влдко. ови | глаахѫ, помлуи помлуи. ови | же пакы умиленнѣише, прости | влдко прости аще мощно ес: | 15 (14) Бѣ же въ тѣхъ ѧзыкы ополѣвшѧ | видѣти. и подобно ѱѡмъ изъ у| стъ испущаемы. ови убѡ на | знои сами сѧ томѣхѫ. ови же | на студени себе мѫчахѫ. нѣці| и же, мало воды въкушаѧще, прѣ| стаахѫ, елико тъкмо ѿ нѫждѧ | не умрѣти. ини же мало хлѣба | приемлѧще, сего рѫкоѧ дале| че ѿмѣтаахѫ, недостоинны се||(л. 70)бе глѧще словесных брашна, яко | бесловесныхъ дѣла сътворшем: | 16 (15) Где въ тѣхъ смѣху явленїе. где | празнословїе. где ярость. где | гнѣвъ. ни аще ес гнѣв въ члцѣхъ | прочее вѣдѣах: плачю до ко| нца ярѡсть погубившу. где | съпротивсловіе. где празни| къ. где дръзновенїе. где слуго| ванїе тѣлу. где слѣд тъщесла| вїу. где пищи прочее надежда. | где винное помышленїе. где о| вощное въкушенїе. где сочное | утѣшеніе, где грътанное усла| жденіе. всѣхъ бѡ сихъ надежда въ | ннѣшнемъ вѣцѣ прочее въ тѣх | угасе. где въ тѣх печалованіе | нѣкоег земнаго, где сѫдити нѣ| коего ѿ члкъ, никако же: |

17 (16) Сїа бѣхѫ въ тѣхъ присноглема | и поучаема и въпїема къ гу. | ови убѡ пръси крѣпцѣ біѧще, | яко въ нбныхъ вратѣхъ стоѧ| ще къ бу глаахѫ. ѿвръзи нам | сѫдіи ѿвръзи. ѿвръзи намъ, || (л. 70об.) елма грѣх ради затворихѡм себѣ, | ѿвръзи нам. ови же глаахѫ, про| свѣти лице твое тъчїѧ и спсем| сѧ. инъ пакы. просвѣти иже | въ тъмѣ и сѣни смртнѣи сѣдѧ| щимъ смѣреныимъ. другыи. | скоро да прѣдварѧт ны щедроты | твоѧ ги, яко погыбохѡмъ. яко | ѿчаахѡмсѧ. яко изчезохѡм | ѕѣло. ови глаахѫ. убѡ просвѣ| тит ли гь прочее нас; друѕїи же. | убѡ прѣиде ли дша наша длъгъ | непостоанныи; убѡ умоли| тъ ли сѧ гь прочее о нас; убѡ у| слышим ли его глѧща нам иже | въ ѧзахъ изыдѣте. и иже въ адѣ | покааніа прощени бѫдѣте; | убѡ въниде ли вопль нашъ въ | слуха гснѣ; • 18 (17) вси же сѣдѣ| хѫ присно прѣдъ очима своима | зрѧще съмрть и глѧще. убѡ | что събываемое. убѡ что ѿвѣт | убѡ что конецъ намъ. убѡ ест | ли възванїе пакы; убѡ естъ || (л. 71) ли прощеніе; темным. смѣренным. | осѫжденникѡмъ; убѡ възмо| же ли мольба наша вънити прѣд | га; или възвратисѧ въправдѫ | смѣрена и посрамлена. убѡ | и въшедши, колико успѣ. коли| ко умоли, колико полѕева. ко| лико дѣиствова. понеже ѿ не| чистыхъ устъ и тѣлесъ въспу| щенна быс, и не мнѡгы крѣпости | имат. убѡ до конца ли прѣмѣни | сѫдїѧ; убо ѿчасти ли; убѡ | ѿполу врѣдѡв ли; велици бѡ сїи | въистинѫ. и мнѡгых потѡв | и трудѡв мнѡгых трѣбуѧще. | убѡ приближишѧ ли сѧ к намъ | наши хранителе аггли, или ѥ| ще далече ѿ нас сѫт. тѣм бѡ не при| ближаѧщимсѧ к намъ, весь | труд нашъ неполезенъ и неуспѣ| шенъ, не бѡ имат силѫ дръзнове|нїа млтва наша, ни же крилѣ | чистоты възыти къ гу. аще не а| ггли наши приближившесѧ к нам, | и сіѧ въземше гсви принесѫт: ||

(л. 71об.) 19 (18) Якова же и мнѡжицеѧ дрѫг къ дру| гу недоумѣваахѫ и глаахѫ у| бѡ братіе успѣваем ли что; | убѡ получаем ли прощенїа. [у| бѡ приимет ли пакы,] убѡ приимет | ли пакы, убѡ ѿвръзет ли; дру| ѕїи же противѫ симъ ѿвѣща| ваахѫ. кто вѣстъ. яко же рѣ| шѧ братіа наша ни невітѣне, | еда како раскаетсѧ гь, и понѣ | мнѡгыѧ мѫкы избавитъ нас. | обаче мы еже до нас сътвори| мъ. и аще ѿвръзет, блго и добро. | аще ли ни, блсвенъ гь бъ затвори| выи намъ въправдѫ. обаче прѣ| тръпимъ тлъкѫще до конца жи| вота нашего. еда како мнѡгым бе| студїемъ нашимъ и чаанїемъ ѿвръ| зет намъ блгыи. тѣм же и сами | себе въздвижѫще глаахѫ. те| цѣмъ братіе тецѣмъ. теченіа | бѡ потрѣба и ѕѣлнаго теченіа, | понеже добрыѧ нашеѧ дружи| ны остахѡмъ. тецѣмъ нещѫ| дѧще сеѧ скврънныѧ и на зло || (л. 72) скорыѧ плъти нашеѧ. нѫ уморим | ѧ яко же и та умори нас. (19) яко же | и творхѫ блженніи они повинни| ци: • 20 в нихъ видѣхѫсѧ колѣнѣ | оцѣпѣнѣвша мнѡжъствомъ кла| нѣніа. очи истеклѣ и внѧтръ | нѣгде въ глѫбинѫ внишлѣ. рѣснѡ | внеимѧще. лица уязвена и опа| лена имѧще разгорѣнїемъ то| плыихъ слъзъ. лица увѧдша и блѣ| да, ничим же въ подобїи мртвы| хъ разнъствуѧща. пръси бїенїе| мъ болаща. и исплъванїа кръва| ва ѿ пръснынхъ біеніи: | Где бѣ въ тѣхъ постелное устро| енїе. где одежди чистота или | твръдость. нѫ раздранны и скв| рны и въшьми посыпаны. что | противѫ тѣмъ бѣснуѧщихсѧ | злострданіе. что иже по мрът| вцехъ плачѧщихсѧ. что иже въ | заточени прѣбываѧщих. что | иже о убійствѡхъ осѫжденны| ихъ озлобленіе, ничто же въи|стинѫ онѣхъ мѫка и томленїе || (л. 72об.) неволное, противѫ сих волному. | и да не мните яко басни сѫт ре| ченнаа молѧ вы. 21 (20) молѣхѫ мнѡ| жицеѧ они сѫдїѧ великаго оно| го, и пастырѣ глѧще, сѫщаго а| ггла въ члцѣхъ. и нѫждаахѫ, же| лѣзны оковы на рѫцѣ и на выѧ | имъ наложити. и ноѕѣ въ стра| ждѫщих утвръдити дрѣвѣ. и не| прѣжде ѿтѫду испущенномъ бы| ти, даже прочее тѣхъ гробъ прї|иметъ. обаче ни гробъ. 22 ни бѡ | съкрыѧ ни же сіе тѣхъ блженных | въистинѫ умиленное смѣре| нїе, и съкрушеннѫѧ къ бу лю| бовь и покаанїе: • (21) хотаще | бѡ къ бу ѿходити и неумы| тному сѫдищу прѣдстати. до| бріи они страны покааніа гра| ждане. внегда кто ѿ нихъ въ всѣ| кѡмъ на конци видѣше себе, | се съ настоѧщимъ ихъ молѣше | великаго съ заклинанїемъ, | еже не спдобити того члчьско| му погребенїу, нѫ бесловесно||(л. 73)му. или въ рѣкѫ въвръжену быти, и| ли на лѧдинѣ ѕвѣремъ въдану бы| ти. еже мнѡжицеѧ и послуша | иже разсѫжденіа свѣтилник. | пѣніа же всѣкого и чьсти лише| нномъ износитисѧ повелѣваѧ. | 23 (22) яково же бѣ и видѣнїе страшно | и умиленно тѣхъ послѣднѣго ча| са: • внегда бѡ съ осѫжденни| ци ѿходѧщаго скончатисѧ | хотѧща ощущаах. и еще у| му его утвръжденну сѫщу о| бъстѫпаахѫ его, и жѫждѫще | и плачѧще и желаѧще умиле|ннѣмъ обычаемъ и сѣтованно| мъ словомъ покываѧще главо| ѧ своеѧ, въпрашаахѫ умира| ѧщаго. и горѧще милованїем | к нему глаахѫ. что естъ бра| те и съ осѫжденниче, како. | что глеши. что уповаеши. | что мниши. получили ѿ труда | искомое, или ни. [ѿвръзели, или повиненъ и еще еси.] достиже ли, | или невъзможе. приѧтъ ли нѣ| кое извѣщеніе, или безвѣстнѫ || (л. 73об.) имаши надеждѫ. приѧлъ ли еси | свобоженїе, или клонитса и съм| нитсѧ ѥще помыслъ. ощутили | нѣкое въ срдци просвѣщеніе, или | отъмнено ѥще и бесчестно ес. | быс ли въ тебѣ глас нѣкыи внѧтрь | ѧду глѧ и, се здравъ быс. или оста| влѣѧтсѧ тебѣ грѣси. или вѣ| ра твоа спсе тѧ. или убо и еще | оного слышиши глѧщаго, да | възвратитсѧ грѣшныи въ адъ. и | свѧжате ему рѫцѣ и ноѕѣ. и да | възметсѧ нечьстивыи да не ви| дит славы гснѧ. что глеши просто| ръци намъ брате млим тѧ, я| ко да и мы познаемъ въ коихъ | хощемъ быти. твое бѡ прочее | врѣмѧ затворисѧ, и ино не о| брѧщеши к тому въ вѣкы: |

К симъ. ови убо ѿ усыпаѧщихъ | блсвенъ гь ѿвѣщаваахѫ, иже не | остави молитвѫ моѧ и мило| сть своѧ ѿ мене. ови же па| кы, блсвенъ гь иже не дас нас въ ло| витвѫ зѫбѡмъ ихъ. ини же о|| (л. 74) оно съболѣзнїѧ глаахѫ убѡ про| идет ли дша наша водѫ духѡв въ| здушныхъ непостоаннѫѧ; не| надѣѧщесѧ ѥще, нѫ възираѧще | что на испытани ономъ бѫдет. | друѕїи же сего болѣзньнѣе нѣ| что ѿвѣщаваахѫ и глаахѫ. | горе дши несъхранившїи обѣ| тованїе непорѡчно, въ часѣ се| мъ тъчїа познает что еи | уготовасѧ: • 24 (23) аз же сіа ви| дѣвъ въ тѣх и слышахъ, въмалѣ у| бѡ себе не ѿчаати хотѣхъ. ви| дѧ свое неприлежаніе и прила| гаѧ то къ онѣхъ злостраданїу. | яково бѡ бѣше и самое мѣста | того устроеніе и въселенїе, | въсетемно. всесмръдѧще. все| сущно и прашно. темница бѡ | и осѫжденїе въправдѫ имено| васѧ. яко и самому тому мѣ| ста того видѣнїу, покааніа | всѣкого и плача быти учите| лну. нѫ яже инѣмъ неудобна | и неприѧтна. иже ѿ добродѣ||(л. 74об.)тѣли дховнаго богатства ѿпад| шимъ, любезна и блгоприѧтна | сѫт• дша бѡ дръзновенїа пръ| ваго лишена. и надеждѫ бестра| стіа ѿпадши. и печат чистоты | развръзши. и богаства даро| ваніи окрадена. бжестъвна| го же утѣшенїа отуждена. | и обѣщанїе гсне ѿвръгши. и огнь | добрыи слъзъ дшевныхъ уга| сивши. и сихъ памѧтїѧ уя| звѣема и болѣзнъно стрѣче| ма, не тъкмо прѣдреченныѧ | труды съ всѣцѣмъ приимет у| сръдїемъ, нѫ и сама себе уби| ти блгочьстивнѣ постничь| ствомъ начинаетъ. аще убо | и естъвнеи останъкъ искры | любве и страха гснѣ. якови | же и бѣхѫ въистинѫ блженнї| и ти: • сїа бѡ въ умѣ имѧ| ще. и высотѫ добродѣтѣли | ѿ неѧ же ѿпадошѧ помышлѣ| ѧще глаахѫ. помѣнѫхѡмъ | дни пръвыѧ огнѣ оного наше||(л. 75)го потъщанїа. ини къ бу въпіа| хѫ. где сѫт млсти твоѧ древнѧѫ | ги, ѧже показа дши нашеи въи| стннѣ твоеи. помѣни поноше| нїа и труды рабъ твоих. другы| и. кто убѡ мѧ положитъ на мѣ| сѧцѧ днїи прѣднихъ в нѧ же мѧ | хранѣше бъ, егда сіааше свѣти| лникъ свѣта его на главоѧ срдца | моего: • 25 (24) како же пръвыих | своихъ поминаахѫ исправленіи, | и сїа подобно младенцемъ уме| ршимъ рыдаахѫ и глаахѫ. где мо| литъвнаа чистота. где тоѧ дръ| зновенїе. где сладкаа въ горкыѧ | мѣсто слъза. где надежда съ| връшеннаго цѣломѫдріа и очи| щенїа. где чаанїе блженнаго | бестрстїа. где яже къ пасты| рю вѣра, где еже ѿ того млтвы | в нас блгодѣтельство. погыбо| шѧ сіа всѣ, и яко же ни явивша| сѧ исчезошѧ. и яко не бывша | без вѣсти быша. 27 (25) и ови убѡ | бѣсни быти молѣхѫс. ови же || (л. 75об.) въ прокаженіа недѫг въпасти | молѣхѫ га. ини, очїу лишити| сѧ, и умиленно видѣніе въ сѣм | прѣдлежати. друѕїи, разсла| бленни быти. и тъчїѧ иже тамо | злобныхъ искусъ не приѧти: |

28 (26) Аз же ѡ друѕи забых себе зрѧ онѣх | сѣтованїе. и весь умомъ съвъ| схытихса, удръжати себе не | могы. прѣбыв убѡ въ темни| ци до тридесѧт днїи, възвратих| сѧ нетръпѣливыи въ великое | общее житіе къ великому. о| н же видѣв мѧ яко измѣнена | всего и ужасна. позна прѣмѫ| дрыи измѣненїа образъ, и рече. | что ес оче іѡанне. видѣлъ ли еси | труждѧщихса страдъбы; а| з же рѣхъ. и видѣхъ оче и почю| дихсѧ. и блажиъ азъ падшѧѧ и | себе плачѧщѫѧ, паче не падь| шихъ и себе не плачѧщихъ. я|ко ради паденіа, въсташѧ въ| станїе безбѣдно. он же, тако | естъ рече. и повѣдааше нелъ||(л. 76об.)жныи его ѧзык. яко реч прѣжде де| сѧтих лѣтъ, • имѣхъ зде брата | вельми поспѣшлива дѣлателѣ, | и такова, яко видѧщу ми то| го тако духѡмъ горѧща, тре| петати о немъ ѿ зависти дїа| волѧ. да некако мнѡгымъ те| ченіемъ прѣтъкнет о камень | ногѫ своѧ, еже бръзо ходѧщим | бывати сълучаетсѧ. еже и | быс. таже въсхоитъ къ мнѣ | вечеръ глѫбокъ. показует струп | нагъ. ищет пластырѣ. просит же| женїа. плищуетъ ѕѣлнѣ. та| же, понеже достоинъ милова| нїа бѣ, видѣ врача не вельми | тому люто рѣзаніе сътворити | хотѧща, помѣтаетъ себе на | землѧ. емлетсѧ по ногы. умы| вает сих доволнѣ слъзами. про| ситъ осѫжденіе в нѧ же видѣ| лъ еси темницѫ. невъзможно | въпіаше не поитн ми тамо. та| же понѫждает блгоѧтробїе вра| чево прѣвести въ наглость. || (л. 76об.) скѫдное въ недѫгуѧщих и прѣсла| внѣишее. достижет въскорѣ ка| ѧщихсѧ. бывает съобещникъ и | съболѣзнънникъ. уязвивсѧ у| бѡ срдцемъ яко же мечемъ пе| чалїѧ иже ради любве бжїѧ. въ о| смыи днь къ гу ѿходит, испросив | погребенїа не получити. аз же | того и само принесохъ. и съ оцы по| гребох яко достоина. тѣм же и | по седмѣмъ рабьстѣмъ, въ осмы| и днь ѿрѣшаетсѧ свободенъ. | ѥстъ же нѣкто еже то увѣдѣвы| и явѣ. не прѣжде тому ѿ худою | моею и скврънною въстати | ногу, прѣжде даже ба умолити. | и не чюдо. вѣрѫ бѡ въ срдци блѫдни| цѫ оноѧ въсприем, таковѣмъ и тъи | извѣщеніемъ смѣреннѣи мои | ноѕѣ омочи. всѣ же възможна | вѣруѧщому, гь рече: — |

Видѣхъ нечисты дшѧ о похотех | тѣлесныхъ неистовѣ бѣсѧ| щѧсѧ. и убѡ винѫ покааніа | приемше. ѿ искуса похотна|| (л. 77) го, тожде къ гу прѣтворишѫ же| ланіе. и всѣкѫ боязнь абіе прѣ| скочивше, без насыщенїа къ | любви бжїи присадишѫсѧ. | сего ради и гь къ цѣломѫдрънѣи | онои блѫдници, не глет яко убо| асѧ, нѫ яко възлюби мнѡго. | и възможе [удоб] похотїа похот ѿра| зити: • 29 (27) не не вѣм же азъ ѡ чюд| иїи. яко нѣкымъ убѡ невѣрна, | другым же неудобъ вѣруема. | инѣм же ѿчааніе раждаѧща я| влѣатсѧ. яже повѣдахъ страд| нїа блженныихъ онѣхъ. мѫжъ | же доблестъвенъ ѿ сихъ паче | приѧтъ жѧло и стрѣлѫ огнънѫ| ѧ, и ревность въ срдци носѧ отиде. | сего же вторыи познав своѧ не| мощь, и смѣреномѫдрїе удоб | своимъ укарѣнїемъ стѧжав | пръваго въслѣдъ потече. не вѣ| м же аще и постиже. мѫж же не| радивъ, да не прикоснетсѧ рече| ннымъ, да некако и тои еже дѣ| лает ѿчаавсѧ расточит. и бѫдет || (л. 77об.) на нем слово глѧщее. ѿ не имѧ| щаго же усръдїа, и тои еже имат | възтетсѧ ѿ него: • 30 (28) нѣс намъ | въ рѡвъ безаконіа въпадшим, | и не въ безднѫ смѣреніа каѧщи| хсѧ погрѧзшимъ, ѿтѫду извлѣ| ченом быти: • 31 (29) ино плачѧщих| сѧ сѣтовное смѣреніе. и дру| гое иже и еще съгрѣшаѧщих | съвѣстное ѡсѫжденїе. и ино е| же съвръшеннымъ дѣиствомъ | бжїемъ прибываѧщее блже| нное богатотворное смѣреніе: |

Не тъщимсѧ третіаго словесы | обрѣсти, всуе бѡ трудимсѧ. | пръваго же знаменіе, тръпѣ| ніе безчестіа съвръшенно: |

Мѫчит прѣдприѧтїе и плачѧща| госѧ мнѡжицеѧ, 32 и нечюдо: |

Еже о сѫдбахъ и паданихъ слово, | темно и всѣкои дши непости| жно. каа убѡ яже неражде| нїемъ. каа же оставленїем | съмотрителнымъ. котораа | же ѿ ѿвращенїа бжїа сълуча|| (л. 78) ѧщаасѧ нам паденіа. обаче сіе | ми нѣкто съповѣда. яко убѡ я| же по съмотренїу намъ сълуча| ѧщаасѧ, скорое еже ѿ нихъ | ѿвращеніе приемлемъ. не бѡ | попущает прѣдавыи на мнѡѕѣ | дръжатисѧ намъ: • съ печа| лныимъ бѣсомъ, 33 падшеи прѣжде | всѣхъ боримсѧ. тъи бѡ въ врѣмѧ мо| литвы нашеѧ прѣдстоѧ, и пръва| го нашего дръзновенїа въспо| минаѧ, ѿ млтвы упразнити | хощетъ: • 34 (30) не дивисѧ по всѧ | дни падаѧ ни же ѿскачи, нѫ сто| и мѫжестъвнѣ. и всѣко усрамлѣ| етъ ти сѧ тръпѣнїа хранѧи тѧ агглъ: |

35 Дондеже нов ес и горѧщъ струпъ, | удобъ исцѣлѣемъ бываетъ. | лѣтній бѡ и небрѣгомїи, и олѧ| дѣвшеи, неудобъ исцѣлѣеми. | и мнѡга труда и желѣза. и бри| твы. и огнѣ зде къ врачеванїу | трѣбуѧще: • мнѡѕи врѣ| менемъ неисцѣлни. ѿ ба же всѣ| [ко]възможна: • 36 (31) прѣжде паде||(л. 78об.)ніа убѡ члколюбива. по падени | же, яра сѫща ба бѣси глѧтъ: | 37 (32) Не покарѣисѧ глѧщому по паде| ни о малыхъ прѣгрѣшенихъ. да | сего неби сътворилъ. се бѡ ни| что же ес. мнѡгажди бѡ мали | дарове мнѡгѫ ярость сѫдїинѫ | утолишѫ: • 38 (33) иже въисти|нѫ сѫды даѧи, всѣкъ днь въ и| же не плачетсѧ, яко погубив | того мнит. аще и нѣкаа блгаа съ| творилъ ес въ нь: • (34) никто же | ѿ плачѧщихсѧ въ исходѣ извѣ| щеніе да ожидаетъ. невѣдо| мое бѡ, неизвѣстно. ослаби | ми извѣщеніемъ да почїѧ. прѣ| жде даже ми отити ѿсѫду бе| зъ извѣщенїа: • 40 иде же дхъ | гснъ, ѧза раздрѣшисѧ. иде же | смѣреніе неизмѣнно, ѧза раз| дрѣшисѧ. иже бо без двѡю се| ю сѫт, да не прѣльщаѧтсѧ. свѧ| зани бѡ сѫт•. • 41 (35) иже въ мирѣ е| дїни, сихъ извѣщеннїи сѫт стръ| нни. и паче же пръваго. мило||(л. 79)стынеѧ же нѣціи текѫт, въ исхо| дѣ прибытъкъ свои познаваѧ| ще: • (36) не увѣстъ иже себе пла| чѧи, плачь или паденіе или у| коризнѫ иного: • 43 ѿ ѕвѣрѣ хо| пленъ песъ, паче възъярисѧ на | того. болѣзнію язвъноѧ на нь | без ѿстѫпленїа неистовѧсѧ: | 44 (37) Въньмѣмъ еда како не ѿ чисто| ты, нѫ сложеніемъ еже обли| чати съвѣстъ прѣста: | 45 Знаменіе еже въ падени раздрѣ| шеніа, еже всегда длъжннка се| бе помышлѣти: • 46 (38) ничто же | бжїихъ щедрѡт тъчно или болше | ес. тѣм же ѿчаавыисѧ, сам сѧ | закла: • 47 знаменіе попече| ннаго покааніа, еже всѣхъ при| ключаѧщихсѧ видимыхъ и не| видимыхъ скръбеи достоины | себе помышлѣти, и сихъ мнѡ| жае: • 48 мѡѷси. поеже ба въ | кѫпинѣ видѣти, пакы въ егѷ| петъ. сирѣчь потъмненїе къ пли| нѳѡдѣланїу мыслънаго фара||(л. 79об.)ѡна възвратисѧ. нѫ пакы въсхо| дит къ кѫпїнѣ. и не тъчїѧ, нѫ и на | горѫ. увѣдѣвы видѣніе, николи | же себе ѿчавает: • объ убо | жа іѡв, нѫ пакы сугубѡ обо| гатѣ: • 49 (39) въ лѣнивыхъ, лютая | же по позвани паденїа. надеж| дѫ бестрстіа ѿвративше, и въ| блженно помышлѣѧщихъ понѣ | ѿ рѡва въстаніе: • 50 зри. не бо | всѣко пѫтемъ им же заблѫдихо| мъ възвращаемсѧ, нѫ инѣмъ съ| кращеннѣмъ: • 51 (40) видѣхъ два | едїноѡбразнѣ и едіноврѣме| ннѣ къ бу шествуѧща. и един | убо ѿ сихъ, старъ бѣ и прѣимѣѧ | въ трудѣхъ. другыи же, ученик, | и прѣдвари скорѣе старца. и при| иде прѣжде на гробъ смѣреніа: |

52 (41) Вънъмѣмъ въси, наипаче же пад| шеи. не недѫговати въ срдци о| ригена безбожнаго недѫгом. | бжїе бѡ члколюбїе прѣдлагаѧ | скврънныи, удобъ приѧтенъ | въ сластолюбивыхъ бываетъ: ||

(л. 80об.) 53 (42) Въ поучени моем. паче же въ покаа| ни моемъ разгоритсѧ огнь, млтвѣ | жегѫщи вещь: • 54 устав ти и | образъ и прописанїе и подобїе | къ покаанїу да бѫдѫт, прѣд въ| спомѣнѫтїи стіи осѫжденници. | и не въстрѣбуеши книгы ѿнѫд | въ всемъ животѣ твоемъ. дон| деже просвѣти тебѣ хс снъ бжіи. | и бъ. въ въскрѣшени попеченна| го покааніа. амин. —

| Патыи степень възыде покаавысѧ. | Пѧть бѡ чювстъвъ очистилъ еси | тѣмъ: • и неволнаго томлені| а и мѫченїа его ради самопроизво| лнѣ избѣжав: |

+ о памѧти съмртнѣи. слово, ѕ + |

1 (1) Всѣкого убо слова прѣварѣетъ | мысль. памѧт же съмртнаа и | грѣхѡв, прѣдварѣетъ плача | и сѣтованїа. тѣм же по своему | чину и въ словѣ положисѧ. 2 (2) па|мѧт смртнаа ес, повседневнаа | съмрть. памѧт же исхода, все| часное стенаніе, 3 (3) страхованіе || (л. 80об.) убѡ смртное ес, своиство естъ|ства ѿ прѣслушанїа прибывшее. | трепет же съмртныи ес, непокаа| нныхъ съгрѣшенїи знаменіе. | 4 страхуетсѧ хс съмрти, нѫ не трепещет. яко да двѡю естъству своиства явѣ покажет. 5 яко | же всѣхъ брашенъ хлѣбъ ес нѫжднѣ| иши, сице всѣхъ дѣланіи съмръ| тное поминаніе, 6 памѧт съмръ|тнаа раждаетъ. въ сѫщих убѡ | посрѣдѣ, болѣзнь и скръбѣнїе. | паче же печаль. въ сѫщих же | кромѣ мѧтежеи, мти сеѫ ест | сладость блженнаа. ѿ неѧ же, | попеченїемъ ѿложенїе. и мо| литва всегдашнѣа. и уму хра| неніе. сїѧ же тои и мтрѧ и дъ| щерѧ сѫт: • 7 яко же явѣ ес | каситиръ ѿ сребра аще и видѣ| нїемъ подобитсѧ, сице и въ раз| сѫдителныхъ явленно и вѣдо|мо ес, естъстъвное и чрѣсь естъ|ства страхованіе исхода:|

8 Се естъ истинное знаменіе е||(л. 81)же въ чювствѣ сръдечнѣмъ по| минаѧщимъ съмрть, еже къ все| и твари волное безпристрастіе, | и своеѧ волѧ съвръшенно оста| вленіе: 9 искусенъ убѡ, и| же сіа на всѣкъ днь всѣко ожи| даѧи. стъ же иже сіа на всѣкъ | час желаѧи. не всѣко желаніе | съмртное блго. сѫт бѡ иже вынѫ | нѫждеѧ обычая съгрѣшаѧ| щеи, и о сеи молѧщесѧ съ смѣре| нїемъ. и сѫт иже покаатисѧ | не хотѧще, и съмрть ѿчанїем | призываѧще. и сѫтъ иже ѿ м| нѣніа бестрстны себе имѧще, | и тоѧ не страхуѧщесѧ. и сѫт, | аще и ннѣ убѡ сѫт. иже дѣиство| мъ дха стго исхожденїе свое въ| зыскаѧщеи: 11 ищѫт нѣціи | и недоумѣваѧтъ. чьсого ради рече | сице блгодѣтельствуѧщи нас | памѧти съмртнѣи, тоѧ проу|вѣдѣніе бъ ѿ нас укры, не вѣдѧще | яко спсеніе наше бъ тоѧ ради съ| дѣла чюднѣ. никто же бѡ своѧ || (л. 81об.) проувѣдѣв съмртъ прѣждѣ мнѡѕѣ | лѣт, къ крщеніу или къ иночьско| му жителъству пришелъ би, | всѧ же своѧ дни въ безаконихъ | иждилъ би. и въ тъи самыи исход | къ крщенїу или къ покаанїу | пришелъ би: 12 никогда же | плачѧсѧ приими ѱа оного и| же члколюбива тебѣ ба поми| наѧщаго. разум бѡ тому пла| чь и страхъ ѿ тебе ѿгнати. ра| звѣ аще въ глѫбоко ѿчаанїе | видиши себе низвлачима: |

13 Іже памѧт съмртнѫѧ. и сѫда бїа | в себѣ всегда имѣти хотѧи. и по| печенїемъ и привлѣченїемъ ве| щнымъ себе издаѧ, подобенъ | естъ нырѣѧщому, и своима рѫ| кама плескати хотѧщому: |

14 Памѧт съмртнаа явленна, ѿсѣ| че ѿ себе брашна. брашном же | въ смѣрени ѿсѣченомъ, съѿсѣ| кошѫс стрсти: 15 безболѣзнїе | срдчное, окамени умъ. браш| нѡм же мнѡжъство, изсуши || (л. 82) источникы: жѫжда и бдѣніе, | съгнетошѧ срдце. срдцу же съгнете| нну, ѿскочишѧ воды. жесто| ка убо ласкръдымъ. невѣрна же | лѣнивымъ реченнаа. мѫжъ же дѣ| латель, искусит съ усръдїемъ: |

Іже искусомъ обрѣтыи, осклабит| сѧ о сих. а иже и еще ищѫи, скръ| бнѣиши бѫдет: 16 яко же съвръ| шеннѫѧ любовь оцн не падате| лнѫ быти уставлѣѧтъ, сице а зъ съвръшенное съмртное чюв| ство без страха быти извѣща| ваѧ: 17 мнѡга убѡ ума дѣи| стъвнаго дѣланіа. глѧ же, лю| бве ѧже къ бу. памѧти бжїа. | памѧти црствїа. памѧти ре| вности стхъ мчнкъ. памѧти са| мого ба ту сѫща по рекшому, прѣд| зрѣх га прѣд мноѧ вынѫ. памѧти | стыхъ и умныихъ силъ. памѧ| ти исхода, срѣтеніа. мѫченїа. | ѿвѣта. въ великыхъ убѡ начѧ| хѡм. въ непадаемых же прѣпо| чихѡм: 18 съповѣда ми нѣко||(л. 82об.)гда егѵптѣнин инок. яко по еже въ | чювстви срдца памѧти съмртны| ѧ утвръждени. въсхотѣвшу | ми потрѣбѣ приспѣвши мало ка| лъ утѣшити, ѿ памѧти яко ѿ | сѫдїѧ възбраненъ быхъ. и еже | чюднѣе. яко и въсхотѣв не възмо| же ѿринѫти: 19 другыи нѣкто | живы зде въ глемѣмъ ѳѡла. мнѡ| жицеѧ ѿ таковыѧ мысли изстѫ| пааше. и яко малодушьство| вав, или и ѡбъумрѣв, ѿ обрѣта| ѧщѫѧсѧ братїѧ, бездыханіа | ѿнѫд носимъ бывааше: |

20 Не умлъчѧти и исихїево хориві| та назнаменати съповѣда| нїе. съи присно въ всѣкѡмъ не| брѣжени хождааше, о своеи | дши никако же прилежаніа | творѧ или промышленїа. ра| зболѣвсѧ убѡ послѣднѣ, и с тѣ| ла яко час едїнъ опаснѣ изыде. | и в себе възвративсѧ, молитъ | убѡ нас всѣхъ абіе отити. и вра| та келіи заградив, прѣбыс внѧ||(л. 83)трь лѣт вї. ни къ кому же ѿнѫд бе| сѣдовав. ни мало ни велико слово. | не иного чьсого, нѫ хлѣба и воды | въкушаѧ. тъчїѧ же сѣдѧ. и къ я| же видѣвъ изстѫплени изстѫпи| в. млъчѧ сице, яко прѣд гсмъ нико| ли же своего обычая измѣнив. | нѫ въ мысли присно сыи, и слъзы | топлы без щука вынѫ пролива| ѧ. егда же хотѣше скончатисѧ, | ѿградивше двери внидохѡмъ. | и мнѡго моливше, сеи тъчїа ѿ | него слышахѡмъ. простите. | никто же памѧт съмртнѫѧ у| вѣдѣв, възможет съгрѣшити ко| гда + мы же дивлѣхѡмсѧ та| коваго прѣжде видѧще нера| дива сице въ напраснѣ прѣобра| зившасѧ блженнымъ прѣмѣне| нїемъ и прѣображенїемъ. погре| бше же того прпдбнѣ въ гробни|ци иже близ града. по днехъ въ| зыскавше стыѧ его мощи не обрѣ| тохѡмъ. гу и всемъ попеченно| е его и достохвалное покааніе|| (л. 83об.) извѣстившу, всѣм хотѧщим и по ве| лицѣи лѣности себе исправити: |

21 ко же безднѫ не прѣходнѫ нѣціи сѫ| щѫ уставлѣѫтъ. мѣсто бѡ | тои нарицаѧт бездънно. сице и | съмртное помышленїе недости| жнѫ и чистотѫ и дѣланіе имат. | извѣствует же реченное, прѣд| реченныи прѣподобникъ. стра| хѡмъ страх вынѫ таковїи при| емлѧще не прѣстаѧтъ, донде | же и та костнаа и строшитсѧ | сила: 22 даръ бжїи и сеи съ всѣ| ми блгыми быти себѣ извѣсти| мъ. елма како мнѡгащи и над | самыѧ гробы приходѧще, без| слъзни нѣкакови иже стоци прѣ| бываемъ. кромѣ же таковаго | видѣніа, мнѡжицеѧ умилѣе|мсѧ: 23 иже ѿ всѣхъ умрътви| высѧ, тъи съмрть въспомѣнѫ. | а иже и еще прилѣпленныи чьсо| му, не упразнитсѧ. себѣ самъ | навѣтникъ сыи: 24 не хощи | всѣмъ словесы извѣстити ѧже || (л. 84) к тѣм твоѧ любовь. паче же у ба | проси, тѫ тѣмъ не изреченно обь| явити. аще ли ни, не довлѣетъ | ти лѣто на любовь и поувръзеніе: |

25 Не прѣльщаисѧ безумныи дѣлате| лю, врѣменемъ врѣмѧ наплънѣти. | не довлѣетъ бѡ днь, ни же своего | длъга влдцѣ не оскѫднѣ исплъни| ти 26 въ члвдцѣхъ: • нѣс рече нѣс на| стоѧщаго дне блгочестнѣ прово| дити, аще не того послѣднѣго все| ѧ жизни нашеѧ помыслимъ. и чю| до въистинѫ, како и еллини нѣ| что таковое провѣщашѫ. елма | и любомѫдрїе сеи быти уставлѣ| ѧтъ, поученїе съмртное:— |

Шестыи въсхѡд. възшедыи, проче| е не съгрѣшитъ никогда. ибѡ | поминаи послѣднѣа своа, и въ | вѣкы не съгрѣшиши:— |

+ о радостотворнѣм плачи, слов з: |

1 Плачь по бѕѣ ес, сѣтованіе дше| вное. болѣзнънна срдца устро| еніе, присножѫдаемое неи| стовѣ възыскуѧ, и въ погрѣ||(л. 84об.)шени того болѣзнънѣ гонѧ, и въ| слѣд того съболѣзнїѧ въпїѧ. 2 или | сице. плачь ес, остенъ злат дши. | всѣкого пригвожденїа и обьѧ| тїѧ обнаженъ. и въ присѣщени | срдчнѣмъ ѿ прпдбныѧ печали въ| дрѫзенъ. 3 умиленіе естъ, при| сное съвѣсти истѧѕанїе. умно| ѧ исповѣдїѧ простужденїе о | гнѣ срдчнаго съдѣловаѧ. 4 испо| вѣданїе ес, забыть естъства, | им же забы нѣкто сънѣсти хлѣ| бъ свои. 5 покааніе ес, беспечал| ное лишеніе всѣкого утѣше| нїа тѣлеснаго: 6 успѣваѧ| щимъ убѡ и еще въ блженнѣм | плачи своиство естъ, въздръжа| нїе и млъчанїе устнама. прѣ| дъуспѣвшим же, безгнѣвїе | и непамѧтозлобїе. съвръше| ным же, смѣреномѫдріе. бе| счестїемъ жѫжда. скръбеи не| волныхъ алчьба самоволнаа. | неосѫжденїе съгрѣшаѧщимъ. | милованїе паче силы: при||(л. 85)ѧтни пръвїи. достоинохвални | вторїи. блжени же алчѧщеи скръ| би, и жѫждѫщи безчестіа, я| ко ти насытѧтсѧ пищѫ нена| сытимыѧ: дръжѫ плачь, | всеѧ крѣпостїѧ дръжи. прѣжде | бѡ утвръжденїа, удобъ ѿемле| мъ ѕѣло бываетъ. 7 и ѿ плищев | и попеченїи тѣлесныхъ и пита| нїа, и паче же мнѡгословїа и | глумленїа, яко же восъкъ ѿ | огнѣ удобъ разливаемъ: |

8 Бѡлши крщенїа по крщени слъ| зъныи источникъ естъ, аще и | дръзостно нѣкако ес глемое. | зане же оно убѡ, прѣжде быв| шихъ в нас злыихъ естъ очище| ніе, се же, потомъ бывшихъ. | и оно убѡ младенци приемлѧ| ще всѣко ѡскврънихѡмъ. си| м же и оно ѡчищаемъ. еже аще | не даровалосѧ би члколюбнѣ | ѿ ба члкѡмъ, рѣдци въистинѫ | спсаемїи: 9 въздыханїа у| бѡ и скръбѣнїе, въпіѧтъ къ || (л. 85об.) гу. а ѧже ѿ страха слъзы, мо| лѧт. прѣстыѧ же любве, моле| ніе приѧтно намъ явлѣѧтъ: |

Аще ничто же тако смѣреномѫ| дрїу яко же плачь съходитсѧ, ни| что же всѣко тому яко же смѣх | съпротивлѣетсѧ: 11 дръжѧ | дръжи блженнѫѧ прпдбнаго у|миленїа ради достнѫѧ печаль. | и не прѣстани ѿ еже в неи дѣла| ніа. дондеже възвышенна ѿ | здешнихъ хсви чста прѣдстави| тъ тѧ: 12 въображаѧ въ се| бѣ и испытуѧ не прѣстаи, о| гнѣ темнаго безднѫ. и немило| стивыѧ слугы. без милованї| а сѫдїѧ и без прощенїа. пропа| сть. же непрѣходнѫѧ. и подземлъ| наго пламене. и подземныихъ | и страшныихъ мѣстъ. и пропа| стныихъ скръбныихъ съхожде| нїи. и таковыих всѣхъ образы. | яко да мнѡгымъ трепетомъ | съгръжденъ быв сѫщіи в наше| и дши блѫд съвъкупитсѧ нетлѣ||(л. 86)ннѣи чистотѣ. и огнѣ всѣкого вѧ| ще съвтѧщагосѧ, и таи приимет | съвтѣнїе: стани на млтвѣ | моленіа съ трепетомъ, яко ѡ| сѫжденникъ сѫдїи прѣдстоѧ. | яко да внѣшнимъ видомъ и вн|ѧ тръннмъ обычаемъ, угасиши | ярость праведнаго сѫдїѧ. не | тръпитъ бѡ прѣзрѣти дшѫ вдо| вѫ съболѣзнїѧ тому прѣдстоѧ| щѫ, и труды нетрудному даѧ| щѫ: 14 иже слъзѫ дшевнѫѧ при| тѧжа, тому всѣко мѣсто на пла| чь ключаемо. аще ли тъчїѧ внѣ| шнимъ дѣлаетъ, мѣста и обра| зы испытуѧ не прѣстанет: |

ко же съкръвенное скровище | ѿ иже на купилищи лежѫщаго | некрадомѣише ес, сице и прѣд| реченнаа разумѣимъ: |

16 Не бываи яко же погребше и мръ| тъвцѧ. овогда убѡ о нихъ пла| чѧще, овогда же тѣхъ ради о| пиваѧщесѧ. нѫ бѫди яко иже | въ рудахъ ѧжници, на всѣкъ || (л. 86об.) час ѿ приставникъ біеми: |

17 Іже овогда убѡ плачѧсѧ. овогда | же питаѧса и смѣѧсѧ, подобе| нъ быс иже съ хлѣбѡмъ ѱа сласто| любїа метаѧщому. иже убѡ | образомъ того ѿгонитъ, дѣ| лѡм же присѣдѣти ему велит: |

18 Бѫди скръбенъ нелюбопоказа| теленъ. къ своему срдцу изстѫ| пив. боѧт бо сѧ скръбѣнїа бѣсо| ве, яко же татіе песъ: |

19 Нѣс намъ ѡ сїи зде брачное званіе. | тѣмъ убѡ всѣко на плачь нашъ | призвавыи на зде призва: |

20 Нѣкоторїи слъзѧще, ничьсоже | ѿнѫд въ врѣмѧ оно блженное по| мышлѣти себе без врѣменнѣ | нѫдѧт. не разумѣѧще яко слъ| за без мысли, бесловеснаго е|стъства своистъвна естъ а не| словеснаго: 21 рожденїе убо | умышленїомъ, слъза. ѿцъ же | мыслемъ, словесенъ умъ: |

Да бываетъ ти еже на одрѣ тво| емъ възлежанїа, еже въ гробѣ || (л. 87) твоего положенїа образъ, и ма| ло уснеши: и самое твоеѧ | трапезы въспрїѧтїе, чрьвїи | онѣхъ болѣзнъное сънѣденїе | бѫди ти въспоминанїе, и ма| ло напитаешисѧ: и питї| а воднаго приемлѧ, жѫждѫ | пламене оного не забываи, и | всѣко понѫдиши естъство: |

22 О настоѧщаго же нашего че| стнѣмъ безчестіи и възраже| ни и запрѣщени, сѫдіинаго стра| шнаго помыслимъ ѿвѣта. и | всѣко присѣваемѫѧ намъ бе|словеснѫѧ печаль и горесть, | кротостїѧ и тръпѣнїемъ я| ко мечемъ обѡѧдуострѣм | посѣчемъ: 23 врѣменемъ о| скѫдѣваетъ мѡре яко же реч | іѡвъ. и врѣменемъ и тръпѣнї| емъ помалу реченнаа намъ | прибываѧт и съвръшаѧтсѧ: |

24 Огнѣ вѣчнаго памѧт по всѧ вече| ры да спит с тобоѧ и съвъста| етъ. и николи же разлѣненіе || (л. 87об.) въ врѣмѧ пѣніа тобоѧ не обла| дает когда: 25 да понѫждает | тѧ на дѣланіе плача, понѣ таи | твоа одежда. вси бѡ иже мртвых | плачѧщеи, въчрънаа облачѧт| сѧ: аще убѡ не плачеши, се| го ради плачи. аще ли плачеши, | сего ради паче рыдаи. яко ѿ не| болѣзнънаго чина въ болѣзнъ| ныи себе въвелъ еси ради своих | съгрѣшенїи: • сѫдитсѧ всѣко | ѿ добраго и праведнаго наше| го сѫдіѧ. 26 яко же и въ всѣхъ та| ко и въ слъзахъ естестъвнаа | сила. видѣх бѡ малы каплѧ | яко кръвь съболѣзнїѧ излива| емы. и видѣхъ источникы бе| з болѣзни происходѧщѫ: аз же | убѡ по болѣзни паче а не по слъ| захъ, труждаѧщихсѧ сѫдихъ. | мнѧ же и бъ: 27 не ключитсѧ | плачѧщимъ бгословїе. раза| рѣти бѡ имъ плачь бываетъ. | ов бѡ на прѣстолѣ учитель с тѣ| мъ сѣдѧщому уподобисѧ. || (л. 88) ов же на гноищи и врѣтищи сѣдѧ| щому. и се ес яко же мнѧ еже и | двдъ аще и учитель и прѣмѫдръ | бѣше, внегда плакааше къ въпра| шаѧщимъ ѿвѣщавааше. како | въспоѧ пѣснь гснѧ на земли ту| ждеи рекше стрстнѣи: 28 и въ | твари и въ поувръзени, естъ са| модвиженъ и другоподвиженъ: |

Егда дша и намъ не подспѣшивши| мъ ниже ухытрившимъ. слъзна | и мокротна и умилена бѫдет, те| цѣмъ. гь бѡ не званъ прииде. гѫ | бѫ намъ даѧ печали бголюбез| ныѧ. и водѫ прохлажденіа слъ| зъ бгочьстивыхъ, къ потрѣбле| нїу иже на хартіи съгрѣшенїѡм; | съхрани яко ѕѣницѫ ока донде| же отидетъ. мнѡга бѡ крѣпо|сть того, паче иже ѿ нашего | спѣха и умышленїа прибыва| ѧщаго: не егда хощет пла| чѧи, тогда добротѫ плача до| стиже. 29 нѫ иже въ них же аще | хощетъ. и ниже въ них же аще || (л. 88об.) хощет, нѫ иже яко же бъ хощет: |

30 Мнѡжицеѧ иже по бѕѣ плачю, | тъщеславїа неблгдтнаа съплѣ| таетсѧ слъза. сїѧ же искуснѣ| е блгочьстивнѣ познаемъ въ| негда плачѧщѫсѧ и лѫкавну | ѧщѧ себе видимъ: 31 умиле|нїе въистинѫ естъ, невысѧщї| асѧ болѣзнь дши. ни едїно же | утѣшенїе себѣ подаѧщи. едї| но же свое ѿрѣшенїе на всѣкъ | час мъчтаѧщи. и утѣшенїе е| дїного ба смѣренныѧ инокы | утѣшеніе приемлѧщи: |

32 Елици въ чювстви срдца плачь стѧ| жашѧ, сіи самѫѫ своѫ жизнь | възненавидѣшѧ. яко болѣзнь | нѫ нѣкѫѧ и слъзамъ и болѣзне| мъ ходатаистъвнѫ сѫщѫ. сво| его же тѣла, яко врага ѿвра| тишѫсѧ: 33 внегда въ иже по | бѕѣ плакатисѧ мнѧщих, гнѣ| въ и прѣзорство узримъ, сих | слъзы съпротивны въмѣнѣим. | кое бѡ рече общеніе свѣту къ || (л. 89) тмѣ: 34 рожденіе убѡ лъстна| го умиленїа, мнѣніе, хвали| маго же, утѣшеніе: 35 яко ж | огнь губителенъ тръсти. си| це и чистаа слъза, всѣкоѧ ви| димыѧ и разумѣваемыѧ скв̾| рны: 36 еже о слъзахъ слово, | въ мнѡгыхъ ѿ ѡцъ, темно нѣ| како и неудоб изобрѣтаемо, въ въводныих паче быти уста| влѣетсѧ. и ѿ мнѡгыхъ и разли| чныхъ образ, симъ раждати| сѧ. глѧ же, ѿ естъства. ѿ ба. | ѿ скръби съпротивныѧ. ѿ по| хвалныѧ. ѿ тъщеславїа. ѿ | блѫда. ѿ любве. ѿ памѧти съ| мртныа. и ѿ инѣхъ мнѡгыхъ. | 37 сих же всѣхъ образы страхѡм | бжїемъ объучившесѧ, наше| го ѿрѣшенїа чисты и нельстны, | себѣ притворимъ слъзы. ни бо | естъ в нихъ краденіе или мнѣ| ніе. чищенїе же паче, и любьве | ѧже къ бу прѣдъспѣанїе, и грѣ| ха ѿмывенїе, и стрстемъ бестра||(л. 89об.)стїе: 38 еже убо ѿ блга начѧ| ти плача слъзы и въ лѫкавны до| стигнѫти, не чюдо. а еже ѿ съ| противныхъ или естестъвных | на дховныѧ прѣсадити, достои| нохвално. сіе же гананіе иже | о тъщеслави уклоннѣ имѧще| и, явѣ съвѣдѧ: 39 не вѣруи | своимъ источникѡмъ прѣжде | съвръшеннаго ѡчнщеніа. ни | бѡ имат вѣрѫ вино абіе ѿ точи| лъ затварѣемо: 40 яко убо | всѧ ѧже по бѕѣ нашѧ слъзы | успѣшны, прѣрѣкуѧи никто | же. кыи же иже ѿ сихъ прибы| ваѧи успѣхъ, въ врѣмѧ исхо| да увѣмы: 41 иже въ плачи при| снѣмъ по бѕѣ ходитъ, сгъи на всѣ| къ днь празнуѧ непрѣстаетъ. | а иже тѣлеснѣ празнуѧ не прѣ| стаетъ, того плачь вѣчныи | хощет прѣѧти: 42 нѣс осѫжде| нникѡмъ въ темници веселїа. | и нѣстъ инокѡмъ истиннымъ | на землн празника. и убѡ се||(л. 90)го ради оин доброплачныи въздыха| ѧ глааше. изведи ис темницѫ | дшѫ моѧ еже възвеселисѧ | в неизгланнѣмъ свѣтѣ твоемъ: |

43 Бѫди яко црь въ своемъ срдци высо| къ въ смѣрени сѣдѧ. и повелѣва| ѧ смѣху иди и идет. и плачю слад| кому прїиди, и придетъ. и рабу | нашему и томителю тѣлу съ| твори се, и сътворитъ: |

Іже въ блжены и обрадованны| и плачь яко въ одеждѫ зѧтскѫѧ | одѣасѧ, тъи дшевны дховныи по| зна смѣх. кто убѡ такѡв ес. иже | свое врѣмѧ все еже въ иночьском | жительствѣ сице иждитъ блго| чьстнѣ. яко ни дне ни часа ни | часца отъщетитисѧ когда, | нѫ гсви сїѧ изнурити. помышлѣ| ѧ, яко нѣс тогожде дне дващи | въ животѣ видѣти: |

46 Блаженъ убѡ инок иже дшевны| ма очима на умныѧ силы въ| зирати могыи. не падателе | иже въистинѫ иже чювестъвны||(л. 90об.)ма очима свои ланитѣ ѿ памѧ| ти съмртныѧ и съгрѣшенїи вы| нѫ мочѧ и живыми водами. тру| ждаѧ же сѧ вѣровати. яко | не ради втораго устроенїа | пръвое шествова: |

47 Видѣхъ азъ просителѧ и убогы | безстудны ухыщреннѣ ми нѣ| кыми глы. и самаа та цреи сръ| дца на милованїе въскорѣ прѣ| клоншѧ. и видѣхъ убогыи ни| щѧ добродѣтѣлеи. нехытры| ми, нѫ паче смѣренными нѣкы| ми и темными и недоумѣнны| ми глы, из глѫбока и ѿчанна | срдца къ нбсному црю безстуднѣ | и пожданнѣ възвашѧ. и своеѧ | нѫждеѧ ненѫдимое его принѫ| дившѧ блгоѧтробїе и естъство: |

Іже о своихъ слъзѧщѧѫ в се| бѣ осѫждаѧ, подобенъ ес иже о| рѫжїе на своего врага ѿ црѣи, | спросившому себе же тѣмъ у| бившому: 49 не трѣбуетъ || (л. 91) ѡ таковїи ниже хощет бъ члка | ѿ болѣзни срдчныѧ плакати, нѫ | паче ѿ любве ѧже къ нему въ смѣ| сѣ дшѫ радоватисѧ. 50 ѿими грѣх, | и из лиха ес болѣзнънаа слъза | чювестъвныма очима. не трѣ| бѣ бѡ насыпанї не сѫщи язвѣ, | не бѣв адамѣ прѣжде прѣстѫ| пленїа слъзъ, яко же ни по въ| скрсени прочее упражнѣему | грѣху. зане же ѿбѣже болѣзнь | тогда, и печаль и въздыханїе: |

51 Видѣхъ въ нѣкыхъ плачь. и видѣх | въ другых не имѣнїа ради плачьна| го плачь. и убѡ имѧще, яко не| съдръжѫше сѫт. и добрымъ невѣ| ждъствомъ некрадоми прѣбы| ваѧтъ. и си сѫт о них же речесѧ | гь умѫждрѣетъ слѣпцѧ: |

52 Обыче мнѡгажди легчаишѧѫ | и слъза възвышати. тѣм же и | нѣкымъ не даетсѧ. иже о се| ѧ възыскани себе окаанны на| ричѧтъ и осѫждаѧтъ възды| ханьми и дрѧхлъствомъ. и пе||(л. 91об.)чалїѧ дшевноѧ. н глѫбокымъ | сѣтованїемъ и недоумѣнїем. | яже наплънѣти слъзамъ мѣ| сто безбѣднѣ могѫт. аще и въ ни| что же ѿ них на полѕѫ въмѣнѣе| ма сѫт 53 назнаменавше | мнѡжицеѧ обрѧщемъ смѣхъ | горъкъ въ бѣсѣхъ ѡ нас бываемъ. | насыщенны бѡ на поувръзаѧт |и постѧщѫсѧ ожестѣваѫтъ. | яко да льстными слъзами прѣ| льстившесѧ, матери страсте| мъ пищи себе ѿдамы. им же по| карѣтисѧ не подобаетъ. паче | же съпротивное творити: |

54 Аз же и самыи тъ поувръзенїа | творъ помышлѣѧ удивлѣѧсѧ. | како убѡ плачь и печаль глемаа, | радость и веселїе внѧтрь яко | же медъ съ ту съплетено имат. | что же ѿ сего навыкнуемъ; | яко въистинѫ гснъ даръ тако| вое поувръзенїе естъ: |

Нѣстъ въ дши тогда безсластнаа | сладость. иже таи утѣшаѧ||(л. 92)щаго съкрушенныѧ срдцемъ. 55 къ | поистинѣ же плача явленнѣи| шаго. и болѣзни успѣшныа ви|нѣ, услышимъ дшеполезнѫѧ | и умиленнѫѧ повѣсть: |

Стефанъ нѣкто живыи зде, пу| стынное и безмлъвное проходѧ | житіе, лѣта убѡ доволна въ | иночьстѣмъ поживъ борени | посты же и паче слъзами укра| шенъ. и инѣми блгыми цъвты| сыи, имѣше храминѫ на съхо| дѣ стго и бговидца илїѧ, въ | стѣи сеи горѣ, съи убѡ съи присно| памѧтныи. достиже по разуму | явленнаго и тѣснѣишаго по| кааніа и болѣзнъннаго, мѣ| сто ѡшелничьское нарицае| мое сїддин. сътвори же тамо | въ тѣснѣишемъ и протѧженѣ| мъ прѣбывани лѣта нѣкаа. ел| ма безъ утѣхы бѣ мѣсто. и всѣ| кого члчьскаго прохожденїа | невъходно сълучисѧ быти, на | седьмъдесѧть пъприщъ ѿ гра||(л. 92об.)да. въсходит на свои конецъ въ | своѫ келїѧ на стын връхъ ста| рецъ. имѣше же два ученика ѿ | палестнны блгоговѣина ѕѣло, | яже и хранѣста келїѧ старчѧ. | сътворив убѡ мало дніи ста| рец, разболѣсѧ болѣзнїѧ в неи | же и скончасѧ. прѣд едїнѣмъ у| бѡ днемъ еже почити, изъстѫ| паетъ умомъ. и очима ѿвръ| стома, възирааше надесно и | налѣво одра. и яко ѿ нѣкыхъ | испытуемъ, глааше всѣмъ | слышѫщимъ прѣдстоѧщимъ. | овогда убѡ, еи въистинѫ. | нѫ постих толико лѣтъ о семъ. | та же пакы, ни въистнѫ лъ|жете, се не сътворихъ. и пакы, | еи въистинѫ се еи. нѫ плаках. | нѫ послужих. и пакы, въисти|нѫ облъгуете мѧ. естъ же е| гда въ нѣкыхъ глааше. еи въи|стинѫ еи. и к сему не имамъ | что рещи. у ба естъ милость. | и бѣ въистинѫ видѣніе грозно || (л. 93) и страшно. невидимо и непраща| емо испытанїе. иеже страш| нѣишее. яко и яже не сътвори, | облъговаахѫ его. чюдо. млъ| чалникъ и ошелникъ глааше въ | нѣкыхъ ѡ своих съгрѣшенїих, я| ко к сему что рещи не имамъ. и| мѣѧ нѣгде прочее до м҃ лѣт инок. | и имѣѧ слъзѫ. увы увы, где бѣ | тогда іезекіилевъ глас да речет | к тѣмъ. яко в нем же обрѧщѫ | тѧ, в томъ и сѫжѫ ти рече бъ. въ|истинѫ ничто же таково рещи | възможе. чьсо ради, слава едї| ному вѣдѧщому. нѣцїи же ми | яко прѣд гмъ повѣдашѫ. яко и | леѡпарду из рѫкы хлѣбъ дааше | въ пустыни. и тако испытуем, | из тѣла изыде. что сѫдъ или | что конецъ или ѿвѣщаніе его; | или конецъ испытаніу, явле| нно не сътвори: 56 яко же | вдоваа своего мѫжа погребь| ши, и едїнороднаго сна имѧщи, | съ гмъ того тъчїѧ утѣшеніе || (л. 93об.) имат. сице и дши падши, нѣс сице | утѣшеніе кое другое въ врѣмѧ | исхода, яко же труди грътан| нїи и слъзы: 57 не въспоѧтъ | сицевїи когда, ниже въскликнѫт | въ тѣснехъ къ себѣ. губителна бо | плачю такова сѫт. аще сими тъ | призывати ухыщрѣеши, и ѥще да| лече ѿ тебе ѿстоитъ дѣло. пла| чь бѡ ес, сътвръжденна болѣзнь | дши искуснѣи: 58 прдтча въ | мнѡгыхъ блженнаго бестрстіа, | плачь бысть. прѣдуготовивъ | и прѣдочистивъ и прѣдистъщив | вещь: 59 повѣда ми нѣкто се| го добра дѣлатель искусенъ. | яко убѡ рече ухыщрѣѧщу ми | мнѡжицеѧ на тъщеславїе и| ли гнѣвъ или ѧтробнѫѧ сыто| сть приходити, плачевныи ми | внѧтрь засвѣдѣтельствоваа| ше помыслъ, глѧ. не тъщеслав| ствуи. зане ѿтидѫ ѿ тебе. та| кожде и о иныхъ стрстехъ. аз же | къ нему глаахъ. не прѣслушаѧ || (л. 94) тебе когда, дондеже ху мѧ прѣд| ставиши: 60 бездна убѡ пла| ча, утѣшеніе узрѣ. чистота же | срдца приѧтъ осїанїе: осіа| нїе ес, неизреченно дѣиство. ра| зумѣваемо невѣдомѣ, и видимо | невидимѣ: утѣшенїе естъ, | болѣзньныѧ дшѧ прохлажденіе, | младенцу подобно въ неи пла| чѧщу купно, и свѣтлѣ склабѧ| щусѧ: заступленіе ес, дши | обновленіе низпадшои печалїѧ. | болѣзнънѫѧ слъзѫ въ неболѣзнь | нѫ чюднѣ прѣтворивши: |

61 Слъзы исхода, породишѫ страх. | страху же рождъшу безстра| шіе, явисѧ радость. радости | же непрѣстаннѣи [прѣдставши], прпдбныѧ лю| бве въсіа цвѣт: ѿрѣваи я| ко недостоинъ рѫкоѧ смѣре| ніа приходѧщѫѧ радость. я| ко да неудобъ приѧтенъ сыи, | приимеши влъка вмѣсто пасты| рѣ: не притичи къ видѣнїу, | въ неврѣмѧ видѣнїа, да ти|| (л. 94об.) добротѫ смѣреніа поженет и пости| гнет, и въ вѣкы вѣкѡм съчетает ти | сѧ прѣчстыимъ бракѡмъ: |

64 Въ начѧлѣхъ убѡ самѣхъ, позна| ваѧ младенецъ своего ѡца, ра| дости весь исплъненъ бывает. | тому же на врѣмѧ съмотрите| лнѣ или наказателнѣ ошедшу. | таже пакы пришедшу, радости | отрокъ и печали исплъненъ бы| ваетъ. радости убѡ, яко же| лаемаго видѣ, печали же, за | еже въ толико врѣмѧ добраго | доброты лишеніа: 65 съкры| ваетъ себе мати младенца. и | тому съболѣзнїѧ ищѫщѫ тѫ, | зрѧщи красуетсѧ. наказуѧщи | его вынѫ прилѣплѣтисѧ тои. | и любовь ѧже къ неи, тому ѕѣ| лнѣ въспалѣѧщи. имѣѧи уши | слышати да слышит рече гь: |

66 Не попечетсѧ иже ѿреченіе при| емыи осѫжденникъ опозорны | ихъ правленихъ. и не въньметъ | иже въистинѫ плачѧисѧ, пи||(л. 95)щи или славѣ. или гнѣву. или на| праснъству когда: 67 плачь ес | сътвръжденна болѣзнь каѧщѫ| ѧсѧ дшѧ. навсѣкъ днь болѣзни | болѣзнемъ прилагаѧщи, яко | же раждаѧщїа и болѧщи: |

68 Праведенъ и прѣподобенъ гь. иж сло| вомъ безмлъвствуѧщаго сло| вомъ поувръзаѧ. и словомъ по|винуѧщагосѧ, на всѣкъ днь весе| лѧ. иже къждо[ѿ сих] ѡбразъ не нелъ| стнѣ проходѧ, плача лишен | быс: 69 ѿрѣваи ѱа иже въ пла| чи глѫбоцѣ приходѧщаго. и ба | немилосръда и немлстива въ| лагаѧща ти. назнаменавъ | бѡ его, обрѧщеши прѣжде грѣ| ха члколюбива и милостива | и простителна ба наричѧща: |

70 Скръбѣнїе, раждает чѧстость. | та же, скончаватсѧ въ чювство. | а еже въ чювствѣ творимое, | неудобъ ѿемлемо: |

Аще и нѣкаа [на]наша и велика | жительства проходимъ. сръ||(л. 95об.)дца же болѣзнъна не имамы, ль| стна та и суетна сѫт: |

Подбаетъ бѡ въистинѫ подбает да | сице рекѫ иже по крщени осквръ| ньшиимсѧ, огнемъ срдчнымъ не| ослабнымъ и млстїѧ бжїеѧ сво| и очистити рѫцѣ: 72 видѣхъ а| зъ въ нѣкыихъ уставъ плача ко| нечнѣишн. кръвь бѡ тѣхъ чюве| стъвнѣ ѿ болѣзнънна и уязве| на срдца видѣхъ проливаѧщѧ изъ | устъ. и въспомѣнѫхъ рекшаго. | уяавенъ бых яко трѣва, и исъше | срдце мое: 73 ѧже убо ѿ страха | слъзы, самы в себѣ трепет и хра| ненїе имат. любовныѧ же, прѣ| жде съвръшенныѧ любве, всѣко | и удобь украдаемы бываѧтъ. | не вѣмъ развѣ аще мнѡго присно | памѧныи огнь въ врѣмѧ дѣиства | срдце възжежет. и чюдо рещи, ка| ко смѣреннѣишее твръдѣнше | ес въ врѣмѧ свое: 74 сѫт вещи и| сточникы нашѧ изсушаѧщѧ. | и сѫт другыѧ и тинѫ въ тѣхъ и ѕвѣ||(л. 96)рѧ пораждаѧщѧ. и пръвыми убѡ, | лѡт съ дъщерьма законопрѣстѫ| пнѣ быс. вторыми же діаволъ с не| бесе спаде: 75 мнѡга въ враѕѣх | нашихъ злоба, како мтрѧ добро| дѣтѣлемъ, мтрѧ злобамъ съдѣло| ваѧтъ. и творителныѧ смѣре| ніомъ вещи, прѣзорства съдѣ| телѧ показуѧтъ: 76 обыко| шѫ мнѡгажди и самаа та жи| лищь наших прѣбыванїа и зрѣнїа, | умъ нашъ въ умиленіе призыва| ти. и да прѣприт тѧ їс и илїа и іѡ | особъ молѧщесѧ: 77 видѣхъ въ | градѣх и плищех мнѡгажди подви| гшаса слъзы. да яко ничто же | ѿ плищев врѣдитисѧ мнѧще, | къ миру приближимсѧ. разум | бѡ сіи лѫкавыимъ бѣсѡмъ: |

78 Едїно убѡ слово мнѡжицеѧ плач | разори. чюдо же аще и на тъ събра: |

79 Не осѫждени бѫдемъ ѡ таковїи, | не ѡсѫждени бѫдемъ въ исходѣ | дшѧ зане не чюдодѣиствовахѡм. | ни зане не бгословихѡмъ. ни за||(л. 96об.)не прозорливи не быхѡм. нѫ слово | всѣко да мы бгови, зане бес прѣ| станіа не плакахѡмъ:— |

Степень седмыи. Сподобивыи| сѧ, И мнѣ да помагаетъ. Тъ бѡ | уже помощь приѧтъ. ко седь| мыимъ степенемъ, вѣка сего | сквръны ѿмыв:— |

+ обезгнѣви и кротости. слов и: |

1 ко же водѣ въ пламень помалу и | малу прилагаемѣ до конца пла| мень угашаетъ. сице и исти|ннаго плача слъза, весь пламе| нь ярости и напрасньства у| бивати обыче. тѣм же то и по| слѣдованнѣ въчинихѡмъ: |

2 Безгнѣвіе ес, желаніе безчестіа | несытно. яко же въ тъщесла| вныхъ, доброслутїа безъ ко| нца, безгнѣвіе естъ, естъ|ства побѣжденїе въ нечювъ| стви хуленїи. ѿ подвигъ и | потѡв прибываѧщее: |

3 Кротость ес, неподвижно дши | устроеніе. въ безчестихъ и || (л. 97) хваленихъ такожде имащи: |

4 Начѧло убѡ безгнѣвїа, млъча| нїе устнама въ съмѫщени | сръдочнѣмъ. срѣда же, млъча| нїе помысломъ, въ худѣ съмѫ| щени дшѧ. конецъ же, утвръ| ждена тишина въ дыхани вѣ| тръ нечистыхъ: гнѣвъ | ес, въспоминаніе съкръвенны| ѧ ненависти. рекше злопомнѣ| ніе: 6 гнѣвъ ес, желаніе о| злобленіа раздражившаго: |

7 Напраснъство ес, възгорѣнїе сръ| дца безврѣменнѣ бываѧщее: |

Горесть естъ, бесластно подви|женіе въ дши присѣдѧщее: |

8 рость естъ, удобъ прѣлагаемо | подвиженіе обычаемъ, и дшѧ | безъобразїе: 9 яко же свѣ| ту явльшусѧ ѿходит тъма, | сице и ѿ вонѧ смѣреніа, всѣ| ка злоба и ярость без вѣсти | бывает: 10 нѣціи удобъ прѣ| лагаеми ѿ ярѡсти сѫще, нера| дивѣ о исцѣлени и прилежани прѣ||(л. 97об.)бываѧт. неслышѫще окаанніи ре| кшаго. часецъ ярости его, па| деніе ему. 11 естъ подвиже|нїе жръновно быстро въ единъ час | паче иного дне, пшеницѫ дшев| нѫѧ и плод жизнъны без вѣсти тво| рѧ и сътрываѧ. тѣм же вънима| ти разумнѣ: 12 естъ пламенно | възгорѣнїе скорое ѿ ѕѣлна ду| ха възжагаемо и паче пламе| не къснѧ, и село дшевное погу| блѣѧ: 13 ни се нас да утаитсѧ | ѡ друѕи. яко убѡ въ врѣмѧ лѫ| кавїи бѣси себе въскорѣ съкры| ваѧтъ. да яко ѡ малѣхъ о ве| ликыхъ стрстехъ нерадивше, | неисцѣлно прочее възнедѫгуем: |

14 ко же камень остроѧгленъ и | жестокъ съ инѣмъ каменїемъ | съражаемъ и събиваемъ. все | его остроѧглънное и твръдое | зданіе съдраблѣетсѧ. и облъ | видомъ съдѣловаетсѧ, сице | и дша остра и напрасна съ м| нѡжъствомъ жестокыхъ и || (л. 98об.) мѫжестъвных мѫжеи смѣшае|ма и съ прѣбываѧщи, ѿ обѡю е| дїно подемлет. или ѿ тръпѣнїа | свои струпъ исцѣлѣваетъ. или | ѿдѣлившисѧ, своѧ всѣко немо| щь познаетъ. ѿбѣганїу стра| хованному сїа тои яко же зръ| цало явлъшу: 15 яростив | ес, бѣсуѧисѧ самоволнѣ ѿ не| волнаго прѣдприѧтїа разбива| емъ и падаѧ: 16 ничто же | сице каѧщимсѧ несвоистъ|вно, яко же ярость съмѫща| ема. елма обращеніе, мнѡга | трѣбуетъ смѣреніа. сіа же, | всѣкого мнѣніа ес знаменіе: |

17 Аще се уставъ съвръшенныѧ | кротости. еже и ту сѫщу ра| здражаѧщому тиху срдцемъ и | любовнѣ къ нему быти, всѣко | се уставъ ярости. еже и о се| бѣ едїному живѫщу, словесы | и образы на опечалившаго я| ритисѧ и ѕвѣрити: |

18 Аще дхъ стыи миръ дши и естъ || (л. 98об.) и познаваетсѧ. гнѣв же мѧтежь | срдцу и естъ и глетсѧ, тѣм же | ничто же тако того пришесті| е в нас, яко же ярость загра| ждати можетъ: 19 прѣмнѡ| га и люта яростнаа рожде| нїа познаваѧще, едїнъ тъчїѧ | того неволныи ѿродъ аще и та|имичищъ, обаче полезенъ по| знахѡмъ: видѣхъ неисто| вѣ въсполѣвшѧсѧ, и лѣтное и | скровное злопоминаніе избль| вавшѧ. и стрстїѧ стрсть прѣмѣ| ньшѧсѧ. о мнѡговрѣменѣи | печали. или покааніе, или извѣ| щеніе ѿ опечалившаго прие| мшѧ. и видѣх еже длъготръ| пѣти мнѣвшѧ бесловеснѣ. и ѿ | млъчанїа злопомнѣніе внѧ| трь съкрывшѧ. и бѣсѧщихсѧ | паче, тѣхъ окаахъ. яко чрьни| ломъ голѫбъ без вѣсти сътво| ршѧ: 21 мнѡга намъ къ зъ| мїу сему трѣбѣ прилежаніа. | естъство бѡ и тъ яко же и тѣ||(л. 99)лесныи съпоспѣшъствуѧщее | ему имат: 22 видѣхъ разгнѣ| вавшѧсѧ, и ѿ горести брашно | ѿринѫвшѫ. и убѡ ядомъ я| дъ бесловеснымъ въздръжа| нїемъ приѧшѧ. и видѣхъ ины | винѫ яко же би блгословнѫ я| рость въсхытившѫ. и чрѣво. ѡ| бьяденїу себе въдавшѧ. и ѿ | ямы въ стръмнинѫ въпадшѧ. | другыѧ же съмыслъны видѣх. | обѡа яко добры врачѧ раство| рившѧ. и вельми ѿ умѣренна| го утѣшенїа полѕевавшѫсѧ: |

23 Овогда убѡ пѣніе ярость изѧ| щнѣ разарѣетъ умѣренное. | овогда же сластолюбїу съхо| дитсѧ безмѣрное и безврѣме| нное. врѣмена убѡ управлѣ| ѧще сице приимѣмъ: |

24 Слышахъ присѣдѧ въ нѣ по нѣко| еи потрѣбѣ мѫжа безмлъв| ствуѧщѧ. яко ястрѧбы въ | клѣтцѣ ѿ горѣсти и ярости | в себѣ сварѧщѫсѧ. и къ лицу я||(л. 99об.)ко ту сѫщу опечалившому на| скачѧщѧ. им же азъ особъ не | сѣдѣти блгочестнѣ съвѣтовах. | да не ѿ члкъ бѣси бѫдѫтъ: |

И видѣх пакы блѫднаа и гнѫснаа | срдца. кроткы нѣкыа и ласкате| лны и братолюбны и [любо]доброличны | сѫща. их же безмлъвіе яко лѣчь| бѫ ненависто блѫднѫѧ и ненави| стогнѫснѫѧ проходити нака| зах. яко да не ѿ словеснаго въ | бесловесное естъство умиле|ннѣ прѣложѧтсѧ: елма же | ми нѣціи въ обѡа глахѫ себе у| миленнѣ въпадати, сихъ азъ всѣ| чьскы самовластѣ ходити въ| збраних. тѣх же настоателемъ | се любезнѣ помѣнѫх. овогда у| бѡ на врѣмѧ тѣмъ сіи, овогда | же онъ чинъ повелѣвати прохо| дити. обаче вседръжѫщому | выѧ давъ: 28 сластолюбивы | и убо себе, всѣко же и друга| го едіного люботаинника сво| его погублѣти обыче. яростны||(л. 100)и же, яко влъкъ мнѡгажди все | стадо възмѫти. и мнѡгы дшѧ | смѣривъ уязви: люто у| бѡ срдчно око ярѡстїѧ възмѫ| тити. по рекшому стму. смѫ| тисѧ ѿ ярости око мое. лю| тѣише же, еже усты дшев| ное стръмленїе показати. | а еже и рѫкама, всѣческы | иночьскаго и агглъскаго и | бжестъвнаго жительства, | вражебно и тужде: аще | сѫчецъ иного исцѣлити хоще| ши. паче же мниши, да не въмѣ| сто былїи бръвномъ сіи пома| жеши или изсѧчиши. бръвно | ес тѧжко слово и образи нелѣ| пи. другое же, кротко учите| льство и длъговрѣменно за| прѣщеніе. обличи рече. запрѣ| ти. умоли, а не убѡ и бїи. аще | ли и се трѣбѣ ес, скѫднѣ и не со| бѡѧ: присѣтимъ и ѿ мнѡ| ѕѣх ѿ ярѡстныихъ, усръдно | постъ и безмлъвїе и бдѣнїе || (л. 100об.) сътварѣемо узримъ. разум | бѡ бѣсу, възраста́телныѧ | стрсти вещи, виноѧ я̓ко же би | покаа́ніа и плача тѣмъ при| вълагати: • аще едї´нъ | влъкъ яко же рѣхѡмъ может | възмѫтити стадо бѣса съпо| спѣшника имѣѧ, всѣко и едї| нъ брат мѫдрѣиши, яко же мѣх | благъ масла плънъ, влънѫ ми| мо проводити и утишитисѧ | кораблю творитъ. аггла съ| поспѣшника имѣѧ. по величь| ству пръваго грѣха, тъ мъздѫ | ѿ ба приемлѧ. и образъ всѣмъ | полѕи бываѧ: 30 начѧло | блженнаго незлобіа, въ го| рести дшѧ и болѣзни, безче| стіа приемати. срѣда же, | бес печали въ тѣхъ прѣбыва| ти. съвръшенїе же аще убѡ | и естъ, яко же блгохваленїа | сіа въмѣнѣти. радуисѧ пръ| вы. здравствуи вторыи. бла| женъ о ги и веселисѧ третіи. || (л. 101) умилено назнамена видѣніе | въ гнѣвливыхъ, ѿ мнѣніа отаи | тѣмъ сълучаѧщеесѧ. гнѣваѧ| ще бѡ сѧ побѣжденіа ради пакы | гнѣваахѫсѧ. и паденїе паде| нїемъ ѿмъщаемо зрѧ чюждаа| хсѧ. и грѣхомъ грѣх ѿмъщаѧщѧ, | миловаахъ зрѧ. и бѣсовскому | злохытръству дивлѧсѧ, свое| ѧ жизни въмалѣ не ѡчаахсѧ: |

Аще кто себе ѿ мнѣніа и напра| снъства. лѫкавства же и | лицемѣрїа удобъ побѣждаема | видит, и тъи мечь кротости и | незлобїа обѡѧдуостръ на ты| ѧ усмотри извлѣщи, тъи шед да | пріидет яко же въ опиралище | спсенїа въ събѡръ братніи и | паче жесточаиших, аще сихъ | съвръшеннѣ съвлѣщисѧ хощет. | яко да тамо ѿ досадъ и без| честїи братних потѧѕаемъ | и умнѣ бїемъ. или всѣко нѣ| где и чювестъвнѣ стружем. | и пером. и пхаем, скврънѫ || (л. 101об.) сѫщѫѧ ему на ризѣ дшевнѣи ѿ| мыет. тъи тѧ народныи глас | да прѣпирает. умыванїе поноше| ніе дшевнымъ стрстемъ наричѧ| ще. глѧт бѡ нѣціи ѿ сѫщихъ въ | мирѣ. внегда кого прѣд лицемъ | безчестїемъ обложѫт хвалѧ| щесѧ къ нѣкымъ. яко ѡн сицѫ | омыхъ. еже и истинно ес: |

Ино ес еже ѿ плача въ въводныих без| гнѣвїе. и другое еже въ съвръ| шенныхъ сѫщее неподвиженїе. | и ово убѡ, яко же бръздоѧ нѣ| коеѧ слъзами свѧзано ес. ово | же, яко же зъміи ѿ бестрстіа | яко ѿ меча умръщвено ес: |

34 Три убѡ азъ купно инокы видѣх | обезчьстены бывшѧ. и овъ у| бѡ хопленъ бывъ, помлъча же. | ов же, порадовасѧ убѡ себе | ради. опечали же сѧ укуривши| мъ. третіи же, искрънѣго тъ| щетѫ назнаменав. прослъзи | топлѣ. и бѣ видѣти страха и мъ| зды и любве дѣлателѧ: || (л. 102) яко же тѣле́сныи огнь, е̓дї́нъ убѡ | еc҃. мнѡгы же а не едїинѫ своего | възгорѣнїа вины имат. сице и | яростнаго възгорѣнїе и дви|женіе и прочихъ наших стрсте| и, мнѡгы и различны вины сѫт. тѣ| м же и немощно на сїа едїноо| бразнѣ уставити. съвѣт же | даѧ паче, и въ когождо прочее | недѫгуѧщих попеченнѣмъ тъ| щани, исцѣленіа врачеванїе | възысковати: увѣдѣніе | ес, своеѧ болѣзни винѫ познати. | яко да винѣ обрѣтшисѧ, про| тивѫ тои пластырь ѿ потъща| ніа своего и помощи бжїѧ. и | врачев дховныхъ, приимет я| ко въ показанихъ: |

Хотѧщеи съ нами о ги въ умное | и прѣдположеное сѫдище съни| тисѧ, да сънидѫтсѧ. и тънцѣ нѣ| како о прѣдреченых да истѧжем | да свѧжетсѧ прочее гнѣвныи | томитель ѧзами кротостны| ми. и бїемъ ѿ длъготръпѣніа. || (л. 102об.) повлачим же ѿ стыѧ любьве. | на сѫдищи семъ слова прѣдста| въ, подобаѧщаа да истѧѕу| етсѧ: гли намъ ѡ прѣбе| зумне и бесчьстне, рождъша| го тѧ нареченіе. и злѣ порожь| шѫѧ та именованіе. твоих | же снѡвъ и дъщереи скврънных | имена. не тъчїѧ же, нѫ и те| бе ратуѧщихъ и убиваѧщих | назнаменаніа. он же к на| мъ ѿвѣщаваѧ рече. моа рожде| ніа мнѡга. и мои ѿцъ, не едї| нъ. мтрѧ же моѧ, тъщеславїе. | сребролюбіе. чрѣвоѡбьяде| нїе. естъ же егда и блѫд. иже | мене родивыи, нарицатсѧ ве| личаніе. моѧ же дъщерѧ, не| нависть. памѧтозлобїе. вра| жда. правдословїе. мои же съ| перници ими же ннѣ свѧзанъ | дръжимъ есмъ, безгнѣвіе и кро| тость. мои же навѣтникъ | рече, нарнцаетсѧ смѣреномѫ| дріе. кто же родивыи тои въ|| (л. 103) въ своем мѣстѣ тои въпросите:— |

На осмѣмъ нѣкоемъ степени, | Безгнѣвіа лежитъ вѣнец. | И иже убо ѿ естъства тъи носаѧи, | Еда не имат иного. А иже ѿ по| тѡв, осмих въ всемъ побѣди: |

+ о злопоминани. слово, ѳ + |

1 Прпдбныѧ убѡ добродѣтѣли, | якѡвли лѣствици уподоби| щѫс. непобныѧ же злобы, ве| ригамъ спадшимъ ѿ петра | връховнаго. тѣм же овы убѡ, | едїна едїнои ѿсилаѧщи, на | нбо произволѣѧщаго възводѧт. | овы же, едїна другѫ раждати | и сътѧѕати обыкошѧ. тѣм | же и слышахѡмъ ннѣ неразу| мнѫѧ ярость рожденіе свое| еѧ злопомненїе сѫще рекшѧ. | ѿнѫду же врѣмени ннѣ при| звавшу, о тои речемъ: |

2 Памѧтозлобїе ес, ярости и| сплъненїе. съгрѣшенїомъ | хранило. правдѣ ненависть. | добродѣтѣлемъ погубленїе. || (л. 103об.) ръжда дши. чръвь уму. млтвѣ | посрамленіе, мольбѣ ѿсѣ| ченіе. любьви отужденїе. | дши гвоздъ углъбши. несла| стно чювство, въ сладости го| рестнѣи любимо. всегдашні| и грѣх безъсънное безаконіе. | всечаснаа злоба. едіна и си | темнаа стрсть и скарѧднаа. | глѧ же, памѧтозлобїа ѿ ра| ждаемыхъ а нераждаѧщих [или ра| ждаѧщих ес.] тѣм же о неи мнѡго гла| ти не хощѫ: утоливыи гнѣ| в, ѿѧтъ памѧтозлобїе. оцу | бѡ живу сѫщу, чѧдородїе бы| ваетъ: стѧжавыи любо| вь, устранисѧ гнѣва. враждуѧ | и же, труды безгодны себѣ съ| берет: трапеза любовнаа, | разарѣетъ ненависть. и даро| ве чистїи, умагчишѫ дшѫ: |

Трапеза невънимателна, мти | дръзновенїу. и дверцами любо| вными, въскочи чрѣвное обья| денїе: 7 видѣхъ ненависть || (л. 104) блѫдныи съѧзъ лѣтныи растръгшѧ. | и памѧтозлобїе тамо безъ съѧ| за того прочее прѣславнѣ съблюд| шее. чюдно видѣніе, бѣсь бѣса цѣ| лѧщь. сіе же всѣко дѣло бжїе съ| мотрителнѣ, а не бѣсовско быс: |

8 Далече ѿ любве твръдыѧ естестъ|вныѧ, памѧтозлобїе. удоб же | блѫд приближисѧ тои. и отаи ви| диши въ голѫби въш: • 9 злопо| минаѧ, злопоминаи на бѣсы. | и враждуѧ, враждуи своему тѣ| лу вынѫ: • неблгодаренъ и | льстивъ другъ, плът. и угажда| ема, больми неправдуетъ: |

10 Книжныи сказатель, памѧтозло| бїе. противѫ своему вѣдѣнїу, | дховнаа словеса инако сказу| ѧ. да посрамит тои ісова млтва, | ѧже с тѣмъ глати не можемъ: |

11 Внегда мнѡго трудивсѧ стръпе| тное до конца разорити не мо| жеши, покаисѧ къ враждуѧщо| му тѧ понѣ усты. яко да на мно| ѕѣ лицемѣріа еже к нему усты||(л. 104)дѣвсѧ, съвръшеннѣ въсприиме| ши. ѿ съвѣсти яко ѿ огнѣ поты| каемъ: тогда познаеши се| бе съвръшенѣ прѣмѣншасѧ гни| лъства сего. не егда о ѡпечали| вшим тѧ помлишисѧ. ни егда | дары тому въздаси. ни егда на | трапезѫ призовеши. нѫ егда то| го или душевнѣ или тѣлеснѣ бѣ| дѫ приемша слышиши, и яко о | себѣ поболиши и прослъзиши: |

13 Памѧтозлобенъ безмлъвникъ, | въгнѣздившїасѧ аспїда. ядъ | съмрътоносенъ в себѣ носащи: |

14 Памѧт стрстеи їсовѣхъ, исцѣлит | злопомнѣнїе. ѿ того незлобїа | крѣпцѣ стыдѧщисѧ: |

15 Въ дрѣвѣ гнилѣ внѧтрь поражда| ѧтсѧ чрьвїе. и кроткымъ и без| млъвнымъ льстнѣ, съприлѣ| плѣетсѧ гнѣвъ. ѿложивыи | тъи, обрѣте оставленїе. при| лѣплѣѧи же сѧ тому, лишисѧ | щедрѡт: • въ бѡлѣзни и тру| ды нѣцїи, прощеніа ради себе || (л. 105) въдашѫ. непамѧтозлобен же мѫж, | прѣдвари сих. елма, осіавите въ| скорѣ, и оставитсѧ вамъ богатно: |

Прилежнаго покааніа, непамѧ| тозлобїе знаменіе, а иже тои дръ| жѫт и, и покаатисѧ мнѧ, подо| бенъ естъ иже въ сънѣ тещи мнѧ| щомуса: • 18 видѣхъ памѧтозло| бныѧ о незлопомнени наказу| ѧщѧ. и своихъ словесъ устыдѣ| вшесѧ, ѿ стрсти прѣсташѧ: |

19 Да никто же стрсть сїа худѫ | помышлѣетъ. может бѡ мнѡжи| цеѧ, и даже до дховныхъ мѫ| жїи простиратисѧ:— |

Степень деваты стѧжавы, | Съ дръзновенїемъ прочее раздрѣ| шеніе съгрѣшенїомъ да просит | ѿ спстелѣ ба:— |

+ о ѡклеветани, слово ї҃ + |

1 Никто же ѿ добрѣсмыслѧщих | съпротив речет мнѧ, не ѿ нена| висти и памѧтозлобіа окле| ветанїу раждатисѧ. тѣм | же и по того прѣродителех, яко || (л. 105) въ рѧду учинисѧ: 2 оклевета| нїе ес, ѿрод ненависти. тънък | недѫгъ. дебелъ же н съкръвен | и таѧщъса. піавица любовї| ѧ емлѧщи, и без вѣсти творѧ| щи кръвь. любви лицемѣріе. | срдцу сквръннѣи тѧжести хо| датаи, чистотѣ потрѣбленіе: |

3 ко же сѫт отрокѡвицѧ бесра| мнѣ злаа творѧще. и сѫт другы| ѧ отаи и съ стыдѣнїемъ лютѣ| ишаа пръвыхъ творѧще, сице | и о стрстехъ бесчестіа естъ ви| дѣти. мнѡжаишаѫ отроко| вицѧ, лицемѣріе. лѫкавство. | печаль. памѧтозлобїе. окле| ветанїе сръдечное. ина убѡ е| же мнѣти вълагаѧще, ина же | възираѧще: 4 слышахъ окле| ветаѧщѧѫ, и въспрѣтихъ. и | се на ѿвѣтъ злаго дѣлателе ѿ| вѣщашѫ. яко ѿ любве и попече| ніа оклеветаемаго сеи творѧт. | аз же к тѣмъ. прѣстанѣте рѣ| хъ ѿ таковыѧ любве, да не || (л. 106) слъжет рекыи. оклеветаѧщаго та| и искрънѣго своего, сего ѿгонѣх. | аще глеши любити, молисѧ о| таи и не укарѣи мѫжа. сіи обра| зъ, приѧтенъ ѿ ба ес; 5 ниже | се да утаитъ ти сѧ, и всѣко из| трѣзвишисѧ еже не сѫдити съ| грѣшаѧщаго. іуда, въ лицѣ у| ченичьстѣ бѣ. разбоиник же | въ лице убїицъ. и чюдо. како в | едїномъ часѣ прѣмѣненіе быс: |

6 Іже оклеветанїа духъ побѣди| ти хощет, несъгрѣшаѧщому, | нѫ вълагаѧщому бѣсу укори| знѫ да напишетъ. никто же бѡ | хощетъ къ бу съгрѣшати, аще | и без нѫждѫ всѣкы ѿ насъ естъ: |

Видѣхъ явѣ съгрѣшивша, и ота| и покаавшасѧ. и его же яко | блѫдника осѫдихъ, бѣ прочее | у ба цѣломѫдръ. обращенїем | того умолив: да никогда | же устыдишисѧ иже тебѣ бли| жнѣго оклеветаѧщаго. па| че же гли. прѣстани брате. || (л. 106об.) азъ на всѣк днь лютѣишаа съ| грѣшаѧ, и како оного ѡсѫ| дити могѫ. двѣ бѡ сїи прио| брѧщешн. едїнѣмъ пластырем | и себе и искърнѣго исцѣливъ: |

Едїнъ сіи ѿ съкращенныхъ пѫте| и иже къ оставленїу съгрѣше| нїомъ ведущихъ естъ. глѧ же, | еже не сѫдити. елма, не сѫди| те, и не осѫждени бѫдете: |

9 Туждъ ес огнь водѣ. яко же и ѡ| сѫжденїе, каатисѧ хотащо| му. аще и въ самыи исхѡд види[ши | нѣког съгрѣшающа], ниже тогда того ѡсѫжда| и. без вѣсти бѡ въ члцѣхъ бїи | сѫд естъ: 11 съгрѣшишѧ нѣціи | вельми явѣ, съдѣлашѧ [же] болша| а блга скровнѣ. и прѣ[ль]стиши лю| бозазорніи, дымъ въмѣсто | слнца дръжѫще: 12 услышї| те мене услышите вси иже злї| и туждих испытателе. аще и|стинно яко и истинно естъ. я| ко им же сѫдомъ сѫдите сѫди| тесѧ, всѣко въ них же укори||(л. 107)мъ ближнѣго, вътаажде въпадем. | и инако нѣс. или въ тѣлесных или | въ дшевныхъ: скоріи и опа| снїи испытателе искрънѣго | прѣгрѣшенїомъ сѫщеи, сіа стра| ждѫтъ стрсть. понеже не у о сво| ихъ съгрѣшенихъ съвръшенно и | без паренїа памѧт и попеченїе | сътворишѧ. аще бѡ кто своа | злаа ѿ самолюбіа прикръве| нїа опасно узрит, ино едїном | же прочее иномъ ѿ иже въ жи| тїи попеченїе сътворитъ. по| мышлѣѧ, ниже къ своему пла| чю довлѣти свое ему лѣто, аще | и сто лѣт поживетъ. аще и іорда| нь рѣкѫ всѧ слъзами ѿ очїю его | видит исходѧщѫ: 14 назнаме| нахъ плачь, и не обрѣтох в немъ | слѣдъ оклеветанїа или осѫжде| нїа: 15 или съгрѣшити нас бѣ| сове понѫждаѧтъ. или не съгрѣ| шьшемъ съгрѣшаѧщѧѫ осѫ| ждати. яко да вторыимъ пръ| вое оскврънѧт убїицѧ: ||

(л. 107об.) 16 Вѣждъ и се, памѧтозлобных и зави| стныхъ сѫще знаменіе. егда | ученїа. или вещи. или исправле| нїа въ сласть искрънѣго и удо| бь укарѣѧтъ, духомъ нена| висти погрѫжаеми: |

17 Видѣхъ нѣкыхъ таи и необличе| ннѣ прѣлютаа сътварѣѧщих | съгрѣшенїа. и мнѣнїемъ свое| ѧ чистоты, лютѣ нападаѧщѧ | на иже худаа съгрѣшаѧщихъ | и обличаемыхъ: 18 сѫдити | ес, бжїа сана бестудное въ| схыщеніе. осѫждати же, сво| еѧ дшѧ пагуба: яко же | мнѣніе и кромѣ иныа стрсти, | погубити члка можетъ. си| це и еже сѫдити въ себѣ тъчїѧ | сѫще въ нас, до конца погуби| ти нас можетъ. елма и фарі| сеи онъ ѿ сего ѡсѫжденъ быс: |

20 Добрыи зръноберецъ. зрѣлаа зр| на яды, ничто же ѿ оскомни| ныихъ себѣ съберет. и блгонра| вныи и съмыслънныи умъ, ели||(л. 107а)кы убѡ в нѣкых добродѣтѣлну | зрит, сїа спѣшнѣ знаменаетъ. | несъмыслънныи же, укоризны| и. недостаткы испытуетъ. о | нем же и речесѧ. испыташѧ | безаконіе. и ищезоша испы| таѧще ислытанїа: 21 ниже | своима очима осѫждаи. мнѡ| гажди бѡ и тѣ прѣльщаетѣсѧ:— |

Въсход десѧтыи. побѣдивыи, | Любви дѣлатель ес, или плачю:— |

+ о многослови и млъчани. слов, аї: |

1 Речено убѡ быс нами въмалѣ | въ прѣдваршихъ. яко блазнъ| но ѕѣло и тѣмъ самѣмъ мнѧщи| мсѧ привъходѧ еже сѫдити. | паче же сѫдитисѧ и ѿ ѧзыка | мѫчитисѧ. нинѣ же прочее, | и винѫ. и дверь еѧ же въходит | паче же исходит, послѣдова| нно въ малѣхъ о[бьявити]: 2 многосло| віе естъ, тъшеславїу сѣда| лише. им же себе обьявлѣти | и обличати обыче: мнѡ| гословіе ес, неразумїа знаме||(л. 107аоб.)нїе. оклеветанїу дверь. блѧ| дословїу вождъ. лъжи слуга. | умиленїу разореніе. унынїу | зватель. съну прдтча. млъчанї| у расточеніе. храненїу ище| зновенїе. топлотѣ истужде| нїе. млтвѣ омраченіе: |

3 Млъчанїе въ разумѣ, мати мо| литвѣ. плѣненїу възвращенї| е. огню хранило. помыслѡмъ | посѣтитель. стражъ ратни| кѡмъ. плачю ѧзилище. слъзам | другъ. съмртныѧ памѧти дѣ| латель, мѫцѣ живописецъ. сѫ| ду испытатель. опечаленїу | слуга. дръзновонїу врагъ. бе| змлъвїу съпрѫгъ. любоучите| льству съпостатъ. разуму при| ложеніе. видѣнїомъ съдѣтель. | неявленно прѣспѣаніе. таи| нныи въсход: 4 познавы съ| грѣшенїа, удръжа ѧзыкъ. мнѡ| гословныи же, не у себе увѣдѣ | яко же подбаетъ: 5 млъчанї| у другъ, приближаетсѧ бу. и || (л. 108) таи събесѣдуѧ, просвѣщаетсѧ | ѿ него: 6 їсово млъчанїе, въз| рази пілата. и мѫжьско млъ| чанїе гласа, упразни тъщесла| вїе: 7 слово рекъ петръ, пла| касѧ горко. не помѣнѫв рекша| го. рѣхъ съхранѧ пѫти моѧ, еже | не съгрѣшати ѧзыкомъ моимъ. | и иному рекшу, лучьше пасти| сѧ ѿ высоты на землѧ, неже ѿ | ѧзыка: 8 мнѡго о семъ азъ | писати не хощѫ. нѫ стрстемъ зло| хытръства, се творити понѫ| ждаѧтъ. обаче слышах нѣкогда | нѣкого мене о безмлъви любе| знѣ въпрашаѧща. иже глааше. | мнѡгословїю ѿ едїного сихъ, | раждатисѧ. или ѿ възращенїа, | и обычаа лѫкава и неудръжи| ма. удъ бѡ сыи рече, и ѧзыкъ тѣ| лу. яко же прочее накажетсѧ | обычаи ищет. или пакы въ подви|ѕаѧщихсѧ, и паче ѿ тъщеславїа. | естъ же егда и ѿ чрѣвоѡбьяде| нїа. тѣм же мнѡѕи обуздава||ѧще ѧтрѡбѫ, нѫждеѧ нѣкоеѧ | прочее изнеможенїемъ затва| рѣѫтъ и ѧзыкъ и мнѡгогланїе: | 9 Пекыисѧ о исходѣ, съкрати сло| веса. истѧжавыи плачь дшев| ны, ѿвратисѧ яко ѿ огнѣ мнѡ| гословїа: 10 възлюбивыи бе| змлъвїе, затвори уста. раду| ѧи же сѧ исходомъ, ѿ стрсти | ѿ келїѧ изгонитсѧ: 11 увѣ| дѣвыи вонѧ огнѣ вышнѣго, я| ко пчела дыма бѣжит ѿ члкъ. | овѫ бѡ дымъ ѿгонитъ. овому | же члчьскыи събѡръ съпроти| влѣетсѧ: 12 малѣхъ ѕѣло во| дѫ незагражденнѫ възбранѣ| ти. малѣишихъ же, уста неу| дръжима умѫчити:— |

Едїнадесѧтын степень. Побѣ| дивыи, Мнѡжъство зълъ е| дїнѣмъ ѿрѣза:— |

+ о лжи, слово. вї. |

1 Породъ убѡ камени и желѣзу, | огнь, пород же мнѡгословї| у и блѧдословїу, лъжа: ||

(л. 109) 2 Лъжа ес, любви погубленїе. клѧтво| прѣстѫпленіе же, ба ѿвръженїе: |

3 Никто же ѿ добрѣсмыслѧщихъ | малъ нѣкыи лъжевны грѣхъ бы| ти помышлѣи. страшенъ бѡ па| че всѣхъ ѿвѣтъ на тъи прѣсты| и дхъ приѧтъ: аще, и погу| биши всѧ глѧщѧѫ лжѫ яко же | рече двдъ къ бу, что прочее иже | съ клѧтвами лъжѧ съшиваѧщеи: |

4 Видѣ нѣкыѧ о лъжи красѧщѫсѧ. | и блѧдословїемъ и празносло| вїемъ смѣхы тъкѫщѧ. и послу| шаѧщиъ плачь умиленнѣ без вѣ|сти творѧщѫ: 5 внегда бѣси ви| дѧт нас, яко ѿ губителна недѫ| га ѿ смѣшныихъ слышанїа по | прѣдъначѧти лютаго повѣсть| ника отити покушаѧщѫсѧ, то| гда прочее двѡими нас прѣльща| ти начинаѧтъ помыслы. да не | опечалиши повѣстника въла| гаѧще намъ. или да не обьяви| ши себе бголюбезнѣиша сѫщих | ту. ѿскочи. не закъсни. аще || (л. 109об.) ли ни, въ молитвѣ своеи мысли | смѣшны въобразиши: | Не тъчіѧ бѣгаи, нѫ и лѫкавое съ| бранїе, блгочестнѣ разарѣи. съ| мръти и сѫда памѧтна срѣдѫ | прѣдлагаѧ. унее бѡ ти ѿ сего | еда и малоѧ тъщеѧ славоѧ окро| питисѧ, и тъчіа всѣмъ ходата| ю полѕи обрѣстисѧ: 6 лице | мѣріе, мати лъжи. мнѡжице| ѧ и вина. ничто же бѡ нѣціи ли| цемѣріе уставлѣѧтъ, развѣ | лъжи поученїе. и съдѣтелѣ въ| збраненыихъ клѧтъв: |

7 Страх бжїи стѧжавыи, устрани|сѧ лъжа. сѫдїѧ. неумытна и | мы своѧ съвѣсть: яко же | въ всѣхъ стрстехъ различіе врѣ|ду познаваемъ, сице и о лъжи. | инъ убѡ сѫд иже страха ради | мѫкъ слъгавшому. и инъ, еже | бѣдѣ непрѣдлежѫщи. инъ, пищѫ | ради слъга. и другыи, сласто| любїа >ради. инъ, да ту сѫщимъ | исходатаи смѣхъ. другыи же, || (л. 110) да брату навѣтуетъ и тому зло | сътвори: 9 ѿ мѫкъ кнѧжъскых, | потрѣблѣетсѧ лъжа. ѿ слъзна| го же мнѡжъства, до конца по| гыбает: непщуетъ съмотри| тельства лъжи вълагатель. и | правды мнѡжицеѧ въмѣнѣетъ | дшевныѧ погыбѣли. раавы подра| жателѣ себе мнит и лъжетворныи | мѫжъ. и погыбѣлїѧ своеѧ, инѣ| хъ спсенїе глет съдѣловати: | 11 Вънегда лъжа въ всемъ чисти есмы, | тогда тѫ съ страхѡмъ врѣмени | зовѫщу прїимѣмъ: 12 не вѣстъ | младенецъ лъжѫ. ни дша, лѫка|вства лишена: 13 иже вино| мъ възвеселивыисѧ, неволеѧ | истинствуетъ въ всемъ. и у| пивыиса поувръзенїемъ, не въ| зможет слъгати:— |

Въсход дванадесѧтыи. възше| дыи, корень добрыих стѧжа:— |

+ о уныни, слово гї: + |

1 Едїнъ и сїи ѿ мнѡгословіа вѣт| веи яко и уже варивше рѣхом || (л. 110об.) естъ, и пръвыи ѿрѡд. глѧ же, и| же унынїа. тѣм же ключаемыи | тому чинъ, въ лѫкавѣи вериѕѣ | ѿдахѡм: 2 унынїе ес, разсла| бленіе дши, и уму ослабленіе. | прѣнемаганіе постничьства. | ненависть обѣта. мирскыхъ | блажитель. бу облъгатель, | яко немлсрду и нечлколюбцу. | изнеможеніе пѣніа. въ млтвѣ | немощно. въ служени желѣзно. | въ рѫкодѣли безлѣностно. въ по| слушани искусно. 3 мѫжъ послу| шникъ, унынїа не вѣстъ. ради | чювстъвных, мыслънаа испра| вивъ: общее житіе, уны| нїу съпротивно. мѫжу же млъ| чалнику, съпрѫгъ вѣченъ. прѣ| жде съмрти его не ѿстѫпитъ. | и прѣжде кончнны его, на всѣ| къ днь боритъ. клѣть ѿходни| чѧ видѣвъ, осклабисѧ. и при| ближивсѧ еи, близъ обита: |

5 Врачь, болѧщихъ заутра посѣ| щаетъ. и унынїе постѧщихсѧ || (л. 111) въ полудне: странноприем|ство, унынїу вълаганїе. и ми| лостынѧ въздвижет. и поущаетъ | дѣлати. посѣщати болѧщѫѧ по| нѫждаетъ усръдно. въспомина| ѧщи глѧщаго, боленъ бѣхъ и при| идосте къ мнѣ. къ печалуѧщи| мъ и малодушнымъ увѣщавает | ходити. утѣшати же малоду| шныѧ, малодушъное вълагает. | 6 на молитвѣ ставшемъ, нѫждны| хъ вещеи въспоминает. и всѣко у|хыщренїе еже творит, ѿтѫду на [яко] | уздоѧ блгословнѣ ѿвести бе|словесное. 7 тричасное грожен| нїе и главоболїе. огнь же и витї| евъ ѧтробѣ, унынїа бѣс съттво| ри. девѧтому часу приспѣвшу, | мало въспренѫ. 8 трапезѣ же по| ставленѣ, съ постелѧ въскочи. | и млтвѣ постигши, пакы тѣ| ло ѡтѧгча. на млтвѣ ставшем,| въ сънѣ погрѫзи, и зїаньми безго| дными, ѿ устъ стихъ въсхвати: |

9 Прочѧѫ убѡ стрсти, едїноѧ нѣко||(л. 111об.)еѧ добродѣтѣлїѧ, кааждо ихъ | упражнѣетсѧ. унынїе же ино| ку, обдръжителна съмрть: |

10 Мѫжестъвна дша, ума умерша | въстави. унынїе же и лѣность, | все богатство расточи. 11 едїно| му и сему и всѣхъ тѧжчаишу | ѿ осмихъ злобѣ прѣдстателе| и сѫщу. по ѡнѣхъ послѣдованї| у и въ семъ сътворимъ. 12 обаче о| нои еще приложѧ. пѣнїу не сѫ| щу, унынїе не видитсѧ. и пра| вилу скончавшусѧ, очи ѿвръ| зостѣсѧ. 13 въ врѣмѧ унынїа, | нѫждници явлѣѫтсѧ. ничто | же бѡ тако, яко же унынїе | иноку вѣнцѧ исходатаиству| етъ. аще неослабно къ бжстъ| вному дѣланїу нѫдитсѧ: |

14 Съмотри и обрѧщеши то, на сто| ани ножнѣмъ и молитъвнѣм | борѧще. и на сѣдалищи, въск| ланѣтисѧ къ стѣнѣ покушает. | ис келїѧ прѣницати понѫжда| етъ, тъпты и игры ножныѧ || (л. 112) творѧще: 15 иже себе плачаи, | унынїа не вѣстъ: 16 да свѧзу| етсѧ и сътомитель ѿ памѧти | грѣховныѧ. и да бїетсѧ ѿ рѫко| дѣліа. повлачим же ѿ помы| шленїи бѫдѫщиъ блгъ. и прѣдста| въ, подобаѧщаа да изъвъпраша| етсѧ: гли прочее ты [] разсла| блене и немощне, кто родивы| и тѧ злѣ. и кои твои ѿроди. ко| торїи же иже тебе ратуѧщеи. | и кто твои пагубникъ. тъ же | принѫжденъ ѿвѣщавааше. | въ истинных убѡ послушницѣх, | азъ не имамъ где главы подкло| нити. и их же имамъ въ безмлъ| ви с тѣми прѣбываѧ. моѧ же | призывателницѧ, мнѡгы и ра| зличны. овогда убѡ нечювствї| е дши, овогда же непоминаніе | горнихъ. естъ же егда и прѣизли| ха дѣланїе, мои ѿроди, прѣ| хожденїа мѣстомъ съ мноѧ бы| ваемаа. прѣслушанїе очее. | непоминаніе сѫда, естъ же е||(л. 112об.)гда и оставленїе обѣтованїа. | мои же съперници, ѿ них же вѧ| жемъ есмъ нинѣ, пѣніе съ рѫко| дѣлїемъ. мои врагъ, съмртно| е помышленїе. мене же ума. | рѣѧщїа си ес, молитва съ упо|ванїемъ извѣстнымъ добрых. | кто же родивы молитвѫ, тѫ въ| прашаите:— |

Третїанадесѧтаа побѣда. | Ѧже стѧжавы, въистинѫ въ | всемъ искусенъ ес:— |

+ о всѫду словѧщїи и обладаѧ | щїи лѫкавѣи ѧтрѫбѣ.: + |

1 Хѡтѧще ѡ ѧтробѣ глати. я| ко же въ всѣхъ, нинѣ же мнѡ| жае на сѧ любомѫдрити прѣд| положихѡмъ. чюждѫ бѡ сѧ аще | некто въ гробъ въселивсѧ тоѧ | свобод быс: [] 2 обьяденіе ес, чрѣ| вное лицемѣріе. [не]насыщенна бо | сѫщи, скѫдства ради въпїетъ. | и отѧгчена и разсѣдаѧщисѧ, | алчьбѫ повѣдаетъ: [] 3 чрѣво| обьяденїе ес, сокѡмъ съдѣте||(л. 113)ль. сладостем источникъ. 4 загра| диши пѫт водѣ, и инѫдусѧ издѣа. | и сеи заградив, инѣмъ побѣди| сѧ. 5 чрѣвное обьяденіе ес, очи| ма прѣльсть. въмѣрѫ приемлѧ| щи, всѣ же пожрѣти едїноѧ мы| слѧщи: 6 сытость брашеннаа, | блѫду ѿцы скръбь же чрѣвнаа, | чистотѣ ходатаи: 7 иже ль| ва ласкаѧи, мнѡжицеѧ укро| ти. тѣлу же угаждаѧи, паче | буесъ твори е: 8 радуетсѧ | жидовинъ сѫботѣ и празнику. | и инокъ чрѣвообястив, сѫбо| тѣ и недѣли, прѣжде бѡ года о | пасцѣ съчитаетъ. и прѣд дньми | брашна готовитъ: расчи| таетъ чрѣвныи рабъ кыими | брашны попразнуетъ. бжїи | же рабъ, кыми дарованьми о| богатитсѧ: 9 странну при| шедшу, на любовь весь ѿ чрѣво| обьяденїа подвижетсѧ. и утѣ| шенїе братнее свое раздрѣше| ніе помышлѣетъ: о пришестви || (л. 113об.) нѣкыих, вину раздрѣшеніе усмо| три. и добродѣтѣль мнѧ сѧ съ| крывати, стрсти рабъ быс: |

10 Враждуетъ мнѡгажди тъщесла| вїе чрѣвобьяденїу. и яко ѡку| пленѣ рабѣ ѡ окааннѣмъ ино| цѣ боритасѧ. ово убѡ раздрѣ| шати понѫждаетъ. ово же сво| ѧ добродѣтѣль обличати пове| лѣваетъ. прѣмѫдръ инокъ, о| бѡих убѣжитъ. въ свое врѣмѧ | другымъ другое отрѧсаѧ: |

11 Плъти убѡ буящи, на всѣко | врѣмѧ и мѣсто тѫ умѫчимъ. то| и же млъчѧщи, еже прѣд гробом | не увѣрѣѧсѧ, свое дѣланіе съкры| имъ: 12 видѣхъ старцѧ сщень| никы ѿ бѣсѡв обрѫгаемы. и | не повинуѧщѧѫсѧ имъ юнны| ѧ, на питїихъ винныих и прочїих | съ блсвенїемъ раздрѣшаѧщѧ. | аще убѡ о ги свѣдѣтельство| ванни сѫт, въ мѣрѫ раздрѣшим. | аще ли не прилежни сѫт, никако | же о тѣхъ блсвени попецѣмсѧ. || (л. 114) и паче же аще съ огнемъ борѧще| сѧ бѫдемъ: 13 мнѧсѧ богобо| рныи евагрїе мѫдрыихъ мѫдрѣ| иши произносом. же и разумѣнь| ми быти, нѫ слъгасѧ окаанны| и, безумныхъ явльса безумнѣ| иши. въ мнѡгыхъ убѡ инѣхъ оба| че и въ семъ. рече бѡ. внегда раз| личныихъ брашенъ желаеь на| ша дша, хлѣбомъ да съѧжаетсѧ | и водоѧ. подобно же нѣчто по| велѣ рекшому къ отрѡчѧту, е| дїнѣмъ стѫпленїемъ на всѧ лѣ| ствицѫ възыти. тѣм же възбра| нѣѧще мы того уставъ, ръцѣ| мъ. внегда различныихъ бра| шенъ желаетъ наша дша, естъ|ства нѣчто възыскуетъ свои|стъвно. тѣм же ухыщренїемъ | противѫ всехытростному съ| творимъ. аще не тѧжчаишаа | настоит брань, или паденїомъ | вины. ѿсѣцѣмъ убѡ мастѧ| щаа, таже и раждиѕаѧшаа. | потом же и услаждаѧшаа. || (л. 114об.) 14 аще мощно даваи своему чрѣву | пищѫ, наплънѣѧщѫѧ и скоро | испадаѧщѫѧ. яко да исплъ| ненїемъ убѡ несытныи тоѧ | нравъ ѡставимъ. скорыим | же издыханїемъ, раждиѕа| ніа яко раны избавимсѧ: |

Съмотримъ и мнѡжаишаа ѿ | надымаѧщихъ, и пошестъвна | обрѧщемъ: 15 смѣиса бѣ| су иже по вечери прѣпустны| ѧ ти творити вълагаѧщому. | девѧтому бѡ въдругыи при| спѣвшу, ѿвръжесѧ обѣщанїа | прѣдваршаго: 16 ино непови| ннымъ. и другое повиннымъ | ключаемо въздръжанїе. ови | бѡ тѣлесное пошествїе възна| менїе имать. ови же даже | до съмрти и кончины къ сему | безъ утѣшенїа и безъ прѣмѣ| ненїа прилежѫт и пръвїи убо, | растворенїе умное присно | хранити хотѧт. вторїи же, ду| шевнымъ сѣтованїемъ и истаа||(л. 115)ниемъ ба умолѣѧтъ: 17 врѣмѧ | веселїа и утѣшенїа. съвръшенно| му убѡ беспечаліе въ всемъ. | подвижнику же, врѣмѧ боренї| у. страстному же, празникѡм | празникъ. и тръжъство тръжъ| ствомъ: 18 сънѡве брашнѡ| мъ и пищамъ, въ срдци чрѣвоѡ| бьядливыхъ. сънѡве же мѫче| нїу и сѫду, въ срдци плачѧщихсѧ: |

19 Въздръжаи чрѣво донели же те| бе не обладаетъ, и тогда хо| щеши съ срамомъ въздръжати| сѧ. вѣдѧт реченное иже въ неи| згланныи въпадшеи рѡвъ. ка| женици же мѫжіе, ниискусни | симъ: 20 ѧтробѫ ѿсѣцѣмъ по| мышленїемъ огнъннымъ. сеѧ | бѡ послушавше нѣціи, послѣ| жде уды своѧ ѿрѣзашѫ. и сугу| боѧ съмрътїѧ умрѣшѧ: |

Възыщѣмъ и всѣко обрѧщемъ. я| же в нас истопленїа, тѫ едїинѫ съ| дѣлавшѧ: 21 умъ постнику, | млитса трѣзвѣ. невъздръжѫ||(л. 115об.)щаго же сѧ, идѡлъ нечистых исплъ| ненъ ес: 22 чрѣву сытость, и суши | источникы. тому же исъхшу, | роди воды: 23 иже своеи угажда| ѧи ѧтрѡбѣ. и духу блѫдному оде| лѣти хотѧ, подобенъ естъ дрѣ| вѣно маслїемъ угашаѧщо| му запаленіе: 24 скръбѧщи | ѧтробѣ, смѣрѣетсѧ срдце. уга| ждаемѣ же тои, величаетсѧ по| мыслъ: 25 поищи себе въ пръ| выи дне. и въ срѣднїи. и въ послѣ| днїи час прѣжде яденїа, и навы| кнеши ѿ себе постнѫѧ полѕѫ. | играетъ убѡ заутра и скыта| етсѧ помыслъ. и шестому при| спѣвшу, мало ослабѣ. на захо| ждени же слнца, до конца смѣ| рисѧ: 26 обьѧжаи чрѣво, и | всѣко затвориши и уста. въжи| лѣетъ бѡ сѧ ѧзыкъ ѿ мнѡжъ| ства брашенъ: прилежѫ | прилежи о неи, и трѣзвѧсѧ трѣ| звисѧ о тои. аще бѡ мало побо| лиши, абіе и гь съпоспѣшъсту||(л. 116)ет ти: 27 мъноми мѣси придаѧт | въмѣщенїу. небрѣгоми же, не | толико възмѫт: понѫжда| ѧи ѧтробѫ своѧ, разшири чрѣ| ва. подвиѕаѧи же сѧ противѫ | тои, съѧзи та. сим же съѧже| номъ, не мнѡго приимѫт. и то| гда прочее бѫдемъ естъстъвнѣ | постѧще: 28 жѫжда жѫждѫ | мнѡгажди устави. алчьба же | алчьбѫ ѿсѣщи, 29 люто и немощно. | вънегда побѣдитъ тѧ, въ трудѣх | умѫчаи тѫ. аще ли и се немо| щно болѣзни ради, бдѣнїемъ | борисѧ съ неѧ. очима отѧгча| вшема, имисѧ по рѫкодѣліе. | съну же несѫщу, не касаисѧ | тому. немощно бѡ, бу и ма| мѡнѣ. сирѣчь бу и рѫкодѣлїу | прѣдставити умъ: 30 вѣждъ | яко мнѡгажди бѣсъ въ сыри| щи сѣдит. и не насытитисѧ члку | устраетъ. аще и весъ егѵпет | сънѣстъ и нилъ рѣкѫ испїетъ. | по насыщени же ѿходитъ не||(л. 116об.)прпбныи. и блѫднаго нам посыла| етъ, възвѣстивъ ему бывшее. | иди глѧ иди възмѫти того. | чрѣву бѡ наплънену, не мнѡ| го трудишисѧ: пришѣд | же осклабисѧ. и съномъ свѧ| завъ намъ рѫцѣ и ноѕѣ, всѣ про| чее елика въсхотѣ сътвори. | дшѫ и тѣло скврънами и мъчта| ньми и истицаньми осквръ| нивъ: 31 и чюдо видѣти, ум | бесплътенъ ѿ тѣла оскврънѣ| емъ и омрачаемъ. и пакы ка| лѡмъ безвещное очищаемо | и отънчаваемо: 32 аще тѣ| снымъ и прискръбныимъ пѫте| мъ ходити обѣщалсѧ еси хсви, | утѣсни ѧтробѫ. тои бѡ уга| ждаваемѣ и разширѣваемѣ, | обѣты ѿвръглъ еси: |

Съмотри и слышиши глѧщаго. | широкы и пространны пѫть чрѣ| ва. ведыи въ пагубѫ блѫднѫѧ. | и мнѡѕи сѫтъ грѧдѫщеи тѣ| мъ: что ѧзкаа врата и при||(л. 117)скръбныи пѫт постныи. ѿводѧ| и въ живот чистоты. и мали сѫт | въходѧщеи тѣми: 33 начѧлник | бѣсѡмъ, сладыи свѣтоносец. | и начѧлникъ стрстемъ, гръло | чрѣвное: 34 на трапезѣ браше| ннѣ възлѣгаѧ, памѧт съмрти | и сѫда на срѣдѫ приведи, едва | бѡ понѣ тако мало стрсти за| бавиши: питіе пїѧ, оцет | и жлъчь своего влдкы непрѣста| нно поминаѧ. и всѣко или въ| здръжишисѧ. или постенеши. | или и смѣреннѣе сътвориши мѫ| дрованїе: 35 не прѣльщаисѧ. | не свободишисѧ фараѡна. ни | горнѧѫ пасхы узриши. аще не | горчицѧ и опрѣснъкы яси вынѫ: |

Горчицѧ сѫт, постнаа нѫжда и | болѣзнь. бескваснаа же, не| дъмѧщеесѧ мѫдрованїе: |

36 Съ твоимъ дыханїемъ да съльпнет| сѧ слово глѧщаго. аз же внегда | бѣсѡмъ ратовати мѧ, облачах| сѧ въ врѣтище. и смѣрѣахъ по||(л. 117об.)стом дшѫ моѫ. и млтва моа въ | нѣдрах дшѫ моеѧ прилипааше: | 37 Постъ естъ, нѫжда естъства. | и ѿрѣзанїе сладости грътанны| ѧ. раждиѕаніа облегченіе. лѫ| кавыхъ помыслъ ѿсѣченіе. при| съненїи свобожденїе. млтвѣ | чистота. дши свѣтило. уму | хранило. окамененїу разоре| ніе. поувръзенїу дверь. възды| ханїе смѣренно. съкрушенїе | тихо. мнѡгословїа упражне| ніе. безмлъвїу вина. послуша| нїу хранитель. сънну леккос| ть. здравїе тѣлу. бестрстіа хо| датаи. грѣхѡмъ оставленїе. | раискаа дверь пищи: |

38 Изъвъпрашаимъ и сего. паче же | прѣжде всѣхъ сего прѣдстателѣ | злыихъ нашихъ, дверь стрсте| мъ. паденіе адамово. исаво| вѫ погыбѣль. іильское губи| тельство. ноево срамное ви| дѣніе, гомѡрское прѣданїе. | лѡтовѫ укоризнѫ. снѡвъ илїа || (л. 118) жръца потрѣбленіе. осквръне| нїомъ вожда. ѿкѡду раждает| сѧ. и которїи сеѧ ѿроди. кто же | съкрушаѧи тѫ. и кто погублѣ| ѧи сіа до конца: гли намъ | ѡ всѣхъ члкъ томителнице. я| же всѣхъ купившїа златомъ не| свтьства. ѿкѫду въхѡд в нась | имаши. и что по въходѣ раждаеши. | и кыи твои ѿ нас исход: • она же | о досадах поболѣвши, томите| лнѣ к намъ неистовѧщїасѧ и | сверѣпаа ѿвѣща, почто мѧ у| коризнами облагаете, мои по| винници сѫще. како же мене | ѿлѫчитисѧ тъщитесѧ, азъ къ | естъству привѧзана есмъ. | моа дверь, естъство браше| нное. мнѣ же виновенъ, несы| тъства обычаи. моеѧ же стра|сти вина, обычаи прѣдварь| шіи, и безболѣзнїе дшевное, | и непоминаніе смртьное. ка| ко же моихъ ѿрѡд имена ище| те увѣдѣти. исчьтѫ их, и па||(л. 118об.)че пѣска умнѡжѫтсѧ. обаче. | пръвѣнцѧ и любленникы моѧ, | слышите которіи наричѧсѧ. | снъ пръворѡдныи мои, блѫду | дѣлатель. по ѡном же вторы| и, жестость срдчнаа. сънъ тре| тіи. мѡре помыслѡмъ. влъ| ны сквръненїѡмъ. глубина | невѣдомыхъ и неизреченны| хъ нечистотъ, ѿ мене исходѧт | моѧ дъщерѧ, лѣность. мнѡ| гословїе. дръзновенїе. смѣ| хотворонїе. блѧдословїе. прѣ| рѣканіе. жестокаа выя. не| послушанїе. нечювьствїе. | плѣненїе. велехваленіе. продръ| занїе. миролюбіе. еже прѣемлет | млтва сквръннаа, и паренїе | помыслѡм. мнѡгажди же и на| пасти ненадеждъны и ненача| анны. еи же примѣшаетсѧ бе| знадеждїе, еже въсѣх лютѣишее. | мене ратуетъ убѡ не побѣжда| ет же, памѧт грѣхѡвна. вражду| етъ же мѧ въ всѣкѡмъ, помы||(л. 119)слъ исхѡда, мене же упражнѣ| ѧщее до конца въ члвцѣхъ, ничто | же. стѧжавыи утѣшителѣ, то| му бесѣдуетъ на мѧ. и онъ у| моленъ бывъ, не оставлѣеть мѧ | стрснѣ дѣиствовати. иже бѡ того | не въкусни сѫт, моеѧ сладостїѧ | всѣко услаждатисѧ ищѫт.— |

Мѫжъство []повѣда. Възмогыи, | вѣ ес къ бесрстїу и цѣломѫдрїу | връховному грѧды:— |

+ начѧло еже о тѣлесных и бе| стѣлесныхъ члвцѣхъ: + |

Слышахѡмъ бѣснѫѧ нинѣ рекшѧ, | тоѧ сѫщъ ѿрѡд ѧже къ тѣлесе| мъ рат. и нечюдо. учит бѡ сему и дре| внїи онъ нашъ прѣѡцъ адамъ. | аще бѡ чрѣвѡмъ не побѣжденъ | би былъ, не би съпрѫжницѫ познал | чтобѣ. тѣмъ убѡ иже пръвѫѧ | заповѣдь съблюдаѧщеи, вторы| мъ прѣстѫпленіемъ не падаѧт, | нѫ прѣбываѧт снѡве адамови, | маломъ нѣчимъ умне ни ѿ агглъ | и тїи, яко да не бесмртно прѣ||(л. 119об.)бѫдет злое, яко же реч бгословїу | тъзоименитыи:— |

+ о бестлѣннѣмъ въ тлѣнных | ѿ трудѡвъ и потовъ чи| стотѣ и цѣломѫдри: + |

2 Чистота ес, бестѣлеснаго естъ|ства усвоенїе. чистота ес, | домъ хсвъ въжделѣнныи, и нбо | срдцу земное, чистота ес, е|стъства паче естестъвное вы| ше естъства ѿвръженїе. и бе| стѣлеснымъ тѣлесе мрътъвна| го и тлѣннаго прѣславное въи|стинѫ общеніе. чистъ естъ, | иже желаніемъ желаніе възра| зивы. и огнь огнемъ вещестъвны| и невещестъвнымъ угасив:. | 3 [цѣломудрїе ес, събѡрное въсѣъ добродѣтелми именованїе] |

Цѣломѫдръ ес, иже и въ самыихъ | сънѣхъ ни едїного же пошествїа | или прѣмѣненіа ѿ сѫщаго ему | устроенїа ощущаѧи: 4 цѣло| мѫдръ ес, иже съвръшенное нечю| вствїе о различи тѣлесъ всегда | имѣѧи: се правило и устав | съвръшенныѧ и прѣчистыѧ чи||(л. 120)стоты. еже такожде ѡ одшевле| нныхъ и бездушныхъ. словесны| х же и бесловесныхъ прѣбывати: |

5 Да никто же ѿ иже чистотѫ испра| вльших, себѣ тоѧ стѧжанїе въ| мѣнит. естъство бѡ свое побѣди| ти, ѿ невъзможныхъ естъ. а и| де же естъству побѣда быс, та| мо вышеестестъвному прише| ствіе познано быс. безъ всѣкого [бо] | прѣкословіа, меньшее ѿ болша| го упражнѣетсѧ: 6 начѧло | убѡ чистотѣ, неслагаемъ по| мыслъ. и безъобразнаа ѿ врѣ| мень истицанїа. срѣда же чи| стотѣ, естестъвнаа подвиже|нїа ѿ мнѡжъства брашенъ тъ| чїѧ безъобразнѣ съставлѣе| ма и похоти прѣмѣнена. ко| нецъ же, умръщвенїе тѣлесе | прѣдумершимъ помыслѡмъ: |

7 Блаженъ въистинѫ. иже о всѣ| кѡмъ блѣсцѣ и тѣлеси и видѣ| ни, съвръшенно нечювствїе | стѧжа: 8 не иже калъ бе || (л. 120об.) сквръны съхранивы, съ чистъ. | нѫ иже уды сего дши повинѫвы | съвръшеннѣ 9 великъ убѡ, | иже осѧѕанїемъ бестрстенъ прѣ| бываѧи. боліи же, иже ѿ видѣ| нїа прѣбывъ без врѣда. и побѣди| въ огнъное видѣніе помышле| нїемъ доброты горнїихъ: | 10 Іже убѡ млтвоѧ ѱа ѿрѣваѧи, | борѧщомусѧ съ львомъ уподоби| сѧ. а иже съ противорѣчїемъ то| го възражаѧи, гонащому и е| ще врага своего. а иже того | прилогъ въ всемъ уничиживы, | аще и въ плъти е, нѫ убѡ из гро|ба възста: 11 аще се истинны| ѧ чистоты знаменіе, еже без | пошествїа быти въ сънныхъ мъ| чтанихъ. се всѣко устав блѫда, | еже истицанїе приемати бъдѧ| щу помышленьми: 12 иже у| бо ѿ потѡвъ и трудѡвъ борѧ| исѧ съ симъ съпостатѡмъ, свѧ| завшому вишемъ врага своего | уподобисѧ. а иже ѿ въздръжа||(л. 121)нїа или бдѣніа, желѣза тому | наложившому. а иже смѣре| номѫдрїемъ и безгнѣвїемъ и | жѫждеѧ, убившому ратника и | въ пѣсцѣ съкрывшому. пѣсък же | разумѣеши смѣренїе. не пита| етъ бѡ стрстнѫѧ пажить, нѫ ес | землѣ и пепелъ: 13 инъ иже | ѿ подвигъ. и инъ иже ѿ смѣре| нїа. и другы иже бжїемъ ѿкръ| венїемъ мѫчителѣ свѧзана и| мѣѧи. и овъ убѡ денници. о| в же велицѣи лунѣ. ов же свѣ| тлому слнцу уподобишѫсѧ. | обѡи же на нбси житіе имат. | ѿ зарѧ убѡ свѣт. ѿ свѣта же въ| сіа слнце. сице и о реченныхъ ес | разумѣти ж и обрѣсти: |

14 Притварѣетъ убѡ себѣ лисіца | сънъ. бесъ же цѣломѫдріе, нѫ | ова убѡ да курѧ иметъ. ов же | да дшѫ погубитъ: 15 не вѣ| руи калу въ животѣ своемъ, | и не уповаи имъ донде же хса у| срѧщеши: 16 не дръзаи ѿ въ||(л. 121об.)здръжанїа не падаѧ. ничто же бо| яды нѣкто с небесе съвръженъ | быстъ: 17 ѿвръженїе убѡ нѣціи | разумнїи добрѣ уставишѫ сіе | быти глѧще, враждѫ къ тѣлу и | рать къ ѧтробѣ: 18 въ ново| въведеныхъ убѡ, ѿ питаніа | паденіа тѣлеснаа яко при въ | семъ обыкошѧ бывати. въ срѣ| днїих же, и ѿ высокомѫдрїа. | обаче яко и въ новоначѧлны| хъ. въ приближаѧщих же сѧ | къ съвръшенїу, и ѿ осѫжде| нїа ближнѣго тъчїа: |

19 Нѣцїи ублажишѧ иже естъ|ствомъ скопцѧ рождъшѧѫсѧ, | яко тѣлеснаго томленіа из| бавлены. аз же паче ублажих | повседневныѧ скопцѧ, иже | помысломъ яко ножемъ себе | изрѣзовати обыкошѧ: |

Видѣхъ неволеѧ падшѧ. и видѣх | волеѧ падати хотѧщѧ убѡ не | могѫщѧ же. и ѿ по всѧ дни пада| ѧщих тѣхъ паче окаахъ. яко и || (л. 122) немогѫщемъ злосмрадїа жела| ати: • 21 окаанъ падаѧи. ока| аннѣиши же, [] иже иному се и| сходатаиствуѧи. за еже обѡ| ихъ паденіи. и иного сласти, | тъ тѧжесть [] понесетъ: | 22 Не хощи правдословїемъ и съ про| тивогланїемъ възражати блѫд| наго бѣса. зане же онъ добры и| звѣты имат, яко естъстъвнѣ | с нами борѧсѧ: • 23 иже своѧ | плътъ въсхотѣвы ратовати и| ли побѣдити о себѣ, въсуе те| чет аще бѡ гь не разорит дом плът| скыи. и съѕиждетъ домъ дшевны| и, всуе бъдѣ и пости разорити | хотѧи: • 24 възложи гсвн есте| стъвнѫѧ немощь. познавъ въ | всемъ свое неможеніе. и прии| меши дарованіе цѣломѫдріа | нечювестъвнѣ: • 25 естъ въ | сладострастныхъ яко же ми | нѣкто ѿ нихъ въ искусѣ быв | по изтрѣзвени съповѣда, чю| вство нѣкыихъ тѣлесь жела||(л. 122об.) нїа. и дух бестуденъ и безчлче| нъ въ самомъ срдчнѣмъ чювствѣ | явѣ сѣдѧщъ. и тѣлесныѧ срдца | болѣзни яко ѿ огнъныѧ пещи | ратуемому бывати устраѧ. | ба убѡ не боѧсѧ. памѧти же | мѫченіа яко ничто же прѣо| бидѧ. млтвы же гнѫшаѧсѧ. | и на самомъ дѣани съпроста | сътварѣемѫ. мртвыихъ ко|сти яко бездушнаго каме| ніа видѣніе въмѣнѣѧ. безу| мна нѣкакова и изстѫпивша | умомъ страждѫщаго съдѣва| ѧ. словеснаго и бесловесна|го сѫщъства въ желани все| гдашнемъ упивсѧ. ему же | аще не бишѫс съкратили днїе, | не би спсласѧ всѣка дша. ка| ла сего иже кръвїѧ и слузомъ | сквръннымъ смѣшенымъ одѣ| аннаго. како бѡ. яко всѣкъ | рѡд съродства своего несытнѣ | желаетъ. кръвь, кръве. и чръ| въ, чръви. и калъ, кала. тѣм || (л. 123) же, и плъть, плъти. аще и ухы|щреньми тѫ прѣльстницѫ прѣ| льщати покушаемсѧ, иже е|стъства и црства нѫждници | и желателе. пръвыѧ убѡ рати | неискусни бывшеи, блжени, | помолимсѧ убѡ имы до конца | таковаго его избавнтисѧ и| скушенїа. иже бѡ въ прѣдре| ченныи поплъзъшеисѧ ровъ, на | онѫ лѣствицѫ въсходѧщихъ | и нисходѧщихъ далече ѿпада| ѧтъ. и о ономъ покои мнѡѕѣ| ми труды и гладемъ конечним | молѧтсѧ: съмотримъ е| да како и о умныхъ враѕѣхъ на| шихъ въ рати и въ оплъчени тѣ| хъ иже къ намъ, свое нѣкое къ| ждо их върѫченїе проходити у| чиненъ быс. 27 еже чюдо въ иску| шаемыхъ назнаменахъ, и ви| дѣхъ паденіа паденіи лютѣи| ша. имѣѧи уши слышати да | слышитъ: 28 обычаи ес бѣсу. | и паче же въ подвиѕаѧщихсѧ || (л. 123об.) и иночьское житіе проходѧщих, | мнѡжицеѧ все ого устръмлені| е и потъщанїе и къзнь. и ухыщ|ренїе и умышленїе, въ чрѣсъ|естестъвныхъ паче а не а не въ | иже по естъству тѣхъ устра| ати ратоватисѧ. тѣмъ мнѡ| жицеѧ съ женами прѣбываѧ| ще, и къ тѣмъ на похѡть или по| мышленїе ѿнѫд не ратуеми се| бе ублажишѫ. не разумѣѧще | окааннїи. яко иде же болша| а пагуба, тамо хуждъшои | нѣс потрѣба. мнѧ двѡю ради се| ю вину убїицѧ на окаанныхъ | прѣокаанніи въ прѣзъ естестъ|вныхъ ратовати обыкошѫ. я| ко вещи паденіа всѫду намъ | обрѣтаѧщимъ. и яко болше| е мѫченіе хотѧщемъ имѣти: |

29 [В]ѣстъ реченное иже дивїимъ | осломъ прѣжде убѡ повелѣ| ваѧ. послѣді же ѿ дивїихъ о| селъ окааннѣ повелѣнъ и порѫ| ганъ бывъ. и иже нбснымъ пита||(л. 124)емыи хлѣбом, послѣди же добраго | лишивсѧ. и еже чюднѣишее. я| ко и по покани его, стлълъ вели| къ паде болѣзнуѧ горцѣ наста| вннкъ нашъ рече антоніе. обра| з же паденіа прѣмѫдрыи съкры. | вѣдѣше бѡ блѫд сѫщъ тѣлеснѣ и | кромѣ иного тѣла: естъ | нѣкаа съмрть в нас и пагуба па| деніа с нами и внас присно обно| сима. и въ юностн паче. ѧже а| зъ писанїу прѣдати не смѣах. | удръжа бѡ ми рѫкѫ рекыи. я| же бѡ скровнѣ ѿ нѣкыих бывае| маа, срамно ес и глати и писа| ти и слышати: 30 моѫ бѡ сї| ѧ и не моѫ враждницѫ любимѫѧ | плъть, павелъ убѡ съмрть наре| че. кто бѡ мѧ рече избавитъ | ѿ тѣла съмрти сеѧ. другыи же | бгословецъ. стрстнѫ и рабѫ | и нощнѫ + чьсого же чьсого ради | таковѣми именованьми тѫ на| рекошѫ, навыкнѫти жѫдаахъ. | аще съмрть яко же прѣдъ рече||(л. 124об.)сѧ плът. иже тѫ побѣдивы, всѣ| ко не умираетъ. и кто убѡ естъ | онъ, иже поживетъ и не узрит | съмрти сквръны плъти своеѧ: |

Възыщѣмъ молѧ, кто боліи. уме| ры или и въскрсъ, или иже ника| ко же умеры. и втораго убѡ у| блаживы, слъга. уміръ бѡ хс | въскрсе. пръваго же, ни едїно| му же въ умираѧшихъ паче | же падаѧщихъ ѿчаанїу быти | молитъ: 33 члколюбива ба | сѫща иже всѣхъ врагъ блѫдныи | прѣдстатель глетъ. и мнѡгѫ | простынѧ стрти сеи яко ест|стъвнѣ подаѧща. съмотрии | же льсти бѣсовскыа. и по съгрѣ| шени, праведна сѫдіѧ того и не | пращаѧща обрѧщемъ тѣхъ и| менуѧщѧ. тамо убѡ яко да| на грѣхъ нас поустѧт сице глашѧ. | нинѣ же прочее, яко да въ ѿча| анїе нас погрѫзѧт. печали убѡ | и ѿчааніу съставлѣему, ока| ати или укарѣти или ѿмъща||(л. 125)ти себе о падени не можемъ. то| и же погасьши, пакы члколюбїа | нас томитель приемлет: |

34 Поелику бестлѣненъ и бестѣле| сенъ гь, потолику чистотѣ и не| тлѣнїу тѣла нашего веселит| сѧ: ничьсому же иному | тако, яко же смраду блѫдному | нѣціи рекошѧ радоватисѧ бѣ| сѡмъ. тѣм же ни стрстн инои, | яко же тѣлеснѣи скврънѣ: |

35 Чистота бжїе присвоенїе и у| подобленїе, по възможному | члкѡмъ: 36 мати убѡ сла| дости, землѣ и роса. мати же | чистотѣ, безъмлъвїе съ послу| шанїемъ: иже убѡ ѿ без| млъвіа исправлѣемое тѣле| сное бестрстіе къ миру прибли| жаѧщесѧ мнѡжицеѧ не непо| колѣбимо прѣбываетъ. а еже | ѿ послушаніа прибываѧщее, | всѫду искусно и непозыблемо: |

37 Видѣхъ гръдынѧ смѣреномѫдрїу | ходатаистъвнѫ. и глѧщаго въ||(л. 125об.)спомѣнѫх, кто позна умъ гснь: |

Ровъ убо и пород величанїу, па| деніе. паденіе же мнѡгажди | въ хотѧщихъ, смѣреномѫдрїу | вина: 38 иже съ чрѣвоѡбья| денїемъ и сытостїѧ блѫднаго | бѣса побѣдити хотѧи, подо| бенъ естъ иже дрѣвѣномаслі| емъ угашаѧщому запале| ніе: 39 иже съ въздръжанїе| мъ едїнѣмъ рать сіѧ устави| ти покушаѧисѧ, подобенъ | ес иже едїноѧ рѫкоѧ плаваѧ| щому. и пѫчнны великы избави| тисѧ любопрѫщусѧ. припрѧ| ѕи къ въздръжанїу смѣреніе.| кромѣ бѡ втораго, пръвое бе[зъ] | успѣха обрѣтаетсѧ: |

40 Іже себе ѿ нѣкыа стрсти мнѡжа| е насилуема узрит на тѫ едї| нѫ прѣжде всѣхъ да въорѫжитъ| себе. и паче же на съплеменна| го врага. тому бѡ не низложе| ну, ничто же ѿ прочїихъ побѣ| ды полѕуемсѧ. егѵптїа же се||(л. 126)го имы побивше, всѣко въ кѫпи| нѣ смѣреніа ба узрим: 41 ощу| щаах азъ искушаемъ влъка се| го радость бесловеснѫѧ и слъзы | и утѣшенїе дши льстнѣ творѧща. | и мнѣхса младенечныи, плод а не | тлѧ дръжати: 42 аще весь грѣх | его же сътворит члкъ, кромѣ тѣ| ла ес. а блѫдѧи въ свое тѣло съгрѣ| шает. всѣко сего ради, понеже | то самое плътное сѫщъство ѡ| скврънѣемъ истицанїемъ. еже | о иномъ грѣсѣ быти невъзможно: |

Ищѫ же азъ како ѡ всѣкѡмъ грѣ| сѣ съгрѣшаѧщемъ члкѡмъ. тъ| чїѧ обыкохѡмъ глати яко съ| грѣши. егда же нѣкого съблѫди| вша услышимъ, болѣзньннѣ | глемъ. он сица паде: 43 бѣжит | ѧдїцѫ рыба бръзо. и сластолю| бива дша, ѿвращаетсѧ млъ| чанїа: 44 егда другъ къ дру| гу нѣкоторымъ дїаволъ вѫзѫ | срамнѫѧ свѧзати хощетъ, обѣ| чѧсти искусивъ ѿтѫду огнь || (л. 126об.) начинает. 45 мнѡгажди иже | на сластолюбное клонѧщеисѧ. | млстивними осръди слъзни нѣ| како и ласкави быти обыкошѧ. | о чистотѣ же прнлежѧщеи, не| тако таковаа имѧт: 46 разумен | мѫжь мене страшно въпроси га| даніе. кыи рекъ грѣхъ кромѣ убї| иства и ѿвръженїа, тѧжчаи| ши всѣхъ ес. мнѣ же рекшю еже | въ ересь въпасти. и како рече е| ретикы убѡ съборнаа цркви при| емлѧщи съ прилежнымъ своеѧ | их ереси проклѧтїемъ, стыхъ та| инъ тѣх сподоблѣетъ причѧще| нїа. съблѫдившаго же, исповѣ| давшасѧ и ѿ грѣха прѣставша | приемлѧщи, на лѣта того ѿ прѣ| чистыхъ таинъ ѿлѫчати апслъ| скыми правилы повелѣваетсѧ. | мнѣ же о недовѣдѣни удивлъ| шусѧ, недовѣдомое прѣбыс не| довѣдомо и нераздрѣшено: |

47 Испытаимъ и съмотримъ и и| змѣримъ, каа убѡ намъ въ пѣ||(л. 127)нїи ѿ блѫднаго бѣса сладость | прибываетъ. каа же ѿ словесъ | дховныхъ, и иже въ нихъ сѫщѧѫ | блгдти и силы: 48 не забываи| сѧ самъ ѡ юнныи. видѣх бѡ нѣ| кыа ѿ дшѫ о своих любленникѡх | молѧщѫсѧ. и ѿ блѫда подвиѕа|еми, мнѣхѫсѧ памѧт и уставъ | любовныи сътварѣти: |

49 Естъ осѧѕанїемъ тѣлеснѣ оскв| рнѣтисѧ. ничто же бѡ сего чю| вства тѧжчаише. помѣни о| бьвившаго рѫкѫ платищемъ, | и утръпаи рѫкѫ о естестъвных | и неестестъвныхъ своего же и | туждаго тѣлесе: 50 мнѧ, не | глатисѧ никому ѿнѫд тъзоиме|нитѣ сту, аще не пръвѣе земѧ| сіа на осщенїе прѣтворитъ. а| ще и мощно ес прѣобразити: |

51 На постели възлегше, тогда трѣ| звимсѧ. зане же умъ тогда | без тѣла боритсѧ съ бѣсы. | и аще обрѧщетсѧ сластолю| бивъ, прѣдатель въ сласть бы||(л. 127об.)вает: 52 памѧт съмртнаа все| гда да спит и да въстаетъ с тобоѧ. | и едїно глънаа ісова молитва. | ничто же бѡ яко же сїѧ въ сънѣ | обрѧщеши помощникы: |

53 Нѣціи ѿ брашенъ тъчїа рати и и| стнцанїа быти уставлѣѧтъ. | аз же послдѣнѣ недѫгуѧщихъ и | до конца постѧщихсѧ, сими | крѣпцѣ оскврънѣемы видѣхъ: |

Въпросихъ о сихъ нѣкогда нѣкого | ѿ искуснѣишихъ и разсѫдите| лных инокъ. и научи блженныи | ѕѣло явѣ. естъ рече приснопа| мѧтныи въ сънѣхъ истицанїе, | ѿ мнѡжъства брашенъ и поко| а. другое, ѿ гръдости. егда о | врѣменнѣмъ нашемъ не исти| цани възносимсѧ. и естъ, ѿ | еже ближнѣго осѫждати. и | двѣ убѡ рече могѫт и болѧщим | сълучатисѧ. мнѧ же и три. а| ще ли кто себе всѣхъ прѣдреченых | винъ чиста сѫща обрѧщет, бла| женъ таковыи таковаго бе||(л. 128)страстіа дѣлатель. ѿ зависти | бѣсовскыѧ тъчіа сълучьшеесѧ | пострадавъ, се бу въ немъ быти по| слабившу ѿ врѣмене. яко да бе| згрѣшноѧ напастїѧ высочаи| шее стѧжит смѣреніе: |

54 Да никто же яже въ сънѣхъ мъчта| нїа въ себѣ въ дни помышлѣти | въсхощет. разумъ бѡ и сїи бѣсѡм, | да ѿ сънѡвъ бдѧщих нас оскврънѧт: |

55 Слышимъ и ино врагъ нашихъ зло| хытръство. яко ж яже тѣло врѣжада| ѧщаа брашна, по врѣмени или | по дни болѣзнь намъ творити о| быкошѧ. сице мнѡгажди и ѡ о| скврънѣѧщихъ дшѧ винахъ: |

Видѣхъ питаѧщѧсѧ и тогда абіе | неприемлѧщѧ рати. и видѣхъ | съ женами ядѫщѧ и съпрѣбыва| ѧщѧ, и ни едїно же лѫкаво по| мышленїе тогда абіе помышлѣ| ѧща. и убѡ надѣавшесѧ [и обеспечалившесѧ] прѣль| щаемін, егда мнѣшѧ миръ бы| ти и утвръжденїе въ своеи ке| ліи, внезаапѫ пострадашѫ па||(л. 128об.)губѫ. каа же пагуба, иже на е| дінѣ едїнѣмъ намъ тѣлеснѣ и | дшевнѣ бываемаа. искусивыи | убѡ вѣстъ. неискусивыи же у| вѣдѣти не трѣбуетъ. въ врѣмѧ | оно, добра намъ помощь. врѣти| ще. пепелъ. стоанїе всенощное, | желаніе хлѣбное. ѧзыкъ полѧ| щъ и въ мѣрѫ оброшаемъ. въ гро|бищихъ вселеніе, и прѣжде всѣх | смѣреніе срдчное. и аще мощно | ѿцъ или брат поспѣшивъ, старъ | съмыслѡмъ на помощь. чюждѫ | бѡ сѧ аще едїнъ кто ис пѫчины | корабль спсти может: тожде | паденіе мнѡгажди сторицеѧ | сугубѡ ѿ иного сѫжденіе и| мат. ѿ образа. ѿ мѣста, ѿ прѣ| спѣаніа. и ѿ инѣхъ мнѡгыхъ: |

Прѣдивеньми нѣкто и конечнїи | уставъ чистоты съповѣда. | добротѫ бѡ рече нѣкто лица ви| дѣвъ, творца вельми ѿ оного | прослави. и ѿ едїного видѣнїа, | въ любовь бжїѧ и слъзныи исто||(л. 129)чникъ съвождаашесѧ. и бѣ чюдо | видѣти. еже иному рѡвъ, друго| му вѣнецъ бываѧщъ выше естъ|ства. аще всегда таковыи въ та| ковыхъ тожде чювство и дѣла| нїе иматъ, въскрсе нетлѣненъ | прѣжде общаго въскроенїа: |

59 Тѣм жде правїломъ и о пѣснехъ | и пѣнїихъ сътварѣимъ. бголю| бивїи бѡ въ утишенїе и бжстъ| внѫѧ любовь и слъзы, и ѿ вънѣ| шних и ѿ дховныхъ пѣснеи подви|ѕатисѧ обыкошѧ. сластолю| бївїи же съпротивнѣ: |

60 Нѣціи яко же и варивше рѣхѡм | въ безмлъвных мѣстѣхъ мнѡ| го мнѡжае рати приемлѧтъ. | и нечюдо. тамо бѡ мнѡжае | паче любѡ въмѣщаѧтсѧ бѣсо| ве. ѿ га въ пустынѧ и въ безднѫ | изгнани на спсенїе наше: |

61 Борѧтсѧ съ млъчалникѡмъ лю| тѣ блѫднїи бѣсове. да яко ни| что же успѣваѧща, ѿ пусты| нѧ въ миръ поженѫт: ѿхо||(л. 129об.)дѧт ѿ нас въ мирѣ прѣбываѧщем. да | яко не ратуеми, съ мирскыми | останемъ. 62 иде же рати прие| млемъ, ту всѣко врага крѣпцѣ | ратуимъ. не ратуемъ бо ѿ нас, | другъ нашъ и тъ обрѣтаетсѧ: |

63 Покрываеми есмы рѫкоѧ бжїе| ѧ въ мирѣ по нѣкоеи потрѣбѣ прѣ| бываѧще. всѣко ѿ млтвы ѿчѧ| ѫ мнѡжицеѧ, яко да не и гь | похуленъ бѫдетъ нас ради. естъ | же егда и ѿ непоболѣніа. и еже | въ мноѕѣ искусѣ и сытости | видимыхъ и глемыхъ быти. и| ли и бѣсѡмъ ѿходѧщимъ само| волнѣ, и оставлѣѧщимъ намъ | мнѣніа бѣса, иже мѣсто всѣм | наплънѣѧщаго: 64 слышите | прѣльстника сего къзнь и зло| хытръство, вси иже чистотѫ | исправити произволѣѧщеи, | и съхранитесѧ. съповѣда ми | нѣкто ѿ иже въ искусѣ льсти | бывшихъ. яко мнѡгажди тѣле| сны бѣсь съпрѧтоваетсѧ до || (л. 130) конца, блгоговѣинство коне| чное иноку вълагаѧ. и слъзамъ | паче источникъ въ врѣмѧ оно е| гда съ женами сѣдит или бесѣдует. | о памѧти же съмртнѣи. и о сѫдѣ | и о цѣломѫдріи тому тыѧ нака| зовати вълагаѧ. яко да ради сло| ва и притвореннаго блгоговѣи| нства, притекѫ яко къ пасты| рю къ влъку окаанныѧ. и обыча| у прочее и дръзновенїу бывшу, | тогда паденіе прѣокаанныи | подиметъ: 65 бѣжѧще бѣжи| мъ еже не зрѣти ни слышати | плода его же не въкусити про| чее обѣщахѡмсѧ. чюждѫ бѡ | сѧ аще двда пррка крѣпчаишѧ | себе въмѣнимъ. еже немощно, | 66 сице высоко и велико чисто| ты похваленіе. яко дръзнѫти | нѣкыимъ ѿ оцъ, бестрстіе тѫ | нарещи: 67 нѣціи глѧтъ. не| мощно прочее по въкусѣ грѣхо| внѣмъ чисту именоватисѧ.| аз же тѣхъ възбранѣѫ глахъ. || (л. 130об.) мощно и удобно ес хотѧщому ди| вїѧ маслинѫ къ добрѣи масли| нѣ присаждати. аще две стъ| внику тѣломъ ключегорнїим | бышѧ въ вѣрени были, праве| днѣ убѡ прѣдьглавшеи уста| влѣли бишѫ. аще ли ни, да по| срамит ихъ иже тъщѫ имѣвы, | и чистъ бывъ, и ключѧ црcтвїа | носѧ: мнѡгообразенъ | тѣлесныи зъміи ес. неискусным | убѡ въсѣваѧ оже въ искусѣ е| дїномъ тъчїѧ быти и прѣста| ти. искусных же, ѿ памѧти | къ искусу понѫждаетъ ока| анныи: мнѡѕи ѿ пръвых | ѿ невѣдѣніа злу нератуеми | сѫт. ѿ вторыих же, яко въ и| скусѣ бывше ненависти се| ѧ прочее неуслаждаѧтсѧ. | обаче и съпротивнѣ мнѡжи| цеѧ: 69 естъ егда ѿ съна бла| ѕи нѣкакови и мирни въстае| мъ. ѿ стхъ агглъ се отаи при| емлѧще. и паче же егда съ мнѡ||(л. 131)гоѧ молитвоѧ и трѣзвенїемъ по| спавше бѫдемъ. и естъ егда не| блаѕи ѿ съна въстаемъ. ѿ злыих | видѣніи и сънѡв се страждѫще: |

70 Видѣхъ нечьстиваго прѣвъзносѧ| щасѧ и възвышаѧщасѧ и мѧтѫ| щасѧ и неистовѧщасѧ въ мнѣ, | яко кедры лїванскыѧ. и прѣми| нѫхъ въздръжанїемъ, и се не бѣ | яко же прѣжде въ мнѣ ярость е| го. и възысках его смѣри вси по| мыслъ, и не обрѣтесѧ въ мнѣ мѣ| сто его или слѣдъ его: |

71 Іже тѣло побѣди, съ естъству о| делѣ, а иже естъству оделѣ| вы, всѣко выше естъства быс. | а иже таковъ бывъ, умаленъ | маломъ нѣчнмъ быст ѿ агглъ. | да не рекѫ ничим же: 72 не чю| до невещестъвному съ невеще| стъвнымъ братисѧ. чюдо же | въистинѫ чюдо. невещестъ| вному съ враждноѧ сеѧ и навѣ| тноѧ вещїѧ, безвещостъвны| ѧ врагы побѣдити: 73 мнѡго || (л. 131об.) о нас блгыи наш. гь творѧи въсем | попеченіе, женское безсра| міе яко же уздоѧ нѣкоеѧ сты| дѣнїемъ възбрани. аще бѡ би | оно на мѫжа дрързало, не би спа| сласѧ всѣка плътъ: 74 ино при| логъ. и ино съчетанїе. и ино съ| ложеніе. и ино плѣненїе. и друго| е борба. и ино глемаа стрсть. о | дши ѿ разсѫдителныихъ ѿцъ | быти уставлѣѧтсѧ. и прилог | убѡ блженїи быти уставлѣѧт, | слово просто. или образъ прилу| чьшагосѧ новоявленнѣ въ срдце | въноснмо. съчетанїе же, еже | съглати къ явлъшомусѧ по | стрсти или бестрстнѣ. съложе| нїе же, навыкновенїе съсла| стно дши къ явлъшомуса быва| емо. плѣненїе же, или нѫждно| е и неволное срдца ѿведеніе. или | прѣбытное и изрѧднаго нашего | устроенїа губителное съвъку| пленїе къ прилучьшомуса. бо| рбѫ же уставлѣѫтъ быти, ра||(л. 132)вномощнѫѧ противѫ борѧщому| сѧ силѫ. волеѧ или побѣждаѧщѧ. | или побѣжденїе приемлѧщѧ. | стрсть же поистинѣ глѧт быти. и| же надлъго врѣмѧ въ дши стрсть | нѣвъгнѣждаѧщѫсѧ. и яко же въ | нравъ прочее тѫ, еже къ неи обы| чаемъ приведъ. и самоизволнѣ | прочее въ немъ и усвоенѣ самѫ | приходѧщѫ: сих всѣхъ, пръво| е убѡ безгрѣшно. второе же, не | всѣко. третїе же, противѫ под| виѕаѧщасѧ устроенїу. борба | же, или вѣнцемъ или томленїѡ| мъ виновна. плѣненіе бѡ, ина| ко въ врѣмѧ млтвы, и инако въ | неврѣмѧ. и инако ѡ срѣднихъ. | и инако о лѫкавыхъ помышле| нихъ сѫдитсѧ. стрсть бѡ бе| з раздвѡеніа въ всѣх, или проти| вному покаанїу, или бѫдѫщои | мѫцѣ подлежит, тѣмже иже | пръвое бестрстнѣ помышлѣѧ| и, всѣ послѣднѣа едїноѧ ѿрѣ| за: 75 естъ въ опаснѣиших || (л. 132об.) ѿ разумных ѿцъ, и другое нѣко| е сихъ тенчаишее помышленїе. | еже прѣпаренїе умное нѣціи | именоватисѧ глѧт. еже безврѣ| мене и слова и образа острѣ| ише стрсть страждѫщому на| знаменовати обыче въскорѣ: |

Никыи же ѿ тѣлесныхъ острѣи| ши или неявленнѣиши въ дусѣ| хъ быти обыче. памѧтїа тъ| нкоѧ и несъгланноѧ. безврѣме| нноѧ же и недостижноѧ. въ нѣ| кых же и невѣдомоѧ, свои въ ду| ши прихѡд творѧщу. иже убѡ | таковѫѫ того тъность пла| чемъ постигнѫти възможе, | тъ нас научити можетъ. ка| ко ес и очнымъ тъчїѧ малѣмъ по| глѧдомъ. и осѧѕанїемъ рѫкы. | и гласа слышанїемъ, кромѣ всѣ| кого съмышленїа и помысла блѫ| дити дши стрстнѣ: 76 нѣціи | глат, ѿ помыслъ срдчныхъ тѣлу | на стрсти приходити.  нѣцїи же | пакы съпротивное, ѿ тѣлесны||(л. 133)их чювстъвъ лѫкавым раждатисѧ по| мыслѡм. и пръвїи убѡ глѧт. аще не | прѣдтечет умъ, не послѣдуетъ | тѣло. вторїи же, тѣлесныѧ | стрсти злодѣиство къ своему | гланіу приносѧт глѧще. мнѡжи| цеѧ ѿ своего зрѣніа. или рѫкы о| сѧѕанїа. или блговонна обо| нѣнїа. или слышанїа сладкогла| сна, помысли въ срдце въхѡд при| емлѧт. о сихъ могын о ги да на| учит. ѕѣло бѡ таковаа иже вѣ| дѣніемъ дѣистъвное проходѧ| щимъ потрѣбна сѫт и полезна. | сѫщимъ бѡ въ простотѣ и пра| вости сръдечнѣн дѣлателемъ, | о сихъ слово ни едїно. не всѣм | бѡ разумъ. ниже въсѣхъ блже| ннаа простота, брънѧ проти| вѫ ратныихъ льстемъ: |

77 Нѣкыа убѡ ѿ стрстеи, ѿ внѧтрь | них на тѣло происходѧт. нѣкыѧ | же пакы съпротнвнѣ. и въ сѫ| щихъ убѡ въ мирѣ, второе. | въ иночьское же житіе прохо||(л. 133об.)дѧщих, пръвое. ради вещеи не имѣнї| а. аз же о сихъ оно рекѫ. пои| щеши въ злыхъ разума и не обрѧ| щеши: 78 егда мнѡго проти| вѫ калному съпрѫгу бѣсу под| виѕавшесѧ, того ѿ нашего сръ| дца каменїемъ поста и мечемъ | смѣреніа мѫчивше и жденем, | тогда прочее въ тѣлеси яко же | нѣкыи чръвь сѣдѧ, въ беслове| сныхъ нѣкыихъ движенихъ. и бе| зврѣменныхъ скъктанихъ нас | окаанныи оскврънити нѫди| тсѧ. се же паче страдати обы| кошѧ, иже тъщеславїа бѣсу по| карѣѧщеисѧ. зане же въ срдци | помыслы блѫдныѧ к тому чѧ| сто не помышлѣѧще, къ тъще| славїу приближишѫсѧ. и я| ко реченное истинно, внегда | безмлъвїа нѣкоего сіи имѫ| тса, разумно се да испыта| ѫтъ, и всѣко обрѧщѫт помыслъ | нѣкыи въ глѫбинѣ срдца ихъ, я| ко же нѣкѫѫ зъмїа въ гноищи || (л. 134) крыѧщѫс. и ѿ своего тъщаніа и | усръдїа исправленїе сръдечны| ѧ нѣколико чистоты испра| вльшимъ вълагаѧщу. не по| мышлѣѧще окааннїи, что бѡ | имаши еже не приѧлъ еси. ту|не, или ѿ ба. или ѿ другыихъ по| спѣшъства и млтвы. да съмо| трѧт убѡ, и всѣцѣмъ тъщанїе| мъ прѣдреченнѫѧ зъмїа ѿ сво| его срдца смѣреномѫдрїемъ | мнѡѕѣмъ умрътвивше, да | ѿсилаѧтъ. яко да тоѧ оту| ждившесѧ, възмогѫт нѣкогда и | [ти] кожныихъ ризъ съвлѣщисѧ. | и побѣднѫѧ пѣснь чистоты | яко же нѣкогда чистіи младе| нци гсвн въспѣти. аще и съвлѣ| кшесѧ, не наѕи онѣхъ незло| біа и смѣренїа естъстъвнаго | обрѧщѫтсѧ: 80 назирает и са| мъ тъ сіи бѣсъ, и мнѡжае вѧ| ще инѣхъ врѣмена, егда паче | не можемъ тѣлеснѣ на нь по| млитисѧ. и тогда ратовати || (л. 134об.) нас покушаетсѧ непрпдбныи: |

81 Съприходит иже не устѧжав| шимъ млтвѫ срдца истинноѧ, | иже въ тѣлеснѣи млтвѣ подви|гъ. глѧ же, протѧженїе рѫ| ку. пръсемъ біенїе. на нбо чи| сто въззиранїе. въздыханїе| мъ плищъ. колѣномъ чѧстое | прѣкланѣніе. еже творити | мнѡжицеѧ ради ту сѫщихъ | не могѫт тѣм же тогда ратова| ти нас бѣсѡве покушаѧтсѧ. и| же и не могѫще и еще умныимъ | запрѣщеніемъ. и невидимоѧ | силоѧ млтвы устрашити, | понѫжди убѡ попущаѧтъ | ратуѧщимъ ихъ. ѿскочи а| ще мощно въскорѣ. укрыисѧ | мало невѣдомѣ. възникни | окомъ аще мощно дшевным. | аще ли ни, то понѣ вънѣшни| мъ. прѣкръсти рѫцѣ неподви| жно. яко да и образомъ ама| лика побѣдиши и посрамиши. | възъпїи къ могѫщому спсти, не || (л. 135) ухыщреннѣми глы, нѫ смѣре| нными вѣщаньми. прѣд всѣми, | помлуи мѧ ги яко немощенъ | есмъ прѣдначинаѧ. тогда и| скусиши вышнѣго силѫ. и не| видимыѧ невидимо ѿжене| ши, невидимоѧ помощїа. и| же сице обыкнѫвы ратовати, | въскорѣ и дшеѧ едіноѧ врагы | ѿганѣти начнет. въздарїе бѡ | пръваго, второе, ѿ ба дѣла| телемъ даровасѧ. и въправдѫ: |

82 Въ съборѣ братіи нѣгде обрѣтсѧ, | назнаменах поспѣшива брата | ѿ лѫкавыхъ помыслъ стѫжа| ема. и мѣсту подобну не обрѣт| шусѧ на утаенїе млтвы, на | ѧтробнѫѧ потрѣбѫ въскочи| в. яко ѿ неѧ побѣжденъ, крѣ| пко молитвѫ на ратникы съ| твори. мнѣ же о мѣстнѣмъ не| подобствїи тому зазрѣвшу, | о ѿгнаніи рече нечистыхъ помы| слъ въ нечистѣ мѣстѣ помлих| сѧ очиститисѧ ѿ сквръны: ||

(л. 135об.) 83 Вси убѡ бѣси помрачати умъ по| кушаѧтсѧ, и тако яже тѣ| хъ любимаа вълагаѧтъ. аще | бѡ онъ не смѣжитсѧ, не укра| дено бѫдет скровище. блѫдны| и же мнѡго ѿ всѣхъ мнѡжае. | тъ мнѡгажди влдкѫ ума по| мрачивъ. и на члвцѣх творити | понѫждаетъ и устраати, я| же изстѫпивше и умомъ едї| ни съдѣваѧтъ. тѣм же по врѣ| мени уму изтрѣзвившусѧ. | не тъчїѧ видѣвшихъ. нѫ и са| ми себе о своих бесчьстныхъ | дѣанихъ. и бесѣдах. или образѡх, | срамлѣемсѧ. и пръвому на| шему ожесточенію чюдим| сѧ. тѣм же нѣціи мнѡгажди | ѿ таковаго разсѫжденіа ѿ | зла прѣсташѧ: 84 ѿвраща| исѧ ратника иже по съдѣа| ни молитисѧ или бгочьство| вати или бъдѣти възбранѣѧ| щаго. поминаѧ рекшаго. нѫ | за еже труды даати ми иже || (л. 136) ѿ прѣдприѧтїи мѫчимѣи дши,| сътворѧ ѿмъщенїе еѧ ѿ вра| гѡвъ еѧ: 85 кто тѣло побѣ| ди, иже срдце съкруши. кто же | срдце съкруши, иже себе ѿвръ| жесѧ. како бѡ не съкрушисѧ, | иже волеѧ умрѣтъ. 86 естъ стра| стенъ стрстнаго стрстнѣиши. | иже и самое то своихъ сквръ| нь исповѣдованїе, съ сладостра| стїемъ творѧ сластьнѣ: |

87 Іже въ срдци нечистіи и сквръннї| и помысли. ѿ прѣльстника сръ| дечнаго блѫднаго бѣса обыко| шѫ раждатисѧ. 88 их же исцѣлѣ| етъ въздръжанїе. и еже сихъ | ни въ что же ѿнѫд въмѣнѣти: |

Кыим же азъ нравомъ и образом | моего сего друга свѧзавъ, по| послѣдованїу прочїихъ сѫждѫ | не вѣдѣ. прѣжде даже бѡ свѧ| жѫ, раздрѣшаетсѧ. и прѣ| жде даже сѫждѫсѧ, примирѣ| ваѧсѧ. и прѣжде даже утомлѧ, | покарѣѧсѧ. како възнена||(л. 136об.)виждѫ, его же естъством люби| ти обыкох. како свобождѫсѧ, | ему же въ вѣкъ съсвѧзахсѧ. | како упразнѧ, иже съ мноѧ въ| стаѧщаго. како покажѫ не| тлѣнна, иже тлѣнное прие| мшаго естъство. что блгосло| вно рекѫ, иже блгословнаа | имѧщому. аще свѧжѫ постом | сего, осѫдивъ ближнѣго то| му пакы прѣданъ бѫдѫ. аще е| же осѫждати прѣставь сего | побѣждѫ възвысивсѧ срдцемъ | низведенъ бѫдѫ симъ. и съпо| спѣшннкъ ес и ратникъ. и помо| щникъ, и съперникъ. и застѫп| никъ и навѣтникъ. угодїе при| емлѧ, ратуетъ. и истаемъ, и| знемагаетъ. упокоаемъ, бе| зчинуетъ. и потрѧсаемъ не | тръпитъ. аще опечалѧ, ѿ|нѫд въ бѣдѣ есмъ. аще уязвѧ, | не имамъ с кымъ добродѣтѣ| ли стѧжати. того жде и ѿвра| щаѧсѧ и обьемлѧ: что е||(л. 137)же о мнѣ таинство. кое словом | его растворенїа. како себѣ враг| и другъ есмъ: гли ми ты гли | ми ѡ моа съпрѫжнице ѡ мое ест|ство. небо ѿ иного навыкнѫти | о тебѣ трѣбуѧ, како ѿ тебе прѣ| бѫдѫ неврѣжденъ. како възмо| гѫ естъстъвныа избѣжати бѣ| ды. поноже прочее враждевати | к тебѣ ху обѣщахсѧ. како ти | томленіе побѣждѫ. понеже нѫ | ждъннкъ твои быти произволих: |

Она же къ своеи дши ѿвѣщаваѧ| щи глаше. не повѣдѣти убѡ е| же и ты не вѣси, нѫ еже въ разу| мѣ съдръживѣ. азъ въ себѣ лю| блінїе оца имамъ. вънѣшхнѣго | убѡ раждиѕаніа, мое угажда| нїе и всѣчьско ослабленїе. внѧ| трьнѣго же движенїа, ѿ прѣдва| ршаго ослабленіа и бывшихъ дѣ| ланіи. азъ заченьши, раждаѧ | паданіа. она же рождъшасѧ, | съмрть ѿчаанїемъ раждаѧтъ. | аще познаеши явѣ моѧ своѧ || (л. 137об.) глѫбокѫѧ немощь, свѧза ми рѫ| цѣ. аще гръло мѫчиши, свѧза| ми ногы еже не напрѣдь ити. а| ще съпрѧжешисѧ послушанїу, | мене ѿпрѧжешиса. аще стѧ| жиши смѣреніе, мнѣ главѫ ѿрѣ| за:— Натрижненіе пѧто| надесѧтое. Іже въ плъти | сыи и се приемъ, умрѣтъ и въ| скрес. И бѫдѫщаго нетлѣніа | начѧло уже ѿсѫду позна:— |

+ о сребролюбїи. слово, ѕі + |

1 Мнѡжаиши елици ѿ прѣмѫдрых | учителеи, обыкошѧ по прѣ| дънаписаннѣмъ томители, | настоѧщаго тъмоглавнаго | въчинѣвати. яко да не убѡ | чинъ прѣмѫдрыхъ мы немѫдрїи | прѣмѣнимъ, тѣхъ уставу и пра| вилу послѣдовахѡмъ. тѣм | же о недѫзѣ семъ аще годѣ ес ма | ло, и тако ѡздравив въкратцѣ из| речемъ: 2 сребролюбіе естъ, | идоломъ поклоненіе, невѣрь| ствїу дъщи. немощемъ извѣ||(л. 138)тница. старости влъхъвъ. гла| дю провъзвѣстникъ. бездъжди| ю въспоминатель: 3 сребро| любецъ ес, еѵглъскыи рѫгатель, | и самоволныи прѣстѫпникъ: | Стѧжавыи любовь, расточи и| мѣнїа. глѧ иже въ обѡю жити, | себе прѣльсти: 4 плачѧи се| бе, и тѣла ѿвртжесѧ. и мѣсту | зовѫщу, ниже сіе пощѫдѣ: |

5 Не гли събирати убогыхъ ради. | двѣ бѡ мѣдници црство купистѣ: |

6 Страннолюбецъ и сребролюбец | себе срѣтоста. и вторыи пръва| го неразсѫдна именовааше: |

7 Побѣдивыи стрсть сїѧ, печало| ваніа ѿрѣза. свѧзанныи же, | никогда же чистѣ помлитсѧ: |

8 Начѧло сребролюбіа, извѣт мило| стынѧ. конец же сего, нена| висть къ нищимъ. донде же съ| бираетъ, млстивъ бываетъ. | имѣнїу же събрану, рѫкы стѧ| гнѫ: 9 видѣхъ нищѧѫ имѣніем, | въ нищїихъ духомъ житель||(л. 138)ствѣ обогатѣвшѧ. иже и пръвѫ| ѧ своѧ нищетѫ забышѫ: |

10 Любоимѣненъ инокъ, унынїа о| тужденъ. апслъское слово по | всѧ часы поминаѧ, празныи да | не ястъ. и рѫцѣ мои послужи| стѣ мнѣ же и сѫщїимъ съ мноѧ: | Бѡрба. Іже побѣдивыи, Или лю| бовь приобрѣте. Или печалова| нїе ѿрѣза:— о нестѧжани: |

11 Нестѧжанїе ес, попеченїѡмъ | ѿложеніе. беспечаліе житїа. | пѫтникъ безпрѣтъкновене| нъ. вѣра заповѣдемъ. печали | отужденїе: 12 нестѧжате| ль инокъ, влдка миру. бви попе| ченіе въвѣрѣѧ. и вѣроѧ всѣхъ | рабы стѧжавъ. не речет члку о | потрѣбѣ своеи. приходѧщаа | же яко ѿ рѫкы гснѧ приемлетъ: |

13 Нестѧжаненъ дѣлатель, безпри| страстїу снъ. сѫщаа его яко | несѫща въмѣнѣѧ. ѿхожденїу | приспѣвшу, въмѣни всѣ уме| ты. аще ли печалуетъ въ нѣ||(л. 139)чьсом, не убыс нестѧжатель: |

14 Нестѧжатель мѫж, въ млтвѣ чистъ. | любостѧжателныи же, образы | вещнымї молитсѧ: 15 иже въ по| виновани сѫщеи, сребролюбіа ту| жди. иже бѡ и тѣло ѿдашѧ, что | прочее имѧт свое. едїнѣмъ тако| віи пакость приемлѧще бываѧт, | на прѣхожденїа удобни и готови | сѫще: видѣхъ вещь тръпѣ| ніе на мѣстѣ инокымъ родившѧ. | ѿ онѣх же азъ иже га ради скыта| ѧщихсѧ паче ублажихъ: |

17 Въкусивыи горнихъ, удобъ прѣ| обидит долнѣа. онѣх же не въ| кусивыи, о стѧжанихъ радуетсѧ: |

18 Бесловесенъ нестѧжатель, двѣ | пакости приемлет. настоѧщих | не имѣѧ, и бѫдѫщихъ лишаемъ: |

19 Да не убѡ явимса ѡ иноци пти| цъ не вѣрнѣиши. ничим же бѡ пе| кѫтсѧ ниже събираѧтъ: |

Великъ убѡ, ѿдавы блгочьсти| вѣ имѣнїа. стъ же, ѿдавыи | своѧ волѧ. овъ убѡ сторице||(л. 139об.)ѧ сугубо, или имѣньми или даро| ваньми приимет. ов же животъ | вѣчныи наслѣдует: 21 не оскѫ| дѣѫтъ морю влъны, ниже сребро| любивому гнѣвъ и печаль: |

22 Небрѣгыи о вещи, избависѧ пра| вдословіа и прѣкословя. любо| стѧжателныи же, иглы ради | до съмрти труждаетсѧ: |

23 Вѣра неуклонна, прѣсѣчетъ по| печеніа. съмртнаа же па| мѧт, ѿмещетсѧ и тѣла: |

24 Не бѣ въ іѡвѣ сребролюбіа слѣд. тѣ| м же и лишенъ, безъ съмѫщенїа | прѣбыс: 25 корень всѣмъ злы| мъ ес и глетсѧ, сребролюбіе. не| нависти бѡ и татъбы. и убїи| ства. и разлѫченїа. и врадѧ | и ревности. и памѧтозлобїа. | и немилосръдїа. и зависти, то | сътвори: 26 малѣмъ огне| мъ нѣцїи мнѡгѫ вещь съжего| шѧ. и едїноѧ добродѣтлїѧ, | всѧ настоѧщѧѫ и реченныѧ | [по]бѣ[ди]шѧ стрсти. сїа нариче||(л. 140)тсѧ безпристрастїе. тѫ же ро| ди искусь и въкусь разума бжї| а. и попеченїе ѿвѣта исходнаго: |

27 Не невѣдомо убѡ быс иже съ въ| ниманїмъ прочитаѧщому въ| сѣхъ злыихъ мтре слово. рече | бѡ въ лѫуавѣмъ своемъ и клѧ| тѣмъ чѧдорожденїи, второму | тоѧ ѿроду быти нечювствїа | каменю. възбрани же мѧ сво| и ему чинъ ѿдати, мнѡгогла| вныи идолослуженїа зъмїи. | третїе не вѣд како получив. | ѿ разсѫдителныихъ ѿцъ, въ | осмихъ вериѕѣ. его же умѣре| нѣ окончавше. глати прочее | о нечювствїи хощемъ. яко тре| тїему сѫщу. иже върождени | второму. по нем же прочее и о | сънѣ и об дѣни. не тъчїѧ же, нѫ | и о младенечьстѣмъ и немѫ| жестъвнѣмъ страховани въ| малѣ изречемъ. въ водныихъ | бѡ сѫт таковаа недѫгованїа:— | Седмонадесѧтое натрижне||(л. 140об.)нїе стѧжавыи, къ нбси неве| щестъвнѣ пѫтшествуетъ:— |

+ о нечювстви рекше умрщве| ни дшѫ. и съмрти умныѧ прѣ| жде съмрти душевныѧ. | слово иі:— |

1 Нечювствіе, и при тѣлесехъ и | при дусѣхъ естъ, умръщвенно | чювство. ѿ врѣменнаго недѫ| га и нераденїа въ нечювствїе | достигше: 2 безболѣзніе ес, | утвръжденно неражденіе. у| тръпаѧщїа мысль. прѣдприѧ| тїомъ рожденіе. усръдїу сѣт. | мѫжъству прѫгло. умиленїу | невѣдѣніе. ѿчаанїу дверь. за| бытїю мати. и порождени ма| тери своеи мати. ѿраженіе | страху: 3 безболѣзнивъ ес, | безуменъ любомѫдрецъ. само| осѫжденъ сказатель, себѣ съ| противенъ любословецъ. слѣ| пъ учитель еже не видѣти. о и| сцѣлени струпа бесѣдуетъ, и | того чешѫ непрѣстаетъ. на || (л. 141) стрсть глет, и врѣждѧщаа яды не | почивает. на тѫ молитсѧ, и абїе | на тоѧ дѣланіе идет. о тоѧ дѣ| лани на себе гнѣваетсѧ, н своих | словесъ не срамлѣетсѧ окаа| нныи. злѣ творѧ въпїетъ, и у| сръдно прилежит. уста на тѫ | молѧтса, и тѣло на тѫ подвиза|етсѧ. о съмрти любомѫдръ| ствуетъ, и яко бесъмртенъ | прѣбываетъ. о разлѫчени въ| здыхаетъ, и яко вѣченъ дрѣ| млетъ. о въздръжанн бесѣду| етъ, и о чрѣвоѡбьядени подви|ѕаетсѧ. о сѫдѣ чьтет и склаби|тисѧ начинает. отъ щеслави| поучает[сѧ], и въ томъ самомъ | чьтени тъщеславуетъ. о бъ| дѣни учит, и съномъ себе абіе | погрѫжаетъ. млтвѫ похва| лѣетъ, и яко ѿ раны тоѧ бѣга| етъ. послушаніе блжитъ, и | пръвыи тъ прѣслушаетъ. бе| зпристрстныхъ хвалит, и пръ||(л. 141об.)тища ради злопомнѧ и ратуѧсѧ [не срамлѣетсѧ. гнѣваѧсѧ] | огорчаватсѧ, и на огорченїе | пакы гнѣваетсѧ. и къ побѣжде| нїу побѣжденіе приложивъ не | ощущает. насытивсѧ каетсѧ, | и мало покъснѣвъ пакы къ сы| тости приложи. млъчанїе | блжитъ, и мнѡгословїемъ то | похвалѣетъ. о кротости у| чит, и въ томъ самомъ учитель| ствѣ мнѡгажди гнѣваетсѧ. | помѣнѫвъ въздъхнѫ, и главоѧ | позыбавъ, пакы стрсти дръжи| тсѧ. смѣхъ укарѣетъ, и ск| лабѧсѧ о плачи учит. себе яко | тъщеславна укарѣетъ, и уко| ризноѧ славѫ себѣ притварѣ| етъ. стрстьнѣ на лице блюдет, | и о цѣломѫдріи бесѣдуетъ. | безмлъвствуѧщиъ въ мирѣ прѣ| бываѧ похвалѣетъ. и себе по| срамлѣѧ не разумѣетъ. ми| лостивыѧ славитъ, а убогы| имъ понашаетъ. всегда себѣ || (л. 142) оглатель бывает. и въ ощущенїе | приити не хощетъ. да не рекѫ | не можетъ: 4 видѣх азъ та| ковы мнѡгы. о исходѣх и стра| шныхъ сѫдищихъ слышѫщѧ и | сльзѧщѧ. и ѥще слъзамъ въ о| чію ихъ сѫщимъ, спѣшнѣ на тра| пезѫ идѣхѫ. и почюдихсѧ. како| и плачь влдчца сіа и смрадохра| ненїе сътворити възможе. ѿ | непоболѣніа мнѡга укрѣплѣ| ема: 5 противѫ убо силѣ | малѣи сѫщїи мнѣ, окаменена| го сего и несѣкомаго неисто| ваго и буаго льсти и язвы о| бнажих. намнѡзѣ бо любословити | к нему не хощѫ. могыи же о ги | ѿ искуса положити язвамъ | лѣчьбы, да не облѣнитсѧ. не бѡ | стыждѫсѧ о сихъ немощь изла| гаѧ, яко ѿ него крѣпко дръжим. | ниже бѡ льсти того и къзни ѿ | себе достигнѫти възмогохъ. | аще не то нѣгде обрѣтъ нѫжде| ѧ удръжа. и прѣдгланнаа истѧ||(л. 142об.)ѕавъ, то исповѣдати сътворих. | раноѧ страха гснѣ и непрѣста| нноѧ млтвоѧ ранивъ то. тѣ| м же и глаше томитель и злодѣ| и: мои повинници, мртвых | зрѧще смѣѧтсѧ. на млтвѣ прѣд| стоѧще, окаменени въси и же| стоци и темни бываѧтъ. прѣд | сщенноѧ трапезоѧ стоѧще, | не чювствуѫтъ. стымъ даро| мъ причѧщаѧщесѧ, яко проста | хлѣба въкусъ пріемлѧтъ. азъ | поувръзаѧщѫѧсѧ зрѧще рѫга| ѧсѧ. въсѣраждаемаа ѿ мѫжъ|ства и любве благаа, азъ уби| вати ѿ мене рождъшаго оца | навыкохъ. азъ смѣху мати. | азъ съну питатель. азъ сыто|сти другъ. азъ кълъ же говѣ| инству съплѣтаѧсѧ. азъ о| бличаемо не болѧ: 6 аз же | убѡ окаанныи неистоваго | слову почюдивсѧ, въпрашаах | то рождъшаго имѧ навыкнѫ| ти хота. оно же рече. азъ ро||(л. 143)жденїе едїно не имат. смѣшно | же нѣкако и несъставно мое | устроисѧ рожденїе. мене укрѣ| плѣетъ сытость. мене възраща| ет врѣмѧ. мене сътвръждаетъ | обычаи лѫкавы. иже тъ дръжит, | не свободитсѧ мене. прѣбыва| и поучаѧсѧ въ бъдѣни мнѡѕѣ | сѫд вѣчныи помышлѣа, еда ма| ло послабѧти. блюди моѧ ви|нѫ ѿкѫду въ тебѣ раждаѧсѧ. | и на моѧ подвиѕаисѧ мтре. не | бѡ едїнѫ въ всѣхъ имат. въ гро|бищихъ молисѧ чѧсто. образ | сихъ незагладенъ живописуѧ въ | своемъ срдци. тому убѡ нена| писану писаломъ постнымъ, | не побѣдиши мене въ вѣкы:— |

+ о сънѣ и о млтвѣ. и о иже въ | събѡрѣ пѣнїи. слово ѳї: |

1 Сънъ естъ, естъства ѿчѧсти съ| ставленїе. образъ съмртны| и. чювствомъ празность. е| дїнъ убѡ ес сънъ, мнѡжаишѧ же | вины, яко же и желанїе имат. || (л. 143об.) глѧ же, ѿ естъства. ѿ брашен. | ѿ бѣсѡвъ. или убѡ и ѿ краинѣ| го и протѧженнаго поста. ѿ не| го же изнемагаѧщи плът, съном | прочее утѣшити себе хощет. | яко же мнѡгопитіе обычау при| вѧзано ес, тако и мнѡгоспанїе. | тѣм же убѡ паче же въ начѧтцѣ| хъ ѿвръженіа, на тъ подвигнѣ|мса. люто бѡ ес обычаи длъгъ | исцѣлити. съмотримъ и обрѧ| щемъ дховнѣи трѫбѣ назнаме| нуѧщии. видомо убѡ събираѧ| щѫсѧ братїѧ. невидомо же съ| бираѧщимсѧ бѣсѡмъ. тѣм же | ови убѡ у одра пристоѧще, по| въстани пакы намъ на томъ | възлещи вълагаѧтъ. прѣбѫди | глѧще до съвръшенїа начѧлны| ихъ пѣніи, и тако въ црквь пои| деши. ови же на млтвѣ прѣд| стоѧще, съномъ погрѫжаѧтъ. | друѕїи ѧтрѡбѫ чрѣсъ обычая | протѧженѣ потыкаѧтъ. и| ни, бесѣды въ цркви творити || (л. 144) понѫждаѧтъ. ини же умъ въ по| мыслы скврънныѧ ѿвлачѧт. | друѕїи на стѣнѫ нас яко изнемо| гшѧ въсланѣѧтъ. естъ же егда | и прознаваньми мнѡжаиши| ми облагаѧтъ. нѣцїи убѡ ѿ | нихъ, и смѣхъ мнѡжицеѧ въ мо| литъвное врѣмѧ быти сътво| ришѫ, яко да тѣмъ ба на ны въ | негодованїе подвигнѫт. ини, | спѣшити нас въ гранесослови | ѿ разлѣненїа нѫдѧт. ини, къ| снѣише пѣти ѿ сластолюбіа | повелѣваѧтъ. естъ же егда и | устѣхъ присѣдѧще, затворе| на та и неудобъ ѿвръзаема | сътварѣѧтъ: 4 иже бвн прѣд| стоати помышлѣѧи въ чювь| стви срдчнѣмъ, въ млтвѣ стлъ| пъ неподвижимъ. ни ѿ едїно| го же ѿ прѣдреченныхъ обрѫга| емъ: иже въистинѫ по| слушникъ, мнѡжицеѧ напра| сно на млтвѣ ставъ, весь свѣ| телъ и радостенъ бываетъ. || (л. 144об.) прѣдуготовленъ бѡ бѣ ѿ нельсть| ныѧ службы и прѣдискушенъ тру| дникъ: • 5 всѣмъ убѡ мощно | съ мнѡжъствомъ млитисѧ. | мнѡѕѣм же ключаемо еже съ | едїнодушнѣмъ едїнѣмъ. малѣ| хъ бѡ ес ѕѣло уедїненаа молитва: |

6 Съ мнѡжъствѡмъ поѧ, невъзмо| жеши невещестъвнѣ по млити| сѧ. бѫди же ти на дѣланіе уму, | глемыихъ словесъ видѣніе. или | пакы уставленна молитва | въ пождани стиха ближнѣго: |

7 Ни едїному же ес лѣпо въ млтвѣ | дръжати рѫкодѣліе, паче же | подѣліе. сему бѡ наказа явѣ | иже при великѡмъ антѡніи | агглъ: • искушает убѡ пещь | злато. млтвы же прѣдстоанїе, | спѣхъ и любовь къ бу инокыхъ | едїному:—

о бдѣни тѣле| снѣмъ и како подбает то проходити: [слов к:] |

1 Земныимъ цремъ. ови убѡ бе| зъ орѫжни нѣцїн и нази. ови | же, жезлы. ови же щыты. ови || (л. 145) же мечѧ дръжѫще прѣдстоѧтъ. мнѡ| го же нѣкое различіе пръвымъ ѿ | послѣднихъ естъ и несъчетанно. | 2 сіи убѡ и съродници поистинѣ и | свои цреви быти сълучаѧтсѧ. | и сїа убѡ о сихъ. принеси же | прочее и мы видимъ како наше | прѣдстоанїе къ бу и црю творим. | въ вечерних же прѣдстоаніхъ и мо| литвахъ. нѣціи убѡ въ вечернем | обнощевани. безвещестъвни нѣ| ціи и наѕи всѣкого попеченіа | на млтвѫ рѫцѣ простираѫтъ. | друѕїи же на пѣнїи въ томъ прѣд| стоѧтъ. ини, въ чьтени паче | прѣбываѧтъ. нѣціи же дѣлом | рѫчнымъ ѿ немощи мѫжъства | съ сънѡмъ борѧтсѧ. ини, съмръ| тному поминанїу упражнѣ| ѧщесѧ, и тѣмъ поувръзенїе | приѧти хотѧще. ѿ сихъ всѣх, | пръвїи и послѣдніи въ бголюбнѣм | обнощевани прѣбываѧтъ. | вторїи же въ иночьстѣмъ. тре| тіи же, послѣднѣишимъ шеству||(л. 145об.)ѧт пѫтем. обаче противѫ помыслу | и силѣ, бъ дары приемлетъ и въ| мѣнѣетъ: • бъдро око, очи|сти умъ. 3 мнѡжъство же съ| на, окамени дшѫ: • бъдръ | инокъ, блѫду врагъ. сънливы| и же, тому съпрѫгъ: • 4 бдѣ| ніе, раждиѕанїу съкруше| нїе. сънїѡмъ избавленіе. | слъзно око. умѧгчено срдце. | помыслѡмъ хранило, брашно| мъ изсѧченїе. духовѡмъ у| томленіе. ѧзыку умѫче| нїе. мъчтанїѡмъ прогоне| нїе: • 5 инокъ бъдръ, лове| цъ помысломъ. въ утишени но| щнѣмъ удобъ сихъ разумѣ| вати и ловити могы: |

6 Мнихъ бголюбивъ, трѫбѣ моли| тъвнѣи назнаменуѧщн, гла| голетъ, блго же блго же. лѣ| нивыи же глетъ, горе горе: |

7 Трапезы уготовленїе, иску| си ласкръдыѧ. и млтвы дѣла| ніе, искуси бголюбивыѧ: ||

(л. 146) Пръвыи убѡ видѣвъ тѫ, скачет. | вторыи же скръбит: • забы| тіу ходатаистъвенъ, сънъ | мнѡгъ. бдѣніе же памѧть о| чищаетъ: • богатство зе| медѣлцемъ, на гумнѣ и точи| т бѣ събираетсѧ. богатство | же и разумъ мнихѡмъ, въ ве| чернихъ и нощныхъ прѣстоа | нихъ и дѣланихъ умныхъ: |

10 Сънъ мнѡгъ, съжителница не| праведна. полъ жизни лѣни| вымъ въсхватаѧ ѿ нихъ, и| ли и вѧще: • 11 неискусенъ и| нокъ, въ бесѣдахъ бъдръ. и ча| су млтвному приспѣвшу, о| чи отѧгчи: • 12 инокъ слабъ, | въ мнѡгословіи искусенъ. и | чьтенїу принесену, въззрѣ| ти ѿ съна не можетъ: |

13 Послѣднеи трѫбѣ бывши, мръ| твыхъ въскрѣсенїе. и празно| словїу приспѣвшу, спѧщимъ | възбъновенїе: • 14 льстивь друг | сънныи томитель. насыти||(л. 146об.)вшемсѧ нам, мнѡжицеѧ ѿходит. | и въ алчьбѣ и жѫжди крѣпцѣ ра| туетъ. 15 дѣло рѫчное въ млтва| хъ вълагаетъ дръжати. ина| ко бѡ млтвѫ бъдѧщих упразни| ти не может: • въ водныим | пръвыи тъ на рат привъходитъ. | или да разлѣнитисѧ съ начѧ| ла сътворитъ. или да блѫдному | прѣдуготовитъ бѣсу. донде| же сего не свободимсѧ, съ мнѡ| жъствѡмъ пѣти не ѿрицаим| сѧ. мнѡгажди бѡ и срамлѣѧ| щесѧ не дрѣмлемъ: • вра| ждуетъ убѡ на заѧцѧ песъ. | и на сънъ тъщеславїа бѣсъ: |

18 По дни убѡ, купецъ. попѣти | же дѣлатель сѣдъ, прибытъкъ | разчитаетъ: • пожди по мо| литвѣ трѣзвнѣ, и тогда узри| ши четы бѣсѡвскыѧ. яко рато| вани бѡ бывше ѿ нас, по млтвѣ | безмѣстными мъчтаньмн нас | облагати покушаѧтсѧ: |

Сѣдъ блюди, и узриши обыкшѧ||(л. 147)ѫ начѧткы въсхыщати дшевныѧ: | Естъ убѡ въ сънѣ ѿ чѧстости по| учатисѧ ѱаломнаа словеса. | естъ же егда и бѣси намъ та въ| лагаѧт. яко да на гръдынѧ нас въ| змѫт. третіаго же глати не хо| тѣхъ. обаче нѣкто мѧ глати по| нѫди. дша слову гсню непрѣста| нно въ дни поучаѧщисѧ, и въ съ| нѣ въ томъ любит прѣбывати. въ| змъздїе бѡ гсне поистинѣ, пръ| вому второе. на ѿгоненїе духѡ| въ и мъчтанїи:— Двадесѧт| ыи степень. Іже сего прие| мыи, Свѣт въсїа въ срдци его:— |

+ о немѫжестъвнѣм страховани. | [слово ка] |

1 Аще убѡ въ общемъ житіи и| ли въ дружинѣ добродѣтѣль | проходиши, не зѣло ѿ страхо| ваніа ратоватисѧ имаши. | аще ли въ безмлъвнѣишихъ | мѣстѣхъ, подвиѕаисѧ да | тебе не обладаетъ тъщесла| вїа пород, и невѣрству дъщи стра| хованіе: • 2 страхованіе ес, || (л. 147об.) младенстъвныи обычаи въ ста| рѣ и тъшеславнѣ дши. страхо| ваніе ес, ѿвращеніе вѣры ѡ ожи| дани неначаемыхъ. страх | ес, поучаемаа бѣда. 3 или пакы | страх ес, трепетно чювство сръ| дца. о безвѣстныих напастехъ | колѣбѧщеесѧ и печалуѧщее. | страх ес, извѣщенїа лишенїе. | 4 прѣзорива дша, страхованїу | раба. на сѧ уповаѧщи и кло| пот тварныих нстѣне въ страху| ѧщиса. 5 плачѧщеисѧ убѡ и | прѣболѣвшеи, страхованіа | не имѧт. изстѫпленїе же мнѡ| гажди страхуѧщеисѧ подѧшѧ. | и в лѣпотѫ. въ правдѫ бѡ прѣзо| ривыѧ гь оставлѣѧ попущает. | яко да и прочіи накажѫтсѧ не | възвышатисѧ: • 6 вси убѡ | страхуѧщеисѧ тъщеславни. | не вси же нестрахуащеисѧ | смѣреномѫдри. елма и разбо| иници и гробокопателе не стра| хуѧтсѧ яко прилучисѧ: ||

(л. 148) 7 Въ них же страхуешисѧ мѣстѣхъ, | не лѣнисѧ въ безгоди приходити. | аще ли ослабѣеши мало, съста| ритсѧ с тобоѧ дѣтьскыи сіи смѣх. | иды млтвоѧ върѫжаисѧ. дошед, | рѫцѣ распротѧгни. ісовымъ име| немъ біи ратникы. не бѡ естъ на | небеси и на земли крѣпчаишаго | орѫжіа. прѣмѣнивсѧ недѫга, | въсхвалѣи избавльшаго. блго| дарствуемъ бѡ, въ вѣкы покры| етъ тѧ: • 8 невъзможеши е| дїноѧ ѧтробѫ наплънити. яко | же ни страхованїе побѣдити. | противѫ мѣрѣ плача, въскорѣ | отидет. и по того ѡскѫдѣнїу, | страшливи прѣбываемъ: |

9 Съдръгнѫшѫ ми сѧ власи и плъти | еліфазь рече. бѣса сего къзнъ| ство повѣдуѧщу: • овогда | убѡ дша, овогда же тѣло прѣ| дъ. устрашисѧ, и другому стра| сть подаетъ: • егда плъти | устрашившисѧ въ дшѧ страх | безгодныи не вниде, близъ ес || (л. 148об.) недѫга прѣмѣненіе. егда же ли | всѣ неначаемаа ѿ съкрушенїа | срдчнаго усръдно ожидаемъ, | тогда въистинѫ страхованї| а свободихѡмсѧ: • 10 не мѣсть| наа темнѡсть и пустота у| крѣплѣетъ на ны бѣсы, нѫ дше| вное бесплодїе. естъ же егда | и съмотрителное наказаніе: | 11 Іже рабъ гснь бывыи, своего тъ| чїѧ влдкы убоитсѧ. того же и е| ще не боѧисѧ, своеѧ стѣни | мнѡжицеѧ убосѧ: | 12 Пришедшу убѡ невидимому ду| ху, боитсѧ тѣло. пришедшу | же агглу, радуетсѧ смѣреннѣ | дша. тѣм же ѿ дѣиства прихо| жденіе разумѣвше, въскорѣ | на млтвѫ въскочимъ. помли| ти бѡ сѧ с нами блгыи нашъ хра| нитель прииде:— |

+ о мнѡгоѡбразанѣм тъщеслави. [слов кв] |

1 Нѣцїи убѡ своеволныимъ чи| номъ и словомъ тъщеславїе | паче прѣзорства любѧт. уста||(л. 149)влѣти. тѣм же и осьмъ злобны| ѧ помыслы пръвстауѧщѧ и пове| лителѧ глатъ быти. богосло| в же григоріе и друѕіи, седьмъ | пакы сїа изложишѧ. им же азъ | паче покарѣѧсѧ. кто бѡ тъще| славїе побѣдив, прѣзорство и| мат толико бѡ тъчїѧ другъ къ | другу разнъство имѧт, елико | же иматъ естъство отрѡчѧ | паче мѫжа. и пшеница паче | хлѣба, начѧло убѡ, пръвое. | конець же второе, тѣм же у| бѡ о начѧлѣ и конци стрстемъ | непрпдбнаго мнѣніа, врѣмени | зовѫщу речемъ въкратцѣ. иже | бѡ надлъѕѣ о сихъ любомѫдри| ти начинаѧи, подобенъ естъ | иже о вѣтрънѣи мѣрѣ испыто| ваѧщому всуе: • 2 тъщесла| вїе ес, по виду убѡ, естъству | прѣмѣненіе. и обычаемъ развра| щеніе. и назиранїе укоренїа. | по дѣиству же, дѣланїомъ расто| ченїе. потѡвь пагуба. скро||(л. 149об.)вищу навѣт. невѣрїу ѿрѡд. прѣ| зорству прдтча. въ пристанищи | истопленїе. въ гумнѣ мравїи. дро| бна убѡ сѫщи, на всѣко же дѣло | и плѡд навѣтуѧщи: • ожидает | мравїи съвръшитисѧ пшеници, | и тъщеславіе събратисѧ богат| ству. ова бѡ радуетсѧ да укра| дет. ово же, да расточит: |

Духъ ѿчааніа радуетсѧ видѧ мнѡ| жѫщѫсѧ злобѫ. духъ же тъще| славїа видѧ мнѡжѧщѫсѧ добро| дѣтѣль. дверь бѡ пръваго мнѡ| жъство съгрѣшенїи. втораго же, | богатство дѣлъ добрыхъ: |

Назираи и даже до гроба не прпдбно| е обрѧщеши цъвтѫще. ризами | и вонѣми и проважданьми и а| рѡматы и инѣми: • всѣмъ не| завистно сіаетъ слнце. и всѣми | ухыщреньми начинает тъщесла| віе. яко же что глѧ. постѧсѧ, | тъщеславуѧ. и раздрѣшаѧ яко | да не познанъ бѫдѫ яко мѫдръ, | пакы тъщеславуѧ. въ свѣтлаа || (л. 150) одѣанъ, побѣджаѧсѧ тѣм. и въ худаа | прѣмѣнивсѧ, пакы тъщеславуѧ. | бесѣдуѧ побѣждаѧсѧ. и млъ| чѧ пакы побѣдихсѧ. яко же | аще повръжеши сіи влъчецъ, | правъ остротоѧ стоит: | 6 Тъщеславныи ес, идолослужи| тель вѣренъ. ба убѡ мнѧсѧ | чъты, члкѡм же а не бу уга| ждати хотѧ: • тъщеславе| нъ естъ всѣкъ любѧи явленїа: |

7 Тъщеславнаго постъ, безъ мъ| зды. и млтва безъ прибытка. | хвалы бѡ ради члчьскыѧ обѡ| а дѣлаетъ: • 8 тъщеславенъ по| стникъ, пакость приемлет су| губѡ. тѣло убѡ изьсушаѧ, и | мъзды не приемлѧ. 9 кто не по| смѣетсѧ тъщеславному дѣла| телю. на пѣніихъ стоѧщу и ѿ | него подвиѕаему. овогда убѡ смї| атисѧ, овогда же прѣд всѣми пла| катисѧ устраетъ: • 10 крыетъ | гь ѿ очїу нашею мнѡгажди я| же стѧжахѡмъ добраа. мѫжъ || (л. 150об.) же похвалник паче же прѣльст| никъ, хвалоѧ очи наши ѿвръ| зе. сима же ѿвръзенома, без | вѣсти ѿ нас богатство быс: |

11 Ла[ла]скатель ес, бѣсѡмъ служи| тель, прѣзорству рѫководец. | поувръзенїу потрѣбитель. до| брыихъ погубитель. льстецъ | пѫтю. блажѫщеи бѡ вас льстѧ| тъ [] рече проркъ: • 13 высокыих | убѡ еже прѣнести доблестъ в| нѣ и радостнѣ досадѫ. стых | же и прдбныхъ еже без врѣда прѣ| ити дши хвалѫ. • видѣхъ пла| чѧщѫсѧ похвалены, и на гнѣвъ | възгорѣвшѫсѧ. и яко на тръжи| щи стрстїѧ стрсть прѣмѣнившѧ: |

14 Никто же знает члчьскаго, развѣ | дхъ члка иже въ немъ. да посра| млѣѧтсѧ и обьрыдаѧтъ иже | въ лице блжити начинаѧщеи: |

15 Егда слышиши яко ближнїи тво| и или другъ твои укори тебе | не сѫща ту или сѫща, тогда | любовь покажи похваливъ то||(л. 151)го: • 16 велико убѡ еже ѿтрѧ|сти ѿ дшѧ похвалѫ члчьскѫѧ. | более же похвалѫ бѣсовскѫѧ | ѿвращати: • 17 смѣреномѫдрі| е показа. не иже себе охужда| ѧи. како бѡ себе не сътръпитъ. | нѫ иже ѿ иного укоренъ бывъ, | и любовь къ нему не охудивъ: |

18 Назнаменахъ тъщеславнаго | бѣса, помыслы брату вълага| ѧща. и иному сіѧ ѿкрываѧща. и | тому сръдечнаа его рещн устро| ивша. и яко проувѣдника то| го прочее блажѫща. естъ же | егда и самѣхъ тѣлесныихъ удо| вь прикасаѧсѧ, трепеты тво| рити нелрпдбныи обыче: |

19 Не приемли того епспъствоти | или игуменьство и учитель| ство вълагаѧща. труд бѡ ест | ѱа ѿ колитъвныѧ трапезы | ѿгнати: • 20 егда мало нѣчто | мирно видит устроеніе имѧщих, | абіе ѿ пустынѧ въ миръ прихо| дити понѫждаетъ, поиди глѧ || (л. 151об.) на спсенїе погыбшим дшамъ: |

21 Инъ образъ муринскыи, и инъ ка| пищныи. сице инъ иже въ общих | житїихъ прѣбываѧщихъ тъ| щеславїа образъ, паче иже въ | пустыни сѫщихъ: • 22 мирскы| их прихожденїа прѣдварѣетъ | тъщеславїе. и легчаишѧ ѿ и| нокъ на срѧщѫ приходѧщим | понѫждаетъ изыти. прѣд но| гама тѣхъ устраетъ припа| дати. и въ смѣренїе облачитсѧ | еже прѣзорства исплъненое. | обычаи и глас утишаетъ. и | къ рѫкама пришедшихъ на взѧ| тіе възираетъ. влдкы нарица| етъ и застѫпникы, и по бѕѣ | живѡтъ даруѧщѧ. на трапе| зѣ сѣдшемъ, въздръжатисѧ | понѫждаетъ. и нижнѣишим | без млсти запрѣщати. на пѣті| и ставшемъ, лѣнивыѧ мѫже| стъвны сътвори. и безгласныѧ | доброгласны. и дрѣмовитыѧ | бъдры. сѫщаго надъ правилом || (л. 152) ласкает, и старѣишинство тому да| ти молитъ. оца и учителѣ нари| цаетъ, до ѡшествїа странных. | прѣдпочьтенныѧ прѣзоривы устро| и. и прѣобидимыѧ памѧтозло| бны показа: • 23 тъщеславіе, | вмѣсто чьсти мнѡгажди безчь| стіу быс ходатаистъвно. раз| гнѣвавшем бѡ сѧ того учени| кѡмъ, срамъ великъ принесе: |

25 Тъщеславіе, острыѧ на члкы кро| ткы съдѣла. естъстъвнымъ | дарованїѡмъ наскакаетъ ве| льми. и сими мнѡгажди ока| анныѧ повръже: • 27 видѣх | бѣса своего брата опечали| вша и ѿгнавша. гнѣваѧщу | бѡ сѧ нѣкогда брату, междѫ | симъ мирскыихъ прнходъ до|стиже. и тъщеславїю ѿ гнѣва | проданъ быс окаанныи. въку| пѣ бѡ обѣма работати не мо| жаше: • 28 иже тъщеславїе| мъ проданныи, сугубо житіе | имат. въ иноцѣхъ убѡ ходѧ || (л. 152об.) образом. въ мирѣ же мѫдрованїем | и помышленьемъ: • 29 аще къ | горнему блгоугожденїу тещи | грѧдемъ, горнѧѫ славы всѣко | и въкусимъ. онѫ же въкусивы, | всѧ земнѫѧ прѣобидит. чюждѫ | бѡ сѧ аще пръвыѧ кто не въкусит, | вторыѧ прѣобидѣ: • 30 мнѡга| жди ѿ тъщеславїа окрадени, | обратившесѧ мы блгоумнѣи| ше то ѡкрадохѡм: • видѣхъ | нѣкыѧ дѣланіе дховное ѿ тъще| славїа наченьшѧ. и начѧлу по| ложену бывшу порѡчну, коне| цъ быс похваленъ. за еже прѣне| сену быти помыслу: |

31 Іже о естъстъвных лихоимьстви| хъ. глѧ же, остроумїи. добро| учени. прочитани. произно| шени. блгоразумїи. и таковых | всѣхъ иже без труда сѫщимъ | в нас възвышаѧисѧ николи | же вышеестъстъвныхъ блгы| хъ получитъ. иже бѡ въмалѣ | невѣренъ, и вьмнѡѕѣ невѣренъ || (л. 153) и тъщеславенъ: • бестрстіа | ради връховнаго. и богатства да| рованіи. и чюдесныих дѣистъвъ. | и проувѣдныѧ силы, нѣціи сво| а тѣлеса всуе съкрушаѧт. забы| вше окааннїи. яко не труди, нѫ | паче смѣренїе таковыхъ блгъ ма| ти ес: • їже дары въмѣсто тру| дѡвъ просѧи, блазнъно положи | основанїе. а иже длъжника се| бе помышлѣѧи, неначаемо бо| гатство и напрасно прїиметъ: |

34 Непослушаи вѣателѣ иже на по| лѕѫ слышѫщимъ добродѣтѣ| ли обличати ти влагаѧщо| му. что бѡ успѣетъ члкъ аще | весь миръ полѕуетъ себе же о| тъщетитъ: • ничто же та| ко яко же смѣренъ и безъ льсти | обычаи и слово, зрѧщих съзида| ти можетъ. бываетъ бѡ и и| нѣмъ напѫтіе еже николи же | възвышатисѧ. его же что убѡ | ино въ успѣсѣ более бываетъ: |

35 Назнамена нѣкто ѿвидѣти мо||(л. 153)гѫщих. и повѣдааше видѧи. яко | рече въ съборѣ ми сѣдѧщу, при| шедше тъщеславїа и прѣзорства | бѣсѡве, ѿ обѡѧду ми сѣдѣста. | и, овъ убѡ тыкааше мѧ въ ре| бра тъщеславнымъ своимъ пръ| стомъ, понѫждаѧ мѧ глати нѣ| кое видѣніе или дѣланіе еже | сътворихъ въ пустыни. да яко | сего ѿтрѧсѡхъ рекъ, да възвра| тѧтсѧ въспѧт и постыдѧтсѧ мы | слѧщеи мнѣ злаа, въскорѣ иже | ѿлѣвыѧ къ моему уху глаа| ше, блго же блго. же сътворилъ | еси и великъ быт, моеи бестуднѣ| и мтри оделѣв. к нему же азъ | абіе прочее стиха въспріемъ | рѣхъ. да възвратѧтсѧ абіе сты| дѧщесѧ глѧщеи мнѣ блго же | блго же сътворилъ еси: |

Въпросившу же ми того жде, | како тъщеславіе мати естъ | прѣзорству, ѿвѣща, похва| лы убѡ възвышаѧтъ и дъмѧт. | възвысивши же сѧ дши, тогда || (л. 154) тѫ прѣзорство прїемъ, възносит | до небесъ и съносит до бездны: |

36 Естъ слава ѿ га прибываѧщїа. | прославлѣѧщѧѫ бѡ мѧ рече про| славлѧ. и естъ ѿ діаволскаго | [] строенїа послѣдуѧщи. го| ре бѡ рече егда добрѣ рекѫт о вас | вси члци. познаеши явѣ пръвѫ| ѧ, внегда тѫ яко врѣдъ помы| шлѣа. всѣцѣмъ ухыщренїемъ | тоѧ ѿвратишисѧ. и ямо же а| ще поидеши, свое житіе съкры| ваеши. вторѫѧ же, внегда а| ще прилучьшеесѧ навидѣнїе | члкѡмъ дѣлаеши: • въобра| жатисѧ намъ сѫщѫѧ в нас до| бродѣтѣль скврънное науча| етъ. 37 сице бѡ да въсіаетъ свѣт | вашъ прѣд члкы. яко да видѧть | ваша добраа дѣла влагаѧще: |

38 Мнѡгажди гь тъщеславныѧ бе| зчестіемъ прилучаѧщимсѧ, | в нетъщеславїе устрой: |

39 Начѧло нетъщеславїу, хране| ніе устомъ. и бесчестїа любле||(л. 154об.)ніе. срѣда же, ѿсѣченіе всѣх | разумѣваемыхъ тъщеславїа | ухыщреніи. конецъ же, аще и | естъ безднѣ конецъ. еже ухы| щрѣти яже на безчестіе ско| нчаваѧщаасѧ прѣдъ мнѡжъ| ствѡмъ безъ ощущенїа: |

40 Не скрываи своего срама, зае| же мнѣтн не даати прѣтыка| нїе. прочее же и противѫ виду | съгрѣшенїа. и не тѣм жде пла| стыремъ приемати потрѣба. | внегда мы славѫ призываемъ. | и егда незвана нѫ ѿ инѣхъ про| важдаема к намъ приходитъ: |

41 Внегда мы къ тъщеславїю ухы| щренїа нѣкаа творити начь| немъ. своего плача и иже въ о| собнѣи нашеи молитвѣ стра| шнаго прѣдстоанїа въспомѣ| нѣмъ въскорѣ. и всѣко възразим | бестудное. аще убѡ и молитвѣ | истиннѣи прилежимъ. аще ли | ни, своего исхода въскорѣ мы| сль въспрїимѣмъ. аще же ни || (л. 155) тако, то понѣ послѣдуѧщаго | срама тъщеславіа убоим| сѧ. възносаи бѡ себе, смѣри| тсѧ всѣко и зде, прѣжде бѫдѫ| щаго вѣка: • 42 егда похвал| ници паче же прѣльстници хва| лити нас начнѫт мнѡжъство | безаконіи нашихъ въ умѣ въ| скорѣ въспомѣнѣмъ. и обрѧ| щемъ себе недостоины гле| мыхъ: • 43 сѫтъ всѣко и тъ| щеславни в нѣкыхъ своихъ про| шенїихъ услышани быти ѿ | ба длъжни сѫще. их же гь прѣд| варѣти млтвы и мленїа вѣстъ. | яко да не молитвоѧ приемше, | къ своему мнѣнїу приложѫт: |

44 Не ѕѣло простѣйшіи въ недѫгъ | съвъпадати могѫт. тъщесла| віе бѡ ес, простотѣ ѿложенїе. | и притворено хожденїе: |

45 Чръвь мнѡжицеѧ възрастъ и о| крилатѣвъ, възвысисѧ на вы| сотѫ. и тъшеславїе съвръши | всѧ, прѣзорство роди, иже || (л. 155об.) всѣх злых начѧлника и съвръши | телѣ:— Іже симъ не ѧты| и, Не въпадетъ въ враждуѧ| щее на ба. Глѧ же, безглав| ное прѣзорство:— |

+ о прѣзорствѣ: слово кг + |

1 Прѣзорство ес, ба ѿвръженїе. | бѣсовское изъобрѣтенїе. | уничиженіе члкѡмъ. осѫ| жденїу мати. хваламъ ѿ| рѡд. бесплодїу знаменіе, по| мощи бжїѧ прогонитетель. и| зстѫпленїу прдтча. паденїѡм | ходатаистъвно. изумленїу | вина. ярости источникъ | лицемѣрїу дверь. бѣсѡвско| е утвръжденїе. съгрѣшенїѡм | хранитель, немилосръдїа | ходатаи. милованїа невѣ| дѣніе. словоположникъ горъ| къ. сѫдїи безчлченъ. бжїи съ| противобѡрецъ. хуленїу ко| рень. 2 начѧло прѣзорству, ко| нецъ тъщеславїа. срѣда же, | уничиженіе искрънѣго. тру||(л. 156)дѡвъ своих бестудное исповѣда| ніе, хвала въ срдци. обличенїу не| нависть. конецъ, ѿвръженїе | бжїѧ помощи. и своего спѣха въ| звышенїе. бѣсѡвскы обычаи: |

3 Слышимъ вси иже рѡва сего избѣ| жати хотѧщеи. ѿ блгодаренїа | мнѡгажди стрсть сїа пажитъ | любит приемати. бестуднѣ бѡ | ѿ начѧла ба ѿврѣщисѧ не въла| гаетъ: • видѣхъ блгодарѧщих | ба усты, и величаѧщихсѧ мѫдро| ванїемъ. и свѣдѣтельствуетъ | се явѣ фарісеи ѡнъ, рекъ проны| ривѣ бе блгодарѧ тѧ: • 4 иде же | паденіе достиже, тамо прѣ| зорство прѣжде въселисѧ. въ| звѣститель бѡ пръвому вто| рое: • 5 положи ми быти два| надесѧте стрстеи бесчестіа, | нѣкоего почтена слышахъ ре| кша. и аще едїнѫ ѿ сихъ, глѧ | же мнѣніе възлюбиши хотѣ| нїемъ, оно прочее наплънитъ | мѣсто едїнадесѧтихъ: ||

(л. 156об.) 6 Высокомѫдръ инок, прѣрѣкует ѕѣ| ло. смѣреномѫдрыи же, ниже | прѣрѣковати съвѣстъ: |

7 Не прѣклонитсѧ кіпарісъ на зе| млѧ ходити, ни инокъ высоко | сръдъ послушанїе стѧжати: |

8 Мѫжъ высокосръдъ, начѧлство| вати желаетъ. инако бѡ яко | прилучисѧ погыбнѫти до кон| ца не может, 9 паче же рещи не хо| щет: • аще гръдымъ гь проти| витсѧ, кто прочее сихъ помло| вати может. нечистъ прѣд гсмъ | всѣкъ высокосръдыи, и кто про| чее таковых очистити можетъ: |

10 Показаніе убѡ гръдыимъ, паде| ніе, стрѣкало же, бѣс. оставле| нїе же, изстѫпленіе. и пръваа | убѡ, мнѡгажди и члци ѿ члкъ | изцѣлишѫ. послѣднее же, ѿ члкъ | неисцѣлно: • ѿтрѧсаѧи о| бличеніе, стрсть назнамена. при| текыи же, ѧзы ѿрѣшисѧ: |

Аще безъ иныѧ стрсти нѣкто за се | едїно с небесе спаде, възыщѣ||(л. 157)мъ еда како и безъ иноѧ добродѣ| тѣли ѿ смѣреніа на нбса въсхо| дити мощно ес: • 13 прѣзорство | ес, богатства и потѡвъ погыбѣ| ль. възвашѫ и не бѣ спсаѧи, всѣ| ко съ прѣзорствомъ. къ гу, и не | услыша ихъ. яко вины о них же | молѣхѫса не ѿсѣцаахѫ: |

14 Брата прѣзорива старецъ разу| менъ дховнѣ поучи. он же стра| стїѧ слѣпъ сыи рече. прости | мѧ оче нѣсмъ прѣзоривъ. прѣмѫ| дрыи же старецъ къ нему ѿвѣ| ща. и которое рече чѧдо указа| ніе явестъвнѣише покажеши | намъ о стрсти, нѫ оже рещи нѣ| смъ прѣзоривъ: • 15 ѕѣло та| ковымъ потрѣбно естъ повино| ванїе. и дебело и безчьстнѣише | прѣбыванїе. и вышеестъстъв| ныхъ ѡчьскыхъ исправленіи | прочитанїе. еда како понѣ сице | бѫдет недѫгуѧщимъ мала нѣ| каа спсенїу надежда: |

16 Срамъ отуждеи у твари възи||(л. 157об.)матисѧ. безумїе же послѣдне| е о дарованих бжїихъ мъчта| тисѧ: • елика ти исправле| нїа прѣжде твоего рожденїа | бышѧ, о тѣхъ едїнѣхъ възима| исѧ. яже бѡ по рождъствѣ бъ | дарова яко же и рожденїе: |

Еликы кромѣ своего ума добро| дѣтѣлн исправи, сїѧ едїны тво| ѧ сѫт. умъ бѡ бъ даровалъ естъ: |

Еликы кромѣ тѣла показа побѣ| ды, ѿ твоего спѣха тъчїа бы| шѧ. тѣло бѡ не твое, нѫ бжїе тво| ренїе: • 17 не надѣисѧ, донде| же ѿвѣтъ приимеши. зрѧ оного | иже и по въ чрътоѕѣ възлежени, | рѫцѣ иноѕѣ свѧзуема и въ тъ| мѫ вънѣшнѧѫ изганѣема: |

18 Не высокѫ выѧ имѣи земенъ сыи. | мнѡѕи бѡ и ѿ нбсъ съвръжени | бышѧ сти и аггли сѫще: |

19 Егда въмѣщенїе въ своих дѣлате| лехъ бѣсъ приимет, тогда тѣмъ | въ сънѣхъ или и явѣ. яко же се | въ образѣ стго аггла. или и мчнка || (л. 158) нѣкоего явлѣѧсѧ таинамъ ѿ| кръвенїе. или и блгодѣтемъ да| ръ тѣмъ подаетъ. яко да прѣ| льстившесѧ окааннїи съвръ| шенѣ съмысла и спадѫт. |

20 Аще и тъмами съмрти о хстѣ по| страждемъ, ни тако подоба| ѧщее исплънихѡмъ. ино бѡ ес | кръвь бжїа, и ино кръвь рабіа. | по достоинству, а не по сѫщъ| ству: • 21 съвъпрашаѧще | себе присно и истѧѕаѧще про| тивѫ нашимъ оцтмъ и свѣти| лѡмъ непрѣстанѣмъ. и тогда | обрѧщемъ себе никако же | слѣда опаснаго житіа настѫ| пившѧ. ни обѣтованїа прпдбнѣ | съхранившѧ. нѫ и еще въ ми| ръстѣмъ устроени ходѧщѧ: |

Мнихъ въистинѫ ес, невысѧще| есѧ [въиситинѫ] око дшевное, | и неповдижное тѣла чювство: |

Мнихъ естъ, иже ратникы я| ко ѕвѣрѧ приѕываѧ и раздра| жаѧ внегда бѣгати ѿ него: ||

(л. 158об.) Мних естъ, неразстоателно из| стѫпленіе, и печаль жизни: |

Мних ес, сътвръдивыисѧ добро| дѣтѣльми, яко же инъ сласть| ми: • мнихъ естъ, непрѣ| станныи свѣтъ въ очеси сръде| чнѣмъ: • мнихъ естъ, бе| здна смѣреніа. въ неи всѣкъ ду| хъ низринѫвъ и съкрывъ: |

22 Забъвенїе грѣховное, възно| шенїе съдѣловаетъ. онѣх бѡ | памѧт, смѣреномѫдрїу хо| датаи: • 24 прѣзорство ест, | послѣднѣа нищета дши. богат| ство мъчтаѧщисѧ, и свѣтъ | въ тъмѣ мнѧщи. не тъчїѧ бѡ | напрѣдити не оставлѣетъ | скврънное, нѫ и ѿ высоты ни| звръѕаетъ: • прѣзоривыи | естъ, шипокъ внѧтръ убѡ съ| гнилъ, въ нѣѧ дуже видѣнїем | блъщѫсѧ: • 25 мнихъ прѣзо| ривъ, не трѣбуетъ бѣса. са| мъ бѡ прочее себѣ и бѣсъ и ра| тникъ быс: • 26 тужда убѡ || (л. 159) ес свѣту тъма. туждъ же и прѣ| зоривыи всѣкоѧ добродѣтѣли: |

27 Въ прѣзоривых срдцихъ, родѧтсѧ ху| лнии гли. въ смѣреныих же дшах, | нбснаа видѣніа: • 28 гнѫшаетсѧ | тать слнца. прѣзорив же кроткы| ѧ уничижитъ: • 29 забышѫ се| бе не вѣдѣ како ѿ прѣзоривых | мнѡжаиши. и мнѣвшесѧ бе| стрстни быти, своѧ нищетѫ | въ исходѣ узрѣшѧ. 30 иже симъ ѧ| тыи, гсви да молитсѧ. суетно | бѡ у того спсенїе члчьско: |

31 Достнгнѫх нѣгде безглавнѫѧ | прѣльсть въ моемъ срдци сѫ| щѫ. и на раму своеѧ мтре | яздѧщѫ. их же свѧзавъ ѧзо| ѧ послушанїа. и раноѧ оху| жденїа ранивъ, иже въ мѧ тѣ| хъ въхѡд истѧѕоваахъ глати. | тѣм же и ранимы глаахѫ: |

Мы начала не имамы ни рожде| ніа. начѧлницѧ бѡ и родите| лницѧ всѣхъ стрстеи есмы. ра| тует же нас нехудѣ, съкруше||(л. 159об.)нїе сръдечное ѿ послушанїа | раждаемое. обладаемы бѡ | ничьсого же быти обыкохѡм. | тѣм же и на нбсех начѧлницѧ | бывше, ѿтѫду ѿстѫпихѡм. | тѣм же и всѣмъ съвъкупленѣ | рещи съпротивлѣѧщимсѧ | смѣреномѫдрїу, мы есмы ро| дителницѧ. всѣ бѡ яже то| му послѣдствуѧщаа, намъ | съпротивлѣатисѧ. обаче на | нбси възмогохѡм, и камо ѿ ли| ца нашего убѣжиши. мы мнѡ| гажди о безчестїихъ. и послу| шани. и безгнѣвїи. и непамѧ| тозлобїи. и послужени, по| слѣдовати обыкохѡмъ. на| ши ѿроди, паденіа дховным. | гнѣвъ. клевета. горесть. я| рость. въпль. хула. лицемѣріе. | зависть. ненависть. съпро| тивословїе. самочиніе. не| покорство. едїно се тъчїѧ о | нем же начинати не имамы | силы. и се тебѣ біемы глемъ.|| (л. 160) аще сам сѧ прѣд гсмъ свѣтлѣ ука| рѣеши, нас яко паѧчинѫ помы| шлѣеши. конь бѡ яко же види| ши прѣзорству тъщеславіе, | на нь же въсѣдох. прѣподобное | же смѣреніе и самоукоренїе, | посмѣетасѧ коню и въсадни| ку его, побѣднѫѧ пѣснь съ сла| достїѧ поѧще. поимъ гсви сла| вно бѡ прослависѧ. конѣ и въ| садника въврже въ мѡре и въ | безднѫ смѣреніа:— |

Степень двадесѧт, и третїи. | Възшедыи, укрѣписѧ. | Аще убѡ не възытн възможе:— |

+ ѿ того жде слова, о неизгла| нных помыслѡх хулныихъ: |

Люта корене и мтре, лютѣи| ши ѿрѡд сѫщъ въ прѣдваршїих | слышахѡмъ. глѧ же, сквръ| ннаго прѣзоръства неизгла| нныи хулныи ѿрод. тѣм же по| трѣбно ес и того насрѣдѫ при| вести. не бѡ ѿ прилучьшихсѧ. | нѫ паче мнѡжае всѣхъ лютѣ||(л. 160об.)иши враг и ратник ес. и еже лютѣ| ишее, яко ниудобъ извѣща| тисѧ или исповѣдати или о| бличити дховному врачю мо| гыи. тѣм же и мнѡгажди мнѡ| ѕѣмъ ѿчаанїе и безнадеждіе | роди. яко же чрьвь въ дрѣвѣ, | всѧ имъ надеждѫ истъщивъ | непрпдбныи: • съ убѡ съ прѣ| скврънныи, любитъ мнѡга| жди въ та самаа стаа събра| нїа. и въ тъ самыи час страш| ныих таинъ, хулити га. и тво| римаа стаа. ѿнѫду же и па| че навыкнуемъ явѣ, не сѫщѫ | нашѫ дшѫ не подбнаа и непо| стижнаа она и неизрицае| маа словеса внѧтрь вѣща| ѧщѫ. нѫ бгоненавистному | бѣсу, иже ѿ нбсъ ѿбѣгшому. | за еже и тамо га хулами еже | мнѣтисѧ облагати. аще бѡ | мои безчестнїи они и непо| добнїи помысли, како стыѧ | дары приемъ кланѣѧсѧ. || (л. 161) како же ли зло. словити или бла| гославѣти могѫ: • мнѡгы | прѣльстникъ съ и дшетлѣнны| и въ изстѫпленіе ума приве| де мнѡгажди. ни кыи же бѡ | сице инъ неудобъ исповѣдуе| мъ помыслъ, яко же тъ естъ. | тѣм же и мнѡжицеѧ съ мнѡѕѣ| ми състарѣсѧ. ничто же бѡ та| ко бѣсѡмъ и помыслѡмъ крѣ| пость на ны даетъ, яко еже | сіѧ неисповѣдуемы въ срдци | питати и крыти: • никто | же о помыслѡх хулныхъ себе | виновна быти да помышлѣет. | сръдовѣдецъ бѡ ес гь и съвѣстъ, | яко не наши, нѫ врагъ наших | сѫтъ таковїи гли: • еже у| пиватисѧ, виновно еже прѣ| тыкатисѧ. и еже прѣзорство| вати, виновно неподобныимъ | помыслѡмъ. и ѿ же прѣтыка| тисѧ убѡ, неповиненъ прѣтъ| кнѫвыисѧ. а еже упнватисѧ, | всѣко мѫченъ бѫдетъ: ||

(л. 161об.) На млтвѣ ставшемъ нам, нечи| стїи и неизгланнїи они помы| сли въсташѫ. и млтвѫ скон| чавшемъ, абіе отидошѧ. съ | неборѧщими бѡ сѧ съ ними, | не любѧт братисѧ: • не тъ| чїѧ бжствное и бжствнаа всѣ| безбожныи хулитъ. нѫ и сра| мнѣиша нѣкаа и неподобна| а словеса в нас вѣщаетъ. яко | да или млтвѫ оставимъ, или се| бе отчаемъ: • мнѡгы убо | ѿ млтвы ѿстави. мнѡгы же | ѿ бжствныхъ таинъ ѿлѫчн. нѣ| кыимъ убѡ тѣлеса печалїѧ и| стаа. инѣх же постомъ удрѫ|чи лѫкавыи съ и безъчлчьныи | томитель, и ни едїноже тѣ| мъ ослабленіе подас не тъчї| ѧ сѫщимъ въ мирѣ, нѫ и иже и| ночьское житіе проходѧщим | сіе съдѣлавъ. ни едїно же тѣм | спсенїе прочее имѣти вълага| ѧ. нѫ и невѣрныхъ и поганныхъ | всѣхъ окааннѣишимъ быти || (л. 162) увѣщавъ: • їже духом хулным | стѫжаемыи и того прѣмѣнити| сѧ хотѧ, да познаетъ опасно | не дшѫ своѧ виновнѫ сѫщѫ та| ковым помысѡм. нѫ нечистаго | бѣса иже иногда къ гу главша| го, сіа всѣ тебѣ дамъ, аще пад| поклониши ми сѧ. тѣм же | и мы уничижаѧще его. и ни| како же яже ѿ него глемаа | въ число имѧще, ръцѣмъ. иди | за мѧ сатана, гу бу моему | поклонѧсѧ. и тому едїному | послужѫ. тебѣ же да възвра| титсѧ болѣзнь и слово на главѫ | твоѧ. и наврхъ твои хула тво| а сънидет. и въ нинѣшнїи и въ бѫ| дѫщїи вѣкъ. амин. • їже | кромѣ прѣдреченнаго образа | съ хулныимъ бѣсомъ братисѧ | хотѧи, подобенъ естъ иже | своима рѫкама млънїѧ ѧти | покушаѧщомусѧ. како бѡ | и постигнетъ, или речет, или бо| ритсѧ, иже напрасно въ срдци || (л. 162об.) подбно вѣтру мимоходѧщому. | и часа скорѣе слово глащому, | и абїе без вѣсти бываѧщу: |

Всѧ убѡ рати, и стоѧт. и борѧтсѧ. | и къснѧт. и врѣмѧ подаѧтъ и| же съ тѣми братисѧ хотѧщому. | сіи же ни. нѫ купно еже яви| тисѧ, ѿстѫпи. и купно еже | глати, заиде: • мнѡжице| ѧ въ простѣишихъ и невѣждны | и мысли таковыи бѣсъ въмѣ| щатисѧ обыче. иже и паче ѕѣ| лнѣише инѣхъ млъвѧт и съмѫща| ѧтсѧ. в них же и глемъ въи|стинѫ. не ѿ мнѣніа нѫ ѿ зави| сти бѣсовскыѧ всему быва| ти: • еже сѫдити и еже | осѫждати искрънѣго прѣста| нѣмъ, и помыслъ хулныхъ не | убоимсѧ. вина бѡ и корень вто| рому пръвое: • яко же и| же въ храминѣ затворенъ сы| и, иже вънѣ мимоходѧщихъ | словеса слышит, тъ тѣмъ не вѣ| щаѧ. тако и дша в себѣ прѣбы||(л. 163)ваѧщи, бѣсовскыѧ хулы слышѫ| щи съмѫщаетсѧ. ѧже вѣщаѧт | къ неи мимоходѧ: • уничи| живыи того, страсти свобо| дисѧ. а иже инако съ тѣмъ | братисѧ ухыщрѣѧи, до кон| ца подлежитъ. иже бо словеса | духѡвъ ѧти хотѧи, подбенъ ес | иже вѣтры затварѣѧщому: |

Мнихъ поспѣшивъ ѿ сего бѣса | стѫжаемъ до двадесѧтаго | лѣта, плъти своѧ посты и бь| дѣньми истаа. да яко ни е| діного же успѣха ощущаа| ше, шедъ и стрсть на хартіи на| писавъ, сту нѣкоему мѫжу | въдастъ, лицемъ на земли | лежѫ, и къ нему въззрѣти не | могы. и яко прочьте старе| цъ, осклабисѧ. и въздвигъ бра| та, гла ему. възложи ѡ чѧ| до своѧ рѫкѫ на моѧ выѧ. | и яко се брат сътвори, гла ве| ликыи. на моеи выи брате грѣх | тъ. елико лѣтъ сътвори и сътво||(л. 163об.)рит въ тебѣ. тъчїѧ ты не к тому | имѣй тъ въ число. извѣщаваа| ше таковыи. яко не прѣжде | из келїѧ старчѧ изыти ему, | дондеже стрсть въскорѣ без вѣ| сти быс. сему иже въ искусѣ | бывыи, мнѣ повѣствова блго| дарствуѧ ба:— |

+ о кротости и простотѣ, и | незлоби и лѫкавствѣ: [слово кд:] |

1 Прѣдътичет убѡ слнца, утрънїи | свѣтъ. всѣкого же смѣреномѫ| дріа, кротость прдтча. тѣм | же и свѣта услышимъ, тако тѣх | степенемъ въчинѣваѧща. на| учите бѡ сѧ рече ѿ мене, яко | кротокъ есмъ и смѣренъ срдце| мъ. тѣм же убѡ праведно прѣ| жде слнца свѣтомъ просвѣти| тисѧ, и тако на слнце възрѣ| ти ясно. нѣстъ бѡ нѣстъ сего | непрѣдъувѣдѣвшому, оного | узрѣти. яко же и бывших учит | истинное устроеніе: |

2 Кротость естъ, непрѣложное || (л. 163об.) ума устроенїе. въ чьстехъ и въ | бесчьстихъ тако жде имѧщи: |

3 Кротость естъ, въ съмѫщенихъ и| скрънѣго безъ ощущенїа. и чи| стѣ о немъ молитисѧ: |

4 Кротость естъ, надлежѫщїи я| ростному морю камень. всѧ | приражаѧщѫѧсѧ ему влъны | разбиваѧ и никако же позы| баніа приемлѧ: • 5 крото| сть естъ, тръпѣнїу утвръ| жденїе. любьви дверь, паче же | мати. разсужденію вина, на| учит бѡ гь кроткыѧ пѫтемъ сво| имъ. оставленїу ходатаи. | дръзновенїе въ млтвѣ. дха ста| го въмѣстилище. на кого бѡ | рече призрѧ, нѫ на кроткаго и | безмлъвнаго: • 6 кротость | естъ, послушанїу съпоспѣш| никъ. братству вождъ. бѣсѧ| щимсѧ въсхлащенїе. ярѧщим| сѧ ѿсѣченіе, и радости пода| телница. хсво подражаніе. а| гглъское своиство. бѣсомъ || (л. 164об.) ѧза, и горести щытъ: |

7 Въ срдцихъ кроткыхъ почиетъ гь. | дша же мѧтежна, дїаволее | сѣдалище: • 8 кротцїи наслѣ| дѧт землѧ. паче же обладаѧт. | бѣсѧщїи же сѧ мѫжіе, потрѣ| блѣѧтсѧ ѿ землѧ ихъ: |

9 Дша кротка, прѣстолъ просто| ты. ум же гнѣвливъ, съдѣте| ль лѫкавству: • 10 дша тиха, | вмѣстит словеса прѣмѫдрости. | наставитъ бѡ гь кроткыѧ на| сѫд паче же на разсѫжденіе: |

11 Дша права, съжителница смѣ|ренію. лѫкаваа же, прѣзорству | отрѡковица: • 12 дшѧ кроткых, | исплънѧтсѧ разума. ярѡстны| и же умъ, тъмѣ и неразумїу | съжитель: • 13 гнѣвливъ и | рѫгатель другъ друга срѣто| ста. и не бѣ обрѣсти слово пра| во въ бесѣдѣ ихъ. развръзь | сдрце пръваго, обрѧщеши лѫ| кавство. втораго же дшѫ | испытавъ, узриши бѣсова||(л. 165)ніе: • 14 простота ес, нравъ дши | безъ пъстроты. къ злоумїю | бываѧ неподвиженъ: |

Лѫкавство ес, хѫдожъство | паче же безъобразіе бѣсо | вское. истины лишившеесѧ, | и мнѡгыхъ таитисѧ мнѧще: |

15 Лицемѣрство ес, тѣла и дшѧ съ| противно устроеніе. умы| шленьми всѣми съплетено: |

15 Незлобіе естъ, тихое дши у| строеніе. умышленїа всѣ| кого прѣмѣнено: • 16 право| сть ес, неназирателна мы | сль. безъ лѫкы обычаи. | нелъжно и непрѣдустроено | слово: • 17 нелѫкавенъ естъ, | чисто естъство дши. яко же | бы създана моленїа къ въсѣ| мъ творѧщи: • 18 лѫкавство | естъ, правости прѣмѣненіе. | прѣльщена мысль, строите| льства лжѧщи. принѫждены | клѧтвы. съплетена словеса. | 19 глѫбина срдца. бездна льсти. || (л. 165об.) сътвръждена лжа. естъстъ| вно прочее мнѣніе. смѣренїу | съпротивоборецъ. покаанїу | лицемѣріе, плача удаленїе. | исповѣданїу вражда. свое ра| зумочинїе. паденїѡмъ хода| таи. въскрсенїа съпротивник. | досадамъ осклабленїе. обь| ѧрожденно сѣтованїе. при| творенно блгоговѣинство. | бѣсовско житіе: • 20 лѫка|выи ес, дїаволу съобещникъ | и съименникъ. 21 тѣм же и гь си| це того именовати научи нас | глѧщѧ. избави нас ѿ лѫкаваго: |

22 Бѣжимъ ѿ брѣга лицемѣріа. и | ѿ рѡва льсти. слышѫще глѧ| щаго, яко лѫкавнуѧщеи по| трѣбѧтсѧ. и, яко трѣва ско| ро исъшѫт. и яко зеліе злака | скоро ѿпадѫтъ. таковїи | бѡ сѫт пажить бѣсовѡмъ: |

23 Яко же любовь бь именуетсѧ, | сице и правость. тѣм же прѣ| мѫдрыи въ пѣнїихъ рече къ чи||(л. 166)стому срдцу. правость възлю| би тѧ. и пакы того ѿцъ. блгъ | и правъ гь. и съименныимъ его | спстисѧ глетъ. рече бѡ. спса| ѧщаго правыѧ срдцемъ. и па| ки. правость дшамъ видѣ и по| сѣти лице его: • 24 пръвое сво| иство дѣтьскаго ращеніа, | простота безъ пъстроты. ѧ| же дондеже имѣше адамъ онъ, | не видѣ обнаженіе дшѧ свое| ѧ. ниже безъобразїе плъти сво| еѧ: • добра убѡ и иже естъ| стъвнѣ в нѣкыхъ сѫщїа просто| та и блжена. не тако же яко | яже ѿ лѫкавства ѿ трудѡвъ | и потѡвъ прѣсажденнаа. ова | бѡ ѿ мнѡгыа пъстроты и стра| стеи покрываетъ. ова же вы| сочаишаго смѣреномѫдрїа | и кротости бываетъ ходата| и. и овѣи убѡ не мнѡга мъзда. | овѣ же прѣхвална: • 25 вси и| же га к себѣ привлѣщи хотѧ| щеи, простѣ и нелъжнѣ и не||(л. 166об.)различнѣ и нелѫкавнѣ, яко | учителю въ ученихъ не мнѡ| гопытнѣ пристѫпимъ. про| стъ бѡ сыи и несъложенъ, про| сты нѣкыѧ и цѣлы к нему при| ходѧщѧѧ дшѧ быти хощет, нѣс | бѡ простотѫ прѣмѣненѫ смѣ| реніа видѣти когда: • 26 лѫка|выи ес, провидецъ лживъ. ѿ сло| весъ помыслы, и ѿ образъ срдчнаа | разумѣвати мъчтаѧсѧ: |

27 Видѣхъ правы ѿ лѫкавѣхъ лѫка|вствовати научьшѧсѧ, и уди| вихсѧ. како и естъства сво| иство и начѧло, сице въскорѣ | погубити възмогошѧ: |

28 Елико правїи удобъ прѣпадаѧт, | толико неудобъ съпротивніи | прѣтворитисѧ могѫтъ: |

Странничьство истинное и по| винованїе и храненїе устна| ма, мнѡга мнѡгажди възмо| гоша. и прѣтворишѫ прѣславнѣ | неисцѣлнаа: • 29 аще разумъ | дъмит мнѡжаишихъ, съмотри || (л. 167) еда како невѣждъство и нена| ученїе смѣрѣти въ мѣрѫ может: | Оуказаніе и уставъ явленъ. и о| бразъ намъ блженныѧ просто| ты, тръблженныи павелъ про| стыи быс. никто же бѡ никако | же таковаго прѣспѣаніа въма| лѣ, ни видѣ ни слыша ни видѣти | может когда: • 30 простъ ино| къ, скот словесенъ послушливъ. | свое брѣмѧ съвръшенѣ водѧщо| му ѿложивъ. не ѿречет живот| ное вѧжѫщому, ни дша права | къ настоѧщому. послѣдуетъ | водѧщому яко же хощетъ. и | даже до заколенїа съпротивъ | глати не съвѣстъ. 31 неудобъ бо| гатїи въ црство. и съмыслъни не| съмыслънїи въ простотѫ вни| дѫт. 32 паденіе мнѡжицеѧ лю| тыѧ у цѣломѫдри. неволно тѣ| мъ спсенїе и незлобїе подавъ. | 33 борисѧ прѣльщатиси мѫдро| ваніе. и тако творѧ, обрѧ| щеши спсенїе и правость. о || (л. 167об.) хстѣ ісѣ ги нашемъ. амин:— |

+ о стрстнѣм погублени вышнем | смѣреномѫри видимѣм чювством. + [слово ке:] |

1 Иже любве гснѧ истиннѣ. и смѣ| реномѫдрїа стго подобнѣ. | и блженныѧ чистоты поисти| ннѣ. и осіанїа бжїа явѣ. и стра| ха его нелъжно. и извѣщенїа сръ| дечнаго въистинѫ чювство и | дѣиство словомъ видимыимъ | повѣдати хотѧи. и иже того | не въкусившихъ въ сказанихъ | о таковыхъ просвѣщатисѧ | мнѧсѧ, подобно нѣчто тво| рит мѫжеви иже не въкусившо| му меда никогда же, того сла| дость словесы и притчами нау| чити хотѧщому. нѫ пръвыи | убѡ, въсуе любословитъ, да не | рекѫ лихо глетъ. вторыи же, | или неискусенъ своеѧ повѣ| сти естъ, или ѿ тъщеславїа | рѫгаемъ естъ. 2 прѣдположи сло| во скровище на истѧѕанїе въ | скѫделныхъ съсѫдѣхъ. паче || (л. 168) же тѣлесех затвръждѣно сѫще. | всѣкому слову творомъ непо| знаваемо плѣбываѧще. едїно | же съвыше надписаніе непо| стижимо надлежѫще, мнѡго | и непрѣходно иже словомъ ищѫ| щимъ испытаніе и желанїе | и труд подаваѧще. имѣше же | рѣчь сице: стое смѣреніе: |

3 Елици дхомъ бжїемъ водѧтсѧ, | тїи с нами въ умное сіо и въсе| мѫдрое да внидѫт съньмище. | скрижали разума бгописа| нныѧ съ собоѧ умнѣ въ рѫку | носѧще. и сънидохѡмса и съвъ| зыскахѡмъ и истѧѕахѡмъ | чьстнаго надписанїа силѫ. | и, овъ глааше. забвеніе испра| вленныихъ вънимателно. | другыи же, еже всѣхъ послѣд| нѣиша и грѣшнѣиша себе въмѣ| нѣти. инъ, увѣдѣніе уму сво| еѧ немощи и слабости. инъ, | еже прѣдварѣти искрънѣго въ | прогнѣваннхъ и разарѣти прѣ||(л. 168об.)жде гнѣвъ. инъ, блгдтї бжїѧ и | милованїа познаніе. другы| и пакы, съкрушены дшѧ чювь| ство, и волѧ ѿвръженї| е. аз же всѣ слышавъ. и в се| бѣ та расмощреннѣ же и трѣзъ| внѣ истѧѕавъ, блженное оно | чювство слухѡмъ навыкнѫти | не възмогѡхъ. тѣм же и послѣд| нїи въсѣхъ яко песъ ѿ крупицъ | трапезныихъ и спадаѧщихъ ѿ | устъ разумныхъ и блженныхъ | онѣхъ събравъ, о томъ уставлѣ| ѧще рекѫ: • смѣреномѫдрї| е естъ, безъименна блгдть дши | едїнѣмъ именна, иже искусъ | приемшимъ. неизреченно бо| гатъство. бжїе именованіе | и подаанїе. научите бѡ сѧ рече, | не ѿ аггла. ни ѿ члка. ни ѿ писа| ніа. нѫ ѿ мене. сирѣчь ѿ мое| го въ вас въселенїа и осїаніа и | дѣиства, яко кротокъ есмъ | и смѣрен срдцем, и помыслом и мѫ| дрованіемъ и обрѧщете поко||(л. 169)и ѿ ратїи, и облегченїе дшамъ | вашимъ: • 4 ино прпдбнаго | сего винограда видѣніе въ зи| мѣ стрстеи естъ, и ино въ веснѫ | прочее плодѡвъ. и другое еже | въ жѫтвѫ добродѣтѣлеи. аще | и въ едїно всѣвидѣніа его съти| чѧтсѧ веселіе и плодоносїе. ѿ| нѫду же и своѧ яко же образы | и знаменїа плодѡм имѧт. егда | бѡ в нас прпдбнаго сего процви| тати гроздъ начнет ненавидим | абіе съболѣзнїѧ всѧ члчьскѫѫ " славѫ и хваленїе. ярость и гнѣвъ ѿ | себе изганѣѧще. прѣспѣваѧщи | же прочее црци сеи добродѣтѣ| лемъ дховныимъ възрастом въ | дши, ни въ что же паче же въ мръ| зость всѣ яже ѿ нас сътварѣе| маа блгаа въмѣнѣемъ. на всѣ| къ днь прилагати паче къ брѣ| меню въ невѣдомѣ расточени | помышлѣѧще. в нас же прихо| дѧщихъ бжствныхъ дарованїи | богатъство, яко прилогъ мнѡ||(л. 169об.)жаишѧѫ мѫкы яко недосто| ини тѣмъ непщуемъ. тѣм же | тогда и прѣбывает умъ некра| домъ, въ скровищи смѣреніа се| бе затворивъ. клопоты тъчїѧ | и игры татемъ слышѧ, и ни ѿ | едїного же ихъ наластвова| тисѧ могы. зане же смѣреніе | естъ, скровище неначаемо: |

5 О цвѣтоносїи убѡ и прѣспѣани | малѣмъ присноцъвтѫщаго | плѡда, малословїемъ любо| мѫдрити дръзнѫхѡмъ. что | же прочее съвръшеное натри| жненіе сщеннаго, га иже гу | свои въпросите. о коликствѣ | убѡ прпбнаго сего, глати не| мощно. о каковствѣ же, не| мощнѣише сказати. пакы | же о своиствѣ повъшедшїи | намъ мысли, глати начнемъ: |

6 Покааніе убѡ попеченное, и | плачь очищенъ всѣкоѧ сквръ| ны. и всепрпдбное въ водимыи| хъ смѣреніе. толико другъ ѿ || (л. 170) друга различіе и разсѫжденїе | имѧт, елико же имат паче хлѣ| ба тѣсто и брашно: |

Сътрываетсѧ убѡ дша и истъ| нчаваетъ покаанїемъ и|стиннымъ. съ едїнѣет же сѧ | нѣкако и да сице рекѫ смѣша| етсѧ съ бгомъ, водоѧ плача | нелъжнаго. ѿ него же и възго| рѣвсѧ огнь гснъ, хлѣбъ твори| тсѧ и утвръждаетсѧ блже| нное смѣренїе, безквасное и | без дъменїа. ѿнѫду же и въ е| дїнѫ силѫ и дѣиство съ текѫ| щи себѣ прѣподбнаа сіа тръпле| теннаа верига паче же дѫга, | своа нѣкако и своиства и дѣ| иства имат. и еже аще едїны| ѧ речеши быти образованіе, | се и другыѧ обрѧщеши бываѧ| щее познаніе, тѣм же и въ| крацѣ реченное указанїемъ | утвръдити покушѫсѧ: |

7 Свойство убѡ добрыа сеѧ и | досточюдныѧ трцѫ, пръвое || (л. 170об.) изрѧдное, бесчьстїа подѧтіе ра| достнѣише. въ знакама рѫка| ма дши въсприемлѧщи и обьемлѧ| щи. яко уталѣѧще и пожиѕаѧ| ще недѫгы дши и грѣхы великы + | Второе же по немъ, ярости всѣ| коѧ умрътїе. и смѣренїе въ то| ѧ утишени + третїи степень | добрѣишіи, своихъ добрыихъ | невѣрованїе. и всегдашнѣго уче| нїа любленїе вѣрно: | 8 Конецъ убѡ закону и проркѡмъ, | хс, въправдѫ всѣкому вѣруѧщому. | конец же стрстемъ нечистым, | тъщеславїе и прѣзорство всѣко| му невнимаѧщому. им же ни| зложитель сѫщи умнаа си | ални, хранит своего съжителѣ | всѣкого яда съмрътоноснаго | неприѧтна. где бѡ въ немъ ли| цемѣріа ядъ явлѣетсѧ. где | оклеветанїа. где зъміи въ гнѣ| здѣ крыетсѧ, а не паче ѿ землѧ | срдца обличаемъ умарѣетсѧ | и погублѣетсѧ. нѣстъ въ то||(л. 171об.)го съвъкуплени, ненависти явле| ніе. ни съпротивословїа вид. ни | непокорства вонѣ, развѣ нѣ| где слово о вѣрѣ: • 9 иже тому | невѣстнѣ съвъкупивыисѧ, кро| токъ. пристѫпенъ. блгоуми| ленъ. милостивъ. о всѣкѡмъ | тихъ. свѣтелъ. блгопокорив. | беспечаленъ. бъдръ. нелѣно| стивъ ес. и что подоба мнѡго | глати, бестрастенъ. елма въ | смѣрени нашемъ помѣнѫ ны | гь. и избавил ны ес ѿ врагъ наших, | и стрстеи и скврънъ нашихъ: |

10 Мнихъ смѣреномѫдръ, немнѡго | испытуетъ неизреченнаа. прѣ| зоривыи же, мнѡго испытуе| тъ сѫдбы: • 11 нѣкого ѿ разу| мнѣишихъ братіи прѣд очима | бѣсове пришедше ублажишѧ. | прѣмѫдрыи же рече к нимъ. а| ще убѡ еже хвалити мѧ въ мо| еи дши прѣстанете, ѿ ваше| го ошествїа велика быти се| бе разумѣѧ. аще ли хвалѧ||(л. 171об.)ще не прѣстаете, ѿ вашеѧ хва| лы своѧ нечистотѫ расматрѣ| ѧ. нечистъ бо ѿ га всѣкъ высо| косръдыи. или убѡ, отидѣте, | и великъ бѫдѫ. или хвалите, | и вас ради смѣреніе стѧжѫ, | и удивлъшесѧ недовѣдѣнїу, | абіе без вѣсти бышѧ: | 12 Да не бѫдетъ дша твоа кладѧ| цъ животворнаго сего питїа, | овогда убѡ то кыпѧ, овогда | же пакы прѣстаѧ ѿ зноа сла| вы и възношенїа. нѫ источник | бестрстїа, рѣкѫ убожъства | всегда из себе износѧ: | 13 Вѣждъ ѡ любимиче, яко ѧдо| лїа мнѡжѫт пшеницѫ и плодъ | дховенъ в себѣ. ѧдоль ес дша смѣ| рена посрѣдѣ прѣдѣлъ. и болѣзне| и и добродѣтѣлеи исправленіи. | безвъзношеніа присно и непод| вижна прѣбываѧщи. 14 не алках. | ни бдѣхъ. ни на земли лѣгахъ. | нѫ смѣрихсѧ рече и спсе мѧ гь | въскорѣ: • 15 покааніе убѡ || (л. 172) въставлѣетъ. плач же въ нбо у| дарѣетъ. прпдбное же смѣреніе | ѿвръзает. аз же глѧ и покланѣ| ѧсѧ, трци въ едїинствѣ. и едїн| ству въ трци: • 16 всѣ убѡ ви| димаа просвѣщаетъ слнце. | всѣ же словомъ творимаа утв| рждаетъ смѣренїе: • не сѫщу | свѣту, всѣ мрачна. и не сѫщу | смѣренїу, всѣ наша суетна: |

Едїно въ всеи твари мѣсто едї| ноѧ видѣ слнце. и едїнъ помы| слъ мнѡгажди смѣреніе роди: |

Едїнъ тъчїа днь весь миръ пора| довасѧ. и едіна си естъ добро| дѣтѣль бѣсѡмъ неподража| нна: • ино еже възимати| сѧ. и ино еже не възимати| сѧ. и ино еже смѣрѣтисѧ. овъ убѡ | сѫдитъ весь днь. ов же не сѫ| дит, а не убѡ и себе осѫждает. | ов же неосѫжденъ сыи, все| гда себе осѫждаетъ: |

Ино еже смѣреномѫдровати. | и ино еже подвиѕатисѧ смѣ||(л. 172об.)реномѫдрити. и ино еже хва| лити смѣреномѫдраго. пръ| вое убѡ съвръшенныхъ. вто| рое же, послушникъ истинны| хъ. третїе же, въсѣхъ вѣрны| ихъ: • 20 иже внѧтрънѣа смѣ| ривы, ѿ устну неукрадаетсѧ. | еже бѡ не имат скровнще, не и| зносѧт двери: • 21 уедїненъ ко| нь, мнѡгажди тещи мнитсѧ. | 22 съ другыми же запущенъ, то| гда увѣдѣ своѧ немощь: |

Аще и еще въ естъстъвныхъ помы| слъ не высоко мыслит, начѧла | здравїу знаменіе, а дондеже | смрада оного ощущаетъ, во| нѧ мирныѧ не ощутит: |

23 Не въспрѣтит. не сѫдит. не начѧл| ствуетъ: не прѣмѫдритсѧ мо| и рачитель прпдбное рече, до| ндеже мнѣ съчетаетсѧ. по | съчетани бѡ моемъ, тому | прочее законъ не лежит: |

24 Нѣкому ѿ иже о блаженнѣм | семъ тъщѫщихсѧ мѫжу подви||(л. 173)жник, хвалѫ въ сдрци не прпдбнїи | въсѣашѧ бѣсѡве. он же ухы| щрѣетъ ѿ бжїа въдъхновенїа, | духовъ нечистыихъ лѫкавству | уделѣти блгочьстивымъ хѫдо| жъствомъ. и убѡ въставъ, на| чръта на стѣнѣ своеѧ клѣти, | высочаиши добродѣтѣлеи на| реченїа. глѧ же, съвръшенны| ѧ любве. агглъскаго смѣрено| мѫдріа. чистыѧ молитвы. не| тлѣнныа чистоты, и таковых. | внегда убѡ помысли хвалити | того начинаахѫ, глааше к ним. | поидѣмъ на обличенїе. и прихо| дѧ прочее нареченіа въспоми| нааше, и въпіаше к себѣ. вне| гда сіѧ стѧжиши, увѣждъ я| ко далече и еще еси ѿ ба: |

25 Каа убѡ слнца сего сила и сѫщ| ство, рещи мы не можемъ. 26 ѿ | дѣистъвъ же того прочее и сво| истъв сѫще в немъ сѫщъство | объявихѡмъ: • смѣрено| мѫдрїе естъ, покровъ нбсныи || (л. 173об.) о невидѣни своих исправленіи. | смѣреномѫдрїе ес, бездна худо| сти. всѣмъ татемъ сѫщи не| начинаема: • смѣрено| мѫдріе естъ, стлъпъ крѣпо| сти ѿ лица вражіа. не успѣ| етъ врагъ на нь, и снъ. паче же | помыслъ безаконіа, не при| ложит озлобити его. и съсѣчет | ѿ лица его врагы его. и нена| видѧщѧѫ его побѣдит: |

27 Ина стѧжателѣ сему велико| му своего богатства въ дши | познаваемаа своиства, па| че всѣхъ прѣдявленныхъ. она | бѡ всѣ кромѣ едіного зрѧщим | сѫт богатству знаменателна: |

Разумѣеши и не прѣльстиши| сѧ в себѣ. сѫщее ти прпдбнаго | сего сѫщъство въ мнѡжъствѣ | свѣта неизреченнаго, и мо| литвы желаніемъ несказа| ннымъ: • прѣжде дости| женіа сихъ, неоклеветно | срдце въ съгрѣшенихъ туждих || (л. 174) прдтча реченныим. тъщеславї| а всѣкого ненависть: |

28 Іже себе познавыи въ всѣкѡмъ | чювствѣ дшѫ, на земли сѣа | нѣстъ бѡ не сице сѣавшу, смѣ| реномѫдрїе процъвсти: |

29 Іже себе познавы, постиже стра| ха гснѣ разумъ. сим же шество| вав, въ врата любьве доспѣ: |

Смѣренїе ес, црствїу дверь. при| ближаѧщѫѫсѧ въводѧщи. се| ѧ мнѧ га рещи въшедшаго. яко | и внидет хотѧи. и изыдет без стра| ха ѿ житіа. и паствѫ обрѧщет | и злакъ въ раи. вси елици внидо| шѧ инѣми въ образѣ, татіе | сѫт своеѧ жизни и разбоиници: |

Съвъпрашаѧще себе иже по| стигнѫти хотѧщеи не прѣста| нѣмъ. и аще въ чювстви дшѧ | искрънѣго въ всемъ прѣимѣти | нас мнимъ, близъ млсть: |

32 Немощно ѿ снѣга происходити | пламеню. немощнѣише же въ | иновѣрнѣмъ смѣреномѫдрїу || (л. 174об.) быти. 33 вѣрных и блгочьстивых | сіе исправленіе. и се, иже про| чее очищенныхъ: • мнѡжа| иши убѡ себе грѣшны глемъ е| да и имамы. безчестіе же сръд| це искуси: • 34 да не прѣста| нетъ грѧдыи на пристанище | се безмлъвное образы и слове| са и мысли и умышленїа. и и| спытаніа и изысканїа. и на| казаніа и къзнъства. и моле| нїа и молитвы творѧ. и разу| мѣваѧ и умышлѣа, дондеже | бжїемъ поспѣшенїемъ и смѣ| реннѣишими и бесчьстнѣи| шими житіи. приснобурнаа| го мнѣніа мѡрѣ свободит свое| ѧ дшѫ корабль. иже бѡ того | прѣмѣнивыисѧ, о всѣхъ про| чїихъ съгрѣшенихъ блгоѿвѣ| тенъ мытарь бываетъ: |

35 Нѣцїи убѡ прѣжде бывшаа зла| а и по оставлени сихъ, въ ви| нѫ смѣреномѫдріа даже до | конца имѣшѧ. тѣми суетно||(л. 175)е мнѣніе умѫчаѧще + друѕїи | же хсвѫ помышлѣѧще стсрть. | себе длъжникы присно вмѣнѣ| ѧтъ + ини, ради повседневны | ихъ недостатъкъ себе охужда| ѧтъ + друѕїи, ѿ сълучаѧщих| сѧ напастеи и недѫгъ и паде| нїи, възношенїе умѫчищѫ. | ини же, помыслѡмъ блгдтным | дарованіѡмъ мтре присво| ишѫ + сѫт же нѣціи. аще и ннѣ | сѫт, глати не имамъ. иже са| мѣхъ ради бжїихъ дарѡвъ, по | прихожденїу сихъ себе смѣ| рѣѧще. недостоины себе та| коваго богатства помышлѣ| ѧще. и яко по всѧ дни своему | длъгу прилагаѧще, сице прѣ| бываѧще. се смѣреніе. се бла| женство. се съвръшенное на| трижненїе: • 36 внегда кого | видиши или слышиши в малѣх | лѣтѣхъ высочаишее бестра} стіе стѧжавша, не инѣмъ нѫ | симъ блженныимъ и скоры||(л. 175об.)им пѫтемъ того шествовавша | разумѣи: • сщеннаа двѡ| ица, любовь и смѣренїе. 37 ова бѡ | възвышаетъ. ово же възвыше| нныѧ дръжа, никогда же пада| ти оставлѣетъ: • 38 ино съкру| шенїе. и ино познаніе. и ино смѣ| ренїе: • съкрушеніе естъ, | паденїу рождъ. падаѧи бѡ, | съкрушаетсѧ. и безъдръзно| вененъ въ млтвѣ съ хвалныим | бестудствомъ прдѣстоит. же | зломъ надеждѫ яко съкруше| нъ подпираѧсѧ. и тѣмъ ѱа ѿча| аніа ѿганѣѧ: • познаніе | ес, твръдое своихъ мѣръ и ма| лыихъ съгрѣшенїи непарѧщїа | памѧт и постиженїе: |

Смѣреніе естъ, ученіе хсво у| мное. мыслъ. нѣсподблѣѧщим| сѧ въ скровищи дшевнѣмъ кры| емо. и словесы чювестъвны| ми сѫще непроисходно: |

39 Іже всѣко вонѧ таковаго мѵ| ра в себѣ ощутити глѧи. и въ || (л. 176) врѣмѧ похвалъ аще и въмалѣ | срдцемъ подвижѫсѧ, или словесем | силѫ съвѣды, да не прѣльстит| сѧ, прѣльститисѧ: • 40 не на| мъ ги не нам въ чювстви дшѧ нѣ| кого слышах глѧща, нѫ имени тво| ему даждъ славѫ: вѣдѣше бѡ | естъство не яко же прилучи| сѧ ѿ себе безъ врѣда прѣбыти: |

Ѡ тебе похвала моа въ цркви ве| лицѣи въ бѫдщемъ. прѣжде бѡ оного, | сего безбѣдно тръпѣти не могѫ: |

41 Аще се уставь и слово и образъ по| слѣднѣго прѣзорства ес, еже несѫ| щѧѫ добродѣтѣли славы ради | себѣ притварѣти. то убѡ се зна| меніе глѫбокаго смѣреномѫ| дріа естъ, еже несѫщѧѫ намъ | вины прѣдъ нѣкыми охужденїа | ради въображати: • сице и| же хлѣбъ и сыръ въ рѫку възе| мыи сътвори: • сице иже сво| ѧ ризѫ съвлѣкыи, и безстра| стнѣ чистоты дѣлатель град | объшед: • непопекѫтсѧ та||(л. 176об.)ковіи о члчьстѣмъ прѣтыка| ни. [прочее] прочее приемше силѫ | млтвоѧ невидимо всѣхъ извѣ| стити: • иже о пръвѣмъ при| лежѫ и, второму скѫдость | назнамена. иде же бѡ бъ къ | прошенїу готовь, всѣ твори| ти можемъ: • 42 въсхощи па| че члкы а не ба опечалѣти. | радует бѡ сѧ зрѧ нас къ безчьсті| ю притичѧщѧ, яко да суе| тное мнѣніе оскръбимъ и у| язвимъ и погубимъ: |

43 Странничьство конечное та| ковыихъ натрижненїи хода| таистъвно. великыхъ бѡ по| истинѣ еже ѿ своих тръпѣти | порѫганіе: • не дивисѧ о | реченныхъ. никто же бѡ на | лѣствицѫ едїнѣмъ стѫпле| нїемъ никогда же възыти въ| зможе: • 44 о семъ увѣдѧт вси | яко хсви ученици есмы. не я| ко бѣси намъ покарѣѧтсѧ, || (л. 177) нѫ яко имена наша напнсана | сѫт на нбси смѣреніа: • 45 непло| діе убѡ, естъством на высотѫ | вѣіе глемыих кѵтръ възвыша| ти обыче. прѣклоньше же сѧ, | въскорѣ плодоносно бываетъ. | иже разумнѣ познавыи, съвѣ| стъ: • 46 имат прпдбнаго сего ѿ | ба степень, въ тридесѧт. и въ | шестьдесѧть. и въ сто, въсход. | и въ послѣднїи убѡ, бестрасть| ніи. въ срѣднїи же, мѫжест| вніи. въ пръвыи же, вси възы| ти могѫтъ: • 47 увѣдѣвыи се| бе, никогда же нарѫганъ въ и| же выше себе начнет нѫ утвръ| ди прочее ногѫ на блженнѣи | сеи стъѕи: • 48 убоашѫсѧ пті| ца ястрѧблѣ вида, дѣлате| ле же сего, прѣрѣканіа гласа: |

49 Безъ прорицанїи убѡ. и осіанїи | и знаменїи и чюдесъ, мнѡѕи | спсеніе получишѫ. безъ сего | же никто же въ невѣстникъ | вънидетъ. пръвыихъ убѡ, || (л. 177об.) второе хранитель ес. того же | мнѡгажди пръваа въ легкых | пагубна бышѧ: • 50 усмотри | гь къ еже намъ и не хотѧщимъ | смѣрѣтисѧ, и се, никто же бѡ сво| ѧ язвы яко же ближнїи зрѣти | можетъ. тѣм же нѫжда естъ нам, | не себѣ. нѫ иному о здрави блгдть | и бу даати: • 51 смѣреноумны| и, всегда своѧ волѧ яко льстъ| ца гнѫшаетсѧ. и въ прошенихъ | своихъ иже къ гу, вѣроѧ несуме| нноѧ подбаѧщаа навыцати и | послушати обыче. не жите| льству внимаѧ учительско| му, нѫ на ба възложивъ попе| ченїе, иже и ослѡмъ при вала| амѣ потрѣбнаа научившаго: |

Аще и всѣ таковыи дѣлатель по | бѕѣ и творитъ и разумѣвает | и вѣщаетъ, ни тако себѣ ѿда| етъ. остенъ бѡ и тѧжесть | смѣренному, своевѣрство. | яко же прѣзоривому инакогла| голъное: • 52 мнѣ мнитсѧ а||(л. 178)гглово быти еже не украдати| сѧ въ грѣсѣх, слышѫще земна| го аггла глѧща. ннчто же се| бѣ съвѣмъ. нѫ не о семъ опра| вдуѧсѧ. въстѧѕаѧи же мѧ| гь естъ. тѣм же длъжни есмы | вынѫ себе осѫждати и ука| рѣти. яко да самоволныим | охужденїемъ, неволныѧ грѣ| хы ѿвръжемъ. аще ли ни, | то всѣко на исходѣ лютѣ о | них истѧѕани бѫдемъ: |

53 Іже чрѣсъ своего достоинъства | ѿ ба прошеніа просѧи, всѣ| ко иже выше себе получитъ. | и се мытарь свѣдѣтельству| етъ. оставленіе убѡ проси| вь, правдѫ же приемъ: |

Помѣнѫтіе тъчїѧ въ црстви ра| збоиникъ онъ проси, и весь ра| и наслѣдова: • 54 нѣстъ въ тва| ри огнь малъ и великъ видѣти | естъствомъ. и нѣстъ въ нель| стнѣмъ смѣреномѫдріи, ве| щному виду остати никако || (л. 178об.) же: • донели же волеѧ съгрѣ| шаемъ, того в нас нѣстъ. и се | знаменіе пришествїа его: |

55 Вѣды влдка внѣшнему житїу съ| ображатисѧ дшевнѣи добро| дѣтѣли, въземъ лентїи пока| за намъ хытрость пѫтю смѣ| реніа. ухыщреніѡмъ бѡ упо| доблѣетсѧ дша. и противѫ | яже творит въображаетсѧ, и | к тѣмъ подбитсѧ: • 56 начѧло | ѿ агглъ нѣкому быс высокоу| мїу вина, не сего ради приемшу | то: • 57 инако иже на прѣсто| лѣ. и инако иже на гноищи сѣ| дѧи належит и еда сего ради | великыи онъ праведникъ на | гноищи вънѣ града сѣдѣше. | тогда бѡ съвръшенно смѣре| номѫдріе стѧжав, рече въ | чювстви дшѧ. охудихъ се| бе и истаахъ. непщуѧ же се| бе землѧ и пепелъ: |

58 Обрѣтаѧ манасїѧ оного въ | члцѣхъ яко никого же иного || (л. 179) съгрѣшъша. и црквь бжїѧ идолы | и всѣцѣми жрътвами осквръ| нивша. за него же аще и весь | миръ постилъ би, ничто же до| стоино в тѣхъ мѣсто прине| сти можаше. нѫ възможе смѣ| реніе и неисцѣлнаа исцѣлити | в немъ: • 59 яко аще би въ| схотѣлъ жрътвѣ далъ бимъ у| бѡ, къ бу рече двдъ. всесъжа| гаемаа тѣлеса съ постомъ не | блговолиши. жрътва бу духъ | съкрушенъ, и прочее разумѣе| тсѧ всѣмъ: • 60 съгрѣшихъ гсвн нѣ| когда блженное се смѣреніе къ | бу о прѣлюбодѣиствѣ и убїи| ствѣ възъпи, и въскорѣ услы| ша. и гь ѿѧтъ съгрѣшенїе твое: |

61 Пѫть убѡ сего и винѫ, тѣлесны| ѧ труды приснопамѧтнїн уста| вишѧ оци. аз же глѧ, послуша| нїе и правость срдца. яже и е| стъстъвнѣ мнѣнїу съпроти| вѧтсѧ: • 62 аще ѿ агглъ нѣ| кыѧ бѣсы то сътвори, всѣко || (л. 179об.) оно и ѿ бѣсовъ агглы сътвори| ти может. тѣм же падшеи да | дръзаѧтъ: • 63 потъщимсѧ | и потрудимсѧ всеѧ силоѧ на | блженнаго сего връхъ възыти. | аще ли ни, понѣ на раму. аще ли | чимъ облѣнимсѧ, ѿ нѣдръ то| го да не ѿпадемъ. иже бо ѿтѫ| ду ѿпадаѧи, чюждѫ сѧ аще | получит нѣкоего вѣчнаго да| ра: • 66 жилы того и пѫтїе, | аще убѡ и образи, нестѧжа| нїе. странничьство неявле| нно. прѣмѫдрости съкрыва| нїе. произношенїе неразли| чно, милостынѧ възыска| нїе. съкръвенїе блгородїа. | дръзновенїа изгнаніе. мнѡ| гословїа удаленіе. 65 ничто же | бѡ тако, яко же нище устро| енїе и просителеи кръмлѣ | дшѧ смѣрити можетъ когда. | тогда бѡ любомѫдри и бго| любиви показуемсѧ, егда мо| гѫще выситисѧ высоты ѿ||(л. 180)бѣгаем необратнѣ: • 66 аще въ| орѫжаешисѧ когда на стрсть | каковѫ либо, се пособника | приими. на аспїдѫ бѡ и васи| лїска настѫпиши и попереши | льва и зьмїа. аз же глѧ на грѣх | и ѿчаанїе. и дїавола, и змїа тѣ| леснаго: • 67 смѣреномѫдрїе | естъ, смърчь нбсныи. ѿ бездны | грѣховныѧ на нбса възвести | могыи: • 68 узрѣ нѣгде нѣкто | въ своемъ срдци того добротѫ. | и удивленїемъ обьѧтъ быв, | въпрашааше рождъшагоѧ у| вѣдѣти нареченіе. оно же свѣ| тлѣ тому и тихо осклабивсѧ | рече. и како мене рождъша| го имѧ увѣдѣти хощеши, и тъ | ес безъимененъ. не имамъ ти | сего рещи, дондеже ба стѧжи| ши. тому слава въ вѣкы. амин:— |

Источнику убѡ мати, бездна: | Разсѫжденїу же источникъ, | смѣреніе:— |

+ о разсѫждени помыслънѣм ||

(л. 180об.) + и стрстьнѣм и добродѣтѣлнѣм + [слов кѕ+] |

1 Разсѫжденіе естъ, въ въвод| ныихъ убѡ, еже о себѣ тѣхъ и|стинное познаніе. въ срѣднї | их же, еже въистинѫ блгое ѿ | естъстъвнаго и съпротивна| го несъгрѣшнѣ разсѫждаѧ| щее умное чювство. въ съвръ| шеных же, иже бжствнымъ о| сїанїемъ бываѧщїи разумъ. | еже и въ другыихъ темныхъ | сѫщаа своимъ свѣтилникѡм | [] просвѣщати могущее. и| ли паче всѣчьскы се и естъ и | познаваетсѧ разсужденіе, | бжестъвныѧ волѧ безъ събла| зна постиженїе. въ всѣкѡм | врѣмени и мѣстѣ и вещи. еже | бывати обыче едїнѣмъ чи| стымъ срдцемъ и тѣломъ и у| сты: • 2 иже убѡ три блго| чьстивѣ низложивы, съ ни| зложи и пѧт. а иже ѡ онѣхъ | не радѧи, ниже другыихъ по| бѣдитъ + разсѫжденіе ес, || (л. 181) съвѣсти неоскврънено и чи| сто чювство: • 3 никто же | въ иночьстѣмъ житїи выше | естъства нѣкаа слышѧ или | зрѧ, ѿ невѣдѣніа въ невѣрство | да въпадет. иде же бѡ вънидет | иже выше естъства бъ, вы| ше естъства прочее и мнѡ| жаишаа ѿ вещеи бываѧтъ: |

4 Въ тріехъ сихъ роднѣишихъ о| бразѣхъ, всѣка рат бѣсовска| а в нась състоитсѧ. или ѿ не| ражденіа. или ѿ прѣзорства. | или ѿ завистн бѣсовскыѧ. и | окаанъ убѡ пръвыи. все стра| стен же вторыи. третіи же | блженъ: • 5 разумомъ и | правиломъ нашеѧ съвѣсти. | на всѣ приемлѣмъ. яко да по| знавше вѣтръное дыханїе. | ѿкѫду грѧдет, противѫ то| му прочее и вѣтрила протѧ| гнемъ: • 6 въ всѣхъ наших | иже по бѕѣ дѣланихъ, три | намъ пропасти бѣсове иско||(л. 181об.)паваѧт. и пръвое убѡ, борѧтсѧ, | яко да доброму възбранѧт. не | быти. второе же по пръвѣ| мъ тѣхъ побѣждени, да не | прилучьшеесѧ по бѕѣ бѫдет. | егда же и сего разума таті| е не получѧт, тогда прочее | отаи прншедше, въ нашеи дши | блажѫт нас яко по бѕѣ въ всем | жительствуѧщѧ. и пръво| му убѡ враг, тъщанїе и по| печенїе и съмрти. второму | же, повинованіе и уничиже| нїе. третїему же, еже себе | вынѫ укарѣти: • се труд ес | прѣд нами, дондеже внидет въ | стило наше огнь бжїи. не бѫ| дет бѡ тогда прочее в нас прѣд| приѧтїомъ нѫжда. бъ нашъ | огнь поядаѧи естъ, всѣко ра| ждеженіе и движенїе и прѣд| приѧтіе. и ожесточенїе. и | омраченїе, еже внѧтрь, и е| же вънѣ. видимое же и мыслъ| ное. 7 бѣси же пакы съпроти||(л. 182)вное реченныим творити обыко| шѧ. внегда бѡ дши прѣделѣѧт | и умныи свѣтъ прѣвратѧт, к то| му нѣстъ в нас окаанныихъ, | ни трѣзвенїе. ни разсѫжденїе. | ни познаваніе. ни срамъ. нѫ не| поболѣніе и нечювство. и не| разсѫжденїе и неблюденіе. | вѣдѧт реченнаа добрѣ паче я| вѣ, иже ѿ блѫда изтрѣзвѣв| шеи, и иже ѿ дръзновенїа въ| спѧтившеисѧ, и иже ѿ бесту| дства въ чювство пришедшеи, | како по изтрѣзвени ума, и о| жесточенїа паче же ослѣпле| ніа тѣх раздрѣшени, и себе въ у| мѣ стыдѧтсѧ о них же прѣжде | глаахѫ и творѣхѫ въ слѣпотѣ | ходѧще: • аще не мръкнет | и потъмнѣетъ пръвѣе въ дни | дшѫ, татіе не украдѫт и за| колѧт и погубѧт: • татба | ес, сѫщъству погыбѣль. та| тба естъ, еже недоброе яко | добро дѣлати. татба ест, || (л. 182об.) невѣдомо плѣненїе дши. мръ| твость дши ес, словеснаго ума | умрътїе, въдѣанїа безмѣст| наа въпадшу. погыбѣль же, е| же по безакони свое ѿчааніе: |

10 Никто же о еѵглъскыхъ заповѣ| дехъ немощь да излагаетъ. сѫт | бо дшѧ ѧже и выше заповѣде | и сътворишѧ. и прѣпретъ тѧ всѣ| ко о реченомъ, иже паче себе | искрънѣго възлюбивыи. и его | ради дшѧ прѣдложивы. та же и | заповѣдь гснѧ о семъ непрїем: |

11 Да дръзаѧтъ смѣреніи стрсть| ніи. аще бѡ и въ всѧ ямы въпа| дѫт. и въ всѣхъ сѣтехъ увѧзнѫт | и всѣцѣмъ недѫгомъ недѫгу| ѧтъ, нѫ убѡ по здравїи, въсѣмъ | свѣтила и врачеве и свѣтилни| ци и окръмителе бываѧтъ. ко| егождо недѫга образы сказу| ѧще. и хотѧщѧѫсѧ пасти | ѿ своего искуса спсаѧще: |

12 Аще убо ѿ прѣдваршіихъ прѣдъ| приѧтїи томѧтсѧ нѣціи. и || (л. 183) учити понѣ малѣмъ словомъ | могѫт, да поучаѫтъ. а да не и | начѧлствуѧт. еда бѡ тогда | понѣ своихъ словесъ усрами| вшесѧ, дѣлное начнѫт. и бѫ| дет и въ тѣхъ еже на нѣкыихъ въ | тинѣ валѣѧщихса видѣхъ бы| ваѧще. окалѣни бѡ сѫще, о| бразу иже тамо тѣхъ погрѫ| женіа мимоходѧщѧѫ учахѫ, | о спсени тѣхъ се повѣдуѧще, | яко да не ити тѣм жде пѫте| мъ въпаднѫт. и убѡ инѣхъ ради | спсенїа, и тѣхъ въсесилныи | кала избави. аще ли стра| стніи самоволнѣ себе въ сла| сти въмѣтаѧтъ, млъчанїе| мъ ученіе да покадѫт. их же | бѡ начѧт їс творити же и учи| ти: • 13 лютѫ поистннѣ лю| тѫ ѡ иноци смѣреннїн прѣ| плаваемъ пѫчинѫ. и мнѡ| гыихъ духѡвъ и буреи. и за| врътъ. и мѣловї. и ѕвѣреи. и | разбоиникъ. и смръчевъ. и || (л. 183об.) влънъ исплъненѫ. и бурѧ у| бо ѡ дши, сверѣпѫѫ ярѡсть | и на праснѫѧ разумѣимъ. | заврътъ же, безнадеждїе о| крѫжаѧщее умъ, и того са| мого въ глѫбинѫ ѿчааніа | низвести спѣшѧщее. мѣл | же, невѣдѣніе. еже злое яко | добро съдръжѫщее. ѕвѣрѧ | же, тѧжкое се и дивїе тѣло. | разбоиникы же, тъщесла| вїа лютѣишѧѫ слугы. иже | брѣмѧ наше и дѣланїе добро| дѣтѣлное въсхыщаѧщѧѫ. | влънѫ же, надъменное и на| пыщенное чрѣво. еже ѿ свое| го устръмленїа къ ѕвѣре| ви прѣпущаѧщее. смърчь | же, иже съ небесе съвръже| ное прѣзорство. възносѧще| е нас прочее и съносѧщее до | бездънъ: • 14 вѣдома сѫтъ | всѣмъ иже писанїѡмъ нака| зуѧщимъ. каа убѡ въ води| мыихъ. каа же срѣднихъ. ка||(л. 184)а же учительскаа сѫт ученїа: |

Въньмѣмъ разумно. еда како| въ учениу къснѣвше, и еще | въ водныихъ ходимъ заповѣ| данихъ. еже срамъ всѣмъ по| знаваетсѧ, стара видѣти | въ училище приходѧща: |

Добрѣиши всѣмъ естъ алфавит | сіи. послушаніе. постъ. врѣти| ще. пепелъ. слъзы. исповѣда| ніе. млъчанїе. смѣреніе. бдѣ| ніе. мѫжъство. студень. труд. | страданіе. уничиженіе. съ| крушенїе. непамѧтозлобїе. | събратствованїе. кротость. | вѣра проста и безъ испытова| нїа. беспечаліе мирское. | ненависть нененавиднаа | родителеи, безпристрастіе. | простота съ незлобїемъ. са| моволнаа худость. добръ чи| нъ и чисмѧ прѣуспѣваѧщихъ, | нетъщеславїе. безгнѣвіе. | блгонадеждіе. безмлъвїе. | разсѫжденіе, сѫда памѧт твъ|| (л. 184об.) рдаа. блгоѧтробїе. стра| ннолюбїе. поученїе въ мѣрѫ. | млтва безстрстна. несребро| любіе: • сіи уставъ. слово | же и законъ духѡвомъ и тѣ| лесемъ, въ плъти блгочьстнѣ | съвръшенныимъ, неплѣнѣе| мо срдце. съвръшеннаа любо| вь. смѣреномѫдріу источник. | уму изшествіе. хсво въшест| вїе. свѣта и млтвы неукра| денїе. осїаніа хва обиліе, | желаніе съмрътное. нена| висть животу. бѣжаніе тѣ| ла. миру молитъвникъ. бу | нѫдитель. агглѡмъ съслу| жебникъ. разума бездна. та| инствѡмъ домъ. неизречен| ныимъ хранитель. члкѡмъ | спасъ. бѣсовѡмъ бъ. стрсте| мъ гь влдка тѣлу. естъству | повелитель. грѣха стране| нъ. бестрстіа домъ. подража| тель влдченъ ѿ помощи влдчнѧ: |

Немала намъ 15 потрѣба трѣз||(л. 185)венїа егда тѣло недѫгуетъ. до| лѣ бѡ нас лежѫщѧ бѣсѡве ви| дѣвше. и не могѫщѧ обаче ѿ | изнеможеніа пощеніе на нѧ | приѧти, лютѣ нас тогда рато| вати покушаѧтсѧ: |

Въ мирскыихъ убѡ, ярѡстныи, | естъ же егда и хулныи бѣсъ въ | недѫгуѧщнхъ послѣдуетъ. | въ сѫщихъ же вънѣ мира, аще | убѡ потрѣбнаа имѧт, чрѣво| обьястныи и блѫдныи. аще ли | на неутѣшныихъ нѣкыихъ и | страдалечьскыихъ прѣбыва| ѧтъ мѣстѣхъ, унынїа и небла| годаренїа томитель присѣ| дитъ: • 16 назнаменахъ блѫд| наго влъка. болѣзни прило| жъша болѧщому. и в тѣхъ | болѣзнехъ, подвиженіа то| му и истицанїа творѧщу. | и бѣ ужасно бываемое видѣ| ти, въ болѣзнехъ ѕѣлныихъ | плъть юнѣащѫса и неисто| вѧщѫ: • и присѣтихъ и ви||(л. 185об.)дѣх лежѧщѧѫ. и на томъ самом | одрѣ. ѿ бжестъвнаго дѣиства | или ѿ поувръзенїа утѣшае| мы. и убѡ ради утѣшенїа бо| лѣзни ѿражаахѫ. яко сице на| лежати, яко не хотѣти имъ | ѿ недуга прѣмѣнитисѧ когда: |

И обратихсѧ и видѣхъ озлоблѣ| емыѧ. и недѫгѡмъ, яко запрѣ| щенїемъ нѣкыимъ, стрсти дше| вныѧ прѣмѣншѧсѧ, и просла| вихъ иже калѡмъ калъ очисти| вшаго: • 17 умъ разуменъ, всѣ| ко и разумнѣмъ чювствомъ одѣ| анъ естъ. еже в нас сѫще възы| скуѧще не прѣстанѣмъ. тому | бѡ явлъшусѧ, вънѣшнѣа всѣ| ко своа дѣиствовати своисть| внѣ прѣстанѫт. и се естъ еже | вѣды нѣкто прѣмѫдръ рече. и бе| стъстъвное чювство обрѧще| ши: • 18 житіе иночьское въ чювствѣ срдчнѣмъ да бываетъ. | въ дѣлѣхъ. и словесехъ. и помы| шленихъ. и подвиженихъ. аще || (л. 186) ли ни, не иночьско да не ре| кѫ агглъско: • 19 ино промыслъ | бжїи. и ино застѫпленіе. и ино | храненіе. и другое млсть бжїа. | и ино утѣшенїе. и ово убѡ въ | всѣкѡмъ естъствѣ. ово же, въ | вѣрныихъ тъчїѧ. другое же въ | вѣрнѣ вѣрныихъ въистинѫ. че| твъртое же, въ работаѧщихъ е| му. послѣднее же въ любѧщих | его показуетсѧ: • 20 естъ егда | иного лѣчьба, иному съмрът| ное бывает: • и естъ же егда | и тожде томужде. въ свое у| бѡ врѣмѧ приносимо, лѣчьба | бываетъ. не въ врѣмѧ же пакы, | съмрътно устраетсѧ: |

Видѣхъ неразумна врача, бо| лна съкрушена о бесчьстивша. | и ничто же вѧще, развѣ ѿчаа| ніе тому исходатаивша. и | видѣхъ блгоразумна, надъ| мено срдце безчьстіемъ рѣза| вша. и весь того смрадъ исто| чивша: • видѣхъ тогожде || (л. 186об.) болнаго, овогда убѡ очищенїа | ради сквръны пившаго послу| шанїа лѣчьбѫ. и движѫщасѧ | иходѧща и неспѧща. овогда | же окомъ дшевнымъ недѫгуѧ| ща и безмлъвьствуѧща и не| бесѣдна прѣбываѧща. имѣаи | уши слышати да услышит: |

23 Нѣкоторїи ѿкѫду не вѣмъ. ни | бѡ мнѣніемъ бжїа дары иска| ти и мнѡго испытовати навы| кохъ. естъствомъ да сице ре| кѫ о въздръжателнѣмъ, или | о безмлъвнѣмъ. или о чисто| тнѣмъ. или недръзновеннѣм. | или кротостнѣмъ. или блго| умиленнѣмъ, приклоннѣ и| мѧт. и сѫт друѕїи, иже самое | то съпроста свое естъство | противѫ симъ себѣ съпроти| вѧщесѧ имѧще. и по силѣ себе | нѫдѧще, аще и въ врѣмѧ побѣ| ждаѧтсѧ. нѫ обаче яко нѫ| ждникы естъству тѣхъ па| че пръвыхъ приемлѧ: ||

(л. 187) 24 Не вельми хвалисѧ о безтруднѣм бо| гатствѣ ѡ члче. мнѡгое бѡ тво| е врѣжденїе и немощь и пагу| бѫ проувѣдѣвъ дародавецъ, | лихоимствы своими онѣми | безмъздными понѣ нѣколико | спсе: • и яже ѿ младенъ | ства наказаніа и въспитанїа | и ухыщренїа, съходѧтсѧ или съ| противѧтсѧ намъ възрастъ| шимъ къ добродѣтѣли же и къ | иночьскому жительству: |

25 Свѣт убѡ инокѡмъ аггли. свѣт же | всѣмъ члкѡмъ иночьское жи| тельство. тѣм же въ всемъ | образъ блгъ бывати да подви| ѕаѧтса. ни едино же прѣты| канїе ни вь чьсом же даѧще, | в них же аще дѣлаѧтъ или ѿ| вѣщаваѧт. аще бѡ свѣт тъма | бываетъ. то тъма, сирѣчь и| же въ мирѣ кольми не потъм| нѧтсѧ: • 26 аще убѡ мнѣ по| карѣетесѧ покарѣѧщеисѧ | паче же хотѧщеи, добро ес || (л. 187об.) нам не пъстрити себе. и окаа| ннѫѧ нашѫ дшѫ раздѣлѣти. | и ратоватисѧ съ тысѫщѫ ты| сѫщъ, и тъмѫ тъмъ врагѡвъ. | ни бѡ доволни бѫдемъ всѣхъ | тѣхъ злохытръства увѣдѣ| ти или всѣко изъобрѣсти: |

27 Троицеѧ стоѧ на тріехъ три| ми въорѫжимсѧ. аще ли ни, | мнѡгы труды себѣ исходата| имъ: • 28 поистинѣ аще и въ | нас бѫдет обращаѧи мѡре въ су| шѫ, прѣминет всѣко и нашъ і| сраиль сирѣчь умъ зрѧ ба то | без влънъ. и узрит егѵптѣны въ | водѣ слъзнѣи потоплены. то| му же въ нас не въходѧщу, шу| ма влънъ его рекше тѣла сего | кто сътръпитъ: • 29 аще въ| станет в нас бъ дѣанїемъ, разы| дѫтсѧ враѕи его. и аще видѣні| емъ приближимсѧ к нему, и | побѣгнѫт ненавидѧщеи его и | нас ѿ лица его и нашего: |

30 Потомъ паче а не простѣмъ || (л. 188) словомъ бжствнаа навыкнѫ| ти потъщимсѧ. не словеса бѡ | нѫ дѣла въ врѣмѧ исхода потрѣ| ба показати: • 31 иже скро| вище съкръвенно слышавшеи | на мѣстѣ, ищѫт. и ѿ възыска| нїа обрѣтенное съ трудѡмъ, | хранѧт. иже бѡ без труда обо| гатѣвшеи, растачаѧтъ: |

32 Неудобно убѡ ес прѣдприѧтїѡм | удобъ уделѣти. иже ли и ѥ| ще к тѣмъ прилагати не прѣ| ставше, или себе ѿчаашѫ, | или никако же ѿ ѿреченїа по| лѕевашѫсѧ. обаче вѣдѣ яко | всѣ бъ можетъ. не немощно же | тому ничто же: • 33 неудобъ | разсѫдно мѧ нѣцїи вѣдѣніе | въпрашашѧ и подобныихъ мнѣ всѣх | прѣвъсходѧщее. и ни въ едїно | иже ѿ пришедшїихъ до мене | книгъ обрѣтаемо, глѧще. | которїи убѡ ѿ осмихъ помы| слъ особнѣ ѿроди сѫт. или кыи | коему пѧтимъ ѿ трїехъ прѣд||(л. 188об.)стателеи родитель ес. аз же къ | недовѣдѣнїу похвалное невѣ| ждъство прѣдложивъ, ѿ всепрпдо| бных онѣх мѫжеи навыкох сице. | мати убѡ блѫду, чрѣвообья| денїе. унынїу же, тъщеславіе. | печаль же трїехъ ражданїе, я| ко же и гнѣвъ. прѣзорству же | мати, тъщеславіе: • аз же | пакы къ приснопамѧтнымъ о | нѣмъ ѿвѣщаваѧ глаах. молѧ | навыкнѫти прочее и осмимъ | ѿроды. и кыи котораго ес рожде| ніе. научаахѫ же ѕѣло добрѣ | бестрстніи глѧще. не быти чи| ну или разуму въ неразумныих | всѣкому же бесчинїу и неустро| енїу. и увѣрѣѧще блженіи у| вѣщателными притчами глаахѫ | на срѣдѫ прѣд изнесьше увѣща| телна указанїа и мнѡжаиша. | ѿ них же нѣкаа въ настоѧще| мъ словѣ съчетаваемъ. яко | да ѿ онѣхъ убѡ и о прочїихъ про| свѣтимсѧ: • яково что || (л. 189) глѧ: • смѣх безгодныи, овогда | убо ѿ блѫда раждаетсѧ. овогда | же ѿ тъщеславїа. егда кто о себѣ | вънѧтрь краситсѧ безчьстнѣ. | овогда же и ѿ питанїа: |

Сънъ мнѡгыи, овогда убо ѿ пита| нїа, овогда же ѿ поста, егда | постѧщеисѧ възносѧтсѧ. ово| гда же ѿ унынїа. овогда же и | ѿ естъства: • мнѡгословіе, | овогда убо ѿ обьяденїа. овогда | же ѿ тъщеславїа: • унынїе, | овогда убо ѿ питанїа, овогда | же ѿ бестрашіа бжїа: • ху| ла, естъ убѡ въистинѫ рожде| ніе прѣзорству. мнѡжицеѧ | же, и ѿ еже сѫдити въ том жде | искрънѣго. или и ѿ зависти бе| згодныѧ бѣсовскыѧ: |

Жестосръдїе, естъ егда ѿ сы| тости. ѿ нечювства. и ѿ при| страстіа: • пакы же при| стрстіе, естъ егда и ѿ блѫда | или сребролюбіа. или чрѣво| обьяденїа. или тъщеславїа. || (л. 189об.) и ѿ инѣх мнѡгыхъ: • лѫкав|ство пакы, ѿ мнѣніа и гнѣва: |

Лицемѣріе, ѿ самоугодїа и са| мочинїа: • сим же съпро| тивнаа, ѿ съпротивныхъ ро| дителеи тѣх раждаѧтсѧ. и да | немнѡго глѧ, постигнет бѡ | мѧ лѣто аще яже о коемждо | истѧѕати хощѫ: • въисти|нѫ всѣмъ прѣдреченнымъ стра| стемъ, губитель ес смѣрено| мѫдрїе. еже стѧжавшеи всѣ | побѣдишѧ. родителница ес | всѣмъ злыимъ сласть и лѫка|вство. яже имѣѧи, не узрит | га. и ничто же нас пръвыѧ неи| мѣнїе безъ вторыѧ полѕует: |

34 Страха гснѣ указаніе, ѿ кнѧ| ѕь и ѕвѣрїи приимѣмъ. любве | же ѧже къ бу, тѣлесное жела| ніе образъ да бѫдет ти. ничто | же бѡ възбранѣѧщее и ѿ съпро| тивныхъ творити намъ добро| дѣтѣлемъ указанїа: |

35 Олѫкавствовасѧ лютѣ насто||(л. 190)ѧщіи род, и весь мнѣніа и лице| мѣрїа исплънисѧ. и труды у| бѡ тѣлесныѧ по древнинхъ о| цехъ нашихъ равно показуѧ, | дарованїи же тѣхъ не сподоблѣ| емъ. та же и мнѧ никогда же | яко же и ннѣ естъство даро| ванїи трѣбовааше. и в лѣпо| тѫ пострадахѡм. не трудом | бѡ, нѫ простотѣ и смѣреніу | бъ явлѣетсѧ: • аще и сила | гснѣ в немощи съвръшаетсѧ, | обаче не посрамит гь дѣлате| лѣ смѣренемѫдраго: • 36 вне| гда кого ѿ страдалецъ наших | озлоблѣема тѣлеснѣ узрим, | не ѿ лѫкавства сѫд того немо| щи навыкнѫти тъщимсѧ. па| че же простоѧ и нелѫкавно| ѧ любовїа, яко свои удъ, и я| ко воина ѿ рати уязвена при| емше уврачюимъ: |

37  Ѥстъ болѣзнь очищенїа ради грѣ| ховнаго. и естъ за еже смѣри| тисѧ мѫдрованїу: ||

(л. 190об.) 38 Блгыи наш и прѣблгыи влдка и гь. | внегда нѣкыѧ мнѡжицеѧ лѣни| вѣишѧ о постничьствѣ узрит, | немощїѧ прочее яко ѿраднѣ| ишимъ постничьствомъ плът | смѣрѣетъ. естъ же егда и дшѫ | ѿ лѫкавыихъ помыслъ и стра| стеи очищаетъ: • 39 всѣ нам | сълучаѧщаасѧ или видима | или невидима, естъ добрѣ и | стрстнѣ и срѣднѣ приѧти: |

Видѣхъ три братїѧ тъщетѫ при| емшѧ. и, овъ убѡ негодова| аше. ов же прѣбыс бес печали. | ов же мнѡгѫ радость приѧтъ: |

40 Видѣхъ ѿ дѣлателеи едїно сѣмѧ | ѿ всѣхъ въмѣтаемо въ землѧ. | нѫ разумъ свои къждо имѣше. | овъ убѡ, яко да своѧ ѿдастъ | длъгы. ов же да дарьми влдкѫ | почьтетъ. ов же да богатство | съберетъ. другыи же, да о | добродѣтѣли ѿ мимоходѧ| щихъ пѫтемъ житеискымъ | похвалѫ уловитъ. ин же || (л. 191) да своего врага поревновавша | оскръбит. другыи да не яко | празденъ ѿ члкъ понашаемъ | естъ: • сіа дѣлателскаго | сѣмене нарицаніа. пости. б| дѣніа. милостына. служе| нїа, и симъ подобнаа. 41 разу| мы же, усръдно о ги братіа | да истѧѕуѧтъ: • яко же | водѫ ѿ источника чръплѧще, | естъ и глемяѧ жабѫ невидѧ| ще почръпохѡмъ. сице и добро| дѣтѣли проходѧще множи| цеѧ, съплетены тѣмъ неявле| нѣ и злобы проходимъ. яко | же что глѧ. къ странноприе| мству, чрѣвообьяденїе съ| плѣтаетсѧ. къ любьви, блѫд. | къ разсѫжденїу, лютость. къ | мѫдрости лѫкавьство. къ | кротости льстивьство, и му| дость, и лѣность, и прѣкосло| вїе, и самочиннїе и непослу| шанїе. къ млъчанїу, учите| льства надыманїе, къ ра||(л. 191об.)дости, мнѣніе. къ упованї| у, лѣность. къ чистотѣ, горесть. | къ смѣреномѫдрїу, дръзновенї| е. сим же всѣмъ, яко же обь| щее лѣкованїе паче же съмръ| тное, тъщеславіе съплѣтает| сѧ: • 42 да не опечалимсѧ про| сѧще у га прошенїа, ина лѣта | не услышаваеми. хотѣлъ бѡ | би гь всѧ члкы въ едїномъ врѣ| меннѣ часѣ бестрстны быти: |

43 Вси просѧщеи и неприемлѧщеи | ѿ ба прошеніа, ради едїныѧ ѿ | сихъ винъ всѣко не приемлѧт. | или яко прѣжде врѣмене про| сѧт, или яко недостоинѣ про| сѧт и тъщеславнѣ. или яко при| емше възѧтисѧ хотѣхѫ, или | не радити прочее поприѧти про| шеніа: • 44 яко убо ѿходѧт бѣ| си и стрсти ѿ душѧ на врѣмѧ нѣ| кое или и вынѫ, никто же не не| вѣруетъ мнѧ. а еже ѿ колицѣ| хъ образъ тѣхъ ѿхожденіе ѿ нас | бываетъ, мали съвѣдѧтъ. о||(л. 192)тидошѧ стрсти ѿ нѣкыих, не тъчіѧ | вѣрныих нѫ и невѣрных, развѣ едїны| ѧ. тѫ едїнѫ оставльше ему яко | злымъ нѣкѫѧ пръвѫ сѫщѫ. и мѣ| сто всѣхъ наплънѣѧщѫ. поне| же таковъ имат врѣд, яко и с нбсе | свести: • 46 пожагаема быва| етъ вещь огнемъ бжствнымъ поя| даема и ѿ дшѫ искоренѣваема: |

Ѿходат бѣсове самоволнѣ, обеспе| чалитисѧ намъ устраѧще. 47 и | напрасно окааннѫѧ дшѫ въсхы| щаѧще: • 48 вѣдѣ и ино ѿбѣга| ніе ѕвѣрско, поеже съвръшенѣ | обыкнѫти дши и до конца сътвъ| рдитисѧ стрстьми, самонавѣ| тнѫ прочее сѫщѫ и саморатнѫ. | и указанїе реченному, младе| нци. подлъѕѣ бѡ обычаи, безъ | съсца своѧ пръсты съсѫтъ: |

49 Вѣмъ и пѧтое и еще въ дши бестра| стїе, ѿ простоты мнѡгы и цѣ| лости хвалимыѧ съставлѣе| мо. праведна бѡ помощь тако | вымъ, ѿ ба спсаѧщаго правы||(л. 192об.)ѧ срдцемъ. и нечювестъвнѣ тѣх | ѿ злыихъ избавлѣѧщаго. я| ко же и младенци съвлѣчени не | ѕѣло вѣдѧт: • 50 злоба убѡ и | стрсть естъстъвнѣ въ естъст| вѣ нѣс. нѣстъ бѡ зиждитель стра| стемъ бъ добродѣтѣли же е| стъстъвны въ нас мнѡгы ѿ него | быша. ѿ них же сѫт и сїѧ явѣ. | млстыни, еже и еллини милуѧт. | любовь, еже и бесловесна жи| вотнаа мнѡгажди о лишени | другъ друга прослъзишѫ. вѣ| ра, вси бѡ ѿ себе тѫ пораждае| мъ. надежда, елма и възаи| мъ даѧще. и взимаѧще. и пла| ваѧще и сѣѧще, обогатѣти на| дѣемсѧ. аще убѡ якоже по| казасѧ любовь естъстъвна | добродѣтѣль в насъ естъ, съѧ| з же и исплъненїе закону та, | тѣм же убѡ недалече естъства | добродѣтѣли сѫтъ. и посты| дѣшѧс иже немощь о сихъ дѣла| ни прѣдлагаѧщеи: ||

(л. 193) 51 Выше естъства чистота, безгнѣ| віе. смѣреномѫдрїе. млтва. | постъ. бдѣніе. умиленіе всегда | шнее. ѿ сихъ, овѣмъ убѡ члци. | овѣм же аггли. овѣм же сам | бъ слово естъ учитель и датель: |

52 Въ съложени злыхъ, подобаетъ | намъ легчаишее избирати. | яково, мнѡжицеѧ на моли| твѣ прѣдстоѧщемъ намъ, к нам | братъ прїидетъ. и ѿ обѡю едї| но. или млтвѫ оставити, и| ли брата безъ ѡтвѣта ошедша | опечалити. болши любовь мо| литвы. ова бо ес чѧстна. ова | же обдръжителна всѣмъ: |

53 Пакы въ град или въ весь приходѧ | нѣкогда ѥще юнъ сыи. ѿ помы| слъ чрѣвообьяденїа и тъще| славїа купно на трапезѣ сѣ| дѧ обьѧтъ быхъ. и убо ѿрода | чрѣво неистовьства боѧсѧ, | тъщеславїемъ паче побѣжде| нъ быхъ: • познахъ азъ | чрѣвообьястнаго бѣса мнѡ||(л. 193об.)гажди тъщеславному оделѣ| вша въ юнныхъ, и влѣпотѫ: |

Въ мирскыхъ убѡ, конецъ всѣм | злымъ сребролюбіе. въ иноцѣ| х же, чрѣвное обьяденїе: |

54 Сѫт въ дховныхъ мнѡжицеѧ нѣ| кыѧ худѣишѧ стрсти ѿ ба съмо| трителнѣ оставлѣемы. яко | да ради худыхъ нѣкыхъ и безгрѣ| шныхъ себе ѕѣло укарѣѧще, бо| гатство некрадомо смѣрено| мѫдрїа стѧжѫт: • 55 нѣс въ | начѧтцѣ смѣреномѫдрїе стѧ| жати, без повинованїа ходѧ| щу. зане всѣкъ самочинныи | хытрость навыкъ мъчтаетсѧ: |

56 Въ двѡих всѣхъ роднѣиших добро| дѣтѣлехъ, оци дѣлное уста| влѣѧтъ, и в лѣпотѫ. ова бѡ сла| стемъ губителна ес. ова же | губленїе смѣреномѫдрїемъ у| твръди. сего ради и плачь су| губъ ес, яко грѣху губителе| нъ и смѣреномѫдрїу творите| ленъ: • 57 блгочьстивыхъ у||(л. 194)бѡ, еже всѣкому просѧщому да| ати. блгочьстивѣиших же, е| же и непросѧщому. а еже ѿ въ| землѧщаго неистѧѕовати мо| гѫщимъ паче, тъчїа бестрстных | едїнѣхъ свое естъ: |

58 Въ всѣх стрстехъ и добродѣтѣлех | себе възыскуѧще непрѣстанѣм, | где есмы. в начѧлѣ ли, или въ срѣ| дѣ, или на конци: • 59 всѧ ѧже | к намъ бѣсовскыѧ рати, ѿ трї| ехъ сихъ винъ сставлѣѧтсѧ. и| ли ѿ сластолюбїа. или ѿ прѣзо| рства. или ѿ зависти тѣх. и по| слѣдніи убѡ, блжени. срѣднїи | же, прѣокаанни. пръвїи же, не| потрѣбни до конца сѫт: |

60 Естъ нѣкое чювство паче же | нравъ болѣзнъ но приносенъ | нарицаемъ. ѿ него же обьѧ| тыи, к тому неустрашит| сѧ или ѿвратитсѧ болѣзни ко| гда. симъ приснопамѧтнымъ | мчнчьскыѧ дшѧ удръжаны бы| вше, мѫкы удобъ прѣобидѣшѧ: ||

(л. 194об.) 61 Ино хранило помыслом. и другое у| му блюденіе. и елико ѿстоѧт | въстоци ѿ западъ, толико вы| сочаише пръваго второе, аще | и труднѣише ес: • 62 ино моли| тисѧ на помыслы. и ино съпро| тивъ вѣщати тѣмъ. и другое у| ничижати и ѿлагати тѣхъ. | и пръвому убѡ образу, свѣ| дѣтельствуетъ рекыи, бе въ | помощь моѧ въньми, и симъ по| добнаа. второму же, рекыи, | ѿвѣщаѧ поносѧщимъ ми сло| во ѿвѣтно. и пакы. положилъ | еси нас въ прѣрѣканїе съсѣдомъ | нашимъ. третїему же свѣдѣ| тель пѣвый, о нѣмѣхъ и не ѿвръ| зох устъ моихъ. и положихъ тѣ| мъ хранило вънегда въстати | грѣшному на мѧ. и пакы. гръ| діи законопрѣстѫповаахѫ ве| льми. ѿ твоего же зрѣніа азъ | не уклонихсѧ. ѿ сихъ, срѣдні| и убѡ, пръвымъ образомъ мнѡ| жицеѧ приемлетъ зане при||(л. 195)готовленное. пръвыи же, не у | вторымъ образомъ может вра| гы ѿринѫти. третїи же, въ всѣ| кѡмъ бѣсы оплъва: |

63 Невъзможно естъстъвнѣ бестѣ| лесному ѿ тѣла уставлѣти| сѧ. всѣ же мощна стѧжавшому | ба: • 64 яко же иже чювством | обонѣніа здрави сѫще, иже аро| маты отаи дръжѫщаго позна| вати могѫт, тако и дша чиста. | и блгоѧханіе еже та ѿ ба при| тѧжа, и злосмрадїе еже его | же прѣмѣньшисѧ естъ съвръ| шенѣ, въ инѣхъ сѫще познава| ти нечювстъвнѣ другыимъ | можетъ: • 65 не всѣмъ убо | бестрстнымъ быти мощно, все| м же спстисѧ и бгви примири| тисѧ, не невъзможно: |

66 Да не тобоѧ обладаѧтъ инопле| менници они, иже бжїа неи| зреченнаа съмотренїа или ви| дѣніа въ члцѣхъ бываѧщаа | мнѡго испытовати хотѧщеи, || (л. 195об.) и лицемѣрна га быти отаи въла| гаѧще. мнѣніу бѡ ѿроди и сѫт | и познаваѧтсѧ: • 67 естъ бѣ| съ сребролюбіа. мнѡжицеѧ | смѣреніе лицемѣрствуѧ. | и естъ бѣсъ тъщеславїа, на ми| лостынѧ понѫждаѧ. яко же и | сластолюбїа. тѣм же аще ѿ | обѡихъ чисти есмы, на всѣком | мѣстѣ миловати не прѣста| нѣмъ: • 68 нѣціи убѡ рѣшѧ | бѣсомъ быти бѣсовомъ съпро| тивлѣѧщѫса. аз же познахъ | всѧ нашѧ ищѫщѧ погыбѣль: |

69 Всѣкого дховнаго дѣланіа ви| димаго же. и разумѣваема| го, прѣдварѣетъ прѣдложеніе | свое и любовь изрѧднаа, съ | поспѣшъствомъ бжїемъ бы| ваема. 70 пръвыимъ бѡ неполо| женомъ, второе послѣдова| ти не можетъ: • аще врѣ| мѧ всѣко и вещи иже под нбсемъ | яко же рече съборникъ. въ | всѣх же и нашего жительства || (л. 196) сщеннаго сѫт вещи. тѣм же съ| мотримъ аще годѣ естъ. и в ко| еждо врѣмѧ врѣменемъ своа | възыщѣмъ. врѣмѧ бѡ всѣко | въ подвиѕаѧщихсѧ естъ, бе| стрстіа. и врѣмѧ съ стрстїа, ради | подвиѕаѧщихсѧ глѧ младен| ства. врѣмѧ слъзамъ, и врѣ| мѧ жестосръдїу. врѣмѧ по| винованїу, и врѣмѧ еже запо| вѣдовати. врѣмѧ посту, и врѣ| мѧ въкушенїу. врѣмѧ рати | тѣлесе врага, и врѣмѧ съмръ| ти раждиѕаніа. врѣмѧ зимы | дшевныѧ, и врѣмѧ тишины у| мныа. врѣмѧ печали сръде| чныѧ. и врѣмѧ радости дхо| вныѧ. врѣмѧ учительства, | и врѣмѧ послушанїа. врѣмѧ | сквръненїомъ всѣко мнѣніа ради, | и врѣмѧ чищеніу смѣреніа ради. | врѣмѧ борбѣ, и врѣмѧ твръ| дыѧ ѿрады. врѣмѧ безмлъ| вію, и врѣмѧ немѧтежнои млъ| вѣ. врѣмѧ млтвы непрѣста||(л. 196об.)нныѧ, и врѣмѧ службы нелице| мѣрныѧ. да не убѡ прѣжде| врѣмене ѿ прѣзорива усръдїа | прѣльщаеми, яже врѣмене въ| зыщемъ. не въз имѫ яже въ жѫ| твѫ. не въ сѣмени яже въ рѫко| ѧтехъ. понеже врѣмѧ еже сѣа| ти труды, и врѣмѧ еже пожѧ| ти блгодѣти неизреченныѧ. а| ще ли же ни, то ни въ врѣмѧ я| же врѣмени своа приимемъ: |

71 Нѣціи прѣжде трудѡв. нѣцїи же | по трудѣхъ. ини же на съмръ| ти, прпдбнаа въздаанїа ѿ ба | своихъ трудѡвъ по съмотре| нїу неизреченному приѧшѫ. | възыщамъ кто ѿ сихъ другаго | смѣреннѣиши ес: • 72 естъ | ѿчааніе ѿ мнѡжъства грѣ| ховнаго и съвѣстныѧ тѧже| сти и несътръпимыѧ печали, | заеже прѣпотопитисѧ мнѡ| жъствомъ язвнымъ дши. и тѧ| готоѧ тѣхъ въ ѿчаанїа глѫби| нѫ погрѫжатисѧ. и естъ ѿ||(л. 197)чааніе ѿ прѣзорства и мнѣніа| намъ сълучаѧщеесѧ. помышлѣ| ѧщу себе, яко недостоину сѫ| щу сълучьшагосѧ паденіа. се | же назираѧи въ обѡих обрѧщет | своиство. ового убѡ, въ нера| знъство прочее себе въдавша. | ового же постничьства въ ѿ| чаани дръжѧщасѧ, еже несъгла| сно. нѫ ового убѡ, въздръжа| нїе и блгонадеждіе. ового же, | смѣреніе, и еже никого же сѫ| дити, изцѣлити можетъ: |

73 Не достоитъ чюдитисѧ намъ и| ли дивитисѧ зрѧщемъ, нѣкы| ѧ убѡ лѫкаваа дѣлаѧщѧ дѣ| ла, блга же словеса произно| сѧщихъ. елма и иже въ раи зъ| мїа оного, равно мнѣнїемъ въ| звысивъ погуби: • 74 образ | ти и правило да бѫдет се въ всѣх | твоихъ начинанихъ и жите| льствихъ. повинуемых же и | неповинованыхъ. видимых | же и разумѣваемыхъ, аще по || (л. 197об.) бѕѣ въистинѫ сѫт внегда яко | воли бо ухыщрѣемъ въ водѧще | и глѧ начинаніе. и ѿ того дѣла| ніа смѣреніе еже имамы не| приемлемъ вѧще въ дши, не | мнитсѧ мнѣ по бѕѣ то съдѣло| вати, аще или мало или вели| ко ес. в насъ убѡ младенстъ| внѣишихъ, се гснѧ волѧ извѣ| щеніе. в срѣдних же, ратемъ | всѣко ѿхожденїе. въ съвръше| ныих же, бжствнаго свѣта | приложеніе и изъобиліе: |

75 Мала убо въ великыихъ, всѣ| ко немала. великаа же въ ма| лыхъ, не всѣко съвръшена: |

76 Въздухъ убѡ очистивсѧ ѿ о| блакъ, свѣтло показа слнце. | и дша прѣдприѧтїомъ оставле| нїомъ сподблъшисѧ, всѣко бо| жестъвныи свѣт видѣ: |

77 Ино грѣх. и ино празность. и ино | нераденїе. и другое стрсть. и и| но паденіе, могыи о ги искати | да ищетъ явѣ: • 78 нѣціи || (л. 198) чюдотворное и зримое въ дхо| вныих дарованїихъ паче всего | блажѫт. невѣдѧще мнѡга сѫща | сего прѣвышьша и скровна. тѣ| м же и прѣбываѧтъ без паденіа: |

79 Очистивыисѧ убѡ съвръшенѣ, | самѫѫ тѫ аще и не самѫѧ дшѫ | искрънѣго въ которыихъ ес ви| дит. прѣдспѣваѧи же и ѥще, тѣ| ломъ тѫ назнаменуетъ: |

80 Огнь малъ мнѡгажди, всѧ ве| щь потрѣби. яко же и сквожнѣ | мала весь труд растли: |

81 Естъ покои в раждници умнѫѧ | силѫ възбуждаѧщїи, и ражди| ѕанїе не въздвижѧ. и естъ мнѡ| гое истаанїе всѣко и подвиѕа| нїа подвиѕаѧщее. яко да не у| поваѧще бѫдемъ на сѧ, нѫ на | иже невѣдомѣ живѫщѫѧ умръ| щвѣѧщаго: • 82 егда нѣкыѧ | нас о ги любѧщѧѫ узримъ, въ тѣ| хъ паче бездръзновенное съхра| нимъ. ничто же бѡ тако раза| рѣти любовь можетъ, яко же || (л. 198об.) дръзновенїе. и ненависть съ| дѣловати: • 83 разумно и ѕѣ| ло удобрено ес дшевное око. и | всѣкъ видъ по бестѣлесныхъ | сѫщъствѡхъ прѣвъсходѧ. тѣ| м же и стрстніи мнѡгажди я| же въ иныхъ дшахъ ѿ любве мнѡ| гыѧ еже к тѣмъ помышленїа | познати възмогоша. и паче же | егда ѿ кала не погрѧзаѧтъ о| скврънѣеми: • 84 аще ничто | же невещістъвному естъ| ствомъ яко же вещное съпро| тивлѣетсѧ, прочитаѧи да | разумѣетъ: • 85 назиранїа | въ мирскыхъ убѡ, съпроти| влѣѧтсѧ бжїу промыслу, в нас | же, умному вѣдѣнїу: |

86 Немощнїи убѡ дшеѧ, ѿ тѣле| сных напастеи и бѣдъ и ѿ внѣ| шнихъ искушенихъ, еже к тѣ| мъ посѣщеніе гсне да познаваѧт. | съвръшенїи же, ѿ дховнаго при| шествіа и дарованїомъ прила| ганіа: • 87 естъ бѣсъ да е||(л. 199)гда на одрѣ възлѧжем к намъ при| ходѧ. и лѫкавыми нас и скврън| ными стрѣлѣѫ въспоминаньми. | яко да лѣностїа на млтвѫ то| гда на нь не въорѫжившесѧ. въ | скврънныхъ помышленихъ у| снѫвше, скврънныи съновы о| брѧщемъ: • 88 ѥс духовѡмъ | прѣдитеча нарицаемыи. ѿ съ| на нас абіе приемлѧ. и пръвомы| слїе наше оскврънѣваѧ. да| ваи твоего дне начѧткы гсви. | прѣдтворѧщаго бѡ бѫдетъ: |

Достойно слышанїа ми слово дѣ| латель добръ съповѣда. ѿ са| мого бѡ рече утра, все свое | теченіе дневное прѣдсъвѣмъ: |

89 Мнѡга и блгочьстиа и пагубы | пѫтшествіа. тѣм же мнѡгажди | едїному съпротивлѣѧиса. друго| му приснѣ съходитъ. и обѡю | разумъ, ес ѿ га блгоугоденъ: |

90 Борѧтсѧ убѡ бѣси о сълучаѧ| щихсѧ намъ искушенихъ. или | рещи намъ. или съдѣати что || (л. 199об.) безмѣстно, и егда не възмогѫт, | отаи пришедше гръдостно на| мъ блгодаренїе къ бу вълага| гаѧтъ: • 91 иже убѡ горнѣ| а мѫдръствовавшеи, ѿлѫча| ѧщесѧ горѣ ѿчѧсти въсходѧт. | а иже долнѣа, долу пакы ѿхо| дѧт. ѿлѫчаѧщихъ бо сѧ, ни| что же прочее посрѣдѣ стоит: |

92 Едїно ѿ тварїи,въ иномъ а не въ | себѣ еже быти приѧтъ. и чю| до, како кромѣ ѿ въ нем же | еже быти приѧтъ и съставлѣ| тисѧ можетъ: • 93 блгочь| стивыѧ убо дъщерѧ, мате| рѧ раждаѧтъ. матерѧ же гь. | и о съпротивных же, прѣдрече| нныимъ правиломъ устави| ти не немѫдро: • 94 стра| шливыи на брань да не исхо| дитъ мѡѷси паче же бъ пове| лѣвает. да некако бѫдетъ по| слѣднѣа прѣльсть дши, паче | пръваго паденіа тѣлеснаго, | и в лѣпотѫ:— ||

(л. 200) + о разсѫждени блгоразсѫднѣм, слов + |

Им же образомъ желаетъ | елень палимъ на исто| чникы, сице въ иноцѣхъ | желает сѧ бжствнаго и бла| гаго хотѣнїа достиженіе. | не тъчїѧ же, нѫ и съраство| реннаго. ѥще же и съпроти| внаго познаніе. о них же мно| го намъ поистинѣ слово и не| удобъ сказаемо. и кыѧ у| бо ѿ вещеи ѧже в нас не ѿложнѣ | длъжны сѫт бывати, и всѣкого | пожданїа быстрѣише по глѧщ| ому. горе ѿлагаѧщому | днь ѿ дне, и врѣмѧ ѿ врѣмене. | каа же пакы съ кротостїѧ и | расмотренїемъ, яко же на| казуетъ рекыи. съ окръмле| нїемъ бываетъ брань. и па| кы. всѣ блгообразнѣ и по чину | да бываѧтъ. нѣстъ бѡ нѣс | прилучьшїихсѧ таковаа | неудобъ разсѫжденнаа въ| скорѣ блгоразсѫжденнѣ ра| зумѣти. зане и бгоносныи. || (л. 200об.) и дхъ в себѣ глѧщъ имѣѧ, се | мнѡгажди явлѣетсѧ молѧсѧ. | и овогда убѡ, научи мѧ глѧ | творити волѧ твоѧ яко ты | еси бъ мои. овогда же пакы, | настави мѧ на истинѫ твоѧ. | и пакы. скажи ми ги пѫт въ нь же | поидѫ, яко к тебѣ ѿ всѣкоѧ | печали жнтеискыѧ и стрсти, | дшѫ моѧ възѧхъ и възвысихъ: |

96 Елици гснѧ увѣдѣти въсхотѣ| шѧ волѧ, себѣ умрѣти длъ| жни сѫт. вѣроѧ убѡ. и нелѫка| вноѧ простотоѧ помольше| сѧ. и дшѧ ѿчьскыѧ или брат| нѧѫ въ смѣрени срдца и несу| меннѣмъ помысломъ въпро| сивше, яко ѿ бжїихъ устъ | яже ѿ нихъ съвѣтуемаа да | приемлѧт. аще и съпротнвна | тѣхъ разуму реченнаа сѫт. а| ще и не ѕѣло дховни въпрашае| мїи сѫт. нѣс бѡ неправеденъ бъ, | дшѧ вѣроѧ и незлобїемъ себе | ближнѣго съвѣту и сѫду || (л. 201) смѣрившѫѧ прѣльстити. аще | и бесловесни въпрашаемїи сѫт, | нѫ глѧ и невещестъвенъ и не| видимъ: • 97 мнѡга смѣре| номѫдріа исплънени сѫт, иже | прѣдреченному нами безъ съ| мнѣнїа прилагаѧщесѧ пра| вилу. аще бѡ въ ѱалтіри | свое нѣкто ѿвръзааше га| нанїе, колико мните слове| сенъ умъ и дшѫ умнѫ безду| шнааго разнъствовати ѿвѣ| щананїа: • 98 мнѡѕи неу| съвръшенное се и леккое бла| гопрѣдреченное ѿ самоуго| діа неприемше. нѫ ѿ себе и | в себѣ гсне блгоугодное дости| гнѫти наченше, различны нам | ѕѣло и мнѡгы ѧже о семъ сѫ| ды съповѣдашѧ: |

Ѿставишѧ нѣціи ѿ съвъпросник | всѣкого пристрастїа свои по| мыслъ, о ѡбѡю съвѣту ду| шевною. глѧ же, начинаѧща| го и съпротив глѧщаго. и на||(л. 201об.)гъ свои умъ своеѧ волѧ горѧ | щеѧ млтвоѧ въ уреченнѣхъ | днехъ прѣдставивше гсви, по| знаніе волѧ его получишѧ. и| ли уму разумну умнѣ къ на| шему уму съглавшу, или е| дїнои мысли съвръшенѣ без вѣ| сти ѿ дшѧ бывши. 99 ини, ѿ по| слѣдуѧшѫѧ начинанїу скръ| би и расыпанїу, се бжствно | быти разумѣшѧ по реченно| му. въсхотѣхѡмъ приити | к вамъ и едїноѧ и дващи, и въ| збрани намъ сатана. [(1 Фес. 2:18)] 100 дру| ѕїи, съпротивное пакы. ѿ не| начаемаго въ вещи поспѣ| шъства, бжїе блгоприѧтно| е ощутишѫ. главше оно. | еже всѣкому произволѣѧ|щуму блгое поспѣшъству| етъ бъ • 101 їже ба просвѣ| щенїемъ в себѣ стѧжавы, и | в находѧщихъ и въ пождава| ѧщихъ вещехъ, вторымъ обра| зомъ а не врѣменемъ извѣща||(л. 202)тисѧ обыче: • 102 еже съмнѣ| тисѧ въ сѫжденихъ и безъ извѣ| щенїа на мнѡѕѣ прѣбывати, | непросвѣщенны и славолюбны | дшѧ ес знаменіе: • 103 нѣс бъ | неправеденъ, иже съ смѣренї| емъ тлъкѫщимъ затворити: |

104 Разумъ въ всемъ ищетсѧ ѿ га. | и внаходѧщих, и въ ни. всѣ бѡ | чиста пристрастіа и всѣкоѧ | сквръны, въистинѫ га ради | а не иного чьсого ради бывае| ма. аще и не всѣко блга, нѫ о| баче въ блгаа намъ въмѣнѧт| сѧ. еже бѡ о себѣ възысканїе, | не безбѣденъ имат конецъ: |

105 Неизреченъ иже о нас гснии сѫдъ. | мнѡгажди бѡ своѧ волѧ съмо| трителнѣ ѿ нас укрыти хо| щетъ. съвѣды яко и навыкше | тѫ, того прѣслушаемъ. и про| чее мнѡжаишѧѫ язвы приимем: |

106 Прѣмѣнисѧ правостное срдце | различіа вещемъ. безбѣдно пла| ваѧ въ корабли незлобіа: ||

(л. 202об.) 107 Сѫт мѫжестъвны дшѧ желаніем | бжствнымъ и смѣренїемъ сръ| дца, въ вышъшнхъ себе дѣла| нихъ начинаѧще. и сѫт прѣ| зорива срдца, тожде съдѣваѧ| ще. разумъ бѡ врагѡмъ на| шимъ мнѡжицеѧ яже выше | силы намъ вълагати. яко | да тѣми устрашившесѧ, | и того еже по силѣ ѿпадемъ. | и сътворимъ себе смѣхъ вра| гомъ нашимъ великъ: |

108 Видѣхъ немощны дшѧ и тѣле| са, ради мнѡжъства грѣхо| внаго въ яже выше себе на| ченьшѧ и несътръпѣвшѧ. и| м же азъ количьствомъ смѣ| реніа а не труды, покааніе | рѣхъ ѿ ба сѫдитисѧ: |

109  Ѥстъ егда въспитанїе послѣд| нїимъ злымъ виновно бывает. | естъ же егда и съжитїе. о| баче мнѡгажди и развраще| нна дша доволна себѣ на па| губѫ. 110 ѿлѫчивыисѧ двѡю, и || (л. 203) третїаго равно прѣмѣнисѧ. | третіе же имѣѫи, на всѣком | мѣстѣ неискусенъ. нико| е же бѡ мѣсто нбсе утвръжде| ннѣише: • възлохотнѣ | убѡ съ нами борѧщимисѧ | невѣрными или зловѣрными, | по пръвѣмъ и вторѣмъ нака| зани прѣстанѣмъ. 111 въхотѧ| щих же истинѫ навыкнѫти, | доброе творѧще до вѣка не| стѫжаимси. обаче и къ у| твръжденїу нашего срдца | въ обѡихъ сътварѣимъ: |

Бесловесенъ ѕѣло иже выше | естъства въ стхъ слышѫи | добродѣтѣли, и себе ѿрица| ѧисѧ. паче же ѿ двѡю едино| му тѧ изрѧднѣ наказуѧт. | или къ ревности въздвижѫще | ради блженнаго и прпдбнаго мѫ| жъства. или къ мнѡгому | себе самого познанїу и сѫ| щѧѫ въ тебѣ немощи явле| нїу, обратѧт ради пръпрдбна||(л. 203об.)го смѣреніа: • 112 сѫт нечи| стіи и лѫкавныхъ лѫкавнѣ| иши бѣси. иже грѣх намъ съдѣ| ловати едїнѣмъ не съвѣща| ваѧтъ. нѫ обещникы намъ | на злое и другыхъ имѣти съ| вѣтуѧтъ. яко да лютѣишѧ | намъ мѫкѫ сътворѧт: |

Видѣх обычаи лѫкавъ ѿ иного | навыкша другаго. и научи| выи убѡ въ чювство пришед, | каатисѧ начѧт. и ѿ злаго прѣ| ста. ученича же ради дѣланіа, не| крѣпко того покааніе быс: |

113 Мнѡго въистинѫ мнѡго и неу| добъ постижно нечистыхъ | духѡвъ лѫкавство. и малѣми | видимо. мнѧ же яко ни малѣ| ми все. како убѡ питаѧще| сѧ и насыщаеми бдимъ трѣ| звѣ. постѧще же сѧ и стра| ждѫще, съномъ умиленнѣ | низводимсѧ. безмлъвъству| ѧще ожесточаваемъ. и съ и| нѣми прѣбываѧще поувръ||(л. 204)заемсѧ. гладуѧще въ сънѣх | искушаеми есмы. и насыща| ѧщесѧ безъ искушенїа прѣ| бываемъ. въ скѫдости, по| мрачени нѣкаковн и безъ уми| ленїа прѣбыааемъ. въ винопи| тїих же, тиси и блгоумиле| ни. къ симъ, могыи о ги да про| свѣтитъ непросвѣщенныѧ. | мы бѡ непросвѣщени о тако| выхъ есмы. обаче оно глемъ. | яко не всегда ѿ бѣсовъ та| ковое прѣложенїе бываетъ. | нѫ ес егда и ѿ сърастворенїа | свѧзавшаго ми сѧ сего и при| вѧзаннаго мнѣ яко не вѣдѣ, | сквръннаго и ласкръдаго де| белъства: • 114 о неудо| бъ разсѫднѣм прилучьшагосѧ | прѣдъреченныхъ прѣпада| ніа, чистѣ и смѣреннѣ га по| млимъ. и аще по млбѣ и тоѧ | врѣмени такодже обрѧщемъ | дѣиствуѧще бываемое, по| знаемъ яко не ѿ бѣсѡвъ, || (л. 204об.) нѫ ѿ естъства ес бываемое. | мнѡгажди же и бжствное съ| мотреніе, съ противными о| блгдтельствовати нас хощет. | всѣческыми мнѣніе наше | низлагаѧ: • 115 люто еже | о сѫдбахъ глѫбинѫ испыто| вати. въ корабли бѡ мнѣніа | испытливїи плаваѧтъ: |

116 Въпроси нѣкто нѣкого ѿ видѣ| ти могѫщихъ. чьсо ради про| вѣды бъ нѣкыимъ паденіа, | тѣхъ дарованьми и чюдесы | украси. он же роче. яко да | и прочѧѫ дховныѧ утвръ| ди, и самовластное пока| жетъ. и безъѡтвѣтны на сѫ| дѣ падшѧѫ сътворитъ: |

117 Законъ убѡ яко несъвръше| нъ, внимаи себѣ глет. гь же | яко прѣсъ[връ]връшенъ, и бра| тнее намъ исправленіе про| възгласи рекъ. аще съгрѣшит | тебѣ братъ твои, и прочаа. | аще убѡ чисто ти ес обличе||(л. 205)нїе и смѣрено, паче же въспо| минанїе, гснее творити не ѿ| рицаисѧ. и паче же въ приемлѧ| щихъ. аще ли не удоспѣлъ е| си, понѣ законнѫѧ проходи | службѫ: • 118 не дивисѧ | и твоѧ любовныѧ вражуѧ| щѫ тѧ зрѧ. бѣсовскаа бѡ о| рѫдіа легчайшіи, и паче же | въ враѕѣхъ ихъ: • 119 чюди| ти ми сѧ о едіномъ иже в нас | ѕѣло находитъ. како убѡ на | добродѣтѣли ба всесилнаго. | и агглы. и стыѧ въ поспѣшъ| ство имѧще. на съпротивнаа | же, лѫкаваго бѣса тъчїа, у| добъ уклоннѣ и скорѣише на | стрсти прѣкланѣемсѧ. о семъ | убѡ азъ, опасно глати не мо| гѫ, ниже хощѫ: • 120 бывшаа | убѡ всѣ, аще сице якоже бы| ша естъствомъ сѫтъ, како у| бѡ образъ есмъ бжіи и съ кало| мъ смѣшаѧсѧ, яко же рече ве| ликыи григоріе. аще ли инако || (л. 205об.) нѣкаа ѿ създанных паче еже | быша сѫт, всѣко коеждо сърод| ства своего несытнѣ же| лаетъ: • всѣкымъ у| хыщренїемъ нѣкто приѧтъ | да сице рекѫ, яко да на прѣ| столѣ бжїи калъ възнесъ по| садитъ. тѣмъ убѡ да ни| кто же къ въсхожденїу ви| ны непщуетъ. пѫть бѡ и | дверь ѿвръзесѧ: • 121 испра| вленїомъ убѡ дховныхъ ѿ| цъ послушанїе, умъ и дшѫ | къ ревности възбуждаетъ. | учителное же послушанїе, | къ подражаніу ревнителѧ | наставлѣти обыче: |

122 Разсѫжденіе естъ, тъмѣ свѣ| тилникъ. заблѫждъшимъ | възвращенїе. невндѧщихъ | просвѣщеніе: • разсѫ| дителны естъ, здравїу обрѣ| татель и недѫгу низложи| тель: • 123 по двѡю образу | вси глемїи малочюдніи, се || (л. 206) страдти обыкошѧ. или неразу| міа ради послѣнѣго, или ра| зумомъ смѣреномѫдрїа, я| же искрънѣго величаѧще и въ| зносѧще: • 124 подвигнѣ| мсѧ не тъчїѧ борити, нѫ и | ратовати бѣсы. овъ бѡ, ово| гда убѡ побѣждаетъ, ово| гда же побѣждаемъ ес. ови же | всегда врага гонѧтъ: |

125 Побѣдивыи стрсти, пробадает | бѣсы. стрсти убѡ творѧсѧ | имѣти. сим же прѣльщаѧ вра| гы своѧ, и прѣбываѧ не рату| емъ ѿ нихъ: • обесчесте| нь быс иногда нѣкто ѿ братіи, | и никако же подвигсѧ срдцемъ. | въ умѣ помливсѧ, и тако о бе| счестїихъ плакатисѧ начѧт. | притворенноѧ стрстїѧ свое | бестрстіе съкрывъ: |

Другыи ѿ братіи напръво сѣ| дани сыи всѣко не желателнѣ, | о томъ болѣти творѣшесѧ: |

Како же ти скажѫ оного чи||(л. 206об.)стотѫ, иже въ блѫдилище | еже мнѣти грѣха ради въско| чившаго. блѫдницѫ же на по| стничьство истръгшаго: |

Нѣкому пакы ѿ безмлъвъству| ѧщихъ гроздъ нѣкто прине| се ѕѣло заутра. он же по при| несьшаго ѿхождени, остры| мъ нѣкымъ устръмленїемъ | нежелателнѣ того сънѣде. | бѣсовѡмъ чрѣвообьястна | себе явлѣѧ: • инъ пакы | мало ѳалїи погубивъ, ве| сь днь творѣше себе болѣзну| ѧща: • мнѡга таковы| мъ трѣзвенїа потрѣба ес. да | некако рѫгатисѧ наченьше, | въ порѫганїе себе въведѫтъ. | сїи бѡ въистинѫ о них же нѣ| кто рече. яко льстьци и исти| нни: • 126 иже тѣло хощетъ | чисто прѣдставити хсви. и сръ| дце чисто показати ему, да | съблюдет безгнѣвіе и въздръ| жанїе. сихъ бѡ кромѣ, весь || (л. 207) труд наш безъ успѣха: |

127 Яко же различни сѫт очнїи свѣто| ве, сице мнѡга и различна мы| слънаго слнца яже въ дши бы| ваемаа осѣненїа. ино убѡ | еже ради тѣлесныхъ слъзъ. | и ино еже ради дшевныхъ. дру| гое еже тѣлесныма очима, | и другое еже умныма. ино | еже ѿ слышанїа слову, и дру| гое еже своеволнѣ движѫще|есѧ въ дши радованіе. ино е| же ѿ безмлъвїа. и другое еже | ѿ послушанїа. к симъ всѣмъ, | ино еже изстѫпленїемъ умъ | въ свѣтѣ хсви прѣдставлѣѧщее, | неизреченнѣ и несказаннѣ: |

128 Сѫтъ добродѣтѣли, и сѫт мтрѧ | добродѣтѣлемъ. съмыслъны| и убѡ, на стѧжанїе матерѣ| мъ паче подвиѕаетсѧ. мате| рѣмъ убѡ, бъ самъ своимъ дѣ| иствомъ естъ учитель. дъще| рѣм же мнѡѕи: • 129 въньмѣ| мъ да некако пищнѫѧ скѫ||(л. 207об.)дость мнѡгосънїемъ нако| нчаваемъ. дѣло бо безумных | се, яко же и съпротивное: |

130 Видѣхъ дѣлателѧ по нѣкоеи нѫ| жди мало ѧтробѣ послаби| вшѧ, въскорѣ же мѫжестъ| внїи всенощныимъ стоанїем | окааннѫѧ умѫчишѫ. и сыто| сти прочее съ радостїѧ ѿвраща| тисѧ наказашѧ: • 131 борит| сѧ убѡ сребролюбіа бѣсъ о| стрѣе с нестѧжателными. | егда же невъзможетъ, тогда | прочее нищѧѫ въ винѫ прѣдлага| ѧ, вещны пакы безвещныѧ у| вѣща быти: • 132 печалуѧще | убѡ, ѧже къ петру заповѣ| дь гснѧ помышлѣѧще не прѣ| станѣмъ. еже пращати се| дьмъдесѧть седморицеѧ съ| грѣшаѧщому. еже убѡ ино| му заповѣда, всѣко и самъ | паче мнѡжае сътворитъ: |

Възвышаѧще же сѧ, всѣчьскы | реченнаго не прѣстанѣмъ || (л. 208) помышлѣѧще. иже съвръшит | весь дховныи законъ. съгрѣ| шит же въ едїнои стрсти сирѣ| чь въ высокоумїи, быс всѣмъ | повиненъ: • 133 сѫтъ нѣкаа | духѡвъ завистных и лѫкавых | устроеніа, самоволнѣ ѿ | стхъ ѿходѧще. яко да не о | непобѣждаемыхъ ратехъ, хо| датае вѣнцемъ стѫжаемы | имъ бѫдѫт: • 134 блжени у| бѡ миротворци, и никто же | съпротивъ глѧи. аз же видѣх | и враждотворцѧ блжены. | два нѣкаа другъ другу лю| бовь блѫднѫѧ и мѣста. ѿ разу| мнѣиших же нѣкыи мѫжъ и| скусенъ, слуга къ обѡихъ | ненависти быс. оному убѡ | сего ѡбадивъ яко хулѧща | его. сему же пакы оного та| кожде. и възможе прѣмѫдры| и бѣсовскѫѫ злобѫ члчьскы| мъ ухыщренїемъ ѿразити. | и ненависть съдѣлати блѫд || (л. 208об.) разарѣѧщѫ: • 135 естъ и| же заповѣди ради заповѣдь прѣ| слушаѧи. видѣхъ бѡ юныѧ по | бзѣ себе любѧщѧ. и убѡ ради и| ных врѣда и съвѣсти, другъ дру| га извѣстивше на врѣмѧ у| далистасѧ: • 136 яко же | съпротивно бракъ и погриба| нїе, сице несъгласна гръдо| сть и ѿчаанїе. и естъ ѿ не| устроенїа бѣсовскаго о| бѡа въкупѣ видѣти: |

137 Сѫт нѣціи ѿ нечистых бѣсѡв, | бжствныхъ писаніи сказа| ніе въ начѧтцѣхъ намъ съ| повѣдуѧще. се же паче лю| бѧтъ творити въ тъщесла| вныхъ срдцехъ. и паче же въ | иже вънѣшнее наказаніе | извыкшихъ. яко да помалу | тѣхъ прѣльщаѧще, въ ереси | и хѫлы съведѫтъ. ѿ сѫщаго | въ дши въ врѣмѧ съповѣданіа | мѧтежа и радости разлианы| и бесчестны, бѣсовское бго||(л. 209)словїе паче же бгоборство | познаемъ: • 138 чинъ убѡ | и начѧло нѣкаа же и конецъ | ѿ сътворшаго бывшаа имѣ| шѧ. добродѣтѣль же, непрѣ| ходенъ тоѧ конецъ иматъ. | всѣкоѧ убѡ рече пѣвецъ ко| нчины видѣхъ конецъ. широ| ка же и непрѣходна заповѣдь | твоа ѕѣло: • аще поидѫт | нѣціи добри дѣлателе ѿ си| лы дѣлныѧ въ силѫ видѣніа. | и любовь никогда же прѣстает. | и гь съхранитъ въхѡд страха | и исход любьве, тѣмъ убѡ бе| зконеченъ естъ тоѧ конецъ. | въ неи же прѣспѣваѧще, нико| гда же прѣстанемъ. ни въ на| стоѧщїи ни въ бѫдѫщїи вѣкъ. | свѣтомъ свѣт разума прие| млѧще. аще и странно нѣка| ко мнѡѕѣмъ глемое, обаче | по прѣдъгланному нами ѡ бла| жене, ниже умнаа сѫщъства | азъ без прѣспѣаніа быти ре||(л. 209об.)кѫ. славѫ же паче къ славѣ | присно приемлѧща. и разум | къ разуму уставлѣѧ: |

139 Не чюдисѧ аще и блга намъ бѣ| сове мнѡжицеѧ разумѣнїа | вълагаѧт. и симъ умнѣ съпро| тивъ глѧтъ. 140 разумъ бѡ вра| гѡмъ нашимъ о семъ увѣща| ти нас, яко и срдчнаа наша вѣ| дѧт помышленїа: • не хо| щи быти горъкъ сѫдїи иже сло| вомъ вельми учащимъ, зрѧ | тѣхъ о дѣлнѣмъ лѣнивѣише | прѣбываѧщихъ. мнѡгажди бо | дѣлное оскѫдѣніе исплъни сло| ва полѕа: • не вси всѣко | всѣ равно имамы. в нѣкых бо, | слово дѣла. въ другых же па| кы, второе пръваго лихоимъ| ствуетъ: • 141 злое убѡ бъ, | ни сътвори ни създа. прѣль| стишѫ же сѧ нѣіци рекше, е| стестъвны быти нѣкыа ѿ | стрстеи въ дши, не разумѣвше | яко съставнаа естъству || (л. 210) своиства, мы въ страсти прѣ| ложихомъ. яково. естъство| мъ естъ в нас сѣмѧ чѧдородіа | ради, мы же прѣтворихѡмъ | то на блѫд. естъствомъ в нас | ярѡсть на змїѧ. приемлем | же мы тѫ на искрънѣго. в нас | естъ ревность. за еже добро| дѣтѣли ревновати. мы же | на зло ревнуемъ. естъством | дши еже славы желати, нѫ | вышнѧѫ. естъствомъ е| же гръдѣтисѧ, нѫ на бѣсы. | такожде и радость, нѫ га | ради, и искрънѣго блгодѣа| ни. приѧхѡмъ и злопомнѣ| нїе, нѫ на врагы дшевныѧ. | приѧхомъ желаніе пищи, а | не блѫжденіа: • 142 нелѣ| ностива дша, въздвиже на | сѧ бѣсы. умнѡжившем же | сѧ ратемъ, умнѡжишѫсѧ | вѣнци: • неуязвѣе| мыи ѿ ратникъ, не всѣко вѣ| нчаетсѧ. а иже о сълучаѧ||(л. 210об.)щихсѧ падених неизнемагаѧ, | ѿ агглъ яко ратоборецъ про| славитсѧ: • 143 три убѡ | нѣкто нощи въ земли сътво| ривъ, оживе до конца, а иже | три часы до конца побѣдивы, | не умретъ прочее: |

Аще по съмотрителном нака| заніу. по исхождени своем | в нас слнце позна пръвыи запад | свои, 144 всѣко положи тъмѫ за | кровъ свои и быс нощь. в неи у| бѡ проидѫт к намъ иже прѣ| жде ошедшеи дивїи скѵмни, | и вси ѕвѣріе тръновныхъ стра| стеи, рыкаѧще въсхытити | ѧже в нас надежда. и просѧ| ще ѿ ба стрстемъ сънѣдь се| бѣ. или помышленїемъ или | дѣанїемъ: • въ сїа на| мъ темныимъ смѣренїемъ | пакы слнце. и к себѣ ѕвѣріе | събрашѫсѧ. и въ оградахъ сво| ихъ рекше сластолюбивыхъ | срдцихъ лѧгѫт, а не в нас: || (л. 211) Тогда рекѫт въ бѣсѣх. възвеличи| лъ естъ гь. створити съ ними | млсть пакы. мы же к нимъ. въ| звеличилъ естъ гь сътворити | с нами. и быхѡмъ веселѧщес, | вы же ѿгоними: • се гь | сѣдитъ на облацѣ легцѣ, всѣ| кои дши умнаго всего жела| ніа възвысившїисѧ. и придет | въ егѷпетское срдце, еже прѣжде | помраченное. и потрѧсѫтсѧ | рѫкотворенїи идоли и помы| шленїа умнаа: • 145 аще | хс ѿ ірода бѣгаетъ тѣлеснѣ. | та же и всемогыи, да нака| зуѧтсѧ дръзостнїи не въ| мѣтати себе в напасти. не | даждъ бѡ рече въ смаѧтеніе | ногу твоею, и не въздрѣмлет | хранѧи тѧ агглъ: • 146 съплѣ| таетсѧ къ мѫжъству вели| чаніе. яко же нарицаемыи | смилаѯъ кѷпарісомъ: |

Дѣло намъ бѫди всегдашнее, | непростоѧ мыслїѧ помышлѣ||(л. 211)ти на яково либѡ имѣти бла| го, нѫ того опасно изыскуѧ| щеи своиства, съмотримъ | аще в нас естъ. и тогда всѣко | скѫдостны себе разумѣем: |

Възыскуи и стрстемъ непрѣ| станно знаменіа. и тогда | мнѡгы въ тебѣ сѧщѧ разу| мѣешн. ѧже в недѫгѡхъ у| бѡ сѫще не можемъ разумѣ| ти. или немощи ради, или | глубокаго прѣдпостиженіа: |

148 Прѣдложеніе сѫдит бъ. въ сѫщих | же по силѣ, дѣланіе члколю| бнѣ ищетъ: • великъ у| бѡ, иже ни едїнѣмъ ѿ еже по | силѣ скѫденъ сыи. болїи же, | иже въ смѣрени въ сѫщихъ вы| ше силы начинаѧи: • 149 мнѡ| гажди бѣсѡве, легчааишаа | и полѕуѧщаа насъ възбра| нѣѫтъ съдѣловати. труд| нѣишаа же паче проходити | понѫждаѧтъ: • 150 обрѣ| таѧ іѡсифа оного ѿвраще||(л. 212)ніа ради грѣховнаго, а не пока| заніа ради бестрстіа блжима. | възыскати убѡ намъ, въ | кыихъ и колицѣхъ грѣсѣхъ ѿ| вращеніе вѣнецъ иматъ. и| но бо естъ еже ѿвращатисѧ | сѣни, высочаише же еже при| тѣкати къ слнцу: • 151 еже | помрчатисѧ, виновно прѣ| тыканїу. а еже прѣтыкати| сѧ, еже падати. а еже пада| ти, еже умирати: • ѿ ви| на помрачившеисѧ, изтрѣ| звѣшѧ мнѡгажди водоѧ. ѿ | страстеи же помрачившеи| сѧ, изтрѣзвѣшѧ слъзами: |

152 Ино помѫщеніе. и ино възлитїе. | и друго слѣпота. и пръвое убѡ | изцѣлѣетъ, въздръжанїе. | второе же, безмлъвїе. тре| тїе же, послушанїе. и бъ послу| шливъ бывъ: • 153 мы ѿ двѡю | иже долнѣа очищаѧщихъ, лѣ| потнѣ двѡа ѿ иже горнѣа мѫ| дръствуѧщнхъ яко въ прит||(л. 212об.)чи приѧхѡм. оструганіе убѡ, е| же по бзѣ общее житіе. еже | скврънѫ и дебелство и безъо| бразїе дшевное остругаѧще| е рекше. омоченїе же, иже не| чистотѫ и памѧтозлобїе и я| рость ѿ ложъшимъ. и ѿ того | прочее къ безмлъвїу прѣходѧ| щимъ: • 154 нѣцїи еже въ та| жде въпадати паденіа. ѿ скѫ| дости ключимаго и подоба| ѧщаго покааніа пръвому рѣ| шѧ: • възыщам же аще | всѣкъ непадыи тѣм жде ви| домъ, убѡ и достоинѣ ли по| каасѧ. 155 падошѧ тѣми жде | нѣціи. или пръвыимъ въ забы| тїа глѫбинѣ погребеномъ, | или ба ѿ сластолюбіа члколю| бца непщуѧщемъ, или своего | спсенїа ѿрицаѧщесѧ. не вѣ| мъ аще некто мѧ укорити | би хотѣлъ, реклъ бимъ убо. | яко и врага сего прочее свѧ| зати не могѫще, иже обычаа || (л. 213) крѣпостїѧ томѧщаго их: |

156 Испытаимъ како бестѣлесна | сѫщи дша иже к неприходѧ| щѧѫ едїносѫщныѧ яко же сѫт | естъствомъ зрѣти не может. | еда како съпрѧженїа ради, еже | свѧзавыи едїнъ съвѣстъ: |

157 Хотѧщу навыкнѫти скажи | ми скажи, нѣкыи мѧ разуме| нъ въпрашааше. которїт ѿ | духовъ смѣрѣти. которїи | же възвышати умъ о грѣсѣх | могѫтъ. мнѣ же къ расмо| тренїу недоумѣвшу, и не| вѣдѣнїе клѧтвоѧ извѣсти| вшу, учѧи научи. вмалѣ | рече разсѫжденіа квась ти | давъ, оставлѧ искати съ тру| дѡмъ о инѣхъ. иже тѣлесемъ. | и гнѣва. иже чрѣвонеистовь| ства. иже унынїа и съна бѣсъ, | не могѫтъ нѣкако възвыша| ти умныи рогъ. а иже сребро| любіа. любоначѧлства же и | многословіа. и друѕїи мнѡ||(л. 213об.)ѕи, злому злое обыкошѧ присъ| въкуплѣти. тѣмъ и еже сѫдити, | симъ приближенъ естъ: |

158 Іже къ мирскымъ или прииде или | приѧтъ. и о тѣх разлѫчени по ча| сѣ или по дни печали стрѣлѫ при| ѧтъ, а не паче радостн яко за| бавленїа сѣти прѣмѣньсѧ. та| ковыи, или ѿ тъщеславїа. или | ѿ блѫда рѫгаемъ естъ: |

159 Ѿкѫду вѣтръ дыхает прѣжде всѣх | възыщамъ. да некако обрѧщем | сѧ съпротивнѣ вѣтрила протѧ| ѕаѧще: • 160 утѣшаи ѿ любь| ве старцѧ дѣлателныѧ, иже | сътрышѫ своа тѣлеса въ поще| ни. мало упокоеніе тѣмъ по| даваѧ. понѫждаи юнныѧ | въздръжатисѧ, иже сътры| шѫ своѧ дшѫ въ грѣсѣхъ. памѧт | мѫченіа тѣмъ повѣдуѧ: |

Ѿ невъзможныхъ ес еже и въ ином | рѣхѡмъ, абіе въ начѧлѣхъ всѣ| ко чрѣвообьяденїа и тъщесла| вїа намъ чистомъ быти. нѫ || (л. 214) не въсхощим питанїемъ съ тъще| славїемъ братисѧ. побѣжде| ніе бѡ тъщеславїа, тъщесла| віе въ въводныхъ глѧ раждает. | паче же оскѫдѣніемъ на то по| млимса. придет бѡ час, и ннѣ ест | хотѧщимъ. яко да покорит гь и | то под ногы нашѧ: • не тѣми | же юннии и състарѣвшеисѧ при| ходѧще, ратуеми сѫт стрстьми. | мнѡгажди бѡ въ всемъ съпро| тивны недѫгы имѧт. сего ради | блжено блженное смѣреніе. я| ко и юннымъ и състарѣвшимсѧ | твръдо и силно бываетъ покаа| ніе: • 163 не съмѫщаисѧ о не| м же глати грѧдѫ. скѫдн[]и бо, | обаче сѫт дшѧ правы и нелѫка| вны. злобы и лицемѣрїа и зло| теченїа прѣмѣнены. им же | всѣчьскы члчьское съпрѣбы| ваніе съпротивлѣетсѧ. мо| гѫще съ наставлѣѧщимъ ѿ | безмлъвїа яко ѿ пристани| ща на нбо въсходити. и обще||(л. 214об.)жителныих млъвъ и съблазно | въ прѣбывати не трѣбуѧщим | и неискусномъ: • 164 блѫдныѧ | убѡ члвци. лѫкавыѧ же а| ггли. гръдостныѧ же, бъ и| сцѣлѣвати можетъ: |

165 Видъ любве еда мнѡгажди и се | быс. еже искрънѣго приходѧ| ща к намъ оставлѣти твори| ти яко же хощет въ всемъ. на| мъ убѡ тихость всѣкѫ пока| зуѧщемъ: • 166 възыщамъ | како и доколѣ и когда. и аще | убѡ разорително раскааніе | добрымъ яко же и злымъ: |

167 Разсѫжденіе мнѡго имѣимъ. | когда убѡ стоати и въ кыих. | и даже доколѣ боритисѧ съ | стрстными вещьми длъжни е| смы. естъ бѡ и бѣжаніе прѣд| избирати немощи ради, яко | да не умремъ: • 168 видимъ | и съхранимъ. еда бѡ и въ врѣ| мѧ горести ради жлъчь испра| знити можемъ. которїи у||(л. 215)бо ѿ бѣсовъ възвышаѫтъ. кото| рїи же смѣрѣѫтъ. и кои оже| сточаваѫтъ, которіи же па| кы утѣшаѧтъ. кои помрача| ѫтъ, кои же пакы просвѣще| ніе лицемѣруѫтъ. кои убо | мудны, кои же злоточны. и ко| и сѣтуѧщѧ, кои же тихы съ| дѣваѧтъ нас: • 169 не удивим| сѧ на пъприщи въ начѧтцѣхъ | страстнѣишѧ себе паче ми| рскаго нашего порѣбыванїа | зрѧще. подобаетъ бѡ всѣмъ | виновныимъ подвигнѫтисѧ, и | тако здравїу намъ прибыти. | или и всѣко ѕвѣріе крыѧщесѧ | не видѣахѫсѧ: • 170 егда по нѣ| коему сълучау иже проче| е къ съвръшенїу приближаѧ| щеисѧ, в нѣчсомъ худѣ ѿ бѣсо| въ побѣдѧтсѧ, всѣко ухы| щреніе творѧт, въскорѣ се ѿ | нихъ сторицеѫ сугубо въсхы| тити: • 171 яко же вѣтри о| вогда убѡ връхнее тишины || (л. 215об.) ради. овогда же глѫбинѫ мор| скѫѧ възмѫщати обыкошѧ, | сицеми разумѣваи и о темны| ихъ вѣтрѣхъ. стрстныимъ | убѡ, самое то срдчное чюв| ство обуревати обыкошѧ. | а прѣдъ успѣвшїимъ уже, | връхнее ума. тѣм же и сїи | въскорѣ своеѧ тишины ощу| щаѧтъ неосквръненѫ прѣбы| вшѫ: • 172 съвръшенныхъ ест | еже познавати присно въ дши. | каа убѡ съвѣсти. каа же бо| жїа. каа же бѣсовскаа мы| сль. не бѡ всѣ съпротивна ѿ | начѧла вълагаѫтъ бѣсове. | тѣм же и темно поистинѣ | гаданіе: — | + тогожде оца |

+ іѡанна сїнаискыѧ горы |

+ изъоглавленїе въкратцѣ |

+ прѣдреченны его словесъ: |

1 Вѣра извѣстна, ѿвръженїу | мати. съпротивное же проя| вленно. 2 надежда неукло| нна, безъпристрстїу дверь. || (л. 216) съпротивное же проявленно. | 3 любовь бжиа, странничьству | вина. съпротивное же проя| вленно. 4 повинованїе роди, | себѣ зазрѣніе и здравїа жела| ніе. 5 въздръжанїу мати, съ| мртнаа памѧть, и памѧт утв| ржденнаа жлъчи и оцта влдкы | ба. 6 цѣломѫдрїу вина и помо| щникъ ес, безмлъвїе. раждиѕа| ніу съкрушенїе, постъ. помы| слом же лѫкавымъ и скврным, | съкрушенїе мысли съпостатъ. | вѣра и странничьство, смрть | сребролюбїу. милованіе же и лю| бовь, прѣдаста и тѣло. 8 млт| ва прилежнаа, пагуба уны| нїу. памѧт же сѫда, усръдїу | ходатаи. 10 ярости исцѣле| ніе, безчестіа любовь, пѣніе | же и милованїе и нестѧжанїе, | печали удавленїе. 11 безпри| стрстіе же чювестъвныхъ, | зрѣніе мыслъныхъ. 12 млъчанїе | и безмлъвїе, тъщеславїу ра||(л. 216об.)тници. аще ли посрѣдніи еси, бе| счестіе проходи: • 13 гръдо| сть видимѫѧ изцѣлѣѫтъ, сѣ| товнаа устроенїа. невиди| мѫѧ же, иже прѣжде вѣкъ не| видимыи: • 14 всѣхъ ѕвѣріи | чювестъвныхъ, убїистъвнѣ | и елень. мыслъныих же, смѣ| реніе: • 15 едїно бѡ ес ѿ еже | по естъству. всѣх нас явѣ ра| зумѣнїомъ наказуѧ: |

16 Яко же немощно зъміи своеѧ | ветхости съвлѣщиса, аще | не въ тѣснѫ сквожнѧ въшед| ши. сице и мы ветхаа прѣд| приѧтїа и дшевнѫѧ ветхо| сть и ветхаго члка ризѫ не | ѿложимъ, аще нетѣснаго | и скръбнаго поста и безче| стїа пѫт проидемъ: |

Яко же мнѡгоплътныимъ ѿ | птищъ на нбо възлетѣти не | мощно, сице и иже своеи плъ| ти угаждаѧщому и питаѧ| щому: • исъхши тина, || (л. 217) к тому свинїамъ не угаждает. | и увѧдши плъть, к тому бѣ| сы не упокаетъ: • 19 яко же | плашіа мнѡжъство мнѡгажди | подавлѣѧтъ пламень и уга| шаѧтъ мнѡжъство дыма съ| творше, сице мнѡжицеѧ пе| чаль безмѣрнаа, дымнѫ и те| мнѫ дшѫ съдѣловаетъ. и во| дѫ слъзнѫѧ изсушаетъ: | 20 Яко же слѣпъ стрѣлецъ неиску| сенъ, сице и ученикъ ѿвѣ| тливь погыбаетъ: • 21 яко | же желѣзо искусно и неиску| сное наострити можетъ, си| це брат усръденъ лѣниваго мнѡ| гажди спсаетъ: • 22 яко же | яица въ надрѣхъ грѣема ожи| влѣѧтса, тако и помысли не| обьявлѣеми въ дѣла происхо| дѧт: • 23 яко же коне текѫ| ще другъ другу ретѧтсѧ, та| ко и дружи на добра себе въ| здвижѫтъ: • 24 яко же обла| ци съкрываѫтъ слнце, сице || (л. 217об.) и лѫкавыѧ мысли помрачаѫт и | погублѣѫтъ умъ: |

25 Яко же иже ѿвѣтъ приемыи и на | осѫжденїе грѧды, не глет о позо| рищихъ, тако ни иже въисти|нѫ плачѧисѧ, ѧтробѣ угажда| етъ когда: • 26 яко же ни| щїи скровища црскаа зрѧще, | мнѡжае свое убожъство по| знаваѧтъ, тако и дша вели| кыа ѿчьскыѧ добродѣтѣли | прочитаѧщи, всѣко смѣреннѣ| ише творитъ свое мѫдрова| нїе: • 27 яко же и не хотѧ же| лѣзо послушаетъ магнита, | сице и сътвръдившеисѧ прѣд| приѧтїи томѧтса ѿ них: |

28 Яко же масло дрѣвѣное и нехо| тѧщее утишаетъ мѡре, та| ко и постъ и нехотѧща уга| шаетъ тѣлеснаа раждиѕанїа: |

29 Яко же съѧжаема вода на высо| тѫ възтичетъ, сице мнѡжи| цеѧ и дша ѿ бѣдъ утѣснивши| сѧ, къ бу покаанїемъ възыде || (л. 218) и спсесѧ: • 30 яко же иже а| роматы носѧщеи, и не хотѧ | ѿ обонѣнїа обличаетсѧ, сице | и иже дхъ гнь имѣѧи, ѿ своих | словесъ и ѿ смѣренїа познава| етсѧ: • 32 яко же вѣтри съ| мѫщаѫтъ безднѫ, тако и яро| сть мнѡжае всѣхъ съмѫщает | мысль: • яко же яже око | не видѣ, ни грьтань ѿ слыша| ніа желаетъ въкусити, тако | и чистїи тѣломъ, мнѡго ѿ не| го ѡблегченїе имѧт: |

Яко же орѫжїа црскаа на мѣстѣ | лежѫща зрѧще татіе, не яко | прилучисѧ тамо находѧтъ. | тако и иже къ срдцу млтвѫ при| съвъкупивъ, не яко прилучи| сѧ ѿ мыслъныхъ разбоиникъ | украдаетсѧ: • 35 яко же не| раждаетъ огнь снѣга, тако | ни иже здешнѧѫ ищѫ и чести, | тамошнѧѫ въсприимет: |

36 Яко же едіна искра огнъннаа, | мнѡгажди мнѡгѫ вещь съже||(л. 218об.)же, сице и едїно блго обрѣ| таетсѧ. мнѡжъство ве| ликыхъ съгрѣшенїи потрѣ| бивъ: • 37 яко же нѣстъ | мощно безъ орѫжїа ѕвѣрѧ | погубити, тако ни безъ смѣ| реніа безгнѣвіе стѧжати: |

38 Яко же нѣстъ мощно жити по | естъству безъ сънѣди, | тако нѣс даже до исхода а| ще и в мало врѣмѧ обьлѣни| тисѧ хотѧщому спстисѧ: |

39 Яко же луча слънечнаа скво| жнеѧ въшедши въ храминѫ | всѧ просвѣщаетъ, яко и тъ| нчаншін прахъ зрѣти то| гда лѣтаѧщъ, тако и страх | гснъ въ срдце пришед, всѣ пока| зуетъ еи тоѧ съгрѣшенїа: |

40 Яко же глемїи каркини у| добъ емлеми бываѧтъ, за | еже овогда убѡ напрѣд лѣ| сти овогда же назадь, тако | и дша. овогда убѡ смѣащи| сѧ. овогда же плачѧщисѧ. ||

(л. 219) овогда же питаѧщисѧ, ничто | же полѕеватнсѧ может: |

41 Яко же спѧщеи удобъ украда| еми бываѧтъ, тако и иже бли| зъ мира добродѣтѣль прохо| дѧщеи: • 42 якоже иже съ | львомъ бѡрѧисѧ аще и намо | уклонит око, абіе погыбаетъ, | тако и иже съ своеѧ плътїѧ | борѧисѧ, аще тѫ упокоит: |

43 Яко же иже на лѣствицу въсхо| дѧщеи гнилѫ бѣдѫ приемлѧт, | тако и всѣка честь и слава и | могѫтство, смѣреномѫдрїу | съпротивлѣетсѧ: • 44 яко | же немощно алчѧщому не | поминати хлѣба, сице немо| щно спстисѧ иже исхода и сѫ| да неломинаѧщому: |

45 Яко же вода писмена, сице слъ| зы съгрѣшеніа оцѣщати мо| гѫтъ: • 46 яко же нѣкаа ѿ | писмень не имѧще воды, и нѣ| ми образы оцѣщаемъ, сице | сѫтъ и дшѧ не имѧщѧ слъзъ, || (л. 219об.) и печалїѧ и сѣтованїемъ мно| ѕѣмъ н въѕдыханїемъ, грѣхы | оцѣщаѧтъ и остругаѧтъ: |

47 Яко же мнѡжъство мотылъ. | мнѡжъство червїи творит, | тако и мнѡжъство браше| нное, мнѡжъство паденіи | лѫкавыхъ помыслъ и сънїи | сътварѣетъ: • 49 яко же | иже ногама окованыи хо| дити удобъ не можетъ, та| ко и съкрываѧщеи имѣнїа. | на нбо възы[]ти не могѫт: |

50 Яко же горѧщи язва удобъ и| сцѣлѣема бываетъ, сице | мнѡголѣтніи струпи дше| вніи, съпротивное страждѫ| тъ. и неудобъ изцѣлѣваѧт | аще и изцѣлѣѫтъ: |

51 Яко же немощно умираѧщо| му ходити, сице немощно | ѿчаавшусѧ спстисѧ: |

52 Іже убѡ вѣрѫ правѫ имѣѧи. | грѣхы же творѧи, подобе| нъ естъ лицу очїу не имѧ||(л. 220)щу: • 53 їже вѣрѫ не имѣѧ| и, добра же нѣкаа прилучаем | творѧи, подобенъ естъ чръплѧ| щому воду и въ съсѫд съкруше| нъ лѣѧщому: • 54 яко же ко| рабль добра кръмчїѧ имѣѫ. | без бѣды въ пристанище бу | съпоспѣшъствуѧщу въходит, | тако и дша добра пастырѣ и| мѧщи, удобъ на нбса въсхо| дит, аще и мнѡга зла сътвори| ла бѫдет: • 55 яко же не имѣ| ѧи вожда, удобъ ѿ пѫти за| блѫждаетъ аще и ѕѣло мѫдръ | естъ, сице и иже самовласті| емъ пѫтемъ иночьскымъ хо| дѧи, удобъ погыбаетъ. аще | и всѧ мѫдрость мирскѫѧ съ| вѣстъ: • 56 внегда кто тѣ| ломъ немощенъ бѫдетъ, лю| та съгрѣшеніа съдѣавъ, пѫ| темъ смѣреніа и того своиствы | да шествуетъ. иного бѡ спсе| нїа не обрѧщет: • 57 яко же | нѣс иже длъѕѣмъ недѫгомъ || (л. 220об.) болѣвшому, въ едїномъ часѣ | здравіа стѧжати, сице нѣс въ | напраснѣ страстемъ или стра| сти оделѣти: • 58 всѣкои стра| сти и всѣкои добродѣтѣли, | имѣи знаменіе количества | еѧ, и познаеши свое прѣспѣ| аніе: • 59 яко же иже злато | каломъ прѣмѣнѣѧщеи тъще| тѫ приемлѧтъ, тако и иже | тѣлесныхъ ради дховнаа о| бличаѧще и исповѣдуѧще | отъщетѣваѧтсѧ: • 60 оста| вленїе убѡ въскорѣ мнѡѕи. | бестрстіе же никто же стѧ| жа, кромѣ врѣмене и любве | мнѡгыѧ и ба: • 61 възыщам. | которіи убѡ въ сѣтвѫ. кои | же въ трѣвѫ. кои же ли въ. жѫ| твѫ намъ ѕвѣріе или птицѧ | навѣтуѧтъ, яко да и лови| твы ключимыѧ поставимъ: |

62 Яко же нѣс праведно огнемъ бо| лѧщому самому сѧ убити, | сице даже до послдѣднѣго изды||(л. 221)ханїа никогда же ѿчаатисѧ: |

63 Яко же нѣс лѣпо иже своего ѡ| ца погребшому. та же ѿ погре| бенїа възвратившусѧ на бра| къ поити, сице неподобно | плачѧщимсѧ о съгрѣшених, | славѫ или честь въ нинѣшне| мъ вѣцѣ възысковати ѿ чло| вѣкъ: • 64 яко же ина гра| жданомъ и ина осѫждеником | жилища, сице всѣческы длъ| жно ес прѣмѣненомъ быти | плачѧщимсѧ осѫжденїа, па| че неосѫжденныхъ устрое| ніе: • 65 яко же иже на ли| ци своомъ приемшаго язвы | люты воина на рати, не пове| лѣваетъ црь ѿ воинства и| звръжену быти, нѫ паче прѣ| спѣвати, сице и инока мнѡ| гы бѣды ѿ бѣсѡвъ тръпѧща| го, нбсныи црь вѣнчаваетъ: |

66 Чювство дши, своиство еѧ. грѣ| х же, чювству мѫченіе: |

Съчювствїе раждаетъ злу и||(л. 221об.)ли прѣстатіе или умаленіе, | съчювствїе же, рожденіе съ| вѣсти: • съвѣсть ес, сло| во и обличенїе нашего храни| телѣ иже ѿ крщеніа прѣда| ннаго намъ. тѣм же ни толи| ко непросвѣщенныѧ обрѣ| таемъ бїемы ѿ злыхъ дѣа| нихъ въ своеи дши. нѫ нея| вленнѣ нѣкако. 67 и охужде| нїе убѡ злу, раждаетъ ѿсвѣ| неніе злаго. ѿсвѣненїе же | злаго, начѧло покаанїу. на| чѧло же покаанїу, начѧло | спсенїу. начѧло же спсенїа, | прѣложеніе блго. прѣдложе| ніе же блго, родитель тру| домъ. трудѡм же начѧло, | добродѣтѣли. начѧло же | добродѣтѣлемъ, цвѣтъ. цвѣ| т же добродѣтѣли, дѣланіе, | добродѣтѣли же рожденіе, | чѧстость. чѧстѣишаго же | поученіа плодъ и рожденїе, | нравъ. нрава же рожденіе, || (л. 222) сътвръжденіе. добру же съ| твръжденіе, родитель стра| ху. страх же раждаетъ, съблю| денїе заповѣдемъ. нбсных же | глѧ и земныхъ. заповѣдем же | храненіе, любьви знаменіе. | начѧло же любьви, мнѡжъс| тво смѣреніа. смѣреніа же | мнѡжъство, дъщи бестрстіа. | того же стѧжанїе, любьви | исплъненїе. сирѣчь бжїе съ| връшенное въселеніе, иже | бестрстїемъ чнстымъ срдце| мъ, яко ти ба узрѧт. | тому слава въ вѣкы вѣкѡм. амин: |

+ о сщеннѣмъ и прпдбнѣмъ тѣ| ла и дшѫ безмлъви: слов кз + |

1 Мы убѡ яко же присно ку| плени нѣціи неподобныхъ | стрстеи сѫще. и раби поко| рливи бывше, ѿ сего и льсти | и образы и заповѣданіа и | злохытръства ѿчѧсти съвѣ| мы, влдчьствовавшихъ окаа| нноѧ дшеѧ нашеѧ духѡвъ. || (л. 222об.) ини убѡ сѫт иже дѣиствомъ ду| ха стго и сихъ прѣмѣненїемъ, | о тѣхъ къзни просвѣщени бы| вше. инъ убѡ ес иже ѿ сѫщѫѧ | въ недѫѕѣ болѣзни, здравїа ра| сматрѣѧ покои. и другыи, и| же ѿ сѫщаго въ здравм блго| душїа, еже въ недѫѕѣ мало| душїе разумѣваѧ и знаме| нуѧ. тѣм же мы яко немо| щни, убоахѡмсѧ вамъ нинѣ | о безмлъвнѣмъ пристанищи | въ словѣ любомѫдръствова| ти. съвѣдѧще присно прѣдсто| ѧща нѣкоего ѱа у трапезы | доброѧ дружины. и хлѣбъ ре| кше дшѫ ѿ тоѧ възхыщати | покушаѧщасѧ. и того у| сты носѧща и прочее ѿти| чѧща и въ безмлъви того я| дѫща. тѣм же яко да не се| му ѱу мѣсто нашимъ сло| вомъ дамы. и винѫ ищѫщи| мъ вины, неправедно въ мѣ| нихѡмъ иже на брани сѫщим || (л. 223) блгодушным црѣ нашего борцем, | о мирѣ ннѣ бесѣдовати. оно | же тъчїа глемъ. яко иже крѣ| пцѣ ратуѧщимсѧ, мира и ти| шины и сплетошѧсѧ вѣнци. | яко же въ разсѫжденїа обра| зѣ аще годѣ естъ, нинѣ ма| ла нѣкаа глемъ, елико не опе| чалити нѣкыихъ, яко не о| бъучено еже о сихъ слово | посрѣдѣ оставльше: |

2 Безмлъвїе убѡ тѣлесное ес, | обычаемъ и чювствомъ хѫ| дожъство и устроенїе. без| млъвіе же дшевное, помы| сломъ хѫдожъство, и неу| крадаема мысль: • 3 бе| змлъвїу другъ, мѫжестъ| венъ нѣкыи и прикрѫт помы| слъ. въ дверехъ сръдечныхъ | без дрѣманіа стоѧ. и прихо| дѧщѧѫ. или убиваѧ или о| трѧсаѧ. иже въ чювстви | срдца безмлъствуѧи, вѣстъ | реченное. а иже младенецъ || (л. 223об.) и еще сыи, сего без вѣдѣніа | и безъ въкуса ес: • безмлъ| вникъ разуменъ, не въстрѣ| буетъ словесъ. словесемъ | бѡ дѣлныимъ просвѣщаетсѧ: |

4 Начѧло убѡ безмлъвїу, еже | ѿтрѧсати клопоты. яко глѫ| бинѫ съмѫщаѧщемъ. конец | же тому, еже не боатисѧ пли| шевъ. нѫ не чювствовати о сих: |

5 Іже словомъ не происходѧи, ти| хъ ес. любьви весь домъ. 6 неу| добъ подвиѕаемыи въ слово, не| подвиѕаемъ на ярость быва| етъ. 7 съпротивно еже проявле| нно: • безмлъвникъ ес, и| же безтѣлесное въ тѣлесно| мъ дому уставлѣти любо| прѫсѧ, еже прѣславнѣе: |

8 Блюдет убѡ мыша, того лови| телница. мыша же мыслъ| наго, безмлъвника мысль. | не бѫди ти ѿметно прѣдъре| ченное указаніе, аще ли ни, | не у безмлъвїа позналъ еси: ||

(л. 224) 9 Не тако инокъ. яко же инок иноко| му. и нокыи, трѣзвеніа мнѡ| га и не парѧща ума трѣбуетъ. | пръвому убѡ, мнѡжицеѧ по| може другыи. второму же, | съпоспѣшъствова агглъ: |

10 Оумныа силы съслужѫтъ и въ| мѣщаѧтсѧ въ дшевнѣмъ бе| змлъвницѣ. съпротивное же | помлъчѧти: • 11 догма| тѡмъ глѫбина глѫбока. ум | же ум же безмлъвника въ| скачетъ небезбѣдно въ нихъ: |

Небезблазнънно въ одежди ны| рѣти. ни же стрсть имѧщому | бгословїа касатисѧ: |

12 Клѣть убѡ безмлъвнику, о| гражденіе тѣлесное. внѧтрь | имѧщи домъ разума: |

13 Іже дшевноѧ стрстїѧ недѫгу| ѧи и безмлъвіе начинаѧ, под| бенъ ес иже въ пѫчинѫ из кора| блѣ изкочившому и на дъсцѣ | на землѧ безбѣдно изыти | мнѧщусѧ: • 14 елици съ || (л. 224об.) калом борѧтсѧ, симъ въ врѣмѧ | свое безмлъвїе съприходитъ. | аще и наставлѣѧщаго имѧт. | уедїненое бѡ, агглъскыѧ | крѣпости трѣбуетъ. мнѣ | слово, о поистинѣ безмлъвни| цѣхъ тѣломъ и дхомъ: |

15 Безмлъвникъ разлѣнивсѧ, въ| зглетъ лъжнаа. члкы тому | ѿ безмлъвїа прѣстати прит| чами понѫждаѧ. оставивъ | келїѧ, виновны творит бѣсы, | забыже самъ себѣ бѣсъ быв: |

16 Видѣхъ безмлъвствовавшѧ| ѫ. и полѧщее тѣх къ бу жела| ніе, ради безмлъвїа не исплъ| нѣемѣ исплънивша. и огнь | огнемъ и желанїемъ жела| ніе, и любовь любовїѧ роди| вшѧ: • 17 безмлъвникъ ес, | образъ агглов земныи. ха| ртїеѧ любве и тъщанїа пи| смены, своѧ дшѫ молитво| ѧ разлѣненіа и прѣнемага| нїа свободивъ: • 18 безмлъ||(л. 225)вник ес, възъпивы явѣ. готово | срдце мое бе. • безмлъвник | естъ онъ рекыи. азъ спѧа сръд| це мое бдитъ: • 19 затварѣ| и убѡ дверь келіи, тѣлеси. и | дверь ѧзычнѫѧ вѣщанїомъ. | и внѧтрьнѧѫ дверь, духовѡм: |

20 Тишина убѡ и полуденное слъ| нце, тръпѣнїе корабника обли| чи, неимѣніе же потрѣбам, | тръпѣнїе безмлъвника пока| за. овъ бѡ малодушьству| ѧ, понырѣетъ въ воды. ов же | унываѧ, смѣшаетсѧ съ мнѡж| ствы: • 21 не боисѧ кло| потныихъ игръ. страхова| нїа бѡ плачь не вѣстъ ни пла| шитсѧ: • 22 их же умъ навы| кнѫвъ истинѫ молитисѧ, | сїи о ги прѣд нимъ глѧт яко же | къ уху цреву. а их же уста | молѧтсѧ, сіи иже прѣд всѣм | сігклитомъ припадаѧщи| мъ ему уподобишѫсѧ. е| лици же въ мирѣ живѫтъ, сіи || (л. 225об.) посрѣдѣ плища всего и наро| да црѣ молѧт. аще хытрость | хѫдожнѣ навыклъ еси, не | невѣси глемое: • 23 сѣдѧ на | высотѣ блюди, аще убѡ и съ| вѣси. и тогда узриши како и | когда и ѿкѫду и колици и ко| торїи татіе внити и укра| сти гроздїе грѧдѫт: • 24 утру| дивсѧ стражъ, въставъ по| млитсѧ. и пакы сѣдъ, пръва| го дѣланіа крѣпцѣ дръжи| тсѧ: • 25 хотѣше нѣкто о | сихъ въ искусѣ бывъ, потън| ку и опаснѣ рещи. нѫ убоа| сѧ, да некако и дѣлателем | разлѣненіе сътворитъ, и про| изволѣѧщимъ шумомъ сло| весь ѿженетъ: • 26 їже о бе| змлъви потънку и разумно | исповѣдуѧи, въздвиже на сѧ | бѣсы, никто же бѡ инъ тѣх | безстудства обличити мо| жетъ: • 27 їже безмлъвїе до| стигнѫвы, увѣдѣ глѫби||(л. 226)нѫ таинъ. не прииде же въ сїе, | аще не прѣжде влънамъ въз| мѫщеніа и духовѡмъ вѣтры | и видѣ и слыша, еда и окропи| сѧ. извѣствуетъ реченное | павелъ. аще бѡ не би въ раи | яко въ безмлъвїе въсхыще| нъ былъ, не би неизреченны| ѧ глы слышати моглъ: |

28 Безмлъвїа ухѡ, прииметъ ѿ | ба изрѧднаа. тѣм же и въ їѡ| вѣ то прѣмѫдрое глааше. | убѡ не приимет ли ми ухо | изрѧднаа ѿ него: • 29 без| млъвникъ ес, иже сице всѣхъ | бѣгаѧи без ненависти, яко | же инъ притичѧ усръдно. ѿтръ| женїа сладости бжїѧ приѧти | не хотѧ: • 30 шедъ расточи | имѣнїа своа въскорѣ. еже бо продаждъ, къснѣнїа ес. и да| ждъ убогымъ инокѡм яко да| тїи млтвоѧ къ безмлъвїу съ| текѫтсѧ. и възми крстъ свои | послушанїемъ того носѧ, и || (л. 226об.) тѧготѫ ѿсѣченїа своеѧ во| лѧ крѣпцѣ тръпѧ. и грѧди | прочее послѣдуи ми къ съвъ| купленїу блженнаго без| млъвїа. и научѧтѧ умныих | силъ видимое дѣланіе и жи| тельство: • не насытѧ| тсѧ тыѧ въ вѣкы вѣкѡмъ | хвалѧще творца, ни иже на | нбо безмлъвїа възшедыи въ| спѣваѧ създавшаго: |

Не попекѫтсѧ о вещи невеще| стъвнїи, ниже о пищи иже въ | вещи безвещнїи: • не ощу| тѧт пръвїи сънѣди, ни же свѧ| жѫтсѧ вторіи любвамъ: |

Не попекѫтсѧ они о стѧжаних | и имѣнихъ. ни же сїи о озло| блени духѡвъ: • нѣстъ | горнимъ желаніе видимыѧ | твари. ни долнїимъ горнимъ | желаніе чювостъвнаго зрѣ| ніа: • никогда же прѣстанѫ| тъ любовїѧ, прѣспѣваѧще о| ни. ни же сіи на всѣкъ днь о нѣ||(л. 227)мъ ротѧщес: • неневѣдом | въ онѣхъ прѣспѣанїа богатство, | ни же въ сихъ въсхожденіа же| ланіе, не станѫт донели же се| рафїмы достигнѫт ни же прѣ| станѫт дондеже аггли бѫдѫт. | блженъ надѣѧисѧ. тръблже| нъ хотѧи. агглъ достигнѫвы:—|

+ о различи разсѫжденіа | + безмлъвїомъ: — |

31 Естъ и се всѣмъ вѣдодомо въ всѣх хѫ| дожствѡмъ устро[е]нихъ, | нравомъ и съвѣтомъ разли| чіа. не бѡ всѣхъ всѣ съвръше| нна, скѫдости ради тъщанї| а или и неимѣнїа силы. сѫт и| же въ пристанище се паче же | пѫчинѫ или всѣко глѫбинѫ | въходѧщеи, немощи ради своих | устъ и тѣлесе прѣдпрїѧтїа | ради. друѕїи неудръжимѣ | на ярость имѧще. и съ мнѡж| ствомъ удръжати сїа не мо| гѫще окааннїи. ини, само| чинїемъ паче нежели наста||(л. 227об.)вленїемъ, ѿ мнѣніа плавати | изволивше. друѕїи, не могѫ| ще посрѣдѣ вещи вещеи ѿсвѣ| нѣтиса. нѣціи убѡ яко да | спѣшни ѿ уедїненїа бѫдѫтъ. | ини, яко да невѣдомѣ себе о | грѣсѣхъ помѫчѧтъ. нѣціи | же, яко да того ради славѫ | себѣ притворѧт. сѫт друѕїи, | аще убѡ и пришед снъ члчьскы| и обрѧщет таковѣхъ на земли, | иже напитаніа ради и жѫда| нїа бжіѧ любве и сладости | къ прпдбному + [+сему] съпрѧгшесѧ. | не пръвѣе се сътворивше, прѣ| жде даже всѣкому унынїу | ѿстѫпленїе дашѧ. того бѡ | съвъкупленїе, блѫд ѿ пръваго | сѫдисѧ. 32 по разуму худому | данному ми, яко не прѣмѫ| дръ начѧло хѫдожникъ лѣстви| цѫ въсхожденїа съдѣлахъ. къ| ждо же прочее да блюдетъ на ко| емъ степени стоитъ: — |

+ ѿ самочинїа ради неудръ||(л. 228)жанїа ярости. мнѡжъства | ради пристрстіа. немощи ради | ѧзычныѧ. славы ради члчь|| скыѧ. яко да прѧвъздадѧт. | да поспѣшиви бѫдѫтъ. | да огнь приимѫт:— |

Седьмъ убѡ, седмаго иже ннѣ | сѫтъ дѣланіа. ова убѡ приѧ| тна, ова же неприѧтна. осмо| е же, явѣ яко бѫдѫщаго вѣ| ка знаменателно ес: • 33 нази| раи ѡ иноче уедїненыи ѕвѣре| мъ часы. аще ли ни, то не възмо| жеши ключаемыѧ сѣти поста| влѣти: • аще ѿстѫпи [до конца | иж] ѿстѫпное приемшее, излишно | дѣло, аще ли и еще продръзает, | не вѣмъ како безмлъвствуѧ: |

34 Почто же не толико въ прпдбных | тавенисїотѣх свѣтила, ели| ко же въ скитѣнохъ бышѧ. ра| зумѣѧи да разумѣетъ. аз бо | глати не могѫ, паче же не хо| щѫ. ови стрсти охуждаѧще. | ови же поѧще, и мнѡжае в нем || (л. 228об.) прѣбываѧще. ови же въ мли| твѣ прѣтръпѣваѧще. ови | же къ видѣнїу възираѧще, въ | глѫбинѣ сеи ходѧтъ. по лѣ| ствичному образу да възы| щетсѧ гаданіе. въмѣщаѧ и о | ги да въмѣщаетъ: • 36 сѫт лѣ| нивы дшѧ въ общее житіе пришед| ше. и вещьми своеѧ лѣности о| богатѣвше. и въ съвръшеннѫ| ѧ погыбѣль достигошѧ: |

И сѫт пакы иже своеѧ лѣности ради | инѣхъ съпрѣбыванїа съвлѣко| шас. не тъкмо же о нерадивѣ| иших, нѫ и о спѣшныхъ мнѡга| жди тожде быс: • 37 тѣм жде | правїломъ и о безмлъви прии| мѣмъ глѧще. мнѡгы искусны | приемъ, неискусны показа, ра| ди самочиніа сластолюбивы | тѣхъ обличивъ: • инѣх же | прїемъ, страхомъ и печало| ванїемъ своего сѫда ношенїа, | спѣшны нѣкыѧ и горѧщѫ съдѣ| ла: • 38 да никто же ѿ яро||(л. 229)сти и мнѣніа лицемѣрїа же | и памѧтозлобїа стѫжаемъ, | слѣд безмлъвїа видѣти дръза| етъ. да некако истѫпленїе тъ| чїѧ приобрѧщет. аще ли кто сих | ес чистъ, тъ прочее познает по| лезное, мнѧ же ни тъ: |

Іже словомъ безмлъвїе прохо| дѧщимъ, знаменіа и стани| ща и познаванїа, сѫт сіа. 39 умъ | неусыпаѧщъ. мысль очище| нна. въсхыщеніе къ гсу. мѫ| камъ прѣдставленїе. съмръ| ти нахожденіе. млтва нена| сыщаема. хранило некрадо| мо. блѫда умрътїе. пристра| стїа невѣдѣніе. съмрть ѿ ми| ра. чрѣвоѡбьяденїа нехотѣ| ніе. бгословїу вина. разсѫжде| нїу источникъ. слъзамъ вино| вно. мнѡгословїу пагуба. и | аще что таковыхъ, им же мнѡ| жъство любит съпротивлѣтис: |

40 А иже не словомъ то проходѧщим, | се. богаству нищета. гнѣву || (л. 229об.) възращенїе. памѧтозлобїу | скровище. любви охужденїе. | дъменіу приѧтїе. и прочее | помлъча: • 41 елма сице слово при| тече, нѫжда и о сѫщихъ въ по| виновани зде изложити. и па| че же к тѣмъ бѡ и слово яко | на мнѡѕѣ съпротѧжетсѧ. и| же законнѣ и непрѣлюбодѣи| стъвнѣ и неблазнънѣ къ кра| сному сему и блголѣпному | съпрѧгшимсѧ, сіа знаменіа и | сѫтъ и уставлѣѧтсѧ ѿ бго| носныхъ ѿцъ. въ свое убѡ врѣ| мѧ съвръшаема. обаче же на | всѣкъ днь аще убѡ и гсви при| несохомъ днь. приложеніе и | прѣспѣанїе приемлѧще: |

Смѣреніа въ воднаго възраще| нїе. ярости охужденїе. ка| ко бѡ и не бѫдет, жлъчи истъща| ваемѣ. помраченїомъ оскѫ| дѣніе, любви приѧтїе. стра| стемъ отужденїе. ненави| сти избавленїе. ѿ обличенїа || (л. 230) блѫду охужденїе. унынїу не| вѣдѣнїе. тъщанїу приѧтїе. | милованїу любовь. прѣзорства | устраненіе, еже всѣми иско| мое и малѣми обрѣтаемое | исправленїе: • водѣ несѫ| щи въ источницѣ, несвоистъ| вно имѧ. 42 и прочее разумно ес | умъ имѧщимъ: • отроко| вица убѡ несъхранивши ложа, | осквръни тѣло. и дша не съ| хранивши обѣт, осквръни дух. | и овѣи убѡ послѣдуетъ, уко| ръ. ненависть, раны, разлѫ| ченіа, еже всѣхъ окааннѣи| ши. овѣ же, сквръненїа. съ| мрти забытіе. чрѣва несыт| ство. очима неудръжанїе. | тъщеславіу дѣланіе. съна | ненасыщенїе. жестосръдїе. | нечювствіе. помыслѡмъ ск| връннымъ скровище. и съло| женїомъ прилогъ. плѣненіе | срдца. мѧтежа дѣланіе. не| послушанїе. съпротивосло||(л. 230об.)вїе. пристрстіе. невѣріе. неи| звѣщенїе. мнѡгословїе. дръ| зновенїе еже всѣх лютѣйшее, | а еже всѣх окааннѣишее, непо| увръзаемо срдце. еже прѣемлет | въ невънимаѧщихъ, непоболѣ| ніе мати духовомъ и паденїо| мъ: • 43 съ безмлъвствуѧ| щими, пѧть. съ повинуѧщи| ми же сѧ, тріе ѿ осмихъ борѧ| тсѧ: • 44 безмлъвствуѧи, | и съ унынїемъ ратуѧсѧ, о| тъщетѣваетсѧ мнѡгажди. | врѣмѧ бѡ млтвы и видѣнїа, | въ еже к тому ухыщренихъ | истъщит и боренихъ: • 45 разлѣ| нившу ми сѧ нѣкогда въ ке| лїи сѣдѧщу, и тѫ съпроста | оставити помышлѣѧщу, | мѫжїе нѣціи пришедше дово| лнѣ яко безмлъвника мѧ| блажишѫ. и въскорѣ разлѣ| неніа помыслъ ѿ тъщеславїа | [гонимъ] отиде. и почюдихсѧ убѡ ка| ко всѣмъ съпротивлѣетсѧ || (л. 231) духовѡм тръостныи бѣсъ. 46 зри | на всѣкъ часъ твоего ига въз| вѣанїа и прѣпаренїа и укло| ненїа и обращенїа, како и ка| мо уклоненіе имат. иже дхо| мъ стымъ утишенїе стѧжа| вы, единъ не невѣстъ реченно| е. 47 дѣло безмлъвїа, бесбеча| ліе. прѣдварѣѧще всѣхъ вещеи | блгословныхъ или бесловесных. | иже бѡ пръвымъ ѿвръзаѧи, въ | вторыхъ всѣко въпадет. млтва | без лѣности, и третіе дѣланіе | срдца некрадомо: • немо| щно иже писмена ненавыкшо| му, естъстъвнѣ въ книгахъ | поучатисѧ. немощнѣише | же иже пръвое нестѧжавши| мъ, обѡа словомъ проити: |

48 Проходѧ срѣднее, въ срѣднихъ | быхъ. и просвѣщааше [мѧ] жѫждѫ| ща. и се пакы бѣше въ онѣхъ. | что убѡ бѣ прѣжде видимаго | въ немъ зрака, научити не мо| жаше. ни бѡ оставлѣашесѧ || (л. 231об.) начѧлствуѧи. како же ннѣ | ес, въпрашаахъ глати. въ своих | убѡ глааше, а не въсих. аз же, | что десное стоанїе и сѣда| лище о виновнѣмъ. немощно | рече слухомъ научитисѧ си| мъ. на не же убѡ мѧ желаніе | влѣчаше, привести врѣмѧ | оно молѣхъ. неуглаше при| ити часу скудости ради о | гнѣ нетлѣніа. сіа или съ калом | невѣдѣ. или сего кромѣ, гла| ти всѣко не имамъ: • 49 люто | полудневныи ѿтрѧсти съ| нъ, въ жатъвныѧ паче часы. | тогда бѡ тъчїѧ всѣко рѫчь| ное дѣло неѿвръженно: |

50 Познахъ унынїа бѣса, протва| рѣѧща и прѣдпѫтіе творѧща | блѫдному. яко да крѣпцѣ тѣ| ло разслабивъ и въ сънѣ погрѫ| зивъ, яко же явленнѣ сквръ| ненїа въ безмлъвствуѧщи| хъ съдѣлаетъ. аще съпроти| вь станеши имъ крѣпцѣ, ра||(л. 232)туѧтъ та всѣко дръжавнѣ. | да яко ничто же полѕуѧща| сѧ уставѧтъ ѿ подвигъ: |

Ничто же бѣсовское побѣжде| ніе, яко же иже ѿ нихъ къ нам | лютаа брань показати может: |

51 Въ исходѣхъ събраннаа храни. | двери бо ѿвръзаемѣ, затворе| нныѧ птицѧ излѣтаѧтъ. и то| гда прочее ничто же ѿ безмлъ| вїа полѕевахомсѧ: • 52 малъ | власъ, съмѫщает око. и мало | попеченіе, без вѣсти творит бе| змлъвіе. безмлъвїе бѡ ес, ѿло| женіе разумѣнїомъ. и ѿвръже| нїе блгословных попеченихъ: |

53 Іже въистинѫ безмлъвїе дости| гы, ни же о своеи плъти попе| чет. не лъженъ бѡ ес обѣтовавы: |

54 Іже умъ чистъ прѣдставити бу | хотѧи. и попеченьми съмѫща| емъ, подбенъ естъ иже свои но| ѕѣ крѣпцѣ оковавшому, и бы| стрѣ ходити покушаѧщусѧ: |

55 Рѣдци убѡ иже мирскому лю||(л. 232об.)бомѫдрїу нака[]занніи до | конца, аз же глѧ малѣиши и| же истиннаго безмлъвїа любо| мѫдріе по бѕѣ съвѣдѧщеи: |

56 Іже не у ба увѣдѣвы, на без| млъвїе неискусенъ. и мнѡгы | бѣды подемлѧ: • безмлъ| вїе, неискусныѧ удавлѣет. | безъ въкуса бѡ бжїѧ сладо| сти сѫт. наплѣненіа и краде| ніа и унынїа и паренїа врѣ| мѧ истъщаѧще: • 57 їже мо| литъвныѧ доброты коснѫвы| исѧ, бѣгает народа яко же она| гръ. кто бѡ развѣ сіе может | оставити дївїаго ѡсла сво| бодна всѣкого съпрѣбы[]ва| нїа члчьскаго: • 58 їже стра| стьми облежимъ, сихъ скръ| бѣнїемъ въ пустыни да ходит. | яко же и старецъ ми стъ та| ковое провѣща и научн. ге| ѡргіа глѧ арсілаіта, его | же и твоа стость никако же | не невѣстъ. съ непотрѣбнѫ || (л. 233) дшѫ нѣкогда строѧ и наставлѣ| ѧ къ безмлъвіу глааше. съу| тра убѡ рече назнаменах яко | въ всемъ, тъщеславнымъ и по| хотнымъ приходити бѣсомъ. | въ полудне же, унынїа и печа| ли и гнѣва. вечер же любомо| тылнымъ и томителемъ чрѣ| внымъ: • 59 лучьше послу| шникъ убогъ, паче безмлъ| вника пекѫщагосѧ: |

60 Іже словомъ безмлъвїе прохо| дѧи, и того прибытъкъ на всѣ| къ днь не зрѧи, или не словом | безмлъвъствова, или мнѣні| емъ крадетсѧ: • 61 безмлъ| віе ес, неѿтръѕаемаа бгви | служба и прѣдстоаніе: |

62 Іссова памѧть, да съедїнитсѧ | дыханїу твоему, и тогда | познаеши безмлъвїа полѕѫ: |

63 Паденіе убѡ послушнику, | своа волѣ. безмлъвному же, | млтвы разстоаніе: • 64 аще | радуешисѧ приходомъ въ клѣ||(л. 233об.)ти, вѣждъ себе унынїу едїно| му а не бу упражнѣѧщасѧ: |

65 Прописаніе ти бѫди млтвѣ, | неправдуемаа она вдовица | ѿ съперника еѧ. безмлъвїа | же образъ, великыи и равно| агглъныи безмлъвникъ арсе| нїе. поминаи иже въ едїнствѣ | аггла сего безмлъвника прѣ| быванїе. и зри яко и приходѧ| щѧѫ мнѡгажди ѿсылааше, | яко да неболшее погубит: |

66 Познах бѣсы. иже словомъ без| млъвствуѧщим бесловесны| ѧ ѿ обходникъ приходити | частѣише поущаѧщѫ. яко | да дѣлателемъ понѣ съ онѣ| ми мало прѣпѧти възмогѫт. | знаменаваи таковыѧ ѡ сїи. | и неѿричисѧ опечалити бла| гочестнѣ лѣнивыѧ. еда бѡ | ѿ печали еже обходити прѣ| станѫт: • зри, да не прѣдре| ченнаго ради разума опе| чалиши дшѧ. водѫ ѿ жѫждѫ || (л. 234) приходѧщѫѧ ѿ тебе почръпсти. | всѣкому же свѣтилника ти по| трѣба: • 67 житіе безмлъв| ствуѧщихъ. паче же иночьству| ѧщнхъ, по съвѣсти и чювству | да бываетъ: • їже словомъ | текыи, ухыщренїа и ѿвѣща| ніа и помышленїа и стѫпанїа и подвиженіа всѣ яже по ги и ра ди га тѣмъ ухыщрѣемаа, въ | чювстви дшѫ и лица гснѣ дѣла| етъ. аще ли украдаемъ ес, не | упо добродѣтѣли жительству| етъ: • 68 ѿвръзѫ рече нѣкто | въ ѱалтири гананіе мое и хо| тѣнїе, ради скѫдости еще | разсѫжденіа. аз же възложѧ | млтвоѧ волѧ моѧ. и ѿтѫду и| звѣщеніе мое въсприимѫ: |

69 Вѣра, крило млтвѣ. се бо не имѧ| щи, пакы въ нѣдро мое възвра| титсѧ: • 70 вѣра ес, несуме| нное дши стоанїе. ни ѿ едіно| го же съпротивленїа колѣбле | мое: • 71 вѣренъ ес, не иже || (л. 234об.) непщуѧи ба мощи, нѫ вѣруѧи | всѣко получити: • 72 вѣра ес, | ненадѣемымъ ходатаи. и се | разбоиникъ показа: • 73 вѣрѣ | мти, труд и правостно срдце. о| во бѡ, несъмнѧщасѧ творит. о| в же, съдѣтельствуетъ: |

74 Безмлъвникѡмъ мати, вѣра, | аще бѡ невѣруетъ, како без| млъвствуетъ: • 75 иже въ | темници окованныи, стра| ха мѫчѧщаго боитсѧ. а иже | въ клѣти безмлъвствуѧи, | страх гснъ породи, не тако пръ| выи сѫдилища, яко же вторы| и сѫдіи на сѫдища боитсѧ: |

Страха ти многа въ безмлъви | трѣбѣ ѡ чюдне. ничто же бѡ та| ко унынїе ѿганѣтн можетъ: |

76 Възирает убѡ осѫжденникъ в| сегда, когда въ ѧзилище сѫдїи | приидетъ. [въистинѫ же дѣлатель, когда находѧи приидет.] привѧзуетсѧ пръ| вому брѣмѧ печали. второму | же источникъ слъзъ: |

77 Аще стѧжиши тръпѣнїа жезлъ || (л. 235) въскорѣ прѣстанѫт ѱи бестудство| вати: • 78 тръпѣніе естъ, не| съкрушена болѣзнь дши. ѿ блго| словныхъ клопот никако же колѣ| блема: • 79 тръпѣливъ ес, дѣ| латель непадателенъ. и ради | паденіи, побѣда сътварѣѧ: |

Тръпѣнїе ес, уставъ скръби на | всѣкъ днь ожидаемыи: • тръ| пѣніе естъ, непщеванїомъ ѿ| сѣченіе и свое въниманіе: |

Не тако своеѧ пищѫ, яко же | тръпѣнїа дѣлатель трѣбует. | о вторѣм бѡ, прииметъ вѣнец. | о пръвѣи же, пагубѫ приимет: |

83 Тръпѣливь мѫжъ, прѣжде гроба | умрѣтъ. гробъ себѣ клѣть съ| творивъ: • 84 тръпѣніе роди, | надежда и плачь. иже бѡ кро| мѣ обѡю, унынїу рабъ: |

85 Вѣдѣти достоитъ хсву борцу, кы| ѧ убо ѿ врагъ издалече ѿгони| ти. кыѧ же оставлѣти борити| сѧ. овогда убѡ борба вѣнец | исходатаи. овогда же ѿре||(л. 235об.)ченїе неискусны сътвори. не | словомъ таковаа мощно нака| зоватисѧ. не бо вси тѣми жде | ни же такожде борими есмы: |

86 Едїного ѿ духѡвъ назираи трѣ| звннѣ, поноже и тъ боритсѧ | непрѣстанно. настоани и прѣ| хождени и сѣдалищи и подви| жени и възлежени и млтвѣ и | сънѣ: • 87 ови убо ѿ иже на пѫ| ти безмлъвїа прѣдсѣдѧщих, прѣ| дъзрѣх га прѣд мноѧ вынѫ в себѣ | дѣланіе имѧт. не бѡ вси хлѣби | дховнаго нбсныѧ пшеницѫ дѣ| ланїа едїновидни сѫт. друѕїи | же, въ тръпѣни вашемъ стѧжи| те дшѧ вашѧ. ини, бдите и мо| литесѧ. друѕїи, готови на и| сход дѣла своа. ини, смѣрихсѧ | и спсе мѧ. нѣціи убѡ. недо| стоина стрданїа нинѣшнѣго | врѣмене противѫ бѫдѫщеи | славѣ. ини пакы, да некогда | похытитъ и не бѫдет избавлѣѧ | и всегда съматрѣѧтъ. вси убѡ || (л. 236) текѫт, 88 едїн же сих приемлет вравїѧ | без труда: • не тъкмо бдѧ, | нѫ и спѧ прѣдуспѣвыи дѣлает. | ѿнѫду же нѣціи и въ тѣхъ са| мыихъ сънѣхъ бѣсы приходѧщѧ | обезчьщаѧтъ. и блѫдныѧ же| ны о цѣлѡмѫдри наказуѧтъ: |

89 Не ожидаи ни же прѣдуготовлѣ| и приходы. просто бѡ все и не| приѧтно безмлъвїа устроеніе: |

90 Никто же хота създати стлъпъ | и клѣт безмлъвїа начинает, аще | не пръвѣе сѣд разчьтет и осѧжет | млтвоѧ аще имат яже къ съ| връшеніу своиства, да некако | бѫдет по ѡснованїа положени, | смѣхъ врагѡмъ его. и прѣпѧ| тїе другыимъ дѣлателемъ: |

91 Сматрѣи приходѧщѫѫ сладость. | да некако ѿ горкыхъ врачевъ | паче же навѣтникъ съраство| рена быс • 92 нощїѧ убѡ мнѡ| гаа млтвѣ даваи, малаа же | пѣнїу. въ дни же противѫ сво| еи пакы уготовлѣисѧ силѣ: ||

(л. 236об.) 93 Не худѣ просвѣщати и събирати | умъ прочитанїе можетъ. сло| веса бѡ дха стго сѫт. и прохо| дѧщих ихъ всѣко чинѧтъ: |

94 Бѫдити дѣлателю сѫщу прочи| таемаа дѣлна. сихъ бѡ дѣ| ланіе, излишно творитъ про| чиихъ прочитаніе. труды па| че а не словесы, здравїа слове| семъ просвѣщатисѧ възыску| и: • 96 тужде умныихъ прѣжде | силы дховныѧ не проходи сло| веса. тъмы бѡ сѫще гли, не мо| щныѧ помрачаѧтъ: • 97 едї| на чаша мнѡгажди, въкусъ | мнѡга вина назнамена. и е| дїно слово безмлъвника и| же въкушати могѫщимъ, | все его внѧтрьнее показа дѣ| ланіе и устроенїе: • без | паренїа дшевное око стѧжи | къ мнѣнїу. нѣстъ бѡ въ тат| бахъ ничто же сего пагубнѣ| ише: • 99 щѫди ѧзыкъ прои| сходѧ. вѣстъ бѡ въскорѣ мнѡ||(л. 237)га дѣланіа растачати: | 100 Немнѡгоиспытно имѣи устро| енїе. оскврънѣти бѡ безмлъ| вїе мнѡгоиспытованїе, яко | ино ничто же можетъ: • 101 при| ходѧщимъ, потрѣбнаа прѣдла| гаи. тѣлеси глѧ и дхови. аще | убѡ мѫдрѣиши сѫт млъчанїем | любомѫдріе покажимъ. аще | ли братіа устроенїемъ, въ мѣ| рѫ дверь ѿвръзѣмъ. обаче лу| чьше ес всѣхъ прѣимѧщихъ въ| мѣнѣти: • 102 хотащу ми | всѣчьскы ѿвращати въ събра| нихъ тѣлесное дѣло иже и еще | младенстъвнымъ, удръжа | мѧ иже пѣсъкъ въ ризѣ всѧ но| щь носивы: • 103 яко же съпро| тивлѣетсѧ слову велѣнїом | стыѧ и несъзданныѧ покла| нѣемыѧ трцѫ, яже о плътъ| стѣмъ съмотрени. едїного то| ѧ всепѣтыѧ едїницѫ. яже бо | тамо мнѡжителна, въсемъ | сѫт едїнстъвна. а яже тамо е||(л. 237об.)дїнстъвна, зде сѫт мнѡжите| лна. сице ина яже безмлъвї| у, и ина яже послушанїу по| добаѧщаа начинаніа. 104 бжст| вныи убѡ апслъ рече кто увѣ| дѣ умъ гснъ. аз же глѧ. кто у| вѣдѣ умъ члка безмлъвника | тѣломъ и духомъ:— |

Дръжава црю, богатство и мнѡ| жъство: Дръжава же без| млъвнику, млтвное мнѡжъ| ство:—

о сщеннѣи и мтри | + добродѣтѣлемъ блженнѣ| и млтвѣ. и їже в неи умнаго | и чювестъвнаго прѣдстоаніа + [слов ки:] |

1 Млтва ес по тоѧ убѡ твору, съ| сѫщьствїе и съедїненїе члку | и бу. по дѣиству же, миру | съставленїе. бжїе прими| еніе. слъзамъ мати, и пакы | дъщи. грѣхѡмъ оцѣщенїе. и| скушенїомъ мостъ. скръ| бемъ срѣдостѣніе. ратемъ | съкрушенїе. агглъское дѣ| ло. бестѣлеснымъ всѣмъ пи||(л. 238)ща, бѫдѫщее веселіе, непрѣ| ходное дѣланіе. добродѣтѣ| лемъ источникъ. дарованїо| мъ ходатаица. прѣспѣаніе | невидимо, пища дши. уму | просвѣщеніе. ѿчаанїу секы| ра. упованїу показаніе, печа| ли раздрѣшенїе. богатство мни| хомъ. безмлъвникѡмъ скро| вище. ярости охужденїе. | зръцало прѣспѣанїу. мѣрам | явленіе. устроенїу показа| ніе. бѫдѫщимъ вѣстникъ. | славы назнаменаніе. млтва | естъ иже въистинѫ молѧщо| мусѧ, сѫжденіе и сѫдище гсне | прѣжде бѫдѫщаго сѫдища + |

2 Въставше услышимъ сщеннѫ| ѫ сїѧ црцѫ добродѣтѣлемъ. | к намъ высокомъ гласомъ въ| піѧщѫ и глѧщѫ: • придѣте | къ мнѣ вси труждаѧщеисѧ и | обрѣмененіи, и азь упокоѧ вас. | възмѣте иго мое на сѧ, и обрѧ| щете покои дшамъ вашимъ, || (л. 238об.) и изцѣленїе язвам вашимъ. и| го бѡ мое блго. и съгрѣшеніом | великымъ цѣлобно ес: • 3 ели| ци црю и бгу прѣдстати и съгла| ти грѧдемъ, не неприготовле| ни теченїе сътворимъ. да не| како узрѣвъ на издалече не и| мѧща орѫжїа ни одѣанїа црска| го прѣдстоаніа, слугамъ и слу| жителемъ повелит, далече нѣ| где ѿ того лица свѧзаны изгна| ти. и наша моленїа прѣд лицем | нашимъ растръѕаема ѿсы| лати: • 4 да ес твоа одежда | дшевнаа прѣд гдмъ прѣдстати | грѧдѫщу, всѣнищами паче же | раздрѣшенїемъ непамѧтозло| бїа исткана, аще ли ни, ничто | же ѿ млтвы полѕуешисѧ: |

Бѫди ти всемоленїа слово, смѣ| ренно же и неразлично, едінѣ| м бѡ словомъ мытарь и блѫд| ныи ба прѣмѣниста: |

Едїно убѡ прѣдстоѧщихъ прѣд| стоанїе. мнѡго же въ немъ || (л. 239) различіе и разнъство имат. | ови убѡ яко другу и влдцѣ бе| сѣдуѧтъ. другыхъ прочее | а не своего застѫпленїа ради | пѣніе и мольбѫ приносѧще. | ини, богаство и славѫ и дръ| зновенїе ващъшее възыска| ѧще. друѕїи, ѿ съперника | своего съвръшеннѣ свободи| тисѧ просѧще. нѣцїи убѡ, | санъ нѣкыи приѧти молѧщес. | ини, ѿ длъга съвръшенное бе| спечалїе. нѣцїи же, ѿ те| мницѫ свобожденїе. ини же, | прѣгрѣшенїомъ раздрѣшенїе: |

6 Прѣжде всѣх в нашего моленіа | хартіи, блгодаренїе чисто въ| чинимъ. вторыи же стихъ, и| сповѣданіе и съкрушенїе дшѧ | въ чювствѣ, 7 и тако прошеніе | наше всѣхъ цреви вѣдомо съ| творимъ. изрѧденъ бѡ рече| нныи молитвѣ образъ, яко | же нѣкому ѿ братеи ѿ аггла | гснѣ показанно быс: • 8 аще у||(л. 239об.)бѡ повиненъ бы нѣкогда види| мому сѫдїи, не въстрѣбуе| ши иного ѡбраза въ прѣдстоани | молитвы твоеѧ. аще ли ни| когда же ни прѣдстоалъ еси сѫди| щу ни истѧѕуемыѧ видѣлъ, | понѣ ѿ ѧже къ врачемъ недѫ| гуѧщихъ мольбы таковому | научисѧ, внегда хотѧт ѿ нихъ | рѣзани или жежени быти: |

9 Не прѣмѫдруисѧ въ млтвы тво| еѧ глѣхъ. дѣтскаа бѡ мнѡга| жди нѣмованїа проста и не| хытра, оцу ихъ иже на нбсе| хъ угодишѫ: • 10 не мнѡго | словити начинаи. яко да | не къ вьзысканіу словесъ ра| зыдетсѧ умъ. едїно слово мы| тарево ба умилостиви. и е| дїнъ глъ вѣренъ, разбоиника | спсе. мнѡгословіе убѡ мнѡ| гажди въ млтвѣ, умъ възмъ| чта и разлїа. 11 едїнословїе же | мнѡжицеѫ умъ събирати мо| жет: • услаждаемъ или поу||(л. 240)връзаем въ словѣ млтвы прѣ| бываи в нем. хранитель бѡ наш | тогда естъ молѧсѧ с нами: |

Не дръзаи аще и чистотѫ стѧ| жалъ еси. смѣреномѫдрї| ем же паче мнѡѕѣмъ пристѫ| пи, и мнѡжае дръзновенїе | имѣти хощеши: • 13 аще и | на всѧ лѣствицѫ добродѣ| тѣлеи възшелъ еси, о ѡста| влени грѣхѡвъ молисѧ. слы| шѫ павла о грѣшных въпїѧща, | их же пръвыи есмъ азъ: |

14 Услаждати варенїа, масло | и соль обыкоша. въскрилѣ| ти же млтвѫ, цѣломѫдріе | и слъзы: • 15 аще въ всѣкѫ | кротость и безгнѣвїе о| блѣчешисѧ, не мнѡго тру| дишисѧ свободити ѿ плѣ| ненїа умъ свои: • 16 донде| же млтвѫ явленнѫѧ не стѧ| жахѡмъ, учащимъ младе| нцѧ ходити въ начѧлѣх, упо| добихѡмсѧ: • 17 труждаи||(л. 240об.)сѧ възносити паче же затва| рѣти мысль въ млтвных глѣ| хъ. аще изнемогши младе| нства ради падет, пакы тѫ | въведи. своистъвно бѡ у| му нестоателное. мощно | же того съставити, иже всѣ | могѫщому съставлѣти: |

Еи убѡ. аще не оскѫднѣ подвигъ | имаши, приидет и въ тебѣ и| же море умное уставлѣѧ | и. и речетъ к нему въ моли| твѣ твоеи. до сего доиде| ши и не прѣидеши: • не| мощно духъ вѧзати. а иде | же духа ѕиждитель, всѣ по| карѣѧтсѧ. 18 аще убѡ слнце | когда видѣлъ еси, възмо| жеши тому и събесѣдова| ти подобнѣ. еже бѡ не ви| дѣлъ еси, како бесѣдовати | нелъжнѣ можеши: |

19 Начѧло убѡ млтвѣ, прилоѕи | едінословнѣ ѿгоними ѿ на| чѧлъ самѣхъ. срѣда же, е||(л. 241)же въ глемых едїнѣх быти мысли. | тоѧ же съвръшенїе, въсхыще| нїе къ гу: • 20 ино радованїе | въ млтвѣ иже въ дружинѣ жи| вѫщимъ сълучаѧщеесѧ. и | другое иже въ безмлъви мо| лѧщимса прибываѧщее. | ово бѡ, равнопомъчтасѧ | мало. ово же, все смѣрено| мѫдрїа исплънисѧ: |

21 Аще присно объучаеши умъ | не удалѣтисѧ, и въ трапе| знѣмъ прѣдложени близ ти | бѫдет. аще ли невъзбранно | скытаетсѧ, никогда. же у | тебе прѣбыти можетъ: |

22 Великыи убѡ великыѧ млтвы | дѣлатель рече. хощѫ рещи пѧт | словесъ умомъ своимъ, и про| чаа. младенстъвнѣиших же | таковое тужде. тѣм же | мы съ трудомъ и мнѡжъство| мъ коликства яко несъвръ| шени молимсѧ. второе бѡ | пръвому ходатаистъвно. || (л. 241об.) даѧ бѡ ре млтвѫ чистѫ бе| з лѣности молѧщомусѧ ск| връннѣ и болѣзньннѣ: |

Ино скврънна молитвѣ. и ино | погубленїе. и ино краденіе. | и другое порокъ. сквръна | ес, еже бгви прѣдстоати и не| подобныѧ мысли мъчтати| сѧ. погубленїе ес, еже въ | попеченіа неполезнаа плѣ| нуватисѧ. краденіе естъ, | еже нечювестъвнѣ мысли | парити. порокъ естъ, при| логъ якъвъ либѡ тогда къ | намъ приближаѧщъсѧ: |

Аще убѡ не наедінѣ есмы въ | врѣмѧ прѣдстоаніа, вънѧ| трь образъ мольбы въобра| зимъ. аще ли нѣ сѫт ту похва| ламъ слугы, и вънѣшніи о| бычаи на млтвѫ въобрази| мъ. въ несъвръшеных бѡ, | мнѡжицеѧ умъ тѣлеси съ| въобразуетсѧ: • 25 вси убо, | наипаче же иже оставле||(л. 242)нїе длъгу приѧти къ црю грѧ| дѫщеи, безъутѣшна съкру| шенїа трѣбуѧтъ: • аще | въ темници еще есмы, услы| шимъ глѧщаго къ петру. 26 прѣ| поашисѧ лентїемъ послу| шанїа. и съвлѣциса волеи | своих. и нагъ ѿ сихъ пристѫ| пи гсви въ млтвѣ своеи. то| го едїного призываѫ волѧ, | и тогда приимеши ба тво| еѧ дшѫ дръжѫща кръмило, | и безбѣдно ѡкръмлѣѧща | тѧ: • 27 въставъ ѿ любо| миръства и любосластїа, | ѿ връѕи и попеченїа. съвлѣ| цисѧ мыслеи. ѿрецисѧ тѣ| ла. ничто же бѡ ино естъ | млтва, развѣ мира види| маго и невидимаго отужде| нїе: • что бѡ ми ес на нбси, | ничто же. и ѿ тебе что въ| схотѣхъ на земли, ничто | же. нѫ еже безмлъвнѣ все| гда въ млтвѣ прилѣплѣти||(л. 242об.)сѧ тебѣ: • нѣкымъ убѡ бо| гатство. другымъ слава. и| нѣм же стѧжанїе любов| но, мнѣ же, еже прилѣплѣ| тисѧ бгови въжделѣнно ес. | и полагати на нь упованїе | бестрстіа моего: • 28 вѣра, | млтвѫ въскрили. без неѫ бо | на нбо възлетѣти не может: |

29 Помлимъ стрстніи прилежнѣ | га. вси бѡ бестрстніи ѿ съ| стрстїа въ бестрстїе прѣду| спѣшѧ: • 30 аще и ба яко | бъ не боитсѧ сѫдіи, нѫ у| бѡ за еже труды ему подаа| ти иже грѣхомъ и паденїемъ | овдовѣвшѧѫ ѿ него дшѫ, | сътворит ѿмъщенїе еѧ ѿ | съперника еѧ тѣла. и ратни| къ еѧ духѡвъ: • 31 блгонра| вныѧ убѡ блгыи нашъ про| мыслъникъ, скорыимъ про| шеніа подаанїемъ къ свое | и любви привлачитъ. небла| годарныѧ же песъ дшѧ, гла||(л. 243)демъ и прошенїа жѫждеѧ, у | него присѣдѣти млтвоѫ у| страетъ. неблгодарныи бо | песъ, въземъ хлѣбъ, абіе да| вшаго ѿходит: • 32 не гли къ| снѧ въ млитвѣ, ничто же и| справивъ. уже бѡ исправилъ | еси. что бѡ и высочаише естъ | блго ѿ еже гсвн прилѣплѣтис. | и въ еже къ нему съедїненине | оскѫдно прѣтръпѣвати: |

33 Не тако осѫжденникъ своеѧ | казни ѿвѣщаніа боитсѧ, | яко иже млтвѣ прилежѫ и то| ѧ прѣстаніа. тѣм же аще | прѣмѫдръ кто и остроуменъ | естъ, ѿ тоѧ памѧти всѣкѫ | укоризнѫ и гнѣвъ. и попеченїе. | и неупражненїе и скръбь и | сытость и млъвѫ и помыслъ, | ѿвращати можетъ: |

Прѣдъуготовлѣисѧ непрѣ| станно въ дши молитвоѧ, къ | прѣдстанїу твоеѧ мольбы, и | въскорѣ прѣдуспѣеши: ||

(л. 243об.) Видѣх въ послушани блистаѧ| щѫсѧ. и ѧже въ умѣ памѧти | бжїѧ елика сила не нерадѧ| щѧ. напрасно на млтвѣ прѣд| ставшѧ, и въскорѣ своему | уму оделѣвшѧ, и потокы | слъзныѧ проливаѧщѧ. прѣду| готовлени бѡ ѿ прѣподобна| го послушанїа бѣхѫ: • еже | съ мнѡжъствомъ убѡ пѣ| тїу, плѣненіа и паренїа послѣ| дуѧтъ. особному же не та| ко. нѫ ово убѡ унынїе ратует, | овому же усръдїе поспѣшъ| ствуетъ: • 36 любовь убѡ во| инствуѧщаго къ црю, показа | брань. любов же инока къ бу, | обличи молнтъвное врѣмѧ | и прѣдстоанїе: • 37 свое ти у| строеніе, твоа млтва обья| вит тебѣ. зръцало бѡ тѫ иноку | бгословци они изложишѫ: |

38 Іже прилучьшеесѧ проходѧ| и. млтвному часу приспѣвшу | в немъ упражнѣѫисѧ, ѿ бѣсо||(л. 244)въ обрѫгаем естъ. разум бѡ татем | час ѿ часа ѿ нас украдати: |

39 Не ѿрицаисѧ просимъ и о инои | дши помлиитисѧ, аще и млтвѫ | не имаши. вѣра бѡ просѧща| го, мнѡгажди и молѧщагосѧ | съкрушенїемъ спсе: • 40 не въ| звышаисѧ о инѣх молѧсѧ и у| слышаваемъ. онѣх бо вѣра | дѣиствова и възможе: |

41 Отрокъ убо всѣкъ.  всѧ ѧже ѿ учи| телѣ навыче прѣмѫдрость, | на всѣкъ днь безъ остатка | ѿ него изыщет. ум же всѣк | ѧже силѫ ѿ ба приѧт, въ всѣ| кои молитвѣ и стѧжетсѧ. | тѣм же вънимаимъ: |

Егда трѣзъвнѣ помлишисѧ, | въскорѣ на гнѣвъ ратуемъ | бѫдеши. разум бѡ съ врагѡм: |

Всѣкѫ убѡ добродѣтѣль. на| ипаче же млтвѫ въ чювстви | мнѡѕѣ сътварѣимъ всегда: |

Тогда дша въ чювствѣ млитсѧ, егда | ярости лучьши бѫдетъ. яже || (л. 244об.) мнѡѕѣми мольбами и лѣты | притварѣемаа, прѣбытна: |

44 Іже га стѧжавы, не к тому | себѣ въ млтвѣ баснеи съповѣ| стъ. дхъ бѡ тогда приповѣду| етъ о немъ себѣ въздыхань| ми неизглаголнымн: • всѣ| ко чювестъвно мъчтанїе въ | млтвѣ не приемли, яко да не| изстѫпленїе постраждеши: |

45 Всѣкого прошенїа въ млтвѣ и| звѣщеніе явлѣетсѧ. извѣ| щеніе естъ, прѣмѣненїе съ| мнѣніа. извѣщеніе ес, безвѣ| стнаго явленіе незыблемо: |

Милостивъ бываи ѕѣло млтвѣ | прилежѫ: в тои бѡ иноци сто| рицеѧ сугубѡ приимѫ. про| чее же въ прочихъ: • 48 огнь | убѡ пришед въ срдце, млтвѫ | възстави. тои же въздвиже| нѣ и на нбо възвысившисѧ, о | гнѣ въ горници дшѧ съхожде| нїе быстъ: • 49 глѧтъ убѡ | нѣціи лучьши быти молитвѣ, || (л. 245) памѧти исхода. аз же едїно| го състава двѣ сѫщъствѣ поѧ: |

50 Конь убѡ искусенъ, по прѣдитї| у разгрѣватисѧ и къ теченїу | прилагати обыче. теченїе же | разумѣваѧ, пѣніе, конь же, | мѫжестъвныи умъ. издале| че таковыи обонѣвает рати. | и прѣдуготовльсѧ, прѣбы| ваетъ прочее въ всемъ непо| бѣдимъ: • 51 люто изъ устъ | жѫждѫщаго водѫ исхытити. | лютѣише же дшѧ съ умиленї| емъ молщѫсѧ прѣжде сихъ | съвръшенїа себе ѿ прѣдстоаніа | оного мнѡгожеланнаго ѿтръ| гнѫти. 52 не ѿскочи, дондеже | огнь и водѫ съмотрнтелнѣ | прѣставша видиши. не бѡ при| имеши врѣмѧ таково къ оста| вленїу съгрѣшенїомъ всѣ| ко, въ всемъ животѣ твоем: |

53 Іже млтвѫ въкусивы, ѿ сло| ва едїного происходѧща мнѡ| жицеѧ умъ осквръни. и на || (л. 245об.) млтвѣ представъ, любимое | не обрѣте обычнѣ: |

54 Ино присѣщати чѧстѣ срдце. | и ино посѣтити срдце умомъ | кнѧѕемъ и архїереомъ, сло| весныѧ жрътвы ху приносѧ| щу: • овѣхъ убо яко же | рече нѣкыи ѿ иже бгословїа | нареченїе получивших, стыи | и нбсныи огнь приходѧ опалѣ| етъ. за еже скѫдное очищенїа. | овѣх же пакы просвѣщаетъ, | ради мѣры съвръшеніа. тъ| жде бѡ и огнь поядаѧ и просвѣ| щаѧ, свѣт именуетсѧ. тѣ| м же и нѣцїи ѿ млтвы исходѧ| ще, яко ѿ огнѣ пещнаго тво| рѧтъ исхожденїе. облегче| ніе сквръны нѣкыѧ и вещи о| щущаѧще. друѕїи же яко | ѿ свѣта просвѣщени, и одежде| ѧ смѣреніа и радованїа облѣ| чени. иже бѡ кромѣ двѡю се| ю дѣиству ѿ млтвы изшед| шеи, тѣлеснѣ да не рекѫ жи||(л. 246)довскы а не духовнѣ помлишѫс: |

Аще тѣло тѣлеси прикасаѧсѧ | измѣнуетсѧ дѣиствомъ, ка| ко убѡ и неизмѣнитсѧ иже бжїю | тѣлу неповинныма рѫкама | прикасаѧисѧ: • 56 естъ по | земному црю и нашего всеблга| го црѣ видѣти. овогда убо со| боѧ. овогда же другы. овогда | же рабы. естъ же егда и невѣдо| мѣ своѫ дары воиномъ своим | даруѧща. обаче же противѫ | одежди сѫщаго намъ смѣре| ніа: • 57 яко же земному црю | мръзъкъ естъ. иже тому прѣ| дъстоѧ и лице свое ѿвращаѧ. | и врагомъ его бесѣдуѧ, сице | ѿ га мръзостенъ естъ иже въ | млтвѣ прѣдстоѧ и нечистыѧ помы| слы приемлѧи: • приходѧщаг | ѱа, оружіемъ ѿганѣи. и ели| жди бестудствуетъ, не осла| блѣи ему. проси плачемъ. и| щи послушанїемъ. тлъци длъ| готръпѣнїемъ. иже бѡ сице || (л. 246об.) просѧи приемлет. и ищѫи обрѣ| таетъ. и тлъкѫщому ѿвръзе| тсѧ: • хранисѧ не яко же | прилучисѧ о женѣ помолитис | въ млтвѣ своеи. да некако ѿ | десна украденъ бѫдеши: |

61 Не хощи тѣлеснаа дѣаніа испо| вѣдовати яко же сѫт, яко да | не себѣ навѣтникъ бѫдеши: |

62 Да не бѫдет тебѣ млтвное врѣ| мѧ, съмотреніи нѫждныхъ | или дховных вещеи час. аще ли ни, | лучьшее украденъ быс: • дръ| жѫи непрѣстанно млтвныи | жезлъ, не прѣтъкнетсѧ. аще | ли и сълучитсѧ, обаче не паде| тсѧ до конца, млтва бѡ ес, | бжїе томленіе блгочестно: |

Тоѧ полѕу, ѿ бѣсовскыхъ прѣ| пинанїи въ врѣмѧ събранїѡм | сирѣчь млтвамъ назнамена| ваимъ. тоѧ бѡ плод, ѿ вражїа| го побѣжденїа. о семъ бѡ поз| нахъ яко въсхотѣ мѧ, яко | не порадуетсѧ врагъ мои о мнѣ || (л. 247) въ врѣмѧ брани: • възвах ре| че поѧи, всѣмъ срцемъ моимъ. | сирѣчь тѣломъ и дхомъ. иде | же бѡ сѫт два послѣднѣа събра| на, тамо ес бъ посрѣдѣ ихъ: |

65 Ни яже по тѣлеси ни яже по дху | всѣхъ всѣподобна. нѣкым бо, | съкращенное. нѣкыим же къ| снѣишее въ пѣнїи съходитсѧ. | овь бѡ съ плѣненїемъ. ов же | съ ненавыченїемъ глѧтъ ра| товатисѧ: • 66 аще непрѣста| нно на своѧ врагы бесѣдуеши | къ црю внегда к тебѣ приходѧт, | дръзаи. не трудишисѧ. ти бѡ | о себѣ въскорѣ ѿ тебе ѿстѫ| пѧт. не хотѧт бѡ непрпдбніи зрѣ| ти тѧ вѣнецъ приемати мо| литвоа, ѿ иже к тѣмъ рати. | к сим же, и яко ѿ огнѣ раними | ѿ млтвы ѿходѧтъ: • 67 мѫ| жство стѧжи всѣко, и имаши | ба учителѣ въ млтвѣ твоеи: |

Нѣстъ еже блюсти словомъ | навыкнути, естъству бѡ || (л. 247об.) послѣдет. ниже млтъвнѫѧ | добротѫ, инѣмъ ученїемъ. | та бѡ о себѣ ба учителѣ и| мат. учѧщаго члка разуму. | и даѧщаго млтвѫ молѧщо| мусѧ. и блсвлѣѧща лѣта пра| ведныхъ: амин:— |

+ о земнѣмъ и нбснѣмъ бгопо| дражателнѣмъ бестрстіи | и съвръшенїи. и въскрсении дшѧ | прѣжде общаго въскрсенїа:— | слово кѳ + |

1 Се прочее и мы положеніи въ| ровѣ невѣдѣніа глубочаи| шемъ. и темныихъ стрсте| хъ исѣни съмртнѣи сего тѣ| ла, о земнѣмъ нбси ѿ дръ| зости любомѫдрити начи| наемъ. имат убѡ твръдь | звѣзды добротѫ, бестртсіе | же, добродѣтѣли украшеніе | ничто же бѡ азъ ино нѣкое бе| стрстіе въмѣнихъ быти, ра| звѣ срдчное ума нбо. бѣсо| вскаа злохытръства и игры | прочее въмѣнѣѧщу. бестра|| (л. 248) 2 бестрастенъ убѡ въистинѫ и | естъ и познаваетсѧ, иже | плъть убѡ нетлѣннѫ сътво| рив. ум же ѿ твари възвыси| въ. всѣ же чювства тому по| корив. лицу же гсню дшѫ прѣд| ставив, выше своеѧ крѣпо| сти к нему присно протѧжѫ| щѫсѧ. 3 нѣціи же пакы бестра| стїе быти уставлѣѫтъ, въ| скрсенїе дши прѣжде тѣле| се. ини, познаніе бжїе съ| връшено, ѿ агглъ второе. | 4 съвръшенное съвръшенных | несвръшенное съвръшенїе. я| ко же ми нѣкто то въкусивы | съповѣда. сице прочее умъ | осщаетъ и ѿ вещеи въсхы| щаетъ, яко мнѡгое иже въ | плъти житіа по достижени | убѡ нбснаго пристанища, | на нбо изстѫпивша тог къ ви| дѣнїу въсхыщати. о нем же | и рече нѣгде иже искусъ ра| вно приемыи. яко бжїи дръ||(л. 248об.)жавнїн земли ѕлоѣ възнесошѧс: |

Такова познахѡмъ егѷптїа | не оставлѣѧщаго свои рѫцѣ | на мнѡѕѣ протѧженѣ на мо| литвѣ, внегда аще съ инѣми | молѣшесѧ: • 5 естъ бестра| стенъ. и естъ бестрстнаго бе| стрстнѣиши. овъ убѡ крѣпцѣ | ненавидит лѫкаваа. ов же не| сытно богатѣетъ въ добродѣ| []тѣлехъ. 6 и чстота бестра| стїе глетсѧ, и в лѣлотѫ. начѧ| ло бо ес общаго въскрсенїа и | нетлѣнїа тлѣнныхъ: • 7 бе| стрстіе показа рекыи, умъ | гснъ имамъ. бестрстіе пока| за рекын егѷптѣнинъ не боа| тисѧ га. бестрстіе показа, | иже възвратитисѧ стрстемъ | помливыиса: • кто прѣжде | бѫдѫщѧѫ свѣтлости, яко | же сѵринъ онъ бестрстіу спод| бисѧ. двдъ убѡ прѣхвалны| и въ пророцѣхъ, ѿ ради ми рече | къ гу да почіѧ. бжїи же стра||(л. 249)далецъ, ослаби влъны блгдти | твоеѧ: • 8 бестрстіе имат дша, | яже сице сътвръдившисѧ до| бродѣтѣльми яко же стра| стніи сластьми: • 9 аще се | уставъ чрѣвообьяденїу е| же и не хотѧщу нѫдитисѧ, се | всѣко уставъ въздръжанїу, | еже и алчѧщу естъство удръ| жавати неповинно сѫще: |

Аще се уставь блѫду еже и о жи| вотныхъ и бездушныхъ неи| стовитисѧ, се уставъ чисто| ты, еже о всѣхъ яко безду| шныхъ чювствомъ прѣбыва| ти: • аще се сребролюбїу | конецъ, еже николи же ѿ съ| бираніа прѣстаати или насы| щатисѧ, се нестѧжанїу. | еже ни тѣла своего пощѫдѣ| ти: • аще се унынїу ко| нецъ. еж въ всѣкои сѫща осла| бѣ тръпѣніе не имѣти, се тръ| пѣнїу, еже въ скръби сѫщу о| слабѫ имѣти въмѣнѣти: ||

(л. 249об.) Аще се гнѣву пѫчина, еже нико| му же ту сѫщу ѕвѣритисѧ, се | длъготръпѣнїу, еже и не | [] сѫщу укарѣѧщому и ту | сѫщу такожде тиху быти: |

Аще се тъщеславїу высота. е| же ни едіному ту сѫщу хва| лити хотѧщому тъщесла| внаа дѣла въображати, се | всѣко не тъщеславїа видъ, е| же никогда же въ приходѣхъ | мыслїѧ украдатисѧ: |

Аще се видъ погыбѣли сирѣчь гръ| дости. еже въ худѣ образѣ | възвышатисѧ, се спснаго | смѣреніа знаменіе, еже въ | высокыхъ исправленихъ и на| чинанихъ смѣрено имѣти | мѫдрованіе: • аще се съ| стрстїа всѣчьскаго знаме| ніе, еже всѣмъ ѿнѫдъ ѿ бѣсѡ| вь въсѣваемым въскорѣ покарѣтис, | ахъ се стго бестрстіа въспри| ѧхъ знаменіе, еже мощи я| вѣ глати. укланѣѧщагосѧ || (л. 250) ѿ мене лѫкаваго не познаваах, | ни же како прииде. ни чьсого | ради, никако отиде. нѫ весь | нечювествъвенъ прочее въ так| овыхъ есмъ. всѣко сыи и при| сно бываѧ съедїненъ бгви: |

10 Іже таковаго устроенїа и е| ще въ плъти сыи сподбленыи, [самог то| го бга] в нем живѫщаго присно въ | всѣхъ словесехъ и дѣлѣхъ и по| мышлених имат окръмлѣѧща. | ѿнѫду же прочее и яко гласа | нѣкоего гснѣ хотѣніа внѧтрь | просвѣщеніемъ въсприемле| тъ. и всѣкого учительства | члчьскаго высочаиши бывъ, | глетъ. когда приидѫ и явлѧ| сѧ лицу бжїю. не тръпѧ бѡ | прочее желанїа дѣиство. нѫ | ищѫ добротѫ ѧже прѣжде ми | кала далъ еси: • 11 бестра| стныи, что подобаетъ мнѡ| го глати. живетъ убѡ не к то| му тъ. живет же в немъ хс, я| ко же рече иже подвигомъ до||(л. 250об.)брымъ подвигыисѧ. и теченїе | скончавъ и вѣрѫ съблюд право| славнѫѧ: • 12 не съставлѣ| етсѧ діадима црскаа ѿ едіно| го камене. и не съвръшаетсѧ | бестрстіе аще единоѧ добро| дѣтѣли и прилучьшѧѫсѧ не | радимъ: • 13 бестрстіе убѡ | разумѣешн, нбснаго црѣ на | нбси полатѫ. мнѡгы же оби| тѣли, ѧже внѧтръ града то| го въселенїа. стѣнѫ іерслму, | съгрѣшенїомъ оставленїе: |

Тецѣмъ братіе иже в невѣстни| къ полатныи въходъ получи| ти. аще ли ѿ нѣкотораго и| ли брѣмене. или прѣдприѧтїа | ѡбѣды. или лѣта прѣдпости| жени быхѡмъ, понѣ обитѣ| ль нѣкѫѫ окрстъ невѣстника | прѣдваримъ. аще же и еще лѣ| нимсѧ и ослаблени есмы, по| нѣ внѧтрь ѧду стѣны всѣцѣ| мъ образомъ бѫдѣмъ. иже | бѡ прѣжде конца въ онѫ не||(л. 251)въшед паче же не прѣшед, въ пу| стыни въдворитсѧ. сего ради нѣ| кыи молѣшесѧ глѧ. о бѕѣ мо| емъ прѣидѫ стѣнѫ. и другыи | яко ѿ лица бжїа рече. не грѣ| си ли ваши сѫтъ раздѣлѣѧще| и междѫ вами и мноѧ; • ра| зоримъ ѡ друѕи срѣдостѣнїе | прѣграды, еже прѣслушанїе| мъ злѣ създахѡмъ. приимѣмъ | ѿсѫду раздрѣшеніе длъгу, за| не же нѣстъ въ адѣ могѫ и исцѣ| лити. упразнимсѧ. ибѡ пра| знователе написахѡмсѧ. | нѣстъ паденіе. нѣстъ врѣмѧ. | нѣстъ брѣмѧ непщевати. | елици бѡ приѧшѫ га банеѧ па| кы бытїа, дастъ имъ власть | чѧдѡмъ бжїимъ быти, рекъ. | упразнитесѧ и разумѣите | яко азъ есмъ бъ и бестрстїе. | тому слава въ вѣкы вѣкѡ| мъ, аминъ:— Възста| влѣетъ убо ѿ землѧ на нбо | нищаго ума: И ѿ гноища || (л. 251об.) стрстеи въздвиѕает убогаго | блженное бестрстїе: Все| пѣтаа же любовь, Творит е| же сѣсти ему съ кнѧѕы агглы: | Съ кнѧѕы людїи гснихъ:— |

+ о съѧзѣ добродѣтѣлныѧ | трцѫ въ добродѣтѣлехъ:— | слов л: |

1 Ни нѣже прочее по всѣх прѣдре| ченныхъ, прѣбывѫт три сіа. | съѧзъ всѣхъ сътѧѕаѧща и | дръжѫща. вѣра, надежда. | любовь. болши же всѣхъ лю| бьвь, бъ бѡ именуетсѧ. 2 о| баче азъ. овѫ убѡ лучѧ зрѧ. | овѫ же свѣт. овѫ же окрѫгъ. | всѣ же, едїно озареніе и еди| на свѣтлость. 3 ова бѡ всѣ мо| жет творити и съдѣтельство| вати. овѫ же млсть бжїа о| крѫжаетъ, и не посрамленѫ | творитъ. ова же, никогда | же падаетъ. ниже стоитъ | еже не тещи. ниже уязве| ннаго почивати прочее ѿ | блженнаго неистовьства || (л. 252) оставлѣетъ: • 4 иже о лю| бьви глати хотѧи, о бѕѣ гла| ти начт. о бѕѣ же словесы про| ходити, блазнънно и бѣдно ес | невънимаѧщимъ: • 5 еже | о любьви слово, агглѡмъ ес вѣ| домо. и тѣмъ по дѣиству осі| аніа: • 6 любы, бъ ес. уста| в же того глати хотѧи, въ бе| зднѣ слѣпотуѧ пѣсъ къчьтет: |

7 Любовъ, по твору убѡ, уподо| бленїе бжїе по елико члкѡм | достижно. по дѣиству же, | пїанство дши. по своиству | же, источникъ вѣры, бездна | длъготръпѣнїа. море смѣре| ніа: • 8 любовь ес въистинѫ, | ѿложенїе всѣкыѧ съпроти| вныѧ мысли. зане же любовь | не вмѣнѣетъ злаго: • 9 лю| бовь и бестрстїе и снополо| женїе, имены едінѣми ра| знъствуѧтъ. яко же свѣт | и огнь и пламень въ едїно съ| тичѧтсѧ дѣиство, сице и || (л. 252об.) о сих разумѣваи: • 10 по мѣ| рѣ оскѫдѣнїа, в нас бывает | боазнь. иже бѡ боазни кро| мѣ, или любве исплънисѧ, | или дшеѧ умрътвисѧ: |

11 Ничто же неудобнѣе, и любь| ве и боазнн и тъщанїа и ре| вности и работы и желанїа | бжїа прѣложити образы: |

Блженъ иже таково къ бу стѧ| жа желаніе, яково же неи| стовенъ рачитель къ своеи | рачителници имат: • бла| женъ иже сице убоавысѧ га, | яко же сѫдїѧ осѫжденници | боѧтсѧ: • блженъ иже си| це спѣшенъ бывы въ истиннѣ| мъ тъщани, яко же блгонра| вніи раби къ своему гу: |

Блженъ иже сице ревните[л]ѧ. | въ добродѣтѣлехъ быстъ, | яко же иже о своихъ съпрѫ| жницахъ ѿ ревности трѣ| звѧтсѧ: • блженъ иже си| це гсви въ млтвѣ прѣдстоѧи, || (л. 253) яко же слугы цреви прѣдстоѧт: |

Блженъ иже гсви яко ж члкѡмъ | угаждати не прѣстанно под| виѕаѧисѧ: • не тако ма| ти отрѡчѧтю, яко же любви | снъ гсви прилѣплѣтисѧ может | когда: • їже въистинѫ лю| бѧи, всегда любимаго лице мъ| чтаетъсѧ, и то сладостнѣ о| бьемлет: • таковыи к тому | ниже въ сънѣхъ умлъчава| ти ѿ желаніа может. нѫ и та| мо къ желаемому бесѣдуе| тъ, сице ѡ тѣлесехъ, сице о | бестѣлесныхъ обычебывати: |

Оуязвивсѧ нѣкто, о себѣ гла| аше, еже чюждѫсѧ. яко азъ | спѧ потрѣбы ради естестъ| вныѧ. срдце же мое бдит, мнѡ| жъства ради желанїа: |

Знаменано ти бѫди ѡ разумне | яко убѡ по ѕвѣрскому ѿ а| лнїѧ дшѧ погубленїу, тогда | желаетъ и изчазаетъ къ гу. | огнемъ любве яко стрѣло||(л. 253об.)ѧ ударена: • 15 алчьбы убѡ | дѣиство, безвѣстно нѣкое | и не знаменуемо. жѫжды | же, протѧжено нѣкое и про| явленно. и распаленїа всѣ| мъ знаменателно. сего ра| ди рече иже ба желаѧи. въ жѫ| жда дша моа къ бу крѣпкому | живому: • 16 аще лице друга | явленна всѣхъ нас прѣлагает. | и свѣтлы и тихы и беспечалны | съдѣваетъ, что убѡ и не съ| творитъ лице влдчне, въ чи| стѣ дши пришествїе невиди| мо творѧщу: • 17 страхъ | убѡ егда въ чювстви дшѫ | бѫдет, и стаати и поядати | скврънѫ обыче. пригвозди | бо рече ѿ страха твоего | плъти моѧ. прпдбнаа же лю| бовь, нѣкыхъ убѡ поядати | обыче. по рекшому, разцвѣ| ли нас разцвѣли. овогда же | и нѣкыихъ просвѣтлѣетъ и | радоватисѧ творитъ. на то||(л. 254)го бѡ реч упова срдце мое. и по| мощь ми быс, и процъвтет лице моа. | и срдцу веселѧщусѧ цъвтет лице: |

Егда прочее весь члкъ како либо | сърастворитсѧ любьви бжїи, | тогда и вънѣѧду въ тѣлѣ, я| ко зръцаломъ нѣкымъ дшевнѫ| ѧ показуетъ свѣтлость, си| це прославлѣетсѧ мѡѷси бго| видецъ онъ: • 18 їже таковы| и равноагглъныи достигше| и степень, мнѡгажди пищѫ | тѣлеснѫѧ забываѧтъ. мнѧ | же яко ни чѧсто т желаѫт. | и не чюдо. елма и желанїе съ| противное мнѡжицеѧ пищѫ | ѿрази: • 19 мнѧ съ тлѣнны| мъ симъ прочее, ниже яко при| лучисѧ тѣломъ недѫгова| ти. очисти бѡ сѧ прочее и я| ко же бестлѣнно сътворисѧ, | пламенемъ чистоты прѣсѣ| кшу пламень: • 20 мнѧ ниже | тѫ самѫѫ сънѣдь ѧже прие| млѧт прочее съ сладостїѧ при||(л. 254об.)емати: • вода убѡ подземнаа, | корень садовнын. сих же дшѧ, | огнь нбсныи питати обыче: |

21 Възрщенїе страху, начѧло | любве. конецъ. же чстоты, ви| на богословію: • 22 їже бви съ| връшеннѣ чювства съедїнивь, | словесемъ его таинно учим | ес ѿ него. симъ бѡ несъвъку | пленомъ, люто ѡ бѕѣ бесѣдо| вати: • 23 съ сѫщное убѡ сло| во, съвръшает чистотѫ. прише| ствїемъ своимъ умртвивъ | смрть. тои же умрщвеннѣ, | бгословїа ученикъ просвѣ| тисѧ: • 24 слово гсне, иже ѿ га | чисто. прѣбываѧщее въ вѣкъ | вѣка. иже ба не увѣдѣвы, га| тка ми бесѣдуетъ: • 25 чи| стота учиника бгослова съ| дѣла. собоѧ утвръдивша тро| ичьскаа троихъ велѣнїа: |

26 Любѧи га, брата своего прѣжде | възлюби, показаніе бѡ пръво| му второе: • 27 любѧи ближнѣ||(л. 255)го, никогда же оклеветуѧщих | сътръпит. яко ѿ огнѣ же па| че ѿбѣгнет: • 28 глѧи га люби| ти и на брата своего гнѣваѧ| сѧ, подобенъ ес иже въ сънѣ | тещи мнѧщому: • 29 дръжа| ва любьви, надежда, тоѧ бѡ | ради мъздѫ любьви ожидаем: |

30 Надежда естъ, невѣдома бо| гатства богатство. 31 надежда | ес, несуменное прѣжде скро| вища скровище. 32 та трудѡм | покои. та любьви дверь, та у| бивает ѿчааніе. та не сѫщим | зде образъ, надежди оскѫдѣ| ніе, любьви изчезновонїе. | тои привѧзаны сѫтъ болѣз| ни. на тои висѧт труди. тѫ о| крѫжаетъ млсть: • 34 блго| надежденъ инокъ, унынїу | заколитель. ножемъ сеѧ, о| но побѣждаѧ: • 35 надежда | раждаетъ, даръ гснь искусо| мъ. неискусныи бѡ не безъ съ| мнѣнїа прѣбываетъ: ||

(л. 255об.) 36 Надежда разарѣет ярость. о| ва бѡ не посрамит. мѫжь же | яръ неблгооблгообразенъ: |

37 Любѡвь, пррочьству податель, | любовь, чюдесемъ ходатаи, | любовь, осїанїу бездна. лю| бовь, источникъ огнѣ. ели| ко истичет, толико жѫждѫ | щаго распалѣетъ. любовь, | агглъское стоанїе. любо| вь, прѣспѣаніе вѣчнымъ: |

38 Повѣждъ намъ ѡ добраа въ до| бродѣтѣлех, где пасеши овцѧ | твоѧ. где въселѣешисѧ въ | полудне. просвѣти нас. напо| и нас. настави нас. рѫководи| тельствуи нас. понеже проче| е въсходити к тебѣ хощемъ. | ты бѡ влдчьствуеши всѣми. | ннѣ же ми дшѫ распали, и не | могѫ дръжати твоего пламе| не. тѣм же въспѣвь тѧ пои| дѫ. ты владеши дръжавоѧ | морскоѧ. възмѫщенїе влъ| нъ его ты укротиши и умръ||(л. 256об.)твиши. ты смѣрѣеши яко я| зьвна гръдаго помысла. и мы| шцеѧ силы твоеѧ разгналъ | еси врагы твоѧ, и нератуемы | своѧ рачителѧ съдѣваеши. | како же тѧ іакѡвъ на лѣстви| ци утвръжденѫ видѣ, навы| кнѫти грѧдѫ. что же убѡ вид | таковаго въсхода, желаѧ| щу скажи, кыи же образъ и | събѡръ степенемъ оноѧ съ| ложенїа, яже въсхожденїа | въ срдци своемъ завѣща твои | рачитель, что же и число си| мъ, жѫдаахъ увѣдѣтн. е| лико же убѡ и теченіу лѣто. | рѫководителѧ бѡ възвѣсти, | навыкнѫвы твоѧ борбѫ и ви| дѣнїе. ничто же бѡ ино про| свѣщати въсхотѣ паче же | възможе: • она же, мнѧ | же глати своиствъвно зде. я| ко же с нбсе ми явлъшисѧ ца| рица сіа, въ уши моеи дши | бесѣдуѧщи глаше. аще не ѿ||(л. 256об.)рѣшишисѧ ѡ рачителю де| белства, моего часа яко же | естъ навыкнѫти не може| ши. лѣствица же, добродѣ| тѣлеи да научит тѧ дховному | съложенїу. на тоѧ же връсѣ у| твръжденна есмъ азъ, яко | же мои великыи таинникъ ре| че. ннѣ же прѣбываѧт три сі| а. вѣра, надежда. любовь. | болши же всѣхъ любовь: |

Въсходите въсходите въсхо| ды усръдно въ срдци братіе, ре| кшаго слышѫще. пріидѣте въ| зыдѣмъ на горѫ гснѧ, и въ дом | ба нашего. съвръшаѧщаго но| ѕѣ наши яко елени, и на высо| кых поставлѣѧщаго. еже по| бѣдити въ пѫти его: тецѣ| те молѧ съ онѣмъ глѧщимъ. | потъщимсѧ дондеже дости| гнемъ вси, въ едїноство вѣры | и познанїа бжїа. въ мѫжа съ| връшена. въ мѣрѫ възраста | исплъненїа хсва. иже триде||(л. 257)сѧтим лѣтом видимаго възра| ста крстившагосѧ. и на три| десѧтѣмъ степени на умнѣ| и нашеи лѣствици прѣбыва| ѧщаго, елма любовь ес бъ: | ему же пѣніе, его же дръжа| ва. его же сила. в нем же всѣх | блгыхъ виновное, ес. и бѣ. и | бѫдет. в неуставныѧ вѣкы | свѣтъ. амин:— |

Нинѣ же прѣбывает трое се: |

Вѣра, надежда, любовь: |

Бѡлши же всѣхъ любовь: |

+ оца: їоанна игумена иже | в синаистѣи горѣ иноко | мъ, слово къ пастырю:— |

Въ долнеи убѡ книѕѣ, азъ те| бе бжстъвне всѣхъ послѣжде| въчинихъ. въ горнеи же ти | увѣрихсѧ, всѣхъ нас въ | написани бжствнѣмъ пръ| вому быти. аще кто естъ ре| кыи истиненъ. бѫдѫт послѣ| дній мѫдрованїемъ, пръвїи | достоинствомъ. пасты||(л. 257об.)рь въистинѫ ес, иже погыбшѧ| ѫ словесныѧ овцѧ незлобїемъ, | своимъ тъщанїемъ и млтвоѧ | възыскати и исправити мо| гыи. кръмчіи ес, иже крѣпо| сть умнѫѧ ѿ ба и своихъ тру| довъ приемыи. не тъчїѧ ѿ тръ| влъненїа, нѫ и ѿ самыѧ бездны | корабь истръгнѫти могыи. | Врачь естъ, иже тѣло и дшѫ | имѣѧи без недѫга. и ни едїно| го же помазаніа ѿнѫд трѣбу| ѧ: • учитель въистинѫ | естъ, иже умнѫа книгѫ ра| зума пръстомъ бжїемъ. си| рѣчь дѣиствомъ осїаніа ѿ | него собоѧ приемыи, и про| чїихъ книгъ не трѣбуѧ быв: | Не лѣпо учителемъ ѿ прѣ| писованіи наказовати, и | живописцемъ ѿ прѣложені| и знаменовати: • иже | долнїихъ наказуѧи, свыше | ѿ высоты учи. и образомъ | чювестъвнымъ другое на||(л. 258)казуи. не забываи рекша| го. ни ѿ члкъ ни члкомъ учи| тельство наказуѧ. ни бѡ мо| гѫт долнѣа долнимъ угаждати | когда: • блгъ кръмчїи, | спсетъ корабль. и добръ па| стырь, оживотворитъ и и| сцѣлитъ недѫжныѧ овцѧ: |

Поелнку же овцѧ пастырю бе| зъ остатка прѣдуспѣвшѧ по| слѣдуѧтъ, потолику о них | дому влдцѣ ѿвѣщаетъ: |

Да метаетъ яко же каменї| емъ словомъ пастырь. и ѧ| же ѿ разлѣненіа или чрѣво| обьяденіа остаѧщѧѫ овцѧ. | естъ бѡ и се блгаго пастырѣ | знаменіе: • внегда овцѧ | ѿ распаленіа зноинаго па| че же тѣлеснаго дрѣмати| дшеѧ начнѫт, тогда ѕѣлнѣ | ише о нихъ на нбо зрѧ пасты| рь да бъдръствуетъ. обыко| шѧ бѡ въ врѣмѧ зноа оного, | мнѡгамъ влъкоядинамъ || (л. 258об.) бывати. ѡбаче аще и тыѧ | по вънѣшнему иже въ овцах | видимому образу, главѫ ду| шевнѫѧ въ врѣмѧ распаленіа | долу на землѧ прѣклонѧт, и| мамы рекшаго. срдце съкру| шено и смѣрено бъ не уничи| жит: • тъмѣ и нощи стра| стнѣи постигши стадо, у| ставлѣи неподвижно ѱа къ | бу на нощнѫѧ стражѫ, ничи| м же убѡ непподбна разумѣе| ши твоего ума губителѣ ѕвѣ| ремъ: • естъства свои | ство и се блгыи нашъ сътвори | гь. яко да врача зрѧ недѫгу| ѧи веселитсѧ. всѣко аще и ѿ | него ннчим же полѕуетсѧ: |

Притѧжи и ты ѡ чюдесне. по| мазаніа. даніа. бритвы, на| сыпаніа. напааніа. гѫбѫ. | безболѣзніе. кръвопустнаа. | жегы. помазы. успителнаа. | ножь. привѫзы. аще ли сихъ не | имамы, како хѫдожъство || (л. 259) покажем, никако же: • пома| заніе естъ, исцѣленїе стрстем | видимымъ, сирѣчь тѣлесным. | напоеніе естъ, исцѣлоніе стра| стемъ внѧтрьнимъ. и изліанїе | сквръны невидимыѧ. бритва | естъ, безчестїе хаплѧщее. | и мнѣнїа съгнитіе уврачюѧ| щи: • насыпанїе естъ, о| чесе дшѫ ума очищеніе, ѿ по| мѫщеніа ярости съмѫщъша| сѧ утръпаѧщее въспрѣщенї| е, помалѣ же уврачюѧщее: |

Кръвопустное естъ, скорое и| спражненїе смрада неявле| ннаго: • кръвопустное въ| истинѫ ес, настоателное и напрасно| е нападаніе въ спсеніе недѫгу| ѧщимъ: • гѫба естъ, е| же по кръвопущени или рѫко| дѣистви, кроткыми и сладкы| ми и мѧккыми словесы врача | на недѫжнѣмъ врачеваніе | и прохлажденїе: • жеже| ніе естъ, уставъ и запрѣще||(л. 259об.)ніе въ покааніе на врѣмѧ да| емо члколюбнѣ: • пома| зъ естъ, еже по жежени, и| ли словомъ или малѣмъ утѣ| шенїемъ прилагаемое недѫ| гуѧщому упокоеніе: |

Оѵспително естъ, еже брѣмѧ | послушнааго въсприѧти. и | ради повинованїа, покои то| му и сънъ безъсъннын. и слѣ| потѫ прпдбнѫѧ еже не блюсти| своа добраа подати: |

Привѫзи сѫт, еже тъщеславіем | разслаблѣемыѧ, въспомина| нїемъ съмртнымъ утвръжда| ти и притѧѕати: • коне| ц же всѣмъ, ножь ес. уставъ | и ѿреченіе и ѿсѣченіе умръ| щвеннаго дшевнѣ уда и съ| гнившаго, яко да не и прочим | своѧ красты подастъ: |

Блженно безболѣзніе въ вра| чехъ, и в настоѧщихъ бестра| стїе. ови бѡ неболѣзнуѧще, | въ всѣкѡмъ смрада врачева||(л. 260)ни без лѣности начнѫт. ови же, | всѣкѫ умершѫѧ дшѫ въскрѣ| сити възмогѫт. и си едїна ѿ то| го млтвъ настоѧщаго бѫдет, | еже всѣмъ по своему досто| инству състрадовати же и | сълагатисѧ. да некако яко | же іакѡв. и тъ. и любимаго и | съ ученикы поврѣдит. се же | страдати обыкошѧ, поне| же не у дшевнаа чювства съ| връшеннѣ объучена имѧт, къ | разсѫжденіу добру же и злу | и срѣднему: • мнѡгъ насто| ѧщаго срамъ, молѧщусѧ нѣчто | дароватисѧ послушному, е| же самъ не упрѣжде стѧжа: |

Яко же иже лице црво видѣвше| и. и того себѣ друга устрои| вшеи. и слугы его всѧ могѫтъ | прочее и невѣдомыѧ ему или | и врагы аще въсхотѧт съприве| сти и тог славы насладитисѧ, | сице и о стхъ разумѣваи: |

Съвръшеннѣишѧѫ другы и сты||(л. 260об.)дѧтсѧ друѕи. и послушаѧт. ра| вно же и принѫждаѧтсѧ ѿ них: |

Добро стѧжати другы, умны | другы. ннкто же бѡ тако | съпоспѣшъствуетъ намъ | къ добродѣтѣли: • повѣ| да ми нѣкто ѿ бголюбныхъ. | яко всегда убѡ паче же въ мо| лебныхъ и влдчнихъ празникѡх, | бъ своимъ угодникѡмъ дары | въздаетъ: • съвръшенѣ длъ| женъ ес самѣхъ стрстеи врачь | съвлѣщисѧ. яко да въ врѣмѧ | нѣкое възможетъ нѣкыѧ | и паче же ярость себѣ притво| рити. аще бѡ тѫ до конца не | ѿринѫ, не възможетъ въ тѫ | бестрстнѣ облѣщисѧ: |

Видѣхъ конь и еще малъ необу| ченъ сѫщъ. и убѡ уздѫ имѣѧ | и безмлъвнѣ ходѧ. внезаа| пѫ на своего господина на| вѣтова. мало уздѣ его попу| щенѣ бывшн. о двѡихъ бѣсѣх | настоѧщее яко при всемъ га||(л. 261)наніе послѣдовати обыче. | хотѧщеи искати да ищѫт бо| лѣзньннѣ: • тогда ѧже | ѿ ба даннѫѧ ему прѣмѫдро| сть врачь познаетъ, вне| гда ѧже мнѡгыми неувра| чеванныѧ стрсти уврачева| ти възможетъ: • нечю| денъ учитель, иже добрѣ вы| кнѫщаѫ дѣти прѣмѫдры съ| дѣлав, нѫ иже ненавыцаѧ| щѧѫ и немѫдрыѧ упрѣмѫ| дривъ и съвръшив: |

Іже на колесницахъ текѫ| щихъ блгоразуміе. егда на | неискусныхъ конехъ побѣ| дѧ и конѧ съблюдѫт, тогда я| влѣѧтсѧ и похвалѣѧтсѧ: |

Аще приѧлъ еси очи прозирати | влъны, сѫщимъ въ корабли прѣ| дъ гли. аще ли ни, ты истопле| ніу виновенъ еси. яко ты па| че всѣхъ въвѣренъ бывь беспе| чалнѣ окръмленїе: • видѣх | врачѧ, болѧщому вины не|| (л. 261) прѣдвъзвѣстивша. и убо ѿ се| го и болѧщимъ и себѣ, мнѡгъ | трудъ и съкрушенїе исхода| таишѫ: • поелику убѡ | настоѫи и послушных же и сѫ| щихъ издалече вѣрѫ к нему | мнѡгѫ узритъ, потолику се| бе прочее всѣцѣмъ храненіе| мъ да съблюдет въ всѣхъ их же тво| рит и вѣщаетъ. вѣды вси на нь | яко на начѧло образныи о| бразъ зрѧт. и яже ѿ него гле| маа въ устав и законъ въ| мѣнѣѧтъ: • пастырѣ | истиннаго, покажетъ лю| бовь, любве бѡ ради пасты| рь распѧтсѧ: • словесы | усвояи яже въ инѣх. и не трѣ| бѣ ти естъ мнѡга стыдѣнїа | всегда: • опечалуи недѫ| гуѧщаго на врѣмѧ, яко да не| длъго болитъ. или и умретъ, | ѿ млъчанїа проклѧтаго: |

Мнѡѕи млъчанїемъ кръмничем | добрѣ плавати непщевахѫ||(л. 262)сѧ. донде же къ брѣгу приразишѫс. | павла великаго тимоѳеови у| слышимъ пишѫща. настои тѣ| мъ рече, блговрѣменнѣ безврѣ| меннѣ. блговрѣменнѣ убѡ мнѧ, | егда обличаеміи обличеніе сла| дцѣ тръпѧт. безврѣменнѣ же, | внегда о семъ хаплѧтсѧ. елма и | источници, и ннкому же жѫ| ждѫщу истачаѧт воды: |

Естъ естъство да сице рекѫ | въ настоѧщихъ настыдѣнное | укланѣѫсѧ. и длъжнаа длъ| жнымъ многажди млъчѧше. | еже учительское творити на| учимыхъ да неѿречетсѧ. и пи| санїемъ потрѣбнаа възвѣще| нїа знаменовати тѣмъ начнет: |

Оѵслышимъ в нѣкыихъ бжствна| го гласа глѧща, посѣцїѧ. въ| скѫѫ и землѧ упражнѣетъ. | и измѣте лѫкаваго ѿ вас са| мѣхъ. и, не молисѧ о людехъ | сихъ. и о саулѣ такожде. | сіа всѣ пастырю вѣдѣти нѫ||(л. 262об.)ждно ес. въ кыихъ. и како. и ко| гда длъжна сѫт бывати. ба бѡ ни| что же истиннѣе: • їже осо| бь обличаемъ не срамлѣетсѧ, | съ и иже прѣд мнѡжъствомъ | обличеніе, винѫ бестудїа съ| твори. самоволнѣ своего спсе| нїа възгнѫшавсѧ: • расма| трѣѧ же и оно, еже въ мнѡѕѣхъ | блгоразумных болащихъ видѣ| хъ бываемо. свое бѡ страхова| ніе и немощь свѣдѧще. и не хо| тѧщѧ врачѧ, свѧзати тѣхъ | и самоволноѧ нѫждеѧ врачева| ти умолишѫ. занеже дхъ убѡ | усръденъ бѫдѫщѫѧ ради наде| ждѫ. плъть же немощна, прѣд| варшихъ ради прѣдприѧтїи. | аз же видѣвъ, покоритисѧ вра| чѧ умолихъ: • ни всѣмъ | наставникъ, тѣсныи и при| скръбныи пѫть приходѧщим | глати длъженъ естъ. ниже | пакы комуждо иго блго и брѣ| мѧ легко. расматрѣти же || (л. 263) паче и подобнѣ устраати лѣчьбы. | иже убо ѿ лютых отѧготеных | грѣхѡвъ и удобъ къ ѿчаанїу | имѧщимъ, втораа. а иже | пакы къ высокому и мнѣте| лному мѫдрованїу укланѣ| ѧщимсѧ, пръваа ключима лѣ| чьба: • нѣціи пѫт шествова| ти далнїи хотѧще. и въпроси| вше вѣдѧщих, правъ тъ и гла| дъкъ и безбѣденъ ѿ нихъ бы| ти слышашѧ. и убѡ слыша| нїемъ разслабившесѧ къ пѫт| шествїю, посрѣдѣ того бѣдѫ | приѧшѫ. или възвратишѫс, не| приготовлени къ скръбемъ | обрѣтшесѧ. яко же и съпроти| вное разумѣваи ми: • иде | же желаніе бжствное прико| снѫсѧ, тамо страхъ гломъ | не възможе. и иде же страх | геенскыи явисѧ, тамо болѣ| знемъ всѣмъ прииманїе. а и| де же црствіа надежда позна| ваетсѧ, тамо всѣхъ долни||(л. 263об.)хъ прѣобидѣнїе: • достоит | доброму воемъ водителю, ко| егождо ѿ начѧлъствуемых | чинъ и стоанїе явѣ вѣдѣти. | еда бѡ сѫт въ мнѡжъствѣ нѣ| ціи, съ нимъ ово инѣхъ пръво| борци и едїноборци. длъжни | сѫще въ безмлъвїи устраати| сѧ: • не может едїнъ кръм| чїи без корабничьскаго съ| поспѣшенїа корабь спсти. ни | же врачь болѧщаго исцѣли| ти, не пръвѣе ѿ него умоле| нїемъ и струпа явленїемъ | повелѣнъ бывъ всевѣрнѣ. у| стыдѣвшеисѧ врачевъ, съ| гнитїа сътворишѧ. мнѡѕи | же мнѡжицеѧ и умрѣшѧ: |

Пасомомъ овцамъ, ѕвизда| нїемъ слова пастырь прие| млѧ да не прѣстаетъ. и па| че же хотащимъ тѣмъ въ | сънъ приходити. ничто же | бѡ боитсѧ влъкъ, яко же | ѕвизданіа пастырьскаго о||(л. 264)глашенїа: • ни всегда смѣрѣ| тисѧ бесловеснѣ. ниже всегда | възвышатисѧ безумнѣ себе | настоѧи длъженъ ес. зрѧ па| вла въ обѡихъ шествуѧща: |

Гь мнѡгажди покры очи обладу| емымъ в нѣкыхъ настоѧщаго | недостакѡх. тъ же сіа тѣм | явивъ, невѣріе роди: |

Видѣхъ настоѧщаго ѿ коне| чнаго смѣреніа в нѣкых съ чѧ| ды съвѣтуѧща. и видѣхъ и| ного своѧ мѫдрость немѫ| дрѣ ѿ мнѣніа тѣмъ явлѣ| ти хотѧща, и съ лѫкавством | съ тѣми съвѣщаваѧща: |

Скѫднѣ убѡ. обаче по нѣкое | и напасти. видѣхъ стрстны | бестрстнымъ начѧлствова| вшѧ. и помалу начѧлствуе| мыхъ устыдѣвшѧсѧ и своѧ | стрсти ѿсѣкша. се же мнѧ, | мъзда спсаемыхъ в нихъ дѣ| иствова. и быс тѣмъ стрстное | начѧлство, бестрстію вина: ||

(л. 264об.) Вънимаим да некако яже въ | пристанищи събраннаа въ | пѫчинѣ расыплемъ. вѣдѧт ре| ченное иже къ плищемъ кро| мѣшнимъ и еще необучени | сѫщеи: • велїе убѡ яко въ| истинѫ, еже блгодушнѣ и мѫ| жствъвнѣ тръпѣти безмлъ| вїа варъ и отишїе и прѣнема| ганїе. и не възысковатн ѧже | внѣ кораблѣ клѣтнаго глу| мленїа и утѣшенїа, яко же | малодушнїи ѿ корабникъ, | въ врѣмѧ неудръжанїа еже | въ водахъ плаванїе. болшее | же и несъчетанно, еже плище| въ не бѡатисѧ. нѫ прѣбыва| ти въ тѣхъ клопотѣхъ срдце| мъ без боазни и неподвижну. | съ члкы убѡ вънѣ. съ бгом | же внѧтрь прѣбываѧщу: |

Бѫди ти ѡ чюдне. и внѣшнихъ у| строеніе, нашимъ вина, кыи | убѡ осѫжденникъ въ стра| шное наше и поистинѣ сѫди||(л. 265)ще приходит. кыи же неповинен. | къ дѣланїу бжїу и работѣ | грѧдыи. съпротнвна бѡ всѣ| ко обѡих прихожденїа. и своих | устроенїи трѣбуѧща: |

Да въпрашаетсѧ прѣжде всѣх | повинныи. особь убѡ, котора| а того дѣаніа по виду сѫтъ. | двѡих образъ ради. яко да у| бѡ исповѣдїѧ всегда бо домъ, | бездръзновененъ прѣбывает. | и яко да вѣстъ кыихъ струпо| вь въсприемници быхѡмъ, и | на любовь въздвиѕаетсѧ: |

Ниже сіе да утаитъ ти сѧ ѡ че| стне, яко же ни невѣдомо ес | да не бѫдет. глѧ же, еже съчета| вати ѿ ба и мѣста и възращенїа | и нравы повинныхъ. мнѡго | бѡ различіе и разнъство и| мать • мнѡгажди не| мощныи смѣреннѣиши срдце| мъ обрѣтаетсѧ. тѣм же и | легчаише казнитисѧ ѿ дхо| вныхъ сѫдіи длъженъ естъ. || (л. 265об.) съпротивное же проявленно: |

Неправо ес леву овцѧ пасти, | и небезблазнънно стрстному | еще стрстнымъ начѧлство| вати: • нелѣпо видѣніе, | въ кокошехъ лисица. и ничто | же безчестнѣише, пастырѣ | гнѣваѧщасѧ. ова бѡ кокоши. | ов же дшѧ словесныѧ съмѫ| щаетъ и погублѣет. • зри, не | бываи опасенъ меншимъ и| спытатель. и не бѫдеши | прочее бжїи подражате| ль. имѣи ба и самъ съмотри| телѣ и вожда, всѣхъ твои| хъ и вънѣшнихъ и внѧтрь| нихъ. к нему яко же къ нѣ| коему кръмчїи изрѧдну сво| ѧ ѿсѣцаѧ волѧ. и бѫдеши и | самъ без попеченїа. манї| емъ того едїнѣмъ водимъ: |

Възыскаемо бѫди и се и тебѣ | и всѣмъ, еда како ѿ приходѧ| щихъ вѣры, а не ѿ нашеѧ чи| стоты, блгдть мнѡжаиша||(л. 266)а дѣиствовати нами усмо| три. мнѡѕи бѡ и стрстнїи прѣ| дъреченнымъ образомъ чюд| дѣиствовашѧ: • аще мнѡ| ѕи рекѫт ми въ днь онъ. ги, не тво| им ли именемъ прорчьствова| хѡмъ, и прочаа. не невѣрна | реченнаа главизна: |

Іже въистинѫ себѣ ба милости| ва сътворивы, и нечювестъ| внѣ болѧщихъ блгодѣтель| ствовати тъ может, двѣ вели| цѣ съдѣловаѧ. себе убо ѿ сла| вы яко же ѿ глемыѧ ерисиви | неврѣдна сблюдаѧ. помлова| нныѧ же, ба едїного блгода| рити устраѧ: • їже убѡ къ | теченїу юнѣѧщимсѧ добрѣ | паче и изрѧднѣ, лучьшаа и вы| шьшаа прѣдлагаи брашна, | а иже въслѣд ихъ или образы | или нравомъ сѫщимъ, млѣко | яко младенствуѧщимъ. врѣ| мѧ бѡ всѣкои сънѣди: |

Тожде нѣкыимъ усръдїе, и пе||(л. 266)чаль другым мнѡгажди сътво| ри сънѣдное: • вънимаи| мъ сѫщїимъ къ сѣменному | въложенїу въ врѣмени и ли| ци и коликъствѣ: |

Нѣціи въспрїѧтїа сѫд ни въ что | же въмѣнивше, дшѧ беслове| снѣ паствити начѧшѧ. и убо | мнѡго богатство прѣжде имѧ| ще, тъщама рѫкама ѿсѫду | отидошѧ. инѣмъ то ѿ въспрї| иманїа раздаавше: • яко | же сѫт сѫщаа и приснаа чѧ. и | сѫт ѿ двѡебрачїа. и другаа по| мѣтаемаа. и инаа ѿ рабынь, | сіце и приѧтїомъ мнѡжаиша| а съглашенїа познаваѧтсѧ: |

Естъ въспрїѧтїе въистинѫ, | дшѫ данїе о дши искрънѣго ѡ | всемъ. и естъ прѣжде бывшї| ихъ съгрѣшенїи тъчїа. и е| стъ потомъ бывшїихъ тъчїѧ. | и естъ повелѣнїи своихъ тѧ| готѫ приимати, скѫдости | ради духовныѧ силы и бестра||(л. 267)стїа неимѣнїа. и в томъ само| мъ съвръшеннѣмъ въсприѧ| тии, по ѿсѣченіу волѧ и сѫд | носимъ: • присныи снь, въ | ѿходѣхъ отчихъ познаваетсѧ: |

Расъматрѣетъ настоѧи и ѕѣ| ло да знаменуетъ, иже при нѣ| кыхъ тому съпротивлѣѧщѧ| ѫсѧ и прѣрѣкуѧщѧ. и прѣд нѣкы| ми вельмѫжи тѣхъ запрѣ| щеньми тѧжчаишими да за| прѣщает. страх и другымъ тѣ| ми сътварѣѧ, аще и тѧжцѣ | о безчьстїихъ хаплѧтсѧ. лу| чьше бѡ едїного врѣжденїе| мъ мнѡгымъ уцѣломѫдре| нїе: • сѫт нѣціи выше свое| ѧ силы ѿ любве дховныѧ под| виѕаеми, брѣмена иныхъ въ| сприемше. рекшаго помѣнѫ| вше. болше сеѧ любве никто | же иматъ, и прочаа. и сѫт | друѕіи, иже и силѫ иныхъ въ| спрїѧтїа равно ѿ ба прнемше. | и несладцѣ ради братнѣго спсе||(л. 267об.)нїа себе вълагаѧще въ тѧго| ты. и азъ убѡ тѣхъ яко не| стѧжавшихъ любовь окаа| хъ. о пръвых же реченно нѣ| где обрѣтохъ. изводѧи че| стное ѿ недостоина, яко у| ста моа бѫде. и им же обра| зомъ сътворилъ еси бѫдити: |

Сматрѣи и се. яко мнѡга| жди иже въ помыслѣ грѣхъ | настоѧщаго, ѿ иже по дѣ| иству послушнаго горшее | сѫдитсѧ. елма легчаиши | воина грѣхъ, паче воеводъ| скаго злосъвѣтїа: |

Наказуи послушныѧ. тѣле| снаа и блѫднаа не по виду. про| чаа же всѣ, по виду. въ нощи | же и въ дни въсломннаѧ прѣ| грѣшеніа. простѣмъ убѡ | всѣчьскы другъ къ другу бы| ти обучаи, себе образъ прѣ| длагаѧ. мѫдрѣм же ѕѣло къ | бѣсовѡмъ: • да не утаитъ | ти сѧ иже овцамъ разумъ || (л. 268) о любве своих. разум бѡ влъкѡм | спѣшныих лѣнивыми разарѣти: |

Не лѣнисѧ просимъ и о всѣчьскы | нерадивыхъ молитисѧ. не да | помловани бѫдѫт се бѡ обаче | невъзможно тѣмъ непоспѣ| шъствуѧщимъ. нѫ яко да съ | бгомъ въздвигнѫти сѧ на тъща| нїе: • немощнїи убѡ съ ере| тикы да не ядѧт, яко же праві| лы речено быс. силнїи же о ги аще | ѿ невѣрных вѣроѧ позываеми | сѫт и хотѧт поити, да идѫт на гснѧ | славѫ: • не непщуи невѣдѣ| нїе. невѣдыи бѡ и сътворивъ | достоинаа ранамъ, бїенъ бѫ| дет яко ненавыче: • срамъ | пастырю съмрти боатисѧ. | елма се послушанїе уставлѣ| етсѧ, бестрашіе съмртное: |

Ищи ѡ блжене, кромѣ которы| ѧ ѿ добродѣтѣлеи никто же | узритъ га. и тѫ прѣжде всѣх | притварѣи внукомъ. гладка| го тѣх и женовиднаго лица всѣ||(л. 268об.)ческы избавлѣѧ: • бѫди | всѣмъ иже под нами о ги, проти| вѫ  тѣлеснымъ възрастомъ | устроенїа. и въселеніа. не лѣ| по бѡ никого же пристани| щъ ѿсылати: • прѣжде у| мѫдренїа мирскаго законна| го, рѫку скоро нинакого же | възлагаимъ. да некако въ не| вѣдѣни приводима нѣкаа ѿ | овецъ, въ разумѣ прочее бы| вша и тѧготѫ и варъ не тръпѧ| ща, въ миръ пакы сами пои| дѫтъ. еже прѣжде рѫцѣ въ| зложившимъ небезбѣдно ѿ | ба ес: • кто убѡ таков | устроенъ быс ѿ ба съмотри| тель, иже своихъ источник | и трудѡвъ не трѣбуѧ быс. и къ | инѣхъ очищенїу сими къ бу | нещадно приемлет: • дшѧ и | паче же тѣлеса осквръненна| а омываѧ не прѣстаи. яко | да не тъчїѧ своимъ, нѫ и ту| ждимъ дшамъ вѣнцѧ ѿ до||(л. 269)браго подвигоположника съ| дръзновенїемъ изыщеши: |

Видѣхъ немощна, немощь ино| го немощна ѿ вѣры очистивша, | бестудїемъ похвалнымъ о не| мъ къ бу възъпивша. и дшѧ за | дшѧ положивша въ смѣрени | убѡ. и ѿ оного исцѣленіа и се| бе прочее исцѣливша: • и ви| дѣхъ ѿ мнѣніа такожде съ| творша. и врачю исцѣлиса сам | съ запрѣщенїемъ слышавша: |

Естъ ѿрещисѧ блгаго, болшаго | ради блга. яко же иже мѫче| ничьства не ѿ страха ѿбѣгы| и, нѫ ради спсаѧщихсѧ и про| свѣщаемыхъ полѕѫ: • естъ | иже себе бесчьстїу ради иных | чести въдавъ. и ѿ мнѡгыхъ | яко сластолюбивъ въмѣ | нѣемъ. обаче яко льстец | и истиненъ бывъ: • аще | иже слово полезное дръжѫи и| не независтнѣ то подаваѧ. | не без мѫченіа бѫдет, колика || (л. 269об.) мниши быти ѡ друже бѣда, | могжщимъ и самыимъ дѣлъ | поспѣшъствомъ озлоблѣе| мымъ съпотруждатисѧ и | нетрудѧщимсѧ. избави и| же ѿ ба избавленныи. и спси | спсенныи ведомыѧ на смрть. | и искупуѧ убиваемъіѧ ѿ | бѣсѡв не пощѫди. сіе бѡ всѣ| кого дыханіа велїе натриж| ненїе ѿ ба, паче всего дѣла| ніа и видѣнїа члчьскаго и не| члчьска: • съпоспѣшника я| ко же бестѣлеснымъ и умны| мъ силамъ себе показуетъ, | иже ѿ ба данноѧ ему чисто| тоѧ иныхъ скврънѫ омываѧ. | и ѿ порочныхъ непорѡчны бви | дары приносѧ. се бѡ едїно при| сно дѣло естъ бжствныхъ слу| гъ. вси бѡ сѫщеи окрстъ его | принесѫтъ ему дары дшѧ: |

Ничто же тако к намъ създа| вшаго нас показуетъ члко| любїе и блгость, яко еже о||(л. 270)ставити девѧтесѧт и девѧт о| вецъ и забѫждъшее възы| скати. внимаи убѡ ѡ разу| мне. и все свое потъщанїе и | любовь и топлотѫ и приле| жанїе и къ бу моленіе, о ѕѣ| ло заблѫждъшимъ и съкруше| ннѣмъ покажи, иде же бѡ | велици недѫѕи и струпи, бе| з невѣрїа и великы мъзды да| ѧтсѧ: • смотримъ и сблю| дѣмъ и сътворимъ. не бѡ в| сегда праведное настоѧи прѣд| избирати длъженъ ес, немо| щи ради: • видѣхъ азъ два | сѫдѧщасѧ у прѣмѫдраго | сѫдїѧ. и неправеднаго яко | легчаиша оправдуѧ. правед| наго же неправдуѧ яко мѫ| жестъвна и блгодушьна о| сѫди. яко да неоправданїа | ради вѧщъши распрѣ бѫдет. | особь же обѡи кромѣ, своа | коемуждо рече. и паче же ду| шеѧ недѫгуѧщому: • по||(л. 270об.)ле убѡ злаконосно овцамъ | всѣмъ ключимо. учитель| ство. же и исходу въспоми| нанїе, всѣмъ словеснымъ | ключимѣише естъ. всѣкѫ | крастѫ исцѣлити могѫщее: |

Присѣти блгодушныѧ и обе| зчьщаи туне, въ пришестви | немощныхъ. яко да иного | былїемъ, иного струпъ и| сцѣлиши. и тръпѣливы осла| бленныѧ быти накажеши: |

Никако же бъ слышавъ испо| вѣданіа обличивь явлѣе| тсѧ. яко да не исповѣдуѧ| щѫѧсѧ обличеніемъ възра| зитъ. и прочее тѣхъ неизцѣ| лнѣ болѣти сътворитъ: |

Аще и проувѣдѣнїе имамы, | не мы съгрѣшаѧщимъ съ| грѣшенїа прѣдръцѣмъ. нѫ | паче притчами тѣхъ на испо| вѣданїе понѫждаимъ. бы| ваетъ бо тѣмъ и ѿ еже к на| мъ исповѣданіа нехудо||(л. 271)прощеніе: • вѧщъшаго тѣх | ѿ пръваго и прнлежанїа и дръ| зновенїа еже к намъ по испо| вѣдани сподобимъ. вельми | бѡ ѿ сего въ ѧже к намъ вѣ| рѫ и любовь прѣдуспѣваѧтъ. | и показовати тѣмъ образъ | смѣреніа конечнѣго длъжни | есмы. и страх же к намъ имѣ| ти тѣхъ накажемъ: |

Зри да некако еже паче потрѣ| бы твое въ твоихъ смѣреніе, | ѧгліе огнъное на главѫ чѧдѡм | твоимъ съберет: • въ всѣх | ти тръпѣливу потрѣба бы| ти, развѣ глемыхъ прѣслу| шанїа: • присѣти да нека| ко узриши на своемъ селѣ дрѣ| веса землѧ упражнѣѧща. на | ином же равно плодоносити | могѫща. яже любовнымъ | въстръѕанїемъ прѣсажда| ти съ съвѣтомъ не ѿрецѣм| сѧ ѿнѫд: • естъ егда не на | своистъвныхъ сластолю||(л. 271об.)бных мѣстѣх гражданскых добро| дѣтѣль настоѧи съдѣловает | безбѣднѣ. да съматрѣетъ | убѡ о ѡвцахъ въспрїѧтїи. не | бѡ всѣко ѿвращеніе и ѿрече| нїе ѿ ба речено быстъ: |

Аще убѡ безмлъвіе дшевное вра| чь имат, не толико тѣлесное | къ недѫгуѧщимъ трѣбуетъ | прилежаніе, аще ли пръваго | непричѧстенъ ес, второе трѣ| буетъ: • ничто тако ѿ | ба даръ ѿ нас блгоприѧтенъ ес, | яко еже дшѧ словесныѧ тому | покаанїемъ приносити: |

Весь миръ дши не достоенъ. | овь бѡ мимоходитъ. ова же | нетлѣнна ес и прѣбываетъ. | тѣм же не блжи иже имѣнїа | ѡ блжене, нѫ иже овцѧ слове| сныѧ хсви приносѧщихъ: |

Непорѡчно всесъжеженїе тво| ри, елма ничьсо же себе пол| зевалъ еси. яко же, яко убѡ | прѣдатисѧ подбааше сну чло||(л. 272)вѣческому, горе же им же прѣ| даетсѧ. сицеми разумѣи и | съпротивное. яко убѡ спсти| сѧ мнѡѕѣмъ произволѣѧщим | подбааше. мъзда же, им же спсе| нїе быс о ги: • силы намъ прѣ| жде всѣхъ, ѡ честныи потрѣба | дховныѧ. яко да иже въ стаа | стхъ въвести начѧхѡмъ и | ха тѣмъ на таинѣ и тѣхъ | и съкръвеннѣи трапезѣ по| чиваѧща показати покуси| хѡмсѧ. донде же въ прѣддве| рїихъ въхода паче сѫтъ. вне| гда видимыихъ ѿ народа иже | забавлѣти тѣмъ хотѧщи| хъ гнетомы и утѣснѣемы. | за рѫкѫ тѣхъ яко младенцѧ | емше, народа помыслъннаго | свободимъ. аще ли и младе| нци нѣціи ѕѣло или немощь| ни сѫт, на нашихъ рамѣхъ | нѫжда понести и възвысити | тѣхъ, дондеже дверь въхода | поистинѣ тѣснѫѧ проидѫт. || (л. 272) тамо бѡ вседавленіе и тѣсно| та сълучаетсѧ бывати. тѣм | же глаше о неи нѣкто, се труд | естъ прѣд мноѧ. дондеже въ| нидѫ въ стило бжіе тъчїѧ: |

Речено убѡ быс нами ѡ оцемъ о| че и въ доспѣвшихъ. о ономъ | оцемъ оци и учители учите| лемъ. яков же бѣ прѣмѫдро| стїѧ вышнеѧ весь облъченъ. | нелицемѣренъ. обличите| ленъ. опасенъ. цѣломѫдръ. | съходителенъ. свѣтелъ, а | иже всѣхъ его чюднѣишее, я| ко иде же спстисѧ хотѧща | видѣше, вѧщьшимъ прием| лѣше опасствомъ. а их же | пакы своѧ волѧ или пристра| стіе видѣше имѧщѧ, сице | тѣхъ пристрастуемаго | лишааше, яко прочее всѣ| мъ облюдатисѧ ни въ чь| сом же ему же прилежѫ| тъ показовати своѫ во| лѧ. глаше же и се приснопа||(л. 273)мѧтныи. яко убѡ рече. лучь| ше ѿгнати ѿ обитѣли, неже| ли оставити своѧ волѧ послу| шникы творити. ѿгнавыи бо| мнѡжицеѧ ѿгнаннаго смѣ| реннѣиша съдѣла и своѧ про| чее ѿсѣцати волѧ, а еже м| нѣтисѧ члколюбїе и съхо| жденїе таковыимъ подаа| ти, въ врѣмѧ исхода окаа| ннѣ того клѧти сътвори. | прѣльстивъ паче а не пол| ѕевав ихъ: • бѣ убѡ ви| дѣти великаго по исплъне| ни вечернихъ млтвъ. на прѣ| столѣ внѣ ѧду убѡ плете| нѣ дрѣвомъ. внѧтрь ѧду же | плетенѣ блгдтьми, сѣдѧща | яко же црѣ нѣкоего. его же | окрѫжаахѫ яко прѣмѫдры| ѧ пчелы доброе събранїе. и | яко бжїихъ слышаахѫ сло| весъ. и повелѣніи послушаа| хѫ. и овому убѡ, пѧтдесѧт. | овому же тридесѧть. ово||(л. 273об.)му же сто. изъ устъ изглати| ѱалѡмъ прѣжде съна пове| лѣвааше. ов же толико ко| лѣннопоклоненїи творити. | ов же сѣдѧще спати. овъ у| бѡ уставленъ чьсти часъ. | ов же на молитвѣ такожде | прѣдстоати. постави же и | о семъ два назирателѣ бра| тіи. днїѧ убѡ бесѣды и пра| знословїа назираѧщѧ и въ| збранѣѧща. нощїѧ же, бдѣ| ніа безврѣменнаа, и яже | нелѣпо естъ писанїу прѣда| ти. не тъчїѧ же, нѫ и о пищи | свои чинъ комуждо великы| и ѿдѣли, бѣше бѡ пища всѣ| хъ, не едїна, ниже подобна, | нѫ раздѣлена комуждо по | своему устроенїу. овѣ| мъ убѡ сушаишѧѫ. овѣм | же ѿраднѣншѧѫ ѿдѣли до| брыи расмотритель. и чюдо. | яко убѡ без ръптанїа по| велѣваемое яко ѿ устъ || (л. 274) бжїих сътварѣашес: • бѣ же | ему подвластїѧ и другаа ла| вра приснопамѧтному. в неи | же ѿ обитѣли силныѧ на бе| змлъвїе устрааше иже о в| семъ съвръшенныи: • не ра| зличаи молѧ простѣишѧѫ | въ помыслънныхъ коварь| ствѣхъ. паче же аще мощ| но, и различныѧ въ просто| тѫ прѣложи. еже прѣславнѣе: |

Іже до конца очищенныи, ѿ ко| нечнѣго бестрстїа яко бже| стъвныи сѫдїа и опасством | приемлетъ. оскудѣніе бѡ | бестрстїа, біетъ сѫдїино сръ| дце. и не пращает яко же лѣ| по естъ мѫчити и ѿмыва| ти: • вѣры бестрстныѧ | и велѣнїи блгочестивыхъ | прѣжде всѣхъ наслѣдіе сно| вѡмъ оставлѣи. яко да не | тъчїѧ сыны. нѫ и внукы тво| ѧ гсви, пѫтемъ православіа | приведеши: • сверѣпѣѧ||(л. 274об.)щѧѫ юнныѧ, увѧдовати и | томити немилуи. яко да въ | врѣмѧ исхода въсхвалѧт тѧ: |

Образ ти и въсемъ да ес мѡѷ| си великыи прѣмѫдре. не | бѡ възможе послушныѧ та | же и блговоднѣ послѣдуѧщѧ | фараѡна свободити, дон| деже бескваснаа съ горчи| цами ядошѧ: • безква| сное ес, дша не имѧщи приѧ| тїа своеѧ волѧ, се бѡ дъми| ти и възиматн тѫ можетъ. | безквасное же, присно. смѣ| ренно естъ. горчицѧ же ра| зумѣимъ, овогда убѡ ѧже | ѿ заповѣданіа послѣдуѧщѫ| ѧ симъ лютость. овогда же | еже ѿ горести постныѧ у| тѣсненіе: • аз же ѡце| мъ оче, сіа тебѣ посылаѧ у| боахсѧ. слышѫ глѧщаго. у| чаи другаго себе ли не учи| ши; нинѣ же оно рокъ, ѿ те| ченїа слово уставлѧ. дша || (л. 275) чистотоѧ съединившїасѧ | бгови, слова иного къ уче| нїу не въстрѣбуетъ. при| сносѫщное слово учителѣ | и наставника и просвѣще| нїе в себѣ носѧщи блженнаа. | яковѫ же убѡ и твоего сще| ннопрѣсвѣтлаго връха бы| ти увѣрихсѧ. не словомъ про| стохудѣмъ. нѫ дѣиствомъ | и искусомъ тоѧ всечиста| го нрава съвѣды. кротості| ѧ же паче ѕвѣрогубително| ѧ и смѣренїемъ блистаѧщѧ | сѧ, по великому оному за| коноположнниу. ему же | въистинѫ при ногу послѣ| дуѧ тръпѣливѣишїи ходѧ | присно, въ малѣ рещи и оно| го ѡлихоимствовалъ еси, | по чистотнѣи глѧ похва| лѣ и цѣломѫдрїа натрижне| ни. ими же и паче яко никы| ми же инѣми приближатисѧ | бгви можемъ, прчстому же || (л. 275об.) и всѣкого бестрстіа дате| лю и помощнику. и прѣста| влѣѧщому с тѣмъ ѿ землѧ | на нбо, иже на земли и еще | сѫщихъ. на нѧ же яко на нѣ| кѫѧ огньннѫѧ колесницѫ по | оному любочистотъному. | илїи ногама безлѣностны| ма възшед ликовниче. не тъ| чїѧ же егѵптіа сего убилъ | еси, и въ пѣсцѣ смѣреніа на| трижненїе съкрылъ, нѫ убѡ | и на горѫ възтече. и ба тръ| новнымъ и неудобь въсходны| мъ жительствомъ видѣ. и | бжствнаго гласа и свѣтоза| ренїа насладисѧ. и сапогъ, | глѧ же всемртвное прикръве| ніе раздрѣшилъ еси. и заопа| шъ сирѣчь конецъ иже ѿ а| гглъ възъмїа прѣтворшаго| сѧ ѧтъ. и того яко же въ сво| е гнѣздо въ ровѣ прѣисподне| мъ въ егѵптѣ и потъмнени | омрачивь прѣдастъ. и фара||(л. 276)ѡна побѣди высокаго и гръда| го, и егѷптѣны подави, и сихъ | пръвороднаа ѡ великому на| трижненїу умртвилъ еси. | тѣм же ти и гь братнее наста| вленїе яко непоколѣбиму въ| вѣри. их же ты ѡ наставни| кѡмъ наставниче и безъ у| страшенїа фараѡна сквръ| ннаго кала плинѳотворенї| а раздрѣшилъ еси. и самого ѡ | гнѣ бжїа и облака чистоты | всѣкъ пламень погашаѧща| го видѣніе, искусомъ всѣ| мъ подалъ еси. и не тъчїѧ | нѫ убѡ и чръмное и опалѣ| ѧщее сіе мѡре тѣмъ разгна| лъ еси. о нем же и паче мнѡ| жаишїи бѣдѫ приемати о| быкохѡмъ. и побѣдителѧ | и уделѣнникы жезломъ сво| имъ и хѫдожъсвомъ пасты| рьскымъ сътворилъ еси. всѧ | же гонѧщѫѧ въслѣд ихъ до ко| нца подавилъ еси. не тъкмо || (л. 276об.) же, нѫ и по семъ амалика мнѣ| ніа. иже по побѣдѣ морстѣ| и ратовати хотѧща побѣди| телѧ. прострътїемъ рѫку по| срѣдѣ дѣаніа и видѣнїа сто| ѧ побѣдилъ еси, о людехъ сво| ихъ бговъвѣренныхъ и бго| просвѣщенныхъ. побѣдилъ | же еси ѧзыкы. на горѫ бестра| стїа възыде. іереѫ устрои. | обрѣзаніе прѣдастъ, без не| го же ба очищишимсѧ видѣти | невъзможно. на высотѫ въ| зыде, всѣкъ мракъ и мъглѫ | и бурѧ ѿразивъ. неразумїа | глѧ тръмрачнѫѧ тъмѫ. при| ближисѧ къ свѣту, мнѡгом | кѫпіннаго честнѣишему и | высочаишому. сподбисѧ гла| са. сподбисѧ видѣніа и пррчь| ства. видѣ нѣгде всѣко и е| ще зде сыи, послѣжде бѫдѫ| щаа. иже тамо глѧ бѫдѫщее | послѣднее просвѣщеніе ра| зума. та же гласомъ, не у||(л. 277)зрит члкъ услыша, тѣм же | и въ глѫбочаишѧѫ нѣгде ѧ| доль смѣреніа, въхоривь ѿ | бговидѣнїа съниде. прино| сѧ нѣкако и скрижали разу| ма и въсхожденїа, и лице ду| шевное прославленное и тѣ| лесное: • увы моеѧ друж| ины телчетворнаго вида. | увы скрижалеи съкруше| ніе. таже, что. ѧтъ за рѫкѫ | люди, и пустынѧ проведе. | равно ж и пламенемъ огнѣ сво| его нѣкогда жегомомъ. исто| чникъ воды слъзныѧ дрѣво| мъ, глѧ же плъти распѧтїа | съ стрстьми и похотьми, ро| ди. ратуешн срѣтаѧщѧѫ | ѧзыкы, огнемъ гснимъ попа| ливь ихъ. на іордань прихо| диши, ничто же бѡ възбра| нѣѧщее и мало повѣсть прѣ| кратити. раздѣлѣешн лю| ди яко же глѧ. пръвыѧ убѡ | воды мѡрю солищному и у||(л. 277об.)мрщвенїу ѿдѣливь, любве | же другыѧ нѣгде выше поста| влѣѧ въ очїю мыслъных твоих | сихъ ісраилит. каменѧ же про| чее принести дванадесѧт по| велѣваеши. или апслкыи сте| пень въ тѣхъ възградивъ. | или осмихъ нѣгде побѣдѫ | ѧзыкъ. и четыремъ роднѣишим | добродѣтѣлемъ въсприѧтіе | назнаменуѧ. мрътвое про| чее и неплодное мѡре всѣче| скы въслѣд сътворилъ еси. на | град вражіи приходиши. трѫ| биши молитвоѧ. седморы| мъ симъ обхожденїемъ вѣ| чнымъ низложи. побѣди. я| ко и тебѣ прочее къ пособни| ку невещестъвному пѣти. | врагу моему оскѫдѣшѫ о| рѫжїа въ конецъ, и грады | страстеи моихъ раздруши| лъ еси. рекѫ хоцеши ли еже | всѣхъ истиннѣише и дръжа| внѣише и чистѣишее; къ іе||(л. 278)срлму възыде. зрѣніу съвръ| шеннаго мира дшевнаго. ха | зриши, ба миру. съпостра| дуеши яко добръ воинъ. съ| распинаешисѧ съ стрстьми | и похотми. и в лѣлотѫ, яко и | самъ богъ фараѡнѫ бывь, | и всеи его съпротивнѣи силѣ, | въ адѣ нѣгде съпогрѣбаеши| сѧ и съходиши. бгословїа глѧ | и не и неизреченнымъ таин| ствомъ. мѵромъ помазу| ешисѧ и блгоѧхаеши, ѿ сърод| ных и любодобродѣтѣлныхъ | женъ, въстаеши. что бѡ ми | възбранѣѧщее по рѧду гла| ти и сказовати, иде же и оде| снѫѧ на нбси сыи сѣдѧщъ, ѡ | татьбы. въскръсаеши и са| мъ тридневенъ, по побѣдѣ | трїехъ мѫчителеи. или убѡ | да своистъвнѣ рекѫ, по по| бѣдѣ тѣла и духа и дшѧ. | или и яко же очищеніе тричѧ| стныѧ дшѫ, стрсти глѧ и я||(л. 278об.)рости и словеснаго. на го| рѫ масличнѫѧ въсходиши. до| стоит бѡ съкратити а не любо| мѫдръствовати къ прѣмѫ| дрости исплъненому посы| лаѧщу, и всѣхъ иже выше | нась в разумѣ прѣимѧщу. | о неи же мнѧ нѣгде горѣ до| броточныи нѣкто въсходѧ | глааше. горы высокыѧ еле| немъ, дшамъ иже ѕвѣрѧ по| гублѣѧщимъ. тому убо | тому и самъ съблизъ текы| и съпрѣбываѧ, к тоѧ прии| де въсходу. възрѣвь на не| бо, пакы бѡ слова образъ | на слово възвождѫ. блсвивъ | ученикы нась, видѣ прѣдло| женѫ и утвръжденнѫ добро| дѣтѣлеи лѣствицѫ. еи же | по блгдти бжїи даннѣи тебѣ | яко прѣмѫдръ начѧло хѫдо| жникъ основаніе положи, | паче же и исплъненїе. аще | и нас неразумныхъ ѿ смѣре||(л. 279)номѫдріа понѫждаемъ, у| ста наша сквръннаа ты къ | своимъ людемъ заимство| вати принѫдилъ еси. и не чю| до. обыче бѡ и мѡѷси по съ| писанїа образу тънкогласна | себе нарицати и мудноѧзы| чна. нѫ онъ убѡ аарѡна и| зрѧдна получи словодавца | и рѣчеточьца. ты же ѡ таи| нниче. не вѣмъ ѿкѫду прихо| жденїе на се сътворилъ еси. | на источникъ безводныи и | весь егѵпетъскыихъ жабъ | паче же ѧгліа исплъненыи. | елма же не постигохѡмъ по| вѣстеи ѡ небесныи ходче, тво| его теченіа посрѣдѣ оста| вльшю отити. пакы твоеѧ | доброты събираніе тъкѫще, | глемъ зде. яко и приближи| сѧ къ горѣ стѣи. и око на не| бо прострѣтъ. и на степе| ни ногѫ възведе. и тече и въ| стече и възвысисѧ и възы||(л. 279об.)де на херувімъ добродѣтѣ| леи. и възлетѣ и възыде въ | въскликновени врага побѣ| дивъ. и прѣдпѫтїе сътвори и | прѣдводи. паче же и еще и ни| нѣ варѣеши и прѣдъводиши | всѣхъ нас. на самыи връхъ | въстекъ прпдбныѧ лѣстви| цѫ. и приедїии всѧ любви, лю| бовь же естъ бъ. ему же сла| ва въ вѣкы вѣкѡмъ. амин.— |

 

В лѣт ҂ѕ ѡ. че. априліа. кд. съвръшишѧс сіа книгы в сту дїискои обитѣли. кипрїаном смѣреннымъ митрополитом кыевскымъ и всеѧ рѡсїѧ:—

 

 

Слав Грек
(л. 10) сло́во по́стничьское оц҃а їѡа́нна | и҆гꙋмена иже въ сїнаи горѣ мни́хѡм. | о҆ ѿвръже́ни сꙋетнаго житїа. е|же и҆ посла къ оц҃ꙋ ї҆ѡа́ан̓н̓ꙋ и҆гꙋме|нꙋ раї́ѳскомꙋ, понѫ́жденъ быв̾ ѿ не|го съписати: сло́во а҃: оч҃е блс҃ви: |

ΛΟΓΟΣ ΠΡΩΤΟΣ

Περὶ ἀποταγῆς

Περὶ τῆς τοῦ ματαίου βίου ἀποταγῆς

s1:1 n1:1 o1:1 Благаго и҆ прѣбл҃гаго и҆ всебл҃гаго | нашего б҃а и҆ цр҃ѣ. добро бо ѿ б҃а къ | бж҃ї́имъ ѹ҆го́дникомъ начѧ́ти. | всѣ ꙗ҆же ѿ него създан̓н̓аа слове́|снаа самовластїа сано́мъ почь́|тшаго. о҆ви сѫт томꙋ дрꙋѕи. ови же | ближнїи раби. ови же неключими. | ови же всѣческы о҆тꙋ́ждени. ови | же, а҆ще и҆ немощни о҆баче съпроти́|вници:

s1 (n1). (632.) Τοῦ ἀγαθοῦ καὶ ὑπεραγάθου καὶ παναγάθου ἡμῶν Θεοῦ καὶ βασιλέως (καλὸν γὰρ ἐκ Θεοῦ πρὸς τοὺς Θεοῦ θεράποντας ἄρξασθαι), πάντων τῶν ὑπ᾿ αὐτοῦ κτισθέντων λογικῶν αὐτεξουσιότητος ἀξιώματι τιμηθέντων, οἱ μέν εἰσιν αὐτοῦ φίλοι, οἱ δὲ γνήσιοι δοῦλοι, οἱ δὲ ἀχρεῖοι, οἱ δὲ πάντη ἀπεξενωμένοι, οἱ δὲ, εἰ καὶ ἀσθενεῖς, ὅμως ἀντίδικοι.

s1:2 n1:2 и҆ дрꙋгы ѹ҆бѡ въи҆сти|нѫ мы грѫбїи ѡсщ҃ен̓н̓аа главо о҆ | боѕѣ разꙋмѣхѡмъ, ꙗ҆же о҆ немъ ра|зꙋмнаа же и҆ безтѣле́снаа сѫщъ|ства: ближнѧѫ же рабы, всѧ | иже во́лѧ е҆го без лѣности и без прѣ|ста́нїа творѧщѧѫ и҆ сътво́рѧѫ: | неключимыѧ же рабы, елици кръ|щенїа ꙋ҆бѡ сподобившесѧ мнѧтсѧ. | а ѧ҆же къ не́мꙋ о҆бѣты приснѣе не || (л. 10об.) съхра́нишѧ: тꙋ́ждѧѫ же о҆ бѕ҃ѣ и҆ | врагы разꙋмѣ́имъ, елици и҆ли не | крщ҃ени, и҆ли зловѣрни сѫтъ: | ра́тници же сѫт, иже не тъчїѧ гс҃не|е повелѣнїе ѿразившеи и҆ ѿ себе | ѿвръ́гше. нѫ и и҆же то̏ съдѣваѧ|щѧѫ крѣпцѣ ратꙋѧще: | s2 (n2). Καὶ φίλους μὲν κυρίως ἡμεῖς οἱ ἰδιῶται, ὦ ἱερὰ κεφαλή, περὶ Θεὸν ὑπειλήφαμεν, τὰς περὶ αὐτὸν νοεράς τε καὶ ἀσωμάτους οὐσίας· γνησίους δὲ δούλους, πάντας τοὺς τὸ θέλημα αὐτοῦ ἀόκνως, καὶ ἀπαραλείπτως ποιοῦντας, καὶ ποιήσαντας· ἀχρείους δὲ δούλους, ὅσοι μὲν τοῦ βαπτίσματος ἀξιωθῆναι νομίζουσι, τὰς δὲ πρὸς αὐτὸν συνθήκας γνησίως οὐκ ἐφυλάξαντο· ξένους δ᾿ ἀπὸ Θεοῦ, καὶ ἐχθροὺς νοήσωμεν, ὅσοι ἢ ἄπιστοι, ἢ κακόπιστοι τυγχάνουσι. Πολέμιοι δ᾿ εἰσὶν οἱ μὴ μόνον τὸ τοῦ Κυρίου πρόσταγμα διακρουσάμενοι, καὶ ἐξ ἑαυτῶν ἀποῤῥίψαντες, ἀλλὰ καὶ τοὺς τοῦτο κατεργαζομένους ἰσχυρῶς πολεμοῦντες.
s1:3 n1:3 o1:2 Елма ѹ҆бо ѿ въсѣхъ прѣдърече́|н̓н̓ыихъ, къждо свое нѣкое и҆ подо|баѧщее сло́во и҆мат. на́м же не|наꙋ҆чен̓н̓ымъ неполе́зно ес҃ въ на|стоѧщемъ сицеваа сказовати: | принеси́ ѹ҆бѡ и҆ мы нн҃ѣ къ бл҃гочьсти́вѣ нас҃ томившимъ и҆ вѣрно | принѫ́дившимъ тѣхъ повелѣнь|ми бж҃їи́мъ при́сныимъ рабомъ, | своѧ недостоин̓н̓ѫѧ рѫкѫ по|слꙋшанїемъ неразсѫднымъ | протѧ́гше и҆ ѿ тѣхъ разꙋма сло|ва тръ́сть прие́мше, въ дрѧхло|е и҆ съвтѧщеесѧ смѣреномѫдрї|е о҆мочивше. на гладкыих тѣхъ и҆ || бѣлыихъ срдцехъ ꙗ҆ко же въ нѣкы|ихъ хартїахъ паче же скрижа|лехъ дх҃о́вныхъ сѐго покоивше, || (л. 11) бжс҃твнаа словеса па́че ж сѣмена живо|пи́сꙋѧще, гл҃е́мъ зде̏: | s3 (n3). Ἐπεὶ οὖν πάντων τῶν προειρημένων ἕκαστος ἴδιόν τινα, καὶ πρέποντα λόγον κέκτηνται, ἡμῖν δὲ τοῖς ἀμαθέσιν οὐ λυσιτελὲς ἐπὶ τοῦ παρόντος τὰ τοιάδε διεξέρχεσθαι, φέρε δὴ, φέρε ἡμεῖς νῦν πρὸς τοὺς εὐσεβῶς ἡμᾶς τυραννήσαντας, καὶ πιστῶς βιασαμένους τοῖς αὐτῶν προστάγμασι, Θεοῦ γνησίους δούλους, τὴν ἑαυτῶν ἀνάξιον χεῖρα δι᾿ ὑπακοῆς ἀδιακρίτου ἐκτείναντες, καὶ παρὰ τῆς αὐτῶν γνώσεως τὸν τοῦ λόγου κάλαμον δεξάμενοι, τῇ σκυθρωπῇ καὶ λαμπούσῃ ταπεινοφροσύνῃ βάψαντες, ἐν ταῖς λείαις, καὶ λευκαῖς αὐτῶν καρδίαις, ὥσπερ ἔν τισι χάρταις, (633.) μᾶλλον δὲ πλαξὶ πνευματικαῖς τοῦτον ἀναπαύσαντες, τὰ θεῖα λόγια, μᾶλλον δὲ σπέρματα διαζωγραφοῦντες λέγωμεν ὧδε.
s1:4 n1:4 o1:3 Въсѣхъ прои҆зволѣѧщихъ б҃ъ. всѣх | живо́тъ. всѣхъ сп҃се́нїе. вѣрны|хъ, и҆ невѣрных̾. пра́ведных, и҆ не|пра́ведных. бл҃гочьсти́вых, и҆ не|честивыхъ. бестрс҃тныхъ, и҆ стра|стных̾. и҆нокы, и҆ мирскыхъ. прѣ|мѫдрых̾, и҆ невѣждеи. здра́вых̾, | и҆ немощныхъ. ю҆нныхъ, и҆ прѣста|рѣ|шихсѧ. ꙗ҆ко же свѣта просы||анїе. и҆ слн҃чное зрѣнїе. и҆ въздѹхѡм | прѣмѣненіа. и҆ и҆нако нѣстъ, нѣ́с҃ | бо лицемѣріа ѹ҆ б҃а: s4 (n4). Πάντων τῶν προαιρουμένων ὁ Θεὸς πάντων ἡ ζωή· πάντων ἡ σωτηρία πιστῶν, ἀπίστων· δικαίων, ἀδίκων· εὐσεβῶν, ἀσεβῶν· ἀπαθῶν, ἐμπαθῶν· μοναχῶν, κοσμικῶν· σοφῶν, ἰδιωτῶν· ὑγιῶν, ἀσθενῶν· νέων, προβεβηκότων. Ὥσπερ φωτὸς χύσις, καὶ ἡλίου θέα, καὶ ἀέρων ἐναλλαγὴ, καὶ ἀλλοίωσις οὐκ ἔστιν· Καὶ τοῦτο δὲ ποιῶν ὁ Θεὸς πολλάκις· Οὐ γὰρ προσωποληψία παρὰ Θεῷ (Ρωμ. Β´, 11).
s1:5 n1:5 o1:4 нечести́в̾ | ес҃, е҆стъство слове́сно смр҃тно. са|мово́лнѣ жи́зни ѿбѣгаѧ. и҆ своего | творца присносѫщаго ꙗ҆ко несѫ|а помышлѣѧ: s5 (n5). Ἀσεβής ἐστιν, φύσις λογικὴ, θνητὴ, ἑκουσίως τὴν ζωὴν ἀποφεύγουσα, καὶ τὸν οἰκεῖον Ποιητὴν, τὸν ἀεὶ ὄντα, οὐκ ὄντα λογιζομένη.
s1:6 n1:6 законопрѣ|стѫ́пникъ ес҃, и҆же законъ бж҃їи съ | свои́мъ злоꙋ҆мїемъ дръжѫи, и҆ съ | е҆ресїѧ съпротивноѧ вѣровати | б҃ѹ мнѧсѧ: s6 (n6). Παράνομός ἐστιν ὁ τὸν νόμον τὸν ἐκ Θεοῦ μετ᾿ οἰκείας κακονοίας κατέχων, καὶ μεθ᾿ αἱρέσεως ἐναντίας πιστεύειν Θεῷ νομίζων.
s1:7 n1:7 христїа́нинъ | естъ, подража́ніе хс҃во. ꙗ҆ко же мо|щно чл҃ку, словесы и҆ дѣлы и҆ мыслї|ѧ въ ст҃ѫѧ тр҃цѫ пра́вѣ и҆ без поро||(л. 11об.)ка вѣрꙋѧ: s7 (n7). Χριστιανός ἐστιν, μίμημα Χριστοῦ κατὰ τὸ δυνατὸν ἀνθρώπων, λόγοις, καὶ ἔργοις, καὶ ἐννοίᾳ εἰς τὴν ἁγίαν Τριάδα ὀρθῶς καὶ ἀμέμπτως πιστεύων.
s1:8 n1:8 бг҃олюбивъ ес҃, иже въ|сѣх е҆стестъвныхъ и҆ безгрѣшныих | въ причѧ́сти сыи, и҆ проти́вѫ си́лѣ | о҆ бл҃гыхъ не лѣнѧсѧ: s8 (n8). Θεοφιλής ἐστιν ὁ πάντων τῶν φυσικῶν καὶ ἀναμαρτήτων ἐν μετουσίᾳ ὑπάρχων· καὶ τῶν κατὰ δύναμιν ἀγαθῶν μὴ ἀμελῶν.
s1:9 n1:9 въздръ|жникъ ес҃, иже посрѣдѣ напасте|и и҆ сѣте́и и҆ млъв̾ жи́вы. и҆ ѿ мѧ|тежеи прѣмѣнен̓н̓ыѧ о҆бразы | всеѧ си́лоѧ подражавати понѫ|ждаѧсѧ: s9 (n9). Ἐγκρατής ἐστιν ὁ ἐν μέσῳ πειρασμῶν, καὶ παγίδων, καὶ θορύβων ἀπηλλαγμένου τρόπους πάσῃ δυνάμει μιμεῖσθαι φιλονεικῶν.

s1:10 n1:10 и҆нокъ ес҃, чи́нъ и҆ ꙋ҆стро|е́нїе бестѣле́сныхъ. въ тѣлеси | вещнѣ и҆ скврън̓н̓ѣ сътварѣемо: |

n1:11 И҆нокъ ес҃, иже е҆дїнѣхъ бж҃їихъ дръ|жѫисѧ. въ всѣкомъ врѣмени и҆ мѣ|стѣ и҆ вещи: n1:12 и҆но́къ ес҃, нѫ́жда | е҆стестъвнаа непрѣстанна. и҆ | храненїе чю́вствомъ нео҆скѫдно: |

n1:13 И҆но́къ ес҃, о҆чищен̓н̓о тѣло. и҆ и҆зчи́ще|н̓н̓а ѹ҆ста. и҆ просвѣще́нъ ѹ҆мъ: |

n1:14 И҆нокъ е҆стъ, болѣзнън̓н̓а дш҃а в не|прѣстан̓н̓ѣи памѧти смр҃тнѣ|и поꙋ҆чаѧщисѧ, и҆ спѧщи и҆ бдѧщи҃: |

s10 (n10). Μοναχός ἐστιν τάξις καὶ κατάστασις ἀσωμάτων ἐν σώματι ὑλικῷ καὶ ῥυπαρῷ ἐπιτελουμένη. (n11) Μοναχός ἐστιν ὁ μόνον τῶν τοῦ Θεοῦ ἐχόμενος ὅρων καὶ λόγων, ἐν παντὶ καιρῷ, καὶ τόπῳ, καὶ πράγματι. (n12) Μοναχός ἐστιν βία φύσεως διηνεκής, καὶ φυλακὴ αἰσθήσεων ἀνελλιπής. (n13) Μοναχός ἐστιν ἡγνισμένον σῶμα, καὶ κεκαθαρμένον στόμα, καὶ πεφωτισμένος νοῦς. (n14) Μοναχός ἐστιν κατώδυνος ψυχὴ ἐν διηνεκεῖ μνήμῃ θανάτου ἀδολεσχοῦσα, καὶ ὑπνώττουσα, καὶ γρηγοροῦσα.
s1:11 n1:15 О҆ше́ствїе мира е҆стъ, самово́|лнаа ненависть. и҆ ѿвръже́нїе е҆|стъства полꙋченїа ради выше | е҆стестъвныхъ: s11 (n15). Ἀναχώρησις κόσμου ἐστὶν ἑκούσιον μῖσος ἐπαινουμένης ὕλης, καὶ ἄρνησις φύσεως δι᾿ ἐπιτυχίαν τῶν ὑπὲρ φύσιν.
s1:12 n1:16 o1:5 вси иже жи||(л. 12)те́искаа ꙋ҆сръ́дно о҆ста́влъшеи, всѣ|ко. и҆лѝ бѫдѫщаго ради црс҃твїа. | и҆лѝ мнѡжъства ради грѣхо́вна|го. и҆ли любве ради бж҃їа се̏ сътво|ришѧ. а҆ще ли ни е҆дїн̾ ѿ прѣдре|чен̓н̓ыихъ ра́зѹмъ въ ни́хъ прѣд|вари, беслове́сно нѣкое си́хъ ѿ|хожденїе быс҃. о҆баче коне́цъ тече|нїа каков̾ бѫдет, добрыи нашъ под|вигоположникъ о҆жидает: | s12 (n16). Πάντες οἱ τὰ τοῦ βίου προθύμως καταλιπόντες, πάντως ἢ διὰ τὴν μέλλουσαν βασιλείαν· ἢ διὰ πλῆθος ἁμαρτημάτων· ἢ διὰ τὴν εἰς Θεὸν ἀγάπην τοῦτο πεποιήκασιν. Εἰ δ᾿ οὐδεὶς τῶν προειρημένων σκοπῶν αὐτοῖς προηγήσατο, ἄλογος ἡ τούτων ἀναχώρησις καθέστηκε. Πλὴν τὸ πέρας τοῦ δρόμου ὁποῖον καθέστηκεν, ὁ καλὸς ἡμῶν ἀγωνοθέτης ἐκδέχεται.
s1:13 n1:17 o6 Да подражаетъ иже брѣмѧ свои́х | грѣхѡ́в̾ расточити и҆з мира и҆зше́|дыи, над |гробы сѣдѧщихъ внѣ гра|да. и҆ да не прѣста́нетъ ѿ то́лпы | ихъ и҆ горѧщиих каплеи, и҆ безгла́|сныхъ въсклица́неи срдч́ныхъ. до|иде же видит и҆ ты̏ їс҃са пришедша. | и҆ камень о҆жесточе́нїа ѿ срдца | ѿваливша. и҆ ѹ҆ма нашего ла́зара | ѿ ѧ҆зъ грѣхо́вныхъ свобождъша. и҆ | слꙋгамъ а҆г̓г̓елѡмъ раздрѣши́те | е҆го ѿ стрс҃теи и҆ о҆стави́те и҆ти къ | блж҃е́нномꙋ бестрс҃тїѹ повелѣ́|вша. а҆ще ли не тако, ничьсо́ же | полѕевасѧ: s13 (n17). Μιμείσθω ὁ τὸ ἑαυτοῦ φορτίον τῶν ἁμαρτημάτων σκορπῖσαι τοῦ κόσμου ἐξεληλυθὼς, τοὺς πρὸ τῶν τάφων καθημένους ἔξω τῆς πόλεως. Καὶ μὴ παύσηται τῶν θερμῶν, καὶ διαπύρων σταγόνων, καὶ ἀφώνων ὀλολυγμῶν τῆς καρδίας, ἕως οὗ ἴδῃ καὶ αὐτὸς τὸν Ἰησοῦν ἐληλυθότα, καὶ τὸν λίθον τῆς πυρώσεως ἐκ τῆς καρδίας ἀποκυλίσαντα· καὶ τὸν νοῦν ἡμῶν Λάζαρον τῶν σειρῶν τῶν ἁμαρτημάτων λύσαντα, καὶ τοῖς ὑπουργοῖς ἀγγέλοις, Λύσατε αὐτὸν ἐκ τῶν παθῶν, καὶ ἄφετε ὑπάγειν πρὸς τὴν μακαρίαν ἀπάθειαν, κελεύσαντα. Εἰ δὲ μὴ οὕτως, οὐδὲν ὠφέλημα.
s1:14 n1:18 o1:7 елици и҆зъ е҆ гѷ||(л. 12об.)пта и҆ фараѡ́на и҆зы́ти и҆ бѣжа|ти хо́щемъ, всѣко мѡѷсеа нѣ́|коего и҆ мы хода́таꙗ къ б҃ѹ и҆ | по бѕ҃ѣ трѣбꙋемъ. ꙗ҆ко да посрѣ|дѣ дѣа́нїа и҆ видѣніа стоѧ, за ны | рѫцѣ къ б҃ꙋ въздѣетъ. ꙗ҆ко да на|ставлѣемїи, мѡре грѣхо́вное | прѣи́дѫт. и҆ а҆малї́ка стрс҃теи побѣ|дѧт҃: прѣль́стишѧс҃ ꙋ҆бѡ и҆же на | сѧ. надѣавшеисѧ. и҆ ни е҆диного | же прѣдводѧщаго трѣбовати | ꙋ҆мысливше: s14 (n18). Ὅσοι ἐξ Αἰγύπτου, καὶ τοῦ Φαραῶ ἐξελθεῖν, καὶ φυγεῖν βουλόμεθα, πάντως Μωσέως τινὸς καὶ ἡμεῖς (636.) μεσίτου πρὸς Θεόν, καὶ μετὰ Θεὸν δεόμεθα, ὅπως τε ὑπὲρ ἡμῶν μέσος πράξεως καὶ θεωρίας ἑστὼς τὰς χεῖρας πρὸς Θεὸν ἐκτείνοι, ἵνα οἱ καθοδηγούμενοι τήν τε θάλασσαν τῶν ἁμαρτημάτων περάσωσι, καὶ τὸν Ἀμαλὴκ τῶν παθῶν τροπώσωνται. Ἠπατήθησαν τοίνυν οἱ ἑαυτοὺς ἀποδιδόντες, καὶ μηδενὸς τοῦ προηγουμένου χρῄζειν ὑπονοήσαντες.
s1:15 n1:19 иже ѹ҆бѡ и҆зъ е҆|гѷпта и҆зъшедшеи, мѡѷсе́а. а и|же ѿ содома и҆збѣгшеи, а҆ггела | наставлѣѧщаго и҆мѣша. и҆ о́ви | ꙋ҆бѡ, и҆же дш҃е́вныѧ стрс҃ти и҆сцѣлѣ|ѧщимъ попеченїемъ врачевскым | ѹ҆подобишѧс҃, и҆же сѫт и҆зъ е҆гѷпта | и҆сходѧщеи. о҆ви же сего о҆каан̓н̓а|го тѣла нечистоты желаѧтъ съ|влѣщиса. тѣм же и҆ а҆г̓г̓ела, сирѣ|чь равно а҆гг҃лиада сице рекѫ съпо|магаѧща трѣбуѧтъ. противѫ | бо гниті ꙋꙗ҆звъномꙋ, хытръца | ѕѣло и҆ врача трѣбꙋемъ: || s15 (n19). Οἱ μὲν ἐξ Αἰγύπτου ἐξιόντες, Μωσέα· οἱ δὲ ἐκ Σοδόμων ἐκφυγόντες, ἄγγελον τὸν καθηγοῦντα ἐκέκτηντο. Καὶ οἱ μὲν τοῖς τὰ ψυχικὰ πάθη ἰωμένοις δι᾿ ἐπιμελείας ἰατρῶν ἐοίκασιν, οἵτινές εἰσιν οἱ ἐξ Αἰγύπτου ἐκπορευόμενοι. Οἱ δὲ τὴν τοῦ δυστήνου σώματος ἀκαθαρσίαν ἐπιποθοῦσιν ἐκδύσασθαι. Διὸ καὶ ἀγγέλου, ἢ γοῦν ἰσαγγέλου, ἵνα οὕτως εἴπω, τοῦ συμβοηθοῦντος ἐπιδέονται. Καὶ γὰρ τὴν σηπεδόνα τῶν τραυμάτων, τεχνίτου λίαν, καὶ ἰατροῦ ἐπιδεόμεθα.
(л. 13) s1:16 n1:20 o1:8 Нѫ́ждѫ пои҆стинѣ нѫ́ждѫ и҆ непрѣста|н̓н̓ых болѣзнеи, иже на небо съ тѣлом | възы́ти наче́ншеи трѣбѹѧт. и҆ па́че | же въ начѧтцѣхъ самого того ѿре|че́нїа. донели же сластолюбны | и нашъ о҆бычаи. и҆ непоболѣн̓н̓ое | срдце, въ бг҃олюбїе и҆ чистотѫ пла́|чемъ ꙗ҆влен̓н̓ымъ ѹ҆стро́ѧтсѧ. | s16 (n20). Βίας ἀληθῶς καὶ ἀπαύστων ὀδυνῶν οἱ εἰς οὐρανὸν μετὰ σώματος ἀνελθεῖν ἐπιχειρήσαντες δέονται· καὶ μάλιστα ἐν προοιμίοις αὐτοῖς τῆς ἀποταγῆς· ἄχρις οὗ τὸ φιλήδονον ἡμῶν ἦθος καὶ ἀνάλγητος καρδία, εἰς φιλοθεΐαν, καὶ ἁγνισμὸν διὰ πένθους ἐναργοῦς κατασταθῶσι.
s1:17 n1:21 трѹ́д бѡ пои҆стинѣ трꙋд и҆ мнѡга и҆ | невидима го́ресть, и҆ па́че же въ | неприлежани сѫщимъ, донде́|же любосо́чнаго нашего ѱа ѹ҆ма | и҆ любопи́щнаго, любочисто́тна | нѣкако и҆ любоприсѣтна просто|тоѧ и҆ безгнѣвїемъ глѫбо́кымъ | и҆ прилежа́нїемъ сътво́римъ. о|баче дръза́имъ стрс҃тніи и҆ немо|щніи, вѣроѧ несꙋмен̓н̓оѧ нашѧ | немощь и҆ дш҃е́вное неможе́нїе | рѫкоѧ нашеѧ десноѧ х҃ѹ при|но́сѧще и҆ и҆сповѣдаѧщесѧ. и҆ | всѣко того помощь и҆ па́че сво|е҆го достоин̾ства прїи́мемъ. | въ глѫбинѫ ѹ҆бѡ смѣре|номѫдрїа себе вынѫ съно̀сѧще: || s17 (n21). Μόχθος γὰρ ὄντως, μόχθος, καὶ πολλὴ καὶ ἀόρατος ἡ πικρία, καὶ μάλιστα τοῖς ἀμελῶς διακειμένοις, ἄχρις οὗ τὸν φιλομάκελλον κύνα νοῦν, καὶ φιλόβρομον, φίλαγνόν τινα καὶ φιλεπίσκοπον, δι᾿ ἁπλότητος, καὶ ἀοργησίας βαθείας, καὶ ἐπιμελείας ποιήσωμεν. Πλὴν θαρσῶμεν οἱ ἐμπαθεῖς, καὶ ἀδυνάμενοι, πίστει ἀδιστάκτῳ τὴν ἡμετέραν ἀσθένειαν, καὶ ψυχικὴν ἀδυναμίαν τῇ χειρὶ ἡμῶν, τῇ δεξιᾷ Χριστῷ προσφέροντες, καὶ ἐξομολογούμενοι· καὶ πάντως τὴν αὐτοῦ βοήθειαν, καὶ ὑπὲρ τὴν ἑαυτῶν ἀξίαν κομιζόμεθα· ἐν βυθῷ μέντοι ταπεινοφροσύνης ἑαυτοὺς διηνεκῶς καταφέροντες.
(л. 13об.) s1:18 n1:22 o1:9 Да вѣ́дѧт вси иже къ добром семꙋ | подвигѹ жесто́комꙋ и҆ тѣсном | и҆ легкомꙋ прихо́дѧщеи, ꙗ҆ко въ | огнь прии[]дошѫ въско́чити. | а҆ще огнь невеще́стъвныи въ се|бе въсе́лити о҆жидаѧтъ. да и҆ск|ша́ет же къждо себе. и҆ тако ѿ хлѣ|ба сего иже съ горчицами да ꙗ҆|стъ. и҆ ѿ ча́шѫ сіа и҆же съ слъза|ми да пїетъ. да не на сѫд себѣ во|и҆нствꙋетъ: s18 (n22). Γινωσκέτωσαν πάντες οἱ ἐν τῷ καλῷ ἀγῶνι τούτῳ τῷ σκληρῷ, καὶ στενῷ, καὶ ἐλαφρῷ προσερχόμενοι, ὡς εἰς πῦρ προσεληλύθασιν εἰσπηδῆσαι, εἴπερ πῦρ ἄϋλον ἐν ἑαυτοῖς ἐνοικῆσαι ἐκδέχονται. Δοκιμαζέτω δὲ ἕκαστος ἑαυτόν, καὶ εἶθ᾿ οὕτως ἐκ τοῦ ἄρτου αὐτῆς τοῦ μετὰ πικρίδων, καὶ ἐκ τοῦ ποτηρίου αὐτῆς τοῦ μετὰ δακρύων ἐσθιέτω, καὶ πινέτω, ἵνα μὴ εἰς κρῖμα ἑαυτῷ στρατεύηται.

s1:19 n1:23 а҆ще не всѣ къ кръ|стѧи́са сп҃се́тсѧ, про́чее помлъ|чѧ: o1:10 всего ѿвръгѫ́тсѧ. всѣ | прѣо҆бидѧт. всемꙋ посмѣѧтсѧ. | всѣ о҆трѧсѫт прихо́дѧщеи, ꙗ҆ко | да добро о҆снованїе поло́жѫт̾ : |

 

s19 (n23). Εἰ οὐ πᾶς ὁ βαπτιζόμενος σέσωσται, τὸ ἑξῆς σιωπήσομαι, πάντα ἀπαρνήσονται, πάντα καταφρονήσουσι· πάντα καταγελάσονται· πάντα ἐκτινάξονται οἱ προσερχόμενοι, ἵνα καλὸν θεμέλιον καταβάλωνται.

 

s1:20 Добро тривръ́стно и҆ тристльпно | о҆снова́ніе. безло́бїе. а҆лчьба. | и҆ цѣломѫдрїе. вси и҆же о҆ хрс҃тѣ | младеньци, сѝми да начинаѧт, | въ о҆бразъ прие́млѧще чю́встъ|вныѧ младенцѧ. ничто же бо | въ ни́хъ лѫка́вно, нижѐ льстно | о҆брѧщетсѧ когда. ни сы́то|сть несы́тнаа. ни ѧтроба не||(л. 14)насыща́ема. ни тѣло раждиѕае|мо, нижѐ сверѣпѣѧщее. n1:24 ра́вно бѡ | противѫ раще́нїѹ пищномѹ | про́чее прѣспѣваѧще, и҆ раждиѕа́|ніе прие́млѧт: s20. Καλὸς τρίδομος καὶ τρίστυλος θεμέλιος ἀκακία, νηστεία, σωφροσύνη. Πάντες οἱ ἐν Χριστῷ νήπιοι διὰ τούτων ἀρχέσθωσαν, τεχμήριον λαμβάνοντες τὰ αἰσθητὰ νήπια. Οὐδὲν γίνεται παρὰ ἐκείνοις δεινόν, οὐδὲν ὕπουλον εὑρεθήσεταί ποτε· οὐ κόρος ἀκόρεστος· οὐ γαστὴρ ἀχόρταστος· οὐ σῶμα πυρούμενον. (n24) Ἴσως γὰρ κατὰ τὴν αὔξησιν τῆς τροφῆς λοιπὸν προκόπτονται· καὶ τὴν πύρωσιν προσλαμβάνονται.

s1:21 o1:11 ненавистно | въи҆стинѫ и҆ бѣдно, е҆же а҆біе ѿ въ|хода борбы о҆слабѣти борѧщом|сѧ, всѣмъ даѧщꙋ знаменіе свое́|го заколенїа.

s21. Μισητὸν ἀληθῶς καὶ ἐπικίνδυνον τὸ ἐξ εἰσόδου τῆς πάλης χαυνωθῆναι τὸν παλαίοντα, πᾶσι διδόντα τεχμήριον τῆς ἑαυτοῦ σφαγῆς.

s1:22 бѫди́ намъ всѣко | ѿ твръдаго начѧ́ла и҆ въ е҆же по|то́мъ о҆слаблени по́лѕа. дш҃а бо | въмѫжи́вшисѧ и҆ ꙋ҆пꙋщъши́сѧ на | слабость, ѿ па́мѧти пръваго | тъща́нїа ꙗ҆ко ѿ жѧ́ла стрѣчетсѧ. | тѣм же и҆ мнѡжи́цеѧ нѣціи ѿ се́|го себе въпе́ришѫ. бѣшѧ бѡ ꙗ҆ко́ | же гл҃емїи ꙗ҆стрѧби о҆пернатѣвше: | s22. Ἔστω ἡμῖν πάντως ἐκ τῆς στεῤῥᾶς ἀρχῆς, καὶ ἐν τῇ μετ᾿ αὐτὴν χαυνώσει ὠφέλεια. Ψυχὴ γὰρ ἀνδρισαμένη, καὶ ὑποχαλάσασα, ὑπὸ τῆς μνήμης τῆςἀρχαίας σπουδῆς, ὡς ὑπὸ κέντρου. πλήσσεται. Διὸ (637.) καὶ ἐκ τούτου πολλάκις τινὲς ἑαυτοὺς ἀνεπτέρωσαν.
s1:23 n1:25 o1:12 Е҆гда дш҃а сама сѧ съвращъши то | плотѫ погѹбит бл҃же́н̓н̓ѫѧ и҆ въ|жделѣн̓н̓ѫѧ, да възы́щет приле́ж̾|но котороѧ виноѧ лишисѧ тоѧ. | и҆ на тѫ̏ ве́сь трꙋд и҆ все желанїе | и҆ тъща́ніе да въсприи́метъ. нѣ́|стъ бѡ и҆нѣми враты то́и възвра|титисѧ, ра́звѣ и҆ми же и҆зы́де: || s23 (n25). Ὁπότ᾿ ἂν ἡ ψυχὴ ἑαυτὴν προδοῦσα τὴν θέρμην ἀπολέσῃ τὴν μακαρίαν καὶ ἐπήρατον, ζητησάτω ἐπιμελῶς ἐκ ποίας αἰτίας αὐτῆς ἐστέρηται, καὶ κατ᾿ ἐκείνης ὅλον τὸν πόθον, καὶ τὴν σπουδὴν ἀναλαβέτω. Οὐκ ἔστι γὰρ δι᾿ ἑτέρας πύλης αὐτὴν ἐπαναστρέψαι, εἰ μὴ δι᾿ ἧς καὶ ἐξελήλυθεν.
(л. 14об.) s1:24 n1:26 o1:13 Іже ꙋ҆бѡ страха ради ѿхожде́нїе съ|творивы, горѧщомꙋ ѳимїан | ѹ҆подобисѧ. въ начѧлѣхъ ѹ҆бо | ѿ бл҃гово́нїа наче́ншꙋ, послѣди | же дымомъ о҆кончавшꙋ + а и҆|же мъзды ради, жръньвъ ослїи бы|ваетъ. всегда такожде подвиѕа́|емъ + а и҆же ѿ любве бжс҃твны|ѧ о҆ше́ствїе сътво́ривы, а҆бїе о҆|гнь ѿ начѧтка стѧжа́ваетъ. и҆ | паче ꙗ҆ко въ пе́щь въвръ́женъ про́|чее огнь ѕѣлнѣишїи въжеже́тъ: | s24 (n26). Ὁ μὲν ἐκ φόβου τὴν ὑποταγὴν ποιησάμενος, ἴσως τῷ καιομένῳ θυμιάματι προσέοικεν, ἐν ἀρχαῖς μὲν ἐξ εὐωδίας ἀρξάμενον ὕστερον δὲ εἰς καπνὸν καταλῆξαν· ὁ δὲ ἐκ μισθοῦ, ὀνικὸς μύλος καθίσταται, διὰ παντὸς ὡσαύτως κινούμενος· ὁ δὲ ἐξ ἀγάπης θείας τὴν ἀναχώρησιν ποιούμενος, εὐθέως πῦρ ἐν προοιμίοις κέκτηται· καὶ ἴσως ἐν ὕλῃ βληθὲν, κατὰ πρόσωπον σφοδροτέραν τὴν πυρὰν ἐξάψοιεν.
s1:25 n1:27 o1:14 Сѫт нѣ́ціи. иже връхꙋ каменїа пли|нѳы ѕиждѫщеи. и҆ сѫт дрꙋѕїи, и|же на земли стлъпы ѹ҆твръди́|шѫ. и҆ сѫт и҆ни иже мало пѣши ше|ствовавше, и жиламъ и съста| вомъ ихъ разгрѣавшемсѧ, бы|стрѣе ходишѧ. разумѣѧи да | разумѣетъ слово сложно: | s25 (n27). Εἰσί τινες οἱ ἐπάνω λίθων πλίνθους οἰκοδομοῦντες· καὶ εἰσὶν ἕτεροι, οἳ ἐπάνω γῆς στύλους ἑδραίωσαν· καὶ εἰσὶν ἄλλοι μικρὸν πεζεύσαντες, καὶ τῶν νεύρων, καὶ ἁρμῶν θαλφθέντες, ὀξυτέρως ἐβάδισαν, ὁ νοῶν νοείτω λόγον συμβολικόν.

 

s1:26 n1:28 o1:15 Яко бгомъ и цремъ позвани, усръ|дно тецѣмъ. да некако мало | врѣменни сѫще, въ днь съмръ|тныи бесплодни обрѧщемсѧ, и | гладемъ скончаемсѧ: ||

(л. 15) Блгоугодимъ бу, яко же воини | црю. по воинствѣ бѡ, тогда опа|сныѧ работы и стаѧжемсѧ: |

s26 (n28). Ὡς ὑπὸ Θεοῦ καὶ βασιλέως κληθέντες προθύμως δράμωμεν, μήπως ὀλιγοχρόνιοι ὄντες ἐν ἡμέρᾳ θανάτου ἄκαρποι εὑρεθῶμεν, καὶ τῷ λιμῷ τελευτήσωμεν. Εὐαρεστήσωμεν Κυρίῳ ὡς στρατιῶται βασιλεῖ. Μετὰ γὰρ στρατείαν τότε τὴν ἀκριβῆ δουλείαν ἀπαιτούμεθα.

s1:27 Убоимсѧ га яко же ѕвѣреи. видѣх | бѡ мѫжа красти шедшѧ. и ба убѡ | не убоашѧс. глас же песїи на мѣстѣ | слышавше, абіе възвратишѧсѧ. | n1:29 и еже страх бжїи не сътвори, се страх | ѕвѣріи възможе: s27. Φοβηθῶμεν τὸν Κύριον ὡς τὰ θηρία. Εἶδον γὰρ ἄνδρας συλῆσαι πορευθέντας, καὶ Θεὸν μὲν οὐκ ἐφοβήθησαν, κυνῶν δὲ φωνὴν ἐν τῷ τόπῳ ἀκούσαντες εὐθέως ὑπέστρεψαν. (n29) Καὶ ὅπερ φόβος Θεοῦ οὐκ ἐποίησε, τοῦτο φόβος θηρίων ἴσχυσεν.
s1:28 възлюбим | га, яко же другы чьтемъ. видѣ|х бо мнѡгажди нѣкыа ба опеча|лившѧ, и ни едїного же попечені|а о семъ имѧщѧ. и видѣъ тѣх жде | своѧ любленникы въ малѣмъ нѣ|чьсомъ разгнѣвавшѧ, и всѣко у|хыщренїе. и всѣкѫ скръбь. всѣко у|мышленїе. всѣко исповѣданіе. | собоѧ. другы. дарьми сътвори|шѧ, да въ прѣднѧѫ любовь люби|маго възвратѧт: s28. Ἀγαπήσωμεν τὸν Κύριον, ὡς τοὺς φίλους σεβόμεθα. Εἶδον γὰρ πολλάκις τινὰς τὸν Θεὸν λυπήσαντας, καὶ οὐδεμίαν μέριμναν περὶ τούτου ἐσχηκότας· καὶ εἶδον τοὺς αὐτοὺς, τοὺς ἑαυτῶν ἀγαπητοὺς ἔν τινι ψιλῷ παραπικράσαντας, καὶ πᾶσαν μηχανὴν, πᾶσαν ἐπίνοιαν, πᾶσαν θλίψιν, πᾶσαν ἐξομολόγησιν δι᾿ ἑαυτῶν, διὰ φίλων, διὰ δώρων ποιήσαντας, ἵνα εἰς τὴν ἀρχαίαν ἀγάπην ἐπιστρέψωσιν.
s1:29 n1:31 o1:16 въ самыѧ | тыѧ начѧткы ошествїа, всѣко | съ трудомъ и горестїѧ и нѫжде|ѧ добродѣтѣли съдѣваемъ. прѣд | успѣвше же убѡ, бес печали въ | тѣхъ аще и въмалѣ печалимсѧ || (л. 15об.) бываем. егда же мрътъвное наше | мѫдрованіе. пожръто бѫдет и о|бладаемо ѿ усръдїа, тогда про|чее съ всѣкоѧ радостїѧ и потъ|щанїемъ и любовїѧ и огнемъ сръ|дечнымъ и пламенемъ бжствным | тыѧ съдѣваемъ: s29 (n31). Ἐν αὐταῖς ταῖς ἀρχαῖς τῆς ἀποταγῆς πάντως μετὰ κόπου, καὶ πικρίας τὰς ἀρετὰς κατεργαζόμεθα· προκόψαντες δὲ λοιπόν, ἀλύπως ἐν αὐταῖς, καὶ μικρὸν λυπούμενοι διακείμεθα. Ὅταν δὲ τὸ θνητὸν ἡμῶν φρόνημα καταποθῇ καὶ κυριευθῇ ὑπὸ τῆς προθυμίας, τὸ λοιπὸν μετὰ πάσης χαρᾶς, καὶ σπουδῆς, καὶ πόθου, καὶ φλογὸς θείας αὐτὰς κατεργαζόμεθα.
s1:30 n1:32 o1:17 поелику по|хвални иже абіе ѿ начѧла съ всѣ|коѧ радостїѧ и усръдїемъ добро|дѣтѣли творѧщеи и заповѣди съ|връшаѧщеи, потолику окаанни | иже въ постничьствѣ укъснѣвше | и. и ѥще съ трудѡмъ та творѧще | и аще и творѧт: s30 (n32). Καθόσον ἐπαινετοὶ οἱ εὐθέως ἐκ προοιμίων μετὰ πάσης χαρᾶς, καὶ προθυμίας τὰς ἐντολὰς ἐκτελοῦντες· κατὰ τοσοῦτον ἐλεεινοὶ, οἱ ἐν τῇ ἀσκήσει χρονίσαντες, καὶ ἔτι μετὰ κόπου αὐτὰς μετερχόμενοι, κἂν μετέρχονται.
s1:31 n1:33 o1:18 ниже напас|тныхъ ѿхожденїи гнушаимсѧ | или осѫждаимъ. видѣх бо нѣкы|ѧ бѣжѫщѧ, и неволеѧ къ црю при|ходѧщѧ и срѣтаѧщѧ исходѧща. | и тому прочее прѣдидѫщѧ. и въ по|латѫ съ нимъ въшедшѧ. и съ нимъ | обѣдовавшѧ:

s31 (33). Μηδὲ τὰς περιστατικὰς ἀποταγὰς βδελυζώμεθα ἢ κατακρίνωμεν. Εἶδον γάρ τινας φεύγοντας, καὶ ἀκουσίως τῷ βασιλεῖ προσερχομένους, καὶ ἀπαντῶντας προσερχομένῳ, καὶ τούτῳ λοιπὸν ἀκουσίως ὀψικεύσαντας, καὶ ἐν τῷ παλατίῳ αὐτῷ συνεισελθόντας, καὶ τούτῳ συναριστήσαντας.

s1:32 видѣхъ сѣмѧ | на земли неволеѧ падше, и плод мнѡг | и блгоцъвтѫщъ сътворше. яко | же и съпротивное:

s32. Εἶδον σπόρον ἐν γῇ ἀκουσίως ἐκπεσόντα, καὶ καρπὸν πολὺν, καὶ εὐθαλῆ πεποιηκότα· ὥσπερ καὶ ἔμπαλιν.

s1:33 видѣхъ въ | врачебницѫ нѣкого нѣкоеѧ ради || (л. 16) иныа потрѣбы пришедша. и вра|чевоѧ хытростїѧ удръжанна, | и изсѧченіе приемша. и надлежѧ|щїи свѣту его мракъ ѿложьша. | и бышѧ неволнаа ѿ иже въ нѣкых | самоволныхъ, извѣстнѣиша же | и твръдѣиша: s33. Εἶδον ἐν ἰατρείῳ τινὰ κατά τινα ἑτέραν χρείαν παραγενόμενον, καὶ ὑπὸ τοῦ ἰατροῦ ἀστειότητι κρατηθέντα, καὶ ἀποστυφθέντα, καὶ τὴν ἐπικειμένην τῷ φωτὶ αὐτοῦ ἀχλὺν ἀποβαλόντα· καὶ γέγονε τὰ ἀκούσια τῶν ἔν τισιν ἑκουσίων βεβαιότερα, καὶ κυριώτερα.
s1:34 n1:34 o1:19 никто же тѧ|жесть и мнѡжъство грѣховное | извѣт творѧ, недостоинна себе | иночьскаго обѣтованїа да на|ричет. и сладострастїа ради себе оху| ждати мнитъ, непщуѧ вины о грѣ|сѣхъ. иде же бѡ мнѡго съгнитї|е, ту и велика врачеванїа потрѣ|ба. и иде же тѧгота брѣмене, | ту и съпомагаѧщаго потрѣба. | и иде же тіна дшевнаа, ту слъ|замъ потрѣба да скврънѫ ѿмы|етъ. здравіи бѡ къ врачеванїу | не приходѧт: s34 (n34). Μηδεὶς βάρος καὶ πλῆθος ἁμαρτιῶν προφασιζόμενος ἀνάξιον ἑαυτὸν τοῦ μοναχικοῦ ἐπαγγέλματος ἀποκαλοῖτο· καὶ διὰ ἡδυπάθειαν ἑαυτὸν εὐτελίζειν νομιζέτω, προφασιζόμενος προφάσεις ἐν ἁμαρτίαις (Ψαλμ. ΡΜ´, 4). Ὅπου γὰρ πολλὴ ἡ σηπεδὼν, ἐκεῖ καὶ μεγάλης ἰατρείας χρεία, ἵνα τὸν ῥύπον ἀπόθηται. Οἱ γὰρ ὑγιαίνοντες ἐν ἰατρείῳ οὐ παραγίνονται.
s1:35 n1:35 o1:20 аще црю земно|му позвавшу. и въ прѣдь лицем | его работѫ воинствовати въ|схотѣвшу, не бихѡмъ пожда|ли, ни извѣты творили. нѫ всѣ | оставльше усръдно того до||(л. 16об.)стигнѫли быхѡм. въньмѣм себѣ, | еда како црю цремъ. и гу госпо|демъ. и бу богѡмъ зовѫщу нас въ | нбсныи съ чинъ, ѿ лѣности и раз| слабленїа ѿречемсѧ. и на вели|цѣмъ судищи обрѧщемсѧ безъ|ѿвѣтни: s35 (n35). Εἰ βασιλέως ἐπιγείου καλέσαντος, καὶ εἰς τὴν κατὰ πρόσωπον αὐτοῦ δουλείαν στρατεῦσαι θελήσαντος, οὐκ ἀναμένομεν, οὐ προφασιζόμεθα· ἀλλὰ πάντα καταλείψαντες προθύμως αὐτὸν καταφθάνομεν· πρόσχωμεν ἑαυτοῖς, μή πως τοῦ Βασιλέως τῶν βασιλέων, καὶ Κυρίου τῶν κυρίων, καὶ Θεοῦ τῶν θεῶν καλοῦντος ἡμᾶς εἰς τὴν οὐράνιον ταύτην τάξιν, ἐξ ὀκνηρίας, καὶ ῥᾳθυμίας παραιτησώμεθα, καὶ ἐν τῷ μεγάλῳ βήματι εὑρεθῶμεν ἀναπολόγητοι·

s1:36 n1:36 мощно убѡ свѧ|занному житеискыми вещь|ми и желѣзными попеченьми | ходити, нѫ бѣднѣ. понеже и же|лѣза носѧщеи на ногу мнѡгажди | ходѧт, нѫ часто прѣтыкаѧтсѧ | и раны ѿтого приемлѧт: |

 

s36 (n36). Δυνατὸν μὲν γὰρ καὶ δεδεμένον τοῖς τοῦ βίου πράγμασι, καὶ σιδηραῖς φροντίσι βαδίζειν, ἀλλὰ δυσχερῶς. Ἐπεὶ καὶ οἱ σίδηρα [κλοιά] περικείμενοι ἐν τοῖς ποσὶν πολλάκις βαδίζουσιν. Ἀλλὰ συνεχῶς προσκόπτουσι, καὶ τραύματα ἐκ τούτου δέχονται.

s1:37 Не оженивыисѧ убѡ въ мирѣ е|динѣми потрѣбами свѧзанъ, и|же на рѫку носѧщому желѣза у|подобисѧ. тѣмъ и егда хощет те|щи къ иночьскому житїу, не въ|збранѣетсѧ. оженивыи же сѧ, | иже на рѫку и на ногу желѣза | носѧщому уподобисѧ: |

s37. Ὁ γὰρ [μὲν] ἄγαμος ἐν τῷ κόσμῳ μόνοις τοῖς πράγμασι δεδεμένος, τῷ ἐν χερσὶ τὰ κλοιὰ περικειμένῳ ἔοικε (διὸ καὶ ὅτε βούλεται δραμεῖν πρὸς τὸν μονήρη βίον οὐ κωλύεται)· ὁ δὲ γήμας, τῷ ἐν χερσὶ καὶ ποσὶ τοὺς δεσμοὺς περικειμένῳ
s1:38 n1:37 o1:21 Слышах нѣкыѧ въ мирѣ нерадивѣ | живѫщѫѧ, рекшѧ къ мнѣ. како | можемъ съ женами живѫще. и | мирскымъ попеченїемъ подлежѧ||(л. 17)ще, иночьское житіе съхранити. | къ ним же ѿвѣщах. всѣ елика може|те творити блгаа творите. нико|го же укорите. никого же окра|дите. никого же слъжите. ни над | кым же възносѣтесѧ. никого же | възненавидите. събранїи не ѿлѫ|чаитесѧ. трѣбуѧщимъ подава|ите. никого же съблазните. къ | тужде и чѧсти не приближитесѧ. | и доволни бѫдѣте урокы женъ ва|шихъ. и аще сице сътворите, не|далече бѫдете црства нбснаго: | s38 (n37). Ἤκουσά τινων ἐν κόσμῳ ἀμελῶς διακειμένων, εἰρηκότων πρός με· Πῶς δυνάμεθα ὁμοζύγῳ συζῶντες, καὶ δημοσίαις φροντίσι περικείμενοι τὸν μοναδικὸν βίον μετελθεῖν; Πρὸς οὓς ἀπεκρίθημεν. Πάντα ὅσα δύνασθε ποιεῖν ἀγαθὰ, ποιήσατε· μηδένα λοιδορήσητε· μηδένα κλέψητε· μηδενὶ ψεύσησθε· μηδενὸς κατεπερθῆτε [κατεπαρθῆτε]· μηδένα μισήσητε· τῶν συνάξεων μὴ χωρίζησθε· τοῖς δεομένοις συμπαθήσατε· μηδένα σκανδαλίσητε· ἀλλοτρίᾳ μερίδι μὴ προσεγγίσητε· καὶ ἀρκεῖσθε τοῖς ὀψωνίοις τῶν γυναικῶν ὑμῶν (πρβλ. Λουκ. Γ´, 14). Ἐὰν οὕτως ποιήσητε, οὐ μακρὰν (641.) ἔσεσθε τῆς βασιλείας τῶν οὐρανῶν (Μάρκ. ΙΒ´, 34).
s1:39 n1:38 o1:22 Притецѣмъ съ радостїѧ и боазнїѧ | къ доброму подвигу. не устраша| ѧщесѧ врагъ нашихъ. понеже на | лице дшѫ нашеѧ зрѧт, аще и не зрѧт|сѧ. и аще видѧт тои ѿ страха измѣ|нено, тогда на ны лютѣе въорѫжа|ѧтсѧ. разумѣвше льстивїи яко | устрашихѡмсѧ. блгодушнѣ у|бѡ противѫ имъ въорѫжимсѧ. | борѧщому бѡ сѧ съ усръдїемъ | никто же съпротивитсѧ: | s39 (n38). Προσδράμωμεν χαρᾷ καὶ φόβῳ τῷ καλῷ ἀγῶνι, μὴ δειλιῶντες τοὺς ἐχθροὺς ἡμῶν, ἐπειδὴ εἰς πρόσωπον τῆς ψυχῆς ἡμῶν καθορῶσιν, εἰ καὶ οὐχ ὁρῶνται· κἂν ἴδωσιν αὐτὸ ἐκ δειλίας ἀλλοτριωθὲν, τότε καθ᾿ ἡμῶν πικροτέρως ὁπλίζονται, νοήσαντες οἱ δόλιοι ὅτι ἐφοβήθημεν. Εὐψύχως οὖν πρὸς αὐτοὺς ὁπλισώμεθα· τῷ γὰρ μαχομένῳ προθύμως οὐδεὶς μάχεται.
s1:40 n1:39 o1:23 Съмотрителнѣ гь ѿ новоначѧлных || (л. 17об.) рати и облегчи. да не ѿ начѧтък | абїе въ миръ възвратѧтсѧ. тѣ|м же радуитесѧ о ги всегда вси раби | бжїи. се пръвое знаменіе в себѣ | влдчнѧѧ любьве ѧже къ намъ по|знавше. и яко самъ нас позвалъ ес: | s40 (n39). Οἰκονομικῶς ὁ Κύριος ἐκ τῶν νεοπαγῶν τοὺς πολέμους ἐκούφισεν, ἵνα μὴ ἐκ προοιμίων εὐθέως εἰς τὸν κόσμον ἐπαναλύσωσι. Διὸ χαίρετε ἐν Κυρίῳ πάντοτε (Φιλιπ. Δ´, 4), πάντες οἱ δοῦλοι Θεοῦ· τοῦτο πρῶτον σημεῖον ἐν ἑαυτοῖς τῆς τοῦ Δεσπότου ἀγάπης πρὸς ἡμᾶς γνωρίσαντες, καὶ ὡς αὐτὸς ὑμᾶς κέκληκεν.
s1:41 n1:40 И се творѧ бъ мнѡгажди познава|етсѧ. видѣв бѡ мѫжестъвны | дшѧ, абїе ѿ начѧтка на тыи рати | попусти. вѣнчати тѣхъ въско|рѣ хотѧ: s41 (n40). Καὶ τοῦτο δὲ ποιῶν ὁ Θεὸς πολλάκις γνωρίζεται· ἰδὼν γὰρ ἀνδρείας ψυχὰς εὐθέως ἐκ προοιμίων ἐν αὐταῖς τοὺς πολέμους συνεχώρησε, στεφανῶσαι αὐτὰς συντόμως βουλόμενος.
s1:42 n1:41 съкры гь ѿ мирскыхъ | тризнъное бѣдство, паче же у|добство. аще бѡ бишѧ тои увѣ|дѣли, не би из мира изъшла всѣ|ка плъть: s42 (n41). Ἀπέκρυψεν ὁ Κύριος ἀπὸ τῶν ἐν κόσμῳ τὴν τοῦ σταδίου δυσχέρειαν, μᾶλλον δὲ εὐχέρειαν· εἰ γὰρ ταύτην ἔγνωσαν, οὐκ ἂν ἀπετάσσετο πᾶσα σάρξ.

s1:43 n1:42 o1:24 даваи труды юно|сти твоеѧ усръдно хсви, и пораду|ешисѧ на старость о богатствѣ | бестрастіа. яже въ юности съ|бираемаа, на старость изне|могшѧѫ питаѧтъ и утѣшаѧт. | трудимсѧ юннїи топлѣ. тецѣ|мъ трѣзъвнѣ. съмрть бо безвѣстна: |

s43 (n42). Δίδου κόπους νεότητός σου προθύμως Χριστῷ, καὶ χαρήσῃ ἐν γήρᾳ ἐπὶ πλούτῳ ἀγαθείας· τὰ ἐν νεότητι συναγόμενα ἐν τῷ γήρᾳ τοὺς ἐξατονήσαντας τρέφουσι, καὶ παραμυθοῦνται.


Κάμωμεν νέοι ζεόντως, δράμωμεν νηφόντως· ὁ γὰρ θάνατος ἄδηλος.

s1:44 Лѫкавны въистинѫ и люты. льсти|вы. проказивы. силны и безсъ|нны. невещестъвны и невиди||(л. 18)мы врагы имамы. рѫкама огнь | дръжѧщѧ, и црквь бжїѧ пожещи | начинаѧща, пламене ради иже въ | них: s44. Πονηροὺς ἀληθῶς καὶ χαλεποὺς, δολίους, πανούργους μετὰ χεῖρας πῦρ κατέχοντας, καὶ τὸν ναὸν τοῦ Θεοῦ ἐμπρῆσαι ἐπιθυμοῦντας διὰ τῆς φλογὸς τῆς ἐν αὐτῷ, δυνατοὺς, καὶ ἀΰπνους, ἀΰλους, ἀοράτους ἐχθροὺς ἔχομεν.
s1:45 n1:43 никто же юнъ сыи врагы сво|ѧ бѣсы да не приемлет глѧщѧ, не съкру|шиси плъть, да не въ недѫгы и немо|щи въпадеши. едва бѡ кто въ нинѣ|шнемъ паче родѣ умрътвити тѫ | изволивъ възможет, аще и мнѡгых | и услаждаѧщих брашенъ себе лишит. | разум же се бѣсу, самыи нашъ иже | въ тризнище въхѡд, слабъ и лѣно|стенъ сътворити. и конецъ про|чее начѧлу ключаемъ: | s45 (n43). Μηδεὶς νέος ὑπάρχων τοὺς ἐχθροὺς αὐτοῦ δαίμονας παραδέξηται λέγοντας· Μή σου κατατρίψῃς τὴν σάρκα, ἵνα μὴ νόσοις καὶ ἀσθενείαις περιπέσῃς· μόλις γὰρ ἐν τῇ παρούσῃ μάλιστα γενεᾷ εὑρεθήσεται ὁ θανατῶσαι ταύτην προελόμενος· κἂν πολλῶν καὶ ἡδυνόντων βρωμάτων ἑαυτὸν στερήσειεν. Σκοπὸς δὲ τούτῳ τῷ δαίμονι αὐτὴν ἡμῶν τὴν ἐν τῷ σταδίῳ εἴσοδον χαύνην, καὶ ῥᾴθυμον ποιῆσαι· καὶ τὸ τέλος λοιπὸν τὴν ἀρχὴν ἁρμόδιον.
s1:46 n1:44 o1:25 Прѣжде въсего сеи възыщѫтъ и сътво|рѧт, иже хсу приснѣе работати хотѧ|щеи. да и мѣста и образы и сѣдали|ща и ухыщренїа дховными оцы и | своимъ увѣдѣнїемъ, ключаемаа | себѣ изберѫт не всѣмъ бѡ общаа | житіа, ласкръдства ради. ниже | всѣмъ млъчалницѧ яростнаго | ради. къждо же да съмотрит себе | въ коемъ ключаетсѧ: | s46 (n44). Πρὸ πάντων τοῦτο καὶ ζητήσουσι, καὶ ποιήσουσιν οἱ ἐν Χριστῷ γνησίως δουλεῦσαι βουλόμενοι, ἵνα καὶ τοὺς τόπους, καὶ τοὺς τρόπους, καὶ τὰ καθίσματα, καὶ τὰ ἐπιτηδεύματα διὰ πνευματικῶν Πατέρων, καὶ οἰκείας ἐπιγνώσεως ἁρμόζοντα ἑαυτοῖς ἐπιλέξωνται. Οὐ γὰρ πάντων τὰ κοινόβια, διὰ τὸ λιχνῶδες· οὐδὲ πάντων τὰ ἡσυχαστήρια, διὰ τὸ θυμῶδες· ἕκαστος δὲ ἐπισκέψεται ἐν ποίῳ πεποίωται.

s1:47 n1:45 o1:26 Въ тріехъ доблестъвныхъ устрое||(л. 18об.)ни сѣдалищъ, все иночьское жите|льство обдръжитсѧ. въ страда|лечьстѣмъ ошельстви и уедїне|нїи. или съ едїнѣмъ или мнѡго двѣ|ма безмлъвствовати. или въ об|щемъ житїи тръпиливно сѣдѣти: |

Не укланѣисѧ рече съборникъ на | деснаа или лѣваа, нѫ пѫтемъ ца|рскымъ ходи. срѣдніи бѡ прѣжде|реченныхъ, мнѡѕѣмъ ключаемъ | быс. едїному убѡ, горе рече. яко | аще въпадетъ въ унынїе. или съ|нъ. или разлѣненіе. или ѿчааніе, | нѣс въздвижѫщаго и въ члвцѣхъ. | а иде же еста събрана два или трї|е о моемъ имени, ту есмъ посрѣ|дѣ их рече гь

s47 (n45). Ἐν τρισὶ γενικωτάταις καταστάσεσι καθισμάτων ἅπασα ἡ μοναχικὴ πολιτεία περιέχεται· ἢ ἐν ἀθλητικῇ ἀναχωρήσει, καὶ μονίᾳ· ἢ μετὰ ἑνὸς ἢ πολὺ δύο ἡσυχάζειν· ἢ ἐν κοινοβίῳ ὑπομονητικῶς καθέζεσθαι. Μὴ ἐκκλίνῃς, φησὶν ὁ Ἐκκλησιαστής, εἰς τὰ δεξιὰ, ἢ εἰς τὰ ἀριστερά,ἀλλ᾿ ὁδῷ βασιλικῇ πορευθῇς (Παροιμ. Δ´, 27)· ἡ γὰρ μέση τῶν προειρημένων πολλοῖς ἁρμόδιος καθέστηκεν. Τῷ μὲν γὰρ μόνῳ, οὐαὶ, φησὶν,ὅτι ἐὰν πέσῃ εἰς ἀκηδίαν, ἢ ὕπνον, ἢ ῥᾳθυμίαν, ἢ ἀπόγνωσιν, οὐκ ἔστιν ὁ ἐγείρων (644.) αὐτὸν ἐν ἀνθρώποις (Ἐκκλ. Δ´, 10). Ὅπου δέ εἰσιν συνηγμένοι δύο, ἢ τρεῖς εἰς τὸ ἐμὸν ὄνομα, ἐκεῖ εἰμι ἐν μέσῳ αὐτῶν, ὁ Κύριος εἴρηκεν (Ματθ. ΙΗ´, 20).

s1:48 n1:46 o1:27 кто убѡ ес мѫдры|и и вѣрныи мнихъ. иже топлотѫ | своѧ съхрани неугасьшѧ. и даже | до своего исхода по всѧ дни прила|гаѧ огнь огню. и топлотѫ топло|тѣ. и любовь любьви. и спѣх къ спѣ|ху, непрѣста:—++ |

Пръвыи степень • възстѫпивыи, | да не възвратишисѧ въспѧть: — ||

s48 (n46). Τίς ἄρα ἐστὶν ὁ πιστὸς, καὶ φρόνιμος μοναχὸς, ὃς τὴν θέρμην τὴν ἑαυτοῦ ἐφύλαξεν ἄσβεστον· καὶ μέχρι τῆς αὐτοῦ ἐξόδου καθ᾿ ἡμέραν [προστιθεὶς] πῦρ πυρὶ, καὶ θέρμην θέρμῃ, καὶ σπουδὴν σπουδῇ, καὶ πόθον πόθῳ οὐκ ἐπαύσατο;

Πρώτη ἀνάβασις· ὁ ἐπιβεβηκὼς μὴ στραφῇς εἰς τὰ ὀπίσω.

(л. 19) + о҆ безпристра́стїи сло́во в҃ʹ + | ΛΟΓΟΣ ΔΕΥΤΕΡΟΣ
Περὶ ἀπροσπαθείας, ἤγουν ἀλυπίας.

s2:1 n2:1 o2:1 Іже и҆стин̓н̓оѧ г҃а възлюбивы. иже | и҆стинноѧ бѫдѫщаго црс҃твїа по|лꙋчи́ти възыскавы. и҆же въи҆сти|нѫ болѣзнь о҆ своих съгрѣшенихъ | и҆мѣѧи. иже въи҆стинѫ, памѧт мѫ|ченїа стѧжа́выи сѫда вѣчнаго. | и҆же въи҆стннѫ страх о҆ свое́мъ и҆схо|дѣ въсприе́мыи, к то́мꙋ не възлю|битъ. к то́мꙋ не попече́тсѧ и҆ли по|скръбитъ. ни о҆ имѣних. ни о҆ стѧжа́|нихъ. ни о҆ роди́телехъ. ни о҆ сла́вѣ | жите́истѣи. ни о҆ дрꙋѕѣх. ни о҆ бра́тїи. | ни о҆ чьсо́м же земныхъ всѣко. нѫ | все свое съдръжа́нїе. все е҆же о҆ си́х꙽ | попече́нїе о҆трѧ́съ и҆ възненави́дѣв꙽. | и҆ ѥ҆ще же и҆ своѧ плъть прѣжде си́|хъ, нагъ и҆ беспечаленъ и҆ без лѣно|сти хс҃ꙋ послѣдꙋетъ. на нб҃о при́сно | зрѧ, и҆ ѧ҆же ѿтѫдꙋ помощь о҆жидаѧ. | по рекшомꙋ ст҃му приль́пе дш҃а мо|а по тебѣ. и҆ и҆номꙋ приснопамѧт|номꙋ ре́кшꙋ, а҆з же не трꙋдихсѧ | послѣдѹѧ тебѣ. и҆ дн҃е и҆ли насла|жденїа и҆ли покоꙗ чл҃чѣ не възжде||(л. 19об.)лѣ́х г҃и:

s1 (n1). (653.) Ὁ ἐν ἀληθείᾳ τὸν Κύριον ἀγαπήσας· ὁ ἐν ἀληθείᾳ τῆς μελλούσης βασιλείας ἐπιτυχεῖν ἐπιζητήσας· ὁ ἐν ἀληθείᾳ πόνον περὶ τῶν ἑαυτοῦ πταισμάτων ἐσχηκώς· ὁ ἐν ἀληθείᾳ μνήμην κολάσεως κτησάμενος, καὶ κρίσεως αἰωνίου· ὁ ἐν ἀληθείᾳ φόβον τῆς ἑαυτοῦ ἐξόδου ἀναλαβὼν οὐκ ἔτι ἀγαπήσει, οὐκ ἔτι φροντίσει, ἢ μεριμνήσει, οὐ χρημάτων, οὐ κτημάτων, οὐ γονέων, οὐ δόξης τοῦ βίου, οὐ φίλου, οὐκ ἀδελφῶν, οὐδενὸς ἐπιγείου τὸ παράπαν· ἀλλὰ πᾶσαν αὐτοῦ τὴν σχέσιν, πᾶσαν τὴν περὶ τούτου φροντίδα ἐκτιναξάμενος, καὶ μισήσας· ἐπειδὴ καὶ τὴν ἑαυτοῦ σάρκα· πρὸς τούτων γυμνὸς, καὶ ἀμέριμνος, καὶ ἀόκνως Χριστῷ ἀκολουθεῖ, πρὸς τὸν οὐρανὸν ἀεὶ βλέπων, καὶ τὴν ἐκεῖθεν βοήθειαν ἀναδεχόμενος, κατὰ τὸν εἰπόντα ἅγιον· Ἐκολλήθη ἡ ψυχή μου ὀπίσω σου (Ψαλμ. ξβ´, 9), καὶ τὸν ἄλλον τὸν ἀείμνηστον εἰρηκότα· Ἐγὼ δὲ οὐκ ἐκοπίασα κατακολουθῶν σοι, καὶ ἡμέραν, ἢ ἀνάπαυσιν ἀνθρώπου οὐκ ἐπεθύμησα, Κύριε (Ἱερεμ. ιζ´ 16).

s2:2 n2:2 o2:2 стꙋ́д вели́к҃ ес҃ еже всѣ прѣ|д꙽рече́н̓н̓аа о҆ста́вльшемъ по|звани нашемъ иже г҃ь нашъ поз꙽|ва нас҃ а҆ не чл҃къ, о ҆нѣчьсомъ пещи|сѧ не могѫщи́мъ нас҃ бл҃годѣте|льствовати въ час҃ нѫждѫ наше|ѧ ре́кше и҆схода. се бѡ ес҃ е҆же ре́|че г҃ь о҆братитисѧ въспѧ́т. и҆ не о҆|брѣстисѧ ꙋ҆правленꙋ въ црс҃тво | нбс҃ное:

s2 (n2). Αἰσχύνη μεγίστη ὑπάρχει τὸ πάντα τὰ προειρημένα καταλιπόντας μετὰ τὴν κλῆσιν ἡμῶν, ἣν ὁ Κύριος κέκληκεν ἡμᾶς, καὶ οὐκ ἄνθρωπος, τινὸς φροντίζειν μὴ δυναμένου ἡμᾶς εὐεργετῆσαι ἐν τῇ ὥρᾳ τῆς ἀνάγκης ἡμῶν, ἤγουν τῆς ἐξόδου. Τοῦτο γάρ ἐστιν ὅπερ εἶπεν ὁ Κύριος, στραφῆναι εἰς τὰ ὀπίσω, καὶ μὴ εὑρεθῆναι εὔθετον εἰς τὴν βασιλείαν τῶν οὐρανῶν (Λουκ. θ´, 62).

s2:3 n2:3 г҃ь нашъ ꙋ҆добъ поплъ|зновен̓н̓ое наше въ во́дныихъ | вѣды. и҆ ꙗ҆ко ꙋ҆добъ съ мирскыми | ходѧще и҆ли бесѣдꙋѧще пакы | въ миръ възвраща́емсѧ, ре́че | къ ре́кшомꙋ е҆мꙋ повели́ ми и҆ти | и҆ погребьсти о҆ц҃а моего, о҆ста|ви́ мр҃твыѧ погребьсти своѧ | мрътъвцѧ:

s3 (n3). Ὁ Κύριος ἡμῶν τὸ εὐόλισθον ἡμῶν τῶν εἰσαγωγικῶν γινώσκων, καὶ ὡς εὐχερῶς ἐν τοῖς κοσμικοῖς συνδιάγοντες, ἢ συντυγχάνοντες, πάλιν ἐπὶ τὸν κόσμον στρεφόμεθα, φησὶ πρὸς τὸν εἰρηκότα αὐτῷ· «Ἐπίτρεψόν μοι ἀπελθεῖν θάψαι τὸν πατέρα μου». Ἄφες τοὺς νεκροὺς θάψαι τοὺς ἑαυτῶν νεκρούς (Ματθ. η´ 22).

s2:4 n2:4 o2:3 бѣсѡве по ѿтв꙽|рже́ни мира ꙋ҆бѡ млс҃тивыаѧ нам | и҆ млс҃ръдыѧ ѿ мирскыхъ, блажи́|ти вълагаѧт. и҆ себе о҆каа́н̓н̓ы на|рицати, ꙗ҆ко всѣкоѧ о҆нѣхъ до|бродѣтѣли себе лишившихъ. | разꙋм же врагѡмъ нашимъ, ле|стныимъ смѣренїемъ и҆лѝ въ мир꙽ || (л. 20) нас҃ възвра́тити. и҆ли прѣбываѧщи́м | мнихѡмъ къ ѿчаа́нїꙋ низри́нѫти: |

s4 (n4). Οἱ δαίμονες μετὰ τὴν (656.) ἀποταγὴν, λοιπὸν τοὺς ἐλεήμονας ἡμῖν, καὶ συμπαθεῖς τῶν κοσμικῶν μακαρίζειν ὑποτίθενται, καὶ ἑαυτοὺς ἀποστερήσαντας. Σκοπὸς δὲ τοῖς ἐχθροῖς ἡμῶν διὰ νόθου ταπεινώσεως, ἢ πρὸς τὸν κόσμον ἡμᾶς ἐπιστρέψαι, ἢ μένοντας μοναχοὺς πρὸς τὴν ἀπόγνωσιν κατακρημνῖσαι.

s2:5 n2:5 Естъ о҆хꙋждати мирскыхъ, ради въ|зноше́нїа. и҆ е҆стъ несѫщихъ тѣ́х | тꙋ ѹ҆ничижа́вати, за е҆же бѣ|жати: ѿчаа́ніа и҆ ꙋ҆пова́нїе притѧ|жа́ти:

s5 (n5). Ἔστιν εὐτελίζειν τοὺς ἐν κόσμῳ διὰ οἴησιν, καὶ ἔστιν αὐτοὺς ἀπόντας ἐξουθενεῖν, διὰ τὸ φυγεῖν τὴν ἀπόγνωσιν, καὶ τὴν ἐλπίδα προσκτήσασθαι.

s2:6 n2:6 o2:4 слыши́мъ г҃а къ о҆номꙋ | юно́ши иже всѧ съпроста заповѣ|ди съдѣлавшомꙋ ре́кша, ꙗ҆ко е҆|дїно ти недостало ес҃, е҆же про|да́ти и҆мѣнїа и҆ дати нищимъ. и҆ | самомꙋ сѧ ꙋ҆богꙋ ѹ҆стро́ити ми|лостынѧ прие҆млѧщу:

s6 (n6). Ἀκούσωμεν οὖν τοῦ Κυρίου πρὸς ἐκεῖνον τὸν νεανίσκον, τὸν πάσας σχεδὸν τὰς ἐντολὰς ἐργασάμενον εἰρηκότα· ὅτι Ἕν σοι λείπει, τὸ πωλῆσαι τὰ ὑπάρχοντα, καὶ δοῦναι πτωχοῖς (πρβλ. Ματθ. ιθ´, 21), καὶ ἑαυτὸν πτωχὸν καταστῆσαι ἐλεημοσύνην δεχόμενον.

s2:7 n2:7 o2:5 и҆же | ꙋ҆сръдно и҆ быстро тещи хотѧще́|и, разꙋмнѣ съмотри́мъ. како г҃ь | всѧ и҆же въ мирѣ ходѧщѫѧ и҆ жи|вѫщѧѫ мрътъвцѧ о҆сѫди. ре́къ къ | нѣкоемꙋ. о҆стави́ мр҃твыѧ ми|рѣны, и҆же тѣломъ мр҃твыихъ по|гребьсти:

s7 (n7). Οἱ προθύμως καὶ ζέως διαδραμεῖν βουλόμενοι, νουνεχῶς ἐπισκεψώμεθα πῶς ὁ Κύριος πάντας τοὺς ἐν κόσμῳ διατρίβοντας, καὶ ζῶντας νεκροὺς κατεδίκασεν, εἰπὼν πρός τινα· Ἄφες τοὺς νεκροὺς κοσμικοὺς, τοὺς τῷ σώματι νεκροὺς θάψαι·

s2:8 n2:8 никако жѐ възбра́|нию но́шѫ о҆но́го богатство прии|ти на кр҃ще́нїе. о҆сꙋетишѧс҃ ꙋ҆бѡ | гл҃ѧще нѣцїи ꙗ҆ко кр҃ще́нїа рад г҃ь | прода́ти томꙋ богатство велѣ́|ше. да до́влетъ намъ въ велїе и҆||(л. 20об.)звѣще́ніе вели́кыѧ сла́вы нашего | о҆бѣтованїа, таковое свѣдѣте|льство:

s8 (n8). οὐδὲν ἐκώλυσε τὸν νεανίσκον ἐκεῖνον ὁ πλοῦτος προσελθεῖν τῷ βαπτίσματι. Ἐματαιώθησαν τοίνυν φάσκοντές τινες, ὅτι τοῦ βαπτίσματος χάριν ὁ Κύριος πωλῆσαι αὐτὸν τὸν πλοῦτον διέταττεν. Ἀρκείτω ἡμῖν εἰς μεγίστην πληροφορίαν τῆς μεγίστης δόξης τοῦ ἡμετέρου ἐπαγγέλματος, ἡ τοιαύτη πληροφορία.

s2:9 n2:9 o2:6 възыщѣмъ како и҆|же въ мирѣ живѫщеи. и҆ бдѣньми | и҆ а҆льчьбами и҆ трꙋды и ҆злостра|даньми прѣбываѧще. въ и҆но́чь|ское житіе ꙗ҆ко въ и҆скꙋси́тель|ство n10 и҆ тризнище ѿ чл҃къ ѿхо|дѧще, пръвое поще́нїе и҆хъ прѣ|льстное и҆ притворен̓н̓ое к том | не дръжѫ́т:

s9 (n9). Ζητητέον πῶς οἱ ἐν κόσμῳ διάγοντες, καὶ ἀγρυπνίαις, καὶ νηστείαις, καὶ κόποις, καὶ κακοπαθείαις διατρίβοντες, ἐν μονήρει βίῳ ὥσπερ ἐν δοκιμαστηρίῳ, (n10) καὶ σκάμματι ἐκ τῶν ἀνθρώπων ἀναχωροῦντες, τὴν προτέραν ἄσκησιν αὐτῶν τὴν νενοθευμένην, καὶ ἐπίπλαστον οὐκ ἔτι μετέρχονται;

s2:10 n2:10 видѣхъ мнѡгы | и҆ разли́чны сады добродѣтѣлеи | ѿ сѫщих въ мирѣ насаждаемы. и҆ | ꙗ҆ко ѿ пото́чныѧ ти́ны ѿ тъще|сла́вїа напаꙗемы. [на нижнем поле: и҆ ѿ ꙗ҆вле́н꙽ства о҆копаваемы.] и҆ ѿ похвал꙽ | нагноа́ваемы. и҆ прѣсаждены | ꙋ҆бѡ на землѧ пꙋстѫ и҆ непрѣхо́д|нѫ мирскыми. и҆ безво́днѫ тъще|сла́вныѧ и҆ гнѫсныа воды, а҆бїе | и҆съ́хоша. не бѡ́ мо́гѫт воднї́и са|дове на жесто́кыхъ и҆ безво́дных | мѣстѣх плодоно́сити: |

s10. Ἑώρακα πλεῖστα, καὶ διάφορα φυτὰ τῶν ἀρετῶν παρ᾿ αὐτῶν ἐν κόσμῳ καταφυτευόμενα· καὶ ὥσπερ ἐξ ὑπονόμου βορβόρου, ὑπὸ τῆς κενοδοξίας ποτιζόμενα, καὶ ὑπὸ φανητιασμοῦ κελευόμενα, καὶ ὑπὸ ἐπαίνων κοπριζόμενα· καὶ μέντοι μεταφυτευθέντα ἐν γῇ ἐρήμῳ, καὶ ἀβάτῳ κοσμικῶν, καὶ ἀνύδρῳ κενοδοξιακοῦ, καὶ βρωμώδους ὕδατος, εὐθέως ἐπεξηράνθησαν. Οὐ γὰρ πεφύκασι τὰ ἔνυδρα φυτὰ ἐν σκληροῖς καὶ ἀνύδροις γυμναστηρίοις καρποφορεῖν.

s2:11 n2:11 o2:7 Іже мира възненавидѣ, съ̏ печали | ꙋ҆бѣжа. а҆ще ли кто къ нѣчьсомꙋ | ѿ ви́димыхъ пристрс҇тіе и҆мат, не || (л. 21) ѹ печа́ли и҆збавилъсѧ ес҇. како бѡ | и҆ не о҆печа́литсѧ о҆ лишени любимаго: |

s11 (n11). Εἴ τις κόσμον ἐμίσησεν, οὗτος λύπην διέφυγεν· εἰ δέ τις πρός τι τῶν ὁρωμένων προσπάθειαν κέκτηται, οὐδέπω λύπης λελύτρωται. Πῶς γὰρ ἂν καὶ μὴ λυπηθήσεται ἐπὶ τῇ στερήσει τοῦ ἀγαπωμένου;

s2:12 n2:12 Въ всѣхъ ѹбо мнѡга намъ потрѣба | трѣзве́нїа. наи҆паче же се̏ вънима|ти разꙋмно прѣжде про́чїихъ: |Мнѡгы видѣхъ въ мирѣ ѿ печалѐи и҆ по|печенїи и҆ скръбїи и҆ бдѣнїи тѣле|сных, своего тѣлесе бѣсованїа и҆|збѣгшѧ. въ беспеча́ли же всѣкѡм | въ и҆но́чьское житїе пришедше та|ковїи, ꙋ҆милен̓н̓ѣ ѿ тѣлеснаго дви|же́нїа о҆сквръни́шѧс҇:  

 

s12 (n12). Ἐν πᾶσι μὲν πολλῆς ἡμῖν χρεία τῆς νήψεως, ἐπιπλεῖον δὲ τούτῳ προσεκτέον νουνεχῶς πρὸ τῶν λοιπῶν. Πολλοὺς τεθεάκαμεν ἐν κόσμῳ, ὑπὸ μεριμνῶν, καὶ φροντίδων, καὶ ἀδολεσχιῶν, καὶ ἀγρυπνιῶν σωματικῶν τὴν τοῦ οἰκείου σώματος μανίαν ἐκφυγόντας· ἐν ἀμεριμνίᾳ δὲ πάσῃ ἐπὶ τὸν μονήρη βίον ἐληλυθότας· οἱ τοιοῦτοι ἐλεεινῶς ὑπὸ τῆς τοῦ σώματος κινήσεως ἐῤῥυπώθησαν.

s2:13 n2:13 o2:8 вънимаи|мъ себѣ, е҆да како въ тѣсныи и҆ скръ|бныи пѫть гл҃ѧще ходити, широ́|кыи и҆ простра́н̓н̓ыи дръжѧще за|блѫдихѡмъ: тѣсныи пѫт да ꙗ҆|ви́тъ ти, скръбь чрѣвнаа. стоа́нї|е всенощное, мѣра воднаа. хлѣ|ба скѫдость, безче́стїа пиво о҆|чище́нїа. хѫхнанїѧ. подсмианїа. | порѫганїа. ѿсѣче́нїе волѣмъ сво|и́мъ. прираже́нїи тръпѣнїе. прѣ|о҆бидѣнїн неръпта́нїе. досажде|нїи нѫ́жда. неправдꙋ емꙋ тръпѣ|ти крѣпцѣ. о҆клевета́емꙋ не стѫ||(л. 21об.)жатиси. о҆тъщетѣваемꙋ не и҆|зы́сковати. ꙋ҆ничижаваемꙋ не | гнѣватисѧ. о҆сѫждаемꙋ смѣрѣ|тисѧ. бл҃же́ни и῎же въ пѫт прѣдре|чен̓н̓ыихъ пѫтеи хо́дѧщеи, ꙗ҆|ко тѣхъ ес҇ црс҇тво нбс҇ное: |

s13 (n13). Πρόσχωμεν ἑαυτοῖς μήποτε ἐπὶ τὴν στενὴν καὶ τεθλιμμένην ὁδὸν λέγοντες ὁδεύειν, τὴν πλατεῖαν καὶ εὐρύχωρον κατέχοντες ἐπλανήθημεν. Στενὴν ὁδὸν ἐμφανίσει σοι θλίψις κοιλίας, στάσις παννύχιος, μέτρον ὕδατος, ἄρτου ἔνδεια, ἀτιμίας πόμα καθάρσιον· μυκτηρισμοὶ, καταγέλωτες, ἐμπαισμοὶ, ἐκκοπὴ θελημάτων οἰκείων, προσκρούσεων ὑπομονὴ, περιφρονήσεως ἀγογγυσία, ὕβρεων βία, ἀδικούμενον ὑπομένειν ἰσχυρῶς, καταλαλούμενον μὴ ἀγανακτεῖν, ἐξουδενούμενον μὴ ὀργίζεσθαι, κατακρινόμενον ταπεινῶσαι. Μακάριοι οἱ τὴν ὁδὸν τῶν προειρημένων ὁδῶν πορευόμενοι, ὅτι αὐτῶν ἐστι ἡ βασιλεία τῶν οὐρανῶν (βλ. Ματθ. ε´ 3).

s2:14 n2:14 o2:9 Никто́ же въ нбс҇ныи невѣстникъ | вѣнецъ но́сѧ вни́дет, а҆ще не пръво|е и҆ вто́роѐ и҆ тре́тїе ѿвръже́нїе съ|творит. гл҃ѧ же, е῎же всѣхъ веще́|и и҆ чл҃къ и҆ родителеи. и ҆ѿсѣче́нї|е своеѧ волѧ. и҆ тре́тїе ѿвръже́|нїе тъщесла́вїа послѣдꙋѧщаго | послꙋша́нїю:

s14 (n14). Οὐδεὶς ἐν τῷ οὐρανίῳ νυμφῶνι στεφανηφορῶν ἐλεύσεται, μὴ τὴν πρώτην, καὶ δευτέραν, καὶ τρίτην ἀποταγὴν ἀποταξάμενος· λέγω δὴ τὴν πάντων πραγμάτων, καὶ ἀνθρώπων, καὶ γονέων, καὶ τὴν ἐκκοπτὴν τοῦ ἰδίου θελήματος· καὶ τρίτην ἀποταγὴν τῆς κενοδοξίας, τῆς ἐπακολουθούσης τῇ ὑπακοῇ·

s2:15 n2:15 и҆зыдѣте ѿ | срѣды и҆хъ и҆ ѿлѫчи́тесѧ, и҆ нечисто|тѣ мира не прикаса́итесѧ глет҇ г҃ь. | кто бѡ въ тѣхъ чюдеса сътвори | когда. кто мрътъвцѧ въздви́же. | кто бѣсы и҆згна́, никто́ же. сїа бѡ | всѣ и҆но́кых сѫт натрижненїа. ꙗ҆же | миръ вмѣстити не мо́жет. а҆ще | бѡ би мо́глъ, о҆бли́жь би поще́нїе, | сирѣчь о҆ше́льствїе:

s15 (n15). Ἐξέλθετε ἐκ μέσου αὐτῶν, καὶ ἀφορίσθητε· καὶ ἀκαθαρσίας κόσμου μὴ ἅπτεσθε, λέγει Κύριος (πρβλ. Ἡσ. νβ´ 11). Τίς γὰρ παρ᾿ ἐκείνοις θαύματα πεποίηκε πώποτε; τίς νεκροὺς ἤγειρε; τίς δαίμονας ἀπήλασεν; Οὐδείς. Ταῦτα γὰρ πάντα μοναχῶν τὰ ἔπαθλα, ἃ ὁ κόσμος χωρῆσαι οὐ δύναται. Εἰ γὰρ ἠδύνατο, περὶ τί ἡ ἄσκησις, ἤγουν ἡ ἀναχώρησις;

s2:16 n2:16 o2:10 е҆гда бѣ|си по ѿвръже́ни, и҆же къ родителем | нашимъ и҆ бра́тїи памѧтїѧ срдце || (л. 22) на́ше съгрѣѧтъ, тогда мы мл҃твоѧ | на тѣх въо҆рѫжи́мса. и҆ вѣчнаго | о῎гнѣ памѧтїѧ [на поле: себе] раждеѕѣ́мъ. да | того въспоминанїемъ, безврѣме|н̓н̓ыи срдцꙋ о҆гнь погаси́мъ: |

o2:11 І῎же безпристрастнѣ о҆ каковѣ ли|бо вещи прѣбывати мнитсѧ. n17 о҆ лише|ни же тоѧ срдце свое о҆печалѣет. та́|ковыи себе прѣль́сти: |

s16 (n16). Ὁπόταν οἱ δαίμονες μετὰ τὴν ἀποταγὴν τῇ πρὸς τοὺς γονεῖς ἡμῶν μνήμῃ, καὶ ἀδελφοὺς, καὶ καρδίαν ἡμῶν ἐκθερμαίνουσι, τότε ἡμεῖς τῇ προσευχῇ κατ᾿ αὐτῶν ὁπλισώμεθα, καὶ τῇ τοῦ αἰωνίου πυρὸς μνήμῃ ἑαυτοὺς πυρώσωμεν, ἵνα τῇ τούτου ὑπομνήσει τὸ ἄκαιρον τῆς καρδίας πῦρ κατασβέσωμεν. Εἴ τις ἀπροσπαθῶς πρὸς οἷον οὖν πρᾶγμα διακεῖσθαι νομίζει. (n17) Ἐπὶ δὲ τῇ τούτου ἀποστερήσει τὴν καρδίαν λελύπηται, ὁ τοιοῦτος τελείως ἑαυτὸν ἠπάτησεν.

s2:17 n2:18 o2:12 Е῎лици ю҆н̓н̓и о҆ тѣлесныхъ жела́нихъ | и҆ питани неи҆стовѣ прилежѫт. и҆ къ | и҆но́чьскомꙋ житїѹ пристѫ́пити | хо́тѧт, всѣцѣм трѣзве́нїем и҆ в꙽нима́нїем | себе да о҆бѹ҆чѧт. и҆ ѹ҆вѣща́ѧтъ всѣ|кого питанїа и҆ лѫка́в꙽ства ѹ҆да|лѣтиса. да некако бѫдѫт тѣмъ по|слѣднѣа го́рша пръвыхъ: |

s17 (n18). Ὅσοι νέοι περὶ τοὺς τῶν σωμάτων ἔρωτας, καὶ τὴν τροφὴν ἐμμανῶς διάκεινται, καὶ τῇ μοναδικῇ πολιτείᾳ προσελθεῖν βούλονται, πάσῃ νήψει καὶ προσευχῇ ἑαυτοὺς γυμνάσωσι, καὶ πείσωσι πάσης τρυφῆς, καὶ πονηρίας ἀπέχεσθαι· μήπως γένωνται αὐτοῖς τὰ ἔσχατα χείρονα τῶν πρώτων (βλ. Ματθ. ιβ´ 45).

s2:18 Приста́нище, и҆ сп҃се́нїу и҆ бѣдам꙽ | мнѡжи́цеѧ ходатаи бываетъ. | и҆ се̏ вѣдѧт, и῎же чювстъвное мѡре | плаваѧщеи. милосте иже ес҇ видѣти по́|зоръ. и҆же въ пѫчинѣ сп҃съшѧѫсѧ, | въ пристанищи и҆сто́пшѫѧ: |

Вто́рыи въсход. те́кыи, не съпрѫ́жни|цѫ, нѫ того самого ло́та подра|жа́ѧ бѣгай: ||

s18. Ὁ λιμὴν καὶ σωτηρίας καὶ κινδύνων πρόξενος, καὶ τοῦτο γινώσκουσιν οἱ τὴν νοητὴν θάλασσαν πλέοντες. Ἐλεεινὸν δὲ ἰδέσθαι θέαμα, τοὺς ἐν τῷ πελάγει διασωθέντας, ἐν τῷ λιμένι ναυαγήσαντας.

Δευτέρα ἀνάβασις· ὁ τρέχων μὴ τὴν σύζυγον, ἀλλὰ τὸν Λὼτ μιμούμενος φεύγῃ.

(л. 22об.) + о҆ стран̓н̓и́чьствѣ. сло́во г҃ʹ:– | ΛΟΓΟΣ ΤΡΙΤΟΣ
Περὶ ξενιτείας

s3:1 n3:1 o3:1 Стран̓н̓и́чьство ес҇, о҆ставленїе не|възвра́тно всѣхъ и῎же въ ѿчьствѣ. | проти́вѫ бл҃гочестїа разꙋмꙋ намъ | съпротивлѣѧщи́хсѧ. стран̓н̓ичь|ство ес҇, бездръзнове́ненъ о҆быча|и. невѣдома прѣмѫдро́сть. нео҆|блича́емъ разꙋмъ. съкръвенно | житіе. невидимъ ра́зꙋмъ. неꙗ҆|вленъ помыслъ. хꙋдости хотѣ|ніе. тѣсноты желанїе. любь|ве бж҃їа вина. жела́нїа мнѡжъ|ство. тъщесла́вїа ѿвръже́нїе. | млъча́нїа глѫбина:

s1 (n1). (664.) Ξενιτεία ἐστὶ κατάλειψις ἀνεπίστροφος πάντων τῶν ἐν τῇ πατρίδι, πρὸς τὸν τῆς εὐσεβείας σκοπὸν ἡμῖν ἀντιπραττόντων. Ξενιτεία ἐστὶν ἀπαῤῥησίαστον ἦθος, ἄγνωστος σοφία, ἀδημοσίευτος σύνεσις, ἀπόκρυφος βίος, ἀθεώρητος σκοπὸς, ἀφανὴς λογισμὸς, εὐτελείας ὄρεξις, στενοχωρίας ἐπιθυμία, πόθου θείου ὑπόθεσις, ἔρωτος πλῆθος, κενοδοξίας ἄρνησις, σιωπῆς βυθός.

s3:2 n3:2 o3:2 бывает | нѣкако и҆ съ̏ помыслъ въ начѧтцѣх | о҆гнемъ гс҇нимъ рачи́телемъ гс҇ни|мъ, ꙗ҆ко о҆ бѕ҃ѣ непрѣстан̓н̓о и҆ про|тѧ́жен̓н̓ѣ стѫ́жати намъ. гл҃ѧ | же, своих ꙋ҆дале́нїе, разꙋмомъ | хꙋдости и҆ скръби понѫждаѧ ра|чителѧ таковаго добра. о҆ба|че пое҆ликѹ великъ и҆ достоино | хваленъ ес҃, потоликꙋ мнѡго и҆ | разсѫжденіе и҆мат. n3 не бѡ̏ всестра|н̓н̓ичьство коне́чнѣ бываемо||(л. 23)е добро:

s2 (n2). Πέφυκέ πως καὶ οὗτος ὁ λογισμὸς [+G1070 πυρί Κυ] ἐν προοιμίοις τοῖς ἐρασταῖς [-G1070 Κυρίου +G1070 περί θυ] ἀεννάως, καὶ ἐπιτεταμένως διενοχλεῖν, [-G1070 ὡς ἐν θείῳ πυρί]· λέγω δὲ ὁ τῶν ἰδίων [Α. οἰκείων] μακρισμὸς, σκοπῶ εὐτελείας, καὶ θλίψεως, προτρεπόμενος τοὺς ἐραστὰς τοῦ τοιούτου καλοῦ. Πλὴν καθ᾿ ὅσον μέγας καὶ ἀξιέπαινός ἐστι, κατὰ τοσοῦτον πολλὴν καὶ τὴν διάκρισιν κέκτηται. (n3) Οὐ γὰρ πᾶσα ξενιτεία ἄκρως γινομένη καλή.

s3:3 o3:3 а҆ще всѣкъ про҇ркъ без̾ | чести въ своемъ ѿч҃ьстви ꙗ҆ко же | ре́че г҃ь. съмотри́мъ да некако бѫ|дет намъ стран̓н̾ичьство тъще|сла́вїю вина̀. стран̓н̓ичьство бѡ | е҆стъ, всѣх ѿлѫче́нїе, за е҆же помы|слъ сътворити б҃а неѿлѫ́чимъ: |

Стран̓н̓ичьствѹѧи е҆стъ, незабы|тна плача жела́тель и҆ли дѣла|тель:  n3:4 страненъ ес҇, и҆же всѣкы|ѧ свои́хъ и҆ тꙋждїихъ любве бѣга|тель:

s3. Εἰ πᾶς προφήτης ἄτιμος ἐν τῇ ἰδίᾳ πατρίδι, ὥς φησιν ὁ Κύριος (βλ. Ματθ. ΙΓ´, 57), σκοπήσωμεν μή πως γένηται ἡμῖν ξενιτεία κενοδοξίας ὑπόθεσις. Ξενιτεία γάρ ἐστιν ὁ πάντων χωρισμὸς, διὰ τὸ τὸν λογισμὸν ποιῆσαι Θεοῦ ἀχώριστον. Ξενιτεία ἐστὶν ἀνεμπλήστου πένθους ἐραστὴς, καὶ ἐργάτης. (n4) Ξένος ἐστὶν ὁ πάσης ἰδίων καὶ ἀλλοτρίων σχέσεως φυγάς.

s3:4 o3:4 не о҆жидаи на ѹ҆едїне́|нїе и҆ли на странничьство миро|любныихъ дш҃ь. зане́ же тать не | ѹвѣдомъ мнѡ́ѕи спс҇ти пок|сившесѧ ꙋ҆нылыѧ и҆ лѣни́выѧ, съ | нимн погыбошѧ, о҆гню врѣменем̾ | ꙋ҆га́сьшю. прие́мъ пламень, теци́. | не вѣси бѡ когда ꙋ҆га́снет и҆ въ тъмѣ | тѧ о҆ста́витъ:

s4. Μὴ ἀνάμενε ἐπὶ τὴν μονίαν, ἢ ἐπὶ τὴν ξενιτείαν ἐπειγόμενος τὰς φιλοκόσμους ψυχάς· δι᾿ ὅτι ὁ κλέπτης ἀνυπονόητος. Πολλοὶ συσσῶσαι πειραθέντες ῥᾳθύμους καὶ ὀκνηροὺς, συναπώλοντο, τοῦ πυρὸς τῷ χρόνῳ ἀποσβεσθέντος. Δεξάμενος φλόγα τρέχε. Οὐ γὰρ γινώσκεις, τὸ, πότε σβέννυται, καὶ ἐν σκοτίᾳ σε καταλήψει.

 

s3:5 иныхъ ѹ҆бѡ | спс҇ти не вси и҆стѧѕꙋемсѧ. глет҇ бо | бжс҇твныи а҆пс҇лъ. тѣм же къ́ждо | нас҇ братіе о себѣ слово дас҇ б҃ꙋ. и҆ | пакы. ꙋ҆чѧи ре́че и҆ного себе ли не | ꙋ҆чиши; ꙗ҆ко же би гл҃алъ. о҆ инѣх || (л. 23об.) ꙋ҆бѡ не вѣдѣ. себе же в̾сѣи всѣко: |

s5. Ἄλλους μὲν σῶσαι οὐ πάντες ἀπαιτούμεθα. Φησὶ γὰρ ὁ θεῖος Ἀπόστολος· Ἆρα οὖν ἕκαστος ἡμῶν ἀδελφοί, περὶ ἑαυτοῦ λόγον δώσει τῷ Θεῷ (Ρωμ. ΙΔ´, 12). Καὶ πάλιν· Ὁ διδάσκων, φησίν, ἕτερον σεαυτὸν οὐ διδάσκεις; (Ρωμ. Β´, 21). Ὥσπερ ἔλεγε· Περὶ ἄλλων μὲν οὐκ οἶδα, ἑαυτοὺς δὲ πάντες πάντως.

s3:6 n3:5 o3:5 Стран̓н̓ичьствѹѧ, блюди́сѧ обхо|днаго и сластолюбиваго бѣса. | странничьство бѡ ему винѫ дает: |

s6 (n5). Ξενιτεύων ἀσφαλίζου τὸν γυρευτὴν, καὶ φιλήδονον δαίμονα. Ἡ γὰρ ξενιτεία ἀφορμὴν αὐτῷ δίδωσι.

s3:7 n3:6 o3:6 добро безпристрастїе, тому же | странничьство мати: | 

 

s7 (n6). Καλὴ ἡ ἀπροσπάθεια, ταύτης δὲ ξενιτεία μήτηρ.

s3:8 n3:7 Ѹ҆страни́выисѧ г҃а ради, к то́мꙋ | смѣсы не и҆мат. ꙗ҆ко да не ꙗ҆ви́т꙽| сѧ стрс҇теи ради скытаѧсѧ: n3:8 o3:7 І῎же мира странъствꙋѫи, к томꙋ | мирови да не прикасаетсѧ. любѧт | бѡ стрс҇ти любовъзвра́тны быти: |

s8 (n7). Ὁ ξενιτεύσας διὰ τὸν Κύριον, οὐκ ἔτι σχέσεις ἔσχηκεν, ἵνα μὴ φανῇ διὰ πάθη πλαζόμενος. n8 Ὁ κόσμου ξενιτεύων, μηκέτι κόσμου προσψαύσῃς· πεφύκασι γὰρ τὰ πάθη φιλεπίστροφα εἶναι.
s3:9 n3:9 o3:8 И҆зго́нима бывает неволеѧ е҆вва и҆|з ра́ꙗ. и҆ и҆но́къ волеѧ ѿ своего ѿ|ч҃ьства. о҆ва бѡ пакы дрѣва прѣ|слꙋша́нїа жела́ти хотѣше. о҆в꙽ | же бѣдѫ ѿ и҆же по плъти всѣко ст꙽|радати по всѧ дн҃и: s9 (n9). (665.) Ἐξορίζεται ἀκουσίως ἡ Εὖα τοῦ παραδείσου, καὶ μοναχὸς ἑκουσίως τῆς ἑαυτοῦ πατρίδος. Ἡ μὲν γὰρ πάλιν του ξύλου τῆς παρακοῆς ἐπιθυμεῖν ἔμελλεν· ὁ δὲ κίνδυνον ἐκ τῶν κατὰ σάρκα συγγενῶν πάντως ὑφίστατο.
s3:10 n3:10 o3:9 ѿбѣ́гаи ꙗ҆|ко ѿ раны грѣхопаданныихъ мѣ́|стъ. плодꙋ бѡ не сѫщꙋ, нечѧсто| похо́щемъ: s10 (n10). Ἀπόφευγε ὡς ἀπὸ μάστιγος, τοὺς τῶν πτωμάτων τόπους. Καρποῦ γὰρ μὴ παρόντος οὐ συνεχῶς ὀρεγόμεθα.
s3:11 n3:11 o3:10 ни сї́и о҆бразъ и҆ | льсть татїи да не ꙋ҆таи́т ти сѧ. | вълагаѧт бѡ намъ ѿ мирскыхъ | не ѿлѫчатисѧ. мнѡгѫ мъздѫ | намъ гл҃ѧще прие҆мати. а҆ще зрѧ||(л. 24)ще́ же́н꙽скыи по́л҇ себе ꙋ҆дръжи́мъ. и῎|м же не покарѣтисѧ достоит. па́|че же съпроти́вное тво́рити: | s11 (n11). Μηδὲ οὗτος ὁ τρόπος, καὶ δόλος τῶν κλεπτῶν λανθανέτω σε· ὑποβάλλουσι γὰρ ἡμῖν τῶν κοσμικῶν μὴ χωρίζεσθαι, πολὺν τὸν μισθὸν ἡμᾶς λέγοντες κομίζεσθαι, εἴπερ ὁρῶντες τὸ θῆλυ ἑαυτῶν κρατήσωμεν, οἷστισιν οὐ πείθεσθαι δεῖ, μᾶλλον δὲ τοὐναντίον ποιεῖν.
s3:12 n3:12 o3:11 Е҆гда ѿ своихъ нашихъ на лѣто и҆ли | лѣта ѿше́дше, мало нѣкое бл҃го|говѣин꙽ство и҆лѝ ꙋ҆милѐнїе и҆лѝ | въздръжа́нїе себѣ прио҆брѧщемъ. | тогда про́чее по мы́сли сꙋетнїи | пришедше, пои́ти намъ пакы въ | свое ѿч҃ьство повелѣваѧт. на въ|згражде́нїе мнѡ́гымъ ре́че и҆ о҆бра|зъ и҆ по́лѕѫ, и῎же дѣа́нїа наша пра|веднаа зрѧщимъ. а҆ще ли и҆ слово | и҆ мало разꙋма и҆мѧще бѫдемъ, | тогда про́чее ꙗ҆ко спс҇тлемъ дш҃ам꙽ | и҆ ꙋ҆чителемъ нам въ миръ възвра́|титисѧ вълагаѧтъ. ꙗ҆ко да ꙗ҆же | въ пристанищи събран̓н̓аа добрѣ, | въ пѫчи́нѣ злѣ расто́чѧт꙽: | s12 (n12). Ὅταν τῶν οἰκείων ἡμῶν ἐπὶ χρόνον, ἢ χρόνους ἀναχωρήσαντες μικράν τινα εὐλάβειαν, ἢ κατάνυξιν, ἢ ἐγκράτειαν ἑαυτοῖς περιποιησώμεθα· τότε λοιπὸν οἱ λογισμοὶ τῆς ματαιότητος ἐπιστάντες πορεύεσθαι ἡμῖν πάλιν ἐπὶ τὴν οἰκείαν πατρίδα ἐπιτρέπουσιν εἰς οἰκοδομὴν πολλῶν, φησὶν, καὶ τύπον, καὶ ὠφέλειαν τῶν τὰς πράξεις ἡμῶν τὰς ἀθεμίτους σκοπούντων. Εἰ δὲ καὶ λόγου, καὶ φίλης γνώσεως εὐποροῦντες τυγχάνομεν, τότε λοιπὸν ὡς σωτῆρας ψυχῶν, καὶ διδασκάλους ἡμᾶς ἐν αὐτῷ κόσμῳ ὑποβάλλουσιν, ἵνα τὰ ἐν τῷ λιμένι συναχθέντα καλῶς, ἐν τῷ πελάγει κακῶς σκορπίσωσι.

s3:13 n3:13 Не женѫ, нѫ самого ло́та подража́|ти потъщи́мса. дш҃а бѡ възвра́|щъши́сѧ ѿнѫдꙋ же и҆зыде, ꙗ҆ко со́|ль о҆бѹа́етъ, и҆ неподви́жна про́чее | прѣбѫдет:

s13 (n13). Μὴ τὴν γυναῖκα, ἀλλ᾿ αὐτὸν τὸν Λὼτ μιμεῖσθαι σπουδάσωμεν· ψυχὴ γὰρ στραφεῖσα ὅθεν ἐξῆλθεν, ὡς τὸ ἅλας μωρανθήσεται, καὶ ἀκίνητος λοιπὸν μένει.

s3:14 n3:14 бѣгаи е῎гѵпта не|възвра́тнѣ. о҆бра́щъшаа бѡ сѧ || (л. 24об.) срдца та́мо, землѧ о҆бѣтованїа | їе҆рс҇лмъскѫѧ не видѣшѧ+ [на верхнем поле: +сирѣч҇ нестрс҇тїа] : |

s14 (n14). Φεῦγε Αἴγυπτον ἀμεταστρεπτί. Αἱ γὰρ στραφεῖσαι καρδίαι ἐκεῖ τὴν γῆν τῆς ἀπαθείας Ἱερουσαλὴμ οὐκ ἐθεάσαντο.
s3:15 n3:15 Е῎стъ въ начѧтцѣ младенства ради | о҆ста́влъшемъ своа и҆ съвръше|н̓н̓ѣ о҆чи́щъше́мсѧ, къ тѣмъ на | по́лѕѫ възвра́титисѧ пакы. ра́|зꙋмомъ пое҆же спс҇тисѧ, спс҇ти нѣ́|кыих. та́ же и҆ ѿ б҃а мѡѵси о҆нъ бг҃о|видецъ на спс҃е́нїе е҆дїноплеме́|нномꙋ родꙋ посланъ бывъ, мнѡ́|гы въ е҆гѵптѣ бѣды ре́кше въ ми|рѣ потъмненїа и҆мѣ: s15 (n15). Ἔστιν ἐν προοιμίοις διὰ τὸ νηπιῶδες ἀπολιπόντας τὰ οἰκεῖα, καὶ τελείως καθαρθέντας, πρὸς αὐτὰ συμφερόντως ἐπιστραφῆναι, ἴσως σκοπῷ τοῦ μετὰ τὸ σωθῆναι σῶσαί τινας. Καίπερ ἐκ Θεοῦ Μωσῆς ἐκεῖνος ὁ θεόπτης, πρὸς σωτηρίαν τοῦ ὁμοφύλου γένους ἀποσταλεὶς, πολλοὺς ἐν Αἰγύπτῳ τοὺς κινδύνους, ἤγουν ἐν τῷ κόσμῳ τοὺς σκοτασμοὺς ἔσχηκε.

s3:16 n3:16 o3:12 добро | о҆печалити родителѧ а҆ не г҃а. | о῎в꙽ бѡ, и҆ създа и҆ сп҃се. о҆ви же мнѡ|жицеѧ и῎х же възлюбишѫ погꙋби|шѫ и҆ мѫцѣ прѣда́шѧ:

s16 (n16). Καλὸν λυπῆσαι γονεῖς, καὶ μὴ Κύριον· ὁ μὲν γὰρ καὶ ἔπλασε, καὶ ἔσωσεν· οἱ δὲ πολλάκις οὓς ἠγάπησαν, ἀπόλεσαν, καὶ τῇ κολάσει παρέδωκαν.

s3:17 n3:17 o3:13 стране|нъ о҆нъ страненъ, и҆же ꙗ҆ко иноѧ҆|зы́ченъ въ и҆номъ ѧзыцѣ въ разѹ|мѣ сѣдѧи:

s17 (n17). Ξένος ἐκεῖνός ἐστι· ὁ ὡς ἀλλόγλωσσος ἐν ἑτερογλώσσοις ἐν γνώσει καθήμενος.

s3:18 n3:18 нененавидѧще | мы своих си и҆ли мѣстъ, ѿхо́димъ. | да не бѫдет. нѫ и҆же ѿ ни́хъ намъ | прибываѧщаго врѣда и҆ всѣкоѧ | споны:

s18 (n18). Οὐ μισοῦντες ἡμεῖς τοὺς οἰκείους ἑαυτῶν, ἢ τοὺς τόπους ἀναχωροῦμεν, μὴ γένοιτο!ἀλλὰ τὴν ἐξ αὐτῶν ἡμῖν προσγινομένην βλάβην ἐκφεύγοντες.

s3:19 n3:19 ꙗ҆коже и҆ въ всѣхъ, и҆ | въ сих бываетъ намъ х҃с бл҃гыихъ | ꙋ҆читель. ꙗ҆влѣетъ бѡ сѧ и҆ тъ̏ ро||(л. 25)ди́телѧ по плъти мнѡ́гажди о҆ста́ви|в꙽. и҆ ѿ нѣкыихъ слышѫ, мт҃и твоа | и҆ братїа твоа и҆щѫт тебе. въско́рѣ | добрыи нашъ г҃ь и҆ ꙋ҆чи́тель бестра́|стнѫѧ ненависть пока́за намъ, | ре́къ. мати моа и҆ братїа моа сѫт. | творѧшеи во́лѧ о҆ц҃а моего и҆же ес҇ | на нб҃сехъ:

s19 (n19). Ὡς ἐν πᾶσι, καὶ ἐν τούτοις γίνεται ἡμῖν Χριστὸς τοῖς ἀγαθοῖς διδάσκαλος. Φαίνεται γὰρ καὶ αὐτὸς τοὺς γονεῖς κατὰ σάρκα πολλάκις καταλιπών· καὶ παρά τινων ἀκούων· Ἡ μήτηρ σου, καὶ οἱ ἀδελφοί σου ζητοῦσί σε· θᾶττον ὁ καλὸς ἡμῶν Κύριος, καὶ διδάσκαλος ἀπαθὲς μῖσος ὑπέδειξεν εἰπών· Μήτηρ μου, καὶ ἀδελφοί μού εἰσιν οἱ ποιοῦντες τὸ θέλημα τοῦ Πατρός μου τοῦ ἐν τοῖς οὐρανοῖς (Ματθ. ΙΒ´, 47-50).

s3:20 n3:20 o3:14 бѫди́ тебѣ ѡц҃ъ, и῎|же о҆ брѣмени грѣхо́внѣмъ съпо|трꙋдитисѧ мо́гыѝ и҆ хо́тѧи. ма́|ти жѐ, ꙋ҆милѐнїе. ѿмыти тѧ ѿ | сквръны могѫщее. бра́т же, и῎же къ | тече́нїꙋ го́рнемꙋ съпоболѣваѧ и҆ | съре́тѧсѧ. стѧжи́ съжителницѫ | неѿтръ́жен̓н̓ѫ, па́мѧт и҆схода. чѧ|да же ти любезна да сѫт, въздыха́|нїа срдчнаа. раба стѧжи́ свое тѣ|ло. дрꙋгы же, ст҃ыѧ си́лы. ѧ҆же въ | врѣмѧ и҆схода по́лѕевати тѧ мо́|гѫт, а҆ще дрꙋѕи ти бѫдѫт. съ̏ род и҆щѫ|щимъ г҃а:

s20 (n20). Ἔστω σου [σοι] πατὴρ ὁ πρὸς τὸ φορτίον τῶν ἁμαρτημάτων συγκοπιάσαι δυνάμενος, καὶ βουλόμενος, μήτηρ δὲ, ἡ κατάνυξις, ἡ ἀποπλῦναί σε τοῦ ῥύπου ἰσχύουσα· ἀδελφὸς δὲ, ὁ πρὸς τὸν δρόμον τὸν ἄνω συμπονῶν καὶ συναμιλλώμενος· κτῆσαι σύμβιον ἀναπόσπαστον μνήμην θανάτου· τέκνα δέ σου φιλητὰ ἔστωσαν στεναγμοὶ καρδίας. Δοῦλον κτῆσαι σὸν σῶμα. Φίλους δὲ τὰς ἁγίας δυνάμεις, αἵτινες ἐν καιρῷ ἐξόδου ὠφελῆσαί σε δύνανται, ἐὰν φίλοι σου γίνωνται· Αὕτη ἡ γενεὰ ζητούντων τὸν Κύριον (Ψαλμ. ΚΓ´, 6).

s3:21 o3:15 любо́вь бж҃їа, ꙋ҆гаси | любовь родителеи. n3:21 гл҃ѧ и҆же о҆бѡ|а҆ и҆мѣти, себе прѣль́сти. слышѫ гл҃ѧщаго. никто́ же может двѣма | гис҇ѡма работати и҆ про́чаа: ||

s21. Πόθος Θεοῦ ἀπέσβεσεν πόθον γονέων. (n21) Ὁ δὲ λέγων ἀμφότερα ἔχειν, πεπλάνηκεν ἑαυτὸν ἀκούων τοῦ λέγοντος· Οὐδεὶς δύναται δυσὶ κυρίοις δουλεύειν, καὶ τὰ ἑξῆς (Ματθ. Ϛ´, 24).

(л. 25об.) s3:22 n3:22 Не приидох ре́ч҇ г҃ь, мира въло́жити на зе|млѧ. и҆ любо́вь родителемъ къ сн҃о́|мъ. и҆ бра́тїамъ къ бра́тїи работа|ти ми прои҆зво́лившимъ, нѫ ра́ть | и҆ но́жь. раздѣлити бог҃олюбныѧ | ѿ миролюбныхъ. и вещныхъ ѿ неве|ще́стъвныхъ. славолюбныхъ, ѿ | смѣреномѫдрыхъ. веселит бѡ сѧ | г҃ь о҆ раздвое́ни и҆ разлѫчени, ради ѧ҆|же къ немꙋ любве бываемѣмъ: |

s22 (n22). Οὐκ ἦλθον, φησὶν ὁ Κύριος, εἰρήνην βαλεῖν ἐπὶ τῆς γῆς (γονέων πρὸς υἱοὺς καὶ ἀδελφοὺς δουλεῦσαί μοι προαιρουμένους), ἀλλὰ μάχην καὶ μάχαιραν (Ματθ. Ι´, 34), διχάσαι φιλοθέους ἐκ φιλοκόσμων· ὑλικοὺς ἐξ ἀΰλων, φιλοδόξους ἐκ ταπεινοφρόνων. Εὐφραίνεται γὰρ Κύριος ἐπ᾿ ἀμφιβολίᾳ καὶ χωρισμῷ, διὰ τὴν πρὸς αὐτὸν ἀγάπην γινομένῳ.

s3:23 n3:23 o3:16 Блюди́ блюди́ да некако вода́мъ всѣ́|и҆сплъ́ншимъ, ꙗ҆ви́шиса пристра́|стїе своих си любѧ. и҆ потопленїем | миролюбїа съо҆ти́деши: |

Не ꙋ҆щедри́ родителнѧѧ и҆ли дрꙋжнѧ|ѫ слъзы, а҆ще ли ни̏, вѣчно хощеши | слъзи́ти:

s23 (n23). Ὅρα ὅρα, μή πως ὑδάτων τὰ πάντα σοι πεπληρωμένα, φανῇ διὰ τὴν προσπάθειαν τῶν οἰκείων σοι ἀγαπητῶν, καὶ τῷ κατακλυσμῷ φιλονεικίας συναπέλθῃς. Μὴ οἰκτειρήσῃς γονέων ἢ φίλων δάκρυα· εἰ δὲ μὴ, αἰωνίως μέλλεις δακρύειν.

s3:24 n3:24 вънегда тѧ о҆бы́дѫт ꙗ҆|ко́ же пчелы па́че же о҆сы рыданїе | свои творѧще о҆ тебѣ, въскорѣ дꙋ|ше́вное о҆ко свои́мъ дѣа́нїемъ и҆ | своеи см҃рти неѿвра́тно възведи́. | ꙗ҆ко да болѣзнїѧ болѣзнь възмо́|жеши ѿрази́ти:

s24 (n24). Ὁπόταν σε περικυκλώσωσιν ὥσπερ μέλισσαι, μᾶλλον δὲ σφῆκες, θρῆνον οἱ ἴδιοι ποιούμενοι ἐπὶ σοὶ, συντόμως πρὸς τὸν θάνατον, καὶ τὰς πράξεις τὸ τῆς ψυχῆς ὄμμα ἀμεταστρέπτως ἀτένισον, ἵνα πόνον πόνῳ δυνηθῇς ἀποπέμψασθαι.

s3:25 n3:25 о҆бѣщаваѧт꙽|сѧ льсти́вно намъ и҆же наши и҆ не | наши, всѣлюбимаа сътварѣти. || (л. 26) ра́зꙋм же сѝмъ, добромꙋ нашем те|че́нїꙋ прѣпѧти. и҆ тако про́чее къ | своемꙋ разꙋмꙋ нас҇ прихва́тити: |

s25 (n25). Ὑπισχνοῦνται δολίως ἡμῖν οἱ ἡμῶν, καὶ οὐχ ἡμῶν, πάντα τὰ φίλα διαπράττεσθαι, σκοπὸς δὲ τούτοις τῷ ἀρίστῳ ἡμῶν ἐμποδίσαι δρόμῳ, εἶτ᾿ οὕτως λοιπὸν πρὸς τὸν οἰκεῖον σκοπὸν ἡμᾶς ἐπισπάσασθαι.

s3:26 n3:26 o3:17 Мѣ́стъ нашихъ ѿхожденїе да ес҇, на бе|з꙽ѹ҆тѣшныхъ и҆ нетъщесла́вныхъ | и҆ смѣрен̓н̓ѣишихъ чѧстехъ. а҆ще | ли нѝ, съ стрс҇тїѧ лѣтаемъ: |

26 (n26). Ἡ τῶν τόπων ἡμῶν ἀναχώρησις ἔστω, εἰς τὰ ἀπαρακλητικώτερα, καὶ ἀκενοδοξότερα, καὶ ταπεινότερα μέρη· εἰ δὲ μὴ, μετὰ πάθους πετόμεθα.
s3:27 n3:27 o3:18 Съкрываи бл҃горо́дїе и҆ бл҃госла́вїе | и҆зъо҆бличати. да некако ѡ҆брѧ́ще|ши́сѧ и҆нако ꙋ҆бѡ ꙋ҆сты, и҆нако же | вещьми прѣбываѧ: 27 (n27). Ἀπόκρυπτε εὐγένειαν, καὶ εὐδοξίαν μὴ ἀναπόμπευε, μή πως εὑρεθῇς ἕτερος μὲν ἐν τῷ σώματι, ἕτερος δὲ ἐν τοῖς πράγμασι διακείμενος.

s3:28 n3:28 o3:19 никто́ ж толи́ко | стран̓н̓ичьствꙋ въда́стъ себе ꙗ҆|ко прилꙋчисѧ, ꙗ҆ко же великыи о῎|нъ слы́шавы. и҆зыди́ ѿ землѧ своѧ | и҆ сърѡ́дства своего и҆ ѿ домꙋ о҆ц҃а | твоего. та́же и҆ въ иноѧ҆зы́чнѫѧ и҆ | вар꙽варскѫѧ землѧ призыва́емъ: |

28 (n28). Οὐδεὶς τοσοῦτον τῇ ξενιτείᾳ ἐκδέδωκεν ἑαυτόν, ὡς ὁ μέγας ἐκεῖνος ὁ ἀκηκοώς· Ἔξελθε ἐκ τῆς γῆς σου, καὶ ἐκ τῆς συγγενείας σου, καὶ ἐξ οἴκου τοῦ πατρός σου (Γεν. ΙΒ´, 1)· καίπερ ἐν ἀλλογλώσσῳ καὶ βαρβαρώδει γῇ προσκαλούμενος.

29 (20) Естъ егда по великому оному нѣ| кого странствовавша, на мнѡ| ѕѣ гь прослави. обаче аще и слава | бгоданна, добро еѧ щытомъ смѣ| реніа ѿвращатисѧ:

29 (n29). Ἔστιν ὅταν κατὰ τὸν μέγαν τοῦτον τινὰ ξενιτεύσαντα, ἐπὶ πλεῖον ὁ Κύριος ἐδόξασεν. Πλὴν εἰ καὶ δόξα θεόσδοτος καλὸν αὐτὴν διὰ θυρεοῦ ταπεινώσεως ἀποστρέφεσθαι.

30 (21) внегда | нас бѣсове яко о велицѣ исправле| ни хвалѧт. или и члвци о странствѣ | нашемъ, тогда и мы иже нас ради съ || (л. 26об.) нбсе на землѧ странствовавша | го въспрїимѣмъ на памѧт. и обрѧ| щемъ себе въ вѣкъ вѣка исплъни| ти не могѫще:

30 (n30). Ὁπηνίκα οἱ δαίμονες ὡς ἐπὶ μεγάλῳ κατορθώματι τῇ ξενιτείᾳ ἐπαινοῦσιν ἡμᾶς, ἢ καὶ οἱ ἄνθρωποι, τότε ἡμεῖς τοῦ δι᾿ ἡμᾶς ἐκ τοῦ οὐρανοῦ, εἰς τὴν γῆν ξενιτεύσαντος ἀναλαμβάνωμεν ἔννοιαν, καὶ εὑρήσομεν ἑαυτοὺς εἰς αἰῶνα αἰῶνος ἀναπληροῦν μὴ ἰσχύοντας.

31 (22) люто еже къ нѣ| кому ѿ своихъ или странныхъ | пристрстіе. могѫщее помалу нас | въ миръ прихватити, и огнь на| шего умиленїа до конца изсту| дити:

31 (n31). Χαλεπὴ ἡ πρός τινα τῶν οἰκείων, ἢ καὶ ξένων προσπάθεια, ἡ δυναμένη κατὰ μικρὸν ἐπὶ τὸν κόσμον ἡμᾶς ἐπισπάσασθαι, καὶ τὸ πῦρ ἡμῶν τῆς κατανύξεως τελείως ἀποψυχρῶσαι.

32 якоже немощно едїнѣм | убо окомъ на нбо другым же на зе| млѧ зрѣти, сице немощно иже | не до конца всѣхъ своихъ и не сво| ихъ себе помысломъ или и тѣло| мъ устранившому, не приема| ти бѣды дшевныа:

32 (n32). Ὡς ἀμήχανον ἑνὶ μὲν ὀφθαλμῷ εἰς τὸν οὐρανόν, ἑνὶ δὲ εἰς τὴν γῆν νεύειν, οὕτως ἀδύνατον τὸν μὴ τελείως πάντων τῶν οἰκείων καὶ ἀνοικείων τῷ λογισμῷ καὶ τῷ σώματι ξενιτεύσαντα μὴ κινδυνεῦσαι κατὰ ψυχήν.

33 (23) врѣменем | мнѡѕѣмъ и трудомъ исправлѣ| етсѧ в нас обычаи блгъ и доброу| строенъ. и еже мнѡѕѣмъ трудом | и врѣменемъ исправленное, мо| щно въ едїномъ врѣмене часѣ по| губити. тлѧт бѡ обычаѧ блгы бе| сѣды злы мирскыѧ и нелѣлыѧ: |

33 (n33). Κόπῳ πολλῷ καὶ μόχθῳ κατορθοῦταιἐν ἡμῖν ἦθος χρηστὸν καὶ εὐκατάστατον, καὶ τῷ πολλῷ μόχθῳ κατορθούμενον δυνατὸν ἐν μιᾷ ῥοπῇ ἀπολέσθαι· Φθείρουσι γὰρ ἤθη χρηστὰ ὁμιλίαι (669.) κακαί (Α´ Κορ. ΙΕ´, 33), καὶ κοσμικαί, καὶ ἄκοσμοι.

34 Іже съ мирскыми по ѿвръжени ми| ра живы или близ сыи, всѣко или | въ тѣх въпаднетъ сѣти. или срдце || (л. 27) въ еже о сих поминани оскврънѣет. | или не осквръннѣемъ осквръннѣ| ѧщѫѧсѧ осѫждаѧ, и тъи осквръ| нитсѧ:

ѿ тогожде слова. о сънїн | хъ въ слѣдуѧщих нововъведенныим: |

34 (n34). Ὁ τοῖς κατὰ τὸν κοσμὸν μετὰ τὴν ἀποταγὴν συναναστρεφόμενος, ἢ πλησίον τυγχάνων πάντως, ἢ ἐν τοῖς αὐτῶν περιπεσεῖται βρόχοις, ἢ τὴν καρδίαν ἐν τῇ περὶ τούτων ἐννοίᾳ μολυνεῖ, ἢ μὴ μολυνόμενος τοὺς μολυνομένους κατακρίνων, καὶ αὐτὸς σὺν αὐτοῖς μολυνθήσεται.


Περὶ ἐνυπνίων ἀκολουθούντων εἰσαγωγικοῖς

35 (24) Яко убѡ нашего разума умъ, не| съвръшенъ весь и всѣкого невѣждъ | ства исплънь, съкрывати невъ| зможно. грътань бѡ убѡ брашна | разсѫждаетъ. слух же, умышле| нїа познаваетъ. и болѣзнь убѡ | очнѫѧ, яви слнце. нера[ра]зумїе | же дшевное, явишѫ гли. обаче | еже протнвѫ силѣ любовь понѫ| дитель. тѣм же мнѧ, ни бѡ уста| влѣѧ, послѣдованно по странни| чьствѣ словесехъ паче же въ них, | мало о сънїихъ въчинитн. яко | ни же сеѧ льсти льстивнынхъ не| наученномъ быти намъ: |

35 (n35). Ὅτι μὲν τῆς ἡμετέρας γνώσεως ὁ νοῦς ἀτελὴς ὅλος, καὶ πάσης ἀγνοίας ἀνάπλεως, καὶ κρύπτειν ἀδύνατον. Λάρυγξ μὲν γὰρ βρώματα διακρίνει· ἀκοὴ δὲ νοήματα διαγινώσκει· ἀσθένειαν μὲν γὰρ ὀμμάτων ἐδήλωσεν ἥλιος· ἀγνωσίαν δὲ ψυχῆς ἐδήλωσε ῥήματα. Πλὴν ὁ τῆς ἀγάπης νόμος καὶ πρὸς τὰ ὑπὲρ δύναμιν ἐκβιαστής. Οὐκ οὖν οἶμαι· οὐδὲ γὰρ ὁρίζομαι· ἀκόλουθον μετὰ τοὺς τῆς ξενιτείας λόγους· μᾶλλον δὲ ἐν αὐτοῖς, μικρὰ περὶ τῶν ὀνείρων ἐντάξαι, ὅσον μηδὲ τούτου τοῦ δόλου τῶν δολίων ἀμυήτους ὑπάρχειν ἡμᾶς.

36 (26) Сънъ ес, ума пошествїе въ непо| шестви тѣлеснѣмъ:

36. Ἐνύπνιόν ἐστι νοὸς κίνησις ἐν ἀκινησίᾳ σώματος.

37 (n36) мъчта| нїе ес, прѣльсть очнаа въ спѧщои | мысли: • (n37) мъчтанїе ес, изстѫ| пленіе ума бъдѧщу тѣлу: ||

(л. 27об.) Мъчтанїе ес, несъставно видѣніе: |

37 (n36). Φαντασία ἐστὶν ἀπάτη ὀφθαλμῶν ἐν κοιμωμένῃ διανοίᾳ· (n37) φαντασία ἐστὶν ἔκστασις νοὸς ἐγρηγορότος σώματος· φαντασία ἐστὶν ἀνυπόστατος θεωρία.

38 (26) Вина еѧ же ради по прѣдваршому чи| ну о сънѣхъ глати въсхотѣхѡм, | проявленна. егда бѡ оставльше | га ради своѧ домы и своихъ. страни| чьству ради любве бжїѧ себе про| дамы, тогда прочее бѣси съновы | възмѫщати нас покушаѧтсѧ, сво| их наших показуѧще намъ, или | плачѧщихсѧ. или умираѧщих. | или за ны дръжимы и напаству| емы: иже убѡ съномъ вѣруѧи, | подбенъ естъ сѣнь своа гонащому, | и тѫ покушаѧщусѧ ѧти: |

38 (n38). Ἡ αἰτία δι᾿ ἣν μετὰ τὴν προλαβοῦσαν τάξιν περὶ ὀνείρων λέγειν ἠβουλήθημεν, πρόδηλος· ὅταν καταλείψαντες διὰ τὸν Κύριον τοὺς ἑαυτῶν οἴκους, καὶ οἰκείους, ξενιτείᾳ διὰ ἀγάπην Θεοῦ ἑαυτοὺς πωλήσωμεν, τότε λοιπὸν οἱ δαίμονες δι᾿ ἐνυπνίων θορυβεῖν δοκιμάσουσιν ἡμᾶς, τοὺς οἰκείους ἑαυτῶν ἡμῖν ὑποδεικνύντες· ἢ κοπτομένους, ἢ θνήσκοντας, ἢ ὑπὲρ ἡμῶν κατεχομένους, καὶ σινομένους. Ὁ τοίνυν ὀνείροις πιστεύων ὅμοιός ἐστι τῷ τὴν σκιὰν ἑαυτοῦ κατατρέχοντι, καὶ ταύτην κατέχειν δοκιμάζοντι (πρβλ. Σοφ. Σειρὰχ ΛΔ´, 2).

39 (27) Бѣсове тъщеславїа, въ сънѣ прорци. | бѫдѫщаа яко злохытри назнаме| нуѧще. и та намъ провъзвѣщаѧ| ще. видѣнїомъ събывшемсѧ, мы | подивихѡмсѧ. и яко близъ про| чее сѫще проувѣдителнаго | дара, помыслъ възвысихѡмъ: |

39 (n39). Δαίμονες κενοδοξίας καθ᾿ ὕπνους προφῆται, τὰ μέλλοντα ὡς πανοῦργοι τεκμαιρόμενοι, καὶ ταῦτα ἡμῖν προευαγγελιζόμενοι· τῶν ὁραμάτων πεπληρωμένων ἡμεῖς ἐθαμβήθημεν, καὶ ὡς πλησίον τοῦ προγνωστικοῦ λοιπὸν (672.) ὑπάρχοντες χαρίσματος, τὸν λογισμὸν ἀνυψώσωμεν.

40 Въ повинуѧщихса бѣсу, многажди | прркъ быс. въ уничижаваѧщнх же | того, присно слъга: духъ | сыи, яже внѧтрь въздуха сего || (л. 28) видѣ. и разумѣв нѣкого умираѧ| ща, въ сънѣ простѣишимъ пророче: |

40 (n40). Ἐν τοῖς πειθομένοις τῷ δαίμονι πολλάκις προφήτης ἐγένετο· ἐν τοῖς δὲ ἐξουθενοῦσιν αὐτόν, ἀεὶ ἐψεύσατο. Πνεῦμα ὃ τὰ ἐντὸς τοῦ ἀέρος τούτου ἑώρακεν, καὶ νοήσας αὐτὸν θνήσκοντα, δι᾿ ἐνυπνίου ἐν τοῖς κουφοτέροις προεφήτευσεν.

41 Ничто же ѿ бѫдѫщих ѿ проувѣдѣнїа | вѣдѧтъ. елма чародѣе намъ и съ| мрть прѣдглати могли бишѫ: |

41 (n41). Οὐδὲν τῶν μελλόντων ἐκ προγνώσεως οἴδασιν· ἐπεὶ οἱ φαρμακοὶ ἡμῖν καὶ τὸν θάνατον προλέγειν ἐδύναντο.

42 (28) Въ аггла свѣтла и мчничьскыи | видъ, мнѡгажды прѣобразуѧтсѧ. | и къ намъ приходѧще въ сънѣ по| казашѧс. възбънѫвшем же радо| стїѧ и мнѣнїемъ покѫпашѫ.

42 (n42). Εἰς ἄγγελον φωτὸς καὶ μαρτύρων εἶδος πολλάκις μετασχηματίζονται (βλ. Β´ Κορ. ΙΑ´, 14), καὶ ἡμᾶς προσερχομένους αὐτοῖς καθ᾿ ὕπνους ὑπέδειξαν διυπνισθέντας δὲ χαρᾷ, καὶ οἰήσει κατεβάπτισαν.

43 се | же ти да ес знаменіе прѣльсти: | Мѫкы и сѫды и разлѫченїа показу| ѧтъ аггли. убуждъшем же сѧ | намъ, трепетны и скръбны съдѣ| ловаѧтъ:

43 (n43). Τοῦτο δή σοι ἔσται τὸ σημεῖον πλάνης· κολάσεις καὶ κρίσεις, καὶ χωρισμοὺς ὑποδεικνύουσιν ἄγγελοι· διυπνισθέντας ἐντρόμους, καὶ σκυθρωποὺς ἀπεργάζονται.

44 вънегда въ сънѣх | бѣсовѡмъ покарѣтисѧ начнем, | тогда прочее и явѣ нами игра| ѧтъ: иже сънїѡмъ вѣруѧи, | о всемъ неискусенъ. а иже въсѣ| мъ невѣруѧ и, фїлосов тъи: |

44 (n44). Ὁπόταν ἐν τοῖς ὕπνοις τοῖς δαίμοσι πείθεσθαι ἀρξώμεθα, τότε λοιπὸν καὶ ἐγρηγορότας ἐμπαίζουσιν. Ὁ ἐνυπνίοις πεισθεὶς εἰς ἅπαν ἀδόκιμος. Ὁ δὲ πᾶσιν ἀπιστῶν, φιλόσοφος οὗτος.
45 Всѣмъ ти мѫкѫ и сѫд провъзвѣщаѧ| щимъ вѣруи едїнѣмъ. аще ли ѿ| чааніе тѧ осѧѕаетъ, и сіа ѿ бѣ| сѡв:— Третіе троици равно| числъное теченіе. Възстѫпивыи, || (л. 28об.) да невъзрет надесно или налѣво:— |

45 (n45). Πᾶσί σοι τοῖς κόλασιν, καὶ κρίσιν εὐαγγελιζομένοις πίστευε μόνοις· εἰ δὲ ἀπόγνωσίς σοι διενοχλεῖ, καὶ ταῦτα ἐκ δαιμόνων.

Ὁ τρίτος Τριάδος ἰσάριθμος δρόμος· ὁ ἐπιβεβηκὼς μὴ περιβλέψῃ δεξιὰ ἢ ἀριστερά.

о блженнѣмъ и приснопамѧтнѣ | мъ послушани. слово д: | ΛΟΓΟΣ ΤΕΤΑΡΤΟΣ
Περὶ ὑπακοῆς
Περὶ τῆς μακαρίας καὶ ἀειμνήστου ὑπακοῆς
1 (1) Къ трудникѡмъ нашимъ прочее | и хсвѣмъ к стрдалцемъ прѣдиды | слово абїе достиже. всѣко| го убѡ плода прѣдварѣетъ цвѣт. | всего же послушанїа, странни| чьство. или тѣлесное, или вол| ное. двѣма бѡ сима добродѣтѣ| лма яко же златыма крилома | безлѣностно въсходитъ на нбо | прпдбное. и убѡ о семъ дхоприѧте| нъ нѣкыи въспѣтъ. кто дас ми глѧ | крилѣ яко голѫби. и полещѫ дѣа| нїемъ и почїѧ видѣнїемъ и смѣ| ренїемъ. 1 (n1). (677.) Πρὸς τοὺς πύκτας ἡμῖν λοιπόν, καὶ τοῦ Χριστοῦ ἀθλητὰς περιὼν ὁ λόγος εὐθέτως κατήντησεν. Παντὸς μὲν γὰρ καρποῦ προηγεῖται ἄνθος· πάσης δὲ ὑπακοῆς ξενιτεία, ἢ σώματος, ἢ θελήματος. Ἐν ταῖς δυσὶ γὰρ ταύταις ἀρεταῖς, ὥσπερ ἐν χρυσαῖς πτέρυξι πρὸς τὸν οὐρανὸν ἀόκνως ἀνέρχεται ἡ ὁσία. Καὶ ἴσως περὶ αὐτῆς πνευματοδόχος τις ἐμελῴδησε. Τίς δώσει μοι πτέρυγας ὡσεὶ περιστερᾶς, καὶ πετασθήσομαι διὰ πρακτικῆς, καὶ καταπαύσω (Ψαλμ. ΝΔ´, 7) διὰ θεωρίας καὶ ταπεινώσεως;
2 (2) ниже самыи образъ а| ще годѣ ес мѫжестъвныихъ сих | борецъ прѣминѣмъ словомъ явѣ | сътворити. како убѡ щыт дръжѫт, | ѧже къ бу и учителю вѣры. въ то| мъ яко же би рещи всѣкъ невѣрїа | или прѣхожденїа помыслъ ѿрѣва| ѧще. и мечь же дховныи вынѫвъ | здвижѫще. и всѣкѫ своѧ волѧ при|| (л. 29) ближаѧщѫѧсѧ имъ ѿсѣцаѧще. | въ брънѧ же желѣзны кротости и | тръпѣнїа облъчени. всѣкѫ досадѫ | и боденіе и стрѣлѫ своѧ тѣми ѿра| жаѧще. имѧт же и на главѣ шлѣм | спсенїа, настоѧщаго млтвныи по| кров. стоѧт же обѣма ногама ни| како же, нѫ овѫ убѡ на служъбѫ | простираѧще. овѫ же на млтвѣ не| повижнѫ имѧще: 2 (n2). Μηδ᾿ αὐτὸ τὸ σχῆμα, εἰ δοκεῖ, τῶν ἀνδρείων τούτων πολεμιστῶν παραδράμωμεν τῷ λόγῳ κατάδηλον ποιήσασθαι, πῶς τε τὸν θυρεὸν κατέχουσι τῆς πρὸς τὸν Θεὸν καὶ πρὸς τὸν γυμναστὴν πίστεως, ἐν αὐτῷ ὡς εἰπεῖν πάντα ἀπιστίας ἢ μεταβάσεως λογισμὸν ἀπωθούμενοι, τήν τε μάχαιραν τοῦ πνεύματος ἀνατείνοντες διηνεκῶς, καὶ πᾶν ἑαυτῶν θέλημα πλησιάζον αὐτοῖς ἀποκτείνοντες, θώρακάς τε σιδηροῦς πραότητος, καὶ ὑπομονῆς ἠμφιεσμένοι, πᾶσαν ὕβριν καὶ κέντησιν, καὶ βολίδα ἑαυτῶν δι᾿ αὐτῶν ἀποκρουόμενοι· ἔχουσί τε καὶ περικεφάλαιον σωτηρίου (βλ. Ἐφεσ. Ϛ´, 17) τὴν τοῦ προεστῶτος δι᾿ εὐχῆς σκέπην. Ἵστανται δὲ σύμποδες οὐδ᾿ ὅλως, ἀλλὰ τὸ μὲν εἰς διακονίαν προτείνοντες, τὴν δὲ ἐπὶ προσευχὴν ἀκίνητον ἔχοντες.

3 (3) послушанїе | ес, ѿвръженїе дшѫ своеѧ до конца. | тѣломъ показуемо явѣ, или пакы | съпротивное: послушанїе ес, | [...] неистѧѕанно пошествіе. само| хотнаа съмртъ. неиспытуема жи| знь. беспечалнаа бѣда. непоуче| нныи къ бу ѿвѣт. бестрашіе съмръ| ти. безбѣдное плаванїе. спѧщее | пѫтшествіе:

 

3 (n3). Ὑπακοή ἐστιν ἄρνησις ψυχῆς οἰκείας παντελὴς διὰ σώματος ἐπιδεικνυμένη ἐνεργῶς. Ἢ τάχα τὸ ἔμπαλιν, ὑπακοή ἐστι· νέκρωσις μελῶν ἐν ζώσῃ διανοίᾳ. Ὑπακοή ἐστιν ἀνεξέταστος κίνησις, ἑκούσιος θάνατος, ἀπερίεργος ζωὴ, ἀμέριμνος κίνδυνος, ἀμελέγητος Θεοῦ ἀπολογία· ἀφοβία θανάτου, ἀκίνδυνος πλοῦς, ὑπνοῦσα ὁδοιπορία.

4 послушанїе е, | гробъ хотѣніа и въстанїе смѣре| ніа: • послушанїе ес, умръщве| нїе удѡмъ въ живѫщемъ съмы| слѣ. не ѿречет илн разсѫдит мръ| твецъ въ блгыих или еже мнѣти| сѧ злыих, ни бѡ уморивыи своѧ || (л. 29об) дшѧ блгочестнѣ, ѿвѣщаетъ: | Послушанїе ес, ѿложеніе разсѫжде| ніа въ богатствѣ разсѫжденіа.

4. Ὑπακοή ἐστι μνῆμα θελήσεως, καὶ ἔγερσις ταπεινώσεως· οὐκ ἀντερεῖ, ἢ διακρίνει νεκρὸς ἐν ἀγαθοῖς, ἢ τὸ δοκεῖν πονηροῖς. Ὁ γὰρ θανατώσας αὑτοῦ εὐσεβῶς τὴν ψυχὴν, ὑπὲρ πάντων ἀπολογήσεται. Ὑπακοή ἐστιν ἀπόθεσις διακρίσεως ἐν πλούτῳ διακρίσεως.
5 (4) на| чѧло убѡ умрщвеніа. и удѡв тѣ| лесе и дшѧ хотѣніа, болѣзнь. срѣ| да же, овогда убѡ болѣзнь, овогда | же безболѣзніе. конец же, нечю| вствїе прочее въсѣко и неподви| женїе болѣзни. тогда тъчїѧ болѧ| и страждѫ видитсѧ живыи мръ| твецъ съи блженникъ, егда себе | узрит своѧ волѧ творѧща. боѧсѧ | брѣмене своего сѫда: | 5 (n4). Ἀρχὴ μὲν νεκρώσεως, καὶ ψυχῆς θελήματος, καὶ μέλους σώματος πόνος· μεσότης δέ ποτε μὲν πόνος, ποτὲ δὲ ἀπονία· τέλος δὲ ἀναισθησία λοιπὸν πᾶσα, καὶ ἀκινησία πόνου· τότε πονῶν ὁρᾶται, καὶ ἀλγυνόμενος ὁ ζῶν νεκρὸς οὗτος ὁ μακαρίτης, ὅταν ἑαυτὸν ὄψεται τὸ οἰκεῖον ποιοῦντα θέλημα, δεδοικότα τὴν βασταγὴν τοῦ ἑαυτοῦ κρίματος.
6 (5) Елици къ тризнищу умнаго испо| вѣданїа начѧсте съвлѣщисѧ. | елици хсвъ яремъ на своѫ выѧ възѧ| ти хощете. елици ѿ себе свое брѣ| мѧ на иного выѧ възложити тъ| щитесѧ. елици своа цѣны на| писати волеѧ спѣшите. и въмѣ| сто тѣх свободѣ написатисѧ ва| мъ хощете. елици рѫкама иных | възвышаеми и пловѫще прѣпла| ваете великѫѧ сіа пѫчинѫ, увѣ| дите яко краткымъ нѣкымъ и же||(л. 30)стокымъ пѫтемъ шествовати | начѧсте едїнѫ прѣльсть тъчїѧ | на себѣ имѧщимъ. сіа же нарица| есѧ самочиніе. иже бѡ сего въ | всемъ ѿвръгыисѧ. въ них же мнит| сѧ быти добрыъ и дховныхъ и бго| угодныхъ, прѣжде даже непоиде | доиде. послушанїе бѡ ес, не вѣро| вати себѣ въ добрых всѣх даже до | конца житіа: 6 (n5). Ὅσοι πρὸς τὸ στάδιον τῆς νοερᾶς ὁμολογίας ἐπεχειρήσατε ἀποδύσασθαι· ὅσοι τὸν τοῦ Χριστοῦ ζυγὸν ἐπὶ τὸν οἰκεῖον αὐχένα ἆραι βούλεσθε· ὅσοι ἐκ τούτου τὸ ἑαυτῶν φορτίον ἐπὶ τὸν τοῦ ἑτέρου τράχηλον ἐπιθεῖναι σπουδάζετε· ὅσοι τὰς ἑαυτῶν ὠνὰς γράψαι ἑκουσίως σπεύδετε, καὶ ἀντ᾿ ἐκείνων ἐλευθερίαν γραφῆναι ὑμῖν βούλεσθε· ὅσοι χερσὶν ἑτέρων ἀνυψούμενοι νηχόμενοι τὸ μέγα τοῦτο περαιοῦσθε πέλαγος, γνῶτε ὡς σύντομόν τινα, καὶ τραχεῖαν ὁδὸν βαδίζειν ἐπεχειρήσατε, μίαν πλάνην καὶ μόνην ἐν αὐτῇ κεκτημένοι, αὕτη δὲ καλεῖται ἰδιορυθμία· ὁ γὰρ ταύτην εἰς ἅπαν ἀπαρνησάμενος, ἐν οἷς δοκεῖ εἶναι καλοῖς, καὶ πνευματικοῖς, καὶ θεαρέστοις πρὸ τοῦ βαδίζειν ἔφθασεν. Ὑπακοὴ γάρ ἐστιν ἀπιστία ἑαυτῷ ἐν τοῖς καλοῖς ἅπασι μέχρι τέλους ζωῆς.
7 (6) Хотѧще своѧ | выѧ разумомъ и словомъ смѣре| номѫдріа и истиннаго спсенїа и| ному о ги въвѣрити, прѣжде убѡ въ| хода аще нѣкое лѫкавство и мѫ| дрованїе в нас ес, кръмчїѧ испыта| имъ и истѧѕаимъ. и да сице рекѫ | искусимъ. да не къ корабнику я| ко кръмчїю. и къ болѧщому яко | къ врачю. и къ стрстному яко къ | бестрстну. и въ пѫчинѫ яко въ при| станище въпадше, готово себѣ о| брѧщемъ истопленїе. по въходѣ | же еже въ тризнище прочее блгоче| стїа и повинованїа, к тому до| браго нашего подвигоположни||(л. 30об.)ка ни въ чьсом же ѿнѫд не испытуим, | аще и нѣкаа в немъ яко въ члцѣ въ| сѣко и еще мала прѣгрѣшеніа узрим, | аще ли ни, ничто же ѿ повинова| нїа испытуѧщеи полѕуемсѧ: | 7 (n6). Μέλλοντες ἐν Κυρίῳ τὸν ἑαυτῶν αὐχένα κλίνειν, σκοπῷ μὲν καὶ λόγῳ ταπεινοφροσύνης, καὶ κυρίως τὴν ἡμῶν σωτηρίαν ἑτέρῳ, ἐν Κυρίῳ πιστεύειν· πρὸ μὲν τῆς εἰσόδου, εἴπερ τις πονηρία, καὶ φρόνησις παρ᾿ ἡμῖν τυγχάνει, τὸν κυβερνήτην ἀνακρίνωμεν, καὶ ἐξετάσωμεν, καὶ, ἵν᾿ οὕτως εἴπω, πειράσωμεν, ἵνα μὴ τῷ ναύτῃ ὡς κυβερνήτῃ, καὶ τῷ νοσοῦντι ὡς ἰατρῷ, καὶ τῷ ἐμπαθεῖ ὡς ἀπαθεῖ, καὶ τῷ πελάγει ὡς λιμένι περιπεσόντες, ἕτοιμον ἑαυτῆς εὑρήσωμεν ναυάγιον. Μετὰ δὲ τὴν ἐν τῷ σταδίῳ λοιπὸν τῆς εὐσεβείας, καὶ ὑποταγῆς εἴσοδον, μηκέτι τὸν καλὸν ἡμῶν ἀγωνοθέτην ἔν τινι τὸ σύνολον ἀνακρίνωμεν, κἄν τινα ἐν αὐτῷ ὡς ἐν ἀνθρώπῳ ἴσως ἔτι βραχέα πλημμελήματα θεασώμεθα. Εἰ δὲ μὴ, οὐδὲν ἐκ τῆς ὑποταγῆς οἱ ἀνακρίνοντες ὠφελούμεθα.
8 (7) Нѫжда всѣка хотѧщим къ настоѧщим | вѣрѫ несуменнѫ всегда имѣти, сих | исправленїа въ своемъ срдци не| потрѣблѣема и приснопомнима | вынѫ хранити. яко да егда бѣсо| ве намъ невѣріе къ тѣмъ всѣва| ѧт, ѿ иже в нас помнимыихъ тѣх за| градимъ уста. потолику бѡ вѣра | цъвтет въ срдци, потолику и тѣло | спѣшит на службѫ. внегда же в не| вѣріе потъкнетсѧ, падесѧ. всѣ| ко бѡ еже не ѿ вѣры, грѣх естъ: | 8 (n7). Ἀνάγκη πᾶσα τοὺς βουλομένους ἐν τοῖς ἐπιστατοῦσι πίστιν ἀδίστακτον διὰ παντὸς κατέχειν, τὰ τούτων κατορθώματα ἐν τῇ αὐτῶν καρδίᾳ ἀνεξάλειπτα, καὶ ἀείμνηστα φυλάττειν, ἵνα ὅτε οἱ δαίμονες ἡμῖν ἀπιστίαν πρὸς αὐτοὺς σπείρωσιν, ἐκ τῶν ἐν ἡμῖν μνημονευομένων ἀποφιμώσωμεν. Καθόσον γὰρ ἡ πίστις θάλλει ἐν (681.) τῇ καρδίᾳ, κατὰ τοσοῦτον καὶ τὸ σῶμα σπεύδει ἐν τῇ διακονίᾳ. Ἐπὰν δὲ εἰς ἀπιστίαν προσκόψῃ, ἔπεσε· Πάντως γὰρ ὃ οὐκ ἐκ πίστεως, ἁμαρτία ἐστίν (Ρωμ. ΙΔ´, 23).
9 Егда та помыслъ твои испытова| ти или осѫждати прѣдводѧща| го навадит, яко ѿ блѫда ѿскочи. | никако же зъмїу сему подаждъ | послабленіа. ни мѣста. ни въхода. | ни начѧла. гли же къ зъмїу. ѡ прѣ| льстниче. не азъ начѧлствуѧ| щаго ми. нѫ тъи мое сѫжденіе въ||(л. 31)спрїѧтъ. не азъ тому, нѫ онъ мнѣ | сѫдїи быс: 9 (n8). Ἐπάν σε ὁ λογισμὸς ἀνακρῖναι, ἢ κατακρῖναι τὸν προηγούμενον ὑποβάλλῃ, ὡς ἀπὸ πορνείας ἀποπήδησον· μηδ᾿ ὅλως τῷ ὄφει τούτῳ παράσχῃς ἄδειαν· μὴ τόπον, μὴ εἴσοδον, μὴ ἀρχήν. Φθέγγου δὲ πρὸς τὸν δράκοντα· Ὦ ἀπατεών· οὐκ ἐγὼ τοῦ ἄρχοντος, ἀλλ᾿ αὐτὸς τὸ ἐμὸν κρῖμα ἀνεδέξατο· οὐκ ἐγὼ ἐκείνου, ἀλλ᾿ αὐτὸς ἐμοῦ κριτὴς καθέστηκεν.
10 (8) орѫжіе убѡ оци, | пѣніе, млтвѫ же, стѣнѫ. умы| ванїе же, непорѡчнѫѫ слъзѫ бы| ти уставлѣѧтъ. блженное же | послушанїе, исповѣданіе [быти сѫ] | дишѫ. без него же никто же ѿ | стрстныъ узрит га: 10 (n9). Ὅπλον μὲν οἱ Πατέρες τὴν ψαλμῳδίαν, τὴν δὲ προσευχὴν τεῖχος, λουτῆρα δὲ τὸ ἄμωμον δάκρυον εἶναι ὁρίζονται· τὴν δὲ μακαρίαν ὑπακοὴν ὁμολογίαν ἔκριναν, ἧς χωρὶς οὐδεὶς τῶν ἐμπαθῶν ὄψεται τὸν Κύριον.
11 (9) послушли| выи, самъ на сѧ. сѫд износитъ. аще | га ради съвръшеннѣ послушает. а| ще и не мнитса съвръшеннѣ, сво| его сѫда съвлѣчесѧ. аще ли сво| ѧ в нѣкыих исплънѣетъ волѧ, а| ще и мнит послушати, самъ сво| е брѣма носитъ. аще убѡ того | обличаѧ настоѧ и не прѣста| л би, добро убѡ би. аще ли умлъ| чит, что глати не имамъ: | 11 (n10). Ὁ ὑποτακτικὸς αὐτὸς τὴν ψῆφον καθ᾿ ἑαυτοῦ ἐκφέρει· εἰ μὲν (cod. A., γὰρ) διὰ Κύριον τελείως ὑπακούσει, εἰ καὶ μὴ δόξει τελείως, τὸ ἑαυτοῦ κρῖμα ἐξεδύσατο. Εἰ δὲ τὸ ἑαυτοῦ ἔν τισιν ἐκπληροῖ θέλημα, ἢ καὶ δόξει ὑπακούειν, αὐτὸς τὸ φορτίον ἐπιφέρεται· εἰ μέντοι αὐτὸν ἐλέγχων ὁ προεστὼς οὐκ ἐπαύσατο, εὖ ἂν ἔχοι· εἰ δὲ σεσιώπηκε, τί λέγειν οὐκ ἔχω.
12 Іже простотоѧ повинуѧщеисѧ | о ги, добро теченіе прѣходѧт. не | подвигше себѣ опасно гланїемъ | бѣсовское злохытръство: | 12 (n11). Οἱ ἐν ἁπλότητι ὑποτασσόμενοι ἐν Κυρίῳ καλὸν δρόμον περαιοῦνται, μὴ κεκινηκότες ἑαυτοῖς δι᾿ ἀκριβολογίαν τὴν τῶν δαιμόνων πανουργίαν.
13 (10) Прѣжде всѣх исповѣдаимсѧ добро| му нашему судїи едїному. аще | ли велит, и всѣмъ. язвы бѡ обли||(л. 31об.)чаемы не успѣѧтъ на горшее и | исцѣлѣѧтъ: •

13 (n12). Πρὸ πάντων ἐξομολογησώμεθα τῷ καλῷ ἡμῶν δικαστῇ καὶ μόνῳ, εἰ δὲ κελεύει καὶ πᾶσι· μώλωπες γὰ